ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)

9 април 2014 година

Дело F‑87/13

Philippe Colart и др.

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Представяне на персонала — Рамково споразумение между Парламента и синдикалните или професионални организации на институцията — Изпълнителен комитет на синдикат — Вътрешно оспорване в синдиката на легитимността и самоличността на лицата, които участват в изпълнителния комитет — Права на достъп до електронната поща, предоставена от институцията на разположение на синдиката — Отказ на институцията да възстанови права и/или да отмени каквото и да е право на достъп до електронната поща — Процесуална легитимация — Явна недопустимост“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Colart, г‑н Bras, г‑н Corthout, г‑н Decoutere, г‑н Dony, Garzone, г‑жа Kemmerling-Linssen, както и г‑н Manzella и г‑н Vienne (наричани по-нататък „жалбоподателите“) искат да бъде отменено решение на генералния секретариат на Европейския парламент от юни 2013 г. относно ново разпределяне на правата на достъп до електронната поща на синдиката „Solidarité pour les agents et fonctionnaires européens“ (наричан по-нататък „SAFE“), както и да бъдат обезщетени за всички вреди, които са претърпели от това решение

Решение:      Отхвърля жалбата като явно недопустима. Г‑н Colart, г‑н Bras, г‑н Corthout, г‑н Decoutere, г‑н Dony, г‑н Garzone, г‑жа Kemmerling-Linssen, както и г‑н Manzella и г‑н Vienne понасят собствените си съдебни разноски, както и разноските на Европейския парламент.

Резюме

Искове и жалби на длъжностните лица — Правен интерес — Жалба, подадена от член на синдикална или професионална организация, срещу мярка, която засяга колективния интерес, защитаван от посочената организация — Правен интерес единствено при лишаване на членовете на организацията от нормално упражняване на синдикалните им права

(членове 24б, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

За да може жалба за отмяна, подадена на основание член 91 от Правилника, да бъде допустима, тя трябва да се отнася до спор между Съюза и някое от лицата, посочени в Правилника, относно законосъобразността на акт с неблагоприятни последици за това лице. В това отношение актове, които подлежат на обжалване, са само произвеждащите задължително правно действие мерки, които могат да засегнат пряко и непосредствено интересите на жалбоподателя, като изменят съществено правното му положение на длъжностно лице или служител. В областта на синдикалната свобода, защитена с разпоредбите на член 24б от Правилника, акт с неблагоприятни последици, срещу който длъжностно лице или служител има индивидуален правен интерес, е всяка мярка, която засяга пряко и непосредствено длъжностното лице или служителя при индивидуалното упражняване на синдикалните му права, изведени от член 24б от Правилника или предвидени в споразумение между институцията и синдикалната и професионална организация, която мярка се намира в сферата на индивидуалните му трудови правоотношения с институцията. За разлика от това, мярка, която засяга пряко само колективния интерес, защитаван от тази организация в рамките на отношенията ѝ със съответната институция, не представлява подлежащ на обжалване акт от длъжностното лице или служителя, действащ самостоятелно.

В това отношение член 14 от Рамковото споразумение между Европейския парламент и синдикалните и професионални организации предоставя на посочените организации възможността да използват, в рамките на съществуващите в съответните служби възможности, средствата за разпространяване и аудиовизуално съобщаване на генералния секретариат на Парламента, сред които е функционалната пощенска кутия, при това за дейности, свързани с прилагането на рамковото споразумение, и за информирането на персонала относно тези дейности. Сам по себе си той не предоставя на длъжностните лица или служители, които са членове на тези организации, при това когато участват в изпълнителни органи, избрани от събранието на техните членове по смисъла на член 2, буква б) от Рамковото споразумение, индивидуално право да разполагат с права на достъп до тези ресурси, предоставени на разположение на посочените организации. Така отказът да се блокират временно правата на достъп до електронната поща, предоставена на разположение на организация, засяга пряко и непосредствено правата, които последната черпи от посочения член 14, да може да използва функционалната кутия. По този начин организацията може да заведе за тази цел чрез надлежно упълномощените си представители жалба за отмяна на обжалваното решение по силата на член 263 ДФЕС, при това в предвидения в тази разпоредба срок за обжалване от два месеца.

От друга страна, освен факта, че евентуална жалба, подадена от посочената организация, е от компетентността на Общия съд на Европейския съюз, да се приеме настоящата жалба за допустима, би означавало също Съдът на публичната служба да трябва да прецени законосъобразността на различните решения, приети в общите и извънредните събрания на тази организация, за да се определи дали жалбоподателите трябва да се признаят за единствено упълномощени от нейно име да упражняват правата на достъп до функционалната кутия. Подобна преценка обаче, от една страна, би означавала да се решат вътрешни за тази организация спорове, при положение че този въпрос, като се отнася до спазването на уставните правила на последната, е от компетентността на националните юрисдикции, а от друга страна, би довела Съда на публичната служба до това да постанови решение не относно спор между длъжностно лице или служител и администрацията му, а относно вътрешен за дадена организация спор между нейните членове.

Ако жалбоподателите са могли да бъдат засегнати от обжалваното решение, това е в качеството им не на длъжностни лица, което качество им позволява да се ползват от правата, предвидени в член 24б от Правилника, по-специално това да бъдат членове на организация, а в качеството им на членове на изпълнителния комитет на организацията. От друга страна, по този начин те не са били засегнати като длъжностни лица в сферата на индивидуалните им трудови правоотношения с Парламента. Единствено засегната е организацията в сферата на съобщаването, чиито членове са жалбоподателите, съответно всичките ѝ членове и персонала на Парламента.

(вж. точки 38—41, 50 и 53—59)

Позоваване на:

Съд — 8 октомври 1974 г., Union syndicale и др./Съвет, 175/73, точки 15 и 17; 11 май 1989 г., Maurissen и Union syndicale/Сметна палата, 193/87 и 194/87; 10 януари 2006 г., Комисия/Alvarez Moreno, C‑373/04 P, точка 42

Общ съд — 31 март 2003 г., Hecq/Комисия, T‑227/02, точки 15—17; 6 май 2004 г., Hecq/Комисия, T‑34/03, точка 58; 13 декември 2012 г., Strack/Комисия, T‑199/11 P, точка 127 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба — 6 май 2009 г., Sergio и др./Комисия, F‑137/07, точки 51, 52, 82, 83 и 116; 26 февруари 2013 г., Labiri/ЕИСК, F‑124/10, точка 56 и цитираната съдебна практика