Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи разширен състав)

22 април 2016 година(*)

„Държавни помощи — Директива 92/81/ЕИО — Акцизи върху минералните масла — Минерални масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид — Освобождаване от акциз — Селективен характер на мярката — Помощи, които могат да се считат за съвместими с общия пазар — Насоки на Общността относно използването на държавна помощ за опазването на околната среда — Насоки за регионалните държавни помощи от 1998 г. — Оправдани правни очаквания — Правна сигурност — Принцип lex specialis derogat legi generali — Презумпция за законосъобразност и за полезно действие на актовете на институциите — Принцип на добра администрация — Задължение за мотивиране“

По съединени дела T‑60/06 RENV II и T‑62/06 RENV II

Италианска република, за която се явява G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. Aiello, avvocato dello Stato,

Eurallumina SpA, установено в Портоскузо (Италия), за което се явяват L. Martin Alegi, R. Denton, A. Stratakis и L. Philippou, solicitors,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват V. Di Bucci, N. Khan, G. Conte, D. Grespan и K. Walkerová, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за отмяна на Решение 2006/323/ЕО на Комисията от 7 декември 2005 година относно освобождаването от акциз на минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид в района на Гардан, в района на Шанън и в Сардиния, прилагано съответно от Франция, Ирландия и Италия (ОВ L 119, 2006 г., стр. 12), в частта, в която се констатира наличието на държавна помощ, предоставена от Италианската република между 3 февруари 2002 г. и 31 декември 2003 г. въз основа на освобождаването от акциз на минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид в Сардиния (Италия), и на Италианската република се разпорежда да осигури възстановяването на помощта,

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав),

състоящ се от: H. Kanninen, председател, I. Pelikánová (докладчик), E. Buttigieg, S. Gervasoni и L. Madise, съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 март 2015 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

 Спорното освобождаване

1        Двуалуминиевият триоксид (или алуминиев оксид) представлява бял прах, използван главно в леярните за производство на алуминий. Той се извлича от боксит чрез процес на рафиниране, който завършва с калциниране. Над 90 % от калцинирания двуалуминиев триоксид се използва за топенето на алуминия. Остатъкът се преработва отново и се използва в химически приложения. Съществуват два отделни продуктови пазара, а именно този на металургичния двуалуминиев триоксид и този на химическия двуалуминиев триоксид. За производството на двуалуминиев триоксид могат да се използват като гориво минерални масла.

2        В Ирландия, в Италия и във Франция има само по един производител на двуалуминиев триоксид. В Италия това е Eurallumina SpA, установено в Сардиния. Производители на двуалуминиев триоксид има също в Германия, Испания, Гърция, Унгария и Обединеното кралство.

3        От 1993 г. Италианската република освобождава от акциз минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид в Сардиния (наричано по-нататък „спорното освобождаване“). Спорното освобождаване е въведено в италианското право с Decreto legislativo 26 ottobre 1995, № 504, testo unico delle disposizioni legislative concernenti le imposte sulla produzione e sui consumi e relative sanzioni penale e amministrative (Законодателен декрет № 504 от 26 октомври 1995 г., Консолидиран текст на законовите разпоредби относно данъците върху производството, потреблението и съответните наказателни и административни санкции, обикновена притурка към GURI № 279 от 29 ноември 1995 г., наричан по-нататък „Законодателният декрет от 1995 г.“).

4        До 31 декември 1994 г. прилагането на спорното освобождаване в Сардиния е разрешено с Решение 93/697/ЕО на Съвета от 13 декември 1993 година относно разрешаване на определени държави членки да приложат или да продължат да прилагат намаления на акцизни ставки или освобождавания от акциз по отношение на определени минерални масла, използвани за специални цели, в съответствие с предвидената в член 8, параграф 4 от Директива 92/81/ЕИО процедура (ОВ L 321, стр. 29). Впоследствие разрешението е продължено от Съвета на Европейския съюз до 31 декември 1996 г. с Решение 96/273/ЕО от 22 април 1996 година относно разрешаване на определени държави членки да приложат или да продължат да прилагат намаления на акцизни ставки или освобождавания от акциз по отношение на определени минерални масла, използвани за специални цели, в съответствие с предвидената в член 8, параграф 4 от Директива 92/81/ЕИО процедура (ОВ L 102, стр. 40). Разрешението е продължено отново от Съвета до 31 декември 1998 г. с Решение 97/425/ЕО от 30 юни 1997 година относно разрешаване на държавите членки да приложат или да продължат да прилагат съществуващите намаления на акцизни ставки или освобождавания от акциз по отношение на определени минерални масла, използвани за специални цели, в съответствие с предвидената в Директива 92/81/ЕИО процедура (ОВ L 182, стр. 22). Разрешението е продължено отново от Съвета до 31 декември 1999г. с Решение 1999/255/ЕО от 30 март 1999 година относно разрешаване на определени държави членки да приложат или да продължат да прилагат намаления на акцизни ставки или освобождавания от акциз по отношение на определени минерални масла в съответствие с Директива 92/81/ЕИО и за изменение на Решение 97/425 (ОВ L 99, стр. 26). Разрешението е продължено отново от Съвета до 31 декември 2000 г. с Решение 1999/880/ЕО от 17 декември 1999 година относно разрешаване на държавите членки да приложат или да продължат да прилагат съществуващите намаления на акцизни ставки или освобождавания от акциз по отношение на определени минерални масла, използвани за специални цели, в съответствие с предвидената в Директива 92/81/ЕИО процедура (ОВ L 331, стр. 73).

5        Решение 2001/224/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно намалени ставки на акцизите и освобождаване от акцизи на определени минерални масла при използването им за специални цели (ОВ L 84, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 46), а именно последното решение относно спорното освобождаване, продължава освобождаването до 31 декември 2006 г. Съгласно съображение 5 от това решение последното „не засяга изхода от процедурите в случай на смущения във функционирането на единния пазар, които биха могли да бъдат предприети, по специално в съответствие с член 87 [ЕО] и член 88 [ЕО]“ и „[т]о не отменя изискването държавите членки да нотифицират Комисията в случаите на потенциални държавни помощи съгласно член 88 [ЕО]“.

 Административно производство

6        С писмо от 29 май 1998 г. Комисията на Европейските общности иска сведения от италианските власти, за да провери дали спорното освобождаване попада в приложното поле на членове 87 ЕО и 88 ЕО. След като на 16 юни 1998 г. Комисията припомня искането си, Италианската република отговаря на 20 юли 1998 г.

7        С писмо от 17 юли 2000 г. Комисията иска от Италианската република да я уведоми за спорното освобождаване. С писмо от 27 септември 2000 г. Комисията припомня искането си на Италианската република и с писмо от 27 септември 2000 г. я приканва да предостави допълнителни сведения. След като на 20 ноември 2000 г. Комисията припомня искането си, Италианската република отговаря на 7 декември 2000 г.

8        С Решение C(2001) 3300 от 30 октомври 2001 г. Комисията започва предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура по отношение на спорното освобождаване (наричана по-нататък „официалната процедура по разследване“). С писмо от 5 ноември 2001 г. това решение е съобщено на Италианската република, а на 2 февруари 2002 г. е публикувано в Официален вестник на Европейските общности (ОВ C 30, стр. 17).

9        С писма от 26 и 28 февруари и от 1 март 2002 г. Комисията получава становищата съответно на Aughinish Alumina Ltd, Eurallumina, Alcan Inc. и Европейската асоциация в областта на алуминия. Становищата са съобщени на Италианската република на 26 март 2002 г.

10      Италианската република представя становището си с писмо от 6 февруари 2002 г.

