РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми състав)
7 март 2019 година(*)
„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Документи, свързани с токсикологичните изследвания, изготвени във връзка с подновяването на одобрението за активното вещество глифозат — Частичен отказ на достъп — Изключение, свързано със защитата на търговските интереси — По-висш обществен интерес — Регламент (ЕО) № 1367/2006 — Понятие за информация, която се отнася до емисии в околната среда“
По дело T‑716/14
Anthony C. Tweedale, с местожителство в Брюксел (Белгия), за когото се явява B. Kloostra, адвокат,
жалбоподател,
подпомаган от
Кралство Швеция, за което първоначално се явяват A. Falk, C. Meyer-Seitz, U. Persson, N. Otte Widgren, E. Karlsson и L. Swedenborg, а впоследствие A. Falk, C. Meyer-Seitz, H. Shev, L. Swedenborg и F. Bergius, в качеството на представители,
встъпила страна,
срещу
Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ), за който се явяват D. Detken, J. Tarazona, C. Pintado и B. Vagenende, в качеството на представители, подпомагани първоначално от R. van der Hout и A. Köhler, а впоследствие от R. van der Hout и C. Wagner, aдвокати,
ответник,
с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на решението на ЕОБХ от 16 октомври 2017 г., с което се отменя и заменя решението от 30 юли 2014 г. и се предоставя частичен достъп до две токсикологични изследвания във връзка с активното вещество глифозат, изготвени в процедурата по подновяване на одобрението за това активно вещество в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 2009 г., стр. 1),
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: A. M. Collins, председател, M. Кънчева и G. De Baere (докладчик), съдии,
секретар: P. Cullen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 септември 2018 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 Глифозатът е химически продукт, използван в пестицидите, които са продукти за растителна защита.
2 За включването на глифозата като активно вещество в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, 1991 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30) Федерална република Германия изготвя доклад за оценка, на основание на който Комисията на Европейските общности приема на 29 юни 2001 г. доклад за преглед на глифозата, който е оповестен на 21 януари 2002 г.
3 Глифозатът е включен в списъка на активните вещества, съдържащ се в приложение I към Директива 91/414, с Директива 2001/99/ЕО на Комисията от 20 ноември 2001 година за изменение на приложение I към Директива 91/414 с цел в него да бъдат включени като активни вещества глифозат и тифенсулфурон-метил (ОВ L 304, 2001 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 39, стр. 254). Периодът, за който глифозатът е включен като активно вещество, е от 1 юли 2002 г. до 30 юни 2012 г.
4 След като Комисията получава заявление за подновяване на одобрението на глифозата като активно вещество, периодът, за който глифозатът е включен в съдържащия се в приложение I към Директива 91/414 списък на активните вещества, временно е удължен до 31 декември 2015 г. с Директива 2010/77/ЕС на Комисията от 10 ноември 2010 година за изменение на Директива 91/414 на Съвета по отношение на датите, на които изтича включването в приложение I на някои активни вещества (ОВ L 293, 2010 г., стр. 48).
5 С приемането на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 2009 г., стр. 1) глифозатът е включен в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията от 25 май 2011 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъка на одобрените активни вещества (ОВ L 153, 2011 г., стр. 1). Датата, на която изтича срокът на одобрението, остава непроменена, а именно 31 декември 2015 г.
6 Регламент (ЕС) № 1141/2010 на Комисията от 7 декември 2010 година за установяване на процедурата за подновяване на включването на втора група активни вещества в приложение I към Директива 91/414/ЕИО и за съставяне на списък на тези вещества (ОВ L 322, 2010 г., стр. 10) определя Федерална република Германия за докладваща държава членка, а Словашката република — за съдокладваща държава членка за целите на процедурата по подновяване на одобрението за активното вещество глифозат.
7 С оглед на подновяването на одобрението за активното вещество глифозат в съответствие с Регламент № 1141/2010 Федерална република Германия представя на Комисията и на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) „проект на доклад за оценка във връзка с подновяването“ (наричан по-нататък „ДОП“) с дата 18 декември 2013 г., чийто неповерителен вариант е публикуван от ЕОБХ на 12 март 2014 г.
8 С писмо от 11 април 2014 г., изпратено по електронна поща на следващия ден, жалбоподателят, г‑н Anthony C. Tweedale, подава до ЕОБХ заявление за достъп до документи на основание на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76) и на основание на Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 2006 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126).
9 Заявлението се отнася до токсикологични изследвания ASB2012‑11499 и TOX95552393 — „двете „ключови изследвания“, използвани за определяне на допустимата дневна доза (ДДД) глифозат“ (наричани по-нататък „исканите изследвания“).
10 В заявлението на жалбоподателя се посочва, че „ДОП не съдържа обществено достъпни резюмета на тези изследвания или някакви подробности от съответните процедури или за съответните резултати, каквито са необходими, за да се прецени тяхната надеждност — задача, която не е само на ЕОБХ“, и че „[и]сканата информация се свежда до доклада от изпитванията върху животни и всички необработени данни или други допълнителни данни от тези изпитвания“.
11 С писмо от 5 юни 2014 г. ЕОБХ отказва достъп до исканите изследвания. ЕОБХ отбелязва, че се е допитал до собствениците на исканите изследвания съгласно член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001. Той посочва, че според тях, а и според него, тези изследвания са обхванати от изключението по член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, свързано със защитата на търговските интереси, включително по отношение на интелектуалната собственост, и че пряката причина за пълната им защита е това, че те са квалифицирани като „поверителни“ по смисъла на член 63 от Регламент № 1107/2009. Счита, че оповестяването на исканите изследвания би разкрило притежаваното от собствениците ноу-хау в областта на научната експертиза, включително във връзка със съставянето на досието, както и тяхната търговска стратегия и би застрашило търговските им интереси.
12 ЕОБХ добавя, че що се отнася до претеглянето на интересите и проверката за наличието на по-висш обществен интерес, обосноваващ оповестяването на исканите изследвания, интересът на обществеността да има достъп до научната информация за безвредността на активното вещество глифозат е явно и напълно удовлетворен с публикуването на неповерителния вариант на ДОП (на разположение на уебсайта на ЕОБХ). ЕОБХ отказва да предостави на заявителя исканите изследвания, прилагайки изключенията, които са предвидени в член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, във връзка с разпоредбите на този регламент, отнасящи се до поверителното третиране на получените с цел научна оценка търговски данни, без да се засягат разпоредбите на Регламент № 1367/2006.
