РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
8 май 2008 година
Дело F-119/06
Petrus Kerstens
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Допустимост — Организационна схема — Увреждащ акт — Промяна на местоработата — Промяна на функциите — Интерес на службата — Еквивалентност на длъжностите — Прикрита санкция — Злоупотреба с власт“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑н Kerstens иска да се отмени решението на Управителния комитет на Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO) от 8 декември 2005 г. за изменение на органиграмата на РМО, както и да се осъди Комисията да му заплати обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Реорганизация на службите, която променя функциите на жалбоподателя — Включване
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Организация на службите — Място на работа на персонала
(член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
1. Жалбата, подадена от началник на отдел срещу решение за реорганизация, което променя задачите и названието на неговия отдел и същевременно предвижда, че той ще продължи да го оглавява, е допустима. Всъщност, макар да не засяга имуществените интереси и/или нивото в йерархията на длъжностното лице, промяната във функциите може да засегне неговите неимуществени интереси и бъдещи перспективи и следователно да го увреди с това, че променя условията за упражняване на функциите и тяхното естество, тъй като при равно класиране някои функции предоставят по-добри възможности за повишаване от други поради естеството на изпълняваните задачи. Следователно не може a priori да се счита, че такава промяна не би могла да увреди съответното длъжностно лице.
(вж. точки 45, 46 и 48)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 28 май 1998 г., W/Комисия, T‑78/96 и T‑170/96, Recueil FP, стр. I‑A‑239 и II‑745, точка 47, 16 април 2002 г., Fronia/Комисия, T‑51/01, Recueil FP, стр. I‑A‑43 и II‑187, точка 24
2. Институциите разполагат с широко право на преценка при организацията на техните служби с оглед на възложените им задачи и при назначаването на персонала на тяхно разположение с оглед на изпълнението на тези задачи, при условие обаче назначаването да се извършва в интерес на службата и при съблюдаване на еквивалентността на длъжностите.
Що се отнася до първото условие и предвид обхвата на свободата, с която разполагат институциите при преценката на интереса на службата, контролът от страна на Първоинстанционния съд трябва да се ограничи до въпроса дали органът по назначаването е действал в разумни граници, които не могат да бъдат оспорвани, и не е упражнил явно погрешно своята свобода на преценка.
Що се отнася до второто условие, в случай на промяна на възложените на длъжностното лице функции закрепеното по-специално в член 7 от Правилника правило за съответствие между степента и длъжността предполага съпоставка не между настоящите и предишните функции на съответното лице, а между неговите настоящи функции и степента му в йерархията. При това положение не съществува никаква пречка за приемане на решение, водещо до предоставяне на нови функции, които макар и различни от упражняваните по-рано и схващани от съответното лице като ограничаване на възложените му задачи, все пак отговарят на длъжност, съответстваща на неговата степен. Така действителното ограничаване на възложените на длъжностното лице задачи нарушава правилото за съответствие между степента и длъжността само ако неговите функции, разглеждани в тяхната цялост, предвид естеството, значението и обхвата им са значително под това, което съответства на неговите степен и длъжност.
След като решението, с което се променят възложените на длъжностно лице функции, не противоречи на интереса на службата или на еквивалентността на длъжностите, не може да се говори за прикрита дисциплинарна санкция или за злоупотреба с власт, тъй като длъжностното лице не може да упреква администрацията за това, че не е образувала срещу него дисциплинарно производство, което би му позволило да се ползва от предвидените в приложение IX към Правилника процесуални гаранции.
(вж. точки 82, 84, 96, 97 и 103)
Позоваване на:
Съд — 23 март 1988 г., Hecq/Комисия, 19/87, Recueil, стр. 1681, точка 7, 7 март 1990 г., Hecq/Комисия, C‑116/88 и C‑149/88, Recueil, стр. I‑599, точка 11, 14 декември 2006 г., Meister/СХВП, C‑12/05 P, непубликувано в Recueil, точки 45 и 47
Първоинстанционен съд — 23 октомври 1990 г., Pitrone/Комисия, T‑46/89, Recueil, стр. II‑577, точка 35, 19 юни 1997 г., Forcat Icardo/Комисия, T‑73/96, Recueil FP, стр. I‑A‑159 и II‑485, точка 39, 22 януари 1998 г., Costacurta/Комисия, T‑98/96, Recueil FP, стр. I‑A‑21 и II‑49, точка 36, Fronia/Комисия, посочено по-горе, точка 53, 26 ноември 2002 г., Cwik/Комисия, T‑103/01, Recueil FP, стр. I‑A‑229 и II‑1137, точка 30, 25 юли 2006 г., Fries Guggenheim/Cedefop, T‑373/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑169 и II‑A‑2‑819, точка 67, 7 февруари 2007 г., Clotuche/Комисия, T‑339/03, все още непубликувано в Сборника, точки 47, 62, 91 и 126, Caló/Комисия, T‑118/04 и T‑134/04, все още непубликувано в Сборника, точка 101