РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)
8 май 2008 година
Дело F‑6/07
Risto Suvikas
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Публична служба — Срочно наети служители — Искане в хода на производството — Поверителни документи — Незаконосъобразно получени документи — Изключване на документи от доказателствата по делото — Назначаване — Свободна длъжност — Незаконосъобразно отхвърляне на кандидатура — Отмяна — Иск за обезщетение — Загуба на възможност за назначаване — Преценка ex aequo et bono“
Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 AЕ, с която г‑н Suvikas в частност иска, от една страна, да се отмени решението на оправомощения да сключва договори орган на Съвета от 20 февруари 2006 г. да не включи жалбоподателя в списъка на избраните кандидати от процедурата по подбор на срочно наети служители Съвет/B/024, и от друга страна, да му се изплати обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял
Решение: Изключва от доказателствата по делото документите, представени от г‑н Suvikas в приложения A 14—A 16 от жалбата. Отменя решението от 20 февруари 2006 г. на оправомощения да сключва договори орган, с което жалбоподателят не е включен в списъка на избраните кандидати след подбора на срочно наети служители Съвет/B/024. Осъжда Съвета да заплати на жалбоподателя обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер от 20 000 EUR. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.
Резюме
1. Производство — Допустимост на процесуалните действия — Преценка към момента на извършване на действието — Молба за произнасяне по искане в хода на производството — Допустимост на всеки етап от производството
(член 114 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд; член 78 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Тайна на разискванията — Обхват
(член 6 от приложение ІІІ към Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Производство — Право на преценка на консултативния комитет за подбор — Граници — Спазване на условията, посочени в обявата за работа
4. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Производство — Преценка на качествата
5. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Производство — Право на преценка на органа, оправомощен да сключва договори — Граници — Спазване на посочените в обявата за работа условия и на процесуалните правила за упражняване на правото на преценка
6. Длъжностни лица — Жалба — Отменително решение — Последици
(член 91 от Правилника за длъжностните лица)
7. Длъжностни лица — Жалба — Неограничена компетентност — Възможност за служебно осъждане на институцията ответник да заплати обезщетение
(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
8. Длъжностни лица — Жалба — Неограничена компетентност — Обезщетяване на имуществените вреди, свързани със загубата на възможност поради незаконосъобразно отхвърляне на кандидатура
(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 47, буква б), подточка ii) от Условията за работа на другите служители)
9. Длъжностни лица — Жалба — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания незаконосъобразен акт — Адекватно обезщетяване на неимуществената вреда
(член 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. Макар че нормата на член 78 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, съгласно която по молбите за произнасяне по искане в хода на производството Съдът на публичната служба може да се произнася с мотивирано определение или с решението по същество, е процесуалноправна норма и съответно се прилага от момента на влизането ѝ в сила към всички висящи пред Съда на публичната служба спорове, това не е вярно за нормите, въз основа на които Съдът на публичната служба може съгласно посочения член да се произнесе по допустимостта на това искане в хода на производството и сред които следва да се приложат онези норми, които са били в сила към момента на подаването на молбата за произнасяне по искането в хода на производството, доколкото те определят нейната допустимост.
Що се отнася до молбите за произнасяне по искане в хода на производството, подадени преди датата на влизане в сила на Процедурния правилник на Съда на публичната служба, нормите, които определят приложимите предпоставки за допустимост на искането в хода на производството, са нормите, към които отпраща член 114 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд и които се прилагат съответно за Съда на публичната служба. Всъщност посоченият член 114 е разпоредбата от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, която съответства на член 78 от Процедурния правилник. Следователно в подобна хипотеза следва да се приложат, от една страна, процесуалното правило по член 78 от Процедурния правилник, и от друга страна, правилата за допустимост, към които отпраща член 114 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд.
Доколкото исканията в хода на производството, които трябва да се отличават от възраженията за недопустимост на иска или жалбата, могат да бъдат направени на всеки етап от производството, молбата за произнасяне по такова искане може да бъде подадена също на всеки етап от производството.
(вж. точки 49—51 и 54)
2. Принципът на тайната на разискванията на конкурсните комисии е въведен, за да се гарантира независимостта на конкурсните комисии и обективността на разискванията им, както и за да се защити легитимният интерес на кандидатите да не се оповестяват публично оценките за компетентността и качествата им. Следователно този принцип не допуска да се разгласяват становищата на отделните членове на конкурсната комисия, нито да се разкриват данни, които имат отношение към дадените от конкурсната комисия индивидуални или съпоставителни оценки на кандидатите.