13 С електронно писмо от 24 юни 2014 г. жалбоподателят подава потвърдително заявление, в което иска ЕОБХ да преразгледа позицията си.
14 С решение от 30 юли 2014 г. ЕОБХ потвърждава на основание член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 и член 63 от Регламент № 1107/2009 отказа си да даде достъп до исканите изследвания. Той посочва също така, че тези изследвания не представляват информация, която „се отнася до емисии в околната среда“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006.
15 След подаването на разглежданата тук жалба, доколкото оценката на активното вещество глифозат е забавена, срокът на одобрението е удължен до 30 юни 2016 г. с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1885 на Комисията от 20 октомври 2015 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на срока на одобренията на активните вещества 2,4-D, ацибензолар-S-метил, амитрол, бентазон, цихалофоп бутил, дикват, есфенвалерат, фамоксадон, флумиоксазин, DPX KE 459 (флупирсулфурон-метил), глифозат, ипроваликарб, изопротурон, ламбда-цихалотрин, металаксил-М, метсулфурон-метил, пиколинафен, просулфурон, пиметрозин, пирафлуфен-етил, тиабендазол, тифенсулфурон-метил и триасулфурон (ОВ L 276, 2015 г., стр. 48).
16 Оценката на свързания с активното вещество глифозат риск, направена от докладващата държава членка в ДОП, е подложена на партньорска проверка от страна на ЕОБХ (наричана по-нататък „партньорската проверка“). Заключенията на партньорската проверка са приети на 30 октомври 2015 г. и публикувани на 12 ноември 2015 г.
17 С Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1056 на Комисията от 29 юни 2016 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаване на срока на одобрението на активното вещество глифозат (ОВ L 173, 2016 г., стр. 52) срокът, за който глифозатът е включен в приложение на Регламент № 540/2011, се удължава до 31 декември 2017 г. предвид факта, че оценката на веществото и решението относно подновяването на одобрението са били забавени.
18 На 16 октомври 2017 г. ЕОБХ приема ново потвърдително решение, с което отменя и заменя решението от 30 юли 2014 г. и предоставя на жалбоподателя частичен достъп до исканите изследвания.
19 В това решение ЕОБХ уточнява, че исканите изследвания са следните:
– 1991 Brooker и др., „The Effect of Glyphosate on Pregnancy of the Rabbit (Incorporates Preliminary Investigations)“, Huntingdon Research Centre, date: 1991‑10‑14, Reference TOX95552393,
– 1996, Coles и др., „Glyphosate technical: oral gavage teratology study in the rabbit Safepharm Laboratories Limited“, Shardlow Business Park, dated 1996‑07‑04.
20 Като взема предвид доводите на жалбоподателя в настоящото дело, ЕОБХ решава да му даде достъп до съдържащите се в исканите изследвания необработени данни и заключения (обобщени в таблици и схеми). Той приема, че исканията за поверителност, направени от собствениците на тези изследвания на основание на Регламент № 1049/2001, тълкуван във връзка с член 63, параграф 2 от Регламент № 1107/2009, не се отнасят до тази информация.
21 За сметка на това, първо, ЕОБХ счита, че частите от исканите изследвания, определени като информация, която би могла да накърни търговските интереси на собствениците на тези изследвания, по смисъла на член 63, параграф 2 от Регламент № 1107/2009, трябва да бъдат защитени в съответствие с член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001. Второ, ЕОБХ преценява, че информацията относно „научното ноу-хау“, съдържаща се в исканите изследвания, а именно уводът с административна информация за тези изследвания и частите, отнасящи се до материала и методите и включващи информация за партидите и методите за анализ, също са обхванати от изключението по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, свързано със защитата на търговските интереси. Трето, той приема, че приложенията и другите административни части на исканите изследвания, съдържащи регулаторното сертифициране на тези изследвания от специализирани лаборатории и включващи декларацията за съответствие с добрата лабораторна практика и следваните от собствениците на тези изследвания процедури, са защитени по силата на същата разпоредба.
22 ЕОБХ също така посочва, че фигуриращите в исканите изследвания имена и подписи, които все още не са обществено достояние, са обхванати от изключението по член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001.
23 Освен това ЕОБХ отбелязва, че е претеглил интересите в съответствие с Регламенти № 1049/2001 и № 1367/2006 и е стигнал до извода, че не е налице по-висш обществен интерес, който да налага оповестяването на исканите изследвания. Той приема, че предоставената на жалбоподателя информация отговаря на обществената нужда от осведоменост и позволява да се възпроизведе оценката му, като в същото време защитава интересите на собствениците на исканите изследвания. Според ЕОБХ необработените данни и заключенията са достатъчни, за да се провери внимателно как са преценени резултатите от исканите изследвания при оценяването на глифозата и как са определени избраните „нива без наблюдаван неблагоприятен ефект“ (NOAEL), а съчетани с вече публикуваната информация — достатъчни, за да се провери ролята им при определянето на допустимата дневна доза (ДДД).
24 Накрая, ЕОБХ счита, че неоповестените части от исканите изследвания не съдържат информация нито относно емисиите от продукти за растителна защита или техни остатъчни вещества в околната среда, нито относно емисиите или изпусканията на глифозат или въздействието им върху околната среда и че следователно презумпцията, установена в член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006, не е приложима.
25 Освен това с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2324 на Комисията от 12 декември 2017 година за подновяване на одобрението на активното вещество глифозат в съответствие с Регламент № 1107/2009 и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение № 540/2011 (ОВ L 333, 2017 г., стр. 10) срокът, за който е одобрен глифозатът, се удължава до 15 декември 2022 г. при спазване на условията в приложение I.
Производството и исканията на страните
26 На 9 октомври 2014 г. жалбоподателят подава жалба в секретариата на Общия съд.
