Language of document : ECLI:EU:C:2019:460

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

5 юни 2019 година(*)

„Преюдициално запитване — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Директива 2002/21/ЕО — Член 2, буква в) — Понятие „електронна съобщителна услуга“ — Пренасяне на сигнали — Услуга за интернет телефония (VoIP) към фиксирани или мобилни телефонни номера — Услуга SkypeOut“

По дело C‑142/18

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour d’appel de Bruxelles (Белгия) с акт от 7 февруари 2018 г., постъпил в Съда на 23 февруари 2018 г., в рамките на производство по дело

Skype Communications Sàrl

срещу

Institut belge des services postaux et des télécommunications (IBPT),

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ се от: M. Vilaras (докладчик), председател на състава, K. Jürimäe, D. Šváby, S. Rodin и N. Piçarra, съдии,

генерален адвокат: M. Szpunar,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за Skype Communications Sàrl, от E. Valgaeren, advocaat, C. Evrard и D. Gillet, адвокати,

–        за белгийското правителство, от C. Pochet, P. Cotin и J.‑C. Halleux, в качеството на представители, подпомагани от S. Depré, P. Vernet и Lambert de Rouvroit, адвокати,

–        за германското правителство, от T. Henze и S. Eisenberg, в качеството на представители,

–        за нидерландското правителство, от K. Bulterman и P. Huurnink, в качеството на представители,

–        за румънското правителство, от C.‑R. Canţăr, O.‑C. Ichim и R.‑I. Haţieganu, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от J. Hottiaux, L. Nicolae и G. Braun, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, 2002 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. (ОВ L 337, 2009 г., стр. 37) (наричана по-нататък „Рамковата директива“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Skype Communications Sàrl и Institut belge des services postaux et des télécommunications (IBPT) (Белгийски институт за пощенски услуги и далекосъобщения) относно решението на последния да наложи административна глоба на същото дружество за това, че предоставя електронна съобщителна услуга, без предварително да е направило изискваното уведомление.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        В съображение 10 от Рамковата директива се посочва:

„Определението „услуга на информационното общество“ в член 1 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно определяне на процедура за предоставянето на информация в областта на техническите стандарти и правила на услугите на информационното общество [(ОВ L 204, 1998 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207), изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 г. (ОВ L 217, 1998 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 282)], се отнася за широк спектър от стопански дейности, които се извършват онлайн. Повечето от тези дейности не попадат в обхвата на действие на настоящата директива, защото те не се състоят изцяло или главно в пренасянето на сигнали на електронни съобщителни мрежи. Гласовата телефония и услугите за пренос по електронна поща са предмет на настоящата директива. Едно и също предприятие, например доставчик на интернет услуга, може да предлага както електронни съобщителни услуги, достъп до Интернет, така и услуги, които не се обхващат от настоящата директива, като осигуряване на поддържано в мрежата съдържание“.

4        Член 2, буква в) от Рамковата директива предвижда:

„За целите на настоящата директива:

[…]

в)      „електронна съобщителна услуга“ означава услуга, осигурявана обикновено срещу заплащане, която се състои изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително далекосъобщителни услуги и предавателни услуги в мрежи, използвани за разпръскване, но изключват услугите, осигуряващи или упражняващи редакторски контрол върху съдържанието, предавано посредством електронни съобщителни мрежи и услуги; тя не включва услуги на информационното общество, както е определено в член 1 от [Директива 98/34], които не се състоят изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи“.

5        Член 8 от Рамковата директива, озаглавен „Цели на политиката и регулаторни принципи“, гласи:

„1.      Държавите членки гарантират, че при изпълнение на регулаторните задачи, определени в настоящата директива и Специфични директиви, националните регулаторни власти да предприемат всички разумни мерки, насочени към постигането на целите, посочени в параграфи 2, 3 и 4. Такива мерки са пропорционални на тези цели.

