ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Е. SHARPSTON
представено на 10 октомври 2017 година(1)
Дело C‑363/16
Европейска комисия
срещу
Република Гърция
„Неизпълнение на задължения от държава членка — Държавни помощи — Задължение за възстановяване — Член 108, параграф 2 ДФЕС — Мерки, които държавите членки трябва да предприемат — Производство по несъстоятелност — Включване на неправомерната държавна помощ в списъка на предявените вземания — Прекратяване на дейността на предприятието — Спиране на търговете за продажба на активи на предприятието“
1. През февруари 2012 г. Европейската комисия приема решение(2), с което установява, че някои от мерките за финансова подкрепа, предоставена от Гърция на United Textiles S.A., представляват държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, и изисква от Гърция нейното възстановяване. В настоящото производство по член 108, параграф 2 ДФЕС Комисията иска да бъде установено, че Гърция не е изпълнила посоченото решение в определения срок.
2. Гърция твърди, че след като получателят на помощта e обявен в производство по несъстоятелност със съдебно решение от юли 2012 г. и дейността му е прекратена, нарушаването на конкуренцията, предизвикано от неправомерната държавна помощ, от което той се е възползвал, е било преустановено. От това следвало, че Гърция е предприела всички необходими мерки за изпълнение на решението и не е в неизпълнение по него.
Правна уредба
3. Член 108, параграф 2 ДФЕС гласи:
„Ако Комисията, след като е уведомила всички заинтересовани страни да представят своите мнения, установи, че помощта, предоставена от държавата или чрез ресурси на държавата, е несъвместима с вътрешния пазар в съответствие с член 107, или че тази помощ е била използвана не по предназначение, тя взема решение, че съответната държава членка е задължена да отмени или измени тази помощ в срок, който Комисията определя.
Ако съответната държава не се съобрази с това решение в определения срок Комисията или всяка друга заинтересована държава може, чрез дерогация от разпоредбите на членове 258 и 259, да отнесе въпроса пряко до Съда на Европейския съюз.
[…]“.
4. Регламент № 659/1999(3) съдържа подробни правила за прилагането на законодателната уредба относно неправомерната държавна помощ.
5. Съображение 6 от този регламент гласи, че „в съответствие с член [4, параграф 3 ДЕС] държавите членки са задължени да сътрудничат на Комисията и да ѝ предоставят цялата информация, която се изисква, за да се даде възможност на Комисията да изпълнява задълженията си по настоящия регламент“.
6. Съгласно съображение 13:
„като има предвид, че в случаите на неправомерна помощ, която не е съвместима с Общия пазар, ефективната конкуренция трябва да бъде възстановена; като има предвид, че за тази цел е необходимо помощта, включително лихвите, да бъдат възстановени незабавно; като има предвид, че е подходящо възстановяването да бъде извършено в съответствие с процедурите от националното законодателство; като има предвид, че прилагането на тези процедури не трябва, предотвратявайки незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията, да попречи на възстановяването на ефективната конкуренция; като има предвид, че за да се постигне този резултат, държавите членки трябва да вземат всички необходими мерки, гарантиращи ефективността на решението на Комисията“.
7. Член 14 от този регламент, озаглавен „Възстановяване на помощ“, предвижда:
„1. Когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя […]. Комисията не изисква възстановяване на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото на [Съюза].
[…]
3. Без това да накърнява [определение] на [Съда] съгласно член [278 ДФЕС], възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. За тази цел и в случая на производство пред националните съдилища съответните държави членки предприемат всички необходими стъпки, които са предвидени в съответните им правни системи, включително и временни мерки, без да се засяга правото на [Съюза]“.
Обстоятелства, предхождащи спора, и спорното решение
8. United Textiles е гръцко текстилно предприятие, което произвежда облекла, текстилни влакна и платове. В съображенията на решението за възстановяване се посочва, че поне от 2004 г. неговото положение се влошава постоянно, а заводите му не работят от 2008 г. насам поради липсата на краткосрочни активи. От 2008 г. насам почти всички негови банкови кредити са просрочени. Съгласно годишните отчети на дружеството производството е било почти напълно спряно през март 2009 г., а от февруари 2010 г. насам е спряна и търговията с негови акции на фондовата борса в Атина(4).
9. През 2007 г. Гърция предоставя на United Textiles гаранция във връзка с разсрочването на съществуващ банков заем и отпускането на нов банков заем (наричана по-нататък „гаранцията от 2007 г.“). През 2009 г. Гърция разсрочва социално-осигурителните задължения на дружеството за периода 2004—2009 г. (наричано по-нататък „разсрочването от 2009 г.“)(5).
