Language of document : ECLI:EU:F:2008:8

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА

30 януари 2008 година

Дело F‑64/07 R

S

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Обезпечително производство — Молба за спиране на изпълнението на акт — Неотложност — Липса“

Предмет: Молба, подадена на основание членове 242 ЕО, 243 ЕО и членове 157 EA и 158 EA, с която S иска спиране на изпълнението на решението на Парламента от 27 юли 2006 г., с което е преназначен в Брюксел като консултант на генералната директорка по информацията

Решение: Отхвърля молбата за допускане на обезпечение. Съдът на публичната служба не се произнася по съдебните разноски.

Резюме

1.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Неотложност — Значителна и непоправима вреда

(членове 242 ЕО и 243 ЕО, член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Обезпечително производство — Условия за допустимост — Жалба — Изисквания за форма

(член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Неотложният характер на молбата за допускане на обезпечение трябва да се преценява по отношение на необходимостта от временно произнасяне, за да се предотврати възможността от причиняване на значителна и непоправима вреда на страната в производството, която желае постановяването на временните мерки. Тази страна следва да представи доказателство, че не може да изчака изхода на главното производство, без да трябва да понесе такава вреда. Макар да е вярно, че за да се установи наличието на такава вреда, не е необходимо да се изисква настъпването на вредата да бъде установено с абсолютна сигурност и че е достатъчно тя да бъде предвидима с достатъчна степен на вероятност, това не променя обстоятелството, че жалбоподателят остава длъжен да докаже обстоятелствата, за които се счита, че основават вероятността от настъпването на значителна и непоправима вреда.

(вж. точки 30 и 31)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 1 юли 1999 г, Samper/Парламент, T‑111/99 R, Recueil FP, стр. I‑A‑111 и II‑609, точка 38, 7 декември 2001 г., Lior/Комисия, T‑192/01 R, Recueil, стр. II‑3657, точка 49, 6 декември 2002 г., D/ЕИБ, T‑275/02 R, Recueil FP, стр. I‑A‑259 и II‑1295, точки 59 и 60

2.      По силата на член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба молбите, свързани с временните мерки, трябва да изложат по-специално фактическите и правни основания, които обосновават вероятната основателност (fumus boni juris) за постановяване на поисканите временни мерки.

(вж. точка 38)