РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (втори състав)
4 юни 2009 година(*)
„Публична служба — Персонал на Европол — Назначаване — Процедура за подбор — Условия за назначаване — Командирован национален експерт — Член 6 от Правилника за персонала на Европол — Член 2, параграф 4 от Решение на Директора на Европол от 8 декември 2006 година“
По дело F‑11/08
с предмет жалба, подадена на основание член 40, параграф 3 от Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за създаването на Европейска полицейска служба (Конвенция за Европол) и член 93, параграф 1 от Правилника за персонала на Европол,
Jörg Mölling, командирован национален експерт в Европейската полицейска служба, с местожителство в Хага (Нидерландия), за който първоначално се явява адв. P. de Casparis, avocat, а впоследствие адв. P. de Casparis, адв. N. D. Dane и W. J. Dammingh, avocats,
жалбоподател,
срещу
Европейска полицейска служба (Европол), за която се явяват г‑н D. Neumann и г‑н D. El Khoury, в качеството на представители, подпомагани от адв. B. Wägenbaur и адв. R. Van der Hout, avocats,
ответник,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав),
състоящ се от: г‑н S. Van Raepenbusch, председател, г‑жа I. Boruta и г‑н H. Kanninen (докладчик), съдии,
секретар: г‑н R. Schiano, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 септември 2008 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалба, постъпила по електронен път в деловодството на Съда на публичната служба на 22 януари 2008 г. (оригиналът е представен на 25 януари същата година), г‑н Mölling иска отмяна на решението на Европол от 10 октомври 2007 г., с което не е допуснат до участие в процедура за подбор, организирана за длъжността „първи сътрудник“ („first officer“) в Отдела за борба с наркотиците на Европол.
Правна уредба
2 Член 1, параграф 1 от Правилника за персонала на Европол в редакцията му, приложима към настоящия случай (наричан по-нататък „Правилник за персонала“), гласи:
„Правилникът […] [за персонала] се прилага по отношение на всички служители, наети по договор с Европол. Този персонал включва:
– служители на Европол, назначени само в компетентните органи, посочени в член 2, параграф 4 от Конвенцията [съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за създаването на Европейска полицейска служба], и служителите, които могат да бъдат назначени във или извън тези органи,
– местни служители, когато са изрично посочени в [Правилника за персонала].“ [неофициален превод]
3 Член 2, параграф 1 от Правилника за персонала гласи:
„За служител на Европол по смисъла на […] Правилника [за персонала] се счита служител, назначен на длъжност от списъка в допълнение 1, с изключение на длъжностите, предвидени за заемане от местни служители.
Тези длъжности се делят на такива, които могат да бъдат заемани единствено от служители, назначени в компетентните органи, посочени в член 2, параграф 4 от Конвенцията [съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за създаването на Европейска полицейска служба], и такива, които могат да бъдат заемани и от други служители.
Служителите, назначени на длъжност, която може да бъде заемана единствено от служители на компетентните органи, имат право да сключат само срочен договор за длъжността в съответствие с член 6.“ [неофициален превод]
4 Допълнение 1 към Правилника за персонала изброява длъжностите в Европол, като неговият параграф 1 гласи: „[п]ри спазване на параграф 3, длъжностите в Европол са по-специално следните: […]“. Последната алинея на параграф 1 от допълнение 1 гласи, че „този списък [с длъжностите в Европол] може да бъде изменян с единодушно решение на Управителния съвет“. [неофициален превод]
5 Съгласно член 6 от Правилника за персонала:
„Всички служители на Европол, независимо от това дали заемат длъжност, която може да бъде заемана единствено от служители, назначени в компетентните органи, посочени в член 2, параграф 4 от Конвенцията [съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за създаването на Европейска полицейска служба] или заемат длъжност, за която това ограничение не се прилага, първоначално се наемат за определен срок между една и пет години.
Първият договор може да бъде подновяван. Общата продължителност на срочните договори, включително и евентуалните подновявания, не може да надвишава девет години.
Единствено служителите, назначени на длъжност, която не е запазена за служители, назначени в компетентните органи, посочени в член 2, параграф 4 от Конвенцията [съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за създаването на Европейска полицейска служба], могат да бъдат наети на безсрочен договор, ако са прослужили по много удовлетворяващ начин два срочни договора с продължителност от поне шест години.