10. На 22 февруари 2012 г. Комисията приема решението за възстановяване, съобщено на Гърция на 23 февруари 2012 г. С член 1, параграф 1 от това решение Комисията обявява, че гаранцията от 2007 г. и разсрочването от 2009 г. представляват неправомерни държавни помощи, които са несъвместими с вътрешния пазар(6). По нейни изчисления общият размер на неправомерната помощ възлиза на 30,57 милиона евро(7).
11. Член 2 задължава Гърция да възстанови с лихви неправомерната държавна помощ от United Textiles.
12. Член 3 предвижда, че възстановяването на помощта се извършва незабавно и ефективно, а решението за възстановяване следва да бъде изпълнено в срок от 4 месеца от датата, на която Гърция е уведомена за него.
13. В допълнение член 4, параграф 1 задължава Гърция в срок от два месеца след уведомяването за това решение да предостави на Комисията следната информация:
„а) общата сума (главница и лихви по възстановяване), която бенефициерът трябва да възстанови;
б) подробно описание на вече предприетите и планираните мерки за спазване на [решението за възстановяване];
в) документите, доказващи, че на бенефициера е наредено да възстанови помощта“.
14. Съгласно член 4, параграф 2 „Гърция информира Комисията за напредъка по националните мерки, предприети за изпълнение на [решението за възстановяване], до пълното възстановяване на помощта […]. При поискване от страна на Комисията тя незабавно предоставя информация за вече предприетите и планираните мерки за спазване на [решението за възстановяване]. Тя предоставя също така подробна информация относно сумите на помощта и лихвите по възстановяване, които вече са възстановени от бенефициера“.
15. След като са уведомени за решението за възстановяване, на 21 юни 2012 г. компетентните гръцки власти удостоверяват дълг в размер на 19 181 729,10 EUR (съответстващ на гаранцията от 2007 г.). На 19 юли 2012 г. с решение на Polymeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина) United Textiles е обявено в несъстоятелност.
16. На 29 август 2012 г. компетентните гръцки власти удостоверяват още един дълг в размер на 15 827 427,78 EUR (съответстващ на разсрочването от 2009 г.).
17. Вземянията са предявени пред съда по несъстоятелността на 3 август 2012 г. (относно гаранцията от 2007 г.) и на 14 септември 2012 г. (относно разсрочването от 2009 г.).
18. Първото събрание на кредиторите е проведено на 18 декември 2012 г. Последното предявяване на вземания за възстановяването на помощите е направено на 7 февруари 2013 г. Списъкът на предявените вземания е изготвен на 11 септември 2013 г.
19. От 2013 г. започва продажба на търг на активи на United Textiles.
20. Между май 2012 г. и май 2015 г. Комисията и Гърция разменят няколко писма относно изпълнението на решението за възстановяване и хода на производството по несъстоятелност.
21. С електронни писма от 7 и 17 декември 2015 г. синдикът в производството по несъстоятелност на United Textiles информира Комисията, че Гърция прави опити да възстанови стопанската дейност на предприятието, и пита Комисията до каква степен подкрепя този проект. С писмо от 18 декември 2015 г. Комисията иска от Гърция да изясни дали планира да спре производството по несъстоятелност на United Textiles и да възстанови стопанската му дейност.
22. Със законодателен акт от 30 декември 2015 г. (наричан по-нататък „ЗА“) се взема решение „търговете за продажба на активи на акционерно дружество […] [United Textiles] да се спрат за срок от 6 месеца от датата на публикуване в Официален вестник“(8).
23. Гърция отговаря на писмото на Комисията от 18 декември 2015 г. на 19 януари 2016 г., като потвърждава, че продажбата на активи е спряна. С писмо от 11 април 2016 г. тя предоставя на Комисията допълнителна информация по въпроса.
24. Търговете за продажба на активи на дружеството действително са спрени от датата на публикуване на ЗА за срок от 6 месеца, до 30 юни 2016 г. В заседанието гръцкото правителство потвърждава, че търговете за продажба на активи на United Textiles са възобновени през септември 2016 г.
Производство и искания на страните
25. На 30 юни 2016 г. Комисията предявява настоящия иск.
26. Комисията иска от Съда да установи, че като през определения срок не е взела всички необходими мерки за възстановяване от получателя на държавната помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар в член 1, параграф 1 от решението за възстановяване, и като не е информирала в достатъчна степен Комисията относно взетите мерки съгласно член 4 от това решение, Гърция не е изпълнила задълженията си по членове 2, 3 и 4 от него, както и задълженията, произтичащи от Договора за функционирането на Европейския съюз.