Все пак, макар съпоставителните оценки, дадени от комисията по подбор или някои от нейните членове, по принцип да са защитени с тайната на разискванията на тази комисия, това не се отнася до документите, изготвени извън процедурата по подбор, които, строго погледнато, не са част от разискванията на консултативния комитет за подбор като цяло, а са резултат от лична инициатива на един от членовете на комитета. Не е задължително тези документи да се ползват със същата степен на поверителност като тази, която е предвидена за съпоставителните оценки на комитета за подбор и която не допуска представянето им пред Съда на публичната служба. Ето защо следва да се вземе предвид въпросът дали такива документи са получени правомерно или неправомерно.
Поради това от преписката по делото следва да се изключат документите, изготвени от член на комитета извън процедурата по подбор, които една от страните е получила от трето лице, което на свой ред ги е получило без разрешение.
(вж. точки 57, 58, 60, 61, 64—66 и 71)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 7 февруари 2001 г., Bonaiti Brighina/Комисия, T‑118/99, Recueil FP, стр. I‑A‑25 и II‑97, точка 46; 5 април 2005 г., Christensen/Комисия, T‑336/02, Recueil FP, стр. I‑A‑75 и II‑341, точки 23, 24 и 26
3. Консултативният комитет за подбор на срочно наети служители, учреден от оправомощения да сключва договори орган, разполага с известна свобода на преценка при организацията на работата си, но при условие че не надхвърля рамките на определеното в обявата за работа. В това отношение няма пречка комитетът да организира работата си на етапи, като постепенно елиминира кандидатите въз основа на определените в обявата за работа критерии. В този смисъл фактът, че комитетът по подбор е разгледал на два последователни етапа представянето на кандидатите на устния изпит с оглед на определените в обявата за работа критерии, не може сам по себе си да опорочи процедурата по подбор.
(вж. точки 88—90)
4. В конкурсните процедури конкурсната комисия има за задача да прецени известни на кандидатите данни, т.е. било представените от тях документи, било предадените от тях изпитни работи, било атестационните доклади, с които те са запознати и по които са имали възможност да изложат становище. Това е гаранция за редовното протичане на конкурсната процедура и осигурява защита от произвол, доколкото кандидатите са запознати с всички данни, въз основа на които конкурсната комисия формира оценката си, и следователно имат добра възможност да оспорят тази оценка, ако смятат, че е неправилна. Обратно, когато конкурсната комисия поне отчасти се основава на данни, с които съответните кандидати не са запознати, каквито са сведенията и мненията на ръководителите им, кандидатите не получават никаква възможност да се защитят спрямо направените от трети лица твърдения, които може да са напълно верни, но може и по някаква причина да са неточни. Невъзможността на кандидатите да представят становище по мненията, които ръководителите им са изразили за тях и които конкурсната комисия е взела предвид, е нарушение на един от ръководните принципи на конкурсната процедура, което обосновава отмяната на взетите спрямо тях решения за недопускане.
По едни и същи съображения както конкурсните комисии, така и консултативните комитети за подбор, учредени от оправомощения да сключва договори орган, не могат да основават преценката си, дори и отчасти, на данни, които не са известни на съответните кандидати и по които те не са могли да изразят становище, каквито са сведенията и мненията на ръководителите им. Дори когато само един от членовете на комитета се е консултирал с ръководителите на съответния кандидат, включително и в лично качество, действията на целия комитет може да бъдат неправомерни.
(вж. точки 93, 94 и 97)
Позоваване на:
Съд — 11 март 1986 г., Sorani и др./Комисия, 293/84, Recueil,. стр. 967, точки 17—20; Adams и др./Комисия, 294/84, Recueil, стр. 977, точки 22—25
5. Упражняването на широкото право на преценка на оправомощения да сключва договори орган предполага най-малкото пълно спазване на всички релевантни правила, т.е. не само на обявата за работа, но и на евентуалните процесуални правила, които самият орган е въвел за упражняването на правото си на преценка.
Освен това фактът, че този орган разполага с широко право на преценка, не може да оправдае допуснатото нарушение в подготвителната процедура за вземане на решение. Следователно когато посоченият орган е взел решение в резултат от недопустима подготвителна процедура, самото решение също е незаконосъобразно, освен ако органът не вземе мерки, с които да отстрани констатираното нарушение, допуснато в подготвителната процедура.
(вж. точки 101—103)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 18 септември 2003 г., Pappas/Комитет на регионите, T‑73/01, Recueil FP, стр. I‑A‑207 и II‑1011, точка 53
6. Когато е отменено решението на оправомощения да сключва договори орган да не включи името на един от кандидатите в списъка с избраните кандидати от процедура за подбор на срочно наети служители, при която е допуснато нарушение, би било прекомерна санкция за допуснатото от институцията нарушение, ако вследствие от това се отмени и самият списък на кандидатите, както и решенията за назначаване на включените в него кандидати. Всъщност би било в разрез с принципите на пропорционалност и защита на оправданите правни очаквания, а и с интересите на службата, ако само поради допуснатото нарушение в процедурата по подбор избраните кандидати, впоследствие назначени като срочно наети служители, бъдат лишени от предимствата от назначаването им.
