РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
9 март 2010 година
Дело F‑26/09
N
срещу
Европейски парламент
„Публична служба — Длъжностни лица — Иск за обезщетение — Допустимост — Психически тормоз — Задължение за полагане на грижа — Неимуществена вреда“
Предмет: Иск, предявен на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с който N иска Европейският парламент да бъде осъден да му изплати сумата от 12 000 EUR като обезщетение за претърпените вреди, от една страна, поради психическия и професионален тормоз срещу него през периода 16 август 2006 г. до 1 март 2007 г. и от друга страна, поради това, че не е образувано вътрешно административно разследване от независим орган
Решение: Осъжда Европейския парламент да изплати на ищеца обезщетение в размер на 2 000 EUR. Отхвърля иска в останалата му част. Европейският парламент понася направените от него съдебни разноски, както и три четвърти от съдебните разноски на ищеца. Ищецът понася една четвърт от направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Иск — Увреждащ акт — Понятие — Неприемане на наложена от Правилника мярка — Неоказване на съдействие от институцията на длъжностните ѝ лица — Изключване — Изключение
(членове 24, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Поведение с цел накърняване на доброто име на заинтересованото лице или влошаване на условията му на труд — Изискване за многократно проявление на поведението
(член 12а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Атестационен доклад, съдържащ негативни, но не и обидни коментари за длъжностното лице — Изключване
(член 12а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Иск — Срокове — Искане за обезщетение, отправено до институция — Спазване на разумен срок
(член 90 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Липса на определени цели
6. Длъжностни лица — Иск — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания акт, който не осигурява адекватното обезщетяване на неимуществената вреда
(член 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. По принцип длъжностното лице, което счита, че може да се ползва от член 24 от Правилника, следва да представи искане за съдействие от институцията, в която работи. Само някои изключителни обстоятелства могат да задължат институцията да окаже определено съдействие не по предварително искане от страна на заинтересуваното лице, а по своя собствена инициатива. При липсата на такива обстоятелства неоказването на съдействие по инициатива на институцията на длъжностните лица и служителите ѝ не представлява увреждащ акт. В това отношение, когато длъжностно лице поиска поправянето на вреда, произтичаща от неизпълнение на задължението на институцията да окаже съдействие, допустимостта на искането за обезщетение зависи от това дали е налице решение за отказ по искане за съдействие към момента на представяне на искането за обезщетение.
Не би могло да се тълкува като искане за съдействие на основание член 24 от Правилника писмо, с което длъжностното лице сезира органа по назначаването с искане за обезщетение, основаващо се на психически тормоз и на неизпълнение на задължението за полагане на грижа. Освен това не може да се разглежда като искане за съдействие и жалба, насочена към поправяне на вредите, произтичащи от неизпълнението на задължение за оказване на съдействие.
(вж. точки 47—49)
Позоваване на:
Съд — 12 юни 1986 г., Sommerlatte/Комисия, 229/84, Recueil, стр. 1805, точка 20
Първоинстанционен съд — 18 декември 2008 г., Белгия и Комисия/Genette, T‑90/07 P и T‑99/07 P, Сборник, стр. II‑3859, точки 101—103
Съд на публичната служба — 31 май 2006 г., Frankin и др./Комисия, F‑91/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑25 и II‑A‑1‑83, точка 24
2. Член 12а, параграф 3 от Правилника определя психическия тормоз като „непристойно поведение“, за установяването на което е необходимо да бъдат изпълнени кумулативно две условия. Първото условие е свързано с наличието на физически действия, проявени писмено или устно, с жестове или други действия, които се осъществяват „през определен период от време, многократно или систематично“, което означава, че психическият тормоз трябва да се разглежда като процес, който по необходимост протича във времето и предполага наличието на многократни или постоянно осъществяващи се действия, които са „извършени умишлено“. Второто условие, отделено от първото със запетая, изисква тези физически действия, проявени писмено или устно, с жестове или други действия, да водят до уронване на личността, достойнството или накърняване на физическата или психологическата цялост на друго лице. Поради обстоятелството, че наречието „умишлено“ се отнася до първото условие, а не до второто, е възможно да се направи извод в две насоки. От една страна, физическите действия, проявени писмено или устно, с жестове или други действия, посочени в член 12а, параграф 3 от Правилника, трябва да имат умишлен характер, което изключва от приложното поле на тази разпоредба проявите, извършени случайно. От друга страна обаче, не се изисква тези физически действия, проявени писмено или устно, с жестове или други действия, да са извършени с намерението да се урони личността, достойнството или да се накърни физическата или психологическата цялост на друго лице. С други думи, по смисъла на член 12а, параграф 3 от Правилника може да има психически тормоз, без упражняващото тормоз лице да е имало намерението чрез своите прояви да накърни доброто име на засегнатото лице или да влоши съзнателно условията му на труд. Достатъчно е само проявите на упражняващото тормоз лице, стига да са умишлени, да са довели обективно до такива последици.