27. В съдебното заседание от 21 юни 2017 г. гръцкото правителство и Комисията представят устно своите доводи и отговарят на поставени от Съда въпроси.
28. В исковата си молба Комисията отбелязва, че „от формална гледна точка“ Гърция не е гарантирала, че произтичащите от решението за възстановяване задължения ще бъдат изпълнени към момента на изтичане на определения срок (вж. т. 39 по-долу). Тя отделя обаче по-голямата част от писменото и устното си становище на въпроса за спирането на продажбата на активи на дружеството три години по-късно, на 30 декември 2015 г.
29. Запитана в заседанието да уточни в какво се състои твърдяното неизпълнение на задължения от страна на Гърция, Комисията излага три основни твърдения относно неизпълнението на решението за възстановяване от страна на Гърция, а именно: i) невъзстановяване на помощта в рамките на 4-месечния срок, определен в решението (като United Textiles е обявено в несъстоятелност след изтичане на крайния срок); ii) непълно информиране на Комисията за напредъка на възстановяване на неправомерната държавна помощ, тъй като Гърция не ѝ предоставила както информацията, изисквана съгласно член 4, параграф 1 от решението за възстановяване в срок от 2 месеца от съобщаването на същото, така и информация за това, че търговете са били спрени през декември 2015 г., и iii) спиране със ЗА на търговете за продажба на активи на United Textiles.
Предварителни бележки
30. Важно е в началото да се изяснят някои аспекти на производството по член 108, параграф 2 ДФЕС, относимата дата за преценка относно наличието на нарушението в рамките на това производство и естеството на задълженията, налагани на държава членка с решение за възстановяване.
Производството по член 108, параграф 2 ДФЕС и тежестта на доказване
31. Когато държава членка не се съобразява с решение за възстановяване, Комисията или друга държава членка може, чрез дерогация от разпоредбите на членове 258 ДФЕС и 259 ДФЕС, да отнесе въпроса пряко до Съда на основание член 108, параграф 2 ДФЕС. За разлика от член 258 ДФЕС последният вариант не предвижда досъдебна фаза на производството(9).
32. Изборът кое производството да бъде приложено, се прави от Комисията във всеки конкретен случай(10). Съдът е постановил, че средството за защита, предоставено съгласно член 108, параграф 2 ДФЕС, е просто вариант на иска за установяване на неизпълнение на задължения по Договора, конкретно адаптиран към специфичните проблеми, които държавните помощи поставят пред конкуренцията в рамките на вътрешния пазар(11). По настоящото дело Комисията е предявила иск по член 108, параграф 2 ДФЕС.
33. Достъпът до Съда съгласно тази разпоредба е по-бърз и лесен, тъй като официалният обмен на мнения с държавата членка и (евентуално) с други заинтересовани страни вече се е състоял в хода на административното производство, приключило със съответното решение на Комисията(12). Поведението на държава членка, срещу която е предявен иск на основание на член 108, параграф 2 ДФЕС, трябва да се преценява единствено в светлината на задълженията, наложени ѝ с това решение(13).
34. Независимо от избраното от Комисията производство съгласно установената съдебна практика в производство за установяване на неизпълнение на задължение „Комисията следва да докаже твърдението, че съответното задължение не е било изпълнено. Нейна отговорност е да представи на Съда необходимите доказателства, които да му дадат възможност да установи, че задължението не е било изпълнено и във връзка с това Комисията не може да се позовава на презумпции“(14). От друга страна, ако се установи, че неправомерната държавна помощ или част от нея не е била възстановена, държавата членка трябва да докаже причините, оправдаващи това неизпълнение(15).
Относима дата за преценка дали е налице неизпълнение
35. В случаи като настоящия, при които националните производства за възстановяване на неправомерна държавна помощ продължават няколко години, особено важно е установяването на относимата дата, към която да се прецени наличието на неизпълнение. Във връзка с това изборът между общото производство за установяване на неизпълнение на задължения и производството по член 108, параграф 2 ДФЕС не е без значение. Тъй като последното не изисква издаване на мотивирано становище от Комисията, относимата дата за преценка дали е имало неизпълнение на задължения не може (за разлика от производството по член 258 ДФЕС) да бъде определената за съобразяване с такова становище дата.
36. Вместо това, съгласно трайната съдебна практика, относима в производството по член 108, параграф 2 ДФЕС е датата, посочена в решението, с което се изисква възстановяване на държавната помощ или евентуално определената впоследствие от Комисията дата(16). Последващи събития, настъпили след относимата дата, не могат да се вземат под внимание при преценката относно наличието или липсата на неизпълнение(17).
