РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
11 декември 2013 година
Дело F‑142/12
A
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Социално осигуряване — Злополука или професионално заболяване — Член 73 от Правилника — Частична трайна инвалидност — Искане за обезщетение“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, подадена от А с цел, от една страна, да се отмени решението на Европейската комисия от 11 януари 2012 г., с което на жалбоподателя се признава степен на частична трайна инвалидност от 20 % и се определя 25 февруари 2010 г. за дата на стабилизиране на неговото здравословно състояние вследствие от професионално заболяване, и от друга страна, да се осъди Комисията да обезщети различни вреди, претърпени, от една страна, поради прекомерната продължителност на процедурата, завършила с решението от 11 януари 2012 г., и от друга страна, поради неговото професионално заболяване
Решение: Отменя Решението на Европейската комисия от 11 януари 2012 г., с което се слага край на процедурата, започнала на основание член 73 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз вследствие на професионалното заболяване на A. Осъжда Европейската комисия да заплати на А сумата от 3 500 EUR. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от А.
Резюме
1. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Медицинска експертиза — Право на преценка на медицинската комисия — Съдебен контрол — Граници — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 73 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Медицинска експертиза — Задължение за мотивиране на лекарската комисия — Обхват — Недостатъчни и противоречиви мотиви — Правни последици — Отмяна на решението, основаващо се на становището на лекарската комисия
(член 73 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Медицинска експертиза — Правомощие на органа по назначаването да се отклони от преценката на лекарската комисия — Отсъствие
(член 73 от Правилника за длъжностните лица)
4. Искове и жалби на длъжностните лица — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Удължаване на състоянието на очакване, породено от незаконосъобразността на решение на институция — Компенсиране на неимуществените вреди с подходящо обезщетение
(член 266 ДФЕС; член 73 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Обезщетение с фиксиран размер по режима на Правилника за длъжностните лица — Искане за допълнително обезщетяване, основано на нарушение, което може да ангажира отговорността на институцията — Преценка на искането за допълнително обезщетение, за която е необходима медицинска експертиза — Недопустимост за времетраенето на провежданата в съответствие с Правилника процедура
(член 73 от Правилника за длъжностните лица)
1. Що се отнася до лекарската комисия, посочена в член 22 от Общите правила относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания на длъжностни лица на Съюза, същинските медицински констатации на тази комисия трябва да се считат за окончателни, когато са били направени по надлежния ред. Съдът е оправомощен да провери единствено, от една страна, дали посочената комисия е била учредена и е действала законно и от друга страна, дали нейното становище е редовно, по-специално дали то съдържа мотиви, позволяващи да се преценят съображенията, на които са основани съдържащите се в него заключения, и дали е установена понятна връзка между медицинските констатации, които това становище съдържа, и заключенията, до които стига. Когато лекарската комисия е сезирана със сложни въпроси от медицинско естество, свързани с трудна за поставяне диагноза или с причинно-следствената връзка между заболяването, от което страда заинтересованото лице, и упражняването на неговата професионална дейност в рамките на дадена институция, тя е длъжна по-специално да посочи в своето становище данните от досието, на което се основава, и в случай на значително разминаване да уточни причините, поради които се отклонява от някои по-ранни, относими медицински доклади, които са по-благоприятни за заинтересованото лице.
(вж. точка 62)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 14 септември 2010 г., AE/Комисия, F‑79/09, точки 64 и 65 и цитираната съдебна практика
2. Докладът на лекарската комисия, посочена в член 22 от Общите правила относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания на длъжностни лица на Съюза, трябва да съдържа мотиви, въз основа на които да може да се прецени на какви съображения се основава и дали има понятна връзка между медицинските констатации и крайните заключения в него.
Когато, за да обоснове определянето на датата на окончателно стабилизиране на здравословното състояние, лекарската комисия изтъква единствено административни съображения, и в частност се ограничава до това да посочи датата, на която лекарите са се събрали и са се запознали с медицинското досие, мотивите трябва да се считат за недостатъчни.
Освен това, когато в своя доклад лекарската комисия се отклонява от своите собствени предходни медицински констатации, без допълнително да уточни причините от медицинско естество, които са я довели до такива заключения, мотивите имат противоречив характер.
Следователно, като е посочила недостатъчни и противоречиви мотиви, лекарската комисия не е позволила на заинтересованото лице да установи по разбираем начин връзката, която тя е възнамерявала да направи между своите медицински констатации и заключенията, до които е стигнала по отношение на датата на стабилизиране на здравословното му състояние.
Правата на заинтересованото лице да бъде определена неговата степен на частична трайна инвалидност и оттам да получи предвидения в член 73, параграф 2 от Правилника капитал, както и допълнителното обезщетение към сумата за частична трайна инвалидност, предвидено в член 13 от Правилата относно осигурителното покритие, могат обаче да бъдат определени единствено в зависимост от датата на стабилизиране на здравословното му състояние вследствие на професионално заболяване, като се има предвид по-специално влизането в сила от 1 януари 2006 г. на таблицата, чиято приложимост спрямо заинтересованото лице изисква уврежданията му да са се стабилизирали след нейното влизане в сила; уточняването на това обстоятелство е задача на лекарската комисия, която трябва да мотивира в достатъчна степен преценката си.
