РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
16 октомври 2019 година(*)
„Публична служба — Срочно наети служители — Пенсии — Условия за прилагане на пенсионната схема — Обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение — Член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника — Принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация — Оправдани правни очаквания — Принцип на добра администрация — Задължение за полагане на дължимата грижа“
По дело T‑432/18
Peeter Palo, бивш срочно нает служител в Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), с местожителство в Талин (Естония), за когото се явяват L. Levi и A. Blot, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват B. Mongin и D. Milanowska, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението на Комисията от 5 октомври 2017 г. да не изплати на жалбоподателя обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение, предвидено в член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз в редакцията му съгласно Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на условията за работа на другите служители на Европейския съюз (ОВ L 287, 2013 г., стр. 15) и за отмяна на решението на Комисията от 10 април 2018 г., с което се отхвърля жалбата, подадена по административен ред от жалбоподателя срещу посоченото решение, а от друга страна, за обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял вследствие на тези решения,
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: F. Schalin, изпълняващ функцията на председател, B. Berke и M. J. Costeira (докладчик), съдии,
секретар: P. Cullen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 май 2019 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 Жалбоподателят, г‑н Peeter Palo, е бил срочно нает служител в Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) от 1 декември 2010 г. до 31 август 2017 г.
2 На 19 юни 2017 г. жалбоподателят иска да му бъде предоставено обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение съгласно член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз в редакцията му съгласно Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на условията за работа на другите служители на Европейския съюз (ОВ L 287, 2013 г., стр. 15, наричан по-нататък „Правилникът“). За тази цел той подава формуляр, озаглавен „Лична декларация — Дерогация на основание член 12, параграф 2 от приложение VIII [към Правилника]“, в който формуляр, от една страна, декларира, че след постъпването си на служба в Европол е плащал вноски в частна осигурителна схема с цел придобиване или запазване на пенсионни права, а от друга страна, иска по банковата му сметка да бъде директно преведена актюерска равностойност на пенсионните му права, придобитите в пенсионната схема на институциите на Европейския съюз (наричана по-нататък „RPIUE“). Към посочения формуляр жалбоподателят прилага удостоверение, издадено от съответното частно пенсионноосигурително дружество, което удостоверява, че за периода от 1 ноември 2010 г. до 31 август 2017 г. той е внесъл сума от 14 200 EUR. На 19 септември 2017 г. жалбоподателят уведомява служба „Управление и плащания по индивидуални права“ (PMO) на Европейската комисия, че на 1 декември 2014 г. е сключил друг осигурителен договор с посоченото дружество, чийто размер на вноските трябва да възлиза на 87 460 EUR.
3 С решение от 5 октомври 2017 г. PMO отхвърля направеното от жалбоподателя искане (наричано по-нататък „обжалваното решение“). В това решение PMO посочва по-специално, че целта на системата, установена в член 12 от приложение VIII към Правилника, е да се даде предимство на придобиването на пенсия като редовен доход за в бъдеще и да се избегнат случаите, в които лицата биха се оказали без достатъчно доходи при навършване на пенсионна възраст и ще трябва да разчитат на социалното подпомагане на държавите членки. Освен това PMO уточнява, че от тази гледна точка плащанията, които постъпват в национална пенсионна схема или в частно пенсионно осигуряване, извършени съгласно член 12, параграф 2 от това приложение „с цел да [се] придобият или запазят пенсионни права“, би трябвало да съответстват на размера на дължимите вноски, които следва да се очакват в рамките на национална пенсионна схема или които действително са били платени на RPIUE през същия период, така че гарантираните с тези плащания доходи за в бъдеще трябва да съответстват на доходите, гарантирани с прехвърлянето на пенсионните права, придобити в RPIEC. В това отношение PMO подчертава, че сборът от плащанията към частна пенсионноосигурителна схема (14 200 EUR) очевидно не съответства на размера на вноските, направени в RPIEC (65 334,95 EUR), така че този сбор в никакъв случай не може да донесе на жалбоподателя доход, равностоен на дохода, който той би могъл да получи на основание на актюерската равностойност на пенсионните му права, придобити в RPIEC. Накрая, PMO припомня, че все пак жалбоподателят отговаря на условията за прехвърляне към друга пенсионна схема на основание член 12, параграф 1, буква б) от посоченото приложение, което означава, че пенсионните права, които е придобил в пенсионната схема на Съюза през периода, в който е работил за Европол, ще бъдат прехвърлени към национална пенсионна схема или към частно пенсионно осигуряване или към пенсионен фонд по негов избор, в съответствие с условията в последната разпоредба.
4 На 11 декември 2017 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника.
5 С решение от 10 април 2018 г. органът, оправомощен да сключва договори (наричан по-нататък „ООСД“) на Комисията, отхвърля подадената по административен ред жалба. В това решение по същество ООСД потвърждава обжалваното решение, като основно възпроизвежда същите мотиви като изложените от PMO. Освен това ООСД приема, че вторият осигурителен договор, сключен на 1 декември 2014 г. от жалбоподателя, не може да бъде взет предвид за целите на прилагането на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, тъй като не е бил сключен „след постъпване[то му] на служба“ в Европол. На последно място, ООСД отхвърля твърденията на жалбоподателя, основани на принципа на равно третиране, на принципа на добра администрация и на принципа на защита на оправданите правни очаквания.
