ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
N. WAHL
представено на 5 октомври 2017 година(1)
Дело C‑473/16
F
срещу
Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal (по-рано Bevándorlási és Állampolgársági Hivatal)
(Преюдициално запитване, отправено от Szegedi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Съд по административни и трудови спорове, Сегед, Унгария)
„Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Директива 2011/95/EС — Минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Член 4 — Оценяване на фактите и обстоятелствата — Методи за преценка — Психологически тестове — Опасения от преследване поради сексуална ориентация — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 1 — Човешко достойнство — Член 7 — Право на зачитане на личния и семейния живот“
1. По какъв начин следва националните органи да проверяват достоверността на твърденията на търсещо убежище лице, което изтъква като основание за предоставяне на убежище опасения от преследване в държавата му на произход поради неговата сексуална ориентация? По-специално, допуска ли правото на Съюза тези органи да се позовават на експертни заключения на психолози?
2. Това са накратко въпросите, повдигнати в отправеното по настоящото дело от Szegedi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Съд по административни и трудови въпроси, Сегед, Унгария) преюдициално запитване.
I. Правна уредба
1. Правото на Съюза
1. Директива 2011/95/ЕС(2)
3. Съгласно член 2 („Определения“), буква г) от Директива 2011/95:
„бежанец“ означава гражданин на трета държава, който поради основателни опасения от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група се намира извън държавата, чийто гражданин е, и който не може или поради тези опасения не желае да се обърне за закрила към тази държава […]“.
4. Член 4 („Оценяване на фактите и обстоятелствата“) от Директива 2011/95 гласи:
„1. Държавите членки могат да преценят, че е задължение на молителя да представи във възможно най-кратък срок всички необходими елементи в подкрепа на своята молба за международна закрила. Държавата членка следва да оцени, в сътрудничество с молителя, елементите, свързани с молбата.
2. Елементите, посочени в параграф 1, се състоят от декларации на молителя и от всички документи, с които разполага молителят, за своята възраст, минало, включително и за свързаните с него роднини, самоличност, гражданство(а), държава(и), както и за мястото или местата на предишно пребиваване, предходни молби за убежище, за своя маршрут на пътуване, документи за пътуване, както и причини за подаване на молба за международна закрила.
3. Оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание следните елементи:
a) всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, включително законите и подзаконовите актове на държавата на произход, както и начинът на тяхното прилагане;
б) относими декларации и документи, представени от молителя, включително и информация, позволяваща да се определи дали молителят е бил или би могъл да бъде обект на преследване или на тежки посегателства;
в) индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя, включително и фактори като неговото минало, пол и възраст, за да може да се определи, въз основа на личните обстоятелства относно молителя, дали действията, на които той е бил или рискува да бъде изложен, биха могли да бъдат считани за преследване или за тежки посегателства;
[…]
5. Когато държавите членки прилагат принципа, съгласно който молителят има задължение да обоснове молба за международна закрила, и когато определени аспекти на неговите декларации не са подкрепени с документи или други доказателства, тези аспекти не изискват потвърждение, когато са изпълнени следните условия:
a) молителят е положил реални усилия да обоснове своята молба;
б) всички относими елементи, с които молителят разполага, са били представени и е било дадено задоволително обяснение за липсата на останалите относими елементи;
в) декларациите на молителя са преценени за непротиворечиви и достоверни и не влизат в разрез с наличната и относима към неговия случай обща и конкретна информация;
г) молителят е подал молбата си за международна закрила във възможно най-ранния момент, освен ако молителят може да посочи определени причини за това, че не го е направил; и
д) общата достоверност на твърденията на молителя е установена“.
2. Директива 2013/32/ЕС(3)
5. Член 10 („Изисквания за разглеждане на молбите“), параграф 3 от Директива 2013/32 гласи:
„Държавите членки гарантират, че решенията по молбите за международна закрила се вземат от решаващия орган след извършване на подходящо разглеждане. За тази цел те гарантират, че:
а) молбите са разгледани и решенията са взети индивидуално, обективно и безпристрастно;
[…]
г) служителите, които разглеждат молбите и вземат решение по тях, имат възможност, когато това е необходимо, да потърсят съвет от експерти по определени въпроси, като въпроси, свързани с медицински, културни или религиозни аспекти, с децата или пола“.
