РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

16 януари 2007 година

Дело F‑115/05

Philippe Vienne и др.

срещу

Европейски парламент

„Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Отказ — Прехвърляне на пенсионни права, придобити в Белгия“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Vienne и 163 други длъжностни лица и срочно наети служители на Парламента искат, от една страна, отмяна на решението на Парламента за отхвърляне на исканията им за оказване на съдействие съгласно член 24 от Правилника, и от друга страна, обезщетение за вредите, които са им били причинени в резултат на това решение

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Пенсии — Пенсионни права, придобити преди постъпване на служба в Общностите — Прехвърляне към общностната схема

(член 24, първа алинея от Правилника за длъжностните лица; член 11, параграф 2 от приложение VIII и член 26, параграф 3 от приложение XIII; Регламент № 723/2004 на Съвета)

Институция не може, с мотива че е насочено срещу неин акт, да отхвърли искане по член 24 от Правилника, с което длъжностно лице я моли да му окаже техническо и финансово съдействие, за да се провери, на първо място, дали то има личен интерес да поиска ново прехвърляне на пенсионните си права, придобити преди постъпване на служба в Общностите по белгийска пенсионноосигурителна схема при принципно по-благоприятните условия на ново законодателство в тази държава-членка, и на второ място, ако е необходимо, да прехвърли отново правата си, при условие че тази институция съвсем не отказва да оттегли първоначалното решение за прехвърляне. Несъмнено прехвърлянето се разглежда като операция, включваща две решения, последователно приети по искане на заинтересованото лице от националния орган, който управлява пенсионноосигурителната схема и изготвя справката за придобитите права, и впоследствие от общностната институция, която, като отчита тези права, определя броя на годините осигурителен стаж, взети предвид в общностната пенсионноосигурителна схема въз основа на прехвърлените права. При все това обстоятелството, че постигането на целта, с оглед на която е поискано оказване на съдействие, може да предполага оттегляне на акт на институцията, невинаги означава — особено когато тя е склонна да оттегли акта — че искането за оказване на съдействие е насочено срещу акт на институцията, като по този начин то се изключва от приложното поле на член 24 от Правилника, който предвижда защита на длъжностните лица срещу действията на трети лица, а не срещу актовете на самата институция. Може да се приеме, че искане за оттегляне е насочено срещу акта, чието оттегляне се търси, само когато институцията отказва във всички случаи да го оттегли.

Тази институция не може също така да отхвърли подобно искане, с мотив че не е била установена несъвместимостта на новото белгийско законодателство с общностното право. Действително задължението на институцията за оказване на съдействие не е подчинено на условието незаконосъобразността на действията, поради които е направено искане за съдействие, да е установена със съдебно решение. Впрочем подобно условие би било в противоречие със самия предмет на искането за оказване на съдействие в често срещаните хипотези, в които то е направено, именно за да се признаят посочените действия за незаконосъобразни чрез предявяването на иск със съдействието на институцията, като впрочем понятието „действия“ указва действия и актове, чиято законосъобразност се предполага, но не е установена. Оказване на съдействие се дължи в случай на действия, които могат да бъдат основателно преценени като нарушаващи правата на длъжностните лица, като общностният съд следва да провери дали действително е налице нарушението, твърдяно от поискалото защита от институцията длъжностно лице, но е достатъчно последното да представи начало на доказателство за наличие на това нарушение.

От друга страна, институцията може основателно да приема, че не е налице нарушение на правата на жалбоподателя, което да обосновава оказването на съдействие. Действително разликата в третирането между длъжностните лица, чиито пенсионни права са прехвърлени преди или след влизането в сила на новото белгийско законодателство, сама по себе си не представлява дискриминация, тъй като в противен случай би направила невъзможно всяко изменение на законодателството. Дори да се предположи, че жалбоподателят е обект на дискриминация, неоправданата разлика в третирането не произтича от самото ново законодателство, а от съвместното действие на това законодателство и на член 26, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, въведен с Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица, както и на Условия за работа на другите служители, с който за преходен период се предоставя възможност в шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на Регламент № 723/2004, да се поиска или отново да се поиска прехвърляне, като възможността се предоставя на три категории длъжностни лица, чиито пенсионни права не са прехвърлени поради късното представяне на искането им или поради избора им да не искат прехвърляне или да не потвърждават искането си, като посоченото не може да се счита за действие на трето лице по смисъла на член 24 от Правилника.

Впрочем в подобен контекст заинтересованото лице не може основателно да се позовава на задължението за полагане на грижа във връзка с решението за отхвърляне на искането му, тъй като това задължение не може да доведе до неприлагане от институцията на предвидените в Правилника условия за оказване на съдействие. Заинтересованото лице също така не може основателно да се позовава нито на нарушение на принципа pacta sunt servanda, тъй като не представя никакъв договор или споразумение, който или която институцията да е нарушила, нито на принципа patere legem quam ipse fecisti, тъй като Правилникът съдържа правни норми, установени от общностния законодател, а не от институция в качеството ѝ на орган по назначаване.

На последно място, изтъкнатото срещу отхвърлянето на искането правно основание, според което изменението на белгийското законодателство довело до дискриминация между длъжностните лица на Общността, които са прехвърлили своите придобити в Белгия пенсионни права, в зависимост от това дали са поискали прехвърлянето на посочените права преди или след влизането в сила на новото законодателство, е неотносимо спрямо отказа на институцията да окаже съдействие. Правното основание, изведено от нарушение на принципа на равенство, всъщност би било относимо само ако се твърди, че институцията е оказала съдействие на други длъжностни лица и служители, намиращи се в същото положение като жалбоподателя.

(вж. точки 35, 36, 38—41, 43, 44, 51, 52, 54—56, 59, 63, 70, 80 и 96—97)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 10 юли 1997 г., Apostolidis и др./Комисия, T‑81/96, Recueil FP, стр. I‑A‑207 и II‑607, точка 90 и цитираната съдебна практика; 14 декември 2000 г., Verheyden/Комисия, T‑213/99, Recueil FP, стр. I‑A‑297 и II‑1355, точка 28; 8 юли 2004 г., Schochaert/Съвет, T‑136/03, Recueil FP, стр. I‑A‑215 и II‑957, точка 49.

Съд на публичната служба — 16 януари 2007 г., Genette/Комисия, F‑92/05, все още непубликувано в Сборника.