ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑ЖА Е. SHARPSTON
представено на 30 май 2013 година(1)
Дело C‑50/12 P
Kendrion NV
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Конкуренция — Картел — Отрасъл на промишлените найлонови торби — Глоби — Нарушение на основното право на справедлив процес в разумен срок от Общия съд“
Встъпление
1. На 16 ноември 2011 г. Общият съд постановява три отделни решения(2), с които отхвърля отделни жалби за отмяна на решението на Комисията по дело COMP/38354 — Промишлени торби(3). В това решение Комисията приема, че е налице тежко нарушение с голяма продължителност на действащия тогава член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС) и налага тежки глоби на няколко дъщерни дружества и съответните им дружества майки. Настоящото производство е по една от трите жалби срещу посочените решения на Общия съд(4).
2. Освен че повдигат нови въпроси, свързани с конкурентното право, жалбите съдържат твърдения, че Общият съд не се е произнесъл в разумен срок по подадените пред него жалби. Поради тази причина Съдът следва да се опита да се произнесе в най-кратък срок по жалбите. За да се съобразя с това изискване, като в същото време отчета необходимостта от достатъчно време за превод, разделих разглежданите от мен въпроси между трите заключения по следния начин.
3. В точки 6—34 от заключението по дело Gascogne Sack Deutschland(5) разглеждам ключовите законодателни разпоредби и давам описание на картела, на производството, довело до решението на Комисията, и наложените глоби. Тъй като във всяка жалба се повдигат до известна степен различни въпроси, отнасящи се до обстоятелствата, при които дружествата майки са или не са отговорни за действията на изцяло притежаваните от тях дъщерни дружества, този въпрос се обсъжда и в трите заключения. В точки 70—150 от заключението по дело Groupe Gascogne(6) се съдържа анализът ми на въпросите, които се поставят във връзка с твърдението, че Общият съд не се е произнесъл в разумен срок (по-специално се разглеждат критериите за определяне дали е налице прекомерно забавяне, и ако това е така, евентуалните правни средства за защита, които могат да се предоставят). Разбира се, в заключението по всяка от жалбите се разглеждат съответните подробни доводи, приведени от всеки жалбоподател във връзка например с пълнотата на мотивите към решенията на Общия съд(7).
Въведение
4. Kendrion NV (наричано по-нататък „Kendrion“) и бившето му дъщерно дружество Fardem Packaging BV (наричано по-нататък „Fardem“) са две от общо 25-те предприятия, до които се отнася решението. На 8 юни 1995 г. Kendrion (известно към онзи момент като Schuttersveld) купува Fardem, като придобива изцяло дяловия му капитал. През 2003 г. когато Fardem е изкупено от своите служители, то напуска групата Kendrion.
5. Fardem признава участие в картела. Kendrion отрича да е упражнявало решаващо влияние или контрол над действията на Fardem. Комисията не приема доводите на Kendrion. Тя установява, че то отговаря солидарно за дейността на своето дъщерно дружество в периода 8 юни 1995 г.—26 юни 2002 г.
6. Въпросът, повдигнат в настоящото производство по обжалване, се отнася до понятието за предприятие за целите на правилата в областта на конкуренцията, и по-специално до принципа, че дружествата майки отговарят за нарушенията, извършени от изцяло притежаваните от тях дъщерни дружества(8). Идентичността на предприятието има важни последици за определянето на размера на налаганите глоби, по-специално с оглед на прилагането на тавана от 10 % от оборота (наричан по-нататък „таванът от 10 %“), предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003(9). Прилагането на тази разпоредба е източник на затруднения, когато извършилото нарушението предприятие не съществува в същата правно-организационна форма към момента на изчисляване на горната граница на глобата.
7. Повдигнат е и въпросът дали Общият съд не се е забавил неоснователно при произнасяне по делото.
Решението
Въведение
8. Необходимо е да се определи предприятието, което носи отговорност за нарушение на член 101 ДФЕС, като се установят едно или повече юридически лица, които представляват въпросното предприятие. Съгласно установената съдебна практика за действията на дъщерно дружество отговорност може да носи дружеството майка, по-специално когато дъщерното дружество не взема самостоятелни решения във връзка с търговската си политика. При такива обстоятелства дружеството майка и дъщерното дружество представляват едно-единствено предприятие за целите на член 101 ДФЕС. Комисията може да приеме решение за налагане на глоба на дружеството майка, без да трябва да установява индивидуалното му участие в нарушението. Когато дружеството майка притежава изцяло дяловия капитал, е налице презумпция, че то може да упражнява решаващо влияние върху дъщерното дружество, както и оборима презумпция, че то всъщност упражнява такова влияние (наричана по-нататък „презумпцията за решаващо влияние“).
Определяне на предприятието
9. В съображения 577—583 от решението Комисията посочва принципите, които е приложила при определяне на адресатите му. След като припомня презумпциите, които описах по-горе, в съображение 582 Комисията разяснява, че когато определено предприятие нарушава член 101 ДФЕС и впоследствие се разпореди с дъщерното дружество, което всъщност е осъществявало антиконкурентните практики, а то самото се оттегли от съответния пазар, бившето дружество майка все пак продължава да отговаря за въпросното нарушение(10).
10. В съображение 584 се посочва, че Комисията прилага този подход за всяко участвало в картела предприятие. В този контекст тя разграничава дружествата майки, чието участие в нарушението е ясно, от дружествата майки, които са адресати на решението, тъй като се счита, че носят солидарна отговорност за антиконкурентното поведение на своите дъщерни дружества.
Глобите
11. В решението началният размер на наложената на Fardem глоба е определен на 20 милиона евро(11). Комисията увеличава тази сума с 200 % и стига до сумата от 40 милиона евро, като това увеличение отразява продължителния период от 20 години и 5 месеца (от 6 януари 1982 г. до 26 юни 2002 г.), през който Fardem е участвало в картела. Когато тази сума се прибави към първоначалната сума от 20 милиона евро, се стига до сума в общ размер от 60 милиона евро(12).
12. Вследствие на това в съображение 782 се предвижда:
„За няколко дружества, чиято отговорност е установена в качеството им на дружества майки, следва да се отчете по-малката продължителност на тяхното нарушение […]:
– Kendrion NV (за Fardem Packaging): от 8 юни 1995 г. до 26 юни 2002 г., или период от 7 години,
[…]“. [неофициален превод]
13. В решението не се посочва изрично началният размер на глобата на Kendrion. Имплицитно следва обаче, че той е 20 милиона евро (началният размер на глобата на Fardem), както и че глобата с този начален размер е наложена на Kendrion на основание солидарната му отговорност за глобата на Fardem(13). След това Комисията прилага увеличение от 70 % към сумата от 20 милиона евро, което се равнява на 14 милиона евро(14) и с което се отразява периодът от седем години, в който Kendrion притежава Fardem. С прибавянето на тази сума към първоначалната сума от 20 милиона евро се получава наложената на Kendrion глоба от 34 милиона евро(15).
14. По-нататък в следващите съображения от решението се разяснява по какъв начин е приложен таванът от 10 %, въведен с член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003(16):
„814 По отношение на максимума от 10 %, ако „няколко адресати образуват „предприятие“, тоест икономическото образувание, отговорно за санкционираното нарушение, отново към датата на приемане на решението […] максималният размер може да бъде изчислен въз основа на целия оборот на предприятието, което значи въз основа на оборота на всички негови съставни части, взети заедно. Точно обратното е, ако икономическата единица впоследствие се е раздробила, тогава всеки от адресатите на решението има право да иска въпросният максимален размер на глобата да бъде приложен индивидуално спрямо него“.
