ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

6 октомври 2010 година

Дело F-2/10

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Искания за възстановяване на медицински разходи — Отсъствие на увреждащ акт — Явно недопустима и явно неоснователна жалба — Член 94 от Процедурния правилник“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за Евратом съгласно член 106а от последния, с която по-конкретно г‑н Marcuccio иска, на първо място, да се отмени решението на Комисията за отхвърляне на неговото искане от 17 март 2009°г. за възстановяване на 100°% от направените от жалбоподателя медицински разходи вследствие на претърпяната от него на 29°октомври 2001°г. злополука, на второ място, да се отмени решението на Комисията от 22 септември 2009°г. за отхвърляне на подадената от него административна жалба срещу решението за отхвърляне на искането му от 17 март 2009°г., на трето място, да се осъди Комисията да му заплати сума, която съответства на разликата между направените от него между 1 декември 2000°г. и 17°март 2009°г. медицински разходи и получените във връзка с това суми или да му се заплати всяка друга сума, за която Съдът на публичната служба прецени в случая, че е правилна и справедлива, увеличена с капитализирана всяка година лихва от 10 % годишно

Решение: Отхвърля жалбата отчасти като явно недопустима и отчасти като явно неоснователна. Осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски. Осъжда жалбоподателя да заплати на Съда на публичната служба сумата от 1 500 EUR.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Обжалване на решението, с което се отхвърля административната жалба — Допустимост

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Отговор за изчакване на администрацията на молба на длъжностно лице — Изключване

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Ако освен отмяната на спорно решение дадено длъжностно лице иска също така, доколкото това е необходимо, отмяната на решението за отхвърляне на неговата административна жалба, то това искане само по себе си е лишено от самостоятелно съдържание и в действителност не се различава от искането, което е насочено срещу спорното решение.

(вж. точка 26)

Позоваване на:

Съд — 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, Recueil, стр. 23, точка 8

Първоинстанционен съд — 10 юни 2004 г., Liakoura/Съвет, T‑330/03, Recueil FP, стр. I‑A‑191 и II‑859, точка 13

Съд на публичната служба — 15 декември 2008 г., Skareby/Комисия, F‑34/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑477 и II‑A‑1‑2637, точка 27

2.      Увреждащ акт е този, който произвежда задължително правно действие, което може да засегне пряко и непосредствено интересите на жалбоподателя, като измени съществено неговото правно положение, при което този акт следва да е приет от компетентен орган и да съдържа окончателното становище на администрацията.

Не е такъв случаят с писмо на институцията, с което тя уважава част от искането на длъжностното лице, уточнява някои въпроси в отговор на неговото искане и го уведомява, че разглеждането на искането му не е приключило.

(вж. точки 29 и 32—34)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 28 юни 2006 г., Grünheid/Комисия, F‑101/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑55 и II‑A‑1‑199, точка 33 и цитираната съдебна практика