РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
11 декември 2013 година
Дело F‑113/12
Vilija Balionyte-Merle
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Конкурс на общо основание — Обявление за конкурс EPSO/AD/204/10 — Невключване в списъка с резерви — Оценка на общите компетенции на кандидатите — Оценка въз основа на представянето на кандидатите на изпитите по модела „Център за оценяване“ — Съответствие между оценката с цифри и коментарите в паспорта на компетенциите“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑жа Balionyte-Merle иска отмяна на решението на комисията по конкурс EPSO/AD/204/10 (наричана по-нататък „конкурсната комисия“) да не я включи в списъка с резерви от посочения конкурс
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда г‑жа Balionyte-Merle да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати тези на Европейската комисия.
Резюме
1. Актове на институциите — Презумпция за действителност — Наличие на косвени доказателства, поставящи под съмнение законосъобразността на акта — Тежест на доказване
(член 256 ДФЕС)
2. Длъжностни лица — Конкурс — Оценка на способностите на кандидатите — Право на преценка на конкурсната комисия — Вземане предвид на обстоятелства, различни от представянето на кандидатите — Изключване
(член 5 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Конкурс — Оценка на способностите на кандидатите — Право на преценка на конкурсната комисия — Съответствие между оценката с цифри и оценката с думи на конкурсната комисия — Съдебен контрол — Граници
(член 5 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Обхват — Непълнота на мотивите — Отстраняване на нередовности в хода на съдебното производство — Условия
(член 296 ДФЕС)
1. По отношение на административните актове се прилага презумпция за законосъобразност. От друга страна, всеки носи тежестта да докаже твърденията си, така че жалбоподателят трябва да представи най-малкото достатъчно конкретни, обективни и непротиворечиви косвени доказателства, че фактите, изложени от него в подкрепа на твърденията му, действително или вероятно са настъпили.
(вж. точка 31)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 4 февруари 2010 г., Wiame/Комисия, F‑15/08, точка 21; 24 април 2013 г., BX/Комисия, F‑88/11, точка 33, обжалване пред Общия съд, дело T‑352/13 P
2. Когато оценява професионалните познания, способностите и мотивацията на кандидатите, конкурсната комисия трябва да се основава — изключително и независимо — на представянето на кандидатите, в съответствие с предписанията на обявлението за конкурса.
В това отношение, в случай че кандидатите оспорват получените на устния изпит оценки, убедеността на кандидата, че е отговорил правилно на поставените въпроси, обстоятелството, че на устния изпит са поставяни въпроси във връзка с упражняваните преди конкурса функции или пък това, че преди кандидатът да подаде кандидатурата си неговата работа е била удовлетворителна за преките му ръководители, не представляват необорими доказателства за явна грешка в преценката.
(вж. точки 35 и 47)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 14 юли 2000 г., Teixeira Neves/Съд, T‑146/99, точка 41
Съд на публичната служба — 11 декември 2012 г., Mata Blanco/Комисия, F‑65/10, точка 97; 23 януари 2013 г., Katrakasas/Комисия, F‑24/11, точка 185
3. Съответствие между оценката с цифри и оценката с думи на конкурсната комисия, което е гаранция за равното третиране на кандидатите, подлежи на контрол от страна на Съда на публичната служба, различен от този върху оценката на конкурсната комисия за представянето на кандидатите, стига контролът за съответствие да се свежда до това да се провери дали не е налице явна непоследователност.
(вж. точка 52)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 11 септември 2008 г., Coto Moreno/Комисия, F‑127/07, точка 34; 13 декември 2012 г., Милева/Комисия, F‑101/11, точка 42
4. Възможно е, първо, дори в хода на съдебното производство да се поправи допуснатата непълнота в мотивите на решение на конкурсната комисия (но не и пълната им липса), когато, преди да подаде жалба по съдебен ред, заинтересованото лице вече е разполагало с информация, която може да послужи като начало на мотиви, и второ, дадено решение да се приеме за достатъчно мотивирано, доколкото е било взето в контекст, който е известен на съответното длъжностно лице и му позволява да разбере обхвата на това решение.
(вж. точка 62)
Позоваване на:
Общ съд — 2 март 2010 г., Doktor/Съвет, T‑248/08 P, точка 93 и цитираната съдебна практика