РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)
11 юни 2019 година(*)
„Научни изследвания и технологично развитие — Рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) — Покани за представяне на предложения и свързани с тях дейности по работната програма на ЕНС за 2016 г. — Решение на ERCEA за отхвърляне на заявление за отпускане на безвъзмездни средства като неотговарящо на условията за финансиране — Жалба по административен ред до Комисията — Мълчаливо решение за отхвърляне — Частична недопустимост — Изрично решение за отхвърляне — Право на ефективна съдебна защита“
По дело T‑478/16
Regine Frank, живуща в Бон (Германия), представлявана от S. Conrad, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват R. Lyal, L. Mantl и B. Conte, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на решението на Комисията от 17 юни 2016 г. и от друга страна, на решението на Комисията от 16 септември 2016 г., с които съответно мълчаливо и изрично се отхвърля жалбата по административен ред на жалбоподателката на основание член 22, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 година относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността (ОВ L 11, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 256),
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
състоящ се от: D. Gratsias, председател, I. Labucka (докладчик) и I. Ulloa Rubio, съдии,
секретар: N. Schall, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 31 януари 2019 г.,
постанови настоящото
Решение
I. Правна рамка
1 Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (наричана по-нататък „Рамкова програма Хоризонт 2020“) е приета въз основа на членове 173 ДФЕС и 182 ДФЕС с Регламент (ЕС) № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1906/2006 (ОВ L 347, 2013 г., стр. 81) и с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO (ОВ L 347, 2013 г., стр. 104).
2 Европейската комисия възлага някои задачи по управлението на рамковата програма „Хоризонт 2020“ на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет (ERCEA) в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 година относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността (ОВ L 11, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 256).
3 Сред задачите, които Комисията възлага на ERCEA, е тази за финансирането на проекти по частта „Високи постижения в научната област“, предвидена в Решение 2013/743/ЕС на Съвета от 3 декември 2013 година за създаване на специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ — рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на решения 2006/971/EC, 2006/972/EC, 2006/973/EC, 2006/974/EC и 2006/975/EC (ОВ L 347, 2013 г., стр. 965).
4 Критериите за подбор и процедурите за оценяване на заявленията за отпускане на безвъзмездни средства за 2016 г. са определени в работната програма на Европейския научноизследователски съвет (ЕНС).
5 Процедурата за представяне и оценяване на заявленията за безвъзмездни средства е определена в Решение C(2014) 2454 на Комисията от 15 април 2014 година относно правилата на ЕНС за представяне на предложения и свързаните с тях процедури за оценка, подбор и отпускане на средства, приложими за специфичната програма за изпълнение на рамковата програма „Хоризонт 2020“, изменено с Решение C(2015) 4975 на Комисията от 23 юли 2015 г. (наричани по-нататък „Правилата на ЕНС за представяне и оценка“).
6 Процедурата за подаване и оценяване на заявленията за безвъзмездни средства е описана подробно в точки 2.1—2.5 от Правилата на ЕНС за представяне и оценка.
7 Съгласно точка 2.2 от Правилата на ЕНС за представяне и оценка заявленията за отпускане на безвъзмездни средства трябва да бъдат подадени от главен изследовател от името на приемаща институция. Приемащата институция действа както като официален заявител, така и като съдоговорител на ERCEA за споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.
8 За да бъде допустимо, всяко заявление трябва да бъде придружено в момента на подаване и най-късно преди изтичането на срока за подаване на заявленията за отпускане на безвъзмездни средства по-специално от документ за съгласие от приемащата институция. Непълните предложения трябва да бъдат обявени за неотговарящи на условията.
9 За да бъде оценено, подаденото заявление за отпускане на безвъзмездни средства трябва също така да отговаря на всички критерии за избираемост и допустимост, посочени в работната програма на ЕНС за 2016 г.
10 Това се отнася по-специално за случаите, в съответствие с работната програма на ЕНС за 2016 г., за класирането в категория В на заявление, подадено през 2014 г. или 2015 г., което е пречка за подаването на ново заявление за отпускане на безвъзмездни средства за работната програма на ЕНС за 2016 г. (наричана по-нататък „клауза за пречка“).
11 Заявителите се информират за резултатите от научната оценка на тяхната кандидатура не по-късно от пет месеца след крайния срок за представяне на пълни предложения по член 20, параграф 2, буква а) от Регламент № 1290/2013.