 Решение „Двуалуминиев триоксид I“

11      На 7 декември 2005 г. Комисията приема Решение 2006/323/ЕО относно освобождаването от акциз на минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид в района на Гардан, в района на Шанън и в Сардиния, прилагано съответно от Франция, Ирландия и Италия (ОВ L 119, 2006 г., стр. 12, наричано по-нататък „решение „Двуалуминиев триоксид I“).

12      Решение „Двуалуминиев триоксид I“ се отнася за периода преди 1 януари 2004 г., на която дата приложима става Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98), с която от 31 декември 2003 г. се отменят Директива 92/81/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акциза върху минералните масла (ОВ L 316, стр. 12) и Директива 92/82/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за сближаване на акцизните ставки върху минералните масла (ОВ L 316, стр. 19) (съображение 57). Решението обаче разширява официалната процедура по разследване по отношение на периода след 31 декември 2003 г. (съображение 92).

13      Диспозитивът на решение „Двуалуминиев триоксид I“ по-специално гласи:

„Член 1

Прилаганите от Франция, Ирландия и Италия освобождавания от акциз на тежките минерални масла, използвани в производството на двуалуминиев триокис до 31 декември 2003 г., представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 [ЕО].

Член 2

Доколкото е несъвместима с общия пазар, предоставената през периода от 17 юли 1990 г. до 2 февруари 2002 г. помощ не се възстановява, тъй като възстановяването ѝ би противоречало на общите принципи на общностното право.

Член 3

Помощта, която се има предвид в член 1, предоставена през периода 3 февруари 2002 г. — 31 декември 2003 г., е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3 [ЕО], ако получателите ѝ заплатят акциз в размер на поне 13,01 EUR за 1000 kg тежко минерално масло.

Член 4

Помощта[…], предоставена в периода от 3 февруари 2002 г. до 31 декември 2003 г., е несъвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3 [ЕО], доколкото получателите не са платили акциз в размер на поне 13,01 EUR за 1000 kg тежко минерално масло.

Член 5

1.      Франция, Ирландия и Италия предприемат всички необходими мерки за възстановяване на посочената в член 4 несъвместима помощ от нейните получатели.

[…]

5.      Франция, Ирландия и Италия нареждат на получателите на посочената в член 4 несъвместима помощ да възстановят незаконната помощ заедно с лихвата в двумесечен срок от съобщаването на това решение“ [неофициален превод].

 Производство и искания на страните

14      На 16 и на 23 февруари 2006 г. Италианската република и съответно Eurallumina подават настоящите жалби в секретариата на Общия съд, които са регистрирани съответно под номера T‑60/06 и T‑62/06.

15      На основание член 14 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. и по предложение на втори състав, след като изслушва страните, в съответствие с член 51 от същия правилник Общият съд решава да препрати настоящите дела за разглеждане от разширен съдебен състав.

16      След като изслушва страните, с определение от 24 май 2007 г. председателят на втори разширен състав на Общия съд съединява дела T‑60/06 и T‑62/06 с дела T‑50/06, T‑56/06 и T‑69/06 (наричани по-нататък „делата „Двуалуминиев триоксид I“) за целите на устната фаза на производството в съответствие с член 50 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.

17      С решение от 12 декември 2007 г., Ирландия и др./Комисия (T‑50/06, T‑56/06, T‑60/06, T‑62/06 и T‑69/06, EU:T:2007:383), Общият съд съединява делата „Двуалуминиев триоксид I“ за целите на съдебното решение, отменя решение „Двуалуминиев триоксид I“, а по дело T‑62/06 отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

18      На 26 февруари 2008 г. Комисията подава жалба срещу това решение на Общия съд.

19      С решение от 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др. (C‑89/08 P, Сб., EU:C:2009:742), Съдът отменя решение Ирландия и др./Комисия, точка 17 по-горе (EU:T:2007:383), в частта, в която Общият съд е отменил решение „Двуалуминиев триоксид I“, връща делата „Двуалуминиев триоксид I“ за ново разглеждане от Общия съд и не се произнася по съдебните разноски.

20      След постановяването на решение Комисия/Ирландия и др., точка 19 по-горе (EU:C:2009:742), и в съответствие с член 118, параграф 1 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. делата „Двуалуминиев триоксид I“ са разпределени на втори разширен състав с решение на председателя на Общия съд от 18 декември 2009 г.

21      С определение на председателя на втори разширен състав от 1 март 2010 г. делата „Двуалуминиев триоксид I“ са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.

22      С решение на председателя на Общия съд от 20 септември 2010 г. делата „Двуалуминиев триоксид I“ са преразпределени на четвърти разширен състав.

23      С решение от 21 март 2012 г., Ирландия/Комисия (T‑50/06 RENV, T‑56/06 RENV, T‑60/06 RENV, T‑62/06 RENV и T‑69/06 RENV, Сб., EU:T:2012:134) Общият съд отменя решение „Двуалуминиев триоксид I“ доколкото в него се констатира или то почива на констатацията, че освобождаванията от акцизи върху минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид, прилагани от Френската република, от Ирландия и от Италианската република до 31 декември 2003 г. (наричани по-нататък „освобождаванията от акциз“), представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО и доколкото с него се разпорежда на Френската република, на Ирландия и на Италианската република да предприемат всички необходими мерки, за да се възстановят посочените освобождавания от техните бенефициери, тъй като последните не са заплатили акциз от поне 13,01 EUR на 1000 kg тежки минерални масла.

24      На 1 юни 2012 г. Комисията подава жалба срещу това решение на Общия съд.

25      С решение от 10 декември 2013 г., Комисия/Ирландия и др. (C‑272/12 P, Сб., EU:C:2013:812), Съдът отменя решение Ирландия/Комисия, точка 23 по-горе (EU:T:2012:134), връща делата „Двуалуминиев триоксид I“ за ново разглеждане от Общия съд и не се произнася по съдебните разноски.

26      След постановяването на решение Комисия/Ирландия и др., точка 25 по-горе (EU:C:2013:812), делата „Двуалуминиев триоксид I“ са разпределени на първи състав с решения на председателя на Общия съд от 21 януари и 10 март 2014 г.

27      В съответствие с член 119, параграф 1 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. Eurallumina и Комисията представят писмените си становища съответно на 28 януари и 17 март 2014 г. В писменото си становище Eurallumina заявява, че не желае да се правят заключения от решение Комисия/Ирландия и др., точка 25 по-горе (EU:C:2013:812), и приканва Общия съд да се произнесе по всички изтъкнати основания в подкрепа на жалбата по дело T‑62/06 RENV II. Комисията взема това предвид в писменото си становище. Италианската република не представя писмено становище.

28      С решение на председателя на Общия съд от 30 септември 2014 г. делата „Двуалуминиев триоксид I“ са преразпределени на първи разширен състав в съответствие с член 118, параграф 1 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.

29      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационно действие, за което е взето решение на основание член 64, параграф 3, буква б) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г., иска от страните по дело T‑60/06 RENV II да вземат отношение по определен аспект в спора. Страните изпълняват искането в определения срок.

30      С определение на председателя на първи разширен състав от 26 януари 2015 г. настоящите дела са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.

31      В съдебното заседание от 6 март 2015 г. са изслушани устните състезания на Eurallumina и Комисията и техните отговори на поставените от Общия съд устни въпроси. Италианската република обаче не е представена в това съдебно заседание.