Производството и исканията на страните
6 На 13 юли 2018 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.
7 Писмената защита на Комисията постъпва в секретариата на Общия съд на 2 октомври 2018 г.
8 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да отмени решението, с което се отхвърля жалбата по административен ред,
– да осъди Комисията да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди,
– да осъди Комисията да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
9 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По исканията за отмяна на обжалваното решение
10 В началото следва да се отбележи, че жалбоподателят иска до бъде отменено обжалваното решение и решението, с което се отхвърля жалбата по административен ред. В това отношение следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика, когато от Общия съд изрично се иска отмяна на решението, с което се отхвърля жалбата по административен ред, и това решение няма самостоятелно съдържание, се приема, че от този съд се иска отмяна на акта, срещу който е насочена жалбата по административен ред (решение от 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, EU:C:1989:8, т. 8). Тъй като в случая решението за отхвърляне на жалбата по административен ред няма самостоятелно съдържание, следва да се приеме, че жалбата е подадена срещу обжалваното решение.
11 Жалбоподателят изтъква четири основания за отмяна на обжалваното решение. Първото основание е изведено от нарушение на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника. Второто основание се отнася до нарушение на принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация. Третото основание се отнася до нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Четвърто основание е изведено от нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на дължимата грижа.
По първото основание, изведено от нарушение на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника
12 Жалбоподателят поддържа, че има основание да се позове на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, тъй като отговаря на всички посочени в него условия за прилагане. От това според него следва, че тъй като по силата на обжалваното решение му е отказано обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, това решение нарушава посочената разпоредба.
13 По-специално жалбоподателят оспорва „критерия за адекватност“, на който се позовава Комисията, според който осигуряването, предвидено в съществуващата преди това пенсионна схема, трябва да бъде най-малкото сравнимо с предлаганото от RPIEC. Този критерий изобщо не се споменавал в член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, което било потвърдено от изпълнителния директор на Европол в писмо от 26 февруари 2018 г., адресирано по-специално до генералния директор на генерална дирекция (ГД) „Човешки ресурси и сигурност“ на Комисията. Освен това посоченият критерий изобщо не бил уточнен или определен в количествено отношение от Комисията, което според жалбоподателя възпрепятства спазването му.
14 От друга страна, жалбоподателят изтъква, че дори да се приеме, че „критерият за адекватност“ може да се изведе от член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника и че телеологичното тълкуване на тази разпоредба налага вноските, внесени по частна пенсионна схема, да „съответстват“ на вноските, преведени на RPIUE, „с цел да [се] придобият или запазят пенсионни права“, което не било така, в обжалваното решение не е посочено какво трябва да е това равнище на адекватност, което нарушава изискванията за правна сигурност. В това отношение „да съответстват“ не означава според жалбоподателя да бъдат „равностойни“. Поради това следвало да се приеме, че вноските, които жалбоподателят е внесъл по схема за частно пенсионно осигуряване, са съответни.
15 Според жалбоподателя този извод се налага с още по-голяма сила, тъй като през 2014 г. е сключил друг осигурителен договор със същото частно пенсионноосигурително дружество, чийто размер на вноските възлизал на 87 460 EUR. В това отношение жалбоподателят упреква Комисията, че не е взела предвид този втори договор за целите на прилагането на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника с мотива, че той не е бил сключен „след постъпване[то му] на служба“. Жалбоподателят оспорва обаче това тълкуване и поддържа, че изразът „след постъпване[то му] на служба“ не означава непременно, че плащането трябва да се извърши „от датата на постъпване на служба“, а че може да се извърши и след постъпването на служба. Според жалбоподателя двойното плащане на вноски, извършено от него по една и съща схема за частно пенсионно осигуряване на посоченото дружество, с общ размер на внесените вноски от 101 660 EUR, трябвало да бъде взето предвид от Комисията в неговата цялост, така че тези вноски трябвало да се приемат за „поне сравними“ с тези на RPIUE.
16 От своя страна Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и иска първото основание да бъде отхвърлено.
17 В началото следва да се припомни, че член 11, параграф 1 от приложение VIII към Правилника гласи следното:
„Длъжностно лице, чието служебно правоотношение със Съюза бъде прекратено, за да:
– постъпи на служба в държавна администрация или национална или международна организация, която е сключила споразумение със Съюза,
– упражнява професионална дейност като осигурено или самоосигуряващо се лице, по силата на която придобива пенсионни права по схема, чиито администриращи органи са сключили споразумение със Съюза,
има право актюерската равностойност на пенсионните му права, актуализирана към действителната дата на прехвърлянето, да бъде прехвърлена в пенсионния фонд на тази администрация или организация, или в пенсионния фонд, в който придобива пенсионни права във връзка с упражняваната от него професионална дейност като осигурено или самоосигуряващо се лице“.
