РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (втори състав)
10 юли 2014 година(*)
„Публична служба — Персонал на ЕИБ — Назначаване — Длъжност началник на отдел — Назначаване на кандидат, различен от жалбоподателката — Нередности на процедурата за подбор — Задължение за безпристрастност на членовете на комисията за подбор — Укорими действия на председателя на комисията за подбор спрямо жалбоподателката — Конфликт на интереси — Устно изложение, общо за всички кандидати —Документи, предоставени за устното изложение, които могат да поставят в по-благоприятно положение единия от кандидатите — Кандидат, участвал в изготвянето на предоставените документи — Нарушение на принципа на равенство — Жалба за отмяна — Искане за обезщетение“
По дело F‑115/11
с предмет жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС,
CG, служител на Европейската инвестиционна банка, с местожителство в Sandweiler (Люксембург), за която се явяват първоначално N. Thieltgen, а впоследствие J.‑N. Louis и D. de Abreu Caldas, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска инвестиционна банка (ЕИБ), за която се явяват G. Nuvoli и T. Gilliams, в качеството на представители, подпомагани от A. Dal Ferro, адвокат,
ответник,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав),
състоящ се от: M. I. Rofes i Pujol (докладчик), председател, K. Bradley и J. Svenningsen, съдии,
секретар: X. Lopez Bancalari, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 март 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 27 октомври 2011 г., CG по същество иска от Съда на публичната служба да отмени решението на председателя на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ, наричана по-нататък „Банката“) за назначаване на г‑н A, вместо нея, на длъжността началник на отдел „Политика на риска и ценообразуване“ („Risk Policy and Pricing division“, наричан по-нататък „отдел RPP“) в департамент „Кредитни рискове“ към генерална дирекция (ГД) „Управление на рисковете“ (наричана по-нататък „ГД „Управление на рисковете“) и да осъди Банката да поправи имуществените и неимуществените вреди, които тя смята, че е претърпяла.
Правна уредба
2 В съответствие с член 308 ДФЕС уставът на Банката е включен в протокол, приложен към този Договор и към Договора за ЕС, от които е неразделна част.
3 В член 7, параграф 3, буква з) от Протокол № 5 за Устава на Банката се посочва, че Съветът на гуверньорите приема процедурен правилник на Банката. Този правилник е одобрен на 4 декември 1958 г. и e изменян многократно. В него се предвижда, че Управителният съвет приема правилниците за персонала на Банката.
4 На 20 април 1960 г. Управителният съвет на ЕИБ приема Правилник за персонала на Банката. Член 14 от Правилника за персонала в редакцията му, приложима към спора, предвижда, че персоналът на Банката се състои от три категории служители според изпълняваната длъжност: в първата категория е ръководният персонал и тя включва две длъжности — длъжност „[р]ъководител“ и „[д]лъжност C“; във втората категория е експертният персонал и тя включва три длъжности — „[д]лъжност D“, „[д]лъжност E“ и „[д]лъжност F“; в третата категория е персоналът с изпълнителски функции и тя включва четири длъжности.
5 Член 41 от Правилника за персонала на Банката предвижда:
„Всички индивидуални спорове между Банката и нейните служители се отнасят до Съда [на Европейския съюз].
Споровете, които не са свързани с прилагането на [дисциплинарни] мерки, са предмет на процедура за уреждане по взаимно съгласие пред помирителната комисия на Банката, при това независимо от образуваното пред Съда производство.
[…]“ [неофициален превод].
6 На 25 май 2004 г. Управителният комитет на Банката одобрява документ, озаглавен „Указания относно [в]ътрешната [м]обилност и [п]овишенията“ (наричан по-нататък „Указанията“).
7 Член 2 от Указанията, озаглавен „Публикуване на свободни длъжности“, гласи:
„Общото правило е, че свободните длъжности са достъпни за всички служители и се публикуват. […]“. [неофициален превод]
8 Член 3 от Указанията, озаглавен „Комисии за подбор“, предвижда:
„Колективното оценяване на ръководния персонал чрез комисии за подбор има за цел да допринесе за равновесието, справедливостта и прозрачността на процеса на взимане на решения за назначаване на свободни длъжности. […] използването на комисии за подбор се изисква за назначаване на свободните места за длъжност С или по-високи от нивото [на тази длъжност] […]“. [неофициален превод]
9 Приложение I от Указанията относно състава и функциите на комисиите за подбор гласи:
„[…] Комисиите за подбор трябва във възможно най-голяма степен да представляват ръководния екип, като се отчитат обхватът и значимостта на съответната длъжност. Те трябва да бъдат в състав от петима членове и да включват жени и мъже. В комисиите за подбор трябва да има поне един представител от [отдел „Човешки ресурси“] и един представител от друга [г]енерална дирекция, различна от генералната дирекция, в която е подлежащата на заемане длъжност. Членовете на комисията за подбор трябва да заемат длъжност поне от същото ниво като подлежащата на заемане длъжност.
[Г]енералният [д]иректор, отговарящ за длъжността, и [отдел „Ч]овешки [р]есурси“ определят съвместно състава на комисията за подбор“. [неофициален превод]
10 Отдел „Човешки ресурси“ на Банката е изготвил документ, озаглавен „Добрите [п]рактики на [к]омисиите за [п]одбор“ (наричан по-нататък „добрите практики“). Член 4.1 в редакцията му, приложима към спора, предвижда:
„Комисиите за подбор са в състав от петима членове с право на глас и един наблюдател от [паритетната комисия за равните възможности на мъжете и жените]. Председателят на комисията за подбор обикновено представлява генералната дирекция, в която е подлежащата на заемане длъжност. Петимата членове с право на глас имат еднакво право на глас. Наблюдателят от [паритетната комисия за равните възможности на мъжете и жените] няма право на глас. Петимата членове с право на глас трябва да заемат длъжност поне от същото ниво като свободната длъжност. Съставът на комисията се определя съвместно от [отдел „Човешки ресурси“] и генералната дирекция, в която е подлежащата на заемане длъжност, и трябва да включва поне един член с право на глас от женски пол“. [неофициален превод]
11 Член 5.1 от добрите практики има следното съдържание:
„Правото на глас на председателя на комисията за подбор и на останалите членове с право на глас е едно и също, но той действа като „primus inter pares“ […], което означава, че при липса на консенсус относно окончателната препоръка за назначаване [п]редседателят има решаващ глас за окончателната препоръка, което (в случай че е упражнено това право) трябва да бъде обяснено в протокола от заседанието на комисията за подбор“. [неофициален превод]
12 Съгласно член 10.3 от добрите практики:
„[…] При обсъждането на резултатите и по време на разискванията на комисията за подбор […] [п]редседателят взема думата последен, за да даде възможност на останалите членове да изразят становищата си, без да се влияят от [г]енералната дирекция, която ще назначава. […]“. [неофициален превод]
13 Съгласно член 17 от добрите практики:
„Решението за назначаване се взема от [п]редседателя [на Банката] след съгласуване с другите членове на Управителния [к]омитет по предложение на [д]иректора [на отдел „Човешки ресурси“]. За целта и въз основа на протокола на [к]омисията за подбор [д]иректорът [на отдел „Човешки ресурси“] отправя предложение за назначаване до [комисията в състав Управителния комитет и генералния секретар], като добавя към него, ако счита за необходимо, всякакви допълнителни съображения, изложени [от отдел „Човешки ресурси“]“. [неофициален превод]
Обстоятелства в основата на спора
14 Жалбоподателката е назначена в Банката на длъжност E, категория експертен персонал на 16 юли 1998 г.
15 На 1 април 2001 г. жалбоподателката е повишена в длъжност D, стъпка 1, категория „експертен персонал“.
16 От 1 януари 2008 г. жалбоподателката е назначена за началник на отдел „Координация“ (наричан по-нататък „отдел „Координация“) в ГД „Управление на рисковете“ и е повишена в длъжност C, категория „ръководен персонал“. Към датата на подаване на жалбата жалбоподателката все още заема тази длъжност.