[…]“ [неофициален превод]
6 Член 2, параграф 4 от Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за създаването на Европейска полицейска служба от 26 юли 1995 година (ОВ С 316, стр. 2, Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 12, стр. 4, наричана по-нататък „Конвенцията за Европол“) дава определение за компетентни органи, посочени по-специално в член 6 от Правилника за персонала, както следва:
„За целите на настоящата конвенция „компетентни органи“ означава всички публични органи, които съществуват в държавите членки и са отговорни по националното право за предотвратяване и борба с престъпленията.“
7 Глава трета от дял втори от Правилника за персонала, озаглавена „Условия за назначаване“, съдържа член 24 със следния текст:
„1. Назначаването на служителите на Европол има за цел да осигури [на Европол] услугите на лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти. При подбора на служителите на Европол се отчитат не само личната пригодност и професионалната квалификация, но и необходимостта адекватно да бъдат представени всички държави членки и всички официални езици на Европейския съюз. Европол провежда политика на равните възможности.
Служител на Европол се назначава единствено при условията на член 2, параграф 1 и само ако лицето:
а) е гражданин на държава членка на Европейския съюз и не е лишено от граждански права;
б) е изпълнило задълженията си, наложени му от законите по отношение на военната служба;
в) представи подходящи препоръки за пригодността му да изпълнява служебните си задължения;
г) е годно физически да изпълнява служебните си задължения
д) представи доказателства за задълбочено владеене на един от официалните езици на Европейския съюз и задоволително владеене на друг от езиците в степента, необходима за изпълнение на неговите задължения.
[…]
4. Процедурите за подбор, уреждащи назначаването на служителите на Европол, са посочени в допълнение 2 към […] Правилника [за персонала].“ [неофициален превод]
8 Съгласно член 5, първа алинея от допълнение 2 към Правилника за персонала „[в] зависимост от квалификацията, опита и търсения профил, както и въз основа на предварителен подбор, посочен в член 24 от Правилника [за персонала], комисията по подбора извършва първоначален подбор измежду представените кандидатури“. [неофициален превод]
9 Съображение 6 от Решението от 8 декември 2006 година на Директора на Европол относно общата политика за прилагане на член 6 от Правилника за персонала (наричано по-нататък „Решението от 8 декември 2006 г.“) гласи следното:
„Причината, поради която е установена максимална продължителност на службата за всички служители на Европол, назначени на длъжности [които могат да бъдат заемани само от служители на компетентните национални органи, посочени в член 2, параграф 4 от Конвенцията за Европол], при два срочни договора, е обстоятелството, че държавите членки желаят ротация на тези служители на Европол, които след това би следвало да бъдат възстановени на служба в техните национални компетентни органи (принцип на ротацията) […]“[неофициален превод] („The reason for prescribing a maximum period of service for all Europol staff on bold posts under two fixed-term contracts is that the Member States want a rotation of such staff members who should subsequently be re-integrated into the service of their competent national authority (the rotation principle) […]“).
10 Съображение 15 от Решението от 8 декември 2006 г. сочи, че „[в]ъз основа на разумно тълкуване на член 6 и допълнение 2 към Правилника за персонала, Европол може да счете, че бивш служител на Европол може да се кандидатира за нова длъжност след определен период на отсъствие, което гарантира, че всички кандидати за дадена позиция, били те вътрешни или външни, ще бъдат третирани равностойно и никой от кандидатите няма евентуално да повлияе върху кампанията за назначаване“. [неофициален превод] („Based on a reasonable interpretation of Article 6 and Appendix 2 of the Staff Regulations, Europol is not prevented from considering a previous staff member as eligible to apply for a new post following a period of absence which ensures that all candidates for a particular post, internal or external, are in an equal position and that no candidate may have influenced a forthcoming recruitment campaign“).
