РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)

20 септември 2011 година

Дело F‑117/10

Barry Van Soest

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Назначаване — Конкурс — Условия за допускане — Необходима диплома — Понятие за диплома за завършено средно образование, която дава право за обучение във висше училище — Решения на конкурсната комисия — Естество на контрола, упражняван от органа по назначаване“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑н Van Soest иска главно отмяна на решението на Комисията да не го назначи, въпреки че е издържал успешно конкурса EPSO/AST/41/07

Решение:      Отхвърля жалбата. Комисията понася собствените си съдебни разноски, както и съдебните разноски на жалбоподателя.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Независимост — Граници — Приемане на неправомерни решения — Задължения на органа по назначаването

2.      Производство — Съдебни разноски — Възлагане — Съобразяване на изискванията за справедливост

(член 88 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      При упражняване на правомощията си органът по назначаването е задължен да приема решения, които да не съдържат правонарушения. Поради това той не би могъл да бъде обвързан от решения на конкурсна комисия, чиято неправомерност би могла да доведе до опорочаване на собствените му решения. Следователно, когато комисията неправилно допуска кандидат до участие в конкурса и впоследствие го включва в списъка с резерви, органът по назначаването трябва да откаже да го назначи с мотивирано решение, позволяващо на съда на Съюза да прецени основателността му.

В този смисъл, когато конкурсната комисия неправилно е вписала в списъка с резерви кандидат, който не притежава дипломата, изисквана в обявлението за конкурса, този орган е задължен да прекрати процедурата по назначаване на заинтересуваното лице.

(вж. точки 24 и 25)

Позоваване на:

Съд — 23 октомври 1986 г., Schwiering/Сметна палата, 142/85, точки 19 и 20

Първоинстанционен съд — 16 март 2005 г., Ricci/Комисия, T‑329/03, точка 35; 15 септември 2005 г., T‑306/04, Luxem/Комисия, точка 23

2.      Съгласно член 88 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба спечелила делото страна може да бъде осъдена да заплати съдебните разноски частично и дори изцяло, ако това изглежда оправдано от нейното поведение, включително преди образуване на съдебното производство, особено ако се прецени, че тя необосновано или злонамерено е причинила разходи на насрещната страна.

Прилагането на посочения член обаче не се ограничава до тази хипотеза. В този смисъл, когато жалбоподателят първоначално е бил вписан от конкурсната комисия в списъка с резерви по конкурса, преди в крайна сметка да бъде уведомен от органа по назначаването, почти година по-късно, че няма да може да бъде назначен, тъй като не отговаря на условията за допускане във връзка с документите и дипломите, определени в обявлението за конкурса, обстоятелството, че комисията е преценила, че жалбоподателят отговаря на тези условия, обуславя възможността добросъвестното заинтересувано лице да е изпитвало съмнения в правомерността на спорното решение и поради това да е подало жалба. При тези обстоятелства следва спечелилата делото институция да бъде осъдена да понесе направените от жалбоподателя съдебни разноски.

(вж. точки 29 и 30)