РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)
6 декември 2018 година(*)
„Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „V“ — По-ранни международни фигуративни марки „V“ — Доказателство за съществуването, валидността и обхвата на защита на по-ранна марка — Правило 19, параграф 2, буква a), подточка ii) от Регламент (EО) № 2868/95 (понастоящем член 7, параграф 2, буква а), подточка ii) от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625)“
По дело T‑848/16
Deichmann SE, установено в Есен (Германия), за което се явява C. Onken, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явяват A. Söder и D. Hanf, в качеството на представители,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд, е
Vans, Inc., установено в Кипър, Калифорния (Съединени американски щати), за което се явява M. Hirsch, адвокат,
с предмет жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 20 септември 2016 г. (преписка R 2129/2015‑4), постановено в производство по възражение със страни Deichmann и Vans,
ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),
състоящ се от: S. Gervasoni (докладчик), председател, K. Kowalik-Bańczyk и C. Mac Eochaidh, съдии,
секретар: R. Ukelyte, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 1 декември 2016 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 2 февруари 2017 г.,
предвид писмения отговор на EUIPO, подаден в секретариата на Общия съд на 9 февруари 2017 г.,
предвид решението от 12 май 2017 г. за съединяване на дела T‑848/16 и T‑817/16 за целите на устната фаза на производството,
след съдебното заседание от 16 май 2018 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 На 17 октомври 2011 г. встъпилата страна, Vans, Inc., подава в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) заявка за регистрация на марка на Европейския съюз на основание на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (заменен с Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:
3 Стоките, за които се иска регистрация, спадат към класове 18 и 25 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г.
4 На 21 февруари 2012 г. жалбоподателят, Deichmann SE, подава възражение на основание член 41 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 46 от Регламент № 2017/1001) срещу регистрацията на заявената марка.
5 Възражението се основава на следните по-ранни марки:
– международна регистрация № 937 479 от 10 август 2007 г., посочваща Европейския съюз, за стоки от класове 18, 25 и 28, която изглежда по следния начин:
– международна регистрация № 937 526 от 10 август 2007 г., посочваща Европейския съюз, за стоки от класове 18, 25 и 28, която изглежда по следния начин:
– международна регистрация № 937 528 от 13 август 2007 г., посочваща Европейския съюз, за стоки от класове 18, 25 и 28, която изглежда по следния начин:
6 В подкрепа на възражението се изтъква основанието по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001).
7 На 28 септември 2015 г. отделът по споровете на EUIPO отхвърля възражението, като приема, от една страна, че не съществува вероятност от объркване по отношение на марки № 937 479 и № 937 526, и от друга страна, че защитата на марка № 937 528 не е надлежно доказана.
8 На 21 октомври 2015 г. жалбоподателят обжалва решението на отдела по споровете като посочва, че съществува вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
9 С решение от 20 септември 2016 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата на жалбоподателя, без да разгледа въпроса дали е налице твърдяната от него вероятност от объркване.
10 Първо, апелативният състав потвърждава решението на отдела по споровете, що се отнася до липсата на доказателства за защитата на международна регистрация № 937 528, посочваща Европейския съюз (т. 11 от обжалваното решение).
11 Второ, като се основава на правило 19, параграфи 1—3 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Европейския съюз (ОВ L 303, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189) (понастоящем член 7, параграфи 1—4 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 от 5 март 2018 година за допълнение на Регламент 2017/1001 и за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1430 (ОВ L 104, 2018 г., стр. 1), апелативният състав приема, че жалбата не е основателна, що се отнася до защитата на международните регистрации № 937 479 и № 937 526.
12 Апелативният състав приема, че трябва да провери служебно изискваното от правило 19 от Регламент № 2868/95 доказателство за защитата на по-ранни права, без да е необходимо искане на страните (т. 12 от обжалваното решение). Той стигна до извода, че изискванията на правило 19 от Регламент № 2868/95 не са условия за допустимост на възражението, а условия за разглеждането му по същество, и че следователно EUIPO не е длъжна да уведомява възразяващата страна за нередовностите на представените документи и да я кани конкретно да представи някои други доказателства (т. 13 от обжалваното решение).