27 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 19 януари 2015 г., ЕОБХ иска производството да бъде спряно до обявяването на решенията по дело C‑673/13 P, Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, и дело C‑442/14, Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting. Жалбоподателят не представя становище по това искане.
28 На 22 януари 2015 г. Кралство Швеция подава в секретариата на Общия съд молба за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на жалбоподателя.
29 С определение от 14 април 2015 г. председателят на пети състав на Общия съд уважава молбата за спиране на производството на основание член 54, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 77, буква а) от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г.
30 След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в четвърти състав, на който съответно е разпределено настоящото дело в съответствие с член 27, параграф 5 от Процедурния правилник на Общия съд.
31 След постановяването на решение от 23 ноември 2016 г., Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe/Комисия (C‑673/13 P, EU:C:2016:889), и на решение от 23 ноември 2016 г., Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting (C‑442/14, EU:C:2016:890), производството е възобновено.
32 С решение от 8 декември 2016 г. председателят на четвърти състав на Общия съд допуска Кралство Швеция да встъпи по делото и на 28 февруари 2017 г. същото представя изявление при встъпване. Жалбоподателите представят становище по това изявление в определения срок.
33 С решение на председателя на Общия съд настоящото дело е възложено на нов съдия докладчик, заседаващ в осми състав.
34 С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 19 октомври 2017 г., ЕОБХ уведомява Общия съд за приемането на решението от 16 октомври 2017 г.
35 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 22 декември 2017 г., жалбоподателят изменя петитума на жалбата си, като иска отмяна и на решението 16 октомври 2017 г.
36 ЕОБХ и Кралство Швеция представят становища по направеното изявление за изменение съответно на 9 февруари и на 19 март 2018 г.
37 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 13 септември 2018 г.
38 С изявлението за изменение на петитума на жалбата жалбоподателят, подкрепен от Кралство Швеция, моли Общия съд:
– да отмени решенията от 30 юли 2014 г. и 16 октомври 2017 г.,
– да осъди ЕОБХ да заплати съдебните разноски.
39 ЕОБХ моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
40 В съдебното заседание жалбоподателят оттегля искането си за отмяна на решението на ЕОБХ от 30 юли 2014 г. Освен това жалбоподателят заявява, че не иска оповестяване на имената и подписите на лицата, споменати в исканите изследвания. При това положение трябва да се приеме, че с разглежданата тук жалба се иска частична отмяна на решението от 16 октомври 2017 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
От правна страна
41 Жалбоподателят излага две основания за отмяна в жалбата си и още четири нови основания в изявлението за изменение на петитума ѝ.
42 Първото основание е нарушение на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 и на член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006, тъй като исканите изследвания можело да бъдат окачествени като информация, която „се отнася до емисии в околната среда“ по смисъла на последната разпоредба.
43 Второто основание е нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 и на член 4 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана в Орхус на 25 юни 1998 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. (ОВ L 124, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201, наричана по-нататък „Орхуската конвенция“), доколкото ЕОБХ не преценил какъв е конкретният риск за изтъкнатите търговски интереси при евентуално оповестяване на исканите изследвания.
44 Третото основание е нарушение на член 63, параграф 2 от Регламент № 1107/2009.
45 Четвъртото основание е нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, тъй като ЕОБХ не признал наличието на по-висш обществен интерес, обосноваващ оповестяването на исканите изследвания.
46 Петото основание е нарушение на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, тъй като ЕОБХ не претеглил интереса на обществеността да има достъп до съдържащата се в исканите изследвания информация за околната среда, от една страна, и интереса на дружествата да защитават търговските си интереси, от друга, и/или дал превес на икономическия интерес на тези дружества.
47 Шестото основание е нарушение на членове 2 и 4 от Регламент № 1049/2001 и на член 41 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на ЕОБХ и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 68), доколкото ЕОБХ не признал обществения интерес и интереса на жалбоподателя от оповестяването на исканите изследвания.
48 По първото основание жалбоподателят поддържа, че ЕОБХ е нарушил член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 и член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006, като не е признал, че исканите изследвания могат да бъдат окачествени като информация, която „се отнася до емисии в околната среда“ по смисъла на последната разпоредба.
49 Според жалбоподателя поради наличието на по-висш обществен интерес не следва да се прилага разпоредбата на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, която предвижда свързано със защитата на търговските интереси изключение от правилото за оповестяване на документи. Всъщност съгласно член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 по-висш обществен интерес от оповестяване съществува, когато исканата информация „се отнася до емисии в околната среда“. Исканите изследвания представлявали, що се касае до глифозата, информация, която „се отнася до емисии в околната среда“ по смисъла на тази разпоредба, и следователно трябвало да бъдат оповестени.
50 Член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 предвижда:
„2. Институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на:
– търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост,
– съдебните процедури и правни становища,
– целите на дейности по инспектиране, разследване и одит,
освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ“.
51 Съображение 15 от Регламент № 1367/2006 гласи:
„Когато Регламент № 1049/2001 предвижда изключения, те се прилагат при [спазване на специалните] разпоредби от настоящия Регламент относно искания[та] за информация за околната среда. Основанията за отказ що се отнася до достъп до информация за околната среда, следва да се тълкуват ограничително, като се вземе предвид обслужвания обществен интерес чрез разкриване[то] и дали изисканата информация се отнася до емисии в околната среда. Терминът „търговски интереси“ включва споразумения за поверителност, сключени от институции или органи, действащи в качеството си на банкови институции“.
52 Член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 предвижда:
„Що се отнася до член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент […] № 1049/2001 с изключение на разследвания и по-специално тези, касаещи вероятни нарушения на законодателството на Общността, се счита, че съществува първостепенен обществен интерес [от] оповестяването на информация, когато исканата информация се отнася до емисии в околната среда. Що се отнася до другите изключения, описани в член 4 от Регламент […] № 1049/2001, основанията за отказ се тълкуват ограничително, като се взема предвид обществения интерес от разкриване и дали исканата информация се отнася до емисии в околната среда“.
53 Член 6 от Регламент № 1367/2006 допълва Регламент № 1049/2001 със специални правила относно исканията за достъп до информация за околната среда (решение от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 79).
