РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
14 септември 2010 година
Дело F-79/09
AE
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Член 73 от Правилника — Отказ да се признае професионалният характер на заболяване — Свръхчувствителност към електромагнитните полета“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която AE иска отмяната на решението на Комисията от 15 декември 2008 г., отказващо да признае болестта, от която страда жалбоподателят, за професионално заболяване, и на решението на Комисията, с което се отхвърля подадената от него административна жалба срещу това решение, както и осъждането на Комисията да заплати 12°000°EUR за поправяне на неимуществените вреди, които жалбоподателят счита, че е претърпял
Решение: Осъжда Комисията да плати сумата от 2°000°EUR. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Комисията понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и една четвърт от разноските на жалбоподателя. Жалбоподателят понася три четвърти от направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица°— Социално осигуряване°— Осигуряване за злополука и професионално заболяване°— Лекарска комисия°— Избор на лекари
(член 73 от Правилника за длъжностните лица; член 22 от Правилата относно осигуряването за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“)
2. Длъжностни лица°— Социално осигуряване°— Осигуряване за злополука и професионално заболяване°— Медицинска експертиза°— Отказ на един от членовете на лекарската комисия да подпише доклада
(член 73 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица°— Социално осигуряване°— Осигуряване за злополука и професионално заболяване°— Медицинска експертиза°— Право на преценка на лекарската комисия
(член 73 от Правилника за длъжностните лица; член 23 от Правилата относно осигуряването за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“)
4. Длъжностни лица°— Социално осигуряване°— Осигуряване за злополука и професионално заболяване°— Определяне на професионалния характер на заболяването
(член 73 от Правилника за длъжностните лица; член 3 от Правилата относно осигуряването за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“)
5. Длъжностни лица°— Социално осигуряване°— Осигуряване за злополука и професионално заболяване°— Професионално заболяване°— Понятие
(член 73 от Правилника за длъжностните лица; член 3, параграф 2 от Правилата относно осигуряването за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“)
6. Право на Съюза°— Принципи°— Спазване на разумен срок°— Нарушение в административно производство°— Последици
(член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
7. Право на Съюза°— Принципи°— Спазване на разумен срок°— Административно производство°— Критерии за преценка
1. В общите правила относно осигуряването за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“ на длъжностните лица на Съюза не е предвидено никакво особено изискване за специалността на членовете на лекарската комисия и е предоставена пълна свобода при избора на лекар както на засегнатото длъжностно лице, така и на администрацията. Наистина, член 22 от новите правила относно осигуряването, влезли в сила на 1 януари 2006 г., предвижда, че третият лекар разполага със „задълбочени познания в областта на оценяването и поправянето на телесните повреди“. При все това тази разпоредба урежда единствено избора на третия лекар и следователно по никакъв начин не накърнява правото на засегнатото длъжностно лице да посочи напълно свободно доверен лекар, нито свободния избор на администрацията на лекар, който да я представлява в рамките на лекарската комисия.
Впрочем правилата относно осигуряването не предвиждат никакво право на отвод на лекарите, избрани да заседават в рамките на лекарска комисия, тъй като правата на длъжностното лице са защитени с присъствието на неговия доверен лекар и на лекар, избран със съгласието на този доверен лекар.
(вж. точки 51 и 54)
Позоваване на:
Съд — 14 юли 1981 г., Suss/Комисия, 186/80, Recueil, стр. 2041, точки 9—11
2. Докладът на лекарската комисия не е опорочен от неспазване на формата, поради това че един от нейните членове е отказал да го подпише, ако е установено, че членът, който се е въздържал да го подпише, е имал възможност да представи своето становище пред другите двама членове.
(вж. точка 56)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 21 юни 1990 г., Sabbatucci/Парламент, T‑31/89, Recueil, стр. II‑265, публикувано резюме, точка 2; 27 февруари 2003 г., Комисия/Camacho-Fernandes, T‑20/00 OP, Recueil FP, стр. I‑A‑75 и II‑405, точки 47 и 48
3. Задачата на лекарската комисия, предвидена в член 23 от общите правила относно осигуряването за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“ на длъжностните лица на Съюза, да дава напълно обективна и независима преценка по медицински въпроси, налага тази комисия, от една страна, да разполага с всички данни, които могат да ѝ бъдат полезни, и от друга страна, да има пълна свобода на преценка. Самите медицински преценки, изразени от лекарската комисия, трябва да бъдат считани за окончателни, когато са били направени по надлежен начин. Съдът е оправомощен да провери единствено, от една страна, дали посочената комисия е била учредена и е действала законно, и от друга страна, дали нейното становище е редовно, по-специално дали то съдържа мотиви, позволяващи да се преценят съображенията, на които са основани съдържащите се в него заключения, и дали е установена понятна връзка между медицинската преценка, която това становище съдържа, и заключенията, до които стига. Когато лекарската комисия е сезирана със сложни въпроси от медицинско естество, свързани с трудна за поставяне диагноза или с причинно-следствената връзка между заболяването, от което страда заинтересованото лице, и упражняването на неговата професионална дейност в рамките на институция, тя е длъжна по-специално да посочи в своето становище данните от досието, на което се основава, и да уточни в случай на значително разминаване причините, поради които тя се разграничава от някои по-ранни, относими медицински доклади, които са по-благоприятни за заинтересованото лице.