11 Член 1 от Решението от 8 декември 2006 г. дава определение на някои изрази, посочени в решението, както следва:
„[точка 1] Длъжност в Европол: Всяка длъжност, която е включена или е предназначена за включване в списъка с длъжностите в Европол, съдържащ се в допълнение 1 към Правилника за персонала, с изключение на директора, заместник-директорите и местния персонал, посочен в членове от 98 до 100 от Правилника за персонала [неофициален превод] [„Europol Post“: Any post that is included or is intended to be included in the list of Europol posts set out in Appendix 1 of the Staff Regulations, with the exception of the Director, the Deputy Directors and local staff as provided for by Articles 98-100 of the Staff Regulations];
[…]
[точка 6] „Компетентни [национални] органи: съгласно член 2, параграф 4 от Конвенцията за Европол всички публични органи, които съществуват в държавите членки и са отговорни по националното право за предотвратяване и борба с престъпленията [неофициален превод] [„Competent Authority“: In accordance with Article 2(4) of the Europol Convention, all public bodies existing in the Member States which are responsible under national law for preventing and combating criminal offences];
[точка 7] „Длъжност, посочена с удебелен шрифт“: Всяка длъжност, която може да бъде заета единствено от служители, назначени в компетентните органи [неофициален превод] [„Bold Post“: Any Europol post which can be filled only by staff engaged from a Competent Authority];
[точка 8] „Длъжност, която не е посочена с удебелен шрифт“: Всяка длъжност, която може да бъде заета от служители, за които не е необходимо да са назначени в компетентните органи [неофициален превод] [„Non-bold Post“: Any Europol post which can be filled by staff that do not need to be engaged from a Competent Authority].“
12 Член 2, точка 3 от Решението от 8 декември 2006 г. гласи, че „[о]свен в случаите съгласно разпоредбите на член 2, точка 4, служителите на Европол имат право да сключат само един първоначален договор с Европол“ [неофициален превод] („Without prejudice to Article 2.4 below, only one First Contract shall be entered into with any individual“).
13 Съгласно член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г. „[с]лед изтичане на 18-месечен период, през който бившият служител не заема никаква длъжност в Европол, и след нова процедура за подбор, всеки нов договор за работа ще бъде считан за първоначален договор“ [неофициален превод] („After a period of 18 months during which a former member of staff has been detached from any Europol post, and following a new selection procedure, any new Employment Contract shall be deemed to be a First Contract“).
14 Член 40, параграф 3 от Конвенцията за Европол гласи, че „[р]азпоредбите относно жалби, които са посочени в правилата, свързани с условията на наемане на работа, които са приложими за временния и помощния персонал на Европейските общности, се прилагат mutatis mutandis [за] персонала на Европол“. По този начин разпоредбите на членове 92 и 93 от Правилника за персонала съответстват на разпоредбите на членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, които по силата на член 117 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности, се прилагат съответно спрямо временния и помощния персонал на Европейските общности.
Обстоятелства в основата на спора
15 Жалбоподателят, служител на германската полиция, постъпва на служба в Европол на 1 септември 1999 г. като първи сътрудник („first officer“) в Отдела за борба с наркотиците. Договорът му, сключен на основание член 6, първо тире от Правилника за персонала на Европол, в редакцията му преди приемането на Решение на Съвета от 4 декември 2006 г. за изменение на Правилника на персонала на Европол (ОВ С 311, стр. 1), е изтекъл на 31 август 2005 г.
16 На тази дата жалбоподателят е възстановен на работа в германската полиция, където е работил преди 1 септември 1999 г., и която го командирова в Европол, считано от 1 септември 2005 г. като командирован експерт („seconded expert“). Тази командировка, която първоначално е следвало да приключи на 28 февруари 2007 г., е продължена до 28 февруари 2008 г. с анекс към споразумението за командироване на жалбоподателя. Според жалбоподателя от самото начало на командировката Европол го е осведомил, че след изтичането на срока на посочената командировка, той би могъл „да се върне в Европол като служител“.
17 На 13 юли 2007 г., Европол публикува обявление за свободна длъжност за позицията първи сътрудник („first officer“) в Отдела за борба с наркотиците (наричана по-нататък „процесната длъжност“). Съгласно точка 3.1 от обявлението за свободна длъжност, озаглавена „Общи условия (член 24 от Правилника за персонала)“, титулярът на процесната длъжност трябва по-специално да бъде „служител на компетентните национални органи на държава членка на Европейския съюз и [да] не е лишен от граждански права (длъжности, посочени с удебелен шрифт)“.
18 Жалбоподателят кандидатства за процесната длъжност.
19 Комисията по подбора, посочена в допълнение 2 към Правилника за персонала, извършва първоначален подбор на кандидатите, като класира жалбоподателя на първо място.
20 На 10 октомври 2007 г., ръководителят на Отдела за борба с наркотиците на Европол информира устно жалбоподателя, че кандидатурата му е недопустима, тъй като не отговаря на условията на член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г. Според ръководителя на Отдела за борба с наркотиците след изтичането на договора му с Европол, сключен за срок от 1 септември 1999 г. до 31 август 2005 г., жалбоподателят не е бил отстранен от всякаква длъжност в Европол за срок от най-малко 18 месеца, каквото е изискването на тази разпоредба.