13 По отношение на международната регистрация, чиято защита обхваща Европейския съюз, апелативният състав приема, че доказателствата за съществуването, валидността и обхвата на защита на по-ранната марка по правило 19, параграф 2 от Регламент № 2868/95 (понастоящем член 7, параграф 2 от Регламент 2018/625) трябва да бъдат представени посредством официални документи от компетентния орган, извършил регистрацията на марката, като съгласно правило 19, параграф 3 от Регламент № 2868/95 те се представят на езика на производството или са придружени от превод (т. 14 от обжалваното решение).
14 Апелативният състав приема, че в съответствие с член 152 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 190 от Регламент № 2017/1001) една международна регистрация, посочваща Европейския съюз, се публикува от EUIPO по такъв начин, че се посочват само някои библиографски данни, възпроизвеждането на марката и номерата на класовете (т. 16 от обжалваното решение).
15 Апелативният състав приема, че съгласно правило 19, параграфи 2 и 3 от Регламент № 2868/95, за да докаже защитата на международни регистрации, посочващи Европейския съюз, жалбоподателят трябва да представи извлечение от регистъра на Международното бюро, включително превод на езика на производството (т. 17 от обжалваното решение). Апелативният състав отбелязва, че като е представил извлечение от базата данни TMview, която не се управлява от Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), а от EUIPO, както и превод на езика на производството на списъка на стоките, жалбоподателят не е представил доказателство за съществуването, валидността и обхвата на защита на своите по-ранни права (т. 18 от обжалваното решение).
16 Апелативният състав добавя, че отделът по споровете вече е бил принуден да отхвърли възражението като лишено от мотиви, тъй като в определения срок не са били представени подходящи доказателства за международни регистрации № 937 479 и № 937 526 (т. 19 от обжалваното решение).
Производството и исканията на страните
17 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.
18 EUIPO моли Общия съд да отмени обжалваното решение.
19 Встъпилата страна моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
20 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.
21 В рамките на първото основание жалбоподателят поддържа, че апелативният състав е нарушил разпоредбите на член 151, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 189, параграф 2 от Регламент 2017/1001), както и разпоредбите на правило 19, параграф 2, буква а) от Регламент № 2868/95 (понастоящем член 7, параграф 2, буква а) от Регламент № 2018/625), като е приел, че той е трябвало да представи доказателства за защитата на по-ранните международни регистрации № 937 479 и 937 526, посочващи Европейския съюз.
22 В рамките на второто основание жалбоподателят твърди, че апелативният състав е нарушил разпоредбите на правило 19, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 2868/95 (понастоящем член 7, параграф 2, буква a), подточка ii) от Регламент 2018/625) и на правило 19, параграф 3 от посочения регламент, както и разпоредбите на правило 20 от същия регламент (понастоящем член 8, параграфи 1—4 и 7—9 от Регламент 2018/625), като е приел, че той не е представил доказателства за защитата на своите по-ранни марки № 937 479 и № 937 526, и като е отхвърлил на това основание възражението като неоснователно.
23 В рамките на третото основание жалбоподателят изтъква, при условията на евентуалност, че дори да се предположи, че извлеченията от базата данни TMview не отговарят на изискванията на правило 19, параграф 2, буква a) от Регламент № 2868/95, апелативният състав е нарушил принципите на защита на оправданите правни очаквания, на правната сигурност, на добра администрация, на равно третиране и на забраната за прилагане с обратно действие по-специално с оглед на практиката на EUIPO по вземане на решения и на Насоките на EUIPO за разглеждане на преписките.
По първото основание
24 Жалбоподателят поддържа, че апелативният състав е нарушил разпоредбите на член 151, параграф 2 от Регламент № 207/2009, както и разпоредбите на правило 19, параграф 2, буква a) от Регламент № 2868/95, като е приел, че той е трябвало да представи доказателства за защитата на по-ранните международни регистрации № 937 479 и № 937 526, посочващи Европейския съюз.