(вж. точка 72)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 9 декември 2008, Q/Комисия, F‑52/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑409 и II‑A‑1‑2235, точка 135, предмет на производство по обжалване, висящо пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑80/09 P
3. Когато Съдът на публичната служба отмени атестационния доклад на длъжностно лице, по-специално поради това че администрацията е направила оценка на заинтересуваното лице, без преди това да му е поставила определени цели, въпреки че тази незаконосъобразност буди съжаление, не може да се счита, че тя сама по себе си разкрива действия на психически тормоз. Наличието на негативни коментари в атестационния доклад по отношение на длъжностното лице също не би могло да се квалифицира като психически тормоз, когато тези коментари не излизат извън пределите на широкото право на преценка на атестиращия, и по-специално не преминават границата на обидната или нараняваща личността на заинтересованото лице критика.
(вж. точка 86)
4. Ако длъжностното лице оспори законосъобразността на атестационния си доклад в срока за съдебно обжалване и след като искането му за обезщетение е внесено в разумен срок от момента, в който то е узнало за доклада, това длъжностно лице е легитимирано с отделна молба да поиска поправяне на твърдените вреди, причинени от този акт.
(вж. точка 96)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 28 май 1998 г., W/Комисия, T‑78/96 и T‑170/96, Recueil FP, стр. I‑A‑239 и II‑745, точка 159; 17 декември 2003 г., McAuley/Съвет, T‑324/02, Recueil FP, стр. I‑A‑337 и II‑1657, точки 92 и 96; 19 октомври 2006 г., Pessoa e Costa/Комисия, T‑503/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑237 и II‑A‑2‑139, точки 58 и 59
Съд на публичната служба — 1 февруари 2007 г., Tsarnavas/Комисия, F‑125/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑43 и II‑A‑1‑231, точки 69—71
5. Оценител, който за да атестира длъжностно лице, не взема под внимание обстоятелството, че на са му поставени никакви предварително определени цели за периода на оценяване, допуска явна грешка в преценката и не изпълнява задължението си за полагане на грижа.
(вж. точка 95)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 10 ноември 2009 г., N/Парламент, F‑71/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑429 и II‑A‑1‑2319
6. Правилото, че отмяната на акт на администрацията, обжалван от длъжностно лице, сама по себе си представлява подходяща и по принцип достатъчна обезвреда на всички претърпени неимуществени вреди, търпи някои изключения. В този смисъл отмяната на незаконосъобразен акт на администрацията не може да представлява пълна обезвреда на претърпените неимуществени вреди, ако този акт съдържа изрична негативна преценка на уменията на жалбоподателя, която може да го нарани, ако допуснатата незаконосъобразност е особено тежка или отмяната на акта е напълно лишена от полезен ефект.
(вж. точки 101—103, 105 и 107)
Позоваване на:
Съд — 7 февруари 1990 г., Culin/Комисия, C‑343/87, Recueil, стр. I‑225, точки 25—29
Първоинстанционен съд — 26 януари 1995 г., Pierrat/Съд, T‑60/94, Recueil FP, стр. I‑A‑23 и II‑77, точка 62; 23 март 2000 г., Rudolf/Комисия, T‑197/98, Recueil FP, стр. I‑A‑55 и II‑241, точка 98; 21 януари 2004 г., Robinson/Парламент, T‑328/01, Recueil FP, стр. I‑A‑5 и II‑23, точка 79; 30 септември 2004 г., Ferrer de Moncada/Комисия, T‑16/03, Recueil FP, стр. I‑A‑261 и II‑1163, точка 68; 13 декември 2005, Cwik/Комисия, T‑155/03, T‑157/03 и T‑331/03, Recueil FP, стр. I‑A‑411 и II‑1865, точки 205 и 206
Съд на публичната служба — 13 декември 2007 г., Sundholm/Комисия, F‑42/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑437 и II‑A‑1‑2499, точка 44; 22 октомври 2008 г., Tzirani/Комисия, F‑46/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑323 и II‑A‑1‑1773, точка 223; 5 май 2009 г., Simões Dos Santos/СХВП, F‑27/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑113 и II‑A‑1‑613, точки 142 и 143, предмет на производство по обжалване, висящо пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑260/09 P; 7 юли 2009 г., Bernard/Европол, F‑99/07 и F‑45/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑233 и II‑A‑1‑1267, точка 106