РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
18 октомври 2007 година
Дело F‑112/06
Erika Krcova
срещу
Съд на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностно лице в изпитателен срок — Член 34 от Правилника — Уволнение на длъжностно лице в изпитателен срок — Право на преценка — Задължение за мотивиране — Задължение за полагане на грижа — Принцип на добра администрация“
Предмет: Жалба на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑жа Krcova иска отмяна на решението на Съда от 17 октомври 2005 г., с което е уволнена в края на изпитателния срок, и евентуално отмяна на решението на Съда от 16 септември 2005 г. за второ удължаване на изпитателния ѝ срок с два месеца, считано от 1 август 2005 г., както и на третия доклад за определяне на оценката ѝ от изпитателния срок с дата 12 септември 2005 г., в който се приема, че е невъзможно да се предложи на органа по назначаването да я назначи.
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Назначаване — Изпитателен срок — Оценка в края на изпитателния срок — Изготвяне със закъснение
(член 34 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Назначаване — Изпитателен срок — Предмет — Условия за протичане
(член 34 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Назначаване — Изпитателен срок — Оценка на резултатите
(член 34 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Назначаване — Изпитателен срок — Негативна оценка на способностите на заинтересованото лице — Удължаване на изпитателния срок и преназначаване
(член 34 от Правилника за длъжностните лица)
1. След като на длъжностното лице в изпитателен срок е била дадена възможност да изложи становището си по оценката от изпитателния срок, закъснението при изготвянето на тази оценка или при консултациите в комитета по атестиране, макар за съжаление да съставлява нередовност с оглед на изискванията по член 34 от Правилника, по естеството си не може да засегне валидността на оценката, нито евентуално на решението за уволнение.
(вж. точка 35)
Позоваване на:
Съд — 8 октомври 1981 г., Tither/Комисия, 175/80, Recueil, стр. 2345, точка 13; 25 март 1982 г., Munk/Комисия, 98/81, Recueil, стр. 1155, точка 8.
Първоинстанционен съд — 1 април 1992 г., Kupka-Floridi/ИСК, T‑26/91, Recueil, стр. II‑1615, точка 20; 5 март 1997 г., Rozand-Lambiotte/Комисия, T‑96/95, Recueil FP, стр. I‑A‑35 и II‑97, точка 68; 21 септември 1999 г., Trigari-Venturin/Център за преводи, T‑98/98, Recueil FP, стр. I‑A‑159 и II‑821, точка 74.
2. Макар че изпитателният срок по член 34 от Правилника не може да се отъждестви с период на обучение, все пак е налице императивно изискване в този срок заинтересованото лице да покаже своите качества. Това условие отговаря на изискванията за добра администрация и за равно третиране, както и на задължението за полагане на грижа, което отразява баланса между насрещните права и задължения, установени с Правилника в отношенията между публичния орган и лицата на публична служба. Посоченото условие на практика означава, че длъжностното лице в изпитателен срок трябва не само да разполага с подходящи материални условия, но и да получи необходимото обучение и съвети с оглед на естеството на функциите си, така че да е в състояние да се адаптира към специфичните нужди на длъжността, която заема.
(вж. точка 48)
Позоваване на:
Съд — 12 декември 1956 г., Mirossevich/Върховен орган, 10/55, Recueil, стр. 365, 387 и сл.; 15 май 1985 г., Patrinos/ИСК, 3/84, Recueil, стр. 1421, точки 20 и 21.
Първоинстанционен съд — Kupka-Floridi/ИСК, посочено по-горе, точка 44; 30 ноември 1994 г., Correia/Комисия, T‑568/93, Recueil FP, стр. I‑A‑271 и II‑857, точка 34; Rozand-Lambiotte/Комисия, посочено по-горе, точка 95; 27 юни 2002 г., Tralli/ЕЦБ, T‑373/00, T‑27/01, T‑56/01 и T‑69/01, Recueil FP, стр. I‑A‑97 и II‑453, точка 69.
3. Администрацията разполага с голяма свобода при преценката на способностите и работата на длъжностното лице в изпитателен срок с оглед на интересите на службата. Ето защо, що се отнася до резултата от изпитателния срок и до способностите на кандидата с оглед на окончателно назначаване в общностната публична служба, Съдът на публичната служба не следва да замества със своята преценка тази на институциите, а контролът му трябва да се свежда до проверка дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт.
(вж. точка 62)
Позоваване на:
Съд — Munk/Комисия, посочено по-горе, точка 16; 17 ноември 1983 г., Tréfois/Съд, 290/82, Recueil, стр. 3751, точка 29; 5 април 1984 г., Alvarez/Парламент, 347/82, Recueil, стр. 1847, точка 16; Patrinos/ИСК, посочено по-горе, точка 25; 13 декември 1989 г., Patrinos/ИСК, C‑17/88, Recueil, стр. 4249, точка 33.
Първоинстанционен съд — Kupka-Floridi/ИСК, посочено по-горе, точка 52; Rozand-Lambiotte/Комисия, посочено по-горе, точка 112; Tralli/ЕЦБ, посочено по-горе, точка 76.
4. Процедурата по член 34 от Правилника няма за цел да даде възможност на длъжностното лице в изпитателен срок да изложи становището си по решението, което следва да се вземе вследствие на дадената му негативна оценка от изпитателния срок. Освен това от текста на член 34, параграф 3, трета алинея от Правилника изобщо не следва, че когато длъжностното лице не е показало нужните професионални качества за титуляризиране, органът по назначаването е длъжен да вземе предвид възможността за удължаване на изпитателния срок и назначаване в друг отдел. Напротив, употребата на израза „при изключителни обстоятелства“ ясно сочи, че органът разполага с широко право на преценка, за да определи с оглед на фактите по случая и индивидуалното положение на съответното лице при какви условия е желателно да се удължи изпитателният срок. В случай на удължаване на изпитателния срок предходният извод важи на още по-голямо основание и за самото преназначаване, което се явява само евентуална възможност, като се има предвид, че съгласно параграф 4 от същия член общата продължителност на изпитателния срок не може в никакъв случай да надвишава 15 месеца.
(вж. точки 75 и 77)
Позоваване на:
Съд — 12 юли 1973 г., Di Pillo/Комисия, 10/72 и 47/72, Recueil, стр. 763, точка 16.