21 На 11 октомври 2007 г. жалбоподателят внася жалба по административен ред срещу Решението на Европол от 10 октомври 2007 г., като оспорва направеното от Европол тълкуване на член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г.
22 С Решение от 23 октомври 2007 г. Европол отхвърля жалбата по административен ред.
Производство и искания на страните
23 В рамките на процесуално-организационните действия Съдът на публичната служба кани страните в съответствие с член 55, параграф 2, буква г) от Процедурния правилник да представят определени документи.
24 В отговор на искането за представяне на документи жалбоподателят представя по-специално копие от трудовия договор, сключен с Европол за срок от 1 септември 1999 г. до 31 август 2005 г. От своя страна Европол представя копие от обявлението за свободна длъжност за процесната длъжност, документи относно двама други кандидати в процедурата за подбор за тази длъжност, които кандидати са посочени от жалбоподателя в рамките на правното основание, изведено от нарушаване на „принципа на равенство“, както и длъжностната характеристика на командирования експерт в Отдела за борба с наркотиците („Job description for the Seconded Expert to the Drugs Unit“), съставена от жалбоподателя и одобрена от ръководителя на Отдела за борба с наркотиците на Европол.
25 Жалбоподателят моли Съда на публичната служба:
– да отмени решението на Европол от 10 октомври 2007 г., с което не е допуснат до участие в процедурата за подбор за процесната длъжност,
– да отмени решението от 23 октомври 2007 г., с което е отхвърлена жалбата му по административен ред,
– да осъди Европол да заплати съдебните разноски, включително адвокатското възнаграждение.
26 Европол моли Съда на публичната служба:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски по производството.
По предмета на жалбата
27 Освен отмяната на решението на Европол от 10 октомври 2007 г., с което не е допуснат до участие в процедурата за подбор за процесната длъжност, жалбоподателят моли за отмяна на решението от 23 октомври 2007 г., с което е отхвърлена жалбата му по административен ред. В това отношение следва да се припомни, че исканията за отмяна, които формално са насочени срещу решение за отхвърляне на жалба по административен ред, в случаите когато това решение няма самостоятелно съдържание, водят до сезирането на Съда на публичната служба с жалба срещу акта, срещу който е насочена жалбата по административен ред (вж. в този смисъл Решение на Съда от 17 януари 1989 г. по дело Vainker/Парламент, 293/87, Recueil, стр. 23, точка 8, Решение на Първоинстанционния съд от 6 април 2006 г. по дело Camós Grau/Комисия, Т‑309/03, Recueil, стр. ІІ‑1173, точка 43, Решение на Съда на публичната служба от 4 септември 2008 г. по дело Duta/Съд на Европейските общности, F‑103/07, все още непубликувано в Сборника, точка 23, обжалвано пред Първоинстанционния съд по дело Т‑475/08 Р).
28 В жалбата си по административен ред жалбоподателят сочи, че обжалва решението на Европол от 10 октомври 2007 г., с което е отстранен от участие в процедурата за подбор за процесната длъжност. Следователно трябва да се счита, че жалбоподателят обжалва това решение.
От правна страна
29 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две правни основания, изведени, от една страна, от неправилното прилагане на член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г. и от нарушаването на принципа на правната сигурност, а от друга страна, от нарушаването на принципа за равно третиране.
30 На първо място, следва да се разгледа основанието, изведено от неправилно прилагане на член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г. и от нарушаване на принципа на правна сигурност.
Доводи на страните
31 На първо място, жалбоподателят припомня съдържанието на член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г., според който след период от 18 месеца, през които бивш служител на Европол не заема никаква длъжност в Европол („any Europol post“) и след нова процедура за подбор, всеки трудов договор ще бъде считан за първоначален договор.
32 По-нататък жалбоподателят посочва, че след изтичането на договора му с Европол на 31 август 2005 г., той е работил в Европол като „командирован експерт“. Тази позиция обаче не била посочена в допълнение 1 към Правилника за персонала, така че той не е следвало да бъде отстраняван от участие в процедурата за подбор за процесната длъжност с мотив, че не отговаря на условията по член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г.