18 Член 12 от приложение VIII към Правилника гласи следното:
„1. Длъжностно лице на възраст под пенсионната, чието служебно правоотношение бъде прекратено по причина, различна от смърт или инвалидност, и което няма право на незабавна или отложена пенсия за осигурителен стаж, при прекратяване на служебното правоотношение има право:
а) ако прослуженото време е по-малко от година и лицето не се е възползвало от механизма по член 11, параграф 2 [от приложение VIII към Правилника] — на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, равно на трикратния размер на сумата, удържана от основната му заплата за пенсионно осигуряване, след приспадане на сумите по членове 42 и 112 от Условията за работа на другите служители;
б) в останалите случаи — на обезщетенията, предвидени в член 11, параграф 1 [от приложение VIII към Правилника], или на прехвърляне на тяхната актюерска равностойност на частно застрахователно дружество или пенсионен фонд по негов избор, при условие че това дружество или фонд гарантира, че:
i) основната сума няма да бъде изплатена обратно;
ii) че не по-рано от навършването на 60 години и не по-късно от навършването на 66 години на лицето ще започне да се изплаща месечен доход;
iii) е предвидена възможност за вдовишка или за наследствена пенсия;
iv) прехвърлянето на друго осигурително дружество или на друг фонд ще бъде разрешено само в случай че този фонд изпълни условията, предвидени в подточки i), ii) и iii).
2. Чрез дерогация от параграф 1, буква б) длъжностните лица на възраст под пенсионната, които след постъпване на служба, с цел да придобият или запазят пенсионни права, са участвали в национална или частна осигурителна схема или пенсионен фонд по техен избор, отговарящи на изискванията по параграф 1, и чието служебно правоотношение бъде прекратено по причини, различни от смърт или инвалидност, без да имат право на незабавна или отложена пенсия за осигурителен стаж, при прекратяване на служебното си правоотношение имат право на обезщетение за прекратяване на служебното правоотношение, равно на актюерската стойност на придобитите пенсионни права за прослуженото в институциите време. В този случай плащанията, направени с цел придобиване или запазване на пенсионни права по националната осигурителна схема при прилагане на член 42 или член 112 от Условията за работа на другите служители, се приспадат от обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение“.
[…]“.
19 Следва да се отбележи, че тези разпоредби на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника са изцяло изменени при реформата на Правилника от 2004 г. Всъщност с приемането на Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година за изменение на Правилника и условията за работа на другите служители на Общностите (ОВ L 124, 2004 г., стр. 1) законодателят на Съюза е искал по-специално, както става ясно от съображение 32 от този регламент, да „измени правилата за обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, за да се вземе предвид правната уредба [на Съюза] в областта на преносимостта на пенсионните права[, като за] тази цел коригира някои несъответствия и […] въведе повече гъвкавост“.
20 Членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника са израз на тази воля на законодателя на Съюза. В този смисъл законодателят на Съюза ограничава случаите, в които служителите, които нямат право на пенсия за осигурителен стаж от RPIEC, т.е. тези, които не са прослужили поне десет години, могат да получат обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение и разширява възможността за прехвърляне на пенсионните права към друга пенсионна схема. Всъщност от тези разпоредби става ясно, че преносимостта на пенсионните права е установена като правило, а обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение е дерогиращ и изключителен механизъм, към който се прилагат строги условия.
21 Целта на системата за насърчаване на преносимостта на пенсионните права, установена в членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника, е да се даде предимство на придобиването на пенсия за осигурителен стаж, т.е. на редовен или месечен доход, който да се получава впоследствие при пенсиониране. По този начин биха се избегнали случаите, в които бивши служители биха се оказали без достатъчно доходи при навършване на пенсионна възраст и ще бъдат принудени да разчитат на социалното подпомагане на държавите членки, независимо от обстоятелството, че са придобили пенсионни права по време на осигуряването им по съответната пенсионна схема.
22 Освен това системата за прехвърляне на пенсионните права, както е предвидена в посочените по-горе разпоредби, като дава възможност за съгласуване между RPIUE и националните или частните схеми, има за цел да улесни преминаването от администрацията на Съюза към работа в държавите членки, в публичния или в частния сектор (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2015 г., Комисия/Verile и Gjergji, T‑104/14 P, EU:T:2015:776, т. 77 и цитираната съдебна практика). Освен това, за да се запази привлекателността на институциите на Съюза като бъдещ работодател, член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника предоставя на служител, чрез дерогация от член 12, параграф 1, буква б) от това приложение и при определени стриктни условия, възможността да придобие или да продължи да придобива права по друга съществуваща или вече съществуваща национална или частна пенсионна схема, т.е. като се осигурява или като продължи да се осигурява по тези схеми и като внася или продължава да внася вноски, като същевременно му позволява при прекратяване на служебното му правоотношение да му бъде изплатено в брой обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, равняващо се на актюерската равностойност на пенсионните му права, придобити в RPIEC.
23 В това отношение следва да се припомни, че предвиденото в член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение не представлява обезщетение за прекратяване на служебното правоотношение, на което съответният служител би имал право служебно към момента на прекратяването или изтичането на срока на договора му, а имуществена мярка, която е част от разпоредбите на Правилника в областта на социалното осигуряване (решение от 2 март 2016 г., FX/Комисия, F‑59/15, EU:F:2016:27, т. 32). Тъй като тази разпоредба спада към разпоредбите на правото на Съюза, предоставящи право на финансови помощи, тя трябва да се тълкува стриктно (вж. решение от 22 май 2012 г., AU/Комисия, F‑109/10, EU:F:2012:66, т. 24 и цитираната съдебна практика). Освен това, както следва от самия текст на посочената разпоредба, според който тя се прилага „чрез дерогация“ от член 12, параграф 1, буква б) от посоченото приложение, тя трябва да се тълкува стриктно.