54 Що се отнася до понятието за информация, „която се отнася до емисии в околната среда“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006, следва да се припомни, че Съдът е постановил, че видно от съображение 2 от Регламент № 1049/2001, прозрачността прави институциите на Европейския съюз по-легитимни, ефективни и отговорни по отношение на гражданите на Съюза в една демократична система и освен това допринася за повишаване на доверието на тези граждани, като осигурява открито обсъждане на различните гледни точки (решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 75).
55 Затова целта на Регламент № 1049/2001, както се посочва в съображение 4 и член 1 от него, е да предостави на обществеността възможно най-широко право на достъп до документите на институциите. Освен това, както предвижда член 1 от Регламент № 1367/2006, целта на този регламент е да се постигне възможно най-широка системна наличност и разпространение на притежаваната от институциите и органите на Съюза информация за околната среда (решение от 23 ноември 2016 г., Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, C‑673/13 P, EU:C:2016:889, т. 52 и цитираната съдебна практика; решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 98).
56 Следователно единствено доколкото дерогират принципа на възможно най-широк достъп до тези документи, ограничавайки този достъп, съгласно постоянната практика на Съда изключенията от посочения принцип, и по-специално залегналите в член 4 от Регламент № 1049/2001, трябва да се тълкуват и прилагат ограничително. Впрочем необходимостта от такова ограничително тълкуване се потвърждава от съображение 15 от Регламент № 1367/2006 (вж. решение от 23 ноември 2016 г., Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, C‑673/13 P, EU:C:2016:889, т. 53 и цитираната съдебна практика).
57 От друга страна, като въвежда презумпцията, че оповестяването на информация, „която се отнася до емисии в околната среда“, с изключение на свързаната с разследвания, се смята за по-висш обществен интерес от интереса от защита на търговските интереси на определено физическо или юридическо лице, поради което защитата на споменатите търговски интереси не може да бъде противопоставена на оповестяването на тази информация, член 6, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1367/2006 наистина дерогира правилото за претегляне на интересите, залегнало в член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001. Така обаче член 6, параграф 1, първо изречение прави възможно конкретното прилагане на принципа на възможно най-широк достъп до информацията, притежавана от институциите и органите на Съюза, поради което ограничителното тълкуване на тази разпоредба не може да бъде обосновано (решение от 23 ноември 2016 г., Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, C‑673/13 P, EU:C:2016:889, т. 54).
58 Това означава, че когато информацията в поискан от институция на Съюза документ е такава, „която се отнася до емисии в околната среда“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006, тази институция не може да обоснове отказа си да оповести въпросния документ, като се позове на изключението по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, свързано със защитата на търговските интереси на физическо или юридическо лице.
59 Следва да се припомни, че в обжалваното решение обаче ЕОБХ е обосновал отказа си да оповести някои части от исканите изследвания с член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, позовавайки се на защитата на търговските интереси на собствениците на исканите изследвания.
60 Исканите изследвания са определени от заявителя в заявлението му за достъп до документи като „две ключови изследвания“, използвани за определянето на [ДДД] глифозат“. Става въпрос за две изследвания за токсичност при развитието, използвани във връзка със заявлението за подновяване на одобрението за активното вещество глифозат.
61 Между страните е безспорно, че тези две изследвания са извършени лабораторно върху бременни зайки, изкуствено хранени с големи дози глифозат. Целта на тези изследвания е да се оценят последиците за ембриона и за развитието на плода в случай на излагане на въздействието на активното вещество глифозат и да се установи нивото без наблюдаван неблагоприятен ефект (NOAEL) за майчината токсичност и за развитието на плода.
62 Страните не спорят и че вследствие на исканите изследвания NOAEL е определено на 50 мг/кг телесно тегло на ден и че ДДД глифозат, изчислена на основата на NOAEL чрез прилагане на коефициент за безопасност 100, е определена в ДОП на 0,5 мг/кг телесно тегло на ден.
63 Член 3, параграф 2, буква й) от Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 година относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414 (ОВ L 70, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 63, стр. 55) определя ДДД като „количество[то] вещество в храната, изразено спрямо телесното тегло, което може да се поглъща всеки ден цял живот, без забележим риск за който и да е потребител, въз основа на всички известни факти към момента на извършване на оценката, като се вземат предвид чувствителните групи в населението (например децата и неродените)“.
64 Видно от част 2.6 от том 1 на ДОП, отнасяща се до въздействието на активното вещество глифозат върху здравето на човека и животните, установеното въз основа на исканите изследвания NOAEL е дало възможност да се определи и „острата референтна доза“ (ОРД), изчислена на 0,5 мг/кг телесно тегло чрез прилагане на коефициент за безопасност 100.
65 Член 3, параграф 2, буква и) от Регламент (ЕО) № 396/2005 определя „острата референтна доза“ като „количеството вещество в определена храна, изразено спрямо телесното тегло, което може да се погълне за кратък период от време, обикновено в продължение на един ден, без забележим риск за потребителя, въз основа на данните, получени от подходящи изследвания, и като се вземат предвид чувствителните групи в населението (например децата и неродените)“.
66 От една страна, следва да се отбележи, че исканите изследвания, окачествени като „ключови изследвания“, използвани за целите на определянето на [ДДД] глифозат, са необходима информация, която трябва да бъде включена в съставеното за целите на подновяването досие.
67 Всъщност член 7, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 предвижда, че заявлението за одобряване на дадено активно вещество се подава от производителя на това вещество до докладващата държава членка и се придружава в частност от обобщено и пълно досие, изготвени в съответствие с член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1107/2009.
68 В точка 3.1 от приложение II към Регламент № 1107/2009 се посочва по-специално че „[п]редставените в съответствие с член 7, параграф 1 досиета съдържат необходимата информация, за да се определят, когато е относимо, [ДДД], допустимото ниво на експозиция за оператора [ДНЕО] и [ОРД]“.
69 От друга страна, следва да се приеме, че целта на исканите изследвания е да се определят последиците за човешкото здраве от излагането на въздействието на глифозат.
