Language of document : ECLI:EU:F:2007:188

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)

7 ноември 2007 година

Дело F-57/06

Jacques Hinderyckx

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2005 г. — Невключване в списъка на повишените длъжностни лица — Нарушение на член 45 от Правилника — Съпоставяне на заслугите — Атестационни доклади, изготвени от различни институции“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 ЕА, с която г‑н Hinderyckx иска, от една страна, отмяна на решението на органа по назначаване на Съвета той да не бъде повишен в степен B*8 в рамките на процедурата за повишаване за 2005 година, както и повишаването му в посочената степен, и от друга страна, обезщетение за претърпяната вреда

Решение: Отхвърля жалбата. Съветът понася заедно с направените от него съдебни разноски и една трета от направените от жалбоподателя съдебни разноски. Жалбоподателят понася две трети от направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Повишаване — Жалба на неповишен кандидат

(член 25, втора алинея, член 45 и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите

(член 45 от Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)

4.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Макар и органът по назначаване да не е длъжен да мотивира решенията за повишаване по отношение на неповишените длъжностни лица, в замяна на това той е длъжен да мотивира решението си, с което отхвърля жалбата на неповишено длъжностно лице, като мотивите за това решение за отхвърляне следва да съвпадат с мотивите на решението, срещу което е била насочена жалбата.

Тъй като повишенията се извършват съгласно член 45 от Правилника по избор, достатъчно е мотивите за отхвърляне на жалбата да се отнасят до наличието на законовите условия, на които правилникът подчинява редовния характер на повишаването.

Всъщност решението за отхвърляне на жалба срещу решение за неповишаване отговаря на изискването за мотивиране, доколкото то позволява на заинтересованото лице да прецени основателността на решението да не бъде повишено и целесъобразността от подаването на жалба пред общностния съд, а на последния — да упражни своя контрол за законосъобразност на решението за повишаване.

Що се отнася по-конкретно до положението на длъжностно лице, което се е възползвало от процедурата за мобилност между институциите, и дори особено високото равнище на последния атестационен доклад, изготвен в институцията, в която длъжностното лице е назначено първоначално, да може да породи необходимостта от по-пълни и по-подробни мотиви, органът по назначаване е изпълнил изискването за излагане на мотиви, щом като той уточнява, че всички доклади за заинтересованото лице са взети пред вид при съпоставянето на заслугите, посочва, че аналитичните и общите преценки са били предмет на претегляне с цел да не се абсолютизират подходите на различните оценяващи, и разяснява начина, по който прослуженото време на съответната длъжност е било взето под внимание.

Във всички положения и доколкото органът по назначаването е поставил начало на мотиви, в хода на съдебното производство могат да бъдат внесени допълнителни уточнения.

(вж. точки 25—27, 31 и 32)

Позоваване на:

Съд — 7 февруари 1990 г., Culin/Комисия, C‑343/87, Recueil, стр. I‑225, точка 13; 9 декември 1993 г., Парламент/Volger, C‑115/92 P, Recueil, стр. I‑6549, точки 22 и 23

Първоинстанционен съд — 29 май 1997 г., Contargyris/Съвет, T‑6/96, Recueil FP, стр. I‑A‑119 и II‑357, точка 147; 18 декември 1997 г., Delvaux/Комисия, T‑142/95, Recueil FP, стр. I‑A‑477 и II‑1247, точка 84; 27 април 1999 г., Thinus/Комисия, T‑283/97, Recueil FP, стр. I‑A‑69 и II‑353, точки 74—76; 21 септември 1999 г., Oliveira/Парламент, T‑157/98, Recueil FP, стр. I‑A‑163 и II‑851, точка 50; 10 юни 2004 г., Liakoura/Съвет, T‑330/03, Recueil FP, стр. I‑A‑191 и II‑859, точка 42; 3 февруари 2005 г., Heurtaux/Комисия, T‑172/03, Recueil FP, стр. I‑A‑15 и II‑63, точка 44; 3 октомври 2006 г., Nijs/Сметна палата, T‑171/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑195 и II‑A‑2‑999, точка 42

2.      Органът по назначаване разполага с широко право на преценка за съпоставянето на заслугите на подлежащите на повишаване длъжностни лица и това съпоставяне, основано по-конкретно на атестационните доклади, трябва да се извърши внимателно и безпристрастно, в интерес на службата и в съответствие с принципа на равно третиране, въз основа на сравними източници на информация и сведения. За тази цел той разполага с установеното в правилника правомощие да извърши съпоставянето на заслугите на подлежащите на повишаване длъжностни лица съгласно процедурата или метода, който той счита за най-подходящ.

Така контролът на общностния съд трябва да се ограничи до въпроса дали с оглед на способите и средствата, които са могли да доведат администрацията до нейната преценка, тя се е придържала в разумни рамки и не е упражнила по явно неправилен начин правомощията си. Следователно съдът не може да подмени преценката на органа по назначаване със своята преценка на квалификацията и на заслугите на кандидатите.