25 Жалбоподателят изтъква, че съгласно член 151, параграф 2 от Регламент № 207/2009 международните регистрации, посочващи Европейския съюз, имат същото действие като марките на Европейския съюз и че следователно тези две категории марки трябва да се третират по еднакъв начин. Доколкото в случай на възражение, основано на марка на Европейския съюз, не е необходимо да се представят доказателствата за защитата на по-ранната марка по правило 19, параграф 2, буква a) от Регламент № 2868/95, същото следвало да важи и за международните регистрации, посочващи Европейския съюз. Това било вярно в още по-голяма степен, тъй като разпоредбите на Регламент № 207/2009 имат предимство пред разпоредбите на Регламент за прилагане № 2868/95.
26 Освен това жалбоподателят твърди, че представянето на доказателство за по-ранни права е безполезно по отношение на международните регистрации, посочващи Европейския съюз, което обстоятелство ги отличавало от по-ранните национални и международни регистрации, посочващи само някои държави — членки на Съюза. Всъщност EUIPO разполагала с информация, която можела да докаже съществуването, валидността и обхвата на защита на международните регистрации, посочващи Европейския съюз, тъй като съгласно член 152 от Регламент № 207/2009 тази информация се публикувала в собствената ѝ база данни CTM-Online (понастоящем eSearch plus). Представянето на допълнителни документи в подкрепа на възражението било излишно, с изключение евентуално на превод на списъка на стоките и услугите на езика на производството, който в случая бил представен.
27 EUIPO смята, че в случая не следва да се разглежда въпросът дали трябва да се доказват съществуването, валидността и обхватът на защита на международна регистрация, посочваща Европейския съюз, тъй като второто основание на жалбоподателя трябва да се уважи по същество.
28 Встъпилата страна оспорва доводите на жалбоподателя.
29 Най-напред трябва да се припомнят релевантните разпоредби на Регламент № 207/2009 относно международните регистрации, посочващи Европейския съюз, както и релевантните разпоредби на Регламент № 2868/95.
30 Съгласно член 145 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 182 от Регламент 2017/1001), който се съдържа в раздел 1 на дял XIII, озаглавен „Международна регистрация на търговски марки“:
„Освен ако настоящият дял не предвижда друго, настоящият регламент и неговите регламенти за прилагане се прилагат по отношение на всяка заявка за международна регистрация съгласно Протокола за Мадридската спогодба за международна регистрация на марките, приет в Мадрид на 27 юни 1989 г. (наричани по-нататък съответно „международна заявка“ и „Мадридския[т] протокол“), въз основа на заявка за марка на Общността или въз основа на марка на Общността, както и по отношение на посочващи Европейската общност регистрации на марки в международния регистър, поддържан от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (наричани по-нататък съответно „международна регистрация“ и „Международно бюро“)“.
31 Съгласно член 151 от Регламент № 207/1999:
„1. Международната регистрация, посочваща Европейската общност, считано от датата на регистрация, посочена в член 3, параграф 4 от Мадридския протокол или от датата на последващо удължаване на посочването на Европейската общност, предвидено в член 3б, параграф 2 от Мадридския протокол, има същото действие както заявка за марка на Общността.
2. Ако никакъв отказ не е бил нотифициран по силата на член 5, параграфи 1 и 2 от Мадридския протокол или ако такъв евентуален отказ е бил оттеглен, считано от посочената в параграф 1 дата, международната регистрация на марка, посочваща Европейската общност, има същото действие както регистрацията на марка като марка на Общността.
3. За целите на член 9, параграф 3 публикуването на сведения за международната регистрация, посочваща Европейската общност, предвидени в член 152, параграф 1, замества публикуването на заявка за марка на Общността, а публикуването, предвидено в член 152, параграф 2, замества публикуването на регистрацията на марка на Общността“.
32 Съгласно правило 20, параграф 1 от Регламент № 2868/95 (понастоящем член 8, параграфи 1 и 7 от Регламент 2018/625) възражението се отхвърля като неоснователно, ако до изтичането на срока, посочен в правило 19, параграф 1 от същия регламент, възразяващата страна не е доказала съществуването, валидността и обхвата на защита на своята по-ранна марка или своето по-ранно право, както и правото си да подава възражение.
