РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
29 септември 2009 година
Дело F-114/07
Rainer Wenning
срещу
Европейска полицейска служба (Европол)
„Публична служба — Персонал на Европол — Подновяване на договора на служител на Европол — Член 6 от Правилника за персонала на Европол —Атестационен доклад“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 40, параграф 3 от Конвенцията, приета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за създаването на Европейска полицейска служба (Конвенция за Европол), и член 93, параграф 1 от Правилника за персонала на Европол, с която г‑н Wenning по същество иска да се отмени решението на Европол от 21 декември 2006 г. за неподновяваване на договора му, да се отмени атестационният доклад, изготвен за периода от януари до септември 2006 г., както и Европол да бъде осъдена да изплати обезщетение за твърдените претърпени имуществени и неимуществени вреди
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Служители на Европол — Атестационен доклад — Изготвяне — Насоки за атестиране на персонала на Европол
(членове 6 и 28 от Правилника за персонала на Европол)
2. Длъжностни лица — Служители на Европол — Атестационен доклад — Изготвяне — Липса на преклузивен срок
(членове 6 и 28 от Правилника за персонала на Европол)
3. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад
4. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Изготвяне
5. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Различна преценка от направената при предходното атестиране
6. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Съдебен контрол
(членове 6 и 28 от Правилника за персонала на Европол)
7. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Необходимост от съответствие между описателните коментари и цифровата оценка
8. Длъжностни лица — Служители на Европол — Назначаване — Неподновяване на срочен трудов договор
(член 6 и член 94, параграф 1, буква а) от Правилника за персонала на Европол)
1. Нарушенията на процесуални правила като правилата, установени с приетите от Европол Насоки относно развитието на кариерата и атестирането на персонала, представляват съществени нередности, които могат да опорочат атестационния доклад за съответния служител, ако последният докаже, че посоченият доклад би имал различно съдържание при липсата на тези нарушения.
(вж. точки 97 и 102)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 9 март 1999 г., Hubert/Комисия, T‑212/97, Recueil FP, стр. I‑A‑41 и II‑185, точка 53
Съд на Публичната служба — 15 декември 2008 г., Skareby/Комисия, F‑34/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 40, предмет на обжалване пред Първоинстанционния съд, дело T‑91/09 P
2. Що се отнася до изготвянето на атестационните доклади за служителите на Европол, нито в Правилника за персонала на Европол, нито в Насоките относно развитието на кариерата и атестирането на персонала е предвидена конкретна дата за изготвянето на тези доклади. Член 28 от този правилник гласи единствено, че атестационният доклад се изготвя най-малко веднъж годишно. Доколкото администрацията е длъжна да следи за периодичното и надлежно изготвяне на атестационни доклади до определените от Правилника за персонала дати, както от съображения за добра администрация, така и за да се защитят интересите на длъжностните лица, в случаите, когато липсват разпоредби, които предвиждат конкретни срокове за провеждане на процедурата по атестиране, администрацията разполага с разумен срок да изготви атестационния доклад. Нещо повече, няма разпоредба от посочения правилник за персонала или от посочените насоки, която да забранява да се предвиди, че дадена цел трябва да бъде постигната преди да изтече периодът на атестиране. Напротив, споменатите насоки, съгласно които целите би трябвало да бъдат обвързани с определен срок, не налагат срокът да съвпада с края на периода на атестиране.
(вж. точки 98 и 99)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 10 май 2005 г., Piro/Комисия, T‑193/03, Recueil FP, стр. I‑A‑121 и II‑547, точки 76—78
3. При изготвянето на атестационен доклад оценяващият извършва атестирането в тясно сътрудничество със заверяващия, като след поисканата среща с атестираното длъжностно лице последният може или да измени този доклад, или да го потвърди.
(вж. точка 100)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 юли 2005 г., De Bry/Комисия, T‑157/04, Recueil FP, стр. I‑A‑199 и II‑901, точка 44
4. Самата цел на процедурата по атестиране е да се направи преглед на работата и уменията на заинтересованото длъжностно лице за всеки предварително определен период. Доколкото решението на оценителя относно референтния период е изготвено след провеждането на състезателна процедура, заинтересованото длъжностно лице не може да се позовава a posteriori на липсата на междувременно отправени през референтния период критики. Ето защо не може да се изисква субективните оценки на висшестоящите в йерархията лица, изразени при проведеното в рамките на процедурата по атестиране за определен период консултиране, да бъдат предварително обсъждани между атестираното длъжностно лице и неговия началник или за тях предварително да бъде изпратено писмено уведомление през референтния период, тъй като са предмет на действително обсъждане при условията на състезателност в процедурата по атестиране.