17 При встъпването в длъжност на жалбоподателката като началник на отдел „Координация“ ГД „Управление на рисковете“ е управлявана от генерален директор, под прякото ръководство на когото са г‑н X, директор на департамент „Кредитни рискове“, г‑н Y, директор на департамент „Финансови рискове“, и жалбоподателката.
18 В атестационния доклад на жалбоподателката за 2008 г. генералният директор на ГД „Управление на рисковете“ приема в качеството си на оценяващ, че работата ѝ отговаря на всички очаквания, и на жалбоподателката е дадена премия.
19 В атестационния доклад на жалбоподателката за първото полугодие на 2009 г. оценяващият заключава, че работата на жалбоподателката е много добра. Размерът на възнаграждението ѝ е увеличен с три министъпки и тя получава премии.
20 С докладна записка от 16 февруари 2011 г. генералният директор на ГД „Управление на рисковете“ представя на Управителния комитет на Банката предложение за реорганизация на тази генерална дирекция.
21 На 18 февруари 2011 г. жалбоподателката подава искане за образуване на производство за разследване във връзка със зачитането на човешкото достойнство на работното място срещу г‑н X и г‑н Y. В това искане жалбоподателката твърди, че от юни 2010 г., що се отнася до г‑н X, и от септември 2008 г., що се отнася до г‑н Y, те я сплашвали и тормозели, по-специално като я „държали настрани“ и омаловажавали и/или намалявали ролята и отговорностите ѝ.
22 На 22 февруари 2011 г. Управителният комитет на Банката утвърждава проекта за реорганизация на ГД „Управление на рисковете“ (наричан по-нататък „реорганизацията на ГД „Управление на рисковете“), като тази нова организация е различна от предложението съдържащо се в докладната записка от 16 февруари 2011 г. на генералния директор на ГД „Управление на рисковете“.
23 С писмо на директора на отдел „Човешки ресурси“ от 28 февруари 2011 г. жалбоподателката е уведомена за образуване на производството за разследване и е поканена да изложи писмено оплакването си.
24 В писмена записка от 14 март 2011 г. жалбоподателката посочва проявите на тормоз и сплашване, които двамата предполагаеми виновници за тормоза — г‑н X и г‑н Y, са имали спрямо нея.
25 Със съобщение от 30 март 2011 г. председателят на Банката уведомява служителите, че Управителният комитет е одобрил, считано от 1 април 2011 г., реорганизацията на ГД „Управление на рисковете“ (наричано по-нататък „съобщение до персонала от 30 март 2011 г.“). От това съобщение е видно, че от този момент нататък с общата политика на риска, включително със споразуменията Базел, капиталовата адекватност, стрес тестовете и ценообразуването ще се занимава новосъздаден отдел — отдел RPP — включен в департамент „Кредитни рискове“ към ГД „Управление на рисковете“. В съобщението до персонала от 30 март 2011 г. се посочва също, че в рамките на реорганизацията на ГД „Управление на рисковете“ г‑н Y, директор на департамент „Финансови рискове“, ще стане директор на департамент „Кредитни рискове“ и обявлението за новата длъжност началник на отдел RPP (наричана по-нататък „спорната длъжност“) ще бъде публикувано в съответствие с обичайната процедура на Банката.
26 На 20 май 2011 г. е публикувано обявлението за спорната длъжност. Срокът за подаване на документи за кандидатстване е 7 юни 2011 г.
27 С електронно писмо от 3 юни 2011 г. до директора на отдел „Човешки ресурси“ жалбоподателката иска спиране на процедурата по назначаване за заемане на спорната длъжност, по-специално тъй като срещу г‑н Y, който участва в комисията за подбор, имало производство за разследване, образувано по нейно искане. На това електронно съобщение не е изпратен отговор.
28 На 7 юни 2011 г. жалбоподателката представя документи за кандидатстване за спорната длъжност.
29 С електронно писмо от 10 юни 2011 г. жалбоподателката е поканена на събеседване с комисията за подбор, насрочено за 17 юни 2011 г. В поканата за събеседване с комисията за подбор се посочва, че комисията е в състав от пет души с председател г‑н Y. В нея се уточнява също, че по време на събеседването жалбоподателката ще трябва да направи десетминутно изложение по въпрос, който ѝ е изпратен с електронното писмо и за което тя можела да си помага с документите, приложени към електронното писмо.
30 С електронно писмо от 14 юни 2011 г. до директора на отдел „Човешки ресурси“ жалбоподателката иска г‑н Y да бъде заменен.
31 С електронно писмо също от 14 юни 2011 г. директорът на отдел „Човешки ресурси“ отговаря на жалбоподателката, че съставът на комисията за подбор няма да се променя. Той посочва, че е „немислимо“ г‑н Y, директор на департамент „Кредитни рискове“, да не ръководи всички събеседвания на комисията за подбор. Той подчертава, че служител от отдел „Човешки ресурси“ е член на комисията за подбор и едно от основните му задължения е да осигури справедливо и обективно третиране на всички кандидати.
32 На 16 юни 2011 г. по обяд с електронно писмо до секретариата на комисията за подбор жалбоподателката изпраща мотивационното писмо и автобиографията си.
33 С електронно писмо също от 16 юни 2011 г. вечерта жалбоподателката уведомява секретариата на комисията за подбор, че по медицински причини не може да се яви на насроченото за следващия ден събеседване и че ще бъде в отпуск по болест в продължение на три седмици.
34 На 17 юни 2011 г. комисията за подбор провежда събеседване с всички кандидати, с изключение на жалбоподателката.
35 С електронно писмо от 29 юни 2011 г., изпратено и по пощата, представителят на отдел „Човешки ресурси“ в комисията за подбор кани жалбоподателката да посочи дата между 8 и 14 юли 2011 г. за събеседване с комисията. Тъй като жалбоподателката не отговоря, с електронно писмо от 7 юли 2011 г. и с препоръчано писмо посоченият по-горе член на комисията иска тя да потвърди дали е свободна на 11, 13 или 14 юли 2011 г. за посоченото събеседване.
36 С електронно писмо от 11 юли 2011 г. жалбоподателката съобщава, че е свободна на 13 и 14 юли 2011 г., когато е удобно на комисията.
37 На 11 юли 2011 г. комисията за разследване, която трябва да разгледа подаденото от жалбоподателката оплакване за тормоз, излиза със становище (наричано по-нататък „становището на комисията за разследване“). Що се отнася до г‑н X, комисията за разследване заключава, че не е могла да „установи непристойно и умишлено поведение, което да може да се квалифицира като тормоз от [негова] страна“, а що се отнася до г‑н Y, след като констатира, че определени действия, посочени от жалбоподателката, са потвърдени, комисията за разследване не се произнася по въпроса дали тези действия представляват психически тормоз. В посоченото становище комисията за разследване отправя също редица препоръки към Банката.
38 На 13 юли 2011 г. жалбоподателката е изслушана от комисията за подбор с председател г‑н Y.
39 В протокола от 18 юли 2011 г., изготвен след приключване на процедурата за подбор, комисията за подбор единодушно заключава, че г‑н A е най-добрият кандидат за спорната длъжност, и препоръчва той да бъде назначен.
40 С електронно писмо от 27 юли 2011 г. жалбоподателката е уведомена, че комисията е избрала г‑н A.
41 Със съобщение от 28 юли 2011 г. председателят на Банката уведомява служителите за решението си да назначи г‑н A на спорната длъжност, взето след допитване до колегите му от Управителния комитет (наричано по-нататък „решението от 28 юли 2011 г.“).
42 С електронно писмо от 29 юли 2011 г. жалбоподателката иска от директора на отдел „Човешки ресурси“ да бъде уведомена писмено за мотивите, поради които нейната кандидатура не е одобрена, както и за причините за избора на друг кандидат.
43 С писмо от 5 септември 2011 г. жалбоподателката изпраща до председателя на Банката жалба по административен ред за отмяна на решението от 28 юли 2011 г., както и искане за обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпяла поради незаконосъобразността на това решение и поради факта, че е била принудена да се яви пред комисия за подбор, член на която бил един от предполагаемите виновници за тормоза, срещу когото се водело производство за разследване.