33 Правило 19 от Регламент № 2868/95 гласи:
„1. Службата предоставя на възразяващата страна възможност да представи факти, доказателства и аргументи в подкрепа на възражението си или да допълни фактите, доказателствата и аргументите, които вече е подала съгласно правило 15, параграф 3, в определен от Службата срок, който е поне два месеца, считано от датата, на която се предвижда да започне производството по възражението в съответствие с правило 18, параграф 1.
2. В рамките на срока, посочен в параграф 1, възразяващата страна също така трябва да подаде доказателство за съществуване, валидност и обхват на [защита] на по-ранна марка [или] по-ранно право, както и доказателство, доказващо нейното право да подаде възражение. По-специално възразяващата страна трябва да предостави следните доказателства:
a) ако възражението се основава на марка, която не е марка на Общността, доказателство за нейното подаване или регистрация, като се предостави:
i) […];
ii) ако марката е регистрирана, копие от релевантното удостоверение за регистрация и в зависимост от случая, на най-новото удостоверение за подновяване, показващо, че срокът на [защита] на марката продължава след периода, посочен в параграф 1, и всяко негово удължаване, или еквивалентни документи, издадени от администрацията, към която е регистрирана марката;
[…].
3. Информацията и доказателствата, посочени в параграфи 1 и 2, се предоставят на езика на производството или са придружени от превод. Преводът трябва да бъде предаден в срока, уточнен за подаване на оригиналния документ“.
34 От разпоредбите на правило 19, параграф 2, буква a) от Регламент № 2868/95, които по силата на член 145 от Регламент № 207/2009 се прилагат към международните регистрации, посочващи Европейския съюз, следва, че възразяващата страна трябва да представи доказателство за подаването или регистрацията на по-ранната марка, когато възражението се основава на марка, която не е марка на Европейския съюз. Следователно трябва да се представи такова доказателство и по отношение на международните регистрации, посочващи Европейския съюз, които не са марки на Европейския съюз.
35 Обстоятелството, че член 151, параграф 2 от Регламент № 207/2009 предвижда, че считано от посочената в параграф 1 от този член дата, международната регистрация на марка, посочваща Европейския съюз, има същото действие както регистрацията на марка като марка на Европейския съюз, не премахва необходимостта възразяващата страна да представи доказателство за по-ранната международна регистрация, посочваща Европейския съюз, в приложение на разпоредбите на правило 19, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 2868/95. Всъщност изискването за доказване на по-ранната марка, предвидено в правило 19 от Регламент № 2868/95, е разпоредба относно възможността притежателят на по-ранна марка — включително на международна регистрация, посочваща Европейския съюз — да възрази срещу регистрацията на марка на Европейския съюз, а не разпоредба относно действието на марката на Европейския съюз, определено в членове 9—14 от Регламент № 207/2009 (понастоящем членове 9—17 от Регламент 2017/1001), които се съдържат в раздел 2, озаглавен „Действие на марката на Европейския съюз“, от дял II от Регламент № 207/2009.
36 Така правило 19, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 2868/95 — доколкото предвижда, че възразяващата страна трябва да представи доказателства за защитата на международна регистрация, посочваща Европейския съюз — не противоречи разпоредбите на член 151, параграф 2 от Регламент № 207/2009, които от своя страна не се отнасят до правилата относно производството по възражение срещу регистрацията на марка на Европейския съюз.
37 За да се опита да докаже, че апелативният състав е нарушил разпоредбите на член 151, параграф 2 от Регламент № 207/2009, както и разпоредбите на правило 19, параграф 2, буква а) от Регламент № 2868/95, жалбоподателят има основание да твърди само че представянето на доказателства за по-ранни марки не е необходимо в случаи на международни регистрации, посочващи Европейския съюз, тъй като EUIPO разполага — предвид публикуването в базата данни CTM-Online (понастоящем eSearch plus) на предвидените в член 152 от Регламент № 207/2009 сведения за международната регистрация, посочваща Европейския съюз — с информация, която може да подкрепи съществуването, валидността и обхвата на защита на международни регистрации, посочващи Европейския съюз.