820 През 2003 г. Fardem Packaging BV напуска групата Kendrion, която е икономическото образувание, отговорно за нарушението. Поради това като основа за изчисляване на горната граница на глобата, която да се наложи на Fardem Packaging BV, следва да се вземе неговият световен оборот. Световният оборот на Fardem Packaging BV през 2004 г., последната пълна година преди настоящото решение, е 22 036 136 EUR. Поради това глобата, която ще бъде наложена на Fardem Packaging BV, не трябва да надвишава 2,20 милиона евро“. [неофициален превод]
Тъй като световният оборот на Kendrion е по-голям от сумата, под която би следвало да се наложи таван на глобата, размерът на глобата му не е намален и следователно остава 34 милиона евро.
15. Съображение 879 от решението гласи:
„В заключение, съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 трябва да бъдат наложени следните глоби:
[…]
Kendrion NV: 34 милиона евро. От този размер Fardem Packaging BV е солидарно отговорно за сумата от 2,20 милиона евро;
[…]“. [неофициален превод]
16. В член 2, буква г) от решението наложените глоби са: „Kendrion NV: 34 милиона евро. От този размер Fardem Packaging BV е солидарно отговорно за сумата от 2,20 милиона евро“. [неофициален превод]
Резюме на обжалваното съдебно решение
17. В първоинстанционното производство(17) Kendrion иска от Общия съд:
– да отмени изцяло или отчасти адресираното до него решение,
– да отмени или намали наложената му глоба,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
18. В заседанието пред Общия съд Kendrion излага довода, че продължителността на производството е била прекомерна. Общият съд отхвърля този довод като неотносим. Той счита, че правомощията му се простират единствено до решението, което трябва да се разгледа с оглед на фактите и обстоятелствата, с които Комисията е разполагала към момента на приемането му. Общият съд постановява, че продължителността на производството пред него е без значение за законосъобразността на решението.
19. В рамките на първото си правно основание в производството пред Общия съд Kendrion твърди, че разпоредителната част на решението не е в съответствие с мотивите към него в нарушение на членове 101 ДФЕС и 296 ДФЕС(18), както и на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. В рамките на второто си правно основание Kendrion твърди, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че то и Fardem са единно икономическо образувание. В рамките на третото си правно основание Kendrion твърди, че Комисията е нарушила някои общи правни принципи, например принципа на равно третиране и задължението за излагане на пълни мотиви в решението си, като е приела, че Kendrion отговаря за нарушение, извършено от изцяло притежаваното от него дъщерно дружество Fardem.
20. Четвъртото, петото, шестото, седмото и осмото правно основание се отнасят до глобата. В рамките на четвъртото си правно основание Kendrion твърди, че наложената му глоба не следва да надвишава тази на Fardem. В рамките на петото си правно основание Kendrion поддържа, че е било третирано по различен начин в сравнение с други дружества майки, приети за солидарно отговорни за нарушенията, извършени от дъщерните им дружества, и че поради това Комисията е нарушила принципа на равно третиране.
21. Във връзка с шестото правно основание Kendrion формулира две твърдения. Първо, то счита, че налагането на глоба от 60 милиона евро на Fardem не е в съответствие с общите принципи на правото: по-специално такава глоба била непропорционална, тъй като годишният оборот на Fardem е 20 милиона евро и решението не е достатъчно мотивирано. Второ, ако наложената на Fardem глоба се намали в резултат от производството по дело T‑51/06(19) (в рамките на което посоченото дружество обжалва решението), то началният размер на глобата на Kendrion също следвало да бъде намален.
22. В рамките на седмото си правно основание Kendrion повдига редица доводи, твърдейки, че налагането на подобна глоба на дружество майка, което не е участвало лично в нарушението, било безпрецедентно. В рамките на осмото си правно основание Kendrion твърди, че Комисията е нарушила собствените си Насоки относно глобите от 1998 г.(20)
23. Общият съд отхвърля изцяло жалбата на Kendrion.
Основания за обжалване
24. Kendrion сочи четири основания за обжалване, които могат да бъдат обобщени по следния начин.
25. Първо, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като констатирал, че Комисията е изложила достатъчно мотиви, обосноваващи решението ѝ да наложи на Kendrion глоба, по-висока от наложената на бившето му дъщерно дружество Fardem.
26. Второ, при анализ на въпроса дали Kendrion следва да носи солидарна отговорност за наложената на Fardem глоба Общият съд (i) допуснал грешка при прилагане на правото, като не разгледал най-важните доказателства, (ii) допуснал процесуални нарушения, по-специално по отношение на разпределянето на доказателствената тежест, и (iii) очевидно изопачил фактите и преценил неправилно доказателствата. Освен това Общият съд не мотивирал достатъчно изводите си и не разгледал достатъчно задълбочено доводите на Kendrion.
27. Третото основание за обжалване на Kendrion се състои от три части. Първо, то твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че макар самото Kendrion да не участва в нарушението, следва да му бъде наложена глоба, по-висока от тази на бившето му дъщерно дружество. Второ, с тази констатация Общият съд нарушил принципа на равно третиране, тъй като Kendrion е единственото дружество майка — адресат на решението, на което е наложена глоба, по-висока от тази на дъщерното му дружество. Трето, мотивите на Общия съд са противоречиви и непълни, доколкото той установява, че Kendrion отговаря солидарно за наложената на Fardem глоба. Тази глоба е в размер на 2,2 милиона евро. Комисията обаче налага на Kendrion глоба в размер на 34 милиона евро.
28. С четвъртото основание за обжалване Kendrion твърди, че Общият съд неправилно отхвърлил като неотносим довода на Kendrion за прекомерна продължителност на производството пред Общия съд. По този начин Общият съд видимо приел, че не е компетентен да се произнася по нарушения във воденото пред него производство. Освен това, макар Общият съд да не е компетентен да намали размера на глобата при прекомерна продължителност на производството пред него, при всички положения Съдът следвало да се произнесе по този важен от гледна точка на правната сигурност въпрос и да изведе съответните правни последици.
29. С второто си основание за обжалване Kendrion основно се оплаква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е констатирал, че то и Fardem съставляват предприятие за целите на член 101 ДФЕС. Ако жалбата на Kendrion бъде уважена на това основание, следва, че доводите в подкрепа на първото и третото основание за обжалване (отнасящи се до наложената глоба) също неизбежно ще бъдат приети. Поради това най-напред ще разгледам второто основание за обжалване на Kendrion.
Второ основание за обжалване: идентичността на предприятието за целите на член 101 ДФЕС
Обобщение на доводите
Жалбата на Kendrion
30. Kendrion сочи пет основни довода в подкрепа на общото твърдение, че с Fardem не представляват едно-единствено предприятие.
31. Първо, Общият съд допуснал процесуални нарушения и грешки при прилагане на правото, като установил, че Kendrion отговаря солидарно за заплащането на наложената на Fardem глоба, тъй като не разгледал всички доказателства. По-конкретно Общият съд явно изопачил фактите, а разгледаните доказателства били неправилно преценени. Освен това Общият съд не изложил пълни мотиви за констатациите си и не разгледал в достатъчна степен доводите на Kendrion.