Освен ако не е предвидено друго в член 9 относно радиочестотите, държавите членки отчитат в максимална степен, че е желателно регулирането да бъде технологично неутрално и гарантират, че при изпълнението на регулаторните задачи, определени в настоящата директива и Специалните директиви, и по-специално онези, насочени към постигане на ефективна конкуренция, националните регулаторни органи действат по същия начин.

[…]

2.      Националните регулаторни власти насърчават конкуренцията при доставката на електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни услуги и свързани съоръжения и услуги чрез, inter alia:

[…]

б)      гарантиране, че няма нарушаване или ограничаване на конкуренцията в сектора на електронните съобщения, включително при преноса на съдържание;

[…]

4.      Националните регулаторни власти насърчават интересите на гражданите на Европейския съюз чрез, inter alia:

[…]

б)      гарантиране на високо равнище на защита за потребителите в техните отношения с доставчиците, и по-специално посредством гарантиране на опростени и евтини процедури за разрешаване на спорове пред орган, независим от страните по спора;

в)      допринасяне за гарантирането на висока степен на защита на личните данни и неприкосновеността;

[…]“.

 Белгийското право

6        Член 2, 5° от Loi du 13 juin 2005 relative aux communications électroniques (Закон от 13 юни 2005 г. за електронните съобщения) (Moniteur belge от 20 юни 2005 г., стр. 28070), в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък „LCE“), предвижда:

„За целите на настоящия закон се прилагат следните определения:

[…]

5°      „електронна съобщителна услуга“ означава услуга, осигурявана обикновено срещу възнаграждение, която се състои изцяло или главно в пренасянето, включително с комутация и маршрутизация, на сигнали по електронни съобщителни мрежи, с изключение: а) на услугите, осигуряващи или упражняващи редакторски контрол върху съдържанието (предавано посредством електронни съобщителни мрежи и услуги), б) на услугите на информационното общество, определени в член 2 от Loi du 11 mars 2003 sur certains aspects juridiques des services de la société de l'information (Закон от 11 март 2003 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, Moniteur belge от 17 март 2003 г., стр. 12962), които не се състоят изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи, и в) на услугите по публично радиоразпръскване, включително телевизия“.

7        Член 9, параграф 1 от LCE гласи:

„Доставка или препродажба от свое име и за своя сметка на електронни съобщителни услуги или мрежи може да се започне, без да се изключва прилагането на член 39, само след уведомяване на [IBPT], като се посочат следните данни:

1°      име, адрес, данъчен номер [по данъка върху добавената стойност (ДДС)] и номер в търговския регистър на доставчика или сходен идентификационен номер, валидно включващ тези данни;

2°      лице за контакт с [IBPT];

3°      кратко и точно описание на услугата или мрежата;

4°      предполагаема дата, от която би трябвало да започне извършването на дейностите.

Уведомяването се извършва с препоръчана поща“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

8        Дружеството Skype Communications е разработчик на софтуер за комуникация, наречен Skype, позволяващ на ползвателя, който го е инсталирал на терминал, а именно компютър, таблет или смартфон, да ползва услуга за гласова телефония и телеконферентна връзка между две и повече устройства. SkypeOut е функция, добавена към софтуера Skype, която позволява на ползвателя да извършва телефонни повиквания от терминал към фиксирана или мобилна телефонна линия, като използва Internet Protocol (IP) (интернет протокол), и по-специално технологията, известна като „Voice over IP“ (VoIP) (интернет телефония). За разлика от това SkypeOut не позволява входящи телефонни повиквания от ползватели на белгийски телефонни номера.

9        Предоставяната от SkypeOut услуга е известна като „услуга, извън офертата на доставчика на достъп до интернет“ („извън офертата на ДДИ“), т.е. услуга, която е достъпна в интернет без участието на традиционен оператор на съобщителни услуги.

10      Услугата SkypeOut е достъпна за ползвателите по две ценови формули, а именно предплатена формула или различни абонаменти, даващи право на определен обем телефонни повиквания месечно на повтаряща се цена.