38 Всъщност, дори да се предположи, че EUIPO разполага с информация за защитата на международните регистрации, посочващи Европейския съюз, от ясния текст на правило 19, параграф 2 от Регламент № 2868/95, което, както бе посочено по-горе, не противоречи на разпоредбите на член 151, параграф 2 от Регламент № 207/2009, следва че самата възразяваща страна трябва да представи доказателства за защитата на своето по-ранно право.
39 Следователно апелативният състав не е нарушил разпоредбите на член 151, параграф 2 от Регламент № 207/2009, нито разпоредбите на правило 19, параграф 2, буква a) от Регламент № 2868/95, като е приел, че жалбоподателят е трябвало да представи доказателства за защитата на по-ранните международни регистрации № 937 479 и 937 526, посочващи Европейския съюз.
40 Ето защо първото основание трябва да се отхвърли.
По второто основание
41 Жалбоподателят поддържа, че апелативният състав е нарушил правило 19, параграф 2, буква а), подточка ii) и параграф 3 от Регламент № 2868/95, както и правило 20 от същия регламент, като е приел, че той не е представил доказателства за защитата на по-ранните марки № 937 479 и № 937 526.
42 Жалбоподателят изтъква, че представянето на извлечение от базата данни TMview е доказателство, което съответства на изискванията на правило 19, параграф 2 от Регламент № 2868/95. Той посочва, че данните, които се съдържат в базата данни TMview, произхождат от участващите служби за марки, в това число и от СОИС, и че извлеченията от тази база данни съдържат цялата необходима информация за доказване на закрилата на по-ранна международна регистрация, посочваща Европейския съюз. Той добавя, че валидността на извлеченията от базата данни TMview е призната от установената административна практика на EUIPO, посочена в Насоките ѝ за разглеждане на преписките.
43 Жалбоподателят посочва, че в случая е представил извлечения от базата данни TMview, както и превод на езика на производството на списъка на стоките и услугите съгласно изискванията на правило 19, параграф 3 от Регламент № 2868/95, и че следователно апелативният състав неправилно е приел, че той не е предоставил доказателства за защитата на своите по-ранни международни марки № 937 479 и № 937 526.
44 EUIPO счита, че основанието трябва да се уважи по същество.
45 Встъпилата страна счита, че основанието трябва да се отхвърли, тъй като базата данни TMview се управлява от EUIPO, а не от СОИС — единственият орган, който е компетентен да регистрира международни марки. Следователно представянето на извлечения от тази база данни като доказателство за по-ранна международна марка било в противоречие с разпоредбите на правило 19, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 2868/95.
46 Според встъпилата страна Насоките на EUIPO за разглеждане на преписките, които допускат предоставянето на извлечения от базата данни TMview като доказателство за съществуването и валидността на по-ранни права, не са приложими в случая. Първо, Насоките на EUIPO за разглеждане на преписките били приети две години след изтичане на срока, в който жалбоподателят е трябвало да обоснове своите по-ранни права. Второ, тези Насоки нямали задължителен характер и не били в съответствие с разпоредбите на регламенти № 207/2009 и № 2868/95. Тези регламенти имали предимство пред Насоките на EUIPO за разглеждане на преписките и трябвало да се прилагат от апелативните състави, които действали в условия на обвързана компетентност при вземането на решения за регистрация на знак като марка на Европейския съюз.
47 На първо място, трябва да се разгледа доводът на жалбоподателя, че Насоките на EUIPO за разглеждане на преписките допускат представянето на извлечения от базата данни TMview.
48 Всъщност в подкрепа на второто си основание жалбоподателят изтъква, че във връзка с правило 19, параграф 2 от Регламент № 2868/95 в Насоките на EUIPO за разглеждане на преписките се уточнява, че за целите на установяване на валидността на по-ранни регистрации на марки, които не са марки на Европейския съюз, възразяващата страна може да представя извлечения от базата данни TMview за предходни регистрации, посочващи Съюза.
49 В част В („Възражение“), раздел 1 („Процедурни въпроси“), точка 4.2.3.2 от тези Насоки — в редакцията им от 23 март 2016 г., представена като приложение към жалбата — се посочва, че що се отнася до международните регистрации, EUIPO приема по-специално извлеченията от базата данни TMview, доколкото съдържат полезна информация.