32      Италианската република по същество иска от Общия съд:

–        да отмени решение „Двуалуминиев триоксид I“ в частта, в която се констатира наличието на държавна помощ, предоставена от Италианската република между 3 февруари 2002 г. и 31 декември 2003 г. въз основа на спорното освобождаване (наричана по-нататък „спорната помощ“), и ѝ се разпорежда да осигури възстановяването на спорната помощ, и

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

33      Eurallumina по същество иска от Общия съд:

–        да отмени или измени решение „Двуалуминиев триоксид I“ в частта, в която се констатира наличието на спорната помощ и на Италианската република се разпорежда да осигури възстановяването ѝ,

–        да задължи Комисията да не разпорежда възстановяването на помощта, предоставена от Италианската република въз основа на спорното освобождаване до 31 декември 2006 г., или поне до 31 декември 2003 г., и

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

34      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли настоящите жалби и

–        да осъди Италианската република и Eurallumina да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

35      В самото начало трябва да се отбележи, че и с двете разглеждани жалби се иска отмяна на решение „Двуалуминиев триоксид I“ в частта, в която се констатира наличието на спорната помощ и на Италианската република се разпорежда да осигури възстановяването ѝ (наричано по-нататък „обжалваното решение“). В това отношение жалбите са с еднакъв предмет.

 По допустимостта

36      По дело T‑60/06 RENV II Комисията повдига възражения за недопустимост, от една страна, срещу първото основание в частта, изведена от нарушаване на условията по член 87, параграф 1 ЕО за квалифицирането като държавна помощ — във връзка, първо, с предоставеното предимство на получателя, и второ, с нарушаването на конкуренцията и със засягането на търговията между държави членки — и от друга страна, срещу шестото основание в частта, изведена от нарушаване на принципа на правна сигурност поради невземането предвид в обжалваното решение на прекомерната продължителност на официалната процедура по разследване. Тези конкретни оплаквания били формулирани за пръв път в писмената реплика, поради което представлявали нови основания по смисъла на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г., и трябвало да се отхвърлят като недопустими.

37      Италианската република не отговаря на възраженията за недопустимост.

38      По дело T‑62/06 RENV II Комисията твърди, че жалбата е недопустима, доколкото с нея се цели повече от отмяната на обжалваното решение. Освен това според нея основанието, чрез което Eurallumina оспорва констатацията, че спорното освобождаване представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, е формулирано за пръв път в писмената реплика и съответно представлява ново основание по смисъла на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. и трябва да бъде отхвърлено като недопустимо.

39      Eurallumina иска възражението за недопустимост, повдигнато срещу жалбата по дело T‑62/06 RENV II, да бъде отхвърлено като неоснователно. От друга страна обаче, то не отговаря на възражението за недопустимост, повдигнато срещу ново основание, изведено по същество от нарушаване на член 87, параграф 1 ЕО.

40      Най-напред, що се отнася до възражението за недопустимост, повдигнато срещу жалбата по дело T‑62/06 RENV II, доколкото с нея се целяло повече от отмяната на обжалваното решение, трябва да се констатира, че освен отмяната на обжалваното решение, с посочената жалба от Общия съд се иска да задължи Комисията да не разпорежда възстановяването на помощта, предоставена от Италианската република въз основа на спорното освобождаване до 31 декември 2006 г., или поне до 31 декември 2003 г., тъй като въпросната помощ била правомерна.

41      С това искане обаче се цели само установяването на допусната незаконосъобразност в обжалваното решение, въз основа на която евентуално да бъдат уважени основанията и оплакванията, изложени в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното решение, а съответно и самото искане. Следователно посоченото искане е лишено от каквато и да било самостоятелност спрямо искането за отмяна на обжалваното решение.

42      Дори да се допусне, както предлага Комисията, че с това искане се преследват цели, различни от самата отмяна на обжалваното решение — като например даването на задължителни указания или формулирането на диспозитив, чрез които на Комисията се забранява да констатира наличието на спорната помощ или да разпорежда възстановяването ѝ — то би следвало да се отхвърли като недопустимо, тъй като Общият съд не разполага с правомощия, за да го уважи.

43      Всъщност съгласно постоянната съдебна практика Общият съд не трябва да дава задължителни указания на институциите или да ги замества (вж. решение от 24 януари 1995 г., Ladbroke Racing/Комисия, T‑74/92, Rec, EU:T:1995:10, т. 75 и цитираната съдебна практика). Това по-специално се отнася за контрола за законосъобразност по член 230 ЕО, доколкото в член 233, първа алинея ЕО изрично се посочва, че институцията, чийто акт е бил отменен, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение (вж. в този смисъл решения от 24 юни 1986 г., AKZO Chemie и AKZO Chemie UK/Комисия, 53/85, Rec, EU:C:1986:256, т. 23 и Ladbroke Racing/Комисия, посочено по-горе, EU:T:1995:10, т. 75).

44      По-нататък, що се отнася до повдигнатото по дело T‑62/06 RENV II възражение за недопустимост срещу основание, чрез което Eurallumina оспорвало констатацията, че спорното освобождаване представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, това възражение не се подкрепя от фактите и съответно трябва да се отхвърли, тъй като от писмената реплика не е видно Eurallumina да е изтъквало такова основание.

45      Накрая, що се отнася до повдигнатите по дело T‑60/06 RENV II възражения за недопустимост срещу оплакванията, изведени, от една страна, от нарушаване на условията по член 87, параграф 1 ЕО за квалифицирането като държавна помощ — във връзка, първо, с предоставеното предимство на получателя, и второ, с нарушаването на конкуренцията и със засягането на търговията между държави членки — и от друга страна, от нарушаване на принципа на правна сигурност поради невземането предвид в обжалваното решение на прекомерната продължителност на официалната процедура по разследване, следва да се припомни, че съгласно член 44, параграф 1, буква в) във връзка с член 48, параграф 2 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. след подаването на исковата молба или жалбата не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. Същевременно основание, което представлява разгръщане на основание, изтъкнато преди това изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата и което се намира в тясна връзка с последното, следва да бъде обявено за допустимо (вж. решение от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T‑345/05, Сб., EU:T:2008:440, т. 85 и цитираната съдебна практика). Този извод по аналогия трябва да се отнесе към оплакването, направено в подкрепа на дадено основание.

46      За да се счита за разгръщане на изтъкнато преди това основание или оплакване, съответният нов довод трябва да има достатъчно тясна връзка с първоначално изложените в жалбата основания или оплаквания, така че да може да се разглежда като резултат от обичайното развитие на обсъжданията в състезателното производство (вж. в този смисъл решение от 26 ноември 2013 г., Groupe Gascogne/Комисия, C‑58/12 P, Сб., EU:C:2013:770, т. 31).

47      В разглеждания случай, както основателно отбелязва Комисията, посочените в точка 45 по-горе оплаквания не фигурират в жалбата по дело T‑60/06 RENV II и съответно представляват нови оплаквания.

48      Освен това новите оплаквания не почиват на никакво фактическо или правно обстоятелство, установено в хода на производството пред Общия съд.

49      На последно място, тези нови оплаквания не представляват разгръщане на едно или друго от изложените в жалбата по дело T‑60/06 RENV II основания, които засягат различни правни въпроси. По-специално, новите оплаквания нямат тясна връзка с първото основание, изведено от нарушаване на условието за селективност по член 87, параграф 1 ЕО, или с шестото основание, в основата на което стои правният довод, че принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност, както и презумпцията за законосъобразност, не допускат възстановяване на държавна помощ, ако преди това тя е била разрешена от Съвета въз основа на правилата в областта на данъчната хармонизация.

50      С оглед на изложените в точки 45—49 по-горе съображения, повдигнатите от Комисията възражения за недопустимост по дело T‑60/06 RENV II трябва да бъдат уважени и съответно като недопустими да бъдат отхвърлени оплакванията, изведени, от една страна, от нарушаване на условията по член 87, параграф 1 ЕО за квалифицирането като държавна помощ — във връзка, първо, с предоставеното предимство на получателя, и второ, с нарушаването на конкуренцията и със засягането на търговията между държави членки — и от друга страна, от нарушаване на принципа на правна сигурност поради невземането предвид в обжалваното решение на прекомерната продължителност на официалната процедура по разследване.