11      За използването на SkypeOut се изисква в техническо отношение интернет връзка, предоставена от доставчик на интернет услуги (наричан по-нататък „ДИУ“), и участието на доставчици на далекосъобщителни услуги, които са получили надлежно разрешение да пренасят и терминират повиквания към обществена комутируема телефонна мрежа (ОКТМ), с които Skype Communications е сключило споразумения и които получават от него възнаграждение за участието си под формата на такса за терминиране (fixed termination rate (FTR) или mobile termination rate (MTR).

12      С писма от 11 май и 9 август 2011 г. IBPT отправя покана към Skype Communications да го уведоми за своите услуги съгласно член 9, параграф 1 от LCE, като приложи формуляра за уведомление.

13      На 24 август 2011 г. Skype Communications отговаря, че не упражнява дейност в Белгия и че в никакъв случай не предоставя електронни съобщителни услуги според определението им в Рамковата директива, тъй като то самото не пренася сигнали. Освен това дружеството посочва, че за функцията SkypeOut се обръща към международни оператори и самите те пренасят сигналите.

14      На 14 август 2013 г. IBPT отново изпраща писмо на Skype Communications, в което посочва, че дружеството не е изпълнило задължението да направи уведомление за услугата SkypeOut. IBPT твърди, че SkypeOut представлява част от „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на член 2, 5° от LCE. Всъщност, от една страна, използването на номерационен план потвърждавало, че става въпрос за услуга, която е повече от уебприложение и не спада към изключението за съдържанието, посочено в определението за електронна съобщителна услуга. От друга страна, фактът, че Skype Communications не осигурява пренасянето на сигнали по електронните съобщителни мрежи, не бил пречка да предлага ефективно такива услуги. Накрая, услугата SkypeOut била насочена към ползватели, пребиваващи на белгийската територия.

15      На 13 декември 2013 г. Skype Communications оспорва позицията на IBPT, като твърди, че не са му били предоставени номера от белгийския номерационен план. Фактът, че съобщенията завършват с номера, които са част от посочения белгийски план, не можело разумно да се тълкува в смисъл, че дава статут на електронна съобщителна услуга. Всяко друго тълкуване би означавало, че за всеки оператор на съобщителни услуги в света би се прилагал белгийският режим на уведомяване за електронните съобщителни услуги, дори да прибягва до оператор — трета страна, който е получил надлежно разрешение да терминира повикванията до номера от белгийския номерационен план.

16      На 23 декември 2014 г. IBPT съобщава на Skype Communications твърденията си за неспазване на член 9, параграф 1 от LCE и мерките, които смята да предприеме.

17      След размяна на кореспонденция и превеждане на няколко срещи, на 1 юни 2016 г. IBPT съобщава на Skype Communications окончателното си решение, прието на 30 май 2016 г., с което констатира, че посоченото дружество не е спазило член 9, параграф 1 от LCE, тъй като предоставя електронна съобщителна услуга, без предварително да е направило изискваното уведомление, разпорежда му да прекрати нарушението в срок до един месец и му налага глоба в размер на 223 454 EUR, платима в срок от 60 дни.

18      На 29 юли 2016 г. Skype Communications сезира Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд, Брюксел) (Белгия) с искане за отмяна на решението на IBPT от 30 май 2016 г., като по-конкретно приканва този съд да постанови, че SkypeOut не е електронна съобщителна услуга и че поради това Skype Communications не е доставчик на електронни съобщителни услуги. При условията на евентуалност посоченото дружество иска да се отправи преюдициално запитване до Съда.

19      На 9 октомври 2017 г. Microsoft Ireland Operations, което също като Skype Communications е част от групата Microsoft, уведомява IBPT на основание член 9 от LCE за услуга, наречена „PSTN Calling“ („повиквания ОКТМ“), която също позволява да се извършват повиквания от компютър чрез интернет връзка към номера ОКТМ. Според Skype Communications услугата „PSTN Calling“ се различава съществено в техническо отношение от SkypeOut, което обосновавало уведомлението за нея като електронна съобщителна услуга.