(вж. точки 64 и 65)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 15 декември 1999 г., Latino/Комисия, T‑300/97, Recueil FP, стр. I‑A‑259 и II‑1263, точки 41 и 78; 15 декември 1999 г., Nardone/Комисия, T‑27/98, Recueil FP, стр. I‑A‑267 и II‑1293, точки 30, 68 и 87; 26 февруари 2003 г., Latino/Комисия, T‑145/01, Recueil FP, стр. I‑A‑59 и II‑337, точка 47
Съд на публичната служба — 28 юни 2006 г. Beau/Комисия, F‑39/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑51 и II‑A‑1‑175, точка 35
4. По силата на член 3, параграф 2 от общите правила относно осигуряването за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“ на длъжностните лица на Съюза, когато въпросното заболяване не е посочено в европейския списък на професионалните заболявания, приложен към Препоръка 90/326 на Комисията, засегнатото длъжностно лице трябва да докаже надлежно, че неговите здравословни проблеми са възникнали при изпълнението на служебните му задължения или по повод на изпълнението на тези задължения в рамките на институциите на Съюза. По тази причина при съмнение относно подобен характер компетентният орган има право да откаже да признае професионалния характер на заболяването, тъй като няма правило, нито принцип, който да предвижда, че при съмнение въпросът следва да се реши в полза на длъжностното лице.
(вж. точка 82)
Позоваване на:
Съд — 11 февруари 2004 г., Latino/Комисия, C‑180/03 P, Сборник, стр. I‑1587, точки 36—39
5. В сложни ситуации, при които заболяването на длъжностно лице се дължи на множество причини°— професионални и извънпрофесионални, физически или психически,°— всяка от които е допринесла за неговата поява, лекарската комисия има задачата да определи дали изпълнението на служебните задължения в институциите на Съюза има пряка връзка със заболяването на длъжностното лице, например като първопричина за възникването на това заболяване. В подобен случай за признаването на професионалния характер на заболяването не се изисква изпълнението на служебните задължения да е единствената, основна, преобладаваща или доминираща причина за това заболяване.
(вж. точка 83)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 9 юли 1997 г., S/Съд, T‑4/96, Recueil, стр. II‑1125, точки 79 и 80
6. Задължението за спазване на разумен срок при провеждане на административните процедури представлява общ принцип на правото на Съюза, за спазването на който съдът на Съюза следи и който е възпроизведен като елемент от правото на добра администрация в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Независимо от това нарушаването на принципа за спазване на разумен срок по принцип не може да оправдае отмяната на решение, взето след провеждане на административна процедура. Всъщност само когато изтичането на прекомерно дълъг период от време може да има значение за самото съдържание на приетото в края на административната процедура решение, това несъобразяване с принципа за разумния срок се отразява на валидността на административната процедура. Така евентуален прекомерно дълъг срок за разглеждането на искане за признаване на професионалния характер на болест не би могъл по принцип да има значение за самото съдържание на становището, прието от лекарската комисия, нито върху това на окончателното решение на институцията. Всъщност подобен срок не би могъл, освен при изключителни обстоятелства, да измени преценката на лекарската комисия за това дали едно заболяване има професионален характер. Отмяната от Съда на публичната служба на решение, прието с оглед на преценката на лекарската комисия, би имала като основна практическа последица обратен ефект, изразяващ се в допълнително удължаване на процедурата, поради това че тя вече е била прекалено дълга.
Въпреки това съдът на Съюза има правомощието да осъди служебно администрацията да плати обезщетение в случай на превишаване на разумния срок, тъй като подобно обезщетение представлява най-удачната за длъжностно лице форма за поправяне на вредите, при условие че на страните е била дадена възможност да представят своите становища по това разрешение.
(вж. точки 99—101 и 104)
Позоваване на:
Съд — 13 декември 2000 г., SGA/Комисия, C‑39/00 P, Recueil, стр. I‑11201, точка 44; 17 декември 2009 г., M/EMEA, C‑197/09 RX‑II, стр. 41
Първоинстанционен съд — 13 януари 2004 г., JCB Service/Комисия, T‑67/01, Recueil, стр. II‑49, точки 36 и 40, както и цитираната съдебна практика; 11 април 2006 г. Angeletti/Комисия, T‑394/03, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑95 и II‑A‑2‑441, точки 162—167
Общ съд — 12 май 2010 г., Bui Van/Комисия, T‑491/08 P, точка 88
Съд на публичната служба — 21 октомври 2009 г., V/Комисия, F‑33/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑403 и II‑A‑1‑2159, точка 211, предмет на производство по обжалване, висящо пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑510/99 P
7. Разумният характер на продължителността на административна процедура се преценява в зависимост от обстоятелствата, присъщи на всеки отделен случай, и по-конкретно от неговия контекст, от различните етапи на процедурата, които институцията е провела, от поведението на страните в хода на процедурата и от сложността и значимостта на спора за различните заинтересовани страни.
(вж. точка 105)
Позоваване на:
Съд — 17 декември 1998 г., Baustahlgewebе/Комисия, С‑185/95 Р, Recueil, стр. II‑8417, точка 29; 16 юли 2009 г., Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland/Комисия, C‑385/07P, Сборник, стр. I‑6155, точки 182—188
Първоинстанционен съд — 22 октомври 1997 г., SCK и FNK/Комисия, T‑213/95 и T‑18/96, Recueil, стр. II‑1739, точка 55