 По съществото на спора

51      В подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II Италианската република изтъква шест основания. Първото основание е изведено от нарушаване на член 87, параграф 1 ЕО и от противоречие в мотивите. Второто основание е изведено от нарушаване на член 1, буква б), подточка ii) и на член 4 Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 ЕО] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), както и на Решения 93/697, 96/273, 97/425, 1999/255, 1999/880 и 2001/224 (наричани по-нататък „решенията за разрешаване на Съвета“). Третото основание е изведено от нарушаване на правилата, регулиращи помощите за опазването на околната среда, и по-специално точка 82, втора алинея, буква а) от Насоките на Общността относно използването на държавна помощ за опазването на околната среда (ОВ C 37, 2001 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 251, наричани по-нататък „Насоките от 2001 г.“). Четвъртото основание е изведено от нарушаване на член 87, параграф 3 ЕО и на Насоките за регионалните държавни помощи (ОВ C 74, 1998 г., стр. 9), наричани по-нататък „Насоките за РДП“). Петото основание е изведено от нарушаване на член 18 от Директива 2003/96 във връзка с приложение II към нея, както и на Решение 2001/224. Шестото основание е изведено от нарушаване на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност, както и на презумпцията за законосъобразност.

52      В подкрепа на жалбата по дело T‑62/06 RENV II Eurallumina изтъква четири основания. Първото основание е изведено от нарушаване на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Второто основание е изведено от нарушаване на принципа на правна сигурност, на презумпцията за валидност и за полезно действие на актовете на институциите, както и на принципа lex specialis derogat legi generali. Третото основание е изведено от нарушаване на принципа на добра администрация. Четвъртото основание по същество е изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране по член 253 ЕО и от нарушаване на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

53      Най-напред следва да се разгледа основанието, с което Eurallumina по същество оспорва приложимостта към спорното освобождаване на правилата в областта на държавните помощи, а именно изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑62/06 RENV II второ основание, изведено от нарушаване на принципа на правна сигурност, на презумпцията за валидност и за полезно действие на актовете на институциите, както и на принципа lex specialis derogat legi generali.

54      След това следва да се разгледа основанието, с което Италианската република по същество възразява срещу квалифицирането на спорното освобождаване като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО за периода до 31 декември 2003 г., а именно изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II първо основание, изведено от нарушаване на член 87, параграф 1 ЕО и от противоречие в мотивите.

55      По-нататък трябва да се разгледат основанията, с които Италианската република по същество оспорва квалифицирането на спорното освобождаване като нова, а не като съществуваща помощ по смисъла на член 88 ЕО, а именно изтъкнатите в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II второ основание, изведено от нарушаване на член 1, буква б), подточка ii) и на член 4 от Регламент № 659/1999, както и на решенията за разрешаване на Съвета, и пето основание, изведено от нарушаване на член 18 от Директива 2003/96 във връзка с приложение II към нея, както и на Решение 2001/224.

56      След това трябва да се разгледат основанията, с които Италианската република по същество упреква Комисията, че е обявила за несъвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3 ЕО помощта, предоставена до 31 декември 2003 г. въз основа на спорното освобождаване, а именно изтъкнатите в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II трето основание, изведено от нарушаване на правилата, регулиращи помощите за опазването на околната среда, и по-специално точка 82, втора алинея, буква а) от Насоките от 2001 г., и четвърто основание, изведено от нарушаване на член 87, параграф 3 ЕО и на Насоките за РДП.

57      Накрая, анализът следва да приключи с разглеждането на основанията, с които жалбоподателите по същество оспорват възстановяването на спорната помощ, а именно, от една страна, изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II шесто основание, изведено от нарушаване на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност, както и на презумпцията за законосъобразност, и от друга страна, изтъкнатите в подкрепа на жалбата по дело T‑62/06 RENV II първо основание, изведено от нарушаване на принципа на защита на оправданите правни очаквания, трето основание, изведено от нарушаване на принципа на добра администрация, и четвърто основание, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране по член 253 ЕО и от нарушаване на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

 По изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑62/06 RENV II второ основание, изведено от нарушаване на принципа на правна сигурност, на презумпцията за валидност и за полезно действие на актовете на институциите, както и на принципа lex specialis derogat legi generali

58      Eurallumina твърди, че в обжалваното решение Комисията е нарушила принципите на правна сигурност, на lex specialis derogat legi generali, както и презумпцията за валидност и за полезно действие на актовете на институциите, тъй като приела, че спорното освобождаване представлява неправомерна и подлежаща на възстановяване държавна помощ за периода от 3 февруари 2002 г. до 31 декември 2003 г. По същество Eurallumina твърди, че поради горепосочените принципи правилата в областта на държавните помощи не могат да се приложат за спорното освобождаване.

–       По нарушаването на принципа на правна сигурност и на презумпцията за законосъобразност и за полезно действие на актовете на институциите

59      Eurallumina твърди, че в обжалваното решение Комисията е нарушила принципа на правна сигурност и презумпцията за законосъобразност и за полезно действие на актовете на институциите, съгласно тълкуването им в съдебна практика, тъй като квалифицирала спорното освобождаване като неправомерна държавна помощ, чието възстановяване можела да разпореди за периода от 3 февруари 2002 г. до 31 декември 2003 г. В това отношение, първо, според Eurallumina с обжалваното решение непряко се оспорва законосъобразността на член 18 от Директива 2003/96, с която се заменят и отменят Директиви 92/81 и 92/82, и на Решение 2001/224 — за които при това се презумира, че са законосъобразни — както и на взетите от Италианската република мерки за прилагането им. Второ, Eurallumina твърди, че полезното действие на член 18 от Директива 2003/96 и на Решение 2001/224 било засегнато от обжалваното решение, тъй като последното било пречка за пълноценното им прилагане до 31 декември 2006 г. Трето, Eurallumina изтъква липсата на подходящи предложения от страна на Комисията по член 8, параграф 5 от Директива 92/81 или по член 18 от Директива 2003/96 с цел Съветът по-рано да преразгледа разрешението за прилагане на спорното освобождаване до 31 декември 2006 г. Четвърто, Eurallumina отбелязва липсата на подадена жалба за отмяна от Комисията на основание член 230 ЕО срещу решенията за разрешаване на Съвета. Пето, Eurallumina изтъква предложенията за решения за разрешаване на Съвета, в които Комисията винаги предлагала на Съвета да разреши на Италианската република да приложи или да продължи да прилага спорното освобождаване — последния път до 31 декември 2002 г. Шесто, Eurallumina твърди, че за него е невъзможно да предвиди промяна в поведението на Комисията, що се отнася до законосъобразността на решенията за разрешаване на Съвета и правомерността на спорното освобождаване. Седмо, Eurallumina твърди, че поведението на Комисията е противоречиво, тъй като, започвайки официалната процедура по разследване от 30 октомври 2001 г. и разпореждайки спорната помощ да бъде възстановена, тя действала в противоречие със съдържанието и духа на своето предложение за решение за разрешаване на Съвета от 15 ноември 2000 г., съгласно което предложение на Италианската република е трябвало да се разреши да продължи да прилага спорното освобождаване до 31 декември 2002 г. Осмо, Eurallumina отбелязва съдържанието на предложенията за решения за разрешаване на Съвета, което подхранило оправданите му правни очаквания относно правомерността на спорното освобождаване до 31 декември 2006 г.

60      Комисията иска настоящото оплакване да бъде отхвърлено като неоснователно.

