Преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд (България) на 29 май 2020 година – П / „K“ ЕООД

(Дело C-229/20)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Софийски районен съд

Страни в главното производство

Ищец: П

Ответник: „K“ ЕООД

Преюдициални въпроси

1. Следва ли чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО¹ да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, уговорени към договор за потребителски кредит, като тези за такси за възможност за отлагане и намаляване на вноски, представляват част от годишния процент на разходите по кредита?

2.    Следва ли чл. 10, пар. 2, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че неправилното посочване на годишен процент на разходите в договор за кредит, сключен между търговец и потребител - кредитополучател, следва да се приеме за липса на посочване на годишен процент на разходите в договора за кредит и националният съд да приложи последиците на вътрешното си право, предвидени за непосочване на годишен процент на разходите в договор за потребителски кредит?

3.    Следва ли чл. 22, пар. 4 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидена от националния законодател санкция нищожност на договора за потребителски кредит, при която се връща само отпуснатата главница, е пропорционална за случаите, в които договор за потребителски кредит не съдържа точно посочване на годишния процент на разходите?

4.    Следва ли чл. 4, пар. 1 и 2 от Директива 93/13/ЕИО² да се тълкува в смисъл, че предвидена в допълнително споразумение към договор за потребителски кредит, сключено отделно и допълнително спрямо основния договор, такса за пакет от допълнителни услуги следва да се смята част от основния предмет на договора и съответно за нея не може да се прилага преценка за неравноправност?

5.    Независимо от отговора на третия въпрос, следва ли чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО във връзка с т. 1, буква о) от приложението към същата директива да се тълкува в смисъл, че клауза в договор за допълнителни услуги към потребителски кредит, който предвижда възможност потребителят абстрактно да отсрочва и разсрочва плащане, за което дължи такса, дори и да не се възползва от такава възможност, е неравноправна?

____________

¹ Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета

OB 2008, L 133, стр. 66

² Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори

OB 1993, L 95, стр. 29; специално българско издание: глава 15, том 2, стр. 273