50 Въпреки това въпросът дали основанието на жалбоподателя следва да се уважи по същество, трябва да се разгледа само от гледна точка на релевантните разпоредби на регламенти № 207/2009 и № 2868/95, но не и от гледна точка на Насоките на EUIPO за разглеждане на преписките.
51 Всъщност решенията, които апелативните състави приемат на основание на Регламент № 207/2009 във връзка с регистрацията на знак като марка на Европейския съюз, се приемат при условията на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност, така че законосъобразността на решенията на същите тези апелативни състави трябва да се преценява само въз основа на този регламент, така както е тълкуван от Съда на Съюза (вж. в този смисъл решения от 15 септември 2005 г., BioID/СХВП, C‑37/03 P, EU:C:2005:547, т. 47, от 12 януари 2006 г., Deutsche SiSi-Werke/СХВП, C‑173/04 P, EU:C:2006:20, т. 48, и от 19 януари 2012 г., СХВП/Nike International, C‑53/11 P, EU:C:2012:27, т. 57).
52 Насоките на EUIPO за разглеждане на преписките не са актове със задължителна правна сила за тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза (решение от 19 декември 2012 г., Leno Merken, C‑149/11, EU:C:2012:816, т. 48). Указания на Насоките на EUIPO за разглеждане на преписките сами по себе си не могат нито да имат предимство пред разпоредбите на регламенти № 207/2009 и № 2868/95, нито дори да повлияят на тълкуването им от съд на Европейския съюз. Напротив, техният прочит трябва да бъде съобразен с разпоредбите на регламенти № 207/2009 и № 2868/95 (решение от 27 юни 2012 г., Interkobo/СХВП — XXXLutz Marken (my baby), T‑523/10, EU:T:2012:326, т. 29).
53 Следователно указанията на Насоките на EUIPO за разглеждане на преписките, на които се позовава жалбоподателят, не могат да имат предимство пред разпоредбите на правило 19, параграфи 2 и 3 от Регламент № 2868/95 относно предоставянето от възразяващата страна на доказателства за защитата на по-ранни марки, нито дори да повлияят на тълкуването на тези разпоредби от Общия съд.
54 Следователно доводите, с които жалбоподателят се позовава на съдържанието на Насоките на EUIPO за разглеждане на преписките, за да докаже нарушение на разпоредбите на Регламент № 2868/95, трябва да се отхвърлят като неотносими.
55 На второ място, разпоредбите на правило 19, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 2868/95 дават право на възразяващата страна да представи не само копие от релевантното удостоверение за регистрация и евентуално от най-новото удостоверение за подновяване, но и всеки друг еквивалентен документ, издаден от администрацията, към която е регистрирана марката.
56 Вече е постановявано е, че представянето на документ, който е издаден от компетентния орган и съдържа същата информация като удостоверението за регистрация, отговаря на изискванията на правило 19, параграф 2, буква а) от Регламент № 2868/95 (решение от 5 февруари 2016 г., Kicktipp/СХВП — Italiana Calzature (kicktipp), T‑135/14, EU:T:2016:69, т. 63).
57 Освен това трябва да се подчертае, че тези разпоредби не изключват възможността да се представят документи от база данни, като базата данни на компетентната национална служба (вж. в този смисъл решение от 24 октомври 2014 г., Grau Ferrer/СХВП — Rubio Ferrer (Bugui va), T‑543/12, непубликувано, EU:T:2014:911, т. 25 и 26).
58 Като посочва, че въпросните документи, „[са издадени] от администрацията, към която е регистрирана марката“, правило 19, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 2868/95 изключва възможността да се предоставят извлечения от база данни, която дава достъп до документи, които не са издадени от администрацията, към която е регистрирана марката. Ето защо извлечения от базата данни CTM-Online на EUIPO не са доказателства за защитата на международна регистрация, посочваща Европейския съюз, тъй като EUIPO — която не е компетентният за регистрация на международни марки орган — не е администрацията, към която е регистрирана марката (вж. в този смисъл решение от 26 ноември 2014 г., Aldi Einkauf/СХВП — Alifoods (Alifoods), T‑240/13, EU:T:2014:994, т. 27 и 28).