61      С настоящото оплакване по същество се поставя въпросът дали обжалваното решение поражда правно действие, противоположно на действието на Решение 2001/224 и член 18 от Директива 2003/96, с които на Италианската република изрично било разрешено да продължи да продължи да прилага спорното освобождаване до 31 декември 2006 г.

62      В това отношение следва да се припомни, че актовете на институциите по принцип се ползват с презумпция за законосъобразност и съответно произвеждат правно действие, докато не бъдат оттеглени, отменени в производство по жалба за отмяна или обявени за невалидни вследствие на преюдициално запитване или възражение за незаконосъобразност (вж. в този смисъл решения от 15 юни 1994 г., Комисия/BASF и др., C‑137/92 P, Rec, EU:C:1994:247, т. 48, от 8 юли 1999 г., Chemie Linz/Комисия, C‑245/92 P, Rec, EU:C:1999:363, т. 93 и от 5 октомври 2004 г., Комисия/Гърция, C‑475/01, Rec, EU:C:2004:585, т. 18).

63      Освен това от постоянната съдебна практика е видно, че принципът на правна сигурност цели да се осигури предвидимост на правните положения и отношения, свързани с правото на Европейския съюз (решения от 10 април 2003 г., Schulin, C‑305/00, Rec, EU:C:2003:218, т. 58 и от 15 септември 2005 г., Ирландия/Комисия, C‑199/03, Rec, EU:C:2005:548, т. 69). За тази цел е особено важно институциите да зачитат неизменяемостта на приетите от тях актове, засягащи правното и материално положение на субектите на правото, така че институциите да могат да променят тези актове само при съблюдаване на правилата за компетентност и процедурните правила (вж. решение от 21 октомври 1997 г., Deutsche Bahn/Комисия, T‑229/94, Rec, EU:T:1997:155, т. 113 и цитираната съдебна практика). Зачитането на принципа на правната сигурност изисква също така институциите на Съюза по принцип да избягват непоследователността, която би могла да възникне при прилагане на различните разпоредби от правото на Съюза и най-вече в хипотезата, когато тези разпоредби са ориентирани към една и съща цел, каквато е ненарушената конкуренция в общия пазар (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 15 юни 1993 г., Matra/Комисия, C‑225/91, Rec, EU:C:1993:239, т. 41 и 42, и от 31 януари 2001 г., RJB Mining/Комисия, T‑156/98, Rec, EU:T:2001:29, т. 112 и цитираната съдебна практика).

64      В разглеждания случай, както основателно посочва Комисията, доводите в подкрепа на настоящото оплакване непосредствено са били отхвърлени с решение Комисия/Ирландия и др., точка 25 по-горе (EU:C:2013:812).

65      Всъщност в точки 45—48 от това решение Съдът установява ясно разграничение между съответните правомощия на Съвета и на Комисията в областта на хармонизацията на законодателствата относно акцизите, от една страна, и в областта на държавните помощи, от друга страна. Освен това Съдът приема, че целта и приложното поле на предвидената в член 8, параграф 4 от Директива 92/81 процедура са различни от тези на уредения в член 88 ЕО режим.

66      В точка 49 от същото решение Съдът стига до извода, че поради тази причина решение на Съвета, с което в съответствие с член 8, параграф 4 от Директива 92/81 се разрешава на държава членка да въведе освобождаване от акциз, не може да възпрепятства Комисията да упражни предоставените ѝ от Договора за ЕО правомощия и съответно да приложи предвидената в член 88 ЕО процедура, за да провери дали това освобождаване представлява държавна помощ и при приключването на процедурата при необходимост да приеме решение като „Двуалуминиев триоксид I“.

67      В точка 50 от решение Комисия/Ирландия и др., точка 25 по-горе (EU:C:2013:812), Съдът също така прави уточнението, че обстоятелството, че решенията за разрешаване допускат пълно освобождаване от акциз, като налагат конкретни условия с географски или времеви характер и последните са стриктно спазени от държавите членки, е ирелевантно за разпределянето на правомощията между Съвета и Комисията и съответно не може да лиши Комисията от възможността да упражни своите правомощия.

68      В точка 51 от същото решение Съдът отбелязва, че именно при съблюдаване на посоченото разпределение на правомощията в съображение 5 от Решение 2001/224 — което е било в сила в периода, за който с обжалваното решение се разпорежда възстановяване на спорната помощ — се посочва, че това решение не предопределя изхода от евентуални процедури, които биха могли да бъдат предприети на основание членове 87 ЕО и 88 ЕО, и не отменя изискването държавите членки „да нотифицират Комисията в случаите на потенциални държавни помощи“.

69      Накрая, в точки 52 и 53 от решение Комисия/Ирландия и др., точка 25 по-горе (EU:C:2013:812), Съдът отново посочва, че обстоятелството, че решенията за разрешаване на Съвета са били приети по предложение на Комисията и тя никога не е използвала правомощията, с които е разполагала по член 8, параграф 5 от Директива 92/81 или по членове 230 ЕО и 241 ЕО с цел прекратяване на действието или изменение на решенията за разрешаване, не може да бъде пречка за квалифицирането на освобождаванията от акциз като държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, ако условията за наличието на държавна помощ са изпълнени.

70      Съгласно член 61, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато делото е върнато на Общия съд, този съд е обвързан от всяко решение на Съда по правни въпроси. Предвид точка 54 от мотивите на решение Комисия/Ирландия и др., точка 25 по-горе (EU:C:2013:812), трябва да се констатира, че цитираните в точки 65—69 по-горе мотиви са решаващи за обосноваването на диспозитива на посоченото решение, с което Съдът отменя решение Ирландия/Комисия, точка 23 по-горе (EU:T:2012:134), и връща делата „Двуалуминиев триоксид I“ за ново разглеждане на Общия съд.

71      Всъщност от посочените мотиви следва, че като прилага предвидената в член 88 ЕО процедура, за да провери дали спорното освобождаване представлява държавна помощ, и при приключването на тази процедура приема решение „Двуалуминиев триоксид I“, Комисията само упражнява поверените ѝ с Договора за ЕО правомощия в областта на държавните помощи, и че по този начин тя не може да накърни правомощията, предоставени на Съвета с Договора за ЕО в областта на хармонизирането на законодателствата относно акцизите, или актовете, приети от Съвета при упражняването на тези правомощия.

72      Следователно, като прилага предвидената в член 88 ЕО процедура, за да провери дали спорното освобождаване представлява държавна помощ, и при приключването на тази процедура приема решение „Двуалуминиев триоксид I“, Комисията не е можела да наруши приетите от Съвета актове, с които на Италианската република изрично се разрешава да продължи да прилага спорното освобождаване до 31 декември 2006 г., като член 18 от Директива 2003/96 във връзка с разпоредбите от приложение II към нея или член 1, параграф 2 от Решение 2001/224. Всъщност въпросните разрешения са можели да произведат действие само в областта на правилата за хармонизиране на законодателствата относно акцизите и не са предопределяли действието на евентуално решение, като например решение „Двуалуминиев триоксид I“, което Комисията е можела да приеме при упражняването на правомощията си в областта на държавните помощи.

73      Освен това, видно от точки 52 и 53 от решение Комисия/Ирландия и др., точка 25 по-горе (EU:C:2013:812) — в които Съдът припомня, че понятието за държавна помощ отразява обективно положение и не може да зависи от поведението или от изявленията на институциите — фактът, че при приемането на решенията за разрешаване на Съвета според Комисията освобождаванията от акциз не са водели до нарушаване на конкуренцията и не са засягали правилното функциониране на общия пазар, не е можел да бъде пречка посочените освобождавания да бъдат квалифицирани като държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, ако условията за наличие на държавна помощ са били изпълнени.

