Жалба, подадена на 27 март 2018 г. от Électricité de France (EDF) срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 16 януари 2018 г. по дело T-747/15, EDF/Комисия
(Дело C-221/18 P)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Électricité de France (EDF) (представител: M. Debroux, адвокат)
Други страни в производството: Европейска комисия, Френска република
Искания на жалбоподателя
Главни искания до Съда:
да отмени обжалваното решение,
да се произнесе по първоинстанционната жалба като я уважи и вследствие на това отмени членове 1 — 5 от Решение (ЕС) 2016/154 на Комисията от 22 юли 2015 година относно държавна помощ SA.13869 (C 68/2002) (ex NN 80/2002)1 ,
При условията на евентуалност:
да се произнесе окончателно по първото основание и първата част на второто основание на първоинстанционната жалба, като уважи тази първа част на второто основание и вследствие на това да постанови, че принципът на оператор в условията на пазарна икономика е приложим към спорната мярка;
да върне делото на друг състав на Общия съд, който да се произнесе по останалите основания и доводи, развити от жалбоподателя в жалбата му от 22 декември 2015 г., без да се произнася по съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство;
При условията на евентуалност спрямо предходното искане:
да върне делото на друг състав на Общия съд, който да се произнесе по всички основания и доводи, развити от жалбоподателя в жалбата му от 22 декември 2015 г., (включително изтъкнатите при условията на евентуалност), без да се произнася по съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство;
И във всички случаи:
да осъди Комисията да заплати пълния размер на съдебните разноски по настоящото производство.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири главни основания и едно основание при условията на евентуалност.
Първото основание е изведено от незачитането на силата на пресъдено нещо на решението, постановено от Общия съд на 15 декември 2009 г., EDF/Комисия (T-156/04). В обжалваното решение спорната мярка е определена като твърдяно данъчно освобождаване, за разлика от постановеното по същото дело решение от 15 декември 2009 г., в което този подход е изрично отхвърлен. В оправдание на това различие при идентификацията на спорната мярка, обжалваното решение явно имплицитно и погрешно изтъква необходимостта от тълкуване на решението от 15 декември 2009 г. „с оглед“ на потвърдителното решение на Съда от 5 юни 2012 г. (C-124/10 P). В това решение Съдът обаче не се е произнесъл по идентификацията на спорната мярка, което спада към фактическите констатации.
Второто основание е изведено от изопачаване на доказателствата, представени пред Общия съд. Тези доказателства описват действително приложената мярка за преструктуриране на капитала на EDF и не позволяват да се установи твърдяното данъчно освобождаване, идентифицирано от Общия съд.
Третото основание е изведено от неспазването на естеството и обхвата на задълженията за провеждане на надлежно и безпристрастно разследване, наложени с новата практика на Съда, по-специално с решение Frucona Košice от 20 септември 2007 г. (C-300/16 P), която при все това е била предмет на писмени становища пред Общия съд.
Четвъртото основание е изведено от неизпълнението от Общия съд на задължението за мотивиране, както с оглед на определянето на спорната мярка, така и с оглед на липсата на обсъждане на доводите на жалбоподателя, основани на решение Frucona Košice.
Накрая, изтъкнато при условията на евентуалност основание е грешката при прилагане на правото при определянето на твърдяната помощ като нова помощ, въпреки че тя е трябвало да се квалифицира като съществуваща помощ.
____________
1 ОВ L 34, стр. 152.