24 От текста на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника следва, че плащанията по националната или частната пенсионна схема, избрана от служителя, трябва да бъдат извършени „с цел придобиване или запазване на пенсионни права“. Следователно, за да се избегнат случаите, в които даден служител би се оказал без достатъчно доходи при навършване на пенсионна възраст и ще бъде принуден да разчита на социалното подпомагане на държавите членки, независимо че е придобил права в рамките на RPIUE, които могат да бъдат прехвърлени към друга схема, тази разпоредба изисква плащанията да гарантират на служителя пенсия за осигурителен стаж, т.е. месечен доход, който ще получава при навършване на пенсионна възраст.
25 От това следва, че стриктното тълкуване на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника налага плащанията по националната или частната пенсионна схема, избрана от служителя, да трябва да могат да му гарантират в това си качество достатъчно пенсионни права при навършване на пенсионна възраст. Всъщност, ако тези плащания не са в състояние да гарантират достатъчно доходи на съответния служител при навършване на пенсионна възраст и ако той е изразходвал при навършване на тази възраст обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение, получено преди това съгласно тази разпоредба, той вероятно ще бъде принуден да разчита на социалното подпомагане на държавите членки, което би било в противоречие с посочената разпоредба, която изисква посочените плащания да се извършват „с цел придобиване или запазване на пенсионни права“.
26 Ако обаче съответният служител избере да прехвърли пенсионните си права, придобити в RPIUE, към друга национална или частна схема по свой избор, в приложение на член 12, параграф 1, буква б) от приложение VIII към Правилника той ще се ползва от достатъчно пенсионни права при навършване на пенсионна възраст. Всъщност това прехвърляне ще му гарантира на тази възраст месечен доход, с който няма да му се налага да разчита на социалното подпомагане на държавите членки.
27 Ето защо член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника по необходимост предполага, че плащанията, извършени на основание на тази разпоредба по съответната национална или частна пенсионна схема, сами по себе си предоставят на служителя достатъчно осигуряване при навършване на пенсионна възраст, като му гарантират пенсия за осигурителен стаж, която изключва необходимостта да се разчита на социалното подпомагане на държавите членки.
28 За да се определи дали тези плащания по член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника могат да гарантират пенсия за осигурителен стаж, която да изключва възможността да се разчита на социалното подпомагане на държавите членки, следва да се извърши преценка на всеки отделен случай. Тази преценка предполага да се вземат предвид релевантните за конкретния случай фактически обстоятелства, каквито са по-специално естеството на разглежданата осигуровка за пенсия, размерът на плащанията, извършени на това основание от съответния служител след встъпването му в длъжност, или разумно предвидимите доходи, които могат да бъдат генерирани от тези плащания и да бъдат получени при навършване на пенсионна възраст.
29 В конкретния случай от преписката по делото (приложение A.2 към жалбата) става ясно, че плащанията, извършени от жалбоподателя на съответното дружество за частно пенсионно осигуряване от момента на встъпването му в длъжност в Европол, възлизат на обща сума от 14 200 EUR към 31 август 2017 г., т.е. към датата на прекратяване на служебното му правоотношение. Освен това следва да се отбележи, както посочва жалбоподателят в хода на съдебното заседание, без обаче да е подкрепил това твърдение с каквото и да е доказателство, че към датата на съдебното заседание този размер представлява капитал от 22 000 EUR, към който би следвало постепенно да се прибавят лихвите, получени от този капитал, поне до възрастта, на която жалбоподателят ще получи месечен доход по смисъла на член 12, параграф 1, буква б) от приложение VIII към Правилника, т.е. най-рано в продължение на още десет години.
30 С оглед обаче на обстоятелствата по делото, и по-специално на посочените в точка 28 по-горе, се налага констатацията, че плащанията, извършени от жалбоподателя на съответното частно пенсионноосигурително дружество от момента на встъпването му в длъжност, явно не са в състояние да му гарантират задоволителна пенсия за осигурителен стаж, която да изключва всяка възможност да се разчита на социалното подпомагане на държавите членки. Всъщност общата сума от 14 200 EUR, платена от жалбоподателя в рамките на първия договор, сключен с посоченото дружество, със сигурност не може да му гарантира такава пенсия за осигурителен стаж. Във всички случаи жалбоподателят не е доказал, че посочените плащания биха му гарантирали въпросната пенсия за осигурителен стаж.
31 От друга страна, що се отнася до довода на жалбоподателя, че Комисията е трябвало да вземе предвид и втория договор, сключен през 2014 г. с пенсионноосигурителното дружество за целите на прилагането на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, важно е да се отбележи, че тази разпоредба изрично изисква съответните плащания да бъдат извършени от служителя „след постъпване на служба“. В конкретния случай обаче се налага констатацията, че жалбоподателят е постъпил на служба в Европол на 1 декември 2010 г. и че плащанията по втория договор са извършени от декември 2014 г., т.е. близо четири години след постъпването на служба за целия период от време от шест години и девет месеца, през който е работил в Европол. Следователно тези плащания по никакъв начин не могат да се считат за извършени „след постъпване на служба“.
32 Ето защо от всички гореизложени съображения следва, че обжалваното решение, с което на жалбоподателя е отказано поисканото обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, не нарушава член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника. Следователно първото основание трябва да бъде отхвърлено.