33 Жалбоподателят добавя, че възприетото от Европол разграничение между изразите „Europol post“ и „Europol Post“, в които думата „post“ се пише понякога с малка, а понякога с главна буква, не намира отражение в Решението от 8 декември 2006 г. Дори да се предположи, че съществува разлика в понятията, тя би следвало да бъде посочена в това решение. Правилникът за персонала, както и Решението от 8 декември 2006 г. използвали тези два израза като аналогични.
34 На последно място, жалбоподателят посочва, че е бил на служба в Европол в продължение на шест години, докато срокът, след изтичането на който следвало да бъде извършена „ротация“ на персонала на Европол, междувременно бил увеличен на девет години.
35 Европол, първо, припомня замисъла на член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г. Според Европол член 6 от Правилника за персонала урежда договорите на служителите, заемащи длъжности, посочени с удебелен шрифт („bold posts“), тоест длъжностите, запазени за служители от националните полицейски и митнически служби, които след изтичането на договора си с Европол се възстановяват на работа в съответната служба. По силата на член 6 от Правилника за персонала тези договори следователно били с ограничена продължителност, което обяснявало защо член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г. предвижда, че лице, което е било служител на Европол, не може отново да сключи договор с Европол преди изтичане на 18-месечен „период на отсъствие“.
36 Второ, Европол твърди, че изтъкнатото от жалбоподателя правно основание е неоснователно както с оглед редакцията на член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г., така и с оглед целта му.
37 Най-напред, член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г. предвиждал две условия, които следвало да бъдат кумулативно изпълнени. Жалбоподателят отговарял на първото условие, а именно да е бил служител на Европол. За сметка на това той не изпълнявал условието да „не заема никаква длъжност в Европол“ за период от 18 месеца. В това отношение Европол твърди, че за да се счита, че „не заема никаква длъжност в Европол“ по смисъла на член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г., между Европол и бившия му служител не трябва да съществуват никакви правни или фактически отношения.
38 На следващо място, Европол изтъква, че съгласно съображение 6 от Решението от 8 декември 2006 г. разбирането на държавите членки на Конвенцията за Европол е, че служителите на Европол на длъжности, посочени с удебелен шрифт, се назначават в Европол само за определен срок, за да бъде възможна тяхната „ротация“, а следователно и възстановяването им на работа в техните национални органи. Според Европол изразът „не заема никаква длъжност в Европол“, използван в член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г., би следвало да се тълкува по този начин.
39 Освен това съгласно съображение 15 от Решението от 8 декември 2006 г. бивш служител на Европол може да кандидатства за нова позиция само след определен „период на отсъствие“, което би позволило да се гарантира равенство на всички кандидати.
40 В случая, непосредствено след изтичане на шестгодишния му договор с Европол, жалбоподателят бил командирован от държавата си в Европол като „командирован експерт“. В това си качество той продължавал да работи за и под надзора на Европол.
41 На последно място, Европол твърди, че жалбоподателят трябва да докаже, че отговаря на всички условия по член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г. Жалбоподателят обаче се ограничавал преди всичко да отрича разграничението между изразите „Europol post“ и „Europol Post“, използвани с главна и с малка буква „р“ в думата „post“.
Съображения на Съда на публичната служба
42 Член 2, параграф 1, първа алинея от Правилника за персонала гласи на първо място, че „за служител на Европол по смисъла на […] Правилника [за персонала], се счита служител, назначен на длъжност от списъка в допълнение 1, с изключение на длъжностите, предвидени за заемане от местни служители“.
43 По-нататък, в член 2, параграф 1, втора алинея от Правилника за персонала е направено разграничение между „[длъжности,] които могат да бъдат заемани единствено от служители, назначени в компетентните органи, посочени в член 2, параграф 4 от Конвенцията за Европол, и такива, които могат да бъдат заемани и от други служители“.
44 На последно място, съгласно член 2, параграф 1, трета алинея от Правилника за персонала служителите, назначени на длъжност, която може да бъде заемана единствено от служители на компетентните органи, посочени в член 2, параграф 4 от Конвенцията за Европол, имат право да сключат само срочен договор за тази длъжност. Тази разпоредба препраща към член 6 от Правилника за персонала, който определя максимален срок на срочните договори. Този деветгодишен срок е бил шест години преди изменението на член 6 от Правилника за персонала с Решение на Съвета от 4 декември 2006 г. за изменение на Правилника за персонала на Европол.
45 В случая заеманата от жалбоподателя през периода от 1 септември 1999 г. до 31 август 2005 г. длъжност е била подчинена на ограничението за срок, посочено в член 2, параграф 1 от Правилника за персонала, което е довело до напускането на 31 август 2005 г. на длъжността от страна на жалбоподателя.