59 Макар обаче разпоредбите на правило 19, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 2868/95 да предвиждат, че документите „[са издадени]“ от компетентния орган, тези разпоредби не са пречка достъпът до документите, издадени от компетентния орган, да се предоставя чрез информационна система, управлявана от EUIPO, в която обаче участва компетентният орган, като изпраща и актуализира релевантната информация.
60 От материалите по преписката, и по-специално от обясненията, дадени от EUIPO в писменото ѝ становище и по време на съдебното заседание, е видно, че базата данни TMview е информационен инструмент, управляван от EUIPO, в който участват и служби за марки на трети страни, и по-специално СОИС. Този инструмент обединява и дава достъп до заявките за марки и до регистрациите на марки от участващите служби за марки. Информацията се предоставя от службите за марки, които я притежават и отговарят за нейното ежедневно актуализиране. Базата данни TMview позволява да се направи справка за данните, регистрирани от участващите в базата служби за марки, които данни се съдържат в техните регистри на марки. Извлечението от базата данни TMview отразява състоянието на регистъра на компетентния орган към момента на извършване на справката в тази база от потребителя.
61 Като се имат предвид характеристиките на базата данни TMview, изложени в точка 60 по-горе, едно извлечение от тази база данни представлява — що се отнася до международните регистрации, посочващи Съюза — документ, еквивалентен на копие от удостоверението за регистрация и евентуално от най-новото удостоверение за подновяване, издадено от СОИС, по смисъла на правило 19, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 2868/95, при условие че извлечението, предоставено от възразяващата страна, съдържа цялата полезна информация. Ако това условие е изпълнено, едно извлечение от базата данни TMview може, както правилно изтъкват EUIPO и жалбоподателят, да се приравни на извлечение от базата данни Romarin на СОИС или на копие от удостоверението за регистрация в рамките на тази организация.
62 Обстоятелството, на което се позовава встъпилата страна, че базата данни TMview се управлява от EUIPO, не поставя под съмнение този извод, тъй като СОИС, който е компетентният за регистрация на международни марки орган, участва във функционирането на базата данни, като предоставя и актуализира ежедневно данните относно международните марки.
63 Накрая, встъпилата страна няма основание да твърди, че решение от 26 ноември 2014 г., Alifoods (T‑240/13, EU:T:2014:994), не допуска използването на базата данни TMview за защита на по-ранна международна марка.
64 В решение от 26 ноември 2014 г., Alifoods (T‑240/13, EU:T:2014:994), Общият съд приема, че тъй като EUIPO не е компетентна да управлява международните регистрации и не е администрацията, към която е регистрирана марката по смисъла на правило 19, параграф 2, буква a), подточка ii) от Регламент № 2868/95, представеният от жалбоподателя документ, а именно извлечение от базата данни CTM-Online на EUIPO, не представлява, по смисъла на тази разпоредба, доказателство за съществуването, валидността и обхвата на защита на международната марка.
65 За изчерпателност Общият съд уточнява, че посочената преценка се потвърждава от телеологическото тълкуване на съответните правни норми. Всъщност съгласно член 152 от Регламент № 207/2009 публикуването от EUIPO на международна регистрация, посочваща Европейския съюз, се отнася само до някои данни, сред които възпроизвеждането на марката и номерата на класовете на стоките и услугите, обхванати от марката, но не и списъка на тези стоки или услуги. Посоченият списък не се превежда от EUIPO, поради което той е на разположение единствено на трите езика, на които СОИС публикува международните регистрации, а именно английски, испански и френски език. От това следва, че ако такава публикувана от EUIPO информация се счита за достатъчна като доказателство за съществуването, валидността и обхвата на защита на съответната марка, от правна гледна точка би се стигнало до несигурност и неравенство (вж. в този смисъл решение от 26 ноември 2014 г., Alifoods, T‑240/13, EU:T:2014:994, т. 29—31).
66 Съображенията на Общия съд в решение от 26 ноември 2014 г., Alifoods (T‑240/13, EU:T:2014:994), относно извлеченията от базата данни CTM-Online обаче не могат да се приложат към базата данни TMview.
