Language of document :

Преюдициално запитване от Tribunal du travail francophone de Bruxelles (Белгия), постъпило на 27 юли 2020 г. — L.F./S.C.R.L.

(Дело C-344/20)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal du travail francophone de Bruxelles

Страни в главното производство

Ищец: L.F.

Ответник: S.C.R.L.

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 1 от Директива 2000/78/ЕО от 27 ноември 2000 година на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите1 да се тълкува в смисъл, че религията и убежденията са двата аспекта на един и същ защитен признак, или обратно в смисъл, че религията и убежденията формират различни защитени признаци, които са, от една страна, този на религията, включително на свързаните с нея убеждения, и от друга страна, признакът на убежденията, независимо какви са те?

В случай че член 1 от Директива 2000/78/ЕО от 27 ноември 2000 година на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите се тълкува в смисъл, че религията и убежденията са двата аспекта на един и същ защитен признак, пречка ли е това на основание член 8 от същата директива и за да се предотврати намаляване на равнището на защита срещу дискриминация, националният съд да продължи да тълкува вътрешноправна норма като тази на член 4, параграф 4 от Закона от 10 май 2007 г. за борба срещу някои форми на дискриминация в смисъл, че религиозните, философските и политическите убеждения представляват различни защитени признаци?

Може ли член 2, параграф 2, буква a) от Директива 2000/78/ЕО от 27 ноември 2000 година на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите да се тълкува в смисъл, че правилото, включено в правилника за вътрешния трудов ред на предприятие, с което на работниците се налага забрана да „изповядват по какъвто и да е начин с думи, или чрез облеклото или по какъвто и да е друг начин религиозните, философските или политическите си убеждения, независимо какви са те“ представлява пряка дискриминация, когато от конкретното прилагане на това вътрешно правило е видно, че:

а)    работничката, която иска да упражнява свободата си на религия чрез видимото носене на символ (с подтекст), в случая забрадка, е третирана по-малко благоприятно отколкото друг работник, който не изповядва никаква религия, не е привърженик на никакви философски убеждения и не се подчинява на никакви политически убеждения и поради това не изпитва никаква необходимост да носи какъвто и да е политически, философски или религиозен символ?

б)    работничката, която иска да упражнява свободата си на религия чрез видимото носене на символ (с подтекст), в случая забрадка, е третирана по-малко благоприятно отколкото друг работник, който има някакви философски или политически убеждения, но в по-малка степен изпитва необходимост, и дори изобщо няма необходимост, да ги изповядва публично чрез носенето на символ (с подтекст)?

в)    работничката, която иска да упражнява свободата си на религия чрез видимото носене на символ (с подтекст), в случая забрадка, е третирана по-малко благоприятно отколкото друг работник, който изповядва друга и дори същата религия, но в по-малка степен изпитва необходимост и дори изобщо няма необходимост да я изповядва публично чрез носенето на символ (с подтекст)?

г)    с оглед на констатацията, че убеждението не е задължително от религиозен, философски или политически характер и би могло да е от друго естество (артистично, естетическо, спортно, музикално, и т.н. ), работничката, която иска да упражнява свободата си на религия чрез видимото носене на символ (с подтекст), в случая забрадка, е третирана по-малко благоприятно отколкото друг работник, който би имал убеждения, които не са религиозни, философски или политически, и ги изповядва чрез облеклото?

д)    с оглед на принципа, че негативният аспект на свободата да се изповядват религиозни убеждения означава също, че никой не може да бъде задължаван да разкрива своята религиозна принадлежност или убеждения, работничката, която иска да упражнява свободата си на религия чрез носенето на забрадка, която сама по себе си не е недвусмислен символ на тази религия, като се има предвид, че друга работничка би могла да избере да я носи по естетически, културни или дори здравословни съображения и че тя не се различава непременно от обикновена бандана, е третирана по-малко благоприятно отколкото друг работник, който би изповядал с думи религиозните, философските или политическите си убеждения, тъй като за работничката, която носи забрадката, това е още по-сериозно накърняване на свободата ѝ на религия на основата на член 9, параграф 1 от ЕКПЧ, като се има предвид че придаването на забрадката на значение на очевиден белег на убеждения е само проява на предразсъдъци и може да бъде разкрито най-често само ако тази, която я излага на показ, е принудена да разкрие мотивите си пред своя работодател?

е)    работничката, която иска да упражнява свободата си на религия чрез видимото носене на символ (с подтекст), в случая забрадка, е третирана по-малко благоприятно отколкото друг работник със същите убеждения, който би избрал да ги изповядва чрез носенето на брада (обстоятелство, което не е изрично забранено от правилника за вътрешния трудов ред, за разлика от изповядването на убеждения чрез облеклото)?

____________

1 ОВ L 303, 2000 г., стр.16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.