Language of document : ECLI:EU:F:2008:48

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

24 април 2008 година

Дело F-74/06

Pavlos Longinidis

срещу

Европейски център за развитие на професионалното обучение (Cedefop)

„Публична служба — Срочно наети служители — Преназначаване — Комисия по жалбите — Състав и Процедурен правилник — Нелоялно поведение — Уволнение — Мотивиране — Явна грешка в преценката — Злоупотреба с власт“

Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Longinidis иска отмяната на решението на ръководството на Cedefop от 30 ноември 2005 г. за прекратяване на договора му за неопределено време като срочно нает служител, на решението на ръководството на Cedefop от 10 март 2006 г. за отхвърляне на искането му за спиране на действието на посоченото по-горе решение, на решението на ръководството на Cedefop от 9 декември 2005 г. за преназначаването му на длъжността съветник към посоченото ръководство, на решението на комисията по жалбите към Cedefop от 24 май 2006 г. за отхвърляне на жалбата по административен ред, с която жалбоподателят иска отмяната на посочените по-горе решения за уволнение и за преназначаване, на решението на ръководството на Cedefop от 11 ноември 2005 г. за изменение на състава на комисията по жалбите, на решението на комисията по жалбите към Cedefop от 14 ноември 2005 г. за изменение на процедурния ѝ правилник, на решението на комисията по жалбите към Cedefop от 10 март 2006 г. за отхвърляне на жалбата по административен ред, подадена от жалбоподателя срещу последните две решения, на решението на ръководството на Cedefop от 28 април 2006 г. за отхвърляне на искането на жалбоподателя за отстраняване на заместник-директора на Cedefop от провеждането на административно разследване, което го засяга, и на решението на комисията по жалбите към Cedefop от 9 март 2006 г. относно жалба по административен ред, подадена от г‑жа C., срочно нает служител на Cedefop.

Решение: Отхвърля жалбата като частично недопустима и частично неоснователна. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Прекратяване на договор за неопределено време — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица; член 11 и член 47, буква в) от Условията за работа на другите служители)

2.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Прекратяване на договор за неопределено време — Право на преценка на администрацията

(член 47, буква в) и член 49, параграф 1 от Условията за работа на другите служители)

3.      Длъжностни лица — Организация на службите — Място на работа на персонала

(член 7 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Никое императивно съображение не позволява да се изключат срочно наетите служители от защита срещу необосновано уволнение особено когато са обвързани от договор за неопределено време или когато са обвързани от договор, сключен за определен срок, и са уволнени преди изтичането на срока му. За да се гарантира в този смисъл защита в достатъчна степен обаче е необходимо, от една страна, да се позволи на заинтересованите лица да проверят дали легитимните им интереси са зачетени или накърнени, както и да преценят дали е уместно да сезират съда, и от друга страна, да се даде възможност на последния да упражни контрол, което означава да се признае наличието на задължение за мотивиране в тежест на компетентния орган.

При наличието на мярка за уволнение на служител, с когото е сключен договор за неопределено време, особено значение се отдава на необходимостта мотивите, на които се основава подобна мярка, да бъдат по общо правило изложени ясно в писмена форма, за предпочитане в самия текст на съответното решение. Всъщност решението на институцията се материализира в този единствен акт, чиято законосъобразност се преценява към датата на приемането му. Задължението за излагане на мотивите за уволнението обаче може също да се счита изпълнено, ако заинтересованото лице е било надлежно уведомено за тези мотиви при събеседване с ръководителите му и ако решението на органа, оправомощен да сключва договори, е прието в кратък срок след провеждането на това събеседване. Ако е необходимо, посоченият орган може също да допълни тези мотиви на етапа на отговора на жалбата по административен ред, подадена от заинтересованото лице.

Органът, оправомощен да сключва договори, разполага с широко право на преценка относно уволненията, поради което контролът от страна на общностния съд се ограничава до проверката за липса на явна грешка или на злоупотреба с власт.

(вж. точки 49, 51 и 84)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 12 декември 2000 г., Dejaiffe/СХВП, T‑223/99, Recueil FP, стр. I‑A‑277 и II‑1267, точка 53; 6 февруари 2003 г., Pyres/Комисия, T‑7/01, Recueil FP, стр. I‑A‑37 и II‑239, точка 50

Съд на публичната служба — 26 октомври 2006 г., Landgren/ETF, F‑1/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑123 и II‑A‑1‑459, предмет на обжалване по висящо пред Първоинстанционния съд производство, T‑404/06 P, точки 73—75 и 79

2.      Предвид широкото право на преценка, с което разполага органът, оправомощен да сключва договори, в случай на нарушение, което може да обоснове уволнението на срочно нает служител, нищо не задължава посочения орган да започне дисциплинарно производство срещу него, вместо да прибегне до възможността за едностранно прекратяване на договора, предвидена в член 47, буква в) от Условията за работа на другите служители. Само в хипотезата, при която органът възнамерява да уволни срочно нает служител без предизвестие в тежки случаи на неизпълнение на служебните задължения, съгласно член 49, параграф 1 от Условията за работа на другите служители следва да се започне дисциплинарното производство, уредено в приложение IX към Правилника за длъжностните лица и приложимо по аналогия към срочно наетите служители. Освен това нищо не пречи администрацията да започне дисциплинарно производство дори след прекратяването на договора на срочно наетия служител с предизвестие, ако впоследствие се окаже, че нарушението, което се твърди, че е извършил, е достатъчно тежко, за да се започне подобна процедура.

(вж. точки 115 и 116)

3.      В случай на изменение на възложените на длъжностно лице функции, правилото за съответствие между степента и длъжността предполага съпоставка не между настоящите и предишните функции на заинтересованото лице, а между настоящите му функции и степента му в йерархията.

Освен това, за да може мярка по преназначаване да засегне правилото за съответствие между степента и длъжността, не е достатъчно тази мярка да води до промяна или дори до известно ограничаване на възложените на длъжностното лице задачи, а е необходимо новите му функции, разглеждани в тяхната цялост, предвид естеството, значението и обхвата им да са значително под това, което съответства на неговите степен и длъжност.

(вж. точки 142 и 143)

Позоваване на:

Съд — 23 март 1988 г., Hecq/Комисия, 19/87, Recueil, стр. 1681, точка 7

Първоинстанционен съд — 10 юли 1992 г., Eppe/Комисия, T‑59/91 и T‑79/91, Recueil, стр. II‑2061, точка 49; 28 май 1998 г., W/Комисия, T‑78/96 и T‑170/96, Recueil FP, стр. I‑A‑239 и II‑745, точка 104; 16 април 2002 г., Fronia/Комисия, T‑51/01, Recueil FP, стр. I‑A‑43 и II‑187, точка 53; 21 септември 2004 г., Soubies/Комисия, T‑325/02, Recueil FP, стр. I‑A‑241 и II‑1067, точка 55