2. Националното право
6. Член 6, параграф 1 от A menedékjogról szóló 2007. évi LXXX. törvény (Закон LXXX от 2007 г. за правото на убежище) предвижда:
„Унгария предоставя статут на бежанец на чужденците, за които са налице обстоятелствата, предвидени в член XIV, параграф 3 от Конституцията“.
7. Член 7, параграф 1 от посочения закон гласи:
„Извън случая по член 8, параграф 1 от този закон, компетентният орган в областта на убежището предоставя статут на бежанец на чужденец, който докаже или установи с достатъчна сигурност, че в неговия случай са налице обстоятелствата по член 6, параграф 1 от този закон, в съответствие с член 1 от Женевската конвенция“.
8. Член 41, параграф 1 от същия закон предвижда:
„В производството за предоставяне на международна закрила могат да се използват по-специално следните доказателствени средства, за да се докаже или установи с достатъчна сигурност, че за молителя са изпълнени изискванията за предоставяне на статут на бежанец, на статут на субсидиарна закрила или на временна закрила:
a) фактите и обстоятелствата, посочени от молителя като мотив за бягството му, както и съответните доказателства за тях;
[…]
c) всяка релевантна и актуална информация относно държавата на произход на молителя, включително относно законодателството и други императивни разпоредби за правните субекти, както и относно начина им на прилагане“.
II. Фактите, производството и преюдициалните въпроси
9. През април 2015 г. жалбоподателят (наричан по-нататък „F“), гражданин на Нигерия, подава до (понастоящем) Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal (унгарската Служба за имиграция и убежище, наричана по-нататък „Службата“) молба за предоставяне на статут на бежанец. На първото си интервю той изразява опасения, че ако се завърне в родината си, ще бъде преследван заради своята хомосексуалност.
10. В хода на последвалото производство за предоставяне на убежище Службата проверява достоверността на твърденията на жалбоподателя посредством няколко лични интервюта. Впоследствие тя определя и експерт-психолог, който да направи оценка на личността на F и въз основа на това да даде заключение за сексуалната му ориентация. След изследване и оценка на личността и след провеждане на теста „човек под дъжда“, на теста на Роршах и на теста на Сонди (наричани по-нататък заедно „разглежданите тестове“), психологът стига до заключението, че резултатите от тестовете не подкрепят твърденията на жалбоподателя относно сексуалната му ориентация.
11. С решение от 1 октомври 2015 г. Службата отхвърля молбата на F за предоставяне на убежище.
12. F подава жалба срещу това решение пред Szegedi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Съд по административни и трудови въпроси, Сегед). Той твърди по-специално че с извършването на разглежданите тестове са засегнати основните му права и че при всички положения тези тестове не са подходящи за установяване на сексуалната ориентация. В хода на последвалото производство посоченият съд иска от Института на вещите лица и криминалистите да представи експертно заключение по тези въпроси.
13. В представеното експертно заключение този институт посочва, че противно на твърденията на жалбоподателя, разглежданите тестове са подходящи за установяване с достатъчна сигурност на сексуалната ориентация на дадено лице. Освен това съгласно заключението извършените тестове не са от такова естество, че да засегнат човешкото достойнство на жалбоподателя.
14. Szegedi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Съд по административни и трудови въпроси, Сегед) счита, че след като не разполага с необходимите научни и технически знания, за да провери констатациите на експертите, не може да променя тези констатации. Освен това този съд е на мнение, че разглежданите тестове не са от медицинско естество, тъй като психологията принадлежи към хуманитарните науки, и че те не са сходни с тези, които в решение A и др.(4) Съдът е приел за несъвместими с правото на Съюза.