20      В акта за преюдициалното запитване запитващата юрисдикция констатира, че противно на твърдяното от Skype Communications, последното предлага оферта, насочена към пребиваващите в Белгия лица, така че е налице оферта за услуга SkypeOut в Белгия. Освен това посочената юрисдикция отбелязва, че между страните в главното производство има спор по въпроса дали услугата, извършвана чрез SkypeOut, се състои изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи. В това отношение запитващата юрисдикция подчертава, че в решение от 30 април 2014 г., UPC DTH (C‑475/12, EU:C:2014:285, т. 43) Съдът е приел, че „без значение за квалификацията на естеството на услугата e обстоятелството, че пренасянето на сигнала се осъществява посредством инфраструктура, която не принадлежи на [жалбоподателя]. Всъщност от значение в тази връзка е единствено фактът, че [жалбоподателят] е [отговорен] спрямо крайните ползватели за пренасянето на сигнала, което осигурява на последните предоставянето на услугата, за която са се абонирали“.

21      При тези обстоятелства Сour d’appel de Bruxelles решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли определението за електронна съобщителна услуга, установено в член 2, буква в) от [Рамковата директива] да се разбира в смисъл, че услуга за интернет телефония, предоставена чрез софтуер, който се терминира в обществена комутируема аналогова телефонна мрежа, към фиксиран или мобилен номер от национален номерационен план (съответстващ на препоръка E.164), трябва да се квалифицира като електронна съобщителна услуга, независимо че услугата за достъп до интернет, посредством която ползвателят получава достъп до посочената услуга за интернет телефония, сама по себе си вече е електронна съобщителна услуга, но при положение че доставчикът на софтуера предоставя тази услуга срещу възнаграждение и сключва договори с доставчици на далекосъобщителни услуги, които са надлежно упълномощени да пренасят и да терминират повиквания към обществена комутируема аналогова телефонна мрежа и които позволяват терминирането на повикванията към фиксирани или мобилни номера от национален номерационен план?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос, същият ли би бил този отговор, ако се вземе предвид фактът, че функцията на софтуера, която позволява гласовото повикване, е само една от неговите функции и той може да се използва и без нея?

3)      При утвърдителен отговор на [първия и втория въпрос,] същият ли би бил отговорът на първия въпрос, ако се вземе предвид фактът, че доставчикът на услугата предвижда в общите си условия, че не носи отговорност спрямо крайния клиент за преноса на сигналите?

4)      При утвърдителен отговор на [първия, втория и третия въпрос,] същият ли би бил отговорът на първия въпрос, ако се вземе предвид фактът, че предоставената услуга отговаря и на определението за „услуга на информационното общество?“.

 По преюдициалните въпроси

22      С четирите си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, буква в) от Рамковата директива трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето от разработчика на софтуер на функция, предлагаща услуга VoIP, която позволява на ползвателя да прави повикване от терминал до фиксиран или мобилен номер от национален номерационен план чрез ОКТМ на държава членка, трябва да бъде квалифицирано като „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на тази разпоредба, при положение че за предоставянето на посочената услуга, от една страна, разработчикът получава възнаграждение и от друга страна, предоставянето на услугата предполага последният да сключи споразумения с доставчиците на далекосъобщителни услуги, които са получили надлежно разрешение да пренасят и терминират повиквания към ОКТМ.

23      В това отношение запитващата юрисдикция иска да се установи дали тази квалификация трябва да се възприеме, независимо от факта че, първо, услугата за достъп до интернет, чрез която ползвателят получава достъп до услугата VoIP, е сама по себе си електронна съобщителна услуга, второ, посочената услуга VoIP се предлага чрез допълнителна функция на софтуер, който може да се използва без нея, трето, доставчикът на услугата предвижда в общите си условия, че не поема отговорност за пренасянето на сигнали към крайния клиент, и четвърто, предоставяната услуга попада в обхвата на понятието „услуга на информационното общество“.

24      Най-напред следва да се припомни, че понятието „електронна съобщителна услуга“ е определено въз основа на положителни и отрицателни условия в член 2, буква в) от Рамковата директива и че това определение е възпроизведено със сходен текст в член 1, точка 3 от Директива 2002/77/ЕО на Комисията от 16 септември 2002 година относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги (ОВ L 249, 2002 г., стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 132) (решение от 7 ноември 2013 г., UPC Nederland, C‑518/11, EU:C:2013:709, т. 36 и 37).