32. Второ, в точка 53 от обжалваното съдебно решение Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като постановил, че Kendrion носи тежестта да обори допълнителните доказателства, указващи, че то е упражнявало решаващо влияние върху търговската политика на Fardem. Всъщност Комисията трябвало да покаже, че (i) действително са налице допълнителни доказателства и (ii) те удостоверяват, че Kendrion е упражнявало решаващо влияние.
33. Трето, Общият съд допуснал грешка, като приел, че Kendrion не е оборило нито едно от четирите допълнителни доказателства, представени от Комисията в подкрепа на твърдението, че Kendrion действително е упражнявало решаващо влияние върху търговската политика на Fardem.
34. Четвърто, настоящото дело е единствено по рода си, доколкото на дружество майка, което не е участвало в антиконкурентните практики, е наложена по-висока глоба, отколкото на дъщерното му дружество, извършило нарушението. При тези обстоятелства мотивите в решението следвало да бъдат особено внимателно разгледани. Общият съд не приложил толкова строги стандарти при преценката на решението. Поради това той допуснал грешка при прилагане на правото и при всички положения не изложил пълни мотиви в решението си.
35. Пето, при условията на евентуалност, ако Съдът приеме, че допълнителните доказателства, на които се позовава Комисията, са достатъчни, възниква въпросът дали Общият съд е преценил правилно представените пред него доказателства в обратен смисъл. Общият съд пренебрегнал представените доказателства и не разгледал надлежно доказателствените средства, представени от Kendrion в първоинстанционното производство. С оглед на тези доказателства не било възможно Общият съд надлежно да приеме за доказано от Комисията, че Kendrion и Fardem съставляват едно-единствено икономическо образувание. Във всички случаи Общият съд неправилно подвел Kendrion под отговорност за извършеното от Fardem нарушение.
Отговорът на Комисията
36. Комисията счита, че второто основание за обжалване е отчасти недопустимо и отчасти неоснователно.
37. Подвеждайки Kendrion под отговорност за нарушение, извършено от Fardem, Комисията се позовала единствено на факта, че към съответния момент Fardem е изцяло притежавано от Kendrion дъщерно дружество, и на презумпцията за решаващо влияние. Въпреки че в решението били посочени четири допълнителни доказателства, те не се разглеждали като определящи.
38. Твърдението на Kendrion относно възлагането на доказателствената тежест било неотносимо. Компетентен да преценява фактите бил единствено Общият съд. Поради това твърдението на Kendrion, че Общият съд допуснал грешка при преценката на четирите допълнителни доказателства, било недопустимо.
Съображения
39. Настоящото основание за обжалване е свързано с понятието за предприятие съгласно правото в областта на конкуренцията и с необходимите доказателства за установяване, че е налице такова образувание в случай на дружество майка, което изцяло притежава дъщерно дружество.
40. Член 101 ДФЕС забранява всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Понятието „предприятие“ не е дефинирано в Договора, но има ключово значение за това дали правилата на Съюза в областта на конкуренцията се прилагат и по какъв начин се определя отговорността за нарушение. По настоящото дело е повдигнат въпрос, свързан с втория аспект. Какво представлява предприятието, което отговаря за нарушението на правилата в областта на конкуренцията, и как се определя евентуално дължимата глоба?
41. Съдът е разгледал понятието за носещо отговорност предприятие в редица случаи. Съдебната практика е претърпяла развитие от момента, в който Kendrion е подало жалбата за отмяна по настоящото дело пред Общия съд(21). Съдът не възприема безпротиворечиво тълкуване на понятието „предприятие“(22). Все пак съгласно установената съдебна практика понятието за предприятие обозначава всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от правния му статут и начин на финансиране. Посоченото понятие трябва да бъде схващано като обозначаващо една стопанска единица, макар от правна гледна точка тази единица да е съставена от няколко физически или юридически лица. Когато подобен стопански субект нарушава правилата на конкуренцията, съгласно принципа на личната отговорност същият следва да отговаря за това нарушение. В частност дружество майка може да носи отговорност за поведението на дъщерно дружество, по-конкретно когато, макар и да притежава отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя по самостоятелен начин поведението си на пазара, а прилага главно указанията, дадени му от дружеството майка, по-специално с оглед на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта. Всъщност в такъв случай, като се има предвид, че дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и по този начин представляват едно предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС, Комисията може да приеме решение, с което налага на дружеството майка глоба, без да е необходимо да доказва личното участие на последното в нарушението(23).
42. Когато дружество майка притежава изцяло дъщерно дружество, което извършва нарушение на правилата на конкуренция, Съдът счита, че това дружество майка по принцип може да упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество, и съществува оборима презумпция, съгласно която посоченото дружество майка действително упражнява такова влияние. При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дъщерно дружество е притежаван от неговото дружество майка, за да може да се презюмира, че последното действително упражнява решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. Вследствие на това Комисията ще може да приеме, че дружеството майка носи солидарна отговорност за заплащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако дружеството майка не представи достатъчно доказателства, въз основа на които да се установи, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара. Следва да се подчертае, че презумпцията се счита за оборима(24) и дружеството майка носи тежестта за оборването ѝ.
43. Комисията не е длъжна да се основава единствено на презумпцията за решаващо влияние. Тя би могла евентуално да реши да вземе предвид други фактори, за да докаже, че дружеството майка действително е упражнявало решаващо влияние върху търговската политика на изцяло притежаваното от него дъщерно дружество (метод, наречен „двояка обосновка“).
44. Когато Комисията избере метода на двояка обосновка, по правило тя си налага по-висока степен на доказване(25). При това положение Общият съд има за задача в рамките на осъществяваната от него проверка да разгледа дали Комисията е представила доказателства за изводите си, които в посочената степен отговарят на изискванията за доказване. В този смисъл тежестта най-напред лежи върху Комисията, която следва да представи необходимите доказателства, надлежно удостоверяващи обстоятелствата, на които тя цели да се позове, за да докаже наличието на решаващо влияние. Ако след това заинтересованото дружество оспори тези доказателства, тежестта за тяхното оборване се премества върху него.
Съображенията на Общия съд
45. В точка 53 от обжалваното съдебно решение Общият съд установява, че в решението Комисията е приложила метода на двояка обосновка.
46. По-нататък в точка 53 Общият съд очертава четирите допълнителни доказателства, представени от Комисията, и приема, че Kendrion носи тежестта да докаже, че те не удостоверяват упражняването на решаващо влияние от негова страна над Fardem:
„53 В настоящото дело Комисията не се е ограничила с позоваване на факта, че жалбоподателят притежава 100 % от капитала на Fardem Packaging. В […] решение[то] са посочени още четири допълнителни доказателства, а именно вътрешното електронно съобщение на г‑н L. от 9 януари 2002 г. (съображение 595), електронното съобщение от 14 декември 1999 г., изпратено в рамките на Fardem Packaging по въпрос, свързан със застраховането (съображение 596), ръкописната бележка, която е съставена на заседание на подгрупата „Teppema“ и в която се посочва присъствието на представител на Fardem Packaging при жалбоподателя (съображение 597), и представеният на жалбоподателя доклад на Fardem Packaging относно текущи въпроси на управлението (съображения 106 и 590). Поради това е необходимо да се провери, на първо място, дали жалбоподателят е успял да обори тези четири допълнителни доказателства“(26).