15. При тези обстоятелства, тъй като изпитва съмнения относно правилното тълкуване на правото на Съюза, запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 4 от Директива 2004/83/ЕО във връзка с член 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)] да се тълкува в смисъл, че допуска за търсещи закрила лица, принадлежащи към общността на [лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните или интерсексуалните лица (наричани по-нататък „ЛГБТИ“)], да се изисква и преценява експертното заключение на експерт-психолог, основано на проективни личностни тестове, когато за съставянето му не се поставят въпроси относно сексуалните навици на търсещото закрила лице, нито същото се подлага на физически преглед?
2) В случай че експертното заключение, до което се отнася първият въпрос, не може да се използва като доказателство, трябва ли член 4 от Директива 2004/83 във връзка с член 1 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато молбата за международна закрила се основава на твърдения за преследване поради сексуалната ориентация, нито националните административни органи, нито съдилищата имат възможност да проверят посредством експертиза истинността на твърденията на търсещото закрила лице, независимо от специфичните характеристики на използваните методи?“.
16. С писмо от 19 юни 2017 г. запитващата юрисдикция уведомява Съда, че желае да измени преюдициалните въпроси, като замени позоваването на член 4 от Директива 2004/83 с позоваване на член 4 от Директива 2011/95.
17. Писмени становища представят F, унгарското, френското и нидерландското правителство, както и Комисията. В съдебното заседание от 13 юли 2017 г. F, унгарското и френското правителство, а също и Комисията излагат и устно становищата си.
III. Анализ
18. С двата поставени въпроса, които ще разгледам заедно, запитващата юрисдикция по същество иска от Съда насоки във връзка с това по какъв начин националните органи следва да проверяват достоверността на твърденията на търсещо убежище лице, което изтъква като основание за предоставяне на убежище опасения от преследване поради сексуалната си ориентация. По-специално запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 4 от Директива 2011/95 във връзка с член 1 от Хартата допуска използването от тези органи на експертно заключение на психолог.
1. Предварителни бележки
19. Преди да разгледам по-подробно повдигнатите по настоящото дело конкретни въпроси, считам за целесъобразно да припомня накратко ключовите разпоредби от правото на Съюза, както и практиката на Съда по тези разпоредби. Всъщност Съдът вече многократно е предоставял важни разяснения относно задълженията на държавите членки съгласно правото на Съюза при разглеждането на молби за международна закрила.
20. В съответствие с член 10, параграф 3 от Директива 2013/32 държавите членки следва да гарантират, че молбите за международна закрила са разгледани и решенията са взети „индивидуално, обективно и безпристрастно“. Съгласно член 4, параграф 3 от Директива 2011/95 при оценяването на молбите компетентните органи трябва да вземат под внимание по-специално: всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, относимите изявления и документи, представени от молителя, и индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя.
21. Оценяването се извършва на два отделни етапа. Първият етап се отнася до установяването на фактическите обстоятелства, които могат да представляват доказателства в подкрепа на молбата, а вторият етап се отнася до правната преценка на тези доказателства и се състои в това да се прецени дали предвид фактите по конкретния случай са налице материалноправните условия за предоставяне на международна закрила(5).
22. Що се отнася до статута на бежанец, от основно значение е компетентните органи да установят дали молителят има „основателни опасения от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група“ в държавата, чийто гражданин е (или в случай на лице без гражданство — в държавата на обичайното му пребиваване)(6). Общоприето е, че за тази цел хомосексуалните лица могат да се разглеждат като съставляващи определена социална група(7).
23. Съгласно член 4, параграф 1 от Директива 2011/95 държавите членки могат да преценят, че е задължение на молителя да посочи всички необходими обстоятелства в подкрепа на своята молба за международна закрила. След това държавата членка следва да оцени в сътрудничество с молителя обстоятелствата, свързани с молбата.