44 На 8 септември 2011 г. жалбоподателката е приета от служител на отдел „Човешки ресурси“, който ѝ дава достъп до частта от протокола на комисията за подбор, отнасяща се до нея.
45 С писмо от 19 септември 2011 г. председателят на Банката удостоверява получаването на административната жалба от 5 септември 2011 г. Той уведомява жалбоподателката, че поради отсъствието на съответния служител от отдел „Човешки ресурси“ до 23 септември 2011 г. жалбата и искането за обезщетение ще бъдат придвижени веднага след завръщането от отпуск на този служител и той ще я уведоми за решението си след тази дата.
Искания на страните и производство
46 В жалбата си жалбоподателката иска от Съда на публичната служба:
– да отмени решението от 28 юли 2011 г.,
– да разпореди на Банката да вземе необходимите мерки, за провеждане на законосъобразна процедура за заемане на спорната длъжност,
– да установи вината на Банката спрямо нея поради незаконосъобразността на решението за назначаване на г‑н A на спорната длъжност,
– да осъди Банката да заплати обезщетение за претърпените от жалбоподателката имуществени и неимуществени вреди, заедно с лихви за забава:
– за неимуществени вреди: 50 000 eur,
– за имуществени вреди поради загуба на възнаграждение: 436 100 eur,
– за събирането на доказателства да назначи експертиза за установяване на размера на имуществените и неимуществените вреди, резултат от незаконосъобразността на решението от 28 юли 2011 г., със задача, която е по-подробно изложена в приложеното към жалбата искане за представяне на доказателства,
– да осъди Банката да заплати съдебните разноски.
47 Банката иска от Съда на публичната служба:
– да отхвърли жалбата като недопустима и/или неоснователна,
– да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.
48 В репликата си, представена на 6 юни 2012 г., жалбоподателката иска от Съда на публичната служба с оглед на събирането на доказателства да разпореди изслушването на свидетел, посочен в приложеното към репликата искане за представяне на доказателства, и при условията на евентуалност, да приеме като ново искане за представяне на доказателства показанията на посочения свидетел, изложени в това приложение. Това искане е направено в подкрепа на съдържащото се в жалбата искане за отмяна. В отговор на въпрос на Съда на публичната служба относно това искане за събиране на доказателства в рамките на процесуално-организационните действия, посочени в следващата точка, жалбоподателката уточнява, че то не е можело да бъде изложено в жалбата ѝ, тъй като едва през февруари 2012 г. тя е узнала факти, по които този свидетел би могъл да даде показания.
49 С писма на секретариата от 29 януари 2014 г. страните са приканени да се съобразят с процесуално-организационни действия. Те надлежно изпълняват това искане.
50 В съдебното заседание жалбоподателката оттегля второто и петото искане в жалбата си.
От правна страна
1. По първата част от искането за отмяна на решението от 28 юли 2011 г.
51 В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателката изтъква три основания. Първото е изведено от наличието на нередности, които опорочават процедурата по назначаване. Второто е изведено от явна грешка в преценката. Третото се основава на злоупотреба с власт.
52 В съдебното заседание жалбоподателката заявява, че не поддържа второто и третото основание.
53 Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателката изтъква едно-единствено основание, изведено от наличието на нередности, които опорочават процедурата по назначаване. Това основание се разделя на две части: първата е изведена от липсата на безпристрастност на комисията за подбор, а втората — от нарушение на принципа на равно третиране при избора на поставените на кандидатите въпроси, който поставил г‑н A в по-благоприятно положение.
По първата част на основанието, изведена от липсата на безпристрастност на комисията за подбор
54 В рамките на първата част от единственото си основание за отмяна жалбоподателката излага две оплаквания: на първо място, тя се оплаква от липсата на безпристрастност на председателя на комисията за подбор, г‑н Y, и второ, от липсата на безпристрастност на останалите членове на комисията.
По първото оплакване, изведено от липсата на безпристрастност на г‑н Y като член и председател на комисията за подбор
– Доводи на страните
55 Жалбоподателката изтъква, че решението от 28 юли 2011 г. е взето по препоръка на директора на отдел „Човешки ресурси“ въз основа на опорочена от нередности процедура по назначаване и поради това следва да бъде отменено. Тя посочва, че на 28 февруари 2011 г. по нейно искане е образувано производство за разследване във връзка със зачитането на човешкото достойнство на работното място поради прояви на сплашване и тормоз, на които счита, че е станала жертва от септември 2008 г., по-специално от страна на г‑н Y. На 11 юли 2011 г. в становището си комисията за разследване уточнила, че г‑н Y е възприеман като „амбициозен човек“ и като „валяк, който се движи напред, без особено да се интересува от страничните вреди, които може да причини“, и че той отстранил жалбоподателката от заеманата от нея длъжност, като си присвоил всички стратегически въпроси, с които се занимавал отдел „Координация“.
56 Жалбоподателката твърди, че поради образуваното по нейно искане производство за разследване срещу г‑н Y за тормоз, по време на процедурата за подбор отношението му към нея се характеризирало с наличие на конфликт на интереси, което му попречило да даде обективно и безпристрастно становище във връзка с нейната кандидатура. Жалбоподателката добавя, че освен това г‑н Y ръководел комисията за подбор, което му дало възможност да повлияе пряко или косвено на останалите членове на комисията при избора на лицето, което да бъде назначено. Следователно поради участието на г‑н Y в комисията за подбор липсвали необходимите гаранции за безпристрастност и обективност на становището на тази комисия.
57 Жалбоподателката се оплаква и от това, че въпреки становището на комисията за разследване, в което тя констатира, че г‑н Y е извършил някои от посочените от нея действия, и въпреки изричното ѝ искане г‑н Y да не участва в комисията за подбор, Банката не променила състава на комисията и тя трябвало да се яви пред комисия за подбор, в която участвал един от предполагаемите виновници за тормоза спрямо нея.
58 В отговор Банката посочва, че доколкото г‑н Y е бил директор на отдела, за който се отнася назначаването, избирането му за член на комисията за подбор отговаряло на установената практика и било в съответствие с добрите практики. Що се отнася до становището на комисията за разследване, Банката отбелязва, че последната стигнала до извода, че никаква проява на тормоз не можела да се вмени във вина на предполагаемите виновници за упражняван тормоз. Тя приела и мерки, които могли да гарантират безпристрастността на комисиите за подбор, като участието в комисията за подбор на представител на отдел „Човешки ресурси“ и участието като наблюдател на представител на паритетната комисия за равните възможности на мъжете и жените (наричана по-нататък „COPEC“). Накрая, от протокола на комисията за подбор се установявало, че г‑н Y не е проявил дискриминационно отношение спрямо жалбоподателката и неговото становище като председател на комисията за подбор не е изиграло никаква роля за решението от 28 юли 2011 г. Всъщност от протокола на комисията за подбор било видно, че жалбоподателката е била класирана на последно място от петимата кандидати, че решението на комисията за подбор да препоръча г‑н A за спорната длъжност, е било взето единодушно от членовете на комисията и че оценките, дадени от членовете на комисията за подбор на всеки от кандидатите, са били еднородни, тъй като начинът на оценяване на всички членове не се отклонявал съществено от този на останалите членове.
– Съображения на Съда на публичната служба
59 Съгласно постоянната съдебна практика широкото право на преценка, с което разполага конкурсна комисия или комисия за подбор при определянето на условията и подробното съдържание на устните изпити, на които се явяват кандидатите, следва да бъде компенсирано със стриктно съблюдаване на правилата, уреждащи организацията на тези изпити (решения Girardot/Комисия, T‑92/01, EU:T:2002:220, т. 24 и Christensen/Комисия, T‑336/02, EU:T:2005:115, т. 38).
60 Също съгласно установена съдебна практика конкурсната комисия е длъжна да гарантира, че преценките ѝ за всички изпитвани на устните изпити кандидати са направени при условия на равенство и обективност (решение Pantoulis/Комисия, T‑290/03, EU:T:2005:316, т. 90 и цитираната съдебна практика). Въпреки че за спорната процедура по назначаване не е проведен конкурс, тази съдебна практика може да се приложи в настоящия случай, тъй като комисията за подбор, подобно на конкурсната комисия, има за цел да избере най-добрите кандидати от тези, които са кандидатствали след публикуването на обявление за свободна длъжност, и разполага с голяма свобода на действие при организиране на тестовете за подбор.