47. В точки 54—60 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда тези четири допълнителни доказателства. Видно от точка 61, Общият съд приема, че Kendrion е оборило само едно от четирите допълнителни доказателства. Поради това Общият съд заключава, че Kendrion не е успяло да обори останалите три допълнителни доказателства, които Комисията е представила, за да удостовери, че Kendrion действително е упражнявало решаващо влияние над Fardem.
48. На следващо място, Общият съд разглежда доказателствата, представени от Kendrion с цел оборване на презумпцията, че то е упражнявало решаващо влияние над Fardem (точки 63—68 от обжалваното съдебно решение). Общият съд приема, че на оперативно равнище липсва връзка между Kendrion и Fardem; те нямат общи доставчици и клиенти, нито използват едни и същи производствени процеси. При все това в точка 64 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема:
„Сама по себе си тази констатация обаче е недостатъчна, за да се докаже, че Fardem Packaging е действало самостоятелно спрямо жалбоподателя“.
49. По-нататък в точки 65 и 67 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира:
„65 […] Поради това не е възможно въз основа на годишните отчети или относителния размер на Fardem Packaging да се приеме, че това дружество е действало самостоятелно.
[…]
67 […] В това отношение следва да се посочи, че липсата на указания от страна на жалбоподателя относно ежедневното управление (dagelijks beheer) на Fardem Packaging не означава, че последното е можело да действа самостоятелно“(27).
Анализ
50. Съгласно постоянната съдебна практика задължението на Общия съд (по член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз) не изисква от него да излага изчерпателно и да посочва поединично всички представени от страните по спора съображения. Следователно мотивите на Общия съд могат да бъдат имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с мотивите, на които се основава обжалваното съдебно решение, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя съдебен контрол(28).
51. Общият съд прави фактическата констатация, че Комисията е приложила двояка обосновка. Тази фактическа констатация не може да бъде оспорена в производството по обжалване. С оглед на същата и представените от Комисията доказателства в подкрепа на установеното с всяко от четирите допълнителни доказателства, тежестта за тяхното оборване преминава върху Kendrion. Според мен изявлението на Общия съд в точка 53 от обжалваното съдебно решение („Поради това е необходимо да се провери, на първо място, дали жалбоподателят е успял да обори тези четири допълнителни доказателства“) отразява тази позиция.
52. Поради това не считам, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е възложил на Kendrion тежестта да обори допълнителните доказателства като неудостоверяващи действителното упражняване на решаващо влияние от негова страна върху търговската политика на Fardem. След като разглежда доказателствата на Kendrion във връзка с всяко от тези допълнителни доказателства, Общият съд прави фактическата констатация, че три от общо четирите такива доказателства не са били оборени.
53. Във връзка с доказателствата, представени от Kendrion за оборването на презумпцията, че е упражнявало решаващо влияние върху Fardem, и по-конкретно твърдението на Kendrion, че Fardem е било закупено с цел инвестиции, в точка 66 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че:
„[…] закупуването от инвестиционно дружество с цел продажба също може да е довод, че е налице икономическо единство между инвестиционното дружество и въпросното дъщерно дружество. Обстоятелството, че инвестиционното дружество полага усилия да подобри резултатите на дъщерното дружество в краткосрочен план, по принцип показва, че дружеството майка трябва да се включи в дейностите на дъщерното дружество. Ефективната и стриктна надзорна система може да осигури по-големи гаранции за увеличена рентабилност отколкото политиката на ненамеса“(29).
54. Съгласна съм с Общия съд. От обстоятелството, че изцяло притежавано дъщерно дружество е придобито като финансова инвестиция и неговите дейности са извън сферата на обичайната дейност на дружеството майка, не може да следва, че двете дружества не образуват едно и също предприятие. Напротив: допускайки, че целта на инвестицията е получаването на възвръщаемост, според мен за осигуряване на по-голяма рентабилност на инвестицията което и да е дружество майка би имало силна мотивация да упражнява решаващо влияние върху търговската политика на своето дъщерно дружество.
55. Тъй като Kendrion оспорва фактическите констатации на Общия съд относно представените от него доказателства, дружеството повдига въпроси, които са извън компетентността на Съда в производството по обжалване(30). Добавям, че според мен доказателствата не са били изопачени по такъв начин, че да се налага Съдът да преразглежда правната квалификация на тези факти(31).
56. По-нататък, тъй като посочените точки от обжалваното съдебно решение дават на Kendrion възможност да се запознае с основанията за постановяването му, а на Съда да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя съдебен контрол в производството по обжалване, обжалваното съдебно решение не е опорочено поради липсата на мотиви.
57. В обобщение, не установявам наличието на грешка, която да опорочава констатацията на Общия съд, че Fardem не е независим икономически субект, поради което Fardem и Kendrion съставляват едно общо предприятие.
58. Ето защо съм на мнение, че второто основание за обжалване следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Поради това се налага разглеждането на първото и третото основание за обжалване на Kendrion.
Първо основание за обжалване: наложената на Kendrion глоба е по-висока от тази на дъщерното му дружество
59. В рамките на първото си основание за обжалване Kendrion посочва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, както и че мотивите на обжалваното съдебно решение са противоречиви и непълни, доколкото се приема, че Комисията е доказала надлежно наличието на основание за налагане на по-висока глоба на Kendrion отколкото на Fardem.
Обобщение на доводите
Жалбата на Kendrion
60. Kendrion отбелязва, че Общият съд сам приема (в точки 28 и 29 от обжалваното съдебно решение), че решението повдига въпроси и в някои отношения е двусмислено. По същество Kendrion твърди, че разпоредителната част на решението (член 2, буква г) не е в съответствие с мотивите, посочени в съображенията. Съгласно съображенията в качеството си на дружество майка Kendrion отговаря солидарно за заплащането на глобата, наложена на дъщерното му дружество Fardem. В разпоредителната част обаче се посочва, че Fardem отговаря солидарно за (част от) наложената на Kendrion глоба. Оттук следвало, че ако Общият съд бе приложил правилно основния принцип при тълкуване, съгласно който решението следва да се тълкува като цяло с оглед на съображенията, Общият съд би установил, че разпоредителната част не е в съответствие с изложените в решението мотиви.
61. Kendrion счита, че от точки 23—28 от обжалваното съдебно решение (и съображения 584, 779 и 782 от решението) следва, че Комисията не налага глоба на Kendrion заради това, че е участвало в нарушението; по-скоро санкцията му е наложена, тъй като Kendrion отговаря солидарно в качеството си на дружество майка. В това отношение Kendrion се позовава на съображение 784 от решението. То оспорва констатацията в точка 24 от обжалваното съдебно решение, че от съображение 784 „следва“, и още повече че „следва ясно“, че Комисията е имала намерение да санкционира Kendrion в лично качество, а не да постанови единствено, че то отговаря солидарно за глобата на Fardem.
62. Kendrion твърди, че в правото в областта на конкуренцията липсва основание, позволяващо да се приеме, че дъщерното дружество отговаря солидарно за заплащането на наложената на неговото дружество майка глоба. Освен това решението водело до абсурден резултат, тъй като Fardem отговаряло солидарно за заплащането на глоба, наложена на Kendrion и основаваща се на солидарната отговорност на последното за заплащането на глобата, наложена на Fardem. Разпоредителната част на решението представлявала „правно недомислие“ и била в противоречие с неговите съображения.