74      От възприетото от Съда разрешение a fortiori следва, че за целите на квалификацията на освобождаванията от акциз като държавни помощи Комисията не е била обвързана с извършените от Съвета преценки в неговите решения в областта на хармонизирането на законодателствата относно акцизите, съгласно които посочените освобождавания не водят до нарушаване на конкуренцията и не засягат правилното функциониране на общия пазар.

75      Следователно в разглеждания случай Eurallumina няма основание да твърди, че обжалваното решение поражда действие, противоположно на действието на Решение 2001/224 и член 18 от Директива 2003/96.

76      Що се отнася до изтъкнатите в подкрепа на настоящото твърдение правни доводи, основаващи се на оправданите правни очаквания, които Eurallumina можело да има относно правомерността на спорното освобождаване, те на практика са свързани с изтъкнатите в подкрепа на жалбата по дело T‑62/06 RENV II първо и четвърто основание, доколкото са изведени от нарушаване на принципа на защита на оправданите правни очаквания и съответно трябва да бъдат разгледани в рамките на тези основания.

77      Поради това оплакването за нарушаване на принципа на правна сигурност и на презумпцията за законосъобразност и за полезно действие на актовете на институциите трябва да се отхвърли като неоснователно, без това да засяга разглеждането на посочените доводи.

–       По нарушаването на принципа lex specialis derogat legi generali

78      В рамките на настоящото оплакване Eurallumina твърди, че в обжалваното решение Комисията е нарушила принципа lex specialis derogat legi generali, тъй като вместо на член 93 ЕО и мерките за прилагането му, включително член 8, параграфи 4 и 5 от Директива 92/81 и член 18, параграф 1 от Директива 2003/96, дала предимство на членове 87 ЕО и 88 ЕО. В това отношение, първо, Eurallumina се позовава на текста на член 87 ЕО, в който се посочва, че той се прилага „освен когато е предвидено друго в настоящия договор [за ЕО]“, поради което не може да се приложи именно поради наличието на специфични мерки за данъчна хармонизация, приети въз основа на член 93 ЕО. Второ, Eurallumina се позовава на Директива 92/81 и Директива 2003/96, в основата на които е член 93 ЕО и които осигуряват специфична правна рамка, по силата на която Съветът и Комисията действат заедно при разрешаването и контрола на изключенията при хармонизирането на структурата на акцизите върху минералните масла. Трето, Eurallumina отбелязва предложението на Комисията до Съвета за продължаване на спорното освобождаване въз основа на преценката, че последното е съвместимо с Договора за ЕО, по-специално с неговите разпоредби, гарантиращи лоялна конкуренция и недопускане на нарушения във функционирането на общия пазар. Четвърто, Eurallumina се позовава на съображение 5 от Решение 2001/224, което не давало право на Комисията да остави това решение без приложение и което не можело да има предимство преди разпоредбите на Договора за ЕО или на Директива 92/81.

79      Комисията иска настоящото оплакване да бъде отхвърлено като неоснователно.

80      С настоящото оплакване съответно се поставя въпросът дали, както твърди Eurallumina, член 93 ЕО и мерките за прилагането му — включително член 8, параграфи 4 и 5 от Директива 92/81 и член 18, параграф 1 от Директива 2003/96 — могат да бъдат квалифицирани като lex specialis по отношение на членове 87 ЕО и 88 ЕО и съответно дали се ползват с предимство пред последните.

81      В това отношение трябва да се припомни че съгласно принципа lex specialis derogat legi generali специалните разпоредби се ползват с предимство пред общите правила в изрично урежданите от тях положения (вж. в този смисъл решения от 30 април 2014 г., Barclays Bank, C‑280/13, Сб., EU:C:2014:279, т. 44 и от 5 ноември 2014 г., Mayaleh/Съвет, T‑307/12 и T‑408/13, Сб., EU:T:2014:926, т. 198 и цитираната съдебна практика).

82      В разглеждания случай, както основателно посочва Комисията, доводите, стоящи в основата на настоящото оплакване, непосредствено са били отхвърлени с решение Комисия/Ирландия и др., точка 25 по-горе (EU:C:2013:812).

83      Всъщност, както бе припомнено в точка 65 по-горе, в точки 45—48 от решение Комисия/Ирландия и др., точка 25 по-горе (EU:C:2013:812), Съдът установява ясно разграничение между съответните правомощия на Съвета и на Комисията в областта на хармонизацията на законодателствата относно акцизите, от една страна, и в областта на държавните помощи, от друга страна. Освен това Съдът приема, че целта и приложното поле на предвидената в член 8, параграф 4 от Директива 92/81 процедура са различни от тези на уредения в член 88 ЕО режим.

84      Следователно правилата в областта на хармонизацията на данъчните законодателства, по-специално член 93 ЕО и мерките за прилагането му, и правилата в областта на държавните помощи, включително членове 87 ЕО и 88 ЕО, са две самостоятелни групи правила и първите не могат да се считат за lex specialis по отношение на вторите.

85      Поради това настоящото оплакване за нарушаване на принципа lex specialis derogat legi generali следва да се отхвърли като неоснователно.

86      Така второто основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата по дело T‑62/06 RENV II, се оказва отхвърлено изцяло, без това да засяга посоченото в точки 76 и 77 по-горе.

 По изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II първо основание, изведено от нарушаване на член 87, параграф 1 ЕО и от противоречие в мотивите

87      Италианската република твърди, че в обжалваното решение Комисията е нарушила едно от условията по член 87, параграф 1 ЕО за квалифицирането като държавна помощ, тъй като погрешно констатирала, че спорното освобождаване е селективно. В това отношение, от една страна, Италианската република се позовава на точка 14 от таблица A, приложена към Законодателния декрет от 1995 г., от която било видно, че от спорното освобождаване най-общо може да се ползва всеки икономически оператор, използващ минерални масла като гориво за производството на двуалуминиев триоксид, независимо от мястото, на което те се употребяват. От друга страна, Италианската република твърди, че макар в Италия от спорното освобождаване да се е ползвал само заводът на Eurallumina в Сардиния, това обстоятелство е от чисто фактическо естество и е свързано със спецификата на производството на двуалуминиев триоксид. Освен това Италианската република твърди, че в обжалваното решение селективният характер на спорното освобождаване е бил обоснован по противоречив начин.

88      Комисията иска първото основание да се отхвърли по същество.

89      Що се отнася до оплакването за противоречие в мотивите на обжалваното решение във връзка с условието за селективност по член 87, параграф 1 ЕО, трябва да се припомни, че съгласно член 44, параграф 1 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. исковата молба или жалбата трябва да съдържа кратко изложение на изтъкнатите основания и това посочване трябва да бъде достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответната страна да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по жалбата или исковата молба, евентуално без да разполага с друга информация. Поради това в исковата молба или жалбата трябва да се уточни какво е основанието за искането, така че само абстрактното му излагане не отговаря на изискванията на Процедурния правилник от 2 май 1991 г. (решение от 27 септември 2012 г., Nynäs Petroleum и Nynas Belgium/Комисия, T‑347/06, Сб., EU:T:2012:480, т. 107). Този извод по аналогия трябва да се отнесе към оплакването, направено в подкрепа на дадено основание.

90      В разглеждания случай, както основателно посочва Комисията, оплакването за противоречие в мотивите във връзка с условието за селективност по член 87, параграф 1 ЕО е лишено от всякакво съдържание. Всъщност в жалбата по дело T‑60/06 RENV II доводите, развити от Италианската република в подкрепа на първото основание, засягат единствено въпроса дали в обжалваното решение Комисията е нарушила условието за селективност по член 87, параграф 1 ЕО. От друга страна обаче, Италианската република изобщо не посочва причините, поради които мотивите на обжалваното решение във връзка с това условие да са противоречиви.

