Language of document : ECLI:EU:F:2012:84

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

13 юни 2012 година

Дело F‑105/11

Hans Davids

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Срочно наети служители — Срочно нает служител на постоянна длъжност — Неподновяване на срочен трудов договор — Право на преценка на администрацията — Член 8 от УРДС — Член 4 от решението на генералния директор на OLAF от 30 юни 2005 г. относно новата политика в областта на назначаването и заетостта на срочно наетия персонал на OLAF — Максимален срок на договорите на срочно наетите служители — Злоупотреба с право“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим за Договора ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑н Davids иска отмяна на решението на генералния директор на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) от 25 март 2011 г., с което е отхвърлено неговото искане за продължаване на договора му на срочно нает служител

Решение:      Отхвърля жалбата. Всяка страна понася собствените си съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Подновяване на договор, сключен за определен срок — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници

(член 8 и член 47, параграф 1, буква б) от Условията за работа на другите служители)

2.      Длъжностни лица — Организация на службите — Назначаване на персонала — Право на преценка на администрацията — Граници — Интерес на службата — Съблюдаване на еквивалентността на длъжностите — Съдебен контрол — Граници

(член 7 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Сключване на договор за срочно заемане на постоянна длъжност — Условия

(член 1а, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица, член 2, буква б), членове 3, 4 и 5 и член 8, втора алинея от Условията за работа на другите служители)

4.      Длъжностни лица — Жалба — Оспорване на договор на договорно нает служител със спомагателни функции — Искане за преквалифициране на този договор в договор на срочно нает служител — Способи за защита

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; Условия за работа на другите служители)

5.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Срочно нает служител на основание член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители — Подновяване след първото продължаване на договора за определен срок — Преквалифициране на договора за определен срок в договор за неопределено време — Договорно нает служител със спомагателни функции — Преквалифициране на договора за определен срок в договор за неопределено време след няколко подновявания — Липса

(член 2, буква а), член 8, първа алинея и член 88 от Условията за работа на другите служители)

1.      Срочно нает служител с договор за определен срок по принцип изобщо няма право на подновяване на договора му, тъй като подновяването е само възможност, обусловена от съответствието му с интереса на службата. Наистина, за разлика от длъжностните лица, стабилността на чиято трудова заетост се гарантира от Правилника, по отношение на срочно наетите служители се прилагат други условия, които се основават на сключения със съответната институция договор за наемане на работа. Видно от член 47, параграф 1, буква б) от Условията за работа на другите служители, продължителността на служебното правоотношение между институция и срочно нает служител за определен срок се урежда именно от условията, установени в сключения между страните договор. Освен това администрацията има широко право на преценка във връзка с подновяването на договорите. Също така контролът на съда трябва да се ограничи до въпроса дали с оглед на способите и средствата, чрез които администрацията може да осъществи преценката си, тя е действала в граници, които не подлежат на оспорване, и дали не е използвала правото си на преценка по явно неправилен начин. В този контекст, за да се докаже, че при преценката на фактите администрацията е допуснала явна грешка, която може да обоснове отмяната на приетото въз основа на тази преценка решение, е необходимо доказателствата, които служителят трябва да представи, да бъдат достатъчни за оспорване на правдоподобността на възприетите от администрацията преценки. С други думи, наличието на явна грешка не е доказано, ако независимо от представените от служителя доказателства, може да се приеме, че оспорената преценка е обоснована и смислена.

(вж. точки 36—39)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 12 декември 1996 г., AIUFFASS и AKT/Комисия, T‑380/94, точка 59; 17 октомври 2002 г., Cocchi и Hainz/Комисия, T‑330/00 и T‑114/01, точка 82; 6 февруари 2003 г., Pyres/Комисия, T‑7/01, точка 64; 21 септември 2004 г., Soubies/Комисия, T‑325/02, точка 50; 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия, T‑289/03, точка 221

Съд на публичната служба — 8 май 2008 г., Kerstens/Комисия, F‑119/06, точка 82 и цитираната съдебна практика; 23 ноември 2010 г., Gheysens/Съвет, F‑8/10, точка 75

2.      Администрацията има широко право на преценка при организацията на службите си с оглед на възложените ѝ задачи и с оглед на тези задачи — при назначаването на персонала, с който разполага, при условие обаче това назначаване да се извършва в интерес на службата и при съблюдаване на еквивалентността на длъжностите. Също така контролът на съда трябва да се ограничи до въпроса дали с оглед на способите и средствата, чрез които администрацията може да осъществи преценката си, тя е действала в граници, които не подлежат на оспорване, и дали не е използвала правото си на преценка по явно неправилен начин.