37. В настоящия случай член 3, параграф 2 от решението за възстановяване определя срок от четири месеца от датата на уведомяване за решението. Комисията не е определяла впоследствие друг срок. В съответствие с това относимата дата следва да е четири месеца след 23 февруари 2012 г. — датата на съобщаване на решението, тоест 23 юни 2012 г.(18). Тъй като това е събота, относимата дата е 25 юни 2012 г.
38. В допълнение член 4, параграф 1 от решението за възстановяване изисква от Гърция да представи на Комисията конкретна информация в срок от 2 месеца от датата на уведомяване, тоест до 23 април 2012 г.
39. Следователно относимите дати за преценка дали Гърция е била в неизпълнение на задължението за предоставяне на информация и на задължението за възстановяване на държавната помощ са съответно 23 април 2012 г. и 25 юни 2012 г.
40. В съдебното заседанието Комисията твърди, че спирането на търговете за продажба на активите на United Textiles със ЗА на 30 декември 2015 г. е още една относима дата за преценка относно наличието на неизпълнение.
41. Във връзка с това в съдебното заседание Комисията посочва също и че съгласно практиката на Съда държава членка, която не е изпълнила решение, изискващо възстановяване на държавна помощ до относимата дата, извършва продължено нарушение(19).
42. Не съм съгласна с този прочит на съдебната практика. Макар наистина по някои от тези дела да отбелязва, че неизпълнението продължава след относимата дата и до съдебното заседание, Съдът по същество се произнася по наличието на неизпълнение в края на определения в решението на Комисията срок(20).
43. Освен това от решение Комисия/Белгия(21) става ясно, че събитията след датата, посочена в решение, с което се разпорежда възстановяване на неправомерна държавна помощ, са ирелевантни за целите на установяването дали е налице неизпълнение по член 108, параграф 2 ДФЕС. При все това с оглед на задължението за лоялно сътрудничество държавата членка продължава и след посочената дата да има задължение да си възстанови неправомерната държавна помощ(22).
Характер на задължението за възстановяване
44. Задължението за възстановяване на неправомерна държавна помощ произтича от член 108, параграф 2 ДФЕС, приложен по настоящото дело съгласно Регламент № 659/1999. Съдът последователно приема, че „премахването на неправомерна помощ посредством възстановяване е логична последица от установяването на нейния неправомерен характер“(23). Възстановяването служи да възвърне предишното положение и да премахне антиконкурентните предимства, създадени от неправомерната държавна помощ(24).
45. Задължението за възстановяване е задължение за постигане на определен резултат(25). Регламент № 659/1999 изисква държавите членки да си възстановяват незабавно неправомерните държавни помощи в съответствие с националните процедури, като при това изпълнението на решението за възстановяване трябва да бъде „незабавно[…] и ефективно“(26). Във връзка с това съгласно трайната съдебна практика държавите членки са свободни да изберат средствата за изпълнение на произтичащото от решение за възстановяване задължение, при условие че избраните мерки не накърняват обхвата и ефективността на правото на ЕС(27).
46. Възстановяването трябва да бъде пълно, но и в срок — тоест в срока, определен в решението (или до определена впоследствие от Комисията дата); късното възстановяване не съответства на изискванията на ДФЕС(28).
47. Съдът последователно приема, че единствено абсолютната невъзможност оправдава невъзстановяване на неправомерна държавна помощ(29). Съдебната практика тълкува това възражение стриктно, като не приема, че наличието „просто на опасения от вътрешни затруднения“ съставлява абсолютна невъзможност(30). Държавите членки не могат да се позовават на изисквания съгласно вътрешното си законодателство — като например на невъзможност за възстановяване съгласно националната правна уредба(31), на законодателен вакуум(32), на административни или технически затруднения(33) или на правни, политически или практически трудности, свързани с изпълнението на решението — без да са направили реални постъпки пред съответните предприятия, за да си възстановят помощта, и без да са предложи на Комисията алтернативни способи за изпълнение на решението, които биха позволили преодоляването на тези трудности(34).
48. Може ли държава членка да твърди, че тъй като финансовото положение на бенефициера не позволява възстановяване на помощта, е налице „абсолютна невъзможност“ за възстановяване?