61 Поради това по силата на принципа на добра администрация и принципа на равно третиране Банката е трябвало да следи за добрата организация на процедурата за подбор и да осигури на всички кандидати в тази процедура възможно най-спокойното и редовно провеждане на събеседванията с комисията за подбор. Това е налагало всички членове на комисията за подбор, определени от Банката, да притежават необходимата независимост, за да няма никакви съмнения относно тяхната обективност.
62 Ето защо Съдът на публичната служба трябва да провери дали комисията за подбор е била учредена и е действала законосъобразно, при спазване по-специално на задължението си за безпристрастност, тъй като спазването му е едно от правилата, от които се ръководят в дейността си конкурсните комисии, както и комисиите за подбор, и които подлежат на контрол от страна на съдилищата на Съюза (вж. относно функционирането на конкурсна комисия определение Meierhofer/Комисия, F‑74/07 RENV, EU:F:2011:63, т. 62).
63 Следователно в случая Съдът на публичната служба следва да прецени дали отношението на г‑н Y към жалбоподателката се характеризира с конфликт на интереси, доколкото срещу него е имало производство за разследване за тормоз, образувано по молба на жалбоподателката. Ако това е така, неизпълнението от страна на г‑н Y на задължението му да не оценява кандидатурата на жалбоподателката съставлява нарушение на задължението му за безпристрастност и поради това — на задължението за безпристрастност на комисията за подбор като цяло.
64 В това отношение следва да се припомни, че конфликтът на интереси е налице в положение, при което на длъжностно лице или друг служител се налага при изпълнение на служебните си задължения да вземе решение по въпрос, от чието разглеждане или разрешаване то има личен интерес, който може да попречи на неговата независимост (например решение Giannini/Комисия, T‑100/04, наричано по-нататък „решение Giannini“, EU:T:2008:68, т. 223).
65 Самò по себе си обаче обстоятелството, че в рамките на процедура за подбор срещу член на конкурсна комисия или на комисия за подбор е подадена жалба за тормоз от кандидат в конкурса или в процедурата за подбор, не би могло да породи задължение за съответния член да си направи отвод от конкурсната комисия или от комисията за подбор (вж. в този смисъл решение BY/AESA, F‑81/11, EU:F:2013:82, т. 72). Ако обаче въз основа на обективни, относими и съвпадащи доказателства се установи, че по отношение на този член на конкурсната комисия е налице конфликт на интереси, в смисъл че той има пряк или косвен личен интерес да постави в по-благоприятно или в по-неблагоприятно положение един от кандидатите, предвиденото в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз задължение за безпристрастност налага той да не може да се произнася относно качествата на този кандидат, по-специално когато се предполага, че лицето, избрано в съответната процедура за подбор, ще работи след това под негово ръководство.
66 В случая е безспорно, че новосъздаденият отдел RPP е включен в департамент „Кредитни рискове“ и като директор на този департамент г‑н Y е щял да бъде прекият ръководител на кандидата, който щял да бъде назначен на спорната длъжност. Следователно Съдът на публичната служба трябва да провери дали жалбоподателката е представила обективни, относими и съвпадащи доказателства, че като член и председател на комисията за подбор г‑н Y е имал личен интерес, който е могъл да накърни неговата независимост при оценяването на кандидатурата ѝ за спорната длъжност.
67 В това отношение, от една страна, е безспорно, че на 28 февруари 2011 г. по искане на жалбоподателката е образувано производство за разследване във връзка със зачитането на човешкото достойнство на работното място поради сплашване и упражняване на тормоз именно от страна на г‑н Y. При това положение Съдът на публичната служба отбелязва, че Банката е приела, че предвид обстоятелствата такова производство за разследване било необходимо и че не следвало веднага да се отхвърли искането на жалбоподателката.
68 Също така е безспорно, че на 11 юли 2011 г. комисията за разследване, която е трябвало да разгледа подаденото от жалбоподателката оплакване, дава становището си, което не съдържа никакво категорично заключение по въпроса дали действията, за които е упрекван г‑н Y, представляват тормоз, макар комисията за разследване да установява именно че някои посочени от жалбоподателката действия са потвърдени. В съдебното заседание в отговор на поставен от Съда на публичната служба въпрос Банката твърди, че по принцип становището на комисия за разследване във връзка с тормоз се предава на председателя на Банката за вземане на решение, а не пряко на предполагаемите виновници, за упражняван тормоз, нито на жалбоподателя. Тя уточнява също, че г‑н Y несъмнено е бил официално уведомен за решението, взето от председателя на Банката въз основа на становището на комисията за разследване, да остави без последствия оплакването на жалбоподателката, а не за самото становище.
69 От друга страна, също така е безспорно, че обявлението за спорната длъжност е публикувано на 20 май 2011 г. и че събеседването на жалбоподателката с комисията за подбор се е състояло на 13 юли 2011 г., тоест два дни след като комисията за разследване е представила становището си, и че на 18 юли 2011 г. комисията за подбор е съставила протокола си, избирайки г‑н A на тази длъжност.
70 Така от предходните точки се установява, че процедурата за подбор се е провела успоредно с производството за разследване.
71 По-нататък, от становището на комисията за разследване е видно, че жалбоподателката се е оплаквала по-специално от това, че била „държана настрани“ от г‑н Y чрез омаловажаване и/или намаляване на ролята и отговорностите ѝ.
72 В това отношение комисията за разследване установява, че „[с] течение на времето [г‑н Y] променил мнението си за [жалбоподателката]: от уважаван и високо ценен сътрудник тя се превърнала в пречка за кариерните цели, които той си бил поставил. Тъй като освен това тя била конкурент за мястото на [г]енерален [д]иректор на [ГД „Управление на рисковете“], [г‑н Y] изобщо не се поколебал да запълни професионалния вакуум, оставен от [жалбоподателката] поради заболяването ѝ, който последната се опитвала да запълва макар и малко от болничното легло“, и така г‑н Y „постепенно отстранил [жалбоподателката] от заеманата от нея длъжност, като си присвоил всички стратегически въпроси, с които се занимава отдел „Координация“. Поради това понастоящем […] е безспорно, че структурата на [ГД „Управление на рисковете“] е такава, че под ръководството на [г‑н Y] са съсредоточени всички ключови и стратегически функции, което му осигурява голяма популярност сред ръководителите на Банката, а задълженията на [жалбоподателката] са ограничени до административни функции. Следователно това, което [жалбоподателката] предвидила, се случило“.
73 В становището си комисията за разследване посочва също, че „отношенията [на жалбоподателката] с [г‑н Y], които преди това били отлични, се влошили, тъй като [г‑н Y] запълнил оставената от [жалбоподателката] празнота и постепенно иззел най-важните и изискващи интелектуални усилия задължения [на жалбоподателката], а тя не приемала това постепенно намаляване на правомощията ѝ. В крайна сметка всякакво общуване и доверие между двамата станало невъзможно“.
74 Освен това комисията за разследване отбелязва, че г‑н Y „[…] е възприеман като амбициозен човек с възгледи за професионалното си бъдеще и е описван от някои като валяк, който се движи напред, без да се интересува особено от страничните вреди, които може да причини“, а „[жалбоподателката] била там, тя пречела на амбициите му и […] отсъствието ѝ по болест отчасти блокирало доброто изпълнение на работата, затова тя трябвало да бъде отстранена“.
75 Така от становището на комисията за разследване е видно, че г‑н Y действително бил извършил някои от действията, за които го упреквала жалбоподателката, и че по време на събеседването ѝ с комисията за подбор на 13 юли 2011 г. професионалните отношения между жалбоподателката и г‑н Y били сериозно влошени.