70 Съгласно член 3, точка 23 от Регламент № 1107/2009 „изпитвания и изследвания“ означава „проучвания или опити, чиято цел е да се определят свойствата и поведението на активно вещество или продукти за растителна защита, да се предвиди експозицията на въздействието на активни вещества и/или на съответните им метаболити, да се определят безопасните равнища на експозиция и да се установят условията за безопасна употреба на продукти за растителна защита“.
71 Освен това член 3 от Регламент (ЕС) № 283/2013 на Комисията от 1 март 2013 година за установяване на изискванията за данни за активни вещества в съответствие с Регламент № 1107/2009 (ОВ L 93, 2003 г., стр. 1) предвижда, че Регламент (ЕС) № 544/2011 на Комисията от 10 юни 2011 година за прилагане на Регламент № 1107/2009 (ОВ L 155, 2011 г., стр. 1) се прилага за започнатите преди 31 декември 2013 г. процедури по подновяване на одобрението за активни вещества. Следователно Регламент № 544/2011 се прилага за процедурата по подновяване на одобрението за глифозата (вж. т. 4 по-горе).
72 В приложението към Регламент № 544/2011 са изброени изискваните за активните вещества данни, както е предвидено в член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 1107/2009.
73 По отношение на токсикологичните изследвания и изследванията на метаболизма точка 5 от приложението към Регламент № 544/2011 предвижда като въведение по-специално следното:
„i) Предоставената информация, заедно с тази, която се отнася за един или повече препарати, съдържащи активното вещество, трябва да бъде достатъчна, за да позволи оценка на рисковете за човека, произтичащи от боравенето със съдържащите активното вещество продукти за растителна защита и от използването им, както и на риска за човека, произтичащ от следи от остатъчни вещества, съдържащи се в храната и водата. Освен това информацията трябва да е достатъчна, за да:
– дава възможност за вземане на решение дали активното вещество може да бъде одобрено, или не,
– се определят съответните условия или ограничения, с които да бъде обвързано одобрението,
– се класифицира активното вещество по отношение на опасността,
– се определи съответната [ДДД] за човека,
– се определят [ДНЕО]
– […]“.
74 Що се отнася по-специално до изследванията за токсичност при развитието, част от които са исканите изследвания, в точка 5.6.2 от приложението към Регламент № 544/2011 се посочва:
„Отчетените изследвания, разглеждани заедно с други значими данни и информация за активното вещество, трябва да бъдат достатъчни, за да позволят да се идентифицира въздействие върху развитието на ембриона и фетуса след многократна експозиция на активното вещество и трябва да са достатъчни, за да се:
– идентифицират преките и непреките последици върху развитието на ембриона и фетуса след експозиция на активното вещество,
[…]
– […] определят [NOAEL]“.
75 От това следва, че тъй като позволяват да се определят ДДД и ОРД глифозат, представляващи изчисленото количество в храните, което може да се поглъща всеки ден или през целия живот, без никакъв риск за здравето на потребителите, исканите изследвания са част от процеса на оценяване — за целите на подновяването на одобрението за глифозата — на рисковете, които това активно вещество може да създаде за човешкото здраве.
76 С оглед на изложените по-горе съображения следва да се провери дали информацията в исканите изследвания е такава, „която се отнася до емисии в околната среда“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 — твърдение, оспорвано от ЕОБХ.
77 На първо място, ЕОБХ изтъква, че исканите изследвания не се отнасят до действителните или предвидимите емисии в околната среда, нито до последиците от такива емисии.
78 Съгласно практиката на Съда от член 1, параграф 1, буква б) от Регламент 1367/2006, във връзка с член 2, параграф 1, буква г) от същия регламент, по същество следва, че целта на този регламент е да гарантира правото на достъп до информацията за фактори, като например емисиите, които оказват или биха могли да окажат въздействие върху елементите на околната среда, и по-специално върху въздуха, водите и почвите. При чисто хипотетични емисии случаят не е такъв (вж. решение от 23 ноември 2016 г., Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, C‑673/13 P, EU:C:2016:889, т. 72 и цитираната съдебна практика).
79 Понятието за информация, „която се отнася до емисии в околната среда“, все пак не може да се сведе само до информацията за емисиите, които са реално освободени в околната среда при прилагането на продукта за растителна защита или разглежданото активно вещество върху растенията или почвите и зависят по-специално от фактически използваните от земеделските производители количества продукт и от точния състав на крайния продаван продукт (решение от 23 ноември 2016 г., Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, C‑673/13 P, EU:C:2016:889, т. 73).
80 Следователно в обхвата на това понятие попада и информацията за предвидимите емисии от продукта за растителна защита или разглежданото активно вещество в околната среда при нормални или реалистични условия на използване на този продукт или вещество, които съответстват на тези, за които е издадено разрешението за пускане на пазара на посочения продукт или вещество и които са налице в зоната, където този продукт или вещество е предназначен(о) да бъде използван(о) (вж. решение от 23 ноември 2016 г., Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, C‑673/13 P, EU:C:2016:889, т. 74 и цитираната съдебна практика).
81 Вярно е, че пускането на пазара на продукт или вещество по принцип не е достатъчно, за да се приеме, че този продукт или вещество със сигурност ще бъде изпускан(о) в околната среда и че свързаната с него информация „се отнася до емисии в околната среда“, но положението е различно, когато става въпрос за продукти като тези за растителна защита и за веществата, които те съдържат, които при нормално използване са предназначени да бъдат освободени в околната среда поради самата си функция. В този случай предвидимите при нормални или реалистични условия на използване емисии в околната среда от разглеждания продукт или от веществата, които този продукт съдържа, не са хипотетични и попадат в обхвата на понятието „емисии в околната среда“ по смисъла на член 6, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1367/2006 (вж. решение от 23 ноември 2016 г., Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, C‑673/13 P, EU:C:2016:889, т. 75 и цитираната съдебна практика).
82 От това следва, че при нормалното му използване съдържащо се в продуктите за растителна защита активно вещество като глифозата е предназначено да бъде изпускано в околната среда поради самата му функция и предвидимите му емисии съответно не могат да се считат за чисто хипотетични.
83 При всяко положение емисиите на глифозат не могат да бъдат окачествени като просто предвидими емисии. Всъщност исканите изследвания вече са били част от досието, съставено за целите на подновяването на одобрението за активното вещество глифозат.