(вж. точки 109, 111 и 122)
7. Когато съпоставката на свързаните със случая интереси сочи, че интересите на службата и интересите на трети лица са пречка за отмяната на последващи решения като следствие от отмяната на първоначалното решение, общностният съд може — за да осигури полезното действие на отменителното решение в интерес на жалбоподателя — да упражни предоставената му неограничена компетентност по спорове от финансов характер и да осъди, включително служебно, институцията ответник да заплати обезщетение. Той може и да прикани посочената институция да предостави адекватна защита на правата на жалбоподателя, като издири справедливо за съответния случай разрешение.
(вж. точка 127)
Позоваване на:
Съд — 5 юни 1980 г., Oberthür/Комисия, 24/79, Recueil, стр. 1743, точка 14; 6 юли 1993 г., Комисия/Albani и др., C‑242/90 P, Recueil, стр. I‑3839, точка 13
Първоинстанционен съд — 23 февруари 1994 г., Coussios/Комисия, T‑18/92 и T‑68/92, Recueil FP, стр. I‑A‑47 и II‑171, точка 107
8. Когато е сезиран със спор от финансов характер по смисъла на член 91, параграф 1, второ изречение от Правилника, Съдът на публичната служба разполага с неограничена компетентност, в рамките на която е оправомощен, ако е необходимо, да осъди служебно ответната страна да заплати обезщетение за причинените по нейна вина вреди и в такъв случай, като вземе предвид всички обстоятелства по делото, да оцени претърпяната вреда ex aequo et bono. Освен това, след като установи наличието на вреда, Съдът на публичната служба единствен е компетентен да прецени — в границите на искането — начина и размера на обезщетяване на тази вреда, стига да спазва задължението за мотивиране, така че евентуално горестоящата юрисдикция да може да упражни контрол за законосъобразност на решението на Съда на публичната служба, и стига при оценката на размера на вредата да посочи в решението си критериите, по които е определил този размер.
В това отношение, за да се определи размерът на справедливото обезщетение за кандидата, който е загубил възможност за назначаване поради допуснато нарушение в процедурата за подбор, на първо място следва да се определи претърпяната от кандидата загуба на възнаграждение, като се установи разликата между възнаграждението, което е щял да получи, ако е бил назначен, и възнаграждението, което действително е получил след допуснатото нарушение, и след това, на второ място, като се прецени под формата на процент възможността, която е имал да бъде назначен, за да се претегли така изчислената загуба на възнаграждение.
Когато обаче поради особени обстоятелства, например поради степента на несигурност относно отражението на констатираното нарушение върху отхвърлянето на кандидатурата на посочения кандидат, Съдът на публичната служба няма възможност да определи математически коефициент, отразяващ претърпяната загуба на възможност, на заинтересованото лице следва да се присъди фиксирана сума като обезщетение за претърпяната загуба на възможност.
При преценката за размера на посоченото обезщетение не може да се приема за даденост, че ако беше преминал успешно процедурата по подбор, жалбоподателят щеше да сключи договор като срочно нает служител за срок от шест години. Всъщност съгласно член 47, буква б), подточка ii) от Условията за работа на другите служители институцията има възможност да прекрати договора на служител със срочен договор с предизвестие, чийто срок се определя в съответствие с посочената разпоредба. Освен това, ако беше назначен, жалбоподателят не би имал право на подновяване на договора му за двугодишен срок след изтичането на първоначалния срок от четири години.
(вж. точки 133—135 и 142—145)
Позоваване на:
Съд — 21 февруари 2008 г., Комисия/Girardot, C‑348/06 P, все още непубликувано в Сборника, точки 45 и 58 и цитираната съдебна практика
Първоинстанционен съд — 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑129 и II‑A‑2‑609
9. Отмяната на обжалван от длъжностно лице акт на администрацията представлява сама по себе средство, което е подходящо и по принцип — т.е. при липса в посочения акт на изрично негативни преценки за способностите на заинтересованото лице, които могат да го засегнат — достатъчно за поправяне на неимуществените вреди, които последният е могъл да претърпи вследствие на отменения акт.
(вж. точка 151)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 26 януари 1995 г., Pierrat/Съд, T‑60/94, Recueil FP, стр. I‑A‑23 и II‑77, точка 62; 19 март 1997 г., Giannini/Комисия, T‑21/96, Recueil FP, стр. I‑A‑69 и II‑211, точка 35