12 Съгласно член 16 от Регламент № 1290/2013 оценката на заявлението може да бъде преразгледана.
13 В съответствие с член 17 от Регламент № 1290/2013 всеки заявител може да подаде административна жалба във връзка с участието си в рамковата програма „Хоризонт 2020“.
14 По отношение на решенията за отхвърляне, взети от изпълнителните агенции, член 22, параграфи 1—5 от Регламент № 58/2003 предвижда контрол за законосъобразност от страна на Комисията:
„1. За всеки акт на изпълнителна агенция, засягащ трето лице, Комисията може да бъде сезирана за контрол на законността от всяко лице, пряко и индивидуално засегнато, както и от държава членка.
Административното производство се отнася към Комисията в едномесечен срок от датата, на която заинтересованата страна или държавата членка са узнали за оспорвания акт.
След изслушване на аргументите на заинтересованата страна или на държавата членка и тези на изпълнителната агенция Комисията се произнася по административното производство в двумесечен срок от датата на неговото започване. Без да накърнява задължението на Комисията да отговори, като изложи писмено мотивите за своето решение, липсата на отговор от страна на Комисията в този срок е равносилна на отхвърляне на процедурата по производството.
[…]
5. Изрично или мълчалив[о] решение за отхвърляне на административна молба от Комисията може да се обжалва пред Съда […] в съответствие с член [263 ДФЕС]“.
II. Обстоятелствата по спора
15 На 1 август 2015 г. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз обявление, озаглавено „Покани за представяне на предложения и свързани с тях дейности по работната програма на ЕНС за 2016 г. в обхвата на рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014—2020 г.) (ОВ C 253, 2015 г., стр. 12).
16 На 17 ноември 2015 г. жалбоподателката, г‑жа Regine Franck, подава чрез електронната система за обмен, предоставена на разположение на участниците в рамковата програма „Хоризонт 2020“, заявление за отпускане на безвъзмездни средства до ERCEA за проект, свързан с превоза на светлина с квазикристали и непериодични структури (наричано по-нататък „заявлението за отпускане на безвъзмездни средства“).
17 Заявлението за отпускане на безвъзмездни средства е подадено от жалбоподателката от името на Техническия университет в Kaiserslautern (наричан по-нататък „университетът“).
18 На същия ден заявлението е оттеглено от университета, на основание че жалбоподателката не е оправомощена да прави такова искане за 2016 г. и че университетът не бил на разположение, за да приеме проекта на жалбоподателката.
19 Все на същия ден жалбоподателката подава повторно заявлението за отпускане на безвъзмездни средства, което отново е оттеглено от университета, преди да бъде подадено за трети път от жалбоподателката.
20 На 30 ноември 2015 г. университетът изпраща до ERCEA писмо, в което сочи, че не е на разположение като приемна институция за проекта на жалбоподателката. Освен това университетът пояснява, че жалбоподателката е използвала без негово разрешение за поканата за представяне на предложения от 2016 г. документ за съгласие, който университетът е издал в рамките на поканата за представяне на предложения за 2015 г.
21 С писмо от 18 март 2016 г. ERCEA информира жалбоподателката, от една страна, за отхвърлянето на нейното заявление за отпускане на безвъзмездни средства, на основание че то не отговаря на условията, и от друга страна, за възможностите за обжалване (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на ERCEA“).
22 С писмо от 16 април 2016 г. жалбоподателката прави искане за преразглеждане на оценката по смисъла на член 16 от Регламент № 1290/2013, прекласирано от ERCEA като заявление за преглед на допустимостта по рамковата програма „Хоризонт 2020“ по смисъла на член 17 от регламента.
23 С писмо от 17 април 2016 г. в приложение на член 22 от Регламент № 58/2003 жалбоподателката оспорва пред Комисията законосъобразността на решението на ERCEA (наричана по-нататък „жалбата по административен ред“).
24 С писмо от 24 май 2016 г. ERCEA информира жалбоподателката, че прегледът на допустимостта на нейното заявление за отпускане на безвъзмездни средства е довел до идентичен резултат.
25 С писмо от 3 юни 2016 г. Комисията пита жалбоподателката дали поддържа жалбата си по административен ред.