25      Всъщност член 2, буква в) от Рамковата директива определя, първо, електронната съобщителна услуга като „услуга, осигурявана обикновено срещу заплащане, която се състои изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително далекосъобщителни услуги и предавателни услуги в мрежи, използвани за разпръскване“.

26      В същата разпоредба се уточнява, второ, че понятието „електронна съобщителна услуга“ изключва, от една страна, „услугите, осигуряващи или упражняващи редакторски контрол върху съдържанието, предавано посредством електронни съобщителни мрежи и услуги“, и не включва, от друга страна, „услуги на информационното общество, както е определено в член 1 от [Директива 98/34], които не се състоят изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи“.

27      В това отношение в съображение 5 от Рамковата директива се посочва по-специално, че конвергенцията на далекосъобщенията, медиите и информационните технологии налага необходимостта всички преносни мрежи и услуги да бъдат обхванати от единна регулаторна рамка и че при установяването на тази рамка е необходимо да бъде отделено регулирането на преноса от регулирането на съдържанието.

28      Както Съдът вече е отбелязал, различните директиви, съставляващи новата регулаторна рамка за електронни съобщителни услуги, и по-специално Рамковата директива и Директива 2002/77, въвеждат ясно разграничение между създаването на съдържание, за което е необходима редакционна отговорност, и преноса на съдържание, който не включва никаква редакционна отговорност, като за съдържанието и преноса му се прилагат отделни правни уредби, които преследват характерни за тях цели (вж. в този смисъл решения от 7 ноември 2013 г., UPC Nederland, C‑518/11, EU:C:2013:709, т. 41 и от 30 април 2014 г., UPC DTH, C‑475/12, EU:C:2014:285, т. 36).

29      Съдът е приел също, че за да попада в обхвата на понятието „електронна съобщителна услуга“, услугата трябва да включва пренасянето на сигнали с уточнението, че обстоятелството, че пренасянето на сигнала се осъществява посредством инфраструктура, която не принадлежи на доставчика на услугата, е без значение за квалификацията на естеството на услугата, тъй като в това отношение е от значение единствено фактът, че доставчикът е отговорен спрямо крайните ползватели за пренасянето на сигнала, което осигурява на последните предоставянето на услугата, за която са се абонирали (решение от 30 април 2014 г., UPC DTH, C‑475/12, EU:C:2014:285, т. 43).

30      В случая от акта за преюдициалното запитване и от представените пред Съда писмени становища е видно, че Skype Communications, което е разработчик на софтуера Skype, предлага допълнителна функция към посочения софтуер (SkypeOut), която позволява на ползвателя да прави повикване от свързан с интернет терминал, например компютър, смартфон или таблет, към фиксиран или мобилен номер по ОКТМ, като използва IP, и по-конкретно техниката VoIP.

31      Безспорно е, че Skype Communications предлага услугата VoIP в Белгия и че получава възнаграждение от нейните ползватели, тъй като използването на SkypeOut е обусловено от предплащане или от абонамент.

32      Няма съмнение също, че използването на SkypeOut изисква участието на доставчици на далекосъобщителни услуги, които са получили разрешение да пренасят и терминират повиквания към фиксирани или мобилни номера чрез ОКТМ, и че за тази цел Skype Communications сключва споразумения с тези доставчици, на които плаща възнаграждение под формата на тарифи за терминиране на повикване до фиксиран номер (fixed termination rate (FTR) или тарифи за терминиране на повикване до мобилен номер mobile termination rate (MTR).

33      От това следва, от една страна, че функцията SkypeOut се състои главно в пренасянето на гласови сигнали от ползвателя, който прави повикването, до този, който го получава, по електронни съобщителни мрежи, а именно първо по интернет, а след това по ОКТМ, и от друга страна, че Skype Communications поема отговорност към ползвателите на функцията SkypeOut, които са абонирани за услугата или са предплатили използването ѝ, за пренасянето на гласови сигнали по ОКТМ по смисъла на решението от 30 април 2014 г., UPC DTH (C‑475/12, EU:C:2014:285, т. 43).