63. От това следвало (противно на констатациите на Общия съд в точка 29 от обжалваното съдебно решение), че обхватът и текстът на член 2, буква г) от решението са неясни. В допълнение, тази разпоредба просто била в противоречие със съображенията на решението, и по-специално със съображения 577—584, 587—599, 779, 782, 784, 814 и 820. При това положение мотивите в обжалваното съдебно решение били непълни и противоречиви, и решението на Комисията следвало да бъде отменено.
Отговорът на Комисията
64. Комисията намира за неоснователно твърдението на Kendrion, че разпоредителната част на решението не е в съответствие с мотивите, съдържащи се в неговите съображения. Съображение 879 съответствало дословно на член 2, буква г) от разпоредителната част.
65. Нямало никаква разлика между солидарната отговорност на дружество майка и индивидуалната отговорност на дъщерно дружество. И двете дружества отговаряли солидарно, тъй като са част от предприятие, нарушило правилата на конкуренцията.
66. Fardem и Kendrion били част от едно и също предприятие от 8 юни 1995 г. до 26 юни 2002 г., като и двете отговаряли за осъществяваното през този период нарушение. На Fardem е определена глоба в размер на 60 милиона евро; глобата на Kendrion е 34 милиона евро. След това обаче наложената на Fardem глоба била ограничена до 2,2 милиона евро в резултат от прилагането на тавана от 10 %. Наложената на Kendrion глоба останала 34 милиона евро, като Fardem отговаряло солидарно в размер на 2,2 милиона евро, видно от съображение 879 от решението. В точка 28 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно отбелязал, че разликата между глобите на двете дружества произтича от прилагането на тавана от 10 %. В противен случай наложената на Fardem глоба би била 60 милиона евро, а Kendrion би носило солидарна отговорност за 34 милиона от тази сума. В точка 29 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно установил, че разпоредителната част на решението е последователна и ясна при тълкуването ѝ с оглед на съдържащите се в решението мотиви.
Съображения
67. Възникват два въпроса. Първо, точно на какво основание е наложена глоба на Kendrion? Второ, как следва да се определи таванът от 10 %, въведен с член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и приложим за всяка наложена глоба?
68. При прегледа на обжалваното съдебно решение съм взела под внимание следните принципи.
69. Първо, въпросът дали мотивите на решение на Общия съд са противоречиви или непълни е правен въпрос, който като такъв може да бъде повдиган в производство по обжалване(32).
70. Второ, при тълкуването на решението на Комисията Общият съд е трябвало да вземе предвид, че Комисията следва да изложи мотивите, на които се основават нейните решения, като посочи фактите, които са основание за прилагане на съответните правни норми, както и съображенията, поради които тя е приела съответната мярка(33).
71. Трето, във връзка с решенията за налагане на глоба се счита, че мотивите са пълни, ако посочват ясно и последователно фактическите и правни съображения, поради които на съответните субекти е наложена глоба, като позволяват на последните и Съда да се запознаят с основните разсъждения на Комисията(34).
72. Четвърто, въпросът дали задължението за мотивиране е изпълнено следва да се преценява с оглед не само на текста на спорната мярка, но и на нейния контекст, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя(35).
Основанията за наложената на Kendrion глоба
73. В точки 22—25 от обжалваното съдебно решение Общият съд се позовава по-специално на съображения 577—584, 779 и 782 от решението(36). Общият съд прави следните констатации:
„26 Видно от решението, Комисията налага глоба на жалбоподателя поради това, че между 1995 г. и 2003 г. той съставлява един и същи икономически субект с Fardem Packaging. Тъй като отговорността за антиконкурентните действия на Fardem Packaging може да се възложи на жалбоподателя, защото и двете са част от едно и също икономическо образувание — въпрос, който следва да получи разрешение с оглед анализа на изложените по-долу основания — се приема, че самият жалбоподател е извършил нарушението в резултат от възлагането на отговорността (вж. в този смисъл Решение от 16 ноември 2000 г. по дело Metsä-Serla и др./Комисия, C‑294/98 P, Recueil, стр. I‑10065, точка 28).
[…]
28 На следващо място, макар да е вярно, че в сравнение с наложената на Fardem Packaging глоба от 2,2 милиона евро наложената на жалбоподателя глоба от 34 милиона евро може на пръв поглед да изглежда съмнителна, това не променя факта, че съгласно съображения 814 и [820][(37)] от […] решение[то] причината за несъответствието е прилагането за Fardem Packaging на тавана от 10 %, въведен с член 23, параграф 2 от [Регламент № 1/2003].
29 Следователно, независимо от неясната формулировка, няма пречка обхватът и текстът на член 2, буква г) от […] решение[то] да бъдат установени с оглед на съображенията, посочени в точки 23—28 по-горе. Поради това няма основание да се счита, че е налице противоречие между мотивите и разпоредителната част на […] решение[то](38)“.
74. Обжалваното съдебно решение се основава пряко на текста на решението. Поради това, когато разглеждам мотивите на Общия съд, ще се позовавам на решението. Мотивите в съображения 577—584 от решението показват, че на Fardem следва да се наложи глоба, за която солидарно отговорно е Kendrion. Вярно е, че не всички стъпки в мотивите на решението са изрично описани. В този смисъл, доколкото Общият съд просто следва мотивите на решението, обжалваното съдебно решение не е възможно най-ясно. В резултат от това обаче не следва, че обжалваното съдебно решение е непоследователно или неясно.
75. В обобщение на извършеното изчисление, началният размер на наложената на Fardem глоба е определен на 20 милиона евро. След това Комисията увеличава тази сума с 200 % и стига до сумата от 40 милиона евро, като това увеличение отразява продължителността на нарушението през период от над 20 години. Тази сума е добавена към първоначалния размер от 20 милиона евро, в резултат на което се стига до общ размер от 60 милиона евро. Накрая, Комисията прилага към тази обща сума тавана от 10 % (член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003) от оборота на Fardem (22 милиона евро). В резултат от това размерът на действително дължимата глоба е ограничен до 2,2 милиона евро(39).
76. От констатацията, че Kendrion отговаря солидарно за действията на Fardem, следва, че Комисията има право да възложи отговорността за глобата на последното на неговото (бивше) дружество майка за периода, през който двете дружества са образували едно и също предприятие(40). От обжалваното съдебно решение (и от решението) имплицитно следва, че началният размер на глобата на Fardem (20 милиона евро) се възлага на Kendrion. След това Комисията прилага увеличение от 70 % към тази сума (а не от 200 %, както в случая на Fardem). По този начин се взема предвид фактът, че Fardem не е било собственост на Kendrion през целия период на нарушението, а само през период от седем години. Така получената сума от 14 милиона евро се добавя към първоначалната сума от 20 милиона евро, в резултат от което общият размер на глобата е 34 милиона евро. Накрая се прилага член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, за да се определи дали глобата на Kendrion трябва да бъде ограничена. Тъй като световният оборот на Kendrion надвишава стойността, която би изисквала намаляване на действително дължимата сума, глобата на Kendrion остава в размер от 34 милиона евро.
77. След този поетапен анализ е очевидно е, че глобата на Kendrion е определена в съответствие с правилата относно солидарната отговорност и в съответствие с член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003.
