Language of document : ECLI:EU:F:2011:193

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)


13 декември 2011 година


Дело F‑51/08 RENV


Willem Stols

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Длъжностни лица — Връщане на Съда на публичната служба за ново разглеждане след отмяна на решението — Повишаване — Процедура за повишаване за 2007 г. — Съпоставяне на заслугите — Явна грешка в преценката — Липса — Мотиви на решението — Изложен за изчерпателност мотив — Неотносимо правно основание“

Предмет:      Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Stols иска отмяна на Решение на Съвета от 16 юли 2007 г., с което последният отказва да го включи в списъка с длъжностните лица, повишени в степен AST 11 в рамките на процедурата за повишаване за 2007 г., както и на Решение от 5 февруари 2008 г. на заместник генералния секретар на Съвета, с което се отхвърля административната му жалба, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности в редакцията му, в сила от 1 май 2004 г.

Решение:      Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася, наред с направените от него по дело F‑51/08 съдебни разноски, и тези на Съвета по същото дело. Жалбоподателят и Съветът понасят направените от тях съдебни разноски по дело T‑175/09 P и по настоящото дело.


Резюме


1.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Обхват — Критерии, които могат да бъдат взети предвид

(член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Повишаване — Критерии — Заслуги — Вземане предвид на прослуженото време в степента — Субсидиарен характер

(член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Повишаване — Критерии — Заслуги — Вземане предвид на езиковите познания — Обхват

(член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Повишаване — Критерии — Заслуги — Вземане предвид на нивото на упражняваните функции — Обхват

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

6.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Критерии, които могат да бъдат взети предвид — Период, през който длъжностното лице действително е изпълнявало служебните си задължения — Допустимост

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Съгласно член 45, параграф 1 от Правилника, за да допусне повишаване, органът по назначаването взема предвид при съпоставянето на заслугите на подлежащите на повишаване длъжностни лица оценката и уменията на тези лица при упражняване на функциите си да ползват езици, различни от този, за който са представили доказателства, че владеят, а при необходимост — и нивото на упражняваните от тях функции. Органът по назначаването следва да съпостави заслугите на подлежащите на повишаване длъжностни лица с оглед на тези три елемента.

Същевременно признатото на органа по назначаването широко право на преценка е ограничено от необходимостта кандидатурите да бъдат съпоставени внимателно и безпристрастно, в интерес на службата и в съответствие с принципа за равно третиране. На практика съпоставянето трябва да се извърши при условията на равнопоставеност и на основата на сходни източници на информация и сведения.

(вж. точки 35 и 39)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, точка 53 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба — 7 ноември 2007 г., Hinderyckx/Съвет, F‑57/06, точка 45

2.      При съпоставяне на заслугите на длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, органът по назначаването разполага с широко право на преценка, а съдът на Съюза следва да проверява само дали администрацията, предвид съображенията в основата на преценката ѝ, е действала в рамките на правомощията си и не е упражнила същите явно неправилно.

В това отношение, за да запази полезното действие на правото на преценка, което законодателят е поверил на органа по назначаването във връзка с повишаването, съдът на Съюза не може да отмени дадено решение само защото счита, че е изправен пред факти, будещи съмнения в извършената от този орган преценка, които може да се окажат основателни или дори установяват наличието на грешка в преценката. Отмяна поради явна грешка в преценката е възможна само когато от материалите по делото е видно, че органът по назначаването е превишил границите на посоченото право на преценка.

Следователно Съдът на публичната служба не трябва да преразглежда подробно всички досиета на кандидатите, които могат да бъдат повишавани, за да се увери, че споделя извода, до който е стигнал органът по назначаването, тъй като в противен случай би излязъл от границите на възложения му контрол за законосъобразност, заменяйки със своя преценката на органа по назначаването относно заслугите на въпросните кандидати.

(вж. точки 36—38)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — Casini/Комисия, посочено по-горе, точка 52 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба — 28 септември 2011 г., AC/Съвет, F‑9/10, точки 23 и 24

3.      Прослуженото време на дадена длъжност и с дадена степен може да бъде само субсидиарен критерий при повишаването, ако вследствие на прилагането на трите критерия, изрично посочени в член 45, параграф 1 от Правилника, се установят равни заслуги. Органът по назначаването обаче има право да съпостави заслугите на подлежащите на повишаване длъжностни лица, като се основе на постоянството на съответните им заслуги във времето, и с оглед на това да приеме, че заслугите на едно длъжностно лице са по-малки от тези на друго.

(вж. точка 47)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 10 септември 2009 г., Behmer/Парламент, F‑124/07, точка 106 и цитираната съдебна практика; 15 февруари 2011 г., Barbin/Парламент, F‑68/09, точки 90 и 91, обжалвано пред Общия съд, дело T‑228/11 P

4.      Предвид текста на член 45, параграф 1 от Правилника при преценката на заслугите на длъжностните лица следва да се имат предвид само езиците, чието използване, с оглед на действителните нужди на службата, придава такава допълнителна стойност, че се оказва необходимо за правилното функциониране на тази служба.

В това отношение длъжностно лице, което не докаже, че при упражняването на своите функции често използва други езици, няма основание да твърди, че заслугите му, от гледна точка на критерия за езиковите познания, са явно по-големи от тези на други длъжностни лица. Освен това фактът, че една от задачите на длъжностното лице се състои в обработването и подреждането на документи, съставени на всички официални езици на Съюза, не означава, че това лице владее всички тези езици, още по-малко че често ги е използвало при упражняването на своите функции.

(вж. точки 49 и 51)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — AC/Съвет, посочено по-горе, точка 61

5.      Що се отнася до критерия за нивото на упражняваните функции, при съпоставянето на заслугите на подлежащите на повишаване длъжностни лица това ниво невинаги се определя от важността на изпълняваните управленски задачи, тъй като дадено длъжностно лице може да носи голяма отговорност, без да има много подчинени, и обратно, то може да има много подчинени, но да няма особено големи отговорности.

(вж. точка 53)


Позоваване на:

Общ съд — 16 декември 2010 г., Съвет/Stols, T‑175/09 P, точка 48

6.      С оглед на намаления брой налични бюджетни позиции дадена институция има право в процедурата за повишаване, без с това да нарушава принципа на равно третиране, да вземе предвид като субсидиарен критерий периода, през който длъжностното лице действително е изпълнявало служебните си задължения, и при равенство на останалите заслуги да повиши с предимство други длъжностни лица, които, обективно погледнато, са изпълнявали задълженията си с повече постоянство и поради това в значително по-голяма степен от заинтересованото лице са били полезни от гледна точка на непрекъснатостта на дейността, а оттам и на интереса на службата през съответните периоди.

(вж. точка 59)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 21 октомври 1997 г., Patronis/Съвет, T‑168/96, точка 34; 13 април 2005 г., Nielsen/Съвет, T‑353/03, точка 76