34      Всъщност, макар да е вярно, че в техническо отношение пренасянето на гласовите повиквания чрез SkypeOut се извършва практически, на първо място, от ДИУ по интернет в рамките на първи сегмент, като се започва от интернет връзката на ползвателя, който прави повикването, и се стига до шлюза за взаимно свързване (Gateway) между интернет и ОКТМ, и на второ място, от доставчиците на далекосъобщителни услуги по ОКТМ в рамките на втори сегмент, като се започва от този шлюз за взаимно свързване и се стига до мобилната или стационарната точка на свързване на ползвателя, който получава повикването, това пренасяне се извършва въз основа на споразуменията между Skype Communications и посочените доставчици на далекосъобщителни услуги и не може да се осъществи без сключването на такива споразумения.

35      Както твърдят по същество белгийското, германското, нидерландското и румънското правителство, както и Европейската комисия, чрез сключването на споразумения за взаимно свързване с доставчиците на далекосъобщителни услуги по ОКТМ Skype Communications прави технически възможно пренасянето на сигнали от интернет мрежата към ОКТМ и в крайна сметка гарантира на своите клиенти и абонати услугата VoIP, която предлага с функцията SkypeOut на софтуера си Skype.

36      Различните данни, посочени от запитващата юрисдикция в четирите ѝ въпроса, не могат да поставят под съмнение квалификацията на функцията SkypeOut като „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на член 2, буква в) от Рамковата директива.

37      Всъщност, първо, обстоятелството, че ползвателят на функцията SkypeOut има достъп до услугата VoIP, като използва услуга за достъп до интернет, предоставена от ДИУ, която от своя страна представлява електронна съобщителна услуга, не означава, че посочената VoIP услуга сама по себе си не може да бъде класифицирана като „електронна съобщителна услуга“.

38      Както отбелязват запитващата юрисдикция, белгийското правителство и Комисията, услугата VoIP предполага всъщност две отделни електронни съобщителни услуги — първата се състои от пренасяне на гласовите сигнали от ползвателя, който прави повикването, до шлюза за взаимно свързване (Gateway) между интернет и ОКТМ, за която услуга отговарят ДИУ и ползвателят, който прави повикването, а втората се състои в пренасяне на сигналите по ОКТМ до крайната стационарна или мобилна точка, за която услуга отговарят съвместно доставчиците на далекосъобщителни услуги на лицата, които получават повикванията, и Skype Communications по силата на договорите, които ги обвързват.

39      В това последно отношение следва да се приеме, че както отбелязва белгийското правителство, макар услугите, предоставяни от доставчиците на далекосъобщения, осигуряващи терминирането на повиквания до мобилни или фиксирани номера по ОКТМ, да представляват електронни съобщителни услуги, от тези доставчици не може да се търси отговорност за пренасянето на гласовите сигнали по отношение на ползвателите на функцията SkypeOut по смисъла на практиката на Съда, доколкото посочените доставчици нямат договорни отношения с тези ползватели.

40      Следователно, макар същите тези доставчици да носят договорна отговорност по отношение на Skype Communications за пренасянето на гласовите сигнали, предавани чрез SkypeOut по ОКТМ, Skype Communications отговаря от своя страна за услугата VoIP, която предоставя срещу възнаграждение на своите клиенти и абонати.

41      Второ, обстоятелството, че SkypeOut е само функция на софтуера Skype, като последният може да се използва без тази функция, не може да повлияе на квалификацията на услугата VoIP, предоставяна от Skype Communications като електронна съобщителна услуга.