78. Действително формулировката, съгласно която се приема, че Fardem отговаря солидарно за 2,2 милиона евро от глобата в размер на 34 милиона евро, наложена на Kendrion, изглежда необичайна. Не познавам случай, в който се приема, че дъщерното дружество отговаря за действията на своето дружество майка. Действително, подобен резултат буди недоумение, тъй като не е в съответствие както с идеята за лична отговорност за съответното нарушение, така и с презумпцията за решаващо влияние. Счита се, че дружествата майки отговарят за извършените от изцяло притежаваните от тях дъщерни дружества нарушения, тъй като се приема, че контролират търговската политика на дъщерното си дружество(41). В отношенията между изцяло притежаваното дъщерно дружество и неговото дружество майка (съвсем очевидно) балансът на силите е различен. Не може да се презюмира, че такова дъщерно дружество упражнява решаващо влияние върху своето дружество майка, тъй като не би разполагало с контрол посредством притежаваните от него дялове. Дъщерното дружество е по-слабата страна и не може да диктува правилата.
79. В случая обаче се разглежда жалбата на Kendrion, не на Fardem.
80. Правилно ли е установена отговорността на Kendrion? Дали се приема, че Fardem отговаря солидарно за глобата на Kendrion, или се установява, че Kendrion е солидарно отговорно за глобата на Fardem, не засяга по никакъв начин принципите, които уреждат подвеждането на дружеството майка (Kendrion) под отговорност за нарушенията, извършени от изцяло притежаваното от него дъщерно дружество (Fardem), когато презумпцията за решаващо влияние не е била оборена. Печалбата в резултат от нарушенията на правилата в областта на конкуренцията отива в полза на съдружниците. Поради това е повече от логично субектите, които имат право да упражняват надзор, да носят отговорност за неправомерните практики на своите дъщерни дружества, освен ако не докажат, че не са имали такова право. Казано най-просто, това е основанието за отговорността на Kendrion.
81. Поради това считам, че в обжалваното съдебно решение не е допусната грешка при прилагане на правото, когато е направен изводът, че Kendrion носи отговорност за извършеното от Fardem нарушение.
Размерът на глобата
82. Глобите на Kendrion и Fardem са неразривно свързани. Размерът на глобата на Kendrion неизбежно зависи от размера на определената за Fardem глоба(42).
83. В точка 28 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че причината за привидното разминаване между мотивите и разпоредителната част на решението е прилагането на тавана от 10 %. Именно начинът на прилагане на този таван определя размера на дължимата глоба.
84. В момента на изчисляване на тавана от 10 % предприятието, извършило нарушението, не съществува в същата правно-организационно форма, тъй като Fardem вече не е част от групата Kendrion. Така възниква въпросът: какво представлява „предприятието“ по смисъла на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003? Следва ли таванът от 10 % да се изчислява спрямо световния оборот на дружеството майка или от значение е само оборотът на дъщерното дружество?
85. В съображение 814 от решението Комисията се позовава на Решение по дело Tokai Carbon и др./Комисия(43). Както в настоящия случай, по това дело изцяло притежаваното дъщерно дружество, което е извършило нарушението, вече не е собственост на дружеството майка към момента на изчисляване на тавана от 10 %. Поради това към този момент дъщерното дружество и дружеството майка не образуват едно и също предприятие. Ето защо Общият съд отменя решението по това дело, доколкото Комисията е наложила глоба на (бившето) дъщерно дружество, надвишаваща тавана от 10 %, изчислен само спрямо неговия оборот(44).
86. По настоящото дело Общият съд не изяснява изрично по какъв начин е приложен таванът от 10 % по отношение на глобата на Kendrion за целите на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Имплицитно следва обаче, че Общият съд е взел предвид обстоятелството, че към момента на прилагане на тавана от 10 % Kendrion и Fardem са отделни образувания(45).
87. Според мен Общият съд приема, че отговорността на Kendrion за глоба в размер на 34 милиона евро е под тавана от 10 %, приложен по отношение на това дружество. Тъй като към съответния момент оборотът на Fardem е около 20 милиона евро, Общият съд приема, че Комисията (i) е направила разграничение между стойността на оборотите на Kendrion и Fardem и (ii) е приложила тавана от 10 % по отношение на Fardem като самостоятелно образувание(46), в резултат от което е ограничила отговорността му до 2,2 милиона евро(47).
88. Следователно приемам първото основание за обжалване за неоснователно.
Допълнителни въпроси
89. Комисията изразява загриженост, че ако таванът от 10 % се прилага за всяко дружество поотделно, когато те вече не образуват едно и също предприятие към момента на изчисляване на глобата, се създават възможности за заобикаляне на закона. Тя твърди, че ако дружеството майка и дъщерното дружество не са част от едно и също предприятие към момента на прилагане на тавана от 10 %, горната граница следва да се изчислява само спрямо оборота на дружеството майка, а оборотът на дъщерното дружество следва да не бъде вземан предвид.
90. В този смисъл, ако Комисията бе приложила тавана от 10 % само за оборота на Fardem, всяка евентуална глоба, за която Kendrion като дружество майка би носело солидарна отговорност, би била ограничена по размер до 2,2 милиона евро. Това би насърчило предприятията при сходни обстоятелства да се разпореждат със своите дъщерни дружества, преди Комисията да наложи глоба, с което да заобикалят изчисляването на тавана от 10 % спрямо световния оборот на дружествата, образуващи холдинговата група на дружеството майка.
91. Въпреки че този въпрос се повдига изрично в отговор на третото основание за обжалване на Kendrion, той е също толкова релевантен и тук. Поради това ще го разгледам сега.
92. Според мен загрижеността на Комисията е неоснователна. Когато дружество майка носи солидарна отговорност с изцяло притежаваното от него дъщерно дружество, максималният размер на налаганата глоба се определя спрямо оборота на дружеството майка, ако и двете дружества са част от едно и също предприятие към съответния момент. При тези обстоятелства не се налага изчисляване на цялата глоба спрямо оборота на дъщерното дружество. Дъщерното дружество единствено отговаря солидарно за част от глобата, наложена на неговото дружество майка.
93. Когато обаче дружествата не са част от едно и също образувание към момента на прилагане на тавана от 10 %, според мен се налага същите да бъдат разграничени и спрямо всяко от тях поотделно да се приложи таванът от 10 %. По настоящото дело изглежда, че Комисията е постъпила именно по този начин (макар с оглед на настоящите ѝ изявления да е възможно намерението ѝ да не е било такова).
94. Размерът на глобата на дружеството майка не се определя въз основа на сумата, която неговото дъщерно дружество дължи след прилагане на тавана от 10 % за глобата му. Всъщност, както показах, определянето на тези две стойности се прави в рамките на два самостоятелни цикъла. Глобата на Kendrion е изчислена, като за отправна точка се взема основният размер на глобата на Fardem, за която Kendrion носи солидарна отговорност(48). Fardem отговаря за 2,2 милиона евро, което представлява само частта от неговата глоба, дължима след прилагането на тавана от 10 %.
95. За изчерпателност ще разгледам и третото основание за обжалване.
Трето основание за обжалване: наложената глоба се основава на противоречиви и непълни мотиви
96. Kendrion сочи три довода в подкрепа на третото си основание за обжалване.
Обобщение на доводите
Жалбата на Kendrion
97. Първо, Kendrion твърди, че солидарната отговорност означава, че дружеството майка отговаря единствено за заплащането на наложената на дъщерното дружество глоба. Второ, според Kendrion Общият съд е пренебрегнал факта, че Комисията не е приложила принципа на равно третиране при определяне на глобите. Трето, Kendrion счита, че мотивите на Общия съд във връзка с разглеждането на глобата са противоречиви и непълни.