91      Поради това, що се отнася до настоящото оплакване за противоречие в мотивите на обжалваното решение, жалбата по дело T‑60/06 RENV II не отговаря на изискванията за точност по член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. Посоченото оплакване съответно трябва да се отхвърли като недопустимо.

92      Що се отнася до оплакването за нарушаване в обжалваното решение на условието за селективност по член 87, параграф 1 ЕО, на първо място, трябва да се разгледа твърдението на Италианската република, че съгласно точка 14 от таблица A, приложена към Законодателния декрет от 1995 г., от спорното освобождаване най-общо може да се ползва всеки икономически оператор, използващ минерални масла като гориво за производството на двуалуминиев триоксид, независимо от мястото, на което те се употребяват. С това оплакване по същество се поставя въпросът дали в обжалваното решение Комисията е допуснала грешка, тъй като е преценила условието за селективност спрямо освобождаването от акциз така, както е разрешено от Съвета въз основа на член 8, параграф 4 от Директива 92/81, а не спрямо освобождаването от акциз така, както е предвидено в точка 14 от таблица A, приложена към Законодателния декрет от 1995 г.

93      В регионален план селективният характер на спорното освобождаване се дължи на това, че то се прилага само в Сардиния. Впрочем — както основателно отбелязва Италианската република и както приемат Комисията в съображения 17 и 63 от решение „Двуалуминиев триоксид I“ и Съдът в точка 50 от решение Комисия/Ирландия и др., точка 25 по-горе (EU:C:2013:812) — именно с решенията за разрешаване на Съвета, приети въз основа на член 8, параграф 4 от Директива 92/81, се определят конкретни условия с географски характер и на спорното освобождаване се придава селективен характер в регионален план, тъй като на Италианската република се разрешава да прилага или да продължи да прилага посоченото освобождаване само в Сардиния.

94      Вярно е също така, че мярката, която е релевантна за извършването на проверката с оглед на правилата в областта на държавните помощи, в разглеждания случай е спорното освобождаване, така както е разрешено от Съвета въз основа на член 8, параграф 4, от Директива 92/81, тъй като Италианската република прилага освобождаването, предвидено в точка 14 от таблица A, приложена към Законодателния декрет от 1995 г., съблюдавайки конкретните условия с географски и времеви характер, на които Съветът подчинява своето разрешение.

95      Следователно в обжалваното решение Комисията основателно преценява условието за селективност спрямо спорното освобождаване, така както действително е прилагано от Италианската република. Поради това като неоснователно трябва да се отхвърли настоящото твърдение на Италианската република, че е извършена погрешна преценка на условието за селективност спрямо освобождаването от акциз, така както е предвидено в точка 14 от таблица A, приложена към Законодателния декрет от 1995 г.

96      На второ място, трябва да се разгледа твърдението на Италианската република, по същество, че в съображение 63 от обжалваното решение Комисията е допуснала грешка, констатирайки, че освобождаванията от акциз са селективни — тъй като „се прилага[ли] само за определени дружества, производители на двуалуминиев триоксид“, като „на практика, във всяка разглеждана държава членка има[ло] само по един производител на двуалуминиев триоксид, ползващ се от освобождаването“ и такова било „Eurallumina в Сардиния“ — при положение че ползването на спорното освобождаване единствено от завода в Сардиния на Eurallumina е обстоятелство, което е от чисто фактическо естество и е свързано със спецификата на производството на двуалуминиев триоксид в Италия.

97      В това отношение следва да се припомни, че член 87, параграф 1 ЕО забранява държавните помощи, „поставящи в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки“, а именно селективните помощи (решение от 15 декември 2005 г., Италия/Комисия, C‑66/02, Rec, EU:C:2005:768, т. 94).

98      Що се отнася до преценката на условието за селективност, от постоянната съдебна практика е видно, че член 87, параграф 1 ЕО изисква да се установи дали в рамките на съответния правопорядък една национална мярка може да постави в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ спрямо други, които биха се оказали, от гледна точка на преследваните от споменатия правопорядък цели, в сходно фактическо и правно положение (вж. решение от 15 ноември 2011 г., Комисия и Испания/Government of Gibraltar и Обединено кралство, C‑106/09 P и C‑107/09 P, Сб., EU:C:2011:732, т. 75 и цитираната съдебна практика).

99      Определянето на референтната рамка има още по-голямо значение в случаите на данъчни мерки, тъй като самото съществуване на предимство може да бъде установено само спрямо т.нар. „обичайно“ данъчно облагане. Обичайната данъчна ставка е приложимата ставка в географската зона, представляваща референтната рамка (решение от 6 септември 2006 г., Португалия/Комисия, C‑88/03, Rec, EU:C:2006:511, т. 56).

100    В разглеждания случай съображения 63 и 64 от решение „Двуалуминиев триоксид I“ гласят:

„(63) […] в настоящия случай освобождаванията се прилагат само за определени дружества, производители на двуалуминиев триоксид, и на практика, във всяка разглеждана държава членка има само по един производител на двуалуминиев триоксид, ползващ се от освобождаването: […] Eurallumina в Сардиния […]. Докато решенията на Съвета са били задължителни освобождаванията са били селективни в регионален план, тъй като решенията са разрешавали освобождаванията само в определени региони, и на потенциалните инвеститори, които са желаели да направят инвестиции в производството на двуалуминиев триоксид в други региони, не е било гарантирано получаването на подобно третиране. Изборът на регионите няма никаква връзка с вътрешната логика на съответните национални данъчни правни уредби.

(64)      Преди Директива 2003/96[…] да стане приложима общностното право по принцип задължаваше държавите членки да облагат с акциз минералните масла, така че специфичните освобождавания, ограничени до определено производство и до определени региони, не можеха да се считат за обосновани от естеството и структурата на системата. Изтъкнатите от […] Италия доводи, за да защити освобождаването единствено за производството на двуалуминиев триоксид, са обосновани със съществуващите условия на съответните пазари и условията за производството на двуалуминиев триоксид в съответните региони. Тези доводи не са обосновани с естеството и логиката на съответните национални данъчни правни уредби, тъй като последните е трябвало да бъдат в съответствие с разпоредбите на общностното право. Поради това мерките, одобрени преди Директива 2003/96[…] да стане приложима, не са обосновани от естеството и общата структура на системата и представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1[ ЕО]“.

101    Противно на твърденията на Италианската република, от съображения 63 и 64 от решение „Двуалуминиев триоксид I“ е видно, че при анализа на селективния характер на спорното освобождаване в това решение Комисията не се позовава на обстоятелството, че от освобождаването на практика се е ползвал само един намиращ се в Сардиния производител на двуалуминиев триоксид, по-специално Eurallumina, а на двете обстоятелства, че в референтната рамка, съответстваща на италианската данъчна правна уредба, спорното освобождаване се оказва мярка, която е селективна, както в регионален план — тъй като поставя в по-благоприятно положение всеки намиращ се в Сардиния производител на двуалуминиев триоксид спрямо потенциалните инвеститори, които искат да инвестират в производството на двуалуминиев триоксид в други италиански региони — така и от фактическа гледна точка, тъй като поставя дружествата, производители на двуалуминиев триоксид, и производството на двуалуминиев триоксид в по-благоприятно положение спрямо дружествата, производители на други стоки или услуги, и другите производства.

102    Следователно настоящият довод на Италианската република, в основата на който стои неправилно тълкуване на решение „Двуалуминиев триоксид I“, не се подкрепя от фактическа и правна страна и съответно трябва да бъде отхвърлен.