84 В това отношение следва да се припомни, че глифозатът е бил вписан като активно вещество от 1 юли 2002 г. Считано от тази дата, глифозатът е разрешен в държавите членки и действително използван в продукти за растителна защита. Както се посочва в съображение 19 от Регламент за изпълнение № 2017/2324, глифозат е един от най-широко използваните хербициди в Съюза.
85 Следователно емисиите на глифозат в околната среда са реалност. Това активно вещество присъства като остатъчни вещества в растенията, водата и храната.
86 Исканите изследвания съответно са изследвания за определяне на токсичността на активно вещество, което действително присъства в околната среда.
87 Затова ЕОБХ няма основание да поддържа, че исканите изследвания не се отнасят нито до действителни емисии, нито до последиците на действителни емисии.
88 На второ място, ЕОБХ изтъква, че исканите изследвания са били проведени, за да се определят опасните свойства на глифозата, а не за да се установи допустимото ниво на емисиите и следователно целта на тези изследвания не е да се оценят действителните или предвидимите емисии. За да бъдат тези изследвания обхванати от член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006, не било достатъчно да имат връзка с емисии в околната среда.
89 Съдът наистина е постановил, че не следва да се възприема ограничително тълкуване на понятието за информация, „която се отнася до емисии в околната среда“, но това понятие все пак няма как да включва всяка информация, която има някаква връзка, дори пряка, с емисии в околната среда. Всъщност, ако посоченото понятие се тълкува в смисъл, че обхваща подобна информация, то до голяма степен би изпразнило от съдържание понятието „информация за околната среда“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) от Регламент № 1367/2006. Така едно такова тълкуване би лишило изобщо от полезно действие предвидената с член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 възможност за институциите да откажат оповестяването на информация за околната среда със съображението, че това оповестяване би засегнало защитата на търговските интереси на определено физическо или юридическо лице, и би създало риск за равновесието, което законодателят на Съюза е желал да осигури между целта за прозрачност и защитата на тези интереси. То също така би довело до несъразмерно засягане на гарантираната с член 339 ДФЕС защита на професионалната тайна (решение от 23 ноември 2016 г., Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, C‑673/13 P, EU:C:2016:889, т. 81).
90 Следва да се припомни обаче, че съгласно съдебната практика, цитирана в точка 55 по-горе, целта на Регламент № 1367/2006 в съответствие с член 1 от него е да се гарантира възможно най-широката системна наличност и разпространение на информацията за околната среда. От съображение 2 от този регламент по същество всъщност следва, че гарантираният с този регламент достъп до информацията за околната среда цели по-специално да насърчи по-ефективно участие на обществеността в процеса по вземане на решения, като засили задължението на компетентните инстанции за отчетност при вземането на решения, за да се привлече вниманието на обществото и да се получи подкрепа от него за взетите решения (решения от 23 ноември 2016 г., Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, C‑673/13 P, EU:C:2016:889, т. 80 и от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 98).
91 За да ѝ е възможно да се увери, че решенията, взети от компетентните по екологични въпроси органи, са обосновани, и за да участва ефикасно в процеса по вземане на решения по екологични въпроси, обществеността трябва да има достъп до информацията, въз основа на която може да провери дали емисиите са били правилно оценени, и трябва да бъде в състояние да разбере начина, по който посочените емисии могат да засегнат околната среда. Съдът е стигнал до извода, че в понятието за информация, „която се отнася до емисии в околната среда“, трябва да се включи също информацията, която дава на обществеността възможност да провери дали оценката на действителните или предвидимите емисии, въз основа на която компетентният орган е разрешил продукта или разглежданото вещество, е правилна, както и данните за въздействието на тези емисии върху околната среда (решение от 23 ноември 2016 г., Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, C‑673/13 P, EU:C:2016:889, т. 80).
92 От тази съдебна практика следва, че понятието за информация, „която се отнася до емисии в околната среда“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006, не се свежда до информацията, която дава възможност за оценяване на емисиите като такива, а обхваща и информацията за въздействието на тези емисии.
93 В това отношение Съдът е дал уточнения, тълкувайки понятието „информация за емисии в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, 2003 г., стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 200).
94 С член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/4 се въвежда член 4, параграф 4, буква г) от Орхуската конвенция, чиито разпоредби са неразделна част от правния ред на Съюза (вж. решение от 15 март 2018 г., North East Pylon Pressure Campaign и Sheehy, C‑470/16, EU:C:2018:185, т. 46 и цитираната съдебна практика). Тази конвенция се ползва с предимство пред актовете от вторичното право на Съюза, които трябва, доколкото е възможно, да се тълкуват в съответствие с нея (вж. по аналогия решение от 11 юли 2018 г., Bosphorus Queen Shipping, C‑15/17, EU:C:2018:557, т. 44).
95 Затова за целите на тълкуването на Директива 2003/4 трябва да се вземат предвид Орхуската конвенция (решение от 23 ноември 2016 г., Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, C‑442/14, EU:C:2016:890, т. 54) и Регламент № 1367/2006 (решение от 23 ноември 2016 г., Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, C‑673/13 P, EU:C:2016:889, т. 61).
96 Следва да се отбележи, че член 4, параграф 2, буква г) от Директива 2003/4 и член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 имат за цел прилагането на една и съща разпоредба от Орхуската конвенция.
97 Както отбелязва генералният адвокат в точка 40 от заключението си по дело Saint-Gobain Glass Deutschland/Комисия (C‑60/15 P, EU:C:2016:778), желателно е да се гарантира последователност при тълкуването на двата акта (Директива 2003/4 и Регламент № 1367/2006), доколкото те са свързани с прилагането на едни и същи разпоредби от Орхуската конвенция. Има основание да се приеме, че законодателят на Съюза е искал тази конвенция да се прилага по един и същ начин в правото на Съюза както от държавите членки, така и от институциите на Съюза, освен ако изрично не е посочено друго.
98 Поради това следва да се приеме, че възприетото от Съда в решение от 23 ноември 2016 г., Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting (C‑442/14, EU:C:2016:890), тълкуване на понятието „информация за емисии в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2, буква г) от Директива 2003/4 е приложимо и по отношение на понятието за информация, „която се отнася до емисии в околната среда“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006.
