ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
11 декември 2007 година
Дело F-60/07
Joaquin Martin Bermejo
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Пенсии — Пенсионни права, придобити преди постъпване на служба в Общностите — Прехвърляне към общностната схема — Изчисляване на годините осигурителен стаж — Член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника — Отмяна на разпоредби относно изчисляването на прехвърлената сума в друга валута“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑н Martin Bermejo иска отмяна на решението на Комисията от 27 септември 2006 г., с което се определят допълнителните години към осигурителния стаж за получаване на пенсия по общностната схема в резултат от прехвърлянето на придобитите от него пенсионни права преди постъпване на служба в Общностите
Решение: Отхвърля жалбата частично като явно недопустима и частично като явно неоснователна. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Производство — Допустимост на исковете и жалбите — Преценка с оглед на нормите в сила към момента на подаването на жалбата
(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Идентичност на предмет и основание
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Пенсии — Пенсионни права, придобити преди постъпване на служба в Общностите — Прехвърляне към общностната схема
(член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица; член 3 от Регламент № 1103/97 на Съвета)
1. Докато нормата на член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, съгласно която този съд може с определение да отхвърли жалба, която явно подлежи на отхвърляне, е процесуалноправна норма и като такава се прилага от момента на влизането ѝ в сила към всички висящи пред Съда на публичната служба спорове, това не е вярно за нормите, въз основа на които Съдът на публичната служба може съгласно посочения член да приеме определена жалба за явно недопустима и сред които трябва да се приложат онези норми, които са били в сила към момента на подаване на жалбата.
(вж. точка 25)
2. За да бъде жалбата по съдебен ред допустима, съдържащите се в нея възражения трябва да бъдат предявени на същото основание като изложените в жалбата по административен ред, а изтъкнатите пред общностния съд правни основания трябва да са били изложени още в досъдебното производство.
Същевременно правилото за съгласуваност между жалбата по административен ред и жалбата по съдебен ред трябва да се прилага не ограничително, а с известна гъвкавост. По-специално съдържанието на жалбата по административен ред не следва да ограничава стриктно и окончателно предмета на съдебния спор, при условие че жалбата по съдебен ред не променя нито основанието, нито предмета на жалбата по административен ред, а съдържащите се в последната възражения могат да бъдат доразвити чрез доводи и съображения, които невинаги са изложени в нея, но са тясно свързани с нея.
(вж. точки 35—37 и 39)
Позоваване на:
Съд — 23 април 2002 г., Campogrande/Комисия, C‑62/01 P, Recueil, стр. I‑3793, точка 35
Първоинстанционен съд — 30 март 1993 г., Vardakas/Комисия, T‑4/92, Recueil, стр. II‑357, точка 16; 8 юни 1995 г., Allo/Комисия, T‑496/93, Recueil FP, стр. I‑A‑127 и II‑405, точка 27; 9 юли 1997 г., S/Съд, T‑4/96, Recueil, стр. II‑1125, точка 99; 1 април 2004 г., Gussetti/Комисия, T‑312/02, Recueil FP, стр. I‑A‑125 и II‑547, точки 47 и 48; 4 май 2005 г., Schmit/Комисия, T‑144/03, Recueil FP, стр. I‑A‑101 и II‑465, точка 90
3. Същностна характеристика на всяка нова норма е, че с нея се прави разграничение между лицата, за които се прилага предишната норма, и лицата, за които се прилага тази нова норма, считано от влизането ѝ в сила. Подобно разграничение само по себе си не нарушава принципа за недопускане на дискриминация, в противен случай всякакво изменение на закона би било невъзможно. Доколкото Комисията може, без регламентът за въвеждането на еврото да създава пречка за това, да измени общите разпоредби за прилагане на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, и по-конкретно да уточни условията за прилагане на разпоредбите от Правилника, влезли в сила на 1 май 2004 г., разликата в третирането между длъжностните лица, по отношение на които е приложен механизмът на превръщане в друга валута, отменен с посочените общи разпоредби за прилагане, и длъжностните лица, които поради тази отмяна са били лишени от посочения механизъм, не може сама по себе си да се разглежда като нарушение на принципа на равнопоставеност при липсата на каквото и да било обосновано възражение срещу правните последици на въпросните норми във времето или по отношение на положението на длъжностните лица, за които тези норми се прилагат.
(вж. точки 55 и 56)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 16 януари 2007 г., Vienne и др./Парламент, F‑115/05, Recueil FP, стр. I-A-1-0000 и II-A-1-0000, точка 59