(вж. точки 43 и 44)

Позоваване на:

Съд — 1 юли 1976 г., De Wind/Комисия, 62/75, Recueil, стр. 1167, точка 17; 17 декември 1992 г., Moritz/Комисия, C‑68/91 P, Recueil, стр. I‑6849, точка 16

Първоинстанционен съд — 3 октомври 2000 г., Cubero Vermurie/Комисия, T‑187/98, Recueil FP, стр. I‑A‑195 и II‑885, точка 59; 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, Recueil FP, стр. I‑A‑253 и II‑1169, точка 52 и цитираната съдебна практика, и точки 53 и 54

3.      За органа по назначаване както в текста на член 45 от правилника в неговата редакция до влизането в сила на 1 май 2004 г. на Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица, както и Условията за работа на другите служители, така и в текста, действащ след тази дата, атестационните доклади съставляват особено важен елемент на преценката с оглед на повишаването на длъжностно лице. Текстът на член 45 от правилника, в неговата редакция до 1 май 2004 г. предвижда, че наред с атестационните доклади, предмет на съпоставяне с оглед на повишаването трябва да бъде и един втори елемент, а именно „заслугите“, без обаче да прецизира точното съдържание на това понятие, задача, изпълнявана от съдебната практика, която решава, че съответното понятие препраща към други сведения за административното и личното положение на длъжностните лица, сведения, които са от естество да не се абсолютизира преценката, направена единствено с оглед на атестационните доклади.

Член 45 от правилника вече е по-ясен по отношение на елементите, които следва да бъдат взети под внимание за повишаването, като се позовава освен на атестационните доклади и на ползването на езици, различни от езиците, за които съответните длъжностни лица са представили доказателства, че владеят, и при необходимост на нивото на упражняваните от тях функции като общо правило органът по назначаване вече извършва съпоставяне на заслугите на подлежащите на повишаване длъжностни лица именно в светлината на тези три елемента, като по този начин понятието „заслуги“, записано в член 45 от правилника, има различен, и по същество по-широк обхват от същото понятие, използвано в текста на този член, приложим до 1 май 2004 г.

Всъщност след като съдебната практика, предхождаща влизането в сила на Регламент № 723/2004, признава, че в преценката на заслугите на длъжностните лица, органът по назначаване може в допълнение да вземе и други елементи под внимание, като например възрастта на кандидатите и прослуженото от тях време в степента или в службата, като тези допълнителни елементи биха могли да се окажат полезни и днес или в случай на равенство на заслугите между подлежащи на повишаване лица, след като се вземат под внимание трите елемента, изрично посочени в член 45 от правилника, и напълно основателно да съставляват решаващ фактор за избора на органа по назначаване.

(вж. точки 45 и 46)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 25 ноември 1993 г., X/Комисия, T‑89/91, T‑21/92 и T‑89/92, Recueil, стр. II‑1235, точки 49 и 50; 29 февруари 1996 г., Lopes/Съд, T‑280/94, Recueil FP, стр. I‑A‑77 и II‑239, точка 138; 21 октомври 1997 г., Patronis/Съвет, T‑168/96, Recueil FP, стр. I‑A‑299 и II‑833, точка 35; 5 март 1998 г., Manzo-Tafaro/Комисия, T‑221/96, Recueil FP, стр. I‑A‑115 и II‑307, точки 17 и 18; 24 февруари 2000 г., Jacobs/Комисия, T‑82/98, Recueil FP, стр. I‑A‑39 и II‑169, точки 36—39; 11 юли 2002 г., Perez Escanilla/Комисия, T‑163/01, Recueil FP, стр. I‑A‑131 и II‑717, точка 29; 9 април 2003 г., Tejada Fernández/Комисия, T‑134/02, Recueil FP, стр. I‑A‑125 и II‑609, точка 42

4.      Макар и общностните институции да трябва, от една страна, да се уверят, че мобилността не е в противоречие с развитието на кариерата на длъжностните лица, които са неин обект, и от друга страна, да съпоставят положението на длъжностното лице, което е било обект на мобилност, за да проверят дали преместените длъжностни лица не са били ощетени в рамките на процедурата по повишаване, по смисъла на член 45 от правилника за институцията не съществува никакво задължение да приеме ясни правила, уреждащи положението на длъжностните лица, упражнили правото си на мобилност.

Органът по назначаване всъщност разполага с установено в правилника правомощие да извършва повишаванията по процедурата и с методите, които прецени за подходящи. Вследствие на това и с оглед на предоставяното от член 45 от правилника правно основание и на произтичащото от него задължение за институциите, а именно да извърши, във всички случаи, съпоставяне на заслугите по-конкретно в светлината на атестационните доклади, длъжностното лице не може да изисква институцията да приема правила, уреждащи изрично процедурата и методите за съпоставяне между длъжностните лица, които са били атестирани в нейните рамки, и длъжностните лица, постъпили в институцията, след като са били атестирани от друга институция. В този контекст длъжностното лице не би могло, без да представи доказателство, че е съществувал реален риск от произвол в съпоставянето на заслугите на длъжностните лица поради липсата на мерки, приети в този смисъл, да упреква съответната институция и в това, че е упражнила своето право по явно неправилен начин, като не е приела такава правна рамка. Всъщност, за разлика от член 43 от правилника относно атестационните доклади, от член 45 от правилника не се извежда никакво задължение за приемане на правна рамка за прилагането на процедурите по повишаване, макар и някои институции да са уредили посочените процедури с приемането на вътрешни решения.

(вж. точки 55, 59 и 60)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — Cubero Vermurie/Комисия, посочено по-горе, точки 68 и 69; 28 септември 2004 г., Tenreiro/Комисия, T‑216/03, Recueil FP, стр. I‑A‑245 и II‑1087, точки 92 и 95