46 Въпреки това следва да се посочи, че правилото, установяващо максимален срок на договора с лицата, посочени в член 2, параграф 1 от Правилника за персонала, не лишава Европол от възможността да сключи отново договор с тези лица, след като те не са заемали никаква длъжност в Европол за период от 18 месеца. В действителност, член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г. гласи, че „[след] изтичане на 18-месечен период, през който бившият служител не заема никаква длъжност в Европол, и след нова процедура за подбор, всеки нов договор за работа ще бъде считан за първоначален договор“.
47 Спорният въпрос в настоящото дело е дали длъжността, заемана от жалбоподателя, считано от 1 септември 2005 г., първоначално за срок от 18 месеца, впоследствие удължен до 28 февруари 2008 г., е длъжност, която съобразно член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г. не допуска участието на жалбоподателя в процедура за назначаване на процесната длъжност.
48 Европол не твърди, че жалбоподателят в качеството му на командирован в Европол експерт през периода от 1 септември 2005 г. до 28 февруари 2008 г. заема длъжност, посочена в допълнение 1 към Правилника за персонала. Европол обаче изтъква, че като посочва „никаква длъжност в Европол“ („any Europol post“), член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г. не ограничава длъжностите в Европол само до тези, посочени в допълнение 1 към Правилника за персонала. За да обоснове тази теза, в решението, с което е отхвърля жалбата по административен ред на жалбоподателя, Европол отбелязва, че редакцията на член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г. не препраща към определението на израза „Europol Post“, дадено в член 1, точка 1 от това решение. Според Европол обстоятелството, че думата „post“, използвана в член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г., не е написана с главно „р“, както е в член 1, точка 1 от решението, всъщност означавало, че изразът „Europol post“ включва всяка длъжност в Европол, а не само тези, посочени в член 1, точка 1 от Решението от 8 декември 2006 г.
49 В жалбата си жалбоподателят оспорва този довод на Европол, който в писмената си защита не е реагирал на това възражение на жалбоподателя. Въпреки това в отговор на въпрос на съдията докладчик в съдебното заседание Европол уточнява, че в крайна сметка поддържа довода си за последствията от употребата на думата „post“ с малка буква „р“ в член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г.
50 Освен това Европол изтъква, че редакцията на член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г. потвърждава направеното от него тълкуване на разпоредбите на посочения член, щом като тази разпоредба се отнася до всички длъжности в Европол („detached from any Europol post“), което доказвало, че посоченият член 2, точка 4 изисква не просто отсъствие на каквото и да е правно отношение, но и отсъствие на фактическо отношение между Европол и бившия служител на неговия персонал.
51 На последно място, Европол твърди, че направеното от него граматическо тълкуване на разпоредбите на член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г. се потвърждава от анализа на целта на тези разпоредби.
52 На първо място, следва да се разгледа дали текстовото тълкуване на член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г. потвърждава основателността на становището на Европол.
53 Що се отнася до въпроса, от една страна, дали в израза „Europol post“ трябва да бъде придаден различен смисъл на думата „post“ според това дали е написана с главна или с малка буква, е важно да се отбележи на първо място, че всички термини, на които са дадени определения в член 1 на Решението от 8 декември 2006 г., започват с главна буква.
54 На второ място, при прочит на Решението от 8 декември 2006 г. се установява, че във всички негови разпоредби (член 1, точка 7, член 1, точка 8, член 5, точка 5, член 5, точка 5.1, член 5, точка 5.2), а не само в член 2, точка 4, изразът „Europol post“ е написан с малко „р“ в думата „post“, като очевидно във всички тези разпоредби този термин няма различно съдържание от установеното в член 1, точка 1 от Решението от 8 декември 2006 г., освен ако се изпразни от съдържание определението на израза „Europol Post“, дадено в посочения член. Ето защо Решението от 8 декември 2006 г. само по себе си не установява принципна разлика между изразите „Europol Post“ и „Europol post“ в зависимост от това дали думата „post“ е написана с главно „Р“ или с малко „р“.
55 На трето място, е уместно да се отбележи, че в редакцията на английски език на допълнение 1 към Правилника за персонала думата „post“ е използвана с малко „р“ както в заглавието, така и в текста.
56 На последно място, ако авторът на Решението от 8 декември 2006 г. е възнамерявал да установи разлика между изразите „Europol post“ и „Europol Рost“, добрата законодателна техника би изисквала това да е ясно от решението, което в случая не е така.