(вж. точка 104)
Позоваване на:
Съд — 9 ноември 2006 г., Комисия/De Bry, C‑344/05 P, Recueil, стр. I‑10915, точки 37—45
Първоинстанционен съд — 13 декември 2005 г., Cwik/Комисия, T‑155/03, T‑157/03 и T‑331/03, Recueil FP, стр. I‑A‑411 и II‑1865, точка 142
5. При изготвянето на атестационен доклад целта на задължението да се обосновава всяка промяна спрямо предходното атестиране е на длъжностното лице да се даде възможност да узнае защо са променени аналитичните преценки, да се провери достоверността на изтъкнатите факти, и следователно на основание правото на това лице на изслушване то да изложи становища относно тези мотиви, като при атестационния доклад е нарушено съществено процесуално изискване, когато липсата на мотиви нарушава правото на длъжностното лице да бъде изслушано.
(вж. точка 108)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 16 юли 1992 г., Della Pietra/Комисия, T‑1/91, Recueil, стр. II‑2145, точка 30; Hubert/Комисия, посочено по-горе, точка 79; 25 октомври 2005 г., Micha/Комисия, T‑50/04, Recueil FP, стр. I‑A‑339 и II‑1499, точка 36
6. Лицата, които извършват атестиране, имат много широко право на преценка във връзка с решенията относно работата на лицата, които те следва да атестират. Ето защо упражняваният от общностния съд съдебен контрол върху съдържанието на атестационните доклади се свежда до проверка дали процедурата е проведена надлежно, дали фактите са установени точно, както и дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт. Всъщност не общностният съд следва да осъществява контрол за това дали е обоснована преценката от страна на администрацията на професионалните умения на дадено длъжностно лице, когато тя включва комплексни субективни оценки, които поради самото си естество не подлежат на обективна проверка.
(вж. точки 111 и 117)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 9 декември 1999 г., Progoulis/Комисия, T‑53/99, Recueil FP, стр. I‑A‑255 и II‑1249, точки 27 и 29; 12 юни 2002 г., Mellone/Комисия, T‑187/01, Recueil FP, стр. I‑A‑81 и II‑389, точка 51; 25 октомври 2005 г., Cwik/Комисия, T‑96/04, Recueil FP, стр. I‑A‑343 и II‑1523, точка 41
Съд на Публичната служба — 1 февруари 2007 г., Rossi Ferreras/Комисия, F‑42/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 33
7. Целта на описателните коментари, които се съдържат в атестационния доклад, е да се обосноват аналитичните преценки, направени в доклада. Тези коментари служат за основа при изготвянето на оценката и позволяват на длъжностното лице да разбере защо е оценено по този начин. Следователно предвид основополагащото значение, което коментарите имат при изготвянето на атестационния доклад, те трябва да бъдат в съответствие с поставените оценки, в смисъл че атестирането трябва да се разглежда като цифров или аналитичен израз на коментарите. Предвид много широкото право на преценка, признато на оценяващите при вземане на решенията относно работата на лицата, които следва да атестират, евентуалната несъгласуваност на атестационния доклад все пак може да обоснове неговата отмяна само ако несъгласуваността е явна.
(вж. точка 132)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 13 декември 2005 г., Cwik/Комисия, посочено по-горе, точка 80
8. Администрацията по принцип не е длъжна да мотивира акта, с който решава да не поднови срочен трудов договор, към датата на изтичането му. Всяка от страните по договора трябва да очаква, още от възникването на договорно отношение между тях, че при изтичането на договора другата страна ще упражни правото си да се позове на договорените в него условия, т.е. че договорът ще изтече на предвидената дата. Ето защо при липсата на право на подновяване на срочен трудов договор по принцип не изглежда необходимо администрацията да мотивира намерението си да се придържа към първоначално определената дата на изтичане на договора.
Все пак с решението, прието от директора на Европол на 8 декември 2006 г. относно прилагането на член 6 от Правилника за персонала на Европол, в което се съдържат разпоредби относно подновяването на договорите в Европол, се установява специален режим, чиято цел е да гарантира прозрачността на процеса по подновяване на договорите. С въвеждането на този специален режим Европол уточнява критериите, които възнамерява да прилага, когато упражнява правото си на преценка във връзка с подновяването или неподновяването на трудовите договори. Това води до самоограничаване на посоченото право, тъй като Европол следва да се съобразява с приетите от самата нея насоки.
От това следва, че служителят на Европол, страна по срочен трудов договор, има право да очаква, че Европол старателно и обективно ще провери дали той отговаря на изискванията, за да бъде подновен договорът му. При отказ за подновяване той има законен интерес да му бъдат представени мотиви, които отразяват именно такава старателна и обективна проверка.
(вж. точки 142—147)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 1 март 2005 г., Smit/Европол, T‑143/03, Recueil FP, стр. I‑A‑39 и II‑171, точки 26—28, 30 и 32; 1 март 2005 г., Mausolf/Европол, T‑258/03, Recueil FP, стр. I‑A‑45 и II‑189, точки 21—23, 25 и 27