26 На 17 юни 2016 г., при липсата на отговор от Комисията на жалбата по административен ред в двумесечния срок, предвиден в член 22, параграф 1, трета алинея от Регламент № 58/2003, последната е отхвърлена имплицитно от Комисията („мълчаливо решение за отхвърляне“).
27 С писмо от 25 юни 2016 г. жалбоподателката информира Комисията, че поддържа жалбата си по административен ред.
28 С писмо от 10 август 2016 г. жалбоподателката се осведомява относно актуалното състояние на своята жалба по административен ред.
29 С писмо от същата дата Комисията отговаря, че решение по посочената жалба ще бъде прието през м. септември.
30 С писмо от 30 септември 2016 г. Комисията съобщава решението си от 16 септември 2016 г. за отхвърляне на жалбата по административен ред на основание член 22 от Регламент № 58/2003 с мотива, че заявление за отпускане на безвъзмездни средства без валиден документ за съгласие е недопустимо (наричано по-нататък „изричното решение за отхвърляне“).
31 С писмо от 9 октомври 2016 г. жалбоподателката подава нова жалба по административен ред до Комисията.
32 С писмо от 28 октомври 2016 г. Комисията информира жалбоподателката, че процедурата по член 22 от Регламент № 58/2003 е приключена и че изричното решение за отхвърляне вече може да бъде оспорено в контекста на жалба за отмяна пред Общия съд.
III. Производство и искания на страните
33 С акт, депозиран в секретариата на Общия съд на 26 август 2016 г., жалбоподателката иска да бъде допусната да се ползва от правна помощ съгласно разпоредбите на член 147 от Процедурния правилник на Общия съд.
34 На 26 октомври 2016 г. жалбоподателката подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
35 С определение от 16 февруари 2017 г. жалбоподателката е допусната да се ползва от правна помощ.
36 С писмо от 3 май 2017 г. секретариатът на Общия съд, в съответствие с член 106 от Процедурния правилник, пита страните дали желаят да бъдат изслушани.
37 С писмо от 6 юни 2017 г. жалбоподателката иска да бъде изслушана в рамките на устни състезания.
38 Комисията не отговаря в предвидения срок.
39 Страните са призовани на изслушване, което се провежда на 26 януари 2018 г.
40 По време на устните състезания жалбоподателката прави искане за отвод срещу съдиите от пети състав на Общия съд и секретаря (наричано по-нататък „искането за отвод“).
41 От протокола от заседанието следва:
„Представителят на жалбоподателката подаде искане за отвод срещу пети състав, като едновременно с това уточни, че не е съгласен с мотивите за това искане. Ответникът не коментира искането. С разрешение на председателя, в присъствието и под надзора на представителя на жалбоподателката, г‑жа Frank представя писмена защита, излагаща мотивите за искането за отвод“.
42 С определение от 26 февруари 2018 г. заместник-председателят на Общия съд отхвърля искането за отвод.
43 С писмо от 5 март 2018 г. представителят на жалбоподателката информира секретариата на Общия съд, че не желае повече да я представлява, поради това че последната без негово съгласие и знание, от една страна, е предала различни документи и съобщения по електронната поща до секретариата на Общия съд, а и до някои от неговите членове, и от друга страна, в хода на устните състезания е подала искане за отвод, с което той не бил съгласен. Той посочва също, че вече няма да може да представлява жалбоподателката напълно независимо по смисъла на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, и отбелязва, че самата жалбоподателка е посочила писмено пред Общия съд, че вече няма доверие в него.
44 С решение от 14 март 2018 г. Общият съд предоставя на жалбоподателката възможност до 16 май 2018 г. да съобщи на секретариата на Общия съд самоличността на новия си представител.
45 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 23 май 2018 г., жалбоподателката иска да бъде допусната да се ползва от правна помощ съгласно разпоредбите на член 147 от Процедурния правилник.
46 Тази молба е направена с оглед на подаването на жалба срещу решението на заместник-председателя на Общия съд от 26 февруари 2018 г., с което се отхвърля искането ѝ за отвод.
47 С определение от 29 юни 2018 г., Frank/Комисия (T‑478/16, непубликувано, EU:T:2018:417) председателят на пети състав на Общия съд решава да върне делото на Съда в съответствие с член 54, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.
48 С определение от 22 ноември 2018 г. Съдът отхвърля молбата за правна помощ.