57 От друга страна, що се касае до довода, че употребата на думата „any“ в израза „any Europol post“, използван в член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г., доказвала, че споменатият израз включвал всички видове трудови правоотношения, а не само длъжностите, посочени в допълнение 1 към Правилника за персонала, следва да се посочи, че той не е убедителен. Действително този израз би могъл да се приеме и като включващ всякаква длъжност по смисъла на определението на израза „Europol Рost“, дадено в член 1, точка 1 от Решението от 8 декември 2006 г. В това отношение трябва да се посочи, че изразът „Europol Рost“ е определен в член 1, точка 1 от Решението от 8 декември 2006 г. като „any post“, попадащ в списъка по допълнение 1 към Правилника за персонала. Нещо повече, разпоредбите на член 1, точки 7 и 8 от Решението от 8 декември 2006 г. използват израза „Аny Europol post“, като в същото време е несъмнено, че тези разпоредби касаят единствено длъжностите, посочени в член 1, точка 1 от това решение.
58 От всички тези съображения следва, че текстовото тълкуване на член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г. не позволява на израза „Europol post“ да бъде придаден смисъл, различен от този на израза „Europol Рost“, на който е дадено определение в член 1, точка 1 от решението, и следователно не може да бъде възприета тезата на Европол, според която изразът „any Europol post“ включвал и други длъжности, освен посочените в допълнение 1 към Правилника за персонала.
59 В случая следва да се приеме, че след като през периода от 1 септември 2005 г. до 28 февруари 2008 г. заема длъжността командирован експерт в Европол, която не е посочена в списъка по допълнение 1 към Правилника за персонала, жалбоподателят „не заема никаква длъжност в Европол“ по смисъла на член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г.
60 В действителност е безспорно, че между жалбоподателя и Европол не е подписван какъвто и да е договор за периода 1 септември 2005 г. до 28 февруари 2008 г. Командироването на жалбоподателя като експерт в Европол е в резултат от споразумение между Европол и „Polizeipräsident in Berlin“, което споразумение определя статута, функциите, правата и задълженията на жалбоподателя. Освен това е важно да се изтъкне, че нито Правилникът за персонала, нито текстът на решенията на Европол, представени пред съда, предвиждат разпоредби, отнасящи се до командированите експерти. От тези констатации следва, че в качеството си на командирован експерт жалбоподателят е бил служител на германската полиция, изпратен от германската полиция на служба в Европол в рамките и при условията, уредени в споразумението.
61 Следва да се разгледа и въпросът дали фактическите обстоятелства, посочени от Европол, са от естество да опровергаят този извод.
62 В това отношение е уместно да се изтъкне, че според съображение 6 от Решението от 8 декември 2006 г. една от целите на определянето на максимален срок на служба, предвиден в член 6 от Правилника за персонала, е да се осигури „ротация“ на персонала, доколкото лицата, които са прослужили максималния срок в Европол, са длъжни да се върнат на работа в националния си орган.
63 В случая обаче Европол представя пред съда документа „Job Description for the Seconded Expert to the Drugs Unit“ от 19 юли 2006 г., съставен от жалбоподателя и одобрен от ръководителя на Отдела за борба с наркотиците в Европол, от който се установява, че жалбоподателят е трябвало активно да участва в редовните дейности на този отдел, че в отделни случаи е трябвало също така да представлява Европол и да замества ръководителя на Отдела за борба с наркотиците в негово отсъствие. Важно е също така да се отбележи, че в този документ се посочва, че „[в] качеството си на командирован експерт и в рамките на поставените му задачи, той осъществява надзор и координира оперативната дейност на различните звена в Отдела за борба с наркотиците, одобрява и разрешава предоставянето на оперативни документи, доклади и други на външни партньори, дава интервюта пред медиите и съветва ръководителя на Отдела за борба с наркотиците по политически въпроси. Между ръководителя на Отдела за борба с наркотиците и командирования експерт се провеждат ежедневни срещи“ („[i?n his capacity as Seconded Expert and his special tasking, he supervises and co-ordinates the operational activities in the various Sections of the Drugs Unit, approves and authorises the distribution, to external partners, of operational documents, reports and other products, gives interviews to the media and advises the Head of the Drugs Unit on policy matters[ ; d]aily meetings between the Head of the Drugs Unit and the Seconded Expert take place“).