24. В член 4, параграф 5 от Директива 2011/95 обаче се добавя, че когато държавите членки прилагат принципа, съгласно който молителят има задължение да обоснове молбата за международна закрила, и когато определени аспекти на неговите изявления не са подкрепени с документи или други доказателства, тези аспекти не изискват потвърждение, когато са изпълнени определен брой кумулативни условия. Тези условия изискват в частност изявленията на молителя да са преценени за непротиворечиви и достоверни и да не влизат в разрез с наличната и относима към неговия случай обща и конкретна информация, както и да е установена общата достоверност на твърденията на молителя.
25. В съответствие с това в решение A и др.(8) Съдът отбелязва, че ако не са изпълнени установените в член 4, параграф 5 от Директива 2011/95 условия, може да се изисква потвърждение на изявленията на търсещите убежище лица за твърдяната им сексуална ориентация. Така според Съда тези изявления са „само отправна точка при разглеждането на фактите и обстоятелствата в съответствие с член 4 от Директива [2011/95]“(9).
26. Безспорно е, че няма акт от правото на Съюза, установяващ конкретни правила по отношение на методологиите, които националните органи следва да прилагат при оценяването на представените от молителите информация и доказателства, и по-специално при проверката на достоверността на твърденията на молителите. Следователно държавите членки разполагат с известна свобода на действие в това отношение(10). Независимо от това използваните методологии трябва да са съобразени с разпоредбите на директиви 2011/95 и 2013/32, а също — както следва съответно от съображения 16 и 60 от тези директиви — и с гарантираните от Хартата основни права като правото на зачитане на човешкото достойнство, закрепено в член 1 от Хартата, и правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от член 7 от нея(11).
27. Именно с оглед на гореизложеното ще анализирам повдигнатите в настоящото производство правни въпроси.
2. Използването на експертно заключение на психолози
28. За да се отговори на поставените въпроси, е необходимо да се изясни дали националните органи могат и ако е така — при какви условия, да използват експертно заключение на психолози при разглеждането на молби за международна закрила, подадени на основание сексуална ориентация.
29. В самото начало обаче искам още веднъж да подчертая, че основният въпрос при оценяването, което следва да се извърши в съответствие с разпоредбите на директиви 2011/95 и 2013/32, е дали опасенията на молителя от преследване са основателни. С други думи, компетентните органи трябва да определят дали установените обстоятелства представляват такава заплаха, че съответното лице може с основание да се опасява с оглед на личното си положение, че действително спрямо него ще бъдат извършени актове на преследване(12). Както отбелязват френското и нидерландското правителство, дори когато търсещо убежище лице твърди, че се опасява от преследване поради сексуалната си ориентация, невинаги е необходимо да се установява каква е тя в действителност.
30. Възможно е например в някои страни, независимо от наличието в тях на закони, забраняващи хомосексуалността, определени хомосексуални лица да не са изложени на реална опасност от преследване (например поради това, че законът не се прилага системно(13) и с оглед на тяхното социално, икономическо и семейно положение, мястото, където живеят и др.)(14). От друга страна, в случай че обикновени поведенчески прояви се възприемат от гледна точка на общоприетите разбирания като несъответстващи в някаква степен на пола(15), за съответното лице може да възникне реална опасност от физически или психологически посегателства(16).
31. Въпреки това бих искал да отбележа, че съгласно член 10, параграф 3, буква г) от Директива 2013/32 националните органи, които оценяват молби за международна закрила, трябва да имат възможност, когато това е необходимо, да потърсят съвет от експерти по определени въпроси, включително по въпроси, свързани с пола.
32. С оглед на това първият въпрос, който възниква, е дали кръгът от експерти, от които компетентните органи могат да потърсят съвет, включва психолози.
33. Не виждам причина, поради която по принцип компетентните органи да не могат да търсят съвет от лица, които са обучени и притежават квалификация в областта на психологията(17) — науката, която изучава човешката психика и поведение. Не смятам, че всеки вид психологически преглед, стига да е признат за полезен, винаги и непременно накърнява човешкото достойнство. Напротив, не може да се изключи, че поне в определени случаи помощта на психолозите би могла да бъде полезна на административните органи при вземането на решение по молба за международна закрила или на националните съдилища при контрола върху това решение, както и евентуално на самите молители.
