Преюдициално запитване от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Литва), постъпило на 4 февруари 2019 г. — E. E.
(Дело C-80/19)
Език на производството: литовски
Запитваща юрисдикция
Lietuvos Aukščiausiasis Teismas
Страни в главното производство
Жалбоподател: E. E.
Други страни: A notary of the fourth notary office of the city of Kaunas, K.-D. E.
Преюдициални въпроси
Следва ли положение като това в разглежданото дело — при което литовска гражданка, чието обичайно местопребиваване към деня на смъртта ѝ вероятно е било в друга държава членка, но която при всички положения никога не е прекъсвала връзките с родината си и която освен това е изготвила преди смъртта си завещание в Литва, с което е оставила цялото си имущество в наследство на нейния наследник –литовски гражданин, и към момента на откриване на наследството е установено, че цялото наследствено имущество се състои от недвижими имоти, намиращи се единствено в Литва, и гражданин на тази друга държава членка – преживелият съпруг, е изразил ясно намерението си да се откаже от всякакви претенции към наследственото имущество на починалата, не е участвал в образуваното в Литва съдебно производство и се е съгласил с компетентността на литовските съдилища и приложението на литовското право — да се счита за наследяване с трансгранични последици по смисъла на Регламент № 650/2012 и по отношение на което се прилага този регламент?
Следва ли литовски нотариус, който започва производство по откриване на наследство, издава удостоверение за наследствени права и извършва други действия, които са необходими за наследникa, за да упражни своите права, да се разглежда като „съд“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент № 650/20121 , като се има предвид фактът, че в действията си нотариусите спазват принципите на безпристрастност и независимост, решенията им са обвързващи за тях или за съдебните органи и техните действия могат да бъдат предмет на съдебно производство?
Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, следва ли издадените от литовски нотариуси удостоверения за наследствени права да се считат за решения по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012 и с оглед на това трябва ли да се установи наличието на компетентност за издаването им?
При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли разпоредбите на членове 4 и 59 от Регламент № 650/2012 (заедно или поотделно, а и не само на тези членове) да се тълкуват в смисъл, че литовските нотариуси имат право да издават удостоверения за наследствени права, без да следват общите правила относно компетентността, както и че тези удостоверения трябва да се считат за автентични актове, които пораждат правни последици в други държави членки?
Трябва ли член 4 от Регламент № 650/2012 (или които и да е други разпоредби от този регламент) да се тълкува в смисъл, че обичайното местопребиваване на починалия може да бъде само в една конкретна държава членка?
Следва ли разпоредбите на членове 4, 5, 7 и 22 от Регламент № 650/2012 (заедно или поотделно, а и не само на тези членове) да се тълкуват и прилагат по такъв начин, че в настоящия случай с оглед на обстоятелствата, изложени в първия въпрос, трябва да се заключи, че заинтересованите страни са се съгласили, че съдилищата в Литва са компетентни и се прилага литовското право?
____________
1 Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ L 201, 2012 г., стр. 107).