РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(трети състав)

19 юни 2013 година

Дело F‑81/11

BY

срещу

Европейска агенция за авиационна безопасност (ЕААБ)

„Персонал на ЕААБ — Срочно нает служител — Допустимост — Срокове за обжалване — Неблагоприятен доклад за оценка — Преназначаване — Психически тормоз — Злоупотреба с власт“

Предмет:      Жалба, предявена на основание член 270 ДФЕС, с която BY иска отмяна на решението на изпълнителния директор на Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ, наричана по-нататък „Агенцията“) от 17 декември 2010 г. за преназначаване на жалбоподателя на неуправленска длъжност в интерес на службата

Решение:      Отхвърля жалбата. BY понася направените от него съдебни разноски и се осъжда да понесе разноските, направени от Европейската агенция за авиационна безопасност.

Резюме

1.      Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Полагане от адвоката на жалбоподателя на щемпел „вярно с оригинала“ върху изпратения по пощата оригинал на жалбата, но не и върху изпратения по факс препис — Нередност, която не е основание за недопустимост

(член 34, параграфи 1 и 6 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Непредставяне на достатъчен брой удостоверени като верни с оригинала преписи от жалбата — Нередност, която не е основание за недопустимост

(член 34, параграф 1 и член 94, буква а) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

3.      Искове и жалби на длъжностните лица — Основания — Злоупотреба с власт — Понятие — Решение в интерес на службата — Липса на злоупотреба с власт

1.      Обстоятелствата, че адвокатът на жалбоподателя е положил на първата страница на оригинала на жалбата щемпел „вярно с оригинала“, а до саморъчния си подпис на последната страница на документа е поставил щемпел на адвокатската си кантора, не отнема на този екземпляр качеството му на оригинал на изпратената по факс жалба, по същия начин както и полагането на щемпел „оригинал“ върху оригинала не му отнема това качество, макар самото полагане на щемпела да го изменя. Полагането от адвокат на щемпел „вярно с оригинала“ върху оригинала на жалбата следва да се счита за обикновена фактическа грешка, която не води до недопустимост на жалбата.

(вж. точка 37)

2.      Обстоятелството, че броят преписи на жалбата, освен оригинала, е по-малък от удостоверените като верни с оригинала преписи, придружаващи оригинала съгласно изискването на член 34, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, не може да обоснове недопустимост на жалбата. Обратното би представлявало проява на извънредна строгост с оглед на принципа на пропорционалност и правото на жалбоподателя на ефективни правни средства за защита, без да се засяга по какъвто и да било начин принципът на правна сигурност. В това отношение неспазването на посочения член 34, параграф 1, втора алинея може да бъде санкционирано евентуално чрез прилагане на член 94, буква a) от същия процедурен правилник.

(вж. точка 38)

3.      Понятието за злоупотреба с власт, проявление на което е злоупотребата с процесуални права, има точно значение, отнасящо се до използването от административен орган на неговите правомощията за цел, различна от тази, с оглед на която са му предоставени. Едно решение е опорочено поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и непротиворечиви доказателства изглежда, че е било прието с цел да постигне различни от изложените в него цели.

В случай на преназначаване, което е признато за извършено в интерес на службата, не може да става дума за злоупотреба с власт. В частност обстоятелството, че началникът на длъжностно лице е изготвил доклад за оценка на това лице, въпреки че изрично е бил посочен в подадена от същото лице жалба за упражнен тормоз, независимо от всички други обстоятелства не е от естество само по себе си да постави под съмнение неговата безпристрастност.

(вж. точки 69, 70 и 72)

Позоваване на:

Съд — 14 юли 1983 г., Nebe/Комисия, 176/82, точка 25; 5 юни 2003 г., O’Hannrachain/Парламент, C‑121/01 P, точка 46

Първоинстанционен съд — 10 юли 1992 г., Eppe/Комисия, T‑59/91 и T‑79/91, точка 57; 11 юни 1996 г., Anacoreta Correia/Комисия, T‑118/95, точка 25; 17 ноември 1998 г., Gómez de Enterría y Sanchez/Парламент, T‑131/97, точка 62; 6 юли 1999 г., Séché/Комисия, T‑112/96 и T‑115/96, точка 139; 14 октомври 2004 г., Sandini/Съд, T‑389/02, точка 123