34. Например присъствието на психолог по време на интервютата може да улесни молител, който твърди, че е бил обект на преследване или посегателства (или който само се опасява от преследване, в случай че се завърне в държавата си на произход), да говори открито за своите минали преживявания или за опасенията си, така че органите да получат по-пълно и достоверно описание на положението(18). Всъщност съгласно член 4 от Директива 2013/32 националният орган, който отговаря за разглеждането на молбите, трябва „да разполага с подходящи средства, включително с достатъчно на брой компетентни служители, за изпълнението на своите задачи“. По-специално лицата, които провеждат интервютата, трябва да „са придобили […] общи познания за проблемите, които биха могли да повлияят неблагоприятно на способността на кандидатите да бъдат интервюирани“.
35. Освен това органите могат да счетат също, че помощта на психолог може да е от полза при оценяването на общата достоверност на твърденията на даден молител. Това е важен аспект на извършваното от компетентните органи оценяване, тъй като, ако се установи достоверността на твърденията на молителя (и при положение че са изпълнени и останалите кумулативни условия, посочени в член 4, параграф 5 от Директива 2011/95), не се изисква потвърждение на твърдението на молителя за сексуалната му ориентация, макар то да не е подкрепено с писмени или с други доказателства.
36. Същевременно не съм убеден, че експертно заключение на психолог, основано на анализ на личността на молителя, може да установи с достатъчна сигурност истинността на твърдяната от молителя сексуална ориентация. Първо, бърз преглед на научната литература показва, че според редица изследвания в областта на психологията хомосексуалните мъже и жени не се различават от психологическа гледна точка от хетеросексуалните мъже и жени(19).
37. Второ, не съм сигурен, че анализът, основан на проективни тестове на личността за установяване на сексуалната ориентация, независимо от научната си основа, е съвместим с разпоредбите на член 4, параграф 3 от Директива 2011/95. Ако правилно разбирам, скритите противоречия или емоции, които подобен анализ следва да извади наяве, ще потвърди на извършващите го психолози или ще постави под въпрос твърдяната сексуална ориентация на молителя. Струва ми се обаче, че при такъв анализ неизбежно се използват стереотипни схващания относно поведението на хомосексуалните лица. Всъщност унгарското правителство се затруднява да даде обяснение по зададения в съдебното заседание въпрос защо разглежданият в главното производство анализ не е включвал използването на стереотипни схващания. Все пак в решение А и др. Съдът вече е приел, че този вид анализ е проблематичен, тъй като не позволява да се отчетат изцяло индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя(20).
38. С оглед на изложеното по-горе вторият въпрос, който възниква, е при какви условия е допустимо експертно заключение на психолог, и в частност дали експертното заключение може да се основава на тестове като разглежданите в главното производство.
3. Изискването за съгласие
39. Първо, считам, че психологическите прегледи са допустими единствено когато молителят е дал съгласието си и когато се извършват по начин, при който се зачита достойнството на молителя и правото на зачитане на личния и семейния живот.
40. Член 18, параграф 1, първа алинея от Директива 2013/32 предвижда, че „[к]огато решаващият орган счете за уместно по отношение на оценката на молбата на кандидата за международна закрила […] и със съгласието на кандидата държавите членки предприемат стъпки за провеждането на медицински преглед на кандидата във връзка със следи, които биха могли да са от минало преследване или тежки посегателства. В противен случай държавите членки могат да предвидят кандидатът да предприеме стъпки за провеждането на такъв медицински преглед“.
41. Освен това член 25, параграф 5, втора алинея от същата директива — който се отнася до медицинските прегледи на непридружавани непълнолетни — предвижда, че „[м]едицинският преглед се извършва при пълно зачитане на човешкото достойнство, като се избират най-малко инвазивните начини за преглед, и се провежда от квалифицирано медицинско лице, което дава възможност в най-голяма степен за надежден резултат“.