По второто основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация
33 Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение нарушава принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация. В това отношение той се позовава на постоянната съдебна практика на Съюза, както и на член 1г от Правилника, който според жалбоподателя съдържа, от една страна, основно правило, което е израз на общ принцип на правото, установен в Хартата на основните права на Европейския съюз, а от друга страна, процесуална гаранция, която предвижда, че задължението за доказване не тежи върху лицето, което е представило косвено доказателство.
34 По-специално, като се позовават на редица документи (приложение A.8 към жалбата), изтъква жалбоподателят, няколко бивши служители на Европол са получили обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на основание член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника след прекратяването на договорите им с Европол, въпреки че са платили само ограничена вноска по частна пенсионна схема. По този начин жалбоподателят посочва, че знае за конкретни случаи, в които на бивши служители е било предоставено посоченото обезщетение, въпреки че те са се намирали в сходно на неговото положение, а именно случаи, в които вноските по такава схема са могли да бъдат разглеждани според тълкуването, възприето от Комисията в обжалваното решение, като „несъответстващи“ на натрупаните в RPIUE права.
35 Комисията от своя страна оспорва доводите на жалбоподателя и иска второто основание да бъде отхвърлено.
36 В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че член 1г от Правилника не намира приложение в конкретния случай. Всъщност тази разпоредба забранява всяка дискриминация по каквато и да е причина, основана на пол, раса, цвят, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или вяра, политически или каквито и да са други възгледи, членство в национално малцинство, имотно състояние, потекло, увреждане, възраст или сексуална ориентация. В конкретния случай обаче това явно не е така, тъй като жалбоподателят не се позовава на подобна дискриминация, а на няколко бивши служители на Европол, които са получили обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, при положение че се намират в сходно на неговото положение.
37 Следва да се припомни, на второ място, че според постоянната съдебна практика принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решения от 9 октомври 2008 г., Chetcuti/Комисия, C‑16/07 P, EU:C:2008:549, т. 40 и от 9 февруари 1994 г., Lacruz Bassols/Съд, T‑109/92, EU:T:1994:16, т. 87).
38 От постоянната съдебна практика следва обаче, че принципът на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, според който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (вж. решение от 4 юли 1985 г., Williams/Сметна палата, 134/84, EU:C:1985:297, т. 14 и цитираната съдебна практика). Всъщност евентуална незаконосъобразност, допусната по отношение на друг служител, който не е страна в настоящото производство, не може да доведе до това съдът на Съюза да установи наличието на дискриминация и оттам на незаконосъобразност по отношение на жалбоподателя. Подобен подход би означавал да се закрепи принципът на „равно третиране в незаконосъобразността“ (вж. в този смисъл решение от 16 ноември 2006 г., Peróxidos Orgánicos/Комисия, T‑120/04, EU:T:2006:350, т. 77).
39 От това следва, че жалбоподателят не може да твърди, че предоставянето в негова полза на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение трябва да бъде третирано по същия начин като вече предоставеното обезщетение на други служители в положение, сходно на неговото, когато това третиране не е в съответствие с релевантните разпоредби на Правилника, а именно в конкретния случай тези на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, както става ясно от анализа, развит в рамките на първото основание.
40 Ето защо второто основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация по отношение на други служители, трябва да бъде отхвърлено.
По третото основание, изведено от нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания
41 Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания. Според него той е имал правно основание да вярва, въз основа на оправомощени и повтарящи се източници, че може да се позове на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, когато напусне Европол.
42 По-специално жалбоподателят твърди, че според съдебната практика той е получил конкретни уверения под формата на конкретни, безусловни и непротиворечиви сведения от оправомощени и достоверни източници, че като придобие частна пенсия чрез плащането на минимална вноска от 50 EUR месечно, ще получи обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение към момента на прекратяване на това правоотношение. В това отношение жалбоподателят се позовава на вътрешно съобщение на Европол от 16 юли 2014 г. (приложение A.7 към жалбата), според което агенцията е уведомила своите служители, че внасянето на вноска в размер на 50 EUR месечно в осигурителния фонд на съответното частно пенсионноосигурително дружество е достатъчно, за да се получи обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение. Същата информация била съобщена по време на Powerpoint презентация (приложение A.9 към жалбата), изнесена от това дружество на 30 август 2010 г. пред персонала на Европол в сградата, в която се помещава агенцията. Друга размяна на информация от 2010 г. между Европол и въпросното дружество също показвала, че служители на агенцията са открили частна пенсионна сметка с идеята да получат обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение след изтичането на договора им (приложение A.10 към жалбата) и че плащането на сума от 600 EUR годишно или на сума от 50 EUR месечно е достатъчно, за да се получи това обезщетение (приложение A.11 към жалбата).
43 От друга страна, жалбоподателят се позовава на писмо от 26 февруари 2018 г. от изпълнителния директор на Европол (приложение A.6 към жалбата). В това писмо последният приел, че от септември 2017 г. прилагането на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника се е променило, тъй като според писмото оправданите правни очаквания на персонала трябва да бъдат уважени, доколкото е възможно, и тъй като условията за това прилагане не следва да се изменят с обратно действие.
44 Комисията от своя страна оспорва доводите на жалбоподателя и иска третото основание да бъде отхвърлено.