98. Първият и третият довод съвпадат с твърденията, посочени във връзка с първото основание за обжалване на Kendrion. Вече разгледах тези въпроси в точки 82—88 от настоящото заключение. Поради това няма да се спирам отново на тях. Необходимо е обаче да се разгледа твърдението на Kendrion, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране, а Общият съд не е взел това под внимание.
99. Kendrion твърди, че то е единственото дружество майка сред адресатите на решението, на което е наложена по-висока глоба от тази на неговото дъщерно дружество за извършеното от последното нарушение, в което дружеството майка не е участвало. Единственото друго дружество майка, на което е наложена по-висока глоба от тази на неговото дъщерно дружество, било Nordenia, но последното всъщност е участвало в нарушението(49). Принципът на равно третиране задължавал Комисията да възприеме един и същ метод при определяне на глобите за всички предприятия, извършили едно и също нарушение. Kendrion твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като се е позовал на тавана от 10 % по член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 като основание за различното третиране. Таванът от 10 % изяснявал разликата в размера на глобата, но не и принципната разлика, която провежда Комисията между Kendrion и останалите дружества майки. При условията на евентуалност, ако Комисията има право да определя глобата на Kendrion по начина, посочен в решението, то мотивите на Общия съд били противоречиви и непълни.
Отговорът на Комисията
100. Според Комисията в точка 109 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно установил, че Комисията е приложила един и същ метод при определяне на глобата на всички адресати на решението.
Съображения
101. Общият принцип на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано(50).
102. В обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че:
„107 При определянето на глоби спазването на принципа на равно третиране изисква Комисията обикновено да използва един и същ метод за изчисляване на размера на налаганите глоби на предприятия, санкционирани за извършването на едно и също нарушение (Решение от 28 февруари 2002 г. по дело Cascades/Комисия, T‑308/94, Recueil, стр. II‑813, точка 65) […].
108 Твърдението на жалбоподателя, че Комисията е нарушила тези принципи, не може да се приеме поради следните съображения.
109 […] от […]решение[то] е видно, че Комисията е използвала един и същ метод за определяне на размера на приложимите глоби по отношение на всички адресати на […]решение[то], включително жалбоподателя, които са подведени под отговорност като дружества майки за участието на дъщерно дружество в картела […]“(51).
103. Kendrion твърди, че се намира в сходно положение с другите дружества майки, които не са взели сами активно участие в нарушението, но носят отговорност за нарушенията, извършени от изцяло притежаваните от тях дъщерни дружества. Тези дружества отговорят само за част от глобата на дъщерните си дружества. Ако Комисията бе приложила същата методология при определяне на глобите на всички дружества майки от картела, глобата на Kendrion щеше да е по-ниска от тази на Fardem, тъй като то щеше да е солидарно отговорно само за част от глобата на Fardem.
104. Според мен обаче обстоятелствата, свързани с Kendrion, са особени, тъй като таванът от 10 % е изчислен след продажбата на Fardem. Поради това към този момент двете дружества не образуват едно предприятие. Положението във връзка с останалите дружества майки и съответните им дъщерни дружества е различно(52).
105. От изложеното в точки 82—88 по-горе във връзка с прилагането на тавана от 10 % следва, че според мен Комисията е имала право да приложи член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 отделно за двете дружества. Kendrion не е в сходно положение с останалите дружества майки, до които е адресирано решението. В неговия случай таванът от 10 % е трябвало да се определи двукратно, поотделно спрямо оборота на Kendrion и спрямо този на Fardem. За останалите дружества майки и техните дъщерни дружества обаче таванът от 10 % е бил определен еднократно, спрямо световния оборот на групата на дружеството майка.
106. В точки 107—109 от обжалваното съдебно решение Общият съд тълкува решението и заключава, че Комисията е приложила един и същи метод при определяне на приложимите за всички адресати глоби. Този подход е в съответствие с принципа на равно третиране. При все това Комисията не е била длъжна при изчисляването на тавана от 10 % за Kendrion и Fardem да прилага същия метод както за други адресати именно поради различното положение на Kendrion в сравнение с това на други дружества майки. Комисията е трябвало да разгледа двете дружества като отделни образувания към момента на прилагане на тавана от 10 %, тъй като в този момент Fardem не е част от групата на Kendrion.
107. Ето защо според мен Общият съд правилно е стигнал до извода, че решението е съвместимо с принципа на равно третиране.
Четвърто основание за обжалване: непроизнасяне в разумен срок
Обжалваното съдебно решение
108. В хода на съдебното заседание на първа инстанция Kendrion изтъква довода, че производството пред Общия съд е било с прекомерна продължителност. В точка 18 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че този довод е неотносим, тъй като той бил компетентен да се произнесе само във връзка със решението. Поради това, макар Kendrion да твърди с основание, че продължителността на производството е прекомерна, самò по себе си това няма да повлияе на изхода от делото.
Обобщение на доводите
Жалбата на Kendrion
109. Kendrion твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е разгледал основанието, свързано с твърдяната липса на разглеждане на делото на Kendrion в разумен срок от този съд. В съответствие с това обжалваното съдебно решение следвало да бъде отменено.
110. При условията на евентуалност, Kendrion твърди, че Съдът следва да намали размера на наложената глоба. Kendrion отбелязва, че настоящата жалба е много важна за него, тъй като то оспорва глоба в размер на 34 милиона евро. Въпросите пред Общия съд били сложни, но времето, което му било необходимо за постановяване на съдебно решение (което по изчисления на Kendrion е 6 години и 9 месеца), било твърде дълго(53). Kendrion твърди, че поради това Съдът следвало да намали наложената глоба най-малко с 5 %, за да вземе предвид неоправдано дългото производство пред Общия съд(54).
Отговорът на Комисията
111. Първо, Комисията твърди, че обжалваното съдебно решение не следва да се отменя на това основание. Второ, Комисията счита, че не би било подходящо в контекста на производство за отмяна Общият съд да определи дали е нарушил член 47 от Хартата, тъй като неминуемо трябвало да извърши проверка на собствените си действия. При необходимост било по-добре този въпрос да се разгледа от друг състав на Общия съд в рамките на самостоятелно производство. Поради това Общият съд правилно установил, че представеното от Kendrion основание е неотносимо.
112. Комисията оспорва изчислението на Kendrion относно продължителността на производството пред Общия съд, която тя изчислява на 5 години и 9 месеца. Според Комисията, ако Съдът установи, че продължителността на производството пред Общия съд е била прекомерна, решението, съдържащо тази констатация, би представлявало справедливо удовлетворение. Подходящо средство за защита при наличие на евентуални имуществени вреди в резултат от нарушението на член 47 от Хартата било предявяването на отделен иск за обезщетение. В отговор на довода на Kendrion, че в интерес на процесуалната икономия наложената глоба следва да се намали с 5 %, Комисията твърди, че настоящото дело се отличава от дело „Нидерландска бира“(55), тъй като за разлика от него по настоящото дело няма забавяне на административната фаза на производството.
Съображения
113. Общият съд обявява за неотносимо основанието на Kendrion, свързано с неразглеждане на делото в разумен срок(56). Тази констатация не засяга допустимостта на основанието на Kendrion. Тя означава само, че жалбата на Kendrion за отмяна на решението не може да бъде уважена на това основание в рамките на първоинстанционното производство(57).