42      Несъмнено, както посочва Skype Communications, софтуерът Skype предоставя набор от услуги, които не са разглеждани в главното производство, по-специално, от една страна, услуга, която позволява на ползвателите да осъществяват безплатно аудио и/или видео комуникация между крайни устройства, свързани към интернет, и от друга страна, редица услуги, като например услуги за споделяне на екрана, изпращане на текстови съобщения в реално време, споделяне на файлове или симултанен превод, които не могат да бъдат квалифицирани като „електронна съобщителна услуга“, тъй като не се състоят изцяло или главно в пренасянето на сигнали.

43      Въпреки това, макар инсталирането на функцията SkypeOut на даден терминал да предполага предварителното инсталиране на софтуера Skype, както отбелязват по-специално от белгийското, германското, нидерландското и румънското правителство, услугите, предлагани съответно чрез самия софтуер Skype и чрез функцията му SkypeOut, изглеждат очевидно отделни по своя предмет и са напълно самостоятелни във функционирането си.

44      Трето, обстоятелството, че в общите си условия Skype Communications посочва, че не поема отговорност за пренасянето на сигнали по отношение на ползвателите на функцията SkypeOut на неговия софтуер Skype, не може да повлияе на квалификацията на услугата VoIP, която тази функция предоставя като „електронна съобщителна услуга“.

45      Всъщност, да се приеме, че доставчикът на услуга, която попада в материалния обхват на квалификацията „електронна съобщителна услуга“, може да изключи тази своя дейност от приложното поле на Рамковата директива, като предвиди в общите си условия клауза за освобождаване от всякаква отговорност, би означавало да се лиши от всякакъв обхват новата регулаторна рамка, приложима за електронните съобщителни услуги, целта на която е да се установи истински вътрешен пазар за електронни съобщения, в рамките на който в крайна сметка те да се уреждат единствено от правото за защита на конкуренцията (вж. в този смисъл решения от 7 ноември 2013 г., UPC Nederland, C‑518/11, EU:C:2013:709, т. 45 и от 30 април 2014 г., UPC DTH, C‑475/12, EU:C:2014:285, т. 44).

46      Накрая, четвърто, обстоятелството, че предоставяната чрез SkypeOut услуга VoIP попада и в обхвата на понятието „услуга на информационното общество“ по смисъла на Директива 98/34, съвсем не означава, че тя не може да се квалифицира като „електронна съобщителна услуга“.

47      Всъщност от самия текст на член 2, буква в) във връзка със съображение 10 от Рамковата директива е видно, че от определението за електронни съобщителни услуги са изключени само услугите на информационното общество, определени в член 1 от Директива 98/34, които не се състоят изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи.

48      От това следва, че както отбелязват белгийското, германското, нидерландското и румънското правителство, както и Комисията, „услуга на информационното общество“ по смисъла на Директива 98/34 попада в приложното поле на Рамковата директива, при положение че се състои изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи.

49      Предвид изложените по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 2, буква в) от Рамковата директива трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето от разработчика на софтуер на функция, предлагаща услуга VoIP, която позволява на ползвателя да прави повикване от терминал до фиксиран или мобилен номер от национален номерационен план чрез ОКТМ на държава членка, представлява „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на тази разпоредба, при положение че за предоставянето на посочената услуга, от една страна, разработчикът получава възнаграждение и от друга страна, предоставянето на услугата предполага последният да сключи споразумения с доставчиците на далекосъобщителни услуги, които са получили надлежно разрешение да пренасят и терминират повиквания към ОКТМ.

 По съдебните разноски

50      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 2, буква в) от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето от разработчика на софтуер на функция, предлагаща услуга „Voice over Internet Protocol“ (VoIP) (интернет телефония), която позволява на ползвателя да прави повикване от терминал до фиксиран или мобилен номер от национален номерационен план чрез обществена комутируема телефонна мрежа (ОКТМ) на държава членка, представлява „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на тази разпоредба, при положение че за предоставянето на посочената услуга, от една страна, разработчикът получава възнаграждение и от друга страна, предоставянето на услугата предполага последният да сключи споразумения с доставчиците на далекосъобщителни услуги, които са получили надлежно разрешение да пренасят и терминират повиквания към ОКТМ.

Подписи


*      Език на производството: френски.