45 В това отношение следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика принципът на защита на оправданите правни очаквания, който е сред основните принципа на правото на Европейския съюз (вж. решение от 5 май 1981 г., Dürbeck, 112/80, EU:C:1981:94, т. 48 и цитираната съдебна практика), означава, че всяко длъжностно лице или служител има правото да се позове на този принцип, когато се намира в положение, от което става ясно, че като му е предоставила конкретни уверения, администрацията на Съюза е породила у него основателни надежди (вж. решение от 16 декември 2010 г., Kahla Thüringen Porzellan/Комисия, C‑537/08 P, EU:C:2010:769, т. 63 и цитираната съдебна практика).
46 Според постоянната съдебна практика правото да се иска защита на оправданите правни очаквания, предполага наличието на три условия. Първо, администрацията на Съюза трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да са такива, че да могат да породят оправдано очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да са съобразени с приложимите норми (вж. решение от 27 януари 2016 г., Montagut Viladot/Комисия, T‑696/14 P, EU:T:2016:30, т. 43 и цитираната съдебна практика).
47 В конкретния случай, първо, що се отнася до вътрешното съобщение на Европол от 16 юли 2014 г., съдържащо се в приложение A.7 към жалбата, следва да се отбележи, че не е оспорено, че това съобщение, подписано от служител на Европол от служба „G 14 Public Relatives Events“ („G 14 връзки с обществеността и организиране на събития“), е разпространено по електронната поща от името на Европол до всички срочно и договорно наети служители в Европол, сред които е и жалбоподателят към този момент.
48 Налага се обаче констатацията, че вътрешното съобщение на Европол от 16 юли 2014 г. не може да е породило у жалбоподателя основателни надежди, които да му позволят да се позове на защитата на оправданите правни очаквания. Всъщност изглежда, че това съобщение трудно може да представи конкретни, безусловни, а още по-малко непротиворечиви уверения. Въпросното съобщение не изглежда също да произхожда от напълно достоверен източник. Изглежда, че то по-скоро е било разпространено по предложение на съответното частно пенсионноосигурително дружество, както става ясно от редица пасажи от него, като този, в който е удебелен изразът „бяхме информирани от [съответното частно пенсионноосигурително дружество], че“, като този, който по-нататък посочва израза „бихме искали да привлечем вниманието върху факта, [че съответното частно пенсионноосигурително дружество] ме извести с цел оповестяване на това съобщение на всички съществуващи или потенциални клиенти, че“, и накрая, пасажа в самия край на съобщението, в който се предлага при въпроси във връзка със съобщението те да се отправят пряко до съответното частно пенсионноосигурително дружество, чийто електронен адрес е посочен. Освен това жалбоподателят не може да игнорира факта, че месечно плащане от 50 EUR най-малко не би могло да създаде условията за получаване на подходящи пенсионни права, позовавайки се впрочем на факта, че е счел за необходимо да допълни първоначалните плащания с втори договор, сключен през 2014 г. Следователно надеждите му, че може да получи обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение, не могат да бъдат „основателни“.
49 От друга страна, следва също да се отбележи, че евентуалните уверения, дадени във вътрешното съобщение на Европол от 16 юли 2014 г., не са съобразени с приложимите за съответния служител норми. Всъщност от съображенията, изложени в рамките на първото основание, става ясно, че евентуалните уверения, получени от жалбоподателя по отношение на изплащането на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, във всички случаи не са съобразени нито с буквата, нито с духа на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника. В това отношение следва да се подчертае, че жалбоподателят не може да твърди надлежно, че е получил резултат, различен от това, което следва от приложението на тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2018 г., Winkler/Комисия, T‑369/17, непубликувано, EU:T:2018:334, т. 71).
50 Второ, що се отнася до Powerpoint презентацията, направена от съответното частно пенсионноосигурително дружество на 30 август 2010 г., следва да се констатира, че макар да се е състояла пред персонала на Европол в сградата, в която се помещава агенцията, презентацията не изхожда от оправомощен и достоверен източник. Всъщност, за да може да има позоваване на защитата на оправданите правни очаквания, твърдените уверения трябва да са били дадени на заинтересованото лице поне от администрацията на Съюза. Не такъв обаче е случаят с посочената презентация, така че тя не може да е породила у жалбоподателя основателни надежди по смисъла на посочената по-горе съдебна практика.
51 Трето, що се отнася до другата размяна на информация от април до юли 2010 г. между Европол и съответното частно пенсионноосигурително дружество, съдържаща се в приложения A.10 и A.11 към жалбата, следва да се констатира, че тази размяна не е адресирана до жалбоподателя, така че не е могла да породи правно очакване в съзнанието му. Всъщност жалбоподателят не е бил адресат на посочената размяна на информация, която се е състояла в съобщения, изпратени по електронната поща между персонала на Европол, отговарящ за пенсионните права, и отговорните лица от съответното частно пенсионноосигурително дружество. Във всички случаи следва да се констатира, че жалбоподателят не е доказал, че е знаел за разглежданата размяна на информация по-рано, поне преди приемането на обжалваното решение.
52 Четвърто, що се отнася до писмото от 26 февруари 2018 г. на изпълнителния директор на Европол, съдържащо се в приложение A.6 към жалбата, това писмо по никакъв начин не е могло да породи у жалбоподателя основателни надежди, че може да получи исканото обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение. Всъщност посоченото писмо е изпратено след приемането на обжалваното решение и не произхожда от оправомощен и достоверен източник в случая, а от ръководителя на жалбоподателя, който се обръща по-специално към компетентните лица в Комисията, на които е възложено прилагането на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, а именно основно директора на PMO и генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“.