76 Тъй като г‑н Y щял да бъде прекият ръководител на жалбоподателката, ако тя бъдела избрана и назначена на спорната длъжност, Съдът на публичната служба смята, че предвид изложените в точки 67—75 от настоящото решение съображения и факти, и по-специално фактите, които комисията за разследване приема за доказани в своето становище, по настоящото дело жалбоподателката представя обективни, относими и съвпадащи доказателства в подкрепа на тезата си, че когато г‑н Y е бил назначен за член на комисията за подбор, той е бил в положение на конфликт на интереси, което можело да постави под въпрос способността му да прецени с необходимата обективност кандидатурата на жалбоподателката.
77 Безспорно е, че г‑н Y е участвал в събеседването и в оценяването на жалбоподателката, а всъщност не е трябвало да го прави, доколкото отношението му към нея се характеризира с конфликт на интереси.
78 Освен това следва да се припомни, че съгласно членове 5.1 и 10.3 от добрите практики при липса на консенсус председателят на комисията за подбор има право на решаващ глас за окончателната препоръка за назначаване и че по време на разискванията той трябва да вземе думата последен, за да не повлияе на останалите членове на комисията за подбор. Следователно от тези разпоредби се установява, че като председател на комисията за подбор г‑н Y е имал възможност да играе водеща роля при работата на комисията за подбор и да повлияе на останалите ѝ членове.
79 Предвид горепосочените съображения и без да се засяга въпросът за съдържанието на разискванията между членовете на комисията за подбор и становищата на отделните ѝ членове, включително становището на г‑н Y, следва да се приеме, че поради участието си в комисията за подбор г‑н Y е нарушил задължението си за безпристрастност. Следователно, доколкото всеки от членовете на комисията за подбор трябва да притежава необходимата независимост, за да не бъде накърнена обективността на комисията като цяло, следва да се приеме, че е нарушено задължението за безпристрастност на комисията за подбор като цяло.
80 Този извод не може да бъде опроверган с доводите на Банката.
81 Най-напред, що се отнася до довода, че е „немислимо“ директорът на департамента, за който се отнася назначаването, в случая г‑н Y, да не ръководи всички събеседвания на комисията за подбор, е достатъчно да се посочи, че съгласно член 4.1 от добрите практики председателят на комисията „обикновено представлява генералната дирекция“, в която е подлежащата на заемане длъжност, и че приложение I от Указанията не изисква в състава на комисията да участва директорът на департамента, за който се отнася назначаването. Следователно във вътрешния правилник на Банката не става въпрос за департамента, за който се отнася назначаването, а за генералната дирекция, за която се отнася назначаването, и се допуска директорът на департамента, в който е подлежащата на заемане длъжност, да не бъде член на комисията за подбор.
82 Освен това следва да се припомни (вж. точки 30 и 31 по-горе), че с електронно писмо от 14 юни 2011 г. до директора на отдел „Човешки ресурси“ жалбоподателката иска г‑н Y да бъде заменен, което директорът ѝ отказва същия ден. При наличието на конфликт на интереси обаче Банката е трябвало да избегне възможността г‑н Y да бъде член и на още по-силно основание — председател на комисията за подбор или е трябвало поне да направи така, че той да се въздържа от всякаква намеса по време на събеседването и оценяването на жалбоподателката, което Банката не е направила.
83 По-нататък, що се отнася до довода, че в становището си от 11 юли 2011 г. комисията за разследване стига до извода, че няма тормоз от страна на г‑н Y, поради което нямало и конфликт на интереси, Съдът на публичната служба припомня, че процедурата за подбор се провежда успоредно с производството за разследване (вж. точка 70 от настоящото решение) и че когато на 14 юни 2011 г. директорът на отдел „Човешки ресурси“ отказва да замени г‑н Y в комисията за подбор, комисията за разследване все още не е представила становището си. Тъй като събеседването на комисията за подбор с жалбоподателката първоначално е предвидено за 17 юни 2011 г., за Банката следователно не е неуместно г‑н Y, срещу когото към тази дата се води производство за разследване за тормоз, да бъде член на комисията за подбор. Поради това доводът на Банката, изведен от отрицателното заключение в становището на комисията за разследване във връзка с наличието на прояви на тормоз от страна на г‑н Y, е ирелевантен. При всички положения, независимо от датата, на която г‑н Y е могъл да узнае, че комисията за разследване е представила становището си, то не е могло да има никакво отражение върху самото наличие на конфликт на интереси на г‑н Y по време на процедурата за подбор. Всъщност фактът, че професионалните отношения между г‑н Y и жалбоподателката били сериозно влошени преди началото на процедурата за подбор, както става ясно от становището на комисията за разследване, в случая е достатъчен, за да се заключи, че г‑н Y е в положение на конфликт на интереси.
84 Освен това Съдът на публичната служба отбелязва, че съществуването на риск от конфликт на интереси в отношението на член на комисията за подбор към даден кандидат не може да бъде неутрализирано нито чрез присъствието в комисията за подбор на представител на отдел „Човешки ресурси“, нито чрез присъствието на наблюдател на COPEC.
85 Накрая, що се отнася до довода на Банката, че от протокола на комисията за подбор е видно, че г‑н Y не е възприел дискриминационно становище спрямо жалбоподателката и че г‑н A е бил избран единодушно, Съдът на публичната служба отбелязва, че всъщност, както изтъква Банката, оценките, дадени на всеки от кандидатите от всеки член на комисията за подбор, са сравнително еднородни. Тази констатация обаче не позволява да се изключи наличието на конфликт на интереси в положението на г‑н Y, нито възможността г‑н Y в качеството си на председател на комисията за подбор да е могъл да повлияе при оценяването на кандидатите, направено от останалите членове на комисията за подбор.
86 С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че процедурата за подбор не е надлежно проведена, доколкото председателят на комисията за подбор, а следователно и комисията като цяло, е нарушил задължението си за безпристрастност. Ето защо първото оплакване от първата част на основанието следва да се приеме за основателно.
По второто оплакване, изведено от липсата на безпристрастност на останалите членове на комисията за подбор
– Доводи на страните
87 Жалбоподателката твърди, че било възможно не само г‑н Y, но и другите членове на комисията за подбор да са проявили предпочитания, тъй като повечето от тях одобрили реорганизацията на ГД „Управление на рисковете“, и по-специално създаването на отдел RPP, на чийто началник щяло да бъде възложено изпълнението на почти всички функции и задължения, които били част от служебните ѝ задължения като началник на отдел „Координация“.
88 Банката не взима становище по второто оплакване.
– Съображения на Съда на публичната служба
89 Достатъчно е да се отбележи, че жалбоподателката само твърди, че било възможно останалите членове на комисията за подбор да са нарушили задължението си за безпристрастност, без обаче да твърди, че в случая те са го направили. По този начин тя се впуска в абсолютна спекулация, без да посочва никакви доказателства, въз основа на които да може да се установи това твърдение. При тези обстоятелства второто оплакване от първата част на основанието трябва да се отхвърли като неоснователно.
90 С оглед на предходните съображения следва да се приеме, че първата част от единственото основание на жалбата, изведено от наличието на нередности, които опорочават процедурата за подбор, е частично основателна.
По втората част от основанието, изведена от нарушение на принципа на равно третиране
Доводи на страните
91 Жалбоподателката твърди, че десетминутното устно изложение пред комисията за подбор, което се изисквало от всички кандидати, се състояло в кратко представяне на технически въпрос въз основа на две вътрешни записки на Банката, раздадени на всички кандидати преди събеседването им с комисията за подбор. Доколкото обаче г‑н A бил изготвил или участвал при изготвянето на тези две вътрешни записки, последният бил неоснователно поставен в привилегировано положение спрямо останалите кандидати. Поставяйки с избора си на горепосочените вътрешни записки за изпита, състоящ се в устно изложение, в явно по-благоприятно положение един от кандидатите за спорната длъжност, комисията за подбор нарушила принципа на равно третиране.
92 Банката признава, че г‑н A е сътрудничил на етапа на подготовката на двете спорни вътрешни записки, но счита, че нито един кандидат не е бил неоснователно поставен в по-неблагоприятно положение, тъй като за разбирането на тези записки не били необходими специални знания и те били раздадени на всички кандидати преди събеседването. Устното изложение било само един от различните изпити, включени в процедурата за подбор, и нямало за цел оценяването на техническите познания на кандидатите, а по-скоро на уменията им за общуване и убеждаване.