114. Съгласна съм с подхода на Общия съд поради следните причини.
115. Първо, искането за отмяна на решението е самостоятелен и отделен въпрос от това дали основните права на Kendrion, гарантирани от член 47 от Хартата, са били нарушени. Според мен, ако Общият съд бе установил нарушение на това право, при условие че решението се окаже законосъобразно в останалата си част, той не би имал възможност да го отмени единствено на основание на посоченото процесуално нарушение(58).
116. Второ, Kendrion не твърди, че продължителността на производството пред Общия съд е направила невъзможен ефективния съдебен контрол на решението, например поради това че са били изгубени доказателства или че поради изтеклото време вече е било невъзможно да се открият свидетелите. Ето защо положението на Kendrion се различава от това на жалбоподател, който твърди, че правото му на защита е било нарушено поради неоснователно забавяне на разглежданото производство.
117. Трето, проверката на твърдение за процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасяне в разумен срок, се прави отделно от разглеждането на глобата, наложена с решението. Поради това проверката само на процесуалното нарушение не попада в пределите на правомощието на Съда за упражняване на пълен съдебен контрол над решенията на Комисията за налагане на глоба(59).
118. Поради това не считам, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел изтъкнатото от Kendrion основание за неотносимо. Дори да беше прието, основанието на Kendrion нямаше да засегне валидността на решението(60).
119. Разбира се, няма пречка Kendrion да повдигне този въпрос в жалбата си.
120. Kendrion подава жалба за отмяна на 22 февруари 2006 г. Писмената фаза на производството приключва на 20 февруари 2007 г. На 3 декември 2010 г. Kendrion е уведомено, че по делото е насрочено заседание. На 12 януари 2011 г. Kendrion отговаря на въпроси, поставени от Общия съд по реда на член 64 от неговия Процедурен правилник във връзка с Решение на Съда по дело Akzo. Заседанието по делото е проведено от Общия съд на 9 март 2011 г., а решението е обявено на 16 ноември същата година. Общата продължителност на първоинстанционното производство е около 5 години и 9 месеца, като периодът между края на писмената фаза на производството и съдебното заседание е около 4 години.
121. Делото на Kendrion е тясно свързано с това на бившето му дъщерно дружество Fardem. Няма обаче никакво основание да се приеме, че делото на Fardem е попречило на настоящото производство.
122. Ако се приложат четирите критерия съгласно Решение по дело Baustahlgewebe, става ясно, че след като съгласно решението на Kendrion е наложена глоба от 34 милиона евро, делото има значение за предприятието. Също е ясно, че делото повдига сложни въпроси. Според мен продължителността на производството не се дължи на действия от страна на Kendrion.
123. Доколкото ми е известно, през периода на видимо бездействие (около 4 години) между края на писмената фаза на производството и съдебното заседание не са предприети активни действия във връзка с движението на делото. На Съда не е представена никаква информация, която да изяснява или обосновава периода на бездействие. При липсата на доказателства в това отношение според мен е ясно, че делото не е било разгледано в разумен срок. Както посочих в заключението по дело Groupe Gascogne(61), според мен (грубо казано) тази фаза на производството може да продължи до две години, без това да се квалифицира като „прекомерно“ забавяне при разглеждането на делото. От посоченото следва, че по най-общи данни първоинстанционното производство пред Общия съд е продължило с две години повече от необходимото.
124. Поради това заключавам, че основното право на Kendrion делото му да бъде разгледано от Общия съд в разумен срок е било нарушено.
125. В моето заключение по дело Groupe Gascogne(62) посочих, че ако бъде установено нарушение на член 47 от Хартата, тази констатация не следва сама по себе си да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение.
126. Освен това Kendrion не твърди, че правото му на защита е било нарушено в резултат от това процесуално нарушение.
127. Ето защо според мен обжалваното съдебно решение не следва да се отменя.
128. Основанието, посочено от Kendrion при условията на евентуалност, с което то иска намаляване на глобата, се основава на подхода на Съда в Решение по дело Baustahlgewebe(63), а не е представено като отделен иск за обезщетение на имуществени и/или неимуществени вреди.
129. С оглед на това основание и при липсата на иск за обезщетение на имуществени и/или неимуществени вреди според мен констатацията в самото решение, че Общият съд е нарушил член 47 от Хартата, следва да представлява справедливо удовлетворение(64).
130. Kendrion иска от Съда да намали наложената с обжалваното съдебно решение глоба с 5 %. То извежда тази стойност от Решение на Общия съд по дело „Нидерландска бира“(65). По това дело Комисията признава отговорността си за прекомерната продължителност на административното производство. Жалбоподателят твърди, че продължителността на това производство е засегнала правото му на защита и е довела до налагането на непропорционална глоба, тъй като в хода на административното производство Комисията е възприела по-строга политика относно глобите. В съответствие с това той твърди, че предоставеното му до момента от Комисията намаление на глобата поради прекомерната продължителност на производството е твърде малко.
131. Между настоящото дело и дело „Нидерландска бира“ съществуват различия. Първо, твърденията на Kendrion не се отнасят до административната фаза на производството, проведено от Комисията, нито пък то твърди, че размерът на наложената от Комисията глоба се е увеличил в резултат от действията на тази институция. Второ, по настоящото дело Kendrion иска от Съда да разгледа процесуално нарушение, допуснато в съдебната фаза на производството. Трето, Kendrion не твърди, че продължителността на производството пред Общия съд е повлияла на наложената му с обжалваното съдебно решение глоба (а то не е имало и основание да го направи, тъй като с обжалваното съдебно решение само се потвърждава решението в тази му част).
132. Поради това смятам, че не съществува правно основание, на което Съдът да постанови решение за намаляване на глобата на Kendrion с 5 %. Освен това при липса на доказателства, че Kendrion е претърпяло имуществени и/или неимуществени вреди (каквито могат да се представят в отделно производство по иск за обезщетение на вреди), според мен изборът на точно 5 % (или каквато и да било друга стойност) изглежда напълно произволен(66).
133. Поради това според мен Съдът не следва да намалява размера на наложената на Kendrion глоба.
134. Въз основа на горното изводът ми е, че доколкото според Kendrion то е претърпяло вреди поради превишаването от страна на Общия съд на разумния срок за произнасяне по делото, искът за обезщетение пред Общия съд е по-подходящото и ефективно средство за правна защита за целите на член 47 от Хартата, тълкуван с оглед на член 6, параграф 1 и член 13 от ЕКПЧ, отколкото известно намаляване на размера на глобата(67). Поради това предлагам на Съда да постанови, че е имало неоснователно забавяне при разглеждането на жалбата на Kendrion от Общия съд и да поясни, че ако намира за необходимо, последното може да предяви отделен иск за обезщетение.
Съдебни разноски
135. Ако Съдът възприеме изложените от мен съображения по настоящата жалба, съгласно член 137 във връзка с членове 138, 140 и 184 от Процедурния правилник Kendrion, което е загубило делото по всички правни основания, следва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.
Заключение
136. Поради това считам, че Съдът трябва:
– да отхвърли жалбата,
– да установи, че Общият съд не се е произнесъл в разумен срок по дело Kendrion NV/Комисия (T‑54/06), и
– да осъди Kendrion да заплати съдебните разноски.