42. Що се отнася до прегледите от психолози, Директива 2013/32 не съдържа подобни разпоредби. Все пак считам, че закрепените в член 18, параграф 1, първа алинея и член 25, параграф 5, втора алинея от Директива 2013/32 основни принципи са валидни до известна степен и по отношение на психологическите прегледи(21).
43. Психологическите прегледи могат да бъдат толкова агресивни за психиката на молителя, колкото медицинските прегледи за тялото му. Те представляват също така очевидно вмешателство в личния му живот(22). Ето защо считам, че при подобни обстоятелства е необходимо съгласието на молителя да премине такива прегледи. Давам си сметка, разбира се, че в положение като това на търсещо убежище лице на практика може да е доста трудно да не се даде съгласие. Още повече че в много случаи представянето на доказателства за сексуалната ориентация на дадено лице може да се окаже проблематично(23). Поради това според мен е още по-важно, на първо място, да се зачете отказът за преминаване на такива прегледи. Несъмнено е необходимо на търсещото убежище лице да е дадена възможност да получи достатъчно информация и да разбере всички аспекти и последици на психологическите прегледи, за да може то да изрази действително съгласие(24). На второ място, изключително важно е тези прегледи да се извършват по начин, при който се зачита достойнството на молителя и неговият личен и семеен живот(25).
44. Това тълкуване се потвърждава и от съображение 29 от Директива 2013/32, съгласно което „[н]якои кандидати […] може да се нуждаят от специални процедурни гаранции въз основа на inter alia тяхната […] сексуална ориентация […]. […] На тези кандидати следва да бъде предоставена подходяща подкрепа, в т.ч. достатъчно време, с цел създаване на условията, необходими за техния ефективен достъп до процедурите и за представяне на елементите, необходими за обосноваване на молбата им за международна закрила“. Това съображение потвърждава чувствителния характер на всяко проучване на сексуалността на дадено лице.
45. Без съмнение отказът на молителя да премине такъв преглед — когато са взети мерки прегледът да се извърши по начин, при който се зачита достойнството на молителя и правото му на личен и семеен живот — не може да е пречка за органите да вземат решение по молбата(26). От това следва, че когато държавите членки прилагат принципа, съгласно който молителят има задължение да обоснове молбата за международна закрила, и установените в член 4, параграф 5 от Директива 2011/95 условия не са изпълнени, отказът на молителя може да има определени последици, които самият той трябва да понесе.
46. Съгласно акта за преюдициално запитване F се е съгласил да премине психологически преглед. Запитващата юрисдикция обаче следва да провери дали този преглед е извършен по начин, при който наистина е било зачетено достойнството на F и неговият личен и семеен живот(27).
4. Използването на психологически тестове
47. Второ, психологическите прегледи, които следва да се извършват от определените от органите експерти, трябва да се основават на методи, принципи и понятия, които са общоприети от научната общност или във всеки случай са достатъчно надеждни. Освен това тези методи, принципи и понятия трябва с оглед на обстоятелствата по конкретния случай да са релевантни за изисквания от органите вид преглед. Следователно психологическите прегледи трябва да дават възможност за постигане на достатъчно надеждни резултати(28).
48. Според мен органите трудно могат да приемат, че прегледи, чиито научни основи са спорни или не са признати, могат да имат доказателствена стойност. По същия начин не могат да бъдат достатъчно надеждни резултатите от прегледи, които по принцип се основават на общоприети методи, принципи и понятия, но са приложени неправилно или в неподходящи условия.
49. Очевидно не е задача на Съда да взема становище по въпроса за надеждността и релевантността на конкретните тестове, разглеждани в главното производство(29). Следователно запитващата юрисдикция трябва да установи по-специално дали използваните в случая на F тестове (тест „човек под дъжда“, тест на Роршах и тест на Сонди) се основават на методи, принципи и понятия, които са общоприети от научната общност, както твърди унгарското правителство, или са предмет на остра полемика в научната литература, каквато е тезата на F.
