ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

6 март 2008 година

Дело F-55/07

Giuseppe Tiralongo

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Бивш срочно нает служител — Жалба — Иск за обезщетение — Неподновяване на срочен договор — Явна недопустимост“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Tiralongo иска обезщетение за поправяне на вредите, които твърди, че е претърпял в резултат на редица незаконосъобразни действия, допуснати според него от Комисията при подновяването на неговия договор на срочно нает служител

Решение: Жалбата се отхвърля като явно недопустима. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Производство — Допустимост на исковете и жалбите — Преценка с оглед на нормите в сила към момента на подаването на жалбата

(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Иск за обезщетение — Правни основания

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Докато нормата на член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, съгласно която този съд може с определение да отхвърли жалба, която явно подлежи на отхвърляне, е процесуалноправна норма и като такава се прилага от момента на влизането ѝ в сила към всички висящи пред Съда на публичната служба спорове, същото не се отнася за нормите, въз основа на които Съдът на публичната служба може, съгласно посочения член, да приеме определена жалба за явно недопустима и които могат да бъдат само нормите в сила към момента на подаване на жалбата.

(вж. точка 26)

2.      Служител, който не е подал в сроковете по членове 90 и 91 от Правилника жалба за отмяна на акт, за който той твърди, че го уврежда, не може да поправи този пропуск с искане за обезщетение за поправяне на вредите, причинени от този акт, независимо от това дали вредите са с имуществен или с неимуществен характер, и по отношение на него да започнат да текат нови срокове за обжалване.

(вж. точки 31, 33, 40 и 41)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 24 януари 1991 г., Latham/Комисия, T‑27/90, Recueil, стр. II‑35, точка 38; 13 юли 1993 г., Moat/Комисия, T‑20/92, Recueil, стр. II‑799, точка 46; 28 юни 2005 г., Ross/Комисия, T‑147/04, Recueil FP, стр. I‑A‑171 и II‑771, точка 48