53 От това следва, че третото основание, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, трябва да се отхвърли.
По четвъртото основание, изведено от нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на дължимата грижа
54 Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила принципа на добра администрация и задължението за полагане на дължимата грижа.
55 Първо, жалбоподателят смята, че ако е бил правилно изслушан, обжалваното решение е щяло да бъде различно. Всъщност по-специално той е можел да обясни, че е получил уверения за това, че месечна вноска от 50 EUR в частна пенсионна схема е достатъчна, за да получи обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение.
56 Второ, жалбоподателят упреква PMO за това, че не е изпратила и на бившите служители на Европол, сред които е и той, текста на съобщение за прилагането на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, адресирано до служителите на Европол през ноември 2017 г. Освен това отказът да се посочи причината, поради която това е направено, бил допълнително доказателство за нарушаване на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на дължимата грижа.
57 Трето, неизпълнението на задължението за полагане на дължимата грижа се доказвало с факта, че в обжалваното решение PMO изцяло се е въздържала да определи гарантираните пенсионни права на жалбоподателя или какъвто и да е друг доход, от който той би се ползвал при навършване на пенсионна възраст. Това неизпълнение на задължението за полагане на дължимата грижа ставало ясно, от друга страна, от решението, с което се отказва да се предостави обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, прието от Комисията на 30 април 2018 г. по отношение на друг бивш служител на Европол, което съдържало почти същия текст като този на решението, отнасящо се до жалбоподателя, но в което решение Комисията ясно е приела, че този служител ще получи национална пенсия.
58 Четвърто, жалбоподателят упреква PMO, че го е уведомила за отказа да му предостави обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение въз основа на условията, които той все пак е изпълнил добросъвестно, едва на 5 октомври 2017 г., т.е. когато договорът му е бил вече прекратен. Към тази дата обаче, дори да реши да спази новите изисквания на PMO, би му било невъзможно да оправи личното си положение с обратна сила.
59 Комисията от своя страна оспорва доводите на жалбоподателя и иска четвъртото основание да бъде отхвърлено.
60 В това отношение следва да се припомни, че според съдебната практика задължението за полагане на дължимата грижа отразява равновесието между насрещните права и задължения в отношенията между публичния орган и служителите на публична служба. Това равновесие предполага по-специално, че когато се произнася във връзка с положението на длъжностно лице, органът взема предвид всички обстоятелства, които могат да бъдат определящи за решението му, като при това той трябва да отчита не само интереса на службата, но също и този на съответното длъжностно лице. Последното задължение е възложено на администрацията и от принципа на добра администрация, установен в член 41 от Хартата на основните права (вж. решение от 13 декември 2018 г., UP/Комисия, T‑706/17, непубликувано, EU:T:2018:924, т. 59 и цитираната съдебна практика).
61 Защитата на правата и интересите на длъжностните лица обаче трябва винаги да е при спазване на действащите норми (вж. решение от 5 декември 2006 г., Angelidis/Парламент, T‑416/03, EU:T:2006:375, т. 117 и цитираната съдебна практика).
62 От това следва, че жалбоподателят не може надлежно да се позовава на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на дължимата грижа, за да не спазва разпоредбите на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника. От анализа на първото основание обаче следва, че Комисията правилно е обосновала обжалваното решение на посочените разпоредби.
63 От друга страна, що се отнася до доводите, изтъкнати от жалбоподателя в рамките на четвъртото основание, следва да се отговори по следния начин.
64 Първо, следва да се констатира, че релевантната административна процедура в Комисията е изцяло и редовно спазена. Всъщност жалбоподателят най-напред подава искането си за обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на основание член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника. В това отношение жалбоподателят е имал възможността да предостави всички сведения, които счита, че са полезни. По-нататък, в съответствие с член 90, параграф 1 от Правилника PMO приема решението си въз основа на всички представени от жалбоподателя факти и обстоятелства. След това съгласно член 90, параграф 2 от Правилника жалбоподателят подава административна жалба до ООСД, в която е могъл да обясни причините, поради които смята, че може да получи посоченото обезщетение, и да представи също всички факти и обстоятелства, които според него са полезни. Накрая, Комисията приема решението си, като взема предвид всички факти и обстоятелства, които могат да бъдат определящи за него, и по-специално представените от жалбоподателя в рамките на това производство. Поради това жалбоподателят не може да упреква Комисията, че не е бил надлежно изслушан.
65 Второ, следва да се констатира, че съобщението от ноември 2017 г. относно прилагането на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника е изпратено от PMO на Европол с цел агенцията да го препрати на съответните лица. Впоследствие Европол отправя това съобщение до действащите си служители. Следва да се отбележи, че Комисията не е била длъжна да изпраща посоченото съобщение на бившите служители, които окончателно са прекратили своите правоотношения с нея, при положение че съобщението не би променило по никакъв начин тяхното положение. Освен това поради същите съображения Комисията не е била длъжна и да укаже на жалбоподателя причината, поради която посоченото по-горе съобщение не е било изпратено на бившите служители на Европол. Във всеки случай е важно да се подчертае, че тези административни действия не могат да опорочат законосъобразността на обжалваното решение, което е прието преди посоченото съобщение и в съответствие с разпоредбите на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, както става ясно от анализа на първото основание. Следователно жалбоподателят не може да се позовава в това отношение на евентуално нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на дължимата грижа.