49 На 6 декември 2018 г. Общият съд решава да поднови изслушването по настоящото дело, като го насрочва на 31 януари 2019 г.
50 При положение че жалбоподателката не съобщава на Общия съд името на новия си представител, призовката за изслушването на 31 януари 2019 г. е връчена на адв. Sebastian Conrad.
51 На 20 декември 2018 г. адв. Conrad информира секретариата на Общия съд, че той няма да представлява жалбоподателката на това изслушване.
52 В хода на устните състезания на 31 януари 2019 г. председателят на пети състав на Общия съд констатира че страните са били редовно призовани в съответствие с член 108, параграф 1 от Процедурния правилник.
53 На това заседание за изслушване жалбоподателката не е представлявана от адвокат, поради което тя иска лично прилагането на член 148, параграф 5 от Процедурния правилник.
54 Комисията посочва на Общия съд, че тя се позовава на писмените си изявления.
55 След изслушването, състояло се на 31 януари 2019 г., устната фаза на производството по настоящото дело е приключена и делото е обявено за решаване.
56 Жалбоподателката иска от Общия съд:
– да отмени мълчаливото решение за отхвърляне и изричното решение за отхвърляне,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
57 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.
IV. От правна страна
58 В хода на устните състезания и вследствие на констатираното от Общия съд отсъствие на редовно призован по смисъла на член 108, параграф 1 от Процедурния правилник представител на жалбоподателката, последната иска лично прилагането на член 148, параграф 5 от този Правилник.
1. По приложимостта на член 148, параграф 5 от Процедурния правилник
59 Съгласно член 147, параграфи 1—3 от Процедурния правилник:
„1. Молбата за правна помощ може да се подаде преди предявяването на иска или подаването на жалбата или докато производството е висящо.
2. Молбата за правна помощ трябва да бъде изготвена, като се използва формулярът, който се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и е достъпен на уебсайта на Съда на Европейския съюз. Без да се засяга действието на член 74, този формуляр трябва да се подпише от молителя или от адвокат, ако молителят се представлява от такъв. Молба за правна помощ, при чието изготвяне не е използван формулярът, не се взема предвид.
3. Към молбата за правна помощ се прилагат всякакви сведения и доказателства, които позволяват да се прецени имущественото състояние на молителя, например документ, издаден от компетентен национален орган, удостоверяващ това състояние“.
60 Съгласно член 148, параграф 4 от Процедурния правилник „[с] определението за предоставяне на правна помощ може да се определи адвокат, който да представлява заинтересованото лице, ако молителят е предложил в молбата за правна помощ този адвокат и последният е дал съгласието си да представлява молителя пред Общия съд“.
61 Накрая, член 148, параграф 5 от Процедурния правилник предвижда, че: „[а]ко заинтересованото лице не е предложило адвокат в молбата за правна помощ или след постановяването на определението за предоставяне на правна помощ или ако не е възможно да се утвърди неговият избор, секретарят изпраща определението за предоставяне на правна помощ и копие от молбата на компетентния орган на съответната държава, посочен в допълнителния правилник към Процедурния правилник на Съда“.
62 В настоящия случай следва да се отбележи, че вследствие на молбата ѝ от 26 август 2016 г. жалбоподателката е допусната да се ползва от правна помощ с определение на председателя на пети състав на Общия съд от 16 февруари 2017 г.
63 С посоченото определение адвокатът, предложен от жалбоподателката, е определен от Общия съд да я представлява по настоящото дело за цялото производство. Така Общият съд решава да допусне жалбоподателката да се ползва от правна помощ, като потвърждава нейния избор относно самоличността на своя представител.
64 При все това на 5 март 2018 г. адвокатът, определен от Общия съд, го информира, че не желае повече да представлява жалбоподателката. Впоследствие Общият съд уведомява жалбоподателката, че трябва да упълномощи друг адвокат да я представлява на съдебното заседание за изслушване на 31 януари 2019 г. Към деня на изслушването жалбоподателката не е упълномощила адвокат в отговор на тази покана на Общия съд. Именно в този контекст в хода на устните състезания на 31 януари 2019 г. жалбоподателката иска лично прилагането на член 148, параграф 5 от Процедурния правилник.
65 В контекста на молба за правна помощ член 148, параграф 5 от Процедурния правилник предвижда условията, при които адвокат може да бъде упълномощен по инициатива на секретаря на Общия съд да представлява страна пред Общия съд.