49. Съдът е постановил, че това положение не е доказателство за невъзможност за изпълнение, тъй като ликвидирането на дружеството може също да обслужва целта за премахване на помощта(35). Липсата на годни да послужат за възстановяването активи е единственият начин да се докаже абсолютна невъзможност за възстановяване на помощта, като при това държавата е длъжна да пристъпи към ликвидация на предприятието, за да може да насочи изпълнението на претенциите си срещу неговите активи, ако има такива и ако поредността на вземанията позволява това(36).
50. Възражението за абсолютна невъзможност важи за резултата, който следва да се постигне: възстановяването на неправомерната помощ. Ако такова възражение можеше да се използва за начина на възстановяване, би било твърде лесно за държава членка да избере процедура за възстановяване на неправомерната помощ, чието провеждане да се окаже невъзможно, а след това да твърди, че е освободена от задължението да си възстанови помощта(37).
51. Възникват някои допълнителни задължения, ако държавата членка изпитва затруднения при възстановяване на помощта. Държавата членка може да се позове на възражението за абсолютна невъзможност само ако е запознала Комисията с тези проблеми и е положила усилия да се справи със затрудненията, които изпитва(38). В този смисъл, ако държава членка срещне непредвидени и непредвидими затруднения или съобрази, че биха настъпили последици, за които Комисията не си дава сметка, трябва да отнесе тези въпроси за разглеждане от Комисията заедно с предложения за подходящи изменения на съответното решение. В тези случаи Комисията и държавата членка трябва съгласно правилото, налагащо на държавите членки и институциите на Съюза задължение за лоялно сътрудничество, заложено по-конкретно в член 4, параграф 3 ДЕС, добросъвестно да положат съвместни усилия за преодоляване на тези затруднения(39).
Неизпълнение на задължения
Задължението за възстановяване на държавна помощ
Доводи на страните
52. В исковата си молба Комисията твърди, че Гърция не си е възстановила неправомерната помощ в определения срок.
53. Комисията сочи, че когато пълно възстановяване на неправомерната помощ не е възможно, тъй като предприятието е изпаднало в неплатежоспособност или е обявено в несъстоятелност, държавата членка изисква вписване на вземането за възстановяване на помощта в списъка на предявените вземания на предприятието в рамките на производството по несъстоятелност. Предприятието трябва окончателно да прекрати дейността си. В настоящия случай Гърция не е изпълнила тези задължения до изтичането на определения срок, а именно 25 юни 2012 г.
54. Гърция твърди, че United Textiles е обявено в несъстоятелност на 19 юли 2012 г. и дейността му е прекратена. Нарушаването на конкуренцията в резултат от конкурентното предимство, от което се е ползвал получателят на помощта, следователно е било премахнато в съответствие с решението за възстановяване.
Съображения
55. В случай като настоящия, когато съответното предприятие не разполага с необходимите средства за възстановяване на неправомерната държавна помощ, задължението за възстановяване не отпада. Действително в постоянната съдебна практика трайно се приема, че задължението за възстановяване на неправомерна държавна помощ обхваща и възстановяването от получатели като United Textiles, които са изпаднали в неплатежоспособност или са обявени в несъстоятелност(40).
56. В такъв случай „възстановяването на предишното положение и отстраняването на нарушението на конкуренцията, настъпило в резултат на неправомерно изплатените помощи, могат по принцип да бъдат осъществени чрез вписване на вземането, произтичащо от възстановяването на съответните помощи, в списъка на предявените вземания“(41). При необходимост самата държава членка като кредитор или съдружник в дружеството трябва да започне производство по ликвидацията му(42).
57. Когато властите на държавите членки не успеят да си възстановят пълния размер на помощта, включването на задължението в списъка на предявените вземания не е достатъчно. Производството по несъстоятелност трябва да „доведе до ликвидация на предприятието — получател на неправомерно отпуснатите помощи, т.е. до окончателно прекратяване на неговата дейност“(43).
58. Оттук следва, че когато държавата не може да си възстанови пълния размер на неправомерната помощ поради финансовото положение на предприятието, i) предприятието трябва да бъде обявено в несъстоятелност и ii) задължението за възстановяване на въпросната помощ да се включи в списъка на предявените вземания. Когато невъзможността за възстановяване на пълния размер на помощта продължи, производството по несъстоятелност трябва да доведе до ликвидация на предприятието и до окончателно прекратяване на дейността му. Едва тогава се счита, че задължението за възстановяване е изпълнено.
59. Следващият въпрос е относно момента, в който трябва да бъде изпълнено решението за възстановяване. Слабо вероятно е различните етапи в производството по несъстоятелност, от първоначалната молба за неговото откриване до обявяването в несъстоятелност, ликвидацията на бенефициера и окончателното прекратяване на дейността му, да приключат в 4-месечния срок, който обикновено се определя от Комисията за възстановяване на неправомерната помощ. При тези обстоятелства какво точно може основателно да се очаква от държава членка, която полага усилия да изпълни изцяло и в срок решението за възстановяване?