5. Правото на ефективна защита
50. Трето, когато национален съд иска експертно заключение с цел да упражни контрол върху решението на органите по молба за международна закрила, този съд не може да се счита във всеки случай за обвързан de lege или de facto от заключенията на експерта (и a fortiori, от заключенията на експертите, които компетентните органи са назначили в хода на административното производство).
51. Съгласно член 46, параграфи 1 и 3 от Директива 2013/32 кандидатите за международна закрила трябва да разполагат с право на „ефективна защита пред съд“ по-специално срещу решения относно тяхната молба. Тази защита следва да предвижда „цялостно […] разглеждане на фактите и правните въпроси“(30).
52. Следователно член 46 от Директива 2013/32 — особено при тълкуване във връзка с член 47 от Хартата — изисква националните съдилища да са в състояние да извършват задълбочена, самостоятелна и критична проверка на всички релевантни правни и фактически аспекти(31). Според мен това по необходимост включва възможността да не се вземат предвид експертните заключения — те представляват доказателство и следва да бъдат преценени заедно с останалите доказателства — които съдът може да приеме например за предубедени, необосновани или базирани на спорни методи и теории.
53. В това отношение в съответствие с принципа на процесуалната автономия и при спазване на принципа на равностойност и ефективност вътрешният правен ред на всяка държава членка следва да определи условията и реда за събиране на доказателства, допустимите пред компетентния национален съд доказателствени средства и още принципите, които уреждат преценката от този съд на доказателствената сила на представените пред него доказателства, както и необходимата степен на доказване(32). Съдът обаче приема с оглед на принципа на ефективност, че националният съд не може да прилага правилата за доказване така, че на практика да се стигне до положение, при което се въвеждат форми на необосновани презумпции, които могат да нарушат определените в правните актове на Съюза правила за доказване и дори да засегнат самата ефективност на предвидените в тези актове материалноправни норми(33). Такъв проблем би могъл да възникне в случаи, при които националните съдилища прилагат вътрешните правила за доказване не достатъчно стриктно, като приемат неотносими или недостатъчни доказателства.
54. Следователно националните съдилища трябва да се уверят, че представените доказателства са достатъчно сериозни, конкретни и непротиворечиви, за да може да се приемат направените въз основа на тях заключения(34). Те следва да запазят свободата си на преценка по въпроса дали такова доказателство е било надлежно приведено, до момента, в който, след като са се запознали с всички представени от страните доказателства и разменените между тях доводи, те счетат, че предвид всички релевантни обстоятелства по случая, с който са сезирани, са в състояние да формират окончателното си убеждение в това отношение(35).
55. Противното становище по същество би означавало, че съдът абдикира от ролята си, като лишава от ефективност изрично предвидените в член 46 от Директива 2013/32 гаранции. Това важи с особена сила за експертните заключения, в които се изразява становище по правни въпроси. Отбелязвам например, че според определения от Szegedi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Съд по административни и трудови спорове, Сегед) експерт в главното производство прегледът на F, извършен от определените от унгарските административни органи психолози, не нарушава основните му права. Изглежда обаче, че това е правна преценка, която следва да бъде извършена от компетентния съдебен състав, а не от назначено в рамките на производството вещо лице(36).
IV. Заключение
56. С оглед на изложеното по-горе предлагам на Съда да отговори на отправените от Szegedi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Съд по административни и трудови спорове, Сегед, Унгария) въпроси по следния начин:
„Член 4 от Директива 2011/95/EС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, тълкуван във връзка с член 1 от Хартата на основните свободи на Европейския съюз, допуска органите да използват експертно заключение на психолог, по-специално за да оценят общата достоверност на твърденията на търсещото международна закрила лице, при условие че: i) прегледът на молителя се провежда с негово съгласие и се извършва по начин, при който се зачитат неговото достойнство и личен и семеен живот; ii) заключението се основава на методи, принципи и понятия, които са достатъчно надеждни и релевантни с оглед на обстоятелствата по случая и които дават възможност да се получат достатъчно надеждни резултати, и iii) експертните заключения не обвързват националните съдилища, които упражняват контрол върху решението по молбата“.