66 На трето място, що се отнася до твърдяното неизпълнение на задължението за полагане на дължимата грижа, следва да се констатира, че жалбоподателят не е доказал, че Комисията не е взела предвид всички релевантни факти и обстоятелства, които могат да са определящи за нейното решение. Освен това жалбоподателят не е установил, че Комисията е пропуснала да вземе предвид неговите интереси при обработването на искането му за обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение. Във всички случаи следва да се констатира, че като следи за защитата на интереса на службата и на интереса на жалбоподателя, Комисията е постановила решението си въз основа на всички релевантни факти и обстоятелства, които могат да бъдат определящи за решението. Следователно жалбоподателят не може да упреква Комисията, че не е изпълнила задължението си за полагане на дължимата грижа.
67 Четвърто, що се отнася до твърдението за нарушение на жалбоподателя, че отказът да му бъде предоставено обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, му е бил съобщен едва след прекратяване на служебното му правоотношение с Европол, следва да се отбележи, че Комисията не е могла да постъпи по друг начин и че в това отношение тя не може да бъде упреквана в никакво нарушение. Всъщност Комисията е научила за личното положение на жалбоподателя, а именно за сключения от него след постъпването му на служба през 2010 г. договор за частно пенсионно осигуряване, чиито плащания са ограничени, едва на 19 юни 2017 г., когато той е подал искане за предоставяне на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на основание член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника. В това отношение следва да се подчертае, както това прави и Комисията, че жалбоподателят не е претърпял никаква вреда, тъй като внесените в RPIUE вноски могат да бъдат прехвърлени към пенсионната схема на жалбоподателя на основание член 12, параграф 1, буква б) от приложение VIII към Правилника. От това следва, че посоченото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.
68 Следователно четвъртото основание, изведено от нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на дължимата грижа, трябва да бъде отхвърлено, а с това и исканията за отмяна в тяхната цялост.
По искането за обезщетение
69 Жалбоподателят иска от Общия съд да осъди Комисията да обезщети имуществените и неимуществените вреди, които са му причинени от нарушенията, изложени в исканията за отмяна на настоящата жалба. В това отношение жалбоподателят иска да му се изплати, от една страна, сумата от 42 737 EUR като обезщетение за имуществени вреди, а от друга страна, сума от 10 000 EUR, предварително изчислена, ex aequo et bono, като обезщетение за неимуществените вреди.
70 Що се отнася по-специално до имуществените вреди, жалбоподателят поддържа, че те по принцип те трябва да бъдат обезщетени чрез отмяната на обжалваното решение и чрез прилагането на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника. В случай че се приеме, че тази разпоредба не е приложима, което жалбоподателят оспорва, посочените вреди се състояли в невъзможността му да има достъп до средствата си в съответното частно пенсионноосигурително дружество или в RPIUE, а именно сумата от 213 687 EUR, представляваща актюерската равностойност на пенсионните му права, придобити по последната схема. Тъй като жалбоподателят има намерението да инвестира отново тази сума като частно лице до навършване на пенсионна възраст, финансовата му вреда щяла да представлява процент от посочената сума. Тъй като частните инвестиции на жалбоподателя генерират средностатистически в негова полза годишен доход от 15 % до 25 %, годишната му загуба при това положение можела да се установи на около 20 % от 213 687 EUR, или 42 737 EUR.
71 Що се отнася до неимуществените вреди, жалбоподателят изтъква, че те произтичат от несправедливото и повтарящо се третиране, което му е причинило значителен стрес, изразяващ се в многобройни безсънни нощи и смут. Тази несигурност, която жалбоподателят е почувствал, била източник на дълбоко чувство за несправедливост, при положение че правилата били ясни, подобно на по-ранната и повторната позиция на Европол, PMO и съответното дружество за частно пенсионно осигуряване. Тъй като не е бил в състояние да се концентрира изцяло върху търсенето на нова работа след прекратяването на договора му с Европол, жалбоподателят се оказал за първи път без работа, което увеличило неимуществените му вреди. В крайна сметка те трябвало да бъдат оценени предварително, ex aequo et bono, на 10 000 EUR.
72 Комисията от своя страна оспорва доводите на жалбоподателя и настоява искането за обезщетение да бъде отхвърлено.
73 В това отношение според постоянната съдебна практика в областта на публичната служба, ако искане за обезщетение е в тясна връзка с жалба за отмяна, отхвърлянето на последната или като недопустима, или като неоснователна води и до отхвърлянето на искането за обезщетение (вж. решение от 30 септември 2003 г., Martínez Valls/Парламент, T‑214/02, EU:T:2003:254, т. 43 и цитираната съдебна практика).
74 В конкретния случай искането за обезщетение има тясна връзка с исканията за отмяна.
75 Тъй като исканията за отмяна са отхвърлени, следва да се отхвърли и искането за обезщетение.
76 От всичко гореизложено следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост.
По съдебните разноски
77 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда г‑н Peeter Palo да заплати съдебните разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 октомври 2019 г.
Подписи