Language of document :

Жалба, подадена на 14 февруари 2019 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 4 декември 2018 г. по дело T-518/16, Carreras Sequeros и др./Комисия

(Дело C-119/19 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: T. S. Bohr, G. Gattinara, L. Vernier)

Други страни в производството: Francisco Carreras Sequeros, Mariola de las Heras Ojeda, Olivier Maes, Gabrio Marinozzi, Giacomo Miserocchi, Marc Thieme Groen, Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

да се отмени решение от 4 декември 2018 г., Carreras Sequeros и др./Комисия, T-518/16,

да се върне делото на Общия съд, за да се произнесе по второто, третото и четвъртото основание на жалбата в първоинстанционното производство,

да не се произнася по съдебните разноски

Основания и основни доводи

Комисията изтъква две основания.

1. С първото основание Комисията твърди грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването на член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

Първата част на първото основание се отнася до грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването на член 31, параграф 2 от Хартата. Съдържанието на правото на платен годишен отпуск, което посоченият член 31, параграф 2 гарантирал, било уточнено с член 7 от Директива 2003/881 . Ето защо Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като взел предвид други разпоредби от Директива 2033/88, като например членове 14 и 23, и като приел, че те са приложими за законодателя.

С втората част на първото основание Комисията твърди грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването на член 31, параграф 2 от Хартата, тъй като Общият съд приел, че намаляването по член 6 от приложение X към Правилника за длъжностните лица е несъвместимо с твърдения принцип за насърчаване на подобряването на условията на живот и труд на заинтересованите лица. Такъв принцип нямал каквото и да било правно основание.

Третата част на първото основание е изложена при условията на евентуалност и се отнася до грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването на други разпоредби от Правилника, в чийто контекст бил приет член 6 от приложение X към Правилника за длъжностните лица. Общият съд неправилно изключил от анализа си други разпоредби от Правилника само с мотива, че съществували още преди изменението, внесено с член 6 от приложение X към Правилника на длъжностните лица. Жалбоподателят разполагал с широко право на преценка при избора кои мерки да измени и кои да запази.

2. С второто основание Комисията твърди грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването на член 52, параграф 1 от Хартата. Общият съд не се съобразил със съдебната практика, съгласно която законодателят разполагал с широко право на преценка, когато изменял Правилника за длъжностните лица, и че нарушение на принципа на пропорционалност можело да бъде установено само ако законодателят очевидно бил надвишил границите на правото си на преценка.

____________

1     Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).