Съображения на Съда на публичната служба
93 Следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика принципът на недопускане на дискриминация или на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения, освен ако това не е обективно обосновано. В този смисъл нарушение на принципа на недопускане на дискриминация е налице, когато две категории лица, чието фактическо и правно положение не се различават съществено, се третират различно или когато се третират еднакво различни положения. За да може разлика в третирането да е съвместима с общия принцип на недопускане на дискриминация, тя трябва да се основава на обективен и разумен критерий и да е пропорционална на преследваната от нея цел (вж. например решение Giannini, EU:T:2008:68, т. 131 и цитираната съдебна практика, както и решение Brown/Комисия, F‑37/05, EU:F:2009:121, т. 64).
94 Принципът на равно третиране е основен принцип на правото на Съюза, който се прилага именно при конкурсите и за чието спазване при провеждането на конкурса конкурсната комисия трябва строго да следи. Макар конкурсната комисия да се ползва с широко право на преценка по отношение на определянето на условията и подробното съдържание на изпитите, все пак съдът на Съюза трябва да упражни своя контрол, доколкото е необходимо, за да гарантира равно третиране на кандидатите и обективността на извършения от конкурсната комисия избор между тези кандидати (решения Giannini, EU:T:2008:68, т. 132 и De Mendoza Asensi/Комисия, F‑127/11, EU:F:2014:14, т. 43).
95 Накрая следва да се посочи, че при всеки изпит по принцип и поради самото му естество има риск от неравно третиране предвид неизбежно ограничения брой въпроси по дадена тема, които разумно могат да бъдат задавани по време на изпит. Поради това се приема, че нарушение на принципа на равно третиране може да се констатира само когато при избора на тестове конкурсната комисия не е ограничила риска от неравенство на шансовете до този, който поначало е вътрешно присъщ на всеки изпит (решения Giannini, EU:T:2008:68, т. 133 и De Mendoza Asensi/Комисия, EU:F:2014:14, т. 45).
96 В случая от материалите по делото е видно, че всички кандидати е трябвало да отговорят на сходни въпроси, зададени им от всеки член на комисията за подбор. Освен това комисията е предвидила един и същ изпит за всички кандидати, състоящ се в устно изложение въз основа на две вътрешни записки на Банката, за да оцени способността им да представят на неспециалисти сложен и технически въпрос и да ги убедят в предложението си. Следователно двете посочени по-горе записки е трябвало да послужат за проверка на уменията на кандидатите за общуване, представяне, разясняване и убеждаване, а не на техническите им познания.
97 От материалите по делото е видно също, че г‑н A е участвал в изготвянето на двете вътрешни записки, дадени на кандидатите за целите на устното изложение пред комисията за подбор. Съдът на публичната служба счита, че самият факт, че дадено лице е автор или съавтор на такива записки, означава действително познаване на тяхното съдържание и евентуално улеснява всяко основано на тях изложение.
98 Действително, както изтъква Банката, Общият съд е приел, че познаването на документ от някои кандидати в конкурс, станало възможно в процеса на работата им, не означава, че те са били неоснователно поставени в по-благоприятно положение поради решението на конкурсната комисия да използва този документ като основа за въпросите за даден изпит, тъй като, от една страна, предимството, което изборът на този документ дава на някои кандидати, е част от риска, който поначало е вътрешно присъщ на всеки изпит, и от друга страна, тъй като текстът на този документ е бил достъпен преди изпита (решение Giannini, EU:T:2008:68, т. 164).
99 В това отношение Съдът на публичната служба отбелязва, че по делото, по което е постановено решение Giannini (EU:T:2008:68), жалбоподателят — кандидат, който не е спечелил конкурс, се оплаква от това, че преди конкурса други кандидати са работили по подготвителни документи за документа, послужил за основа на писмения изпит. От решение Giannini (EU:T:2008:68) е видно, че идентичността на подготвителните документи и на дадения на кандидатите документ не може да се презумира и кандидатите, които са работили по подготвителните документи, не са могли да разчитат на евентуално запознаване в процеса на работата им с тези подготвителни документи. Въз основа на това Първоинстанционният съд на Европейските общности стига до извода, че евентуалната лекота, с която кандидатите, работили по подготвителните документи, биха могли да издържат писмения изпит благодарение на познаването на споменатите подготвителни документи, е с твърде малко значение, и приема, че съответните кандидати не са били неоснователно поставени в по-благоприятно положение.
100 За сметка на това по настоящото дело се налага изводът, че само един кандидат, г‑н A, е бил по-добре запознат от конкурентите си с документите, с които кандидатите разполагали, за да подготвят изложенията си. Освен това за разлика от делото, по което е постановено решение Giannini (EU:T:2008:68), г‑н A като автор или съавтор е работил непосредствено върху двете вътрешни записки на Банката, а не върху подготвителни документи за тези две вътрешни записки, чието съдържание като подготвителни документи не е било непременно същото като това на двете спорни вътрешни записки. Ето защо, доколкото устните изложения на кандидатите са имали по-специално за цел оценяване на способността им да убеждават неспециалисти, предимството, от което се е ползвал г‑н A спрямо другите кандидати за изпита, състоящ се от устно изложение, поради участието му, изцяло или отчасти, в изготвянето на двете посочени по-горе записки, е реално и релевантно.
101 Тази преценка не може да бъде опровергана от факта, че всички кандидати са разполагали с двете спорни вътрешни записки преди събеседването им с комисията за подбор, нито с изтъкнатия в съдебното заседание довод на Банката, че тези две записки били добре известни на всички кандидати много преди началото на процедурата за подбор. В съдебното заседание Банката признава, че комисията за подбор е можела да избере за изпита, състоящ се в устно изложение, други текстове вместо двете посочени по-горе записки. Следователно е установено, че г‑н A е бил неоснователно поставен в привилегировано положение спрямо останалите кандидати.
102 Поради това трябва да се приеме, че като е решила изпитът, състоящ се от устно изложение, който е общ за всички кандидати, да се основава на двете посочени по-горе вътрешни записки на Банката, Банката е нарушила принципа на равно третиране.
103 Следователно втората част от единственото основание на жалбата е основателна.
104 С оглед на гореизложените съображения и без да е необходимо да се разглежда искането за събиране на доказателства, следва да се уважи първата част от искането за отмяна на решението от 28 юли 2011 г.
2. По втората и третата част от исканията, с които се претендира обезщетение
По допустимостта
Доводи на страните
105 Банката посочва, че съдът на Съюза не е компетентен, когато жалбата, с която е сезиран, не е насочена срещу акт на администрацията, с който се отхвърлят исканията на жалбоподателя. В случая с писмо от 19 септември 2011 г. председателят на Банката е уведомил жалбоподателката, че искането ѝ за обезщетение от 5 септември 2011 г. ще бъде разгледано веднага след завръщането от отпуск на началника на отдел „Човешки ресурси“, на 23 септември 2011 г. Жалбоподателката обаче подала искането си за обезщетение до Съда на публичната служба на 27 октомври 2011 г., без да е получила изричен отговор от Банката на искането си от 5 септември 2011 г. и преди изтичането на тримесечния срок, за да е налице мълчалив отказ по това искане. Поради това исканията за обезщетение трябвало да бъдат отхвърлени като недопустими.
106 Банката добавя, че исканията за обезщетение се припокриват, поне отчасти, с претенцията за обезщетение в предявения на 28 септември 2011 г. и заведен под номер F‑95/11 иск до Съда на публичната служба за вредите, които жалбоподателката твърди, че претърпяла в резултат на публикуването на спорната длъжност. Следователно исканията за обезщетение при всички случаи също били недопустими поне отчасти поради наличие на висящ процес.