99 Съдът е приел, че обществеността трябва да получи достъп не само до информацията за емисиите като такива, но и до информацията за относително дългосрочното въздействие на тези емисии върху състоянието на околната среда, като например въздействието на тези емисии върху нецелевите организми. Всъщност общественият интерес от достъпа до информация, свързана с емисиите в околната среда, се изразява именно в това да се установят не само настоящите и предвидимите изпускания в околната среда, но и да се разбере по какъв начин околната среда може да бъде засегната от съответните емисии (вж. по аналогия решение от 23 ноември 2016 г., Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, C‑442/14, EU:C:2016:890, т. 86).
100 От това следва, че понятието за информация, „която се отнася до емисии в околната среда“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща не само информацията за самите емисии, тоест сведенията за естеството, състава, количеството, датата и мястото на тези емисии, но и данните за въздействието на тези емисии върху околната среда в относително дългосрочен план (вж. по аналогия решение от 23 ноември 2016 г., Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, C‑442/14, EU:C:2016:890, т. 87).
101 В това отношение, доколкото дават възможност да се определят NOAEL и ДДД глифозат, а именно максималната доза на излагане на въздействието на активното вещество, при която не се наблюдава никакъв неблагоприятен ефект, и изчисленото количество, което може да се поглъща от веществото всеки ден през целия живот, без забележим риск за потребителя, исканите изследвания следва да се разглеждат в съответствие с определението в член 3, точка 23 от Регламент № 1107/2009 като изследвания, с които „се определят безопасните равнища на експозиция“ и „се установя[ва]т условията за безопасна употреба“ на глифозата.
102 Освен това от точка 5 от приложението към Регламент № 544/2011 е видно, че доколкото дават възможност да се определи ДДД глифозат, исканите изследвания представляват информация, която позволява „оценка на рисковете за човека, произтичащи от боравенето [с] активното вещество […] и от използването [му]“, както и на „риска за човека, произтичащ от следи от остатъчни вещества, съдържащи се в храната и водата“. По-точно, исканите изследвания като изследвания за токсичност при развитието имат за цел в съответствие с точка 5.6.2 от приложението към Регламент № 544/2011 „да се идентифицира въздействие върху развитието на ембриона и фетуса след многократна експозиция на активното вещество“.
103 Поради това следва да се приеме, че доколкото установяват NOAEL, на основата на което са изчислени ДДД и ОРД, исканите изследвания са позволили да се определят граничните стойности, при които намиращият се в храните глифозат не създава в относително дългосрочен план риск за човешкото здраве, а оттам и различните стойности, отнасящи се до въздействието на емисиите на глифозат върху човешкото здраве.
104 Освен това, както отбелязва Кралство Швеция, ДДД представлява праг на експозиция без дългосрочен риск за потребителите. Затова, ако употребата или остатъчните вещества на продукт за растителна защита водят до превишаване на ДДД, те се считат за вредни за здравето.
105 В това отношение ЕОБХ признава, че ДДД е част от процеса по оценяване на риска за целите на одобряването на активни вещества, което пък изисква да са налице предпоставките по член 4 от Регламент № 1107/2009. Той посочва, че за тази цел следва да се прецени дали активното вещество или неговите остатъчни вещества имат вредни последици за човешкото здраве. ЕОБХ отбелязва, че на първия етап токсикологичната референтна стойност, използвана за оценка на дългосрочното излагане на хора на въздействието на активното вещество, е ДДД, изчислена въз основа на NOAEL, и че на втория етап излагането на въздействието на активното вещество и неговите остатъчни вещества се оценява и сравнява спрямо ДДД.
106 От партньорската проверка обаче е видно, а и безспорно между страните, че вследствие на исканите изследвания ДДД глифозат от 0,3 мг/кг телесно тегло на ден при първото одобряване на глифозата става 0,5 мг/кг телесно тегло на ден при подновяването на одобрението за това активно вещество.
107 Увеличаване на ДДД означава възможност за увеличаване на остатъчните вещества на глифозата, които са считани за безвредни за здравето. Както отбелязва Кралство Швеция, при увеличаване на ДДД компетентните органи ще допускат в храните повече остатъчни вещества на глифозата.
108 На трето място, ЕОБХ поддържа, че дозите, прилагани на лабораторни гръбначни животни, не са равностойни на дозите, с които хората влизат в контакт при използването на веществото, и че тези лабораторни изследвания нямат връзка с предвидения начин на употреба и не се провеждат при реалистични условия. Условията на излагане на въздействие при лабораторните изследвания не били сравними с диапазона на излагане на човека и околната среда на пръскане с глифозат съгласно добрите селскостопански практики.
109 В случая наистина не се спори, че исканите изследвания са били проведени лабораторно върху бременни зайки, изкуствено хранени с големи дози глифозат, които не съответстват на дозите, с които човек се сблъсква при обичайната употреба на това вещество.
110 Съдът обаче е приел, че не е толкова важно дали съответните данни произхождат от полеви или полуполеви изследвания, лабораторни изпитвания или пък транслокационни изследвания, а дали тези изследвания имат за цел да се оценят „емисиите в околната среда“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006, а именно действителните или предвидими емисии на съответния продукт или на съответното вещество в околната среда при нормални или реалистични условия на използване на този продукт или на това вещество, или да се анализира въздействието на тези емисии (вж. по аналогия решение от 23 ноември 2016 г., Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, C‑442/14, EU:C:2016:890, т. 89).
111 Следователно не представляват информация, „която се отнася до емисии в околната среда“ данните, извлечени от проучвания, които имат за предмет изследване на последиците от използването на доза от съответния продукт или съответното вещество, която значително надхвърля максималната доза, за която е предоставено разрешението за пускане на пазара и която ще бъде реално използвана, или е в много по-висока концентрация, доколкото тези данни се отнасят до емисии, които не са предвидими при нормални или реалистични условия на използване (вж. по аналогия решение от 23 ноември 2016 г., Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, C‑442/14, EU:C:2016:890, т. 90).