(вж. точка 38)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 17 октомври 2002 г., Cocchi и Hainz/Комисия, T‑330/00 и T‑114/01, точка 82; 21 септември 2004 г., Soubies/Комисия, T‑325/02, точка 50

Съд на публичната служба — Dreyfus/Комисия, посочено по-горе, точка 82 и цитираната съдебна практика; Gheysens/Съвет, посочено по-горе, точка 75

3.      От член 1а, параграф 1 от Правилника във връзка с членове 2—5 от Условията за работа на другите служители следва, че постоянните длъжности в институциите по принцип са предназначени да се заемат чрез назначаване на длъжностни лица и следователно такива длъжности могат да се заемат от служители, по отношение на които се прилагат Условията за работа на другите служители, само по изключение. По този начин, макар член 2, буква б) от тези условия да предвижда изрично, че за заемане на постоянна длъжност могат да се наемат срочно наети служители, той уточнява също така, че това може да бъде само временно. Освен това член 8, втора алинея от Условията за работа на другите служители предвижда, че договорът за наемане в качеството на срочно нает служител по член 2, буква б) не може да бъде за повече от четири години и може да се подновява само веднъж за срок най-много от две години. В края на този период правоотношението на срочно наетия служител задължително се прекратява поради преустановяване на осъществяването на неговите функции или чрез назначаването му в качеството на длъжностно лице при определените в Правилника условия. Целта на това изключение от принципа, съгласно който постоянните длъжности са предназначени да се заемат чрез назначаване на длъжностни лица, може да бъде само да отговори на нуждите на службата в конкретен случай.

(вж. точка 41)

Позоваване на:

Общ съд — 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, точка 79 и цитираната съдебна практика

4.      Договорно нает служител със спомагателни функции, който счита, че с оглед на възложените му с договора му задачи този договор неправилно е квалифициран като договор за договорно нает служител със спомагателни функции и би следвало да се квалифицира като договор за срочно нает служител, може да оспори този договор пред съда в срока и след приключване на предварителната процедура за обжалване по административен ред. Не може да се изключи и възможността договорно нает служител със спомагателни функции след изтичане на срока за обжалване на договора му да подаде искане до администрацията срок, през който формално е изпълнявал задължения по договор за наемане в качеството на договорно нает служител със спомагателни функции, с оглед на реално изпълняваните от него задачи, да бъде признат за срок, през който е работил като срочно нает служител, и след като искането му е отхвърлено, този служител да сезира съда с жалба срещу отказа искането му да бъде уважено, при условията, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника.

(вж. точка 56)

Позоваване на:

Общ съд — Adjemian и др./Комисия, посочено по-горе, точка 88

5.      Съдът на Съюза има право да преквалифицира договора само когато това е предвидено от законодателя. Поради това, след като член 8, първа алинея от Условията за работа на другите служители гласи, че договорите на срочно наетите служители, за които се прилага член 2, буква а) от тези условия, могат да се подновяват не повече от веднъж за определен срок и всяко последващо подновяване е за неопределено време, това преквалифициране трябва да настъпи по право. Когато става въпрос за договори на договорно наети служители със спомагателни функции, член 88 от Условията за работа на другите служители, в който е уредена тяхната продължителност, не съдържа никаква разпоредба, която да предвижда, подобно на член 8, първа алинея от тези условия за договорите за срочно наети служители, след няколко подновявания преобразуването на договора за определен срок в договор за неопределено време.

(вж. точка 57)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 13 април 2011 г., Scheefer/Парламент, F‑105/09, точка 60