107 В отговор на отправеното от Съда на публичната служба в рамките на процесуално-организационните действия искане да изясни позицията си относно допустимостта на исканията за обезщетение с оглед на решения De Nicola/ЕИБ (T‑37/10 P, EU:T:2012:205) и De Nicola/ЕИБ (T‑264/11 P, EU:T:2013:461), Банката посочва, че макар съгласно тези решения искане за обезщетение да може да бъде подадено до съда на Съюза, и то без да се отправи предварително до администрацията искане за обезщетение, когато дадено лице реши да поиска предварително от администрацията да вземе становище по конкретен въпрос, дори тази процедура да не е задължителна, заинтересованото лице трябва да даде възможност на администрацията, която е решило да сезира, да се произнесе в разумен срок. Това понятие за разумен срок, което е подчертано в решение Преразглеждане Arango Jaramillo и др./ЕИБ (C‑334/12 RX‑II, EU:C:2013:134, точки 26—30), се прилага както към срока, с който разполага дадено лице, за да подаде искане до администрацията, така и към срока, с който разполага администрацията, за да изрази становище по това искане.
108 В отговор жалбоподателката посочва, че съдържащите се в жалбата ѝ претенции за обезщетение, следва да се считат за допустими.
Съображения на Съда на публичната служба
109 На първо място, що се отнася до допустимостта на всички искания за обезщетение, Съдът на публичната служба припомня, че по същество съгласно член 41 от Правилника за персонала на Банката споровете между Банката и нейните служители подлежат на обжалване по съдебен ред пред съда на Съюза, като подобно обжалване обаче може да бъде предшествано от процедура за доброволно уреждане на спора пред помирителната комисия на Банката, при това независимо от образуваното пред съда производство (решение De Nicola/ЕИБ, EU:T:2012:205, т. 74).
110 Вече бе прието, че от член 41 от Правилника за персонала на Банката, който предвижда помирителна процедура, провеждана независимо от подадената до съда жалба, става ясно, че допустимостта на жалбата, подадена по съдебен ред, изобщо не зависи от условието за изчерпване на това административно производство, което има факултативен характер за служителите на Банката (вж. в този смисъл решение De Nicola/ЕИБ, T‑7/98, T‑208/98 и T‑109/99, EU:T:2001:69, т. 96), докато длъжностните лица или други служители трябва да изчакат края на досъдебната процедура, предвидена в Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“).
111 Освен това в решение De Nicola/ЕИБ (EU:T:2013:461, т. 69—73), постановено по жалба срещу решение на Съда на публичната служба De Nicola/ЕИБ (F‑59/09, EU:F:2011:19), в което чрез прилагане по аналогия на член 91, параграф 1 от Правилника Съдът на публичната служба приема, че не е компетентен да се произнесе по иск за обезщетение, с който е сезиран, тъй като този иск не е свързан с приет от Банката акт с неблагоприятни последици за заинтересованото лице и предварително не е подадено искане за обезщетение до Банката, Общият съд постановява, че при липсата на съответен вътрешен правилник в Банката Съдът на публичната служба не може да постави компетентността си или допустимостта на иск за обезщетение, с който е сезиран, в зависимост от „липсата на отправено до Банката искане за обезщетение и на какъвто и да е акт с неблагоприятни последици, с който би могло да се свърже искането за обезщетение“. Общият съд на Европейския съюз приема, че единствената относима в този контекст правна уредба са предвидените в член 41 от Правилника за персонала на Банката правила, чиято същност и ratio legis значително се различават от тези на Правилника, включително от членове 90 и 91 от него, и самото съществуване на Правилника за персонала забранява да се прави стриктна аналогия с Правилника за длъжностните лица.
112 От споменатата в предходната точка съдебна практика следва, че допустимостта на иск за обезщетение на служител на Банката не може да бъде обусловена от предварително подаване на искане за обезщетение до Банката, нито от наличието на увреждащ акт, с който е възможно да се свърже искането за обезщетение. При тези условия за искането за обезщетение, отправено до Банката от неин служител, се прилага вътрешната процедура за доброволно уреждане на споровете, която съгласно член 41 от Правилника за персонала във всички случаи е факултативна.
113 В случая, както бе посочено в точка 43 от настоящото решение, с писмо от 5 септември 2011 г. жалбоподателката е отправила до Банката искане за обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпяла именно поради незаконосъобразността на решението от 28 юли 2011 г. Тя подава настоящата жалба на 27 октомври 2011 г., когато Банката все още не се е произнесла по искането ѝ. Доколкото искането за обезщетение до Банката е отправено в хода на вътрешното административно производство за доброволно уреждане на споровете между служителите и Банката и доколкото допустимостта на иска за обезщетение до Съда на публичната служба не зависи от изчерпване на това административно производство, следва да се приеме, че настоящият иск за обезщетение е допустим.
114 Този извод не може да бъде опроверган от съдебната практика, посочена от Банката в писмената ѝ защита. Всъщност точно частите от решенията на Съда на публичната служба De Nicola/ЕИБ (F‑55/08, EU:F:2009:159) и De Nicola/ЕИБ (F‑59/09, EU:F:2011:19), на които тя се позовава, са отменени съответно с решения на Общия съд на Европейския съюз De Nicola/ЕИБ (EU:T:2012:205) и De Nicola/ЕИБ (EU:T:2013:461), които впрочем Съдът на публичната служба предостави на Банката за излагане на становище в рамките на процесуално-организационните действия (вж. точка 107 по-горе).
115 Освен това Съдът на публичната служба констатира, че точка 137 от решение на Съда на публичната служба De Nicola/ЕИБ (EU:F:2011:19), на която също се позовава Банката в писмената си защита, е ирелевантна, тъй като се отнася до началния момент за изчисляване на разумния срок, в който служителят на Банката трябва да подаде жалбата си до Съда на публичната служба, за да не бъде просрочена. Също така точки 26—30 от решение Преразглеждане Arango Jaramillo и др./ЕИБ (EU:C:2013:134), на които се позовава Банката в становището си в отговор на процесуално-организационните действия във връзка с решения на Общия съд на Европейския съюз De Nicola/ЕИБ (EU:T:2012:205) и De Nicola/ЕИБ (EU:T:2013:461), също не са релевантни, тъй като в тях се разглежда понятието „разумен срок“, в който служител на Банката трябва да подаде жалба за отмяна срещу акт на последната, който го уврежда.
116 В случая Съдът на публичната служба не следва да разглежда въпроса за продължителността на срока за подаване на жалба до съда на Съюза, за да не се счита тази жалба за просрочена, а да провери дали може да се произнесе по иск за обезщетение. В частност Съдът на публичната служба трябва да анализира дали може да се произнесе по иск за обезщетение на служител на Банката, предявен, без той да е изчакал отговора на Банката по отправеното преди това до нея искане за обезщетение. Следователно доводите, които Банката излага в своя защита, не са релевантни.
117 На второ място, що се отнася до частичната недопустимост на исканията за обезщетение поради наличие на висящ процес, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато е налице идентичност на страните, предмета и основанието на дадена жалба с тези на по-рано подадена жалба, тя трябва да се отхвърли като недопустима (определение Vienne и др./Парламент, F‑22/06, EU:F:2006:89, т. 12 и цитираната съдебна практика).
118 Следователно Съдът на публичната служба трябва да провери дали жалбите по дело F‑95/11 и по настоящото дело, подадени съответно на 28 септември и на 27 октомври 2011 г., имат едни и същи страни, предмет и основания.
119 Що се отнася до условието, свързано с идентичността на страните в рамките на двете производства по обжалване, следва да се констатира, че то е изпълнено в настоящия случай. Наистина, страни и по двете жалби са жалбоподателката и Банката.
120 Що се отнася до условията, свързани с идентичността на предмета, трябва да се отбележи, че по дело F‑95/11 жалбоподателката иска обезщетение за вредите, произтичащи от незаконосъобразността на решението на Банката да измени естеството на задачите ѝ, както и условията за изпълнението им, като са ѝ отнети поетите от нея отговорности в областта на общата политика на риска, което решение може да се изведе от съобщението до персонала от 30 март 2011 г. Тя иска също и обезщетение за вредите, които твърди, че е претъпяла в резултат от нарушението от страна на Банката на задълженията ѝ за полагане на грижа и за защита, които тя имала при отсъствия по болест на нейни служители, както и в резултат от нарушението на член 42 от Правилника за персонала, поради това че Банката не приела по отношение на нея индивидуално решение за изменение на естеството на задълженията ѝ и условията за изпълнението им, което впоследствие да ѝ съобщи.