Поради това констатацията, че мотивите в становището на лекарската комисия по отношение на датата на стабилизиране на здравословното състояние са недостатъчни, е от естество да доведе до отмяната на решението за определяне на тази дата.
(вж. точки 70—78)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — AE/Комисия, посочено по-горе, точка 64 и цитираната съдебна практика; 13 юни 2012 г., Guittet/Комисия, F‑31/10, точки 54 и 68 и цитираната съдебна практика
3. Целта, която се преследва с разпоредбите от Правилника относно сезираната в рамките на член 73 лекарска комисия, е да се повери на медицински експерти окончателната преценка по всички въпроси от медицински характер, която органът по назначаването не би могъл да извърши поради вътрешния си административен състав. Следователно органът по назначаването не може да се отклонява от направените от лекарската комисия медицински констатации, без при това да допусне грешка, освен ако става въпрос за установяване, че подобни констатации са ирелевантни, тъй като са направени незаконосъобразно. Дори и когато направените от лекарската комисия медицински констатации са погрешни, органът по назначаването не може, без да надхвърли правомощията си, да заеме мястото на тази комисия и сам да се произнесе по въпроси от медицинско естество.
Що се отнася до определянето на датата на стабилизиране на здравословното състояние, следва да се припомни, че стабилизирането на уврежданията е въпрос от медицинско естество, който попада в рамките на преценка на лекарската комисия и който не може да се реши в зависимост от това за какъв период от време медицинските грижи се поемат в съответствие с Общите правила относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания на длъжностни лица на Съюза.
Поради това, като е определил друга дата на стабилизиране на здравословното състояние вследствие на болест, различна от посочената от лекарската комисия, органът по назначаване е нахвърлил правомощията си и по този въпрос е допуснал грешка при прилагане на правото в своето решение.
(вж. точки 81—85)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 7 май 2013 г., McCoy/Комитет на регионите, F‑86/11, точка 78
4. В случай че по съдебен ред бъде отменено решение на институция, с която се определя степента на частична постоянна инвалидност, на основание член 266 ДФЕС съответната институция трябва да вземе мерките, които предполага изпълнението на отменителното съдебно решение, и по-специално при спазване на принципа на законност да приеме всеки акт, който е от естество справедливо да обезщети вредите, претърпени от жалбоподателя в резултат от отменения акт, без да се засяга възможността на жалбоподателя по-късно да подаде жалба срещу мерките, приети от тази институция в изпълнение на отменителното съдебно решение.
Стабилизирането на уврежданията обаче все още не се определя с отменителното съдебно решение; поради това на този етап не може да се прецени дали продължителността на процедурата е разумна, тъй като решението за окончателното определяне на степента на инвалидност, с което ще приключи тази процедура, може да се вземе едва след като се определи датата на окончателното стабилизиране на уврежданията.
Въпреки това, като се има предвид, че поради действието на отменителното съдебно решение жалбоподателят отново се намира в положение на изчакване, що се отнася до крайния резултат от процедурата, образувана на основание член 73 от Правилника, такова продължаване на положението на изчакване и на несигурност, предизвикано от незаконосъобразността на обжалваното решение, представлява неимуществена вреда, която институцията трябва да компенсира чрез заплащането на подходящо обезщетение, което може да се определи ex æquo et bono в рамките на отменителното съдебно решение.
(вж. точки 90—92)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, точка 98
Съд на публичната служба — 24 юни 2008 г., Andres и др./ЕЦБ, F‑15/05, точка 132; 13 юни 2012 г., BL/Комисия, F‑63/10, точка 108
5. При професионално заболяване длъжностното лице има право единствено да поиска допълнително обезщетение по общия ред, в случай че установеният с член 73 от Правилника за длъжностните лица режим не позволява то да бъде обезщетено по подходящ начин. Поради това по принцип искането на длъжностно лице за обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди, които са му причинени от професионално заболяване, не е допустимо преди приключване на образуваната на основание член 73 от Правилника процедура.
Наистина от обстоятелството, че медицинската процедура не е приключила, не може винаги да се прави извод за преждевременност на искането за обезщетение за вреди поради твърдяно служебно нарушение от страна на институцията. Именно с оглед на процесуалната икономия допустимостта на искането за предоставяне на обезщетение по общия ред е подчинено на условието да са изчерпани правните средства за получаване на обезщетение съгласно Правилника.
Когато обаче определянето на причинно-следствената връзка между условията, при които заинтересованото лице изпълнява служебните си задължения, и твърдяната вреда, както и оценяването на тази вреда изискват да се прибегне до медицинска експертиза, така че определянето на причинно-следствената връзка и на твърдяната вреда не може да се направи преди завършване на образуваната на основание член 73 от Правилника процедура, искането за обезщетяване на причинените от професионалното заболяване имуществени и неимуществените вреди е преждевременно.
(вж. точки 95—97)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 15 декември 1999 г., Latino/Комисия, T‑300/97, точка 94; 10 декември 2008 г., Nardone/Комисия, T‑57/99, точка 56
Съд на публичната служба — 13 януари 2010 г., A и G/Комисия, F‑124/05 и F‑96/06, точки 151 и 152