60. Съдът счита, че включването на задължението, произтичащо от неправомерната държавна помощ, в списъка на предявените вземания, е подходящо средство да се постигне премахване на нарушението на конкуренцията и изисква това да стане в срока, определен в решението за възстановяване(44).
61. В този смисъл се очаква държавата членка да поиска откриване на производство по несъстоятелност (ако друг кредитор все още не го е направил) и да предяви вземанията си пред синдика, като поиска вписването им в списъка на предявените вземания съгласно националните процесуални правила в определения в решението за възстановяване срок.
62. Възможно е в определени случаи обстоятелства или съображения, свързани с вътрешния ход на производствата, да не позволят на държавата членка да включи задължението в списъка на предявените вземания в определения срок. При такова положение съгласно практиката на Съда държавата членка трябва да отнесе въпроса за това затруднение на вниманието на Комисията заедно с предложения за подходящо изменение на съответното решение. Държавата членка и Комисията трябва да спазват задължението за лоялно сътрудничество и да си сътрудничат добросъвестно(45).
63. Оттук следва, че когато изпитва затруднения със спазването на сроковете, установени с решението за възстановяване, поради особеностите на производството по несъстоятелност, съответната държава членка трябва да представи пълна информация на Комисията и да поиска допълнителен срок за неговото изпълнение, като надлежно обоснове това искане. Според мен Комисията, която също е обвързана от задължението за лоялно сътрудничество, при това положение трябва да предостави разумно продължаване на срока за възстановяване, когато обстоятелствата по случая го изискват.
64. В настоящия случай е безспорно, че United Textiles е обявено в несъстоятелност едва на 19 юли 2012 г. Вземанията за възстановяване са предявени пред съда по несъстоятелността на 3 август 2012 г. (относно гаранцията от 2007 г.) и 14 септември 2012 г. (относно разсрочването от 2009 г.). В съдебното заседания Гърция заявява, че последното съобщение относно дълг, свързан с неправомерната държавна помощ, е направено на 7 февруари 2013 г. Списъкът на предявените вземания е изготвен на 11 септември 2013 г. Всички тези събития настъпват след относимата дата 25 юни 2012 г.
65. Въпреки че всички действия в изпълнение на решението за възстановяване (обявяването на United Textiles в несъстоятелност, предявяването на вземанията пред съда по несъстоятелността и изготвянето на списъка на предявените вземания, сред които и тези, произтичащи от неправомерната държавна помощ) са извършени след изтичане на срока за възстановяване, определен от Комисията, Гърция не е поискала от нея допълнителен срок за изпълнение на това решение в съответствие с националните си процесуални правила. Ето защо мерките за изпълнение са предприети след относимия момент.
66. Поради това наличието на нарушение се приема за установено.
Задължението за информиране на Комисията
Доводи на страните
67. Комисията твърди, че Гърция не я е информирала в достатъчна степен относно предприетите мерки в изпълнение на решението за възстановяване. Тя твърди, че Гърция не я е уведомила предварително относно спирането със ЗА на търговете за продажба на активите на United Textiles. Освен това Гърция не е дала никаква информация за напредъка по случая след писмото от 11 април 2016 г.
68. Гърция сочи, че е информирала Комисията в достатъчна степен относно мерките, които е предприела в изпълнение на решението за възстановяване.
Съображения
69. Член 4 от решението за възстановяване налага на Гърция конкретни изисквания за предоставяне на информация. Първо, от Гърция се изисква да представи три конкретни вида информация в срок от два месеца след уведомяването за решението (член 4, параграф 1). Второ, Гърция има постоянно задължение да информира Комисията за напредъка по мерките, предприети за възстановяване на помощта до нейното пълно възстановяване (член 4, параграф 2).
70. Съдът е постановил, че когато държава членка не е приела в определения срок необходимите мерки, за да си възстанови държавната помощ, тя не е изпълнила и задължението си да уведоми Комисията относно приетите мерки(46). Тъй като до 23 април 2012 г. не е предприела никакви действия в изпълнение на решението за възстановяване, Гърция няма как и да е информирала за тях Комисията.
71. В съответствие с това следва да се приеме за установено неизпълнение и на това задължение.