66 От член 148, параграф 5 от Процедурния правилник следва, че секретарят на Общия съд изпраща посочените в този член актове на компетентния национален орган, в случай че съответното лице, в молбата си за правна помощ или след уважаването на тази молба, не е предложило лично адвокат или в случай че Общият съд не одобри избора на заинтересованото лице.
67 От това следва, че ако заинтересованото лице е предложило лично адвокат, първо, прилагането на член 148, параграф 5 от Процедурния правилник с цел заместването на този адвокат с друг налага подаване на нова молба за правна помощ в съответствие с формалните условия по член 147, параграф 2 от Процедурния правилник, придружена от документите, необходими съгласно член 147, параграф 3 от Процедурния правилник, за да се провери дали все още са налице условията по същество. Второ, подобно заместване може да се направи по силата на член 148, параграф 5 от Процедурния правилник само когато то е станало необходимо поради обективни обстоятелства, независещи от поведението или волята на заинтересованото лице, като смърт, пенсиониране или неспазване на професионалните или етичните задължения на адвоката.
68 Всъщност, от една страна, правната помощ представлява предимство, предоставено безплатно на заинтересованото лице с цел ефективното упражняване на правото му на съдебна защита. Следователно съответното заинтересовано лице е длъжно да се възползва от това предимство по начин, който зачита ролята, която съдебната система на Съюза признава на адвокатската професия. Последният е сътрудник на правосъдието, призован да предостави напълно независимо и във висшия интерес на същото законната помощ, от която клиентът има нужда (определение от 17 май 2017 г., Olivetel/EUIPO — Polyrack Electronic Aufbausysteme (POLY RACK), T‑28/17, непубликувано, EU:T:2017:404, т. 11). Следователно фактът, че адвокат се отказва да представлява страна по производството, като се позовава на поведение на последната, което може сериозно да ограничи ролята на представител, както е определена по-горе, не би могъл да се счита за основателна причина, която може да обоснове прилагането на член 148, параграф 5 от Процедурния правилник.
69 Както е изложено в точки 62 и 63 по-горе, в молбата си за правна помощ, подадена на 26 август 2016 г., жалбоподателката предлага името на адв. Conrad като представляващ адвокат, който избор е потвърден в определението от 16 февруари 2017 г.
70 Поради това следва да се констатира, че член 148, параграф 5 от Процедурния правилник би могъл да се приложи в настоящия случай само след нова молба за правна помощ, подадена в съответствие с член 147, параграфи 2 и 3 от Процедурния правилник.
71 При все това, от една страна, жалбоподателката не е подала такава молба в секретариата на Общия съд. От друга страна и при всички случаи описаните от адв. Conrad обстоятелства (вж. т. 43 по-горе) не биха могли с оглед на преценките, направени в точка 68 по-горе, да се считат за оправдаващи прилагането на член 148, параграф 5 от Процедурния правилник. В този контекст сам по себе си фактът, че жалбоподателката е изтъкнала загубата на доверие в адв. Conrad, не е достатъчен, за да се задейства прилагането на член 148, параграф 5 от Процедурния правилник, тъй като нищо не ѝ е пречило да упълномощи друг адвокат, който да я представлява.
72 Доколкото страните са представили надлежно своите писмени становища в хода на писмената фаза на производството и устната фаза на същото е приключена, Общият съд счита, че е достатъчно добре информиран от материалите по преписката, за да се произнесе по делото.
2. По искането за отмяна
73 С жалбата си жалбоподателката иска отмяна на мълчаливото решение за отхвърляне и на изричното решение за отхвърляне.
1. По искането за отмяна на мълчаливото решение за отхвърляне
74 Следва да се припомни, че съгласно член 22, параграфи 1 и 5 от Регламент № 58/2003 Комисията взема решение по жалбата по административен ред в двумесечен срок от датата на нейното подаване. Без да накърнява задължението на Комисията да отговори, като изложи писмено мотивите за своето решение, липсата на отговор от страна на Комисията в този срок е равносилна на мълчаливо отхвърляне на жалбата.
75 В настоящия случай Комисията не се е произнесла по административната жалба, подадена на 17 април 2016 г. от жалбоподателката, в срок от два месеца.