64 Освен това в съдебното заседание Европол изтъква, че жалбоподателят е изпълнявал точно същите задачи, както в качеството си на първи сътрудник („first officer“) в Отдела за борба с наркотиците, така и като командирован експерт. В задачите му не е настъпила никаква промяна, като жалбоподателят е останал заместник-ръководител („deputy head“) на отдела. Европол изтъква също и че след изтичането на договора му на 31 август 2005 г., жалбоподателят не е работил в Берлин.
65 Също в съдебното заседание Европол обяснява, че след изтичането на срока на договора на жалбоподателя на 31 август 2005 г. съображения от практическо естество са довели до това Европол да го задържи на работа в друго качество.
66 Жалбоподателят не оспорва, че документът „Job Description for the Seconded Expert to the Drugs Unit“ отразява точно възложените му задачи. Представителят на жалбоподателя обаче твърди в съдебното заседание, че той е нямал „чувството, че става дума за идентични [с тези, извършвани от него като първи сътрудник („first officer“)] дейности или работа; ако това било така, не би имало нужда [жалбоподателят] да съставя нова длъжностна характеристика“. Освен това жалбоподателят изтъква, че в качеството си на командирован експерт той нямал право да упражнява функциите на заместник-ръководител („deputy head“) на Отдела за борба с наркотиците, щом като тези функции можели да се упражняват единствено от служител на Европол.
67 При обсъждането на правното и фактическо положение на жалбоподателя в качеството му на командирован експерт се установява, че дори и формално да се е върнал на работа в германската полиция на 1 септември 2005 г., в действителност той като цяло е продължил да упражнява същите функции като преди, но с друг правен статут. Впрочем жалбоподателят не доказва в какво се състоят съществените промени в неговата работа след 1 септември 2005 г.
68 Въпреки това следва да се посочи, че, от една страна, самият Европол е поискал от жалбоподателя да напусне длъжността на 31 август 2005 г., за да бъде спазено установеното в член 6 от Правилника за персонала ограничение за срока на договора и продълженията му. От друга страна, Европол е приел жалбоподателят да продължи да работи за него като командирован експерт, което в действителност е позволило в рамките на Европол да бъде осигурена приемственост във функциите на жалбоподателя, като по този начин той си е спестил фактическото връщане на работа в националните органи.
69 При това положение Европол не може надлежно да се позове на фактическите обстоятелства, описани в точки 63—65 от настоящото решение, за да обоснове тълкуване на разпоредбите на член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г., което да противоречи на тяхната ясна и недвусмислена редакция. Всъщност според установената съдебна практика, при липсата на подготвителни документи, които ясно да изразяват намерението на авторите на дадена разпоредба, следва да се вземе предвид единствено самият текст, така както е съставен, като му се придаде смисълът, който произтича от неговото граматическо и логическо тълкуване (вж. в този смисъл Решение на Съда от 1 юни 1961 г. по дело Simon/Съд, 15/60, Recueil, стр. 223 и 244, Решение на Съда на публичната служба от 14декември 2006 г. по дело André/Комисия, F‑10/06, Recueil FP, стр. І-А-1-183 и ІІ-А-1-755, точка 44). По този начин тълкуването, произтичащо от самата редакция на текста, не би могло да се замени с тълкуване, което се основава на фактически съображения във връзка с конкретен случай.
70 От гореизложеното следва, че правното основание, изведено от неправилното прилагане на член 2, точка 4 от Решението от 8 декември 2006 г., трябва да бъде уважено. Следователно решението на Европол от 10 октомври 2007 г. трябва да бъде отменено, без да е необходимо да се разглеждат останалите изтъкнати от жалбоподателя основания.
По съдебните разноски
71 По силата на член 87, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
72 След като Европол е загубил делото, а жалбоподателят е направил искане ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски, Европол следва да бъде осъден да заплати всички разноски по производството.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
реши:
1) Отменя Решение на Европейската полицейска служба (Европол) от 10 октомври 2007 г., с което г‑н Mölling не е допуснат до участие в процедурата за подбор за длъжността първи сътрудник („first officer“) в Отдела за борба с наркотиците на Европол.
2) Осъжда Европол да заплати всички съдебни разноски.
Van Raepenbusch | Boruta | Kanninen |
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 4 юни 2009 година.
Текстовете на настоящото решение и на цитираните в него решения на съдилищата на Общността, които все още не са публикувани в Сборника, са достъпни на уебсайта на Съда: www.curia.europa.eu