72. Тук следва да се отбележи, че в съдебното заседание гръцкото правителство потвърди, че трите конкретни вида информация, изисквани съгласно член 4, параграф 1 от решението за възстановяване, не са били представени до 23 април 2012 г. Освен това от кореспонденцията между страните става ясно, че гръцкото правителство не установява контакт с Комисията преди май 2012 г. — тоест отново след изтичането на крайния срок.
73. Относно задължението за информиране на Комисията за напредъка по мерките, предприети за възстановяване на помощта до нейното пълно възстановяване (член 4, параграф 2 от решението за възстановяване), страните представят пред Съда редица писма, свидетелстващи за честа кореспонденция между Гърция и Комисията след май 2012 г. С тези писма Гърция информира Комисията относно напредъка на производството по несъстоятелност на United Textiles. Гърция обаче не информира предварително за приемането на ЗА, с който се спират търговете на United Textiles. Едва след като (с писмо от 18 декември 2015 г.) Комисията иска Гърция да изясни положението (с писмо от 19 януари 2016 г.), Гърция информира Комисията, че е спряла търговете за продажбата на активи на United Textiles за срок от 6 месеца, за да направи оценка на плана за възстановяване на стопанската дейност.
74. Според мен това представлява неизпълнение на член 4, параграф 2 от решението за възстановяване.
75. Поради това стигам до извода, че Гърция не е предоставила на Комисията достатъчно информация относно мерките, предприети за възстановяване на неправомерната помощ, в разрез с изискванията на член 4 от решението за възстановяване.
Спирането на търговете и възможността за възстановяване на стопанската дейност на United Textiles
76. Спирането на търговете за продажбата на активи на United Textiles е извършено след относимата дата за преценка относно наличието на неизпълнение (вж. т. 35—43 по-горе). Поради това то не може да бъде взето предвид в тази връзка. Тъй като обаче значителна част от становищата на страните са посветени на тази тема, ще я разгледам накратко за изчерпателност.
77. Комисията твърди, че възстановяването трябва да се направи в съответствие с националните процесуални правила, както и да бъде незабавно и ефективно. Когато не било възможно пълно възстановяване на неправомерната държавна помощ и държавата членка изберяла пътя на производството по несъстоятелност, в крайна сметка това производство трябвало да доведе до ликвидация на предприятието и до окончателно прекратяване на дейността му. Спирането на търговете за продажба на активите на United Textiles спирало и процеса на ликвидация на предприятието, който следвало да бъде необратим, и забавяло възстановяването на неправомерната държавна помощ.
78. Гърция твърди, че United Textiles е прекратило дейността си и полученото от него конкурентно предимство следователно е отпаднало. Нито съдебната практика, нито тази на Комисията изисквали производството по несъстоятелност непременно да доведе до ликвидация и прекратяване на съответното предприятие. Спирането на търговете продължило само 6 месеца, след което производството по ликвидация отново преминало към обичайния си ход. Освен това проектът за възстановяване на дейността на United Textiles предвиждал и незабавното възстановяване на държавната помощ.
79. Възможно ли е държава членка, която си възстановява неправомерна държавна помощ в рамките на производство по несъстоятелност, да спре същото, за да разгледа план за възстановяване на дейността на бенефициера?
80. За да се даде отговор на този въпрос, следва да се съобразят някои принципи.
81. Първо, възстановяването на помощта трябва да се извърши неотложно и изпълнението на решението за възстановяване трябва да бъде незабавно и ефективно(47).
82. Второ, държавите членки са свободни да изберат средствата за изпълнение на задължението за възстановяване, при условие че избраните мерки не накърняват обхвата и ефективността на правото на Съюза и не правят възстановяването на практика невъзможно. Приетите от държавите членки мерки трябва да са годни да възстановят нормалните условия на конкуренция, нарушени с отпускането на неправомерната помощ(48).
83. Трето, конкретните задължения във връзка с възстановяването на държавни помощи и по-общото задължение за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС са тясно свързани, като член 4, параграф 3 ДЕС очертава начина, по който държава членка трябва да действа по време на процедурата по възстановяване(49).
84. Накрая, общата цел на възстановяването на неправомерна държавна помощ, тоест премахването на нарушението на конкуренцията(50), следва да се разглежда съвместно с общите цели на Съюза, закрепени в член 3 ДЕС, и по-специално с тези за балансиран икономически растеж и за силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост, като стълбове на устойчивото развитие на Съюза(51).
85. С оглед на изложеното не съм съгласна с изразеното от Комисията в съдебното заседание становище, че възстановяването чрез производство по несъстоятелност е еднопосочен процес, който неизбежно трябва да води до ликвидация на бенефициера.