76 Така липсата на отговор на Комисията на 17 юни 2016 г. е равносилна на мълчаливо отхвърляне на жалбата по административен ред, срещу което решение може да се подаде жалба за отмяна пред Общия съд съгласно член 22, параграф 5 от Регламент № 58/2003.
77 При все това на 16 септември 2016 г., т.е. преди подаването на жалбата по настоящото дело, Комисията приема решение, с което изрично отхвърля жалбата по административен ред и което е съобщено на жалбоподателката на 30 септември 2016 г.
78 Така с приемането на изричното решение за отхвърляне Комисията на практика е оттеглила мълчаливото си решение за отхвърляне (вж. по аналогия решение от 10 декември 2010 г., Ryanair/Комисия, T‑494/08—T‑500/08 и T‑509/08, EU:T:2010:511, т. 45).
79 Когато обаче даден акт е оттеглен, той изчезва напълно от правния ред на Съюза (вж. определение от 12 януари 2011 г., Terezakis/Комисия, T‑411/09, EU:T:2011:4, т. 16 и и цитираната съдебна практика).
80 Следователно, доколкото цели отмяната на мълчаливото решение за отхвърляне, жалбата трябва да се отхвърли като недопустима.
2. По искането за отмяна на изричното решение за отхвърляне
81 В подкрепа на жалбата си жалбоподателката изтъква по същество две основания, изведени, първото, от нарушение на правото ѝ на ефективна съдебна защита, а второто, от грешки при прилагане на правото.
1) По първото основание, изведено от нарушение на правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателката
82 В рамките на първото основание жалбоподателката изтъква по същество, че късното разглеждане от страна на Комисията на нейната жалба по административен ред нарушава правото ѝ на ефективна съдебна защита.
83 Тя упреква Комисията за това, че не е взела решението си по административната жалба в срока по член 22, параграф 1, трета алинея от Регламент № 58/2003. Спазването на този срок било от голямо значение, тъй като късно решение можело да заблуди адресатите, по-специално по отношение на срока за подаване на жалба.
84 Тя твърди, че същото се отнася и за случаите, в които Комисията обявява, че иска да се произнесе изрично по жалбата по административен ред в момент, когато срокът за обжалване на мълчалив отказ вече е започнал да тече.
85 В това отношение, първо, следва да се припомни, че по силата на член 22, параграфи 1 и 5 от Регламент № 58/2003 Комисията взема решение относно жалбата по административен ред в двумесечен срок от датата на нейното подаване. Без да накърнява задължението на Комисията да отговори, като изложи писмено мотивите за своето решение, липсата на отговор от страна на Комисията в този срок е равносилна на мълчаливо отхвърляне на жалбата. Изрично или мълчаливо решение за отхвърляне на жалба по административен ред може да бъде предмет на жалба за отмяна пред Съда в съответствие с член 263 ДФЕС.
86 Второ, нито един правен принцип не води до това администрацията да загуби своята компетентност да отговори на искане, дори извън предвидените за това срокове. Механизмът на мълчаливия отказ е създаден, за да се избегне рискът администрацията да реши да не отговори на искане и да избегне всякакъв съдебен контрол, а не за да направи незаконно всяко несвоевременно прието решение. По принцип администрацията има задължението да предостави, дори със закъснение, мотивиран отговор на всяко искане на правен субект. Подобно разрешение съответства на функцията на механизма на мълчаливия отказ, която се състои в това да разреши на правните субекти да атакуват бездействието на администрацията с цел да получат мотивиран отговор от нея (вж. по аналогия решение от 19 януари 2010 г., Co-Frutta/Комисия, T‑355/04 и T‑446/04, EU:T:2010:15, т. 59).
87 Трето, изискването за съдебен контрол представлява основен принцип на правото на Съюза, който произтича от конституционните традиции, общи за държавите членки, и е провъзгласен също в членове 6 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. Освен това правото на ефективно обжалване е потвърдено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
88 В настоящия случай обаче Комисията не е могла, с приемането на изричното решение за отхвърляне, да наруши правото на жалбоподателката на ефективна съдебна защита, при това въпреки че решението е било прието след изтичането на двумесечния срок, определен на Комисията в член 22, параграф 1, трета алинея от Регламент № 58/2003, за да се произнесе по жалбата по административен ред.
