Дело C‑3/17
Sporting Odds Ltd
срещу
Nemzeti Adó- és Vámhivatal Központi Irányítása
(Преюдициално запитване,
отправено от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság)
„Преюдициално запитване — Свободно предоставяне на услуги — Член 56 ДФЕС — Член 4, параграф 3 ДЕС — Харта на основните права на Европейския съюз — Ограничения — Хазартни игри — Национална правна уредба — Организиране на някои видове хазартни игри от държавата — Изключителни права — Концесионен режим за други видове игри — Изискване за лиценз — Административна санкция“
Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 28 февруари 2018 г.
1. Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Хазартни игри — Национална правна уредба, установяваща държавен монопол за организирането на някои хазартни игри и концесионен и лицензионен режим за организирането на други игри — Допустимост — Условия — Преценка от страна на националната юрисдикция
(член 56 ДФЕС)
2. Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Хазартни игри — Национална правна уредба, съгласно която онлайн хазартни игри могат да организират само организатори, които по силата на концесия стопанисват казино, намиращо се на територията на страната — Недопустимост — Нарушение на принципа на пропорционалност
(член 56 ДФЕС)
3. Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Хазартни игри — Национална правна уредба, установяваща концесионен и лицензионен режим за организиране на онлайн хазартни игри — Невъзможност за получаване на практика на такава концесия или лиценз от установени в други държави членки оператори — Недопустимост — Неспазване на задължението за прозрачност
(член 56 ДФЕС)
4. Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Хазартни игри — Проверка от националната юрисдикция на съответствието с правото на Съюза на национална правна уредба, ограничаваща упражняването на основна свобода на Европейския съюз — Липса на служебна проверка на пропорционалността на тази правна уредба — Доказателствена тежест върху страните — Допустимост
(член 4, параграф 3 ДЕС; член 56 ДФЕС; членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
5. Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Хазартни игри — Национална правна уредба, ограничаваща упражняването на основна свобода на Европейския съюз — Обосноваване — Доказателствена тежест върху държавата членка — Задължение на сезираната юрисдикция да изведе всички последици, произтичащи от пропуска да бъдат представени доказателства
(член 56 ДФЕС; членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
6. Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Хазартни игри — Национална правна уредба, ограничаваща упражняването на основна свобода на Европейския съюз — Обосноваване — Доказателствена тежест върху държавата членка — Задължение за представяне на анализ на последиците от ограничителната мярка — Липса — Обща преценка от националната юрисдикция
(член 56 ДФЕС)
7. Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Хазартни игри — Национална правна уредба, установяваща концесионен и лицензионен режим за организиране на онлайн хазартни игри — Несъвместимост с член 56 ДФЕС — Санкции срещу нарушителите — Недопустимост
(член 56 ДФЕС)
1. Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска двойствен режим за организиране на пазара на хазартни игри, при който някои хазартни игри попадат в обхвата на режима на държавен монопол, а други — в обхвата на концесионния и лицензионен режим за организирането на хазартни игри, стига запитващата юрисдикция да установи, че правната уредба, която ограничава свободното предоставяне на услуги, действително преследва, последователно и систематично, изтъкнатите от съответната държава членка цели.
(вж. т. 33; т. 1 от диспозитива)
2. Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална норма като разглежданата в главното производство, съгласно която лиценз за организирането на онлайн хазартни игри се издава единствено за организатори на хазартни игри, които по силата на концесия стопанисват казино, намиращо се на територията на страната, доколкото тази норма не е необходимо условие за постигане на поставените цели и съществуват свързани с по-малко ограничения мерки за постигането им.
Макар да е безспорно, че поради липсата на пряк контакт между потребителя и оператора достъпните по интернет хазартни игри са свързани с по-големи по значение и различни по естеството си опасности спрямо традиционните пазари на такива игри, що се отнася до евентуалните измами, извършвани от операторите спрямо потребителите (решение от 8 септември 2009 г., Liga Portuguesa de Futebol Profissional и Bwin International, C‑42/07, EU:C:2009:519, т. 70), съответната норма трябва все пак да отговаря на произтичащите от практиката на Съда условия относно пропорционалността (вж. в този смисъл решение от 6 март 2007 г., Placanica и др., C‑338/04, C‑359/04 и C‑360/04, EU:C:2007:133, т. 48).
(вж. т. 41 и 44; т. 2 от диспозитива)
3. Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство като разглежданото в главното производство, установяващо концесионен и лицензионен режим за организирането на онлайн хазартни игри, доколкото то съдържа норми, които са дискриминационни по отношение на установените в други държави членки оператори, или норми, които не са дискриминационни, но са прилагани непрозрачно или така, че да възпрепятстват или затруднят подаването на оферти от някои установени в други държави членки кандидати.
(вж. т. 49; т. 3 от диспозитива)
4. Член 56 ДФЕС и член 4, параграф 3 ДЕС във връзка с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което не предвижда служебна проверка на пропорционалността на мерките, ограничаващи свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 56 ДФЕС, и възлага тежестта за доказване на страните в производството.
(вж. т. 57; т. 4 от диспозитива)
5. Член 56 ДФЕС във връзка с членове 47 и 48 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че държавата членка, която е въвела ограничителна правна уредба, трябва да представи доказателствата, удостоверяващи наличието на цели, годни да обосноват пречка пред гарантирана в Договора за функционирането на ЕС основна свобода и пропорционалността ѝ, като в противен случай националният съд трябва да може да изведе всички произтичащи от този пропуск последици.
(вж. т. 60; т. 5 от диспозитива)
6. Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не може да се установи, че държавата членка не е изпълнила задължението си да обоснове ограничителна мярка, тъй като не е представила анализ на последиците от тази мярка към момента на въвеждането ѝ в националното законодателство или към момента на проверката ѝ от националния съд.
Всъщност националният съд трябва да извърши обща преценка на обстоятелствата, свързани с приемането и прилагането на ограничителната правна уредба (решение от 30 април 2014 г., Pfleger и др., C‑390/12, EU:C:2014:281, т. 52), а не само да констатира, че не е осъществено предварително проучване на последиците от правната уредба.
(вж. т. 64 и 65; т. 6 от диспозитива)
7. Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска санкция като тази в главното производство, наложена за нарушение на националното законодателство, установяващо концесионен и лицензионен режим за организирането на хазартни игри, когато това законодателство се окаже в противоречие с този член.
(вж. т. 68; т. 7 от диспозитива)