Language of document :

Иск, предявен на 23 октомври 2019 г. — Европейска комисия/Република Австрия

(Дело C-787/19)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: J. Jokubauskaitė и M. Wasmeier, Bevollmächtigte)

Ответник: Република Австрия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Съда:

1.    да установи, че като е изключила от режима на данъка върху добавената стойност, приложим по отношение на туристическите агенти, доставките на туристически услуги за данъчнозадължени лица, които ги използват за целите на своята икономическа дейност, и като е предоставила право на туристическите агенти, доколкото този специален режим е приложим по отношение на тях, да определят данъчната основа на данъка върху добавената стойност общо за групи услуги или за всички предоставени за даден данъчен период услуги, Република Австрия не е изпълнила задълженията си по член 73 и членове 306—310 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност1 .

2.    да осъди Република Австрия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Ищецът твърди, че предвиденият в Австрия режим за изчисляване на данъка върху добавената стойност за туристически услуги не е в съответствие с Директива 2006/112. Членове 306—310 от тази директива предвиждали специален режим, при който предоставяните от туристическите агенти на клиенти туристически услуги се считат за единна услуга. Австрийското право недопустимо се отклонявало от този режим.

Първо, било недопустимо да се изключи прилагането на специалния режим по отношение на данъчнозадължени лица, които използват услугите за целите на своята икономическа дейност. В решение от 26 септември 2013 г., Комисия/Испания (C-189/11, EU:C:2013:587), Съдът установява, че посоченият специален режим трябва да се прилага не само по отношение на частни крайни потребители, но и по отношение на данъчнозадължени предприятия. Държавите членки нямали право да ограничават този режим само спрямо първата категория лица. Съдът отново е потвърдил това в решение от 8 февруари 2018 г., Комисия/Германия (C-380/16, EU:C:2018:76).

Второ, предвиденият в австрийското право метод за изчисляване на ДДС не е съвместим с Директива 2006/112. Съгласно член 73 и членове 306—310 от Директивата данъчната основа трябвало да се определя отделно за всяко пътуване. Австрийското право обаче допускало общо изчисляване на маржа на печалба за някои „групи от услуги“, съответно за всички пътувания през определен период от време. В посоченото по-горе решение Съдът приема, че такова общо определяне не е в съответствие с общата система на данъка върху добавената стойност.

____________

1 ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.