121 По настоящото дело жалбоподателката иска обезщетение за вредите, които според нея ѝ били причинени от незаконосъобразността на решението от 28 юли 2011 г. и от факта, че е трябвало да се яви пред комисия за подбор, срещу един от членовете на която, по нейно искане, е било образувано производство за разследване за психически тормоз, което вече е било в ход.
122 Ето защо се налага изводът, че няма идентичност между предмета на исканията за обезщетение в настоящата жалба и на тези в жалбата по дело F‑95/11. Следователно възражението за недопустимост, повдигнато от Банката и изведено от наличието на висящ процес, следва да се отхвърли.
123 Предвид горепосочените съображения следва да се заключи, че исканията за обезщетение са допустими.
По съществото на спора
Доводи на страните
124 Жалбоподателката изтъква, че процедурата за подбор е породила у нея голямо безпокойство, тъй като въпреки исканията ѝ тя е трябвало да се яви пред комисия за подбор, един от членовете на която бил един от предполагаемите виновници за упражнявания тормоз, срещу когото било в ход образувано по нейно искане производство за разследване.
125 Жалбоподателката твърди също, че решението от 28 юли 2011 г. е създало у нея усещане за неразбиране, унижение и дълбоко разочарование от Банката. Това решение навредило също на професионалната ѝ репутация, доколкото тя не била назначена на спорната длъжност, въпреки че повечето от свързаните с тази длъжност служебни задължения ѝ били възложени преди реорганизацията на ГД „Управление на рисковете“. Така с решението от 28 юли 2011 г. ѝ били причинени значителни неимуществени вреди, които тя оценява по справедливост на сумата от 50 000 eur.
126 Накрая, жалбоподателката твърди, че решението от 28 юли 2011 г. ѝ е причинило имуществени вреди, изразяващи се в загуба на възнаграждение, тъй като назначаването ѝ на спорната длъжност би ѝ дало възможност да докаже решаващ принос за постигането на стратегическите цели на ГД „Управление на рисковете“ и да получи възможност за по-бързо кариерно развитие. Жалбоподателката оценява по справедливост имуществените вреди на сумата от 436 100 eur.
127 Банката твърди, че искането за обезщетение е неоснователно, тъй като тя не може да бъде упрекната в никакво неправомерно поведение. Във всички случаи, що се отнася до имуществените вреди, жалбоподателката не била доказала, че действително е претърпяла тези вреди, тъй като загубата на възнаграждение била чисто хипотетична.
Съображения на Съда на публичната служба
128 Съгласно постоянната съдебна практика ангажирането на отговорността на администрацията предполага жалбоподателят да докаже наличието на неправомерност, на действително претърпяна вреда и на причинно-следствена връзка между поведението и твърдяната вреда. Тъй като тези условия трябва да са изпълнени кумулативно, липсата на едно от тях е достатъчна за отхвърлянето на иск за обезщетение (решение Arguelles Arias/Съвет, F‑122/12, EU:F:2013:185, т. 128).
129 В случая трябва да се отбележи, че неимуществените вреди, на които се позовава жалбоподателката, произтичат отчасти от решението от 28 юли 2011 г. и отчасти от факта, че тя е трябвало да се яви пред комисия за подбор, в която е участвал един от предполагаемите виновници за тормоза спрямо нея, срещу когото тя знаела, че се води производство за разследване, и чието отношение към нея се характеризирало с наличие на конфликт на интереси.
130 В точка 104 от настоящото решение се приема, че решението от 28 юли 2011 г. трябва да се отмени поради нарушение на задължението за безпристрастност на комисията за подбор и поради нарушение на принципа на равно третиране на кандидатите, а в точка 77 от настоящото решение се приема, че г‑н Y не е трябвало да участва в събеседването на комисията за подбор с жалбоподателката и в оценяването ѝ. Тъй като са констатирани нередности от страна на Банката, следва да се провери дали тези нарушения са имали вредоносни последици за жалбоподателката.
131 Що се отнася, на първо място, до неимуществените вреди, които жалбоподателката счита, че е претърпяла, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика със самата отмяна на незаконосъобразен акт може да се поправи по подходящ начин и по принцип в достатъчна степен всяка неимуществена вреда, която може да е настъпила вследствие на този акт, освен ако жалбоподателят не докаже, че е претърпял неимуществена вреда, която не произтича от незаконосъобразността, дала основание за отмяната, и не може да бъде напълно поправена с тази отмяна (решение CH/Парламент, F‑129/12, EU:F:2013:203, т. 64).
132 Съдът на публичната служба припомня, че безспорно чувството за несправедливост и тревогите, които предизвиква у дадено лице необходимостта да образува съдебно производство, за да бъдат признати правата му, представлява вреда, за която може да се направи извод само от факта, че администрацията е допуснала нарушения. Доколкото тези вреди могат да бъдат поправени, когато не се компенсират от удовлетворението в резултат от отмяната на даден акт (вж. в този смисъл решение CC/Парламент, F‑9/12, EU:F:2013:116, т. 128, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑457/13 P), Съдът на публичната служба приема — отчитайки условията, при които е взето решението от 28 юли 2011 г., а именно след процедура за подбор, в която жалбоподателката е трябвало да се яви пред комисия за подбор, ръководена от един от предполагаемите виновници за упражнявания тормоз, срещу когото тя е знаела, че се води производство за разследване, и чието отношение към нея се характеризирало с наличие на конфликт на интереси, и в хода на която не е бил спазен принципът на равно третиране на кандидатите — че с оглед на конкретните обстоятелства по случая правилната преценка на претърпените от жалбоподателката неимуществени вреди изисква да се определи по справедливост обезщетение за поправяне на причинените вреди в размер на 25 000 eur.
133 Що се отнася, на второ място, до искането на жалбоподателката Банката да бъде осъдена да поправи имуществените вреди, които тя твърди, че е претърпяла в резултат от решението от 28 юли 2011 г., тъй като решението да не бъде назначена на спорната длъжност, се отразило върху бъдещото ѝ възнаграждение, Съдът на публичната служба приема, че жалбоподателката не е доказала наличието на действително претърпяна вреда. Всъщност, дори да се предположи, че след процедурата за подбор жалбоподателката би била назначена на спорната длъжност, не е възможно да се установи точно какви възможности за кариерно развитие е щяла да има, тъй като тези възможности са чисто хипотетични. От това следва, че това искане за обезщетение на жалбоподателката не може да бъде уважено.
134 Предвид гореизложеното Банката е осъдена да заплати на жалбоподателката сумата от 25 000 eur.
По съдебните разноски
135 Съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на останалите разпоредби на дял II, осма глава от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно параграф 2 от същия член, когато справедливостта изисква това, Съдът на публичната служба може да реши дадена страна, макар и загубила делото, да бъде осъдена да заплати само частично съдебните разноски и дори да не бъде осъдена за тях.
136 Видно от изложените в настоящото решение съображения, тъй като жалбата като цяло е уважена, Банката е загубилата делото страна. Освен това жалбоподателката изрично е поискала Банката да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата в конкретния случай не обосновават прилагането на разпоредбите на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, следва да се постанови, че Банката трябва да понесе наред с направените от нея съдебни разноски и тези на жалбоподателката.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)
реши:
1) Отменя решението на председателя на Европейската инвестиционна банка от 28 юли 2011 г. за назначаване на г‑н A на длъжността началник на отдел „Политика на риска и ценообразуване“.
2) Осъжда Европейската инвестиционна банка да заплати на CG сумата от 25 000 eur.
3) Отхвърля жалбата в останалата част.
4) Осъжда Европейската инвестиционна банка да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на CG.
Rofes i Pujol | Bradley | Svenningsen |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 10 юли 2014 година.
W. Hakenberg | | M. I. Rofes i Pujol |