89 Всъщност изричното решение за отхвърляне информира жалбоподателката относно възможността да поиска отмяната на това решение в рамките на жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС, каквато е била подадена в предвидения срок, тъй като жалбата е подадена на 26 октомври 2016 г., т.е. по-малко от два месеца след съобщаването на изричното решение за отхвърляне на 30 септември 2016 г.
90 Поради това първото основание на жалбата трябва да се отхвърли по същество.
2) По второто основание, изведено от грешки при прилагане на правото
91 Второто основание се състои от две части.
1) По първата част, изведена от незаконното прилагане на клаузата за пречка
92 В рамките на първата част жалбоподателката поддържа по същество, че изричното решение за отхвърляне трябва да се отмени, тъй като Комисията не е коригирала незаконосъобразност, опорочаваща решението за отхвърляне на ERCEA, която по-конкретно е основала отхвърлянето на заявлението за отпускане на безвъзмездни средства на класирането в категория В на предходно заявление за отпускане на безвъзмездни средства в рамките на поканата за представяне на предложения за 2015 г., въпреки че това класиране е било предмет на висяща жалба пред Общия съд.
93 В това отношение следва да се припомни, че макар решението за отхвърляне на ERCEA да се основава на няколко мотива, а именно главно на липсата на валиден документ за съгласие от страна на приемаща институция, и при условията на евентуалност, на клаузата за пречка, изричното решение за отхвърляне се основава единствено на първия от тези мотиви.
94 При това положение, ако се предположи, че вторият от тези мотиви на решението за отхвърляне на ERCEA е бил погрешен, това не променя факта, че той не е мотив на обжалваното решение, поради което първата част на второто основание трябва да се отхвърли като неотносима.
2) По втората част, изведена от погрешна оценка на допустимостта на заявлението за отпускане на безвъзмездни средства
95 В рамките на втората част жалбоподателката твърди, че нито приемаща институция, нито документ за съгласие са били необходими, за да подаде своето заявление за отпускане на безвъзмездни средства.
96 На първо място, тя поддържа, че е представила валиден документ за съгласие, тъй като нищо от писмото на университета от 30 януари 2015 г., приложено към заявлението за отпускане на безвъзмездни средства, не позволява да се заключи, че документът се отнася само до поканата за представяне на предложения от 2015 г.
97 В настоящия случай обаче от документа за съгласие на университета от 30 януари 2015 г., по-точно от неговия предмет, става ясно, че университетът се е ангажирал изключително в качеството на приемаща институция за поканите за представяне на предложения от 2015 г.
98 При всички случаи, както напълно правилно изтъква Комисията, университетът е оттеглил два пъти заявлението за отпускане на безвъзмездни средства и е обявил, че не е на разположение като приемаща институция за поддържания от жалбоподателката проект (вж. т. 18—20 по-горе).
99 Поради това доводът на жалбоподателката следва да се отхвърли.
100 На второ място, жалбоподателката твърди, че университетът не е имал право едностранно да оттегли съгласието си след изтичането на крайния срок за подаване на заявленията за отпускане на безвъзмездни средства. Тя счита, че Правилата на ЕНС за представяне и оценка не предвиждат подобно правомощие.
101 Тази логика обаче се основава на погрешна предпоставка, а именно това, че университетът е изразил съгласието си със заявлението за отпускане на безвъзмездни средства.
102 Всъщност жалбоподателката е подала своето заявление за отпускане на безвъзмездни средства без валиден документ за съгласие от страна на университета, който също с писмо от 30 ноември 2015 г. е информирал ERCEA, че не е на разположение като приемаща институция за проекта на жалбоподателката.
103 Следователно при липсата на валидно съгласие и a fortiori при наличието на две оттегляния на заявлението за отпускане на безвъзмездни средства от университета жалбоподателката не би могла надлежно да поддържа, че университетът не е можел да оттегли съгласието си след изтичането на крайния срок за подаване на заявлението за отпускане на безвъзмездни средства.
104 На трето място, жалбоподателката претендира правото да подаде заявление в качеството на физическо лице.
105 Във връзка с това наистина от бележка под линия 15 от Правилата на ЕНС за представяне и оценка следва, че „по изключение основният изследовател може сам да изпълни функцията на предлагащо юридическо лице, ако действа като независим правен субект“.
