РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)
26 май 2011 година
Дело F-40/10
Giorgio Lebedef
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Годишен отпуск — Отсъствие след изчерпване на годишния отпуск и без предварително разрешение — Изгубване на правото на възнаграждение — Член 60 от Правилника“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за Евратом съгласно член 106а от него, с която г‑н Lebedef иска отмяната на решението на генералния директор на Евростат от 11 август 2009 г. да не му се признае правото на възнаграждение за пет дни и половина поради отсъствия (съответстващи на този брой дни) след изчерпване на годишния му отпуск и без предварително разрешение от неговия пряк ръководител
Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Отпуски — Годишен отпуск — Отпуск, водещ до отрицателно салдо — Необходимост от искане за предварително разрешение — Длъжностно лице, командировано в съотношение 50 % в качеството на синдикален представител — Липса на последици
(член 60 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Отпуски — Годишен отпуск — Режим, въведен от Комисията — Отпуск, водещ до отрицателно салдо — Искане за предварително разрешение — Задължение за мотивиране
(член 60 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Неразрешено отсъствие — Коригиране със задна дата — Условия
(член 60 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 25 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Жалба — Акт с неблагоприятни последици — Решение, вписващо се в контекста на психически тормоз — Изискване за връзка между тормоза и обжалваното решение
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие
(член 12а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)
1. От текста на член 60 от Правилника е видно, че годишен отпуск, който води до отрицателно салдо, налага предварително разрешение от прекия ръководител на заинтересованото лице. В това отношение длъжностно лице, което не е получило такова разрешение, не може да се позовава на обстоятелството, че de facto не работи за своя отдел, тъй като е командировано в съотношение 50 % в качеството на синдикален представител.
При все това по силата на принципа, съгласно който нарушителят не може да се ползва от нарушението, неразрешените отсъствия на длъжностното лице в рамките на останалите 50 % не го освобождават от задължението да спазва правилата относно отпуските. При това положение, като отсъства, без да провери предварително дали искането му за отпуск е уважено, длъжностното лице се поставя в положение на неразрешено отсъствие по отношение на условието за предварително разрешение от страна на прекия му ръководител.
(вж. точки 26 и 30)
Позоваване на:
Общ съд на европейския съюз — 16 декември 2010 г., Lebedef/Комисия, T‑364/09 P и Lebedef/Комисия, T‑52/10 P
Съд на публичната служба — 7 юли 2009 г., Lebedef/Комисия, F‑39/08; 30 ноември 2009 г., Lebedef/Комисия, F‑54/09
2. В рамките на приетите от Комисията разпоредби по прилагане в областта на отпуските годишният отпуск, водещ до отрицателно салдо, налага предварително разрешение от прекия ръководител на заинтересованото лице, което разрешение може да бъде дадено само по изключение и след мотивирано искане. Като се има предвид, че това разрешение трябва да бъде дадено преди началото на отпуска на заинтересованото лице, това по необходимост се отнася и за мотивите, въз основа на които прекият ръководител решава дали следва да даде исканото разрешение. При това положение искането не може да се счита за мотивирано, когато обясненията са представени впоследствие и прекият ръководител не разполага с тях към момента, в който взема решение да не уважи искането за отпуск. Следователно прекият ръководител не може да бъде упрекнат за това, че не е уважил подобно искане.
От друга страна, обстоятелството, че прекият ръководител дава предварителното разрешение само по изключение и отговаря за него, предполага по необходимост възможността администрацията да разполага с широка свобода на преценка в това отношение и да я упражнява по силата на правомощието си за вътрешна организация.
(вж. точки 26, 31 и 32)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 7 юли 2009 г., Lebedef/Комисия, F-39/08, точка 55; 30 ноември 2009 г., Lebedef/Комисия, F‑54/09, точка 48
3. Представените със закъснение удостоверения за присъствието на длъжностното лице в синдикалното представителство или в представителството съгласно Правилника не могат да поправят със задна дата неразрешените му отсъствия, като подобно поправяне е възможно само в случай на болест или злополука, съгласно член 60 от Правилника. При всички случаи, дори при наличие на удостоверения ex post, компетентната администрация трябва да може да запази известно право на контрол и да прецени основателността на последващо поправяне на отсъствие, което е било счетено за неразрешено.
(вж. точка 32)
4. Евентуалната липса на мотиви в решение на институция на Съюза, прието срещу длъжностно лице, може да бъде поправена с подходящи мотиви, представени във фазата на отговора на жалбата по административен ред, като се смята, че последните съвпадат с мотивите на решението, срещу което е подадена жалбата по административен ред.
(вж. точка 38)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 18 септември 2003 г., Lebedef и др./Комисия, T‑221/02, точка 62
Съд на публичната служба — 7 ноември 2007 г., Hinderyckx/Съвет, F‑57/06, точка 25
5. Не е достатъчно да е доказано, че длъжностно лице е претърпяло психически тормоз, за да се смята за незаконосъобразно всяко решение с неблагоприятни последици за него, което е прието във времеви аспект в контекста на психическия тормоз; необходимо е още да е налице връзка между разглеждания тормоз и мотивите на оспореното решение.
(вж. точка 42)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 24 февруари 2010 г., Menghi/ENISA, F‑2/09, точка 69; 4 април 2011 г., AO/Комисия, F‑45/10, точка 39
6. Отказът да се разреши отпуск с оглед на осигуряването на доброто функциониране на службата по принцип не може да се счита за проява на психически тормоз. Това важи в още по-голяма степен, когато длъжностното лице пропуска да изпълни формалните административни изисквания, като не получава предварително разрешение от своя пряк ръководител, преди да отсъства. По същите причини длъжностното лице няма основание да поддържа, че отказът по неговото искане за отпуск или последващото неуважаване на това искане е поведение, което може да се квалифицира като психически тормоз.
(вж. точки 45 и 46)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 4 май 2005 г., Schmit/Комисия, T‑144/03, точка 78; 25 октомври 2007 г., Lo Giudice/Комисия, T‑154/05, точка 107