112 За сметка на това понятието за информация, „която се отнася до емисии в околната среда“, обхваща изследванията за определяне на токсичността, въздействието и други аспекти на продукт или вещество при най-неблагоприятните реалистични условия, които могат разумно да се предвидят, както и изследванията, извършени в условия, които са възможно най-близки до нормалната селскостопанска практика и които са налице в зоната, където този продукт или вещество ще бъде използван(о) (вж. по аналогия решение от 23 ноември 2016 г., Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, C‑442/14, EU:C:2016:890, т. 91).
113 Следователно, за да могат дадени изследвания да се окачествят като информация, „която се отнася до емисии в околната среда“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006, от значение са не толкова условията за провеждането на тези изследвания, и в частност това дали те са извършени в лаборатория или не, а целта им.
114 Затова ЕОБХ не може да поддържа, че тъй като големите дози, използвани при исканите изследвания за да се определи ДДД, не отговарят на действително изпуснатите в околната среда, въпросните изследвания не са свързани с предвидените употреби и са чисто теоретични.
115 Това всъщност би означавало, че исканите изследвания са определили NOAEL за хората, въз основа на което е изчислена ДДД, изхождайки от чисто хипотетични данни, нямащи никаква връзка с начина, по който хората ще се сблъскат с глифозата при употребата му.
116 Следователно доводът на ЕОБХ, че условията на провеждане на исканите изследвания не са свързани с емисиите, не е състоятелен. Това, което има значение, са не толкова условията на провеждане на исканите изследвания, а тяхната цел, която е да се определи NOAEL, послужило за основа при определянето на ДДД и на ОРД. Целта на исканите изследвания съответно е да се определят граничните стойности, над които излагането на въздействието на активното вещество глифозат създава риск за човешкото здраве.
117 Следователно, тъй като исканите изследвания позволяват да се определи максималната доза на излагане на въздействието на глифозат, над която остатъчните вещества от активното вещество ще се считат за вредни за човешкото здраве, те са изследвания, насочени към това да се установи токсичността на глифозата при най-неблагоприятните реалистични условия, които могат да се очакват.
118 Освен това в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 91 по-горе, съгласно която на обществеността трябва да се даде възможност да разбере по какъв начин околната среда може да бъде засегната от емисиите, следва да се приеме, че достъпът на жалбоподателя до исканите изследвания ще му позволи да разбере какъв е рискът за човешкото здраве при изпускания на глифозат в околната среда.
119 От гореизложеното следва, че исканите изследвания трябва да се считат за информация, „която се отнася до емисии в околната среда“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006.
120 Затова по силата на тази разпоредба оповестяването на тези изследвания представлява по-висш обществен интерес и ЕОБХ не може да откаже оповестяването им със съображението, че това би засегнало защитата на търговските интереси на техните собственици, по смисъла на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.
121 Следователно не е състоятелен доводът на ЕОБХ, че тъй като оповестените части на исканите изследвания позволяват да се провери резултатът от изследванията или извършената оценка, достъп до пълните изследвания не е необходим.
122 Освен това, прилагайки изключението по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, ЕОБХ отбелязва в обжалваното решение, че член 63, параграф 2 от Регламент № 1107/2009 съдържа неизчерпателен списък с видове чувствителна информация, чието оповестяване обикновено се счита за накърняващо защитата на търговските интереси на заинтересованите лица. Той преценява, че тези части от изследванията, които са определени като попадащи в този списък, трябва да бъдат защитени в съответствие с член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.
123 От една страна, от обжалваното решение е видно, че ЕОБХ не уточнява кои части от исканите изследвания са били определени като попадащи в списъка по член 63, параграф 2 от Регламент № 1107/2009.
124 В това отношение следва да се отбележи, че що се отнася до имената и адресите на участвалите в изпитвания върху гръбначни животни лица — информация по смисъла на член 63, параграф 2, буква ж) от Регламент № 1107/2009, ЕОБХ посочва изрично, че тази информация е защитена по силата на изключението, предвидено в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001. Следва обаче да се припомни, че тази информация не е предмет на разглежданата тук жалба.
125 За сметка на това ЕОБХ не посочва за кои сведения от исканите изследвания важат другите изключения по член 63, параграф 2 от Регламент № 1107/2009. В това отношение следва да се отбележи, че в таблицата, приложена към обжалваното решение и посочваща кои части от исканите изследвания са оповестени и кои — не, и с каква цел, член 63, параграф 2 от Регламент № 1107/2009 е споменат само във връзка с оповестените части от изследванията, а именно заглавието, съдържанието и таблиците, схемите и приложенията с необработени данни от изследванията.
126 От друга страна, ЕОБХ изрично посочва в обжалваното решение, че е приложил член 63, параграф 2 от Регламент № 1107/2009 в контекста на изключението по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, а именно защитата на търговските интереси.
127 Впрочем от изложеното по-горе следва, че свързаното със защитата на търговските интереси изключение по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 не може да се изтъква като пречка за оповестяването на исканите изследвания, разглеждани като информация, която „се отнася до емисии в околната среда“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006.
128 Ето защо следва да се приеме, че ЕОБХ не е обосновал прилагането на член 63, параграф 2 от Регламент № 1107/2009.
129 С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приемат твърденията по първото основание и съответно обжалваното решение да се отмени в частта, в която се отказва да се оповестят изцяло исканите изследвания, освен що се отнася до имената и подписите на споменатите в тях лица.
По съдебните разноски
130 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
131 Тъй като е загубил делото, ЕОБХ следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски и тези на жалбоподателя в съответствие с искането на последния.
132 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Ето защо Кралство Швеция следва да понесе направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отменя решението на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) от 16 октомври 2017 г., с което се отменя и заменя решението от 30 юли 2014 г. и се предоставя частичен достъп до две токсикологични изследвания във връзка с активното вещество глифозат, изготвени в процедурата по подновяване на одобрението за това активно вещество, в частта, в която ЕОБХ отказва да оповести изцяло тези изследвания, освен що се отнася до имената и подписите на споменатите в тях лица.
2) ЕОБХ понася направените от него съдебни разноски и тези на г‑н Anthony Tweedale.
3) Кралство Швеция понася направените от него съдебни разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 март 2019 година.
Подписи