106 При все това в настоящия случай, от една страна, трябва да се констатира, че при подаване на заявлението си за отпускане на безвъзмездни средства жалбоподателката е използвала идентификационния код на университета.
107 От друга страна, макар жалбоподателката наистина да е поискала личен идентификационен код, това искане е било направено едва след изтичането на крайния срок за подаване на заявлението за отпускане на безвъзмездни средства, поради което той не е могъл да бъде използван за тази цел.
108 Така заявлението за отпускане на безвъзмездни средства е било подадено от името на университета, а не от името на жалбоподателката, поради което последната е трябвало да поиска съгласието на университета, преди да подаде заявлението си.
109 Ето защо доводът на жалбоподателката следва да се отхвърли.
110 На четвърто място, жалбоподателката твърди, че ERCEA е била длъжна да ѝ поиска разяснения по повод на нейното заявление за отпускане на безвъзмездни средства в съответствие с точка 2.3 от Правилата на ЕНС за представяне и оценка и да ѝ даде възможност да потърси друга приемаща институция, когато се е оказало, с оглед на писмото на университета от 30 ноември 2015 г., че документът за съгласие на последния не се отнасял до поканата за представяне на предложения от 2016 г. Автоматичното отхвърляне на заявлението за отпускане на безвъзмездни средства не било съвместимо с процедурните разпоредби, посочени в работната програма на ЕНС за 2016 г.
111 В това отношение, от една страна, безспорно от член 96, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1), на който се позовава точка 2.3 от Правилата на ЕНС за представяне и оценка, става ясно, че „[к]огато поради явна техническа грешка от страна на заявителя или оферента или когато заявителят или оферентът не предаде доказателство или не даде декларация, комисията за оценка или, по целесъобразност, отговорният разпоредител с бюджетни кредити приканва, освен в надлежно обосновани случаи, заявителя или оферента да предостави липсващата информация или да изясни оправдателните документи“ и че „[и]нформация или разяснения от този тип не може да изменят в значителна степен предложението или условията на офертата“.
112 От друга страна, в член 56а от модела на споразумение за отпускане на безвъзмездни средства от ЕНС, на който жалбоподателката се позовава по същество в репликата, се предвижда хипотезата на промяна на приемащата институция през периода на финансиране.
113 При все това в настоящия случай жалбоподателката не може да упрекне ERCEA за това, че тази агенция не ѝ е позволила да смени приемащата институция, считано от 30 ноември 2015 г.
114 Всъщност се оказва, че идентичността на приемащата институция е съществен елемент в рамките на заявление за отпускане на безвъзмездни средства и поради това не може сама по себе си да бъде заменена или добавена, без това да доведе до съществено изменение на заявлението. Следва, че този въпрос не попада в обхвата на понятието „явна техническа грешка“ и следователно излиза извън обхвата на точка 2.3 от Правилата на ЕНС за представяне и оценка.
115 Освен това предвидената хипотеза в член 56а от модела на споразумение за отпускане на безвъзмездни средства на ЕНС не се отнася за промяна на приемащата институция по време на процедурата за оценка на заявленията за отпускане на безвъзмездни средства, а за промяна през периода, за който са отпуснати безвъзмездните средства.
116 Така, жалбоподателката не може да упрекне ERCEA, че не ѝ е позволила да търси нова приемаща институция, поради което втората част на второто основание следва да се отхвърли.
117 Въз основа на гореизложените съображения следва жалбата да се отхвърли като недопустима, доколкото цели отмяната на мълчаливото решение за отхвърляне, каквото представлява липсата на отговор на Комисията по жалбата по административен ред на жалбоподателката, и като неоснователна, доколкото цели отмяната на решението на Комисията от 16 септември 2016 г.
По съдебните разноски
118 Съгласно член 149, параграф 5 от Процедурния правилник, когато получателят на правна помощ загуби делото, Общият съд може, ако справедливостта изисква това, като се произнася по съдебните разноски със съдебния акт, с който се слага край на производството, да постанови една или повече други страни да понесат направените от тях съдебни разноски или тези съдебни разноски да се поемат изцяло или отчасти от касата на Общия съд като правна помощ.
119 В случая, тъй като жалбоподателката се ползва от правна помощ и е загубила делото, справедливостта изисква всяка страна по настоящото производство да понесе направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Gratsias | Labucka | Ulloa Rubio |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 1 1 юни 2019 година.
E. Coulon