86. Първо, практиката на Съда изрично посочва, че за да се изпълни задължението за възстановяване, производството по несъстоятелност трябва да „доведе до ликвидация на предприятието — получател на неправомерно отпуснатите помощи, т.е. до окончателно прекратяване на неговата дейност“, като обаче това задължение се прилага единствено „в случай че държавните органи не биха могли да си възстановят пълния размер на помощите“(52). По аргумент за обратното, когато пълният размер на помощта може да бъде възстановен в хода на производството по несъстоятелност, ликвидацията на предприятието и окончателното прекратяване на дейността му вече не са необходими.
87. Второ, твърдението, че правилата за държавна помощ в рамките на система, която се стреми към икономически растеж и пълна заетост, автоматично трябва да изискват прекратяване на дейността на предприятия, които иначе биха се оказали жизнеспособни, като в резултат от това се стигне до загуба на работни места, е по естеството си неприемливо.
88. Трето, както правилно отбелязва Гърция, самата Комисия приема, че „[к]огато […] е предложен план за продължаване на дейността, включващ продължаване на дейността на бенефициера, националните органи по възстановяването могат да подкрепят този план само ако той гарантира, че помощта ще бъде възстановена изцяло в срока, предвиден в решението на Комисията“(53). Действително по-нататък Комисията посочва, че „[к]онкретно, държавата членка не може да се откаже от част от своя иск за възстановяване, нито да приеме каквото и да е друго решение, което няма да доведе до незабавното приключване на дейността на бенефициера. При липса на пълно и незабавно изплащане обратно на неправомерната и несъвместима помощ, националните органи по възстановяването трябва да предприемат всички налични мерки, за да се противопоставят на приемането на план за продължаване на дейността, както и да настояват за приключване на дейността на бенефициера в срока, определен в решението за възстановяване“(54). Това не променя факта, че самата Комисия счита за приемлив план за продължаване на дейността, водещ до пълно възстановяване в срок на по-рано изплатената неправомерна държавна помощ.
89. Поради това считам, че по принцип държава членка може да разгледа възможността за възстановяване на дейността на бенефициера на неправомерна държавна помощ при обстоятелства като тези по настоящия случай.
90. Считам обаче, че трябва да се спазват поне следните минимални изисквания: i) проектът трябва да дава възможност за възстановяване на пълния размер на неправомерната държавна помощ; ii) производството трябва да е в съответствие с националната правна уредба; iii) Комисията трябва да разполага предварително с цялата информация; iv) трябва да се спазват задължението за лоялно сътрудничество и ефективност на правото на Съюза; v) Комисията трябва да даде съгласие за проекта и да определи задължителен график за изпълнението му и vi) държавата членка трябва да спази определения от Комисията краен срок.
91. В настоящия случай спирането на производството по несъстоятелност със ЗА се отнася само за търговете за продажба на активите на United Textiles. То не засяга включването на вземанията в списъка на предявените вземания, нито прекратяването на дейността на дружеството(55). Поради това спирането само по себе си не удължава антиконкурентното предимство, от което се е възползвало United Textiles.
92. Гърция обаче информира Комисията за ЗА едва след като го приема и след като Комисията иска от нея да направи това. Отхвърлям довода на Гърция, че не е можела да информира незабавно Комисията относно проекта, тъй като той е бил все още в процес на оценяване. Освен това преписката по делото не дава основание да се счита, че Гърция е направила Комисията съпричастна към процесуалните действия, както би следвало да бъде съгласно задължението за лоялно сътрудничество.
93. Поради това считам, че спирането на търговете със ЗА, за да се разгледа планът за възстановяване на дейността на United Textiles, е в разрез със задълженията на Гърция по решението за възстановяване и със задължението за сътрудничество, залегнало в основата по-специално на член 4, параграф 3 ДЕС.
По съдебните разноски
94. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Гърция е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията в този смисъл.
Заключение
95. С оглед на изложените съображения считам, че Съдът следва:
1) да установи, че като не е взела в определения срок всички необходими мерки за възстановяване от получателя на държавната помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар в член 1, параграф 1 от Решение 2012/541/ЕС на Комисията от 22 февруари 2012 година относно държавна помощ, приведена в действие от Гърция за Enómeni Klostoÿfantourgía [United Textiles] (Мярка за държавна помощ № SA.26534 (C 27/10, ex NN 6/09), и като не е информирала в достатъчна степен Комисията относно взетите мерки съгласно член 4 от Решение 2012/541, Гърция не е изпълнила задълженията си по членове 2, 3 и 4 от него;
2) да осъди Гърция да заплати съдебните разноски.