67 Всъщност функционирането на базата данни TMview се гарантира от участието на служби за марки като СОИС, които ежедневно актуализират информацията, така че тя да отразява точно техните регистри на марки.
68 Освен това информацията, включена в базата данни TMview, не се свежда само до сведенията за международната регистрация, посочваща Европейския съюз, чието публикуване е предвидено в член 152 от Регламент № 207/2009. Тази база данни, от която могат да се направят извлечения, съдържа всички релевантни данни за доказване на защитата на по-ранната марка по смисъла на правило 19 от Регламент № 2868/95, включително списък на обхванатите от марката стоки или услуги.
69 В случай че списъкът на стоки или услуги, който се съдържа в извлечението от базата данни TMview, не е наличен на езика на производството по възражение, възразяващата страна трябва да представи този списък, придружен от превод на езика на производството, в приложение на разпоредбите на правило 19, параграф 3 от Регламент № 2868/95. Ако това условие е изпълнено, възможността да се представи доказателство за по-ранната международна регистрация, посочваща Европейския съюз, чрез представянето на извлечения от базата данни TMview, не поражда, от правна гледна точка, нито несигурност, нито неравенство.
70 От изложеното по-горе следва, че представянето на извлечение от базата данни TMview, при условие че това извлечение съдържа цялата полезна информация, и по-специално списъка на обхванатите от марката стоки или услуги, представлява — що се отнася до международни регистрации, посочващи Европейския съюз — документ, еквивалентен на удостоверение за регистрация, издаден от СОИС, по смисъла на правило 19, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 2868/95.
71 На трето място, от доказателствата по преписката е видно, че в случая жалбоподателят е представил, в рамките на срока, предвиден в правило 19, параграф 1 от Регламент № 2868/95, извлечения от базата данни TMview за предходните международни регистрации № 937 479 и № 937 526, посочващи Европейския съюз. Не се оспорва, както впрочем потвърждава встъпилата страна по време на съдебното заседание, че тези извлечения съдържат цялата релевантна информация относно съществуването, валидността и обхвата на защита на по-ранните марки, и по-специално списъка на стоките, обхванати от тези марки. Към списъка на стоките е приложен, както изисква правило 19, параграф 3 от Регламент № 2868/95, превод на езика на производството по възражение, а именно немски, който е представен в срока, определен за представяне на оригиналния документ.
72 По този начин жалбоподателят е доказал — както изисква правило 20, параграф 1 от Регламент № 2868/95 и както впрочем признава EUIPO — съществуването, валидността и обхвата на защита на своите по-ранни международни марки № 937 479 и № 937 526 преди изтичането на срока, предвиден в правило 19, параграф 1 от Регламент № 2868/95.
73 При тези обстоятелства жалбоподателят има основание да твърди, че апелативният състав е нарушил разпоредбите на правило 19, параграф 2, буква а), подточка ii) и параграф 3 от Регламент № 2868/95, както и тези на правило 20 от същия регламент, като е приел, че той не е представил, преди изтичане на срока, предвиден в правило 19, параграф 1 от същия регламент, доказателства за защитата на своите по-ранни марки № 937 479 и № 937 526, и како е отхвърлил на това основание възражението като неоснователно.
74 Ето защо второто основание на жалбоподателя трябва да се уважи.
75 Тъй като второто основание трябва да се уважи по същество, обжалваното решение трябва да се отмени, без да е необходимо да се разглежда третото основание, посочено при условията на евентуалност, изведено от нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания, на правната сигурност, на добра администрация, на равно третиране и на забраната за прилагане с обратно действие.
По съдебните разноски
76 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
77 Тъй като EUIPO е загубила делото, доколкото обжалваното решение е отменено, тя следва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на жалбоподателя в съответствие с неговите искания.
78 Тъй като встъпилата страна е загубила делото, тя следва да понесе направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)
реши:
1) Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 20 септември 2016 г. (преписка R 2129/2015‑4).
2) Осъжда EUIPO да понесе направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на DeichmannSE.
3) Vans., Inc. понася направените от него съдебни разноски.
Gervasoni | Kowalik-Bańczyk | Mac Eochaidh |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 6 декември 2018 година.
Подписи