103    Първото основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II, съответно трябва да бъде отхвърлено изцяло.

 По изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II второ основание, изведено от нарушаване на член 1, буква б), подточка ii) и на член 4 от Регламент № 659/1999, както и на решенията за разрешаване на Съвета

104    По същество Италианската република твърди, че Комисията е нарушила член 1, буква б), подточка ii) и член 4 от Регламент № 659/1999, както и решенията за разрешаване на Съвета, тъй като в съображение 67 от обжалваното решение приела, че спорната помощ представлява нова помощ, която станала неправомерна по смисъла на член 1, буква е) от Регламент № 659/1999, тъй като Комисията не била уведомена за нея, преди помощта да бъде приведена в действие. Според Италианската република спорната помощ трябвало да се квалифицира като съществуваща по смисъла на член 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 659/1999. В това отношение, първо, Италианската република се позовава на решенията за разрешаване на Съвета, като последното е Решение 2001/224, с които ѝ се разрешава да приложи или да продължи да прилага спорното освобождаване. Второ, Италианската република твърди, че член 93 ЕО, който стои в основата на правомощията на Съвета в областта на данъчната хармонизация и представлява правната база за Директива 92/81 и за решенията за разрешаване на Съвета, има характера на lex specialis спрямо lex generalis, каквито са членове 87 ЕО и 88 ЕО, стоящи в основата на правомощията на Комисията в областта на държавните помощи. Трето, Италианската република изтъква произтичащото от член 8, параграф 4 от Директива 92/81 задължение на Съвета да се увери, че спорното освобождаване е обосновано със специфични политически съображения, че не води до нарушаване на конкуренцията и не засяга правилното функциониране на общия пазар.

105    Комисията иска второто основание да се отхвърли по същество.

106    С настоящото основание по същество се поставя въпросът дали в обжалваното решение Комисията е допуснала грешка, преценявайки правомерността на спорното освобождаване с оглед на правилата, приложими за новите помощи, при положение че това била съществуваща помощ по смисъла на член 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 659/1999, тъй като била разрешена с решенията за разрешаване на Съвета, последното от които е Решение 2001/224.

107    В това отношение трябва да се припомни, че съгласно член 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 659/1999 като „съществуваща помощ“ може да се квалифицира „разрешена помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били разрешени от Комисията или от Съвета“.

108    Договорът за ЕО въвежда различни процедури в зависимост от това дали помощта е съществуваща или нова. Макар в съответствие с член 88, параграф 3 ЕО за новата помощ да трябва да бъде направено предварително уведомление до Комисията и тя да не може да бъде приведена в действие, преди процедурата да завърши с окончателно решение, в съответствие с член 88, параграф 1 ЕО съществуващата помощ може да бъде правомерно прилагана, докато Комисията не е установила нейната несъвместимост (вж. решение от 24 март 2011 г., Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Комисия, T‑443/08 и T‑455/08, Сб., EU:T:2011:117, т. 187 и цитираната съдебна практика). Следователно съществуващите помощи могат да бъдат предмет, когато е необходимо, само на решение за несъвместимост, което произвежда действие занапред (вж. решение Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Комисия, посочено по-горе, EU:T:2011:117, т. 187 и цитираната съдебна практика).

109    В разглеждания случай, както основателно посочва Комисията, доводите, стоящи в основата на настоящото основание, непосредствено са били отхвърлени с решение Комисия/Ирландия и др., точка 25 по-горе (EU:C:2013:812).

110    Всъщност в точка 49 от това решение Съдът приема, че решение на Съвета, с което в съответствие с член 8, параграф 4 от Директива 92/81 се разрешава на държава членка да въведе освобождаване от акциз, не може да възпрепятства Комисията да упражни предоставените ѝ от Договора правомощия и съответно да приложи предвидената в член 88 ЕО процедура, за да провери дали това освобождаване представлява държавна помощ и при приключването на процедурата при необходимост да приеме решение като обжалваното решение. Преди това, в точка 47 от същото решение, Съдът констатира, че целта и приложното поле на предвидената в член 8, параграф 4 от Директива 92/81 процедура са различни от тези на уредения в член 88 ЕО режим за регулиране на новите и съществуващите държавни помощи. От тези мотиви следва, че решенията за разрешаване на Съвета, приети въз основа на член 8, параграф 4 от Директива 92/81, по никакъв начин не могат да се анализират като решения за разрешаване на схема за помощ или на индивидуална помощ по смисъла на член 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 659/1999.

111    Поради това в разглеждания случай решенията за разрешаване на Съвета, приети въз основа на член 8, параграф 4 от Директива 92/81, не дават възможност спорното освобождаване да се квалифицира като „съществуваща помощ“ по смисъла на член 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 659/1999.

112    Второто основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II, съответно трябва да се отхвърли по същество.

 По изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II пето основание, изведено от нарушаване на член 18 от Директива 2003/96 във връзка с приложение II към нея, както и на Решение 2001/224

113    Италианската република по същество твърди, че в обжалваното решение Комисията е нарушила член 18 от Директива 2003/96 във връзка с разпоредбите в приложение II към нея, както и член 1, параграф 2 от Решение 2001/224, с които изрично ѝ се разрешава да продължи да прилага спорното освобождаване до 31 декември 2006 г. С влизането в сила на Директива 2003/96 на 1 януари 2004 г. задължението му за уведомяване на Комисията за спорната помощ отпаднало и Комисията нямала никакви правомощия за приемане на обжалваното решение.

114    Комисията иска петото основание да се отхвърли по същество.

115    В разглеждания случай, както основателно посочва Комисията, доводите, стоящи в основата на настоящото основание, непосредствено са били отхвърлени с решение Комисия/Ирландия и др., точка 25 по-горе (EU:C:2013:812).

116    Всъщност от цитираните в точки 65—69 по-горе мотиви на решение Комисия/Ирландия и др., точка 25 по-горе (EU:C:2013:812), следва, че като прилага предвидената в член 88 ЕО процедура, за да провери дали спорното освобождаване представлява държавна помощ, и при приключването на тази процедура приема обжалваното решение, Комисията само упражнява поверените ѝ с Договора за ЕО правомощия в областта на държавните помощи, и че по този начин тя не може да накърни правомощията, предоставени на Съвета със същия договор в областта на хармонизирането на законодателствата относно акцизите, или актовете, приети от Съвета при упражняването на тези правомощия.

117    Следователно, като прилага предвидената в член 88 ЕО процедура, за да провери дали спорното освобождаване представлява държавна помощ, и при приключването на тази процедура приема решение „Двуалуминиев триоксид I“, Комисията не е можела да наруши приетите от Съвета актове, с които на Италианската република изрично се разрешава да продължи да прилага спорното освобождаване до 31 декември 2006 г., като член 18 от Директива 2003/96 във връзка с разпоредбите от приложение II към нея или член 1, параграф 2 от Решение 2001/224. Всъщност въпросните разрешения са можели да произведат действие само в областта на правилата за хармонизиране на законодателствата относно акцизите и не са предопределяли действието на евентуално решение, като например решение „Двуалуминиев триоксид I“, което Комисията е можела да приеме при упражняването на правомощията си в областта на държавните помощи.

118    Поради това Италианската република няма основание да твърди, че с обжалваното решение е нарушен член 18 от Директива 2003/96 във връзка с разпоредбите от приложение II към нея и член 1, параграф 2 от Решение 2001/224.

119    Петото основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II, съответно трябва да се отхвърли по същество.

 По изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II трето основание, изведено от нарушаване на правилата, регулиращи помощите за опазването на околната среда, и по-специално точка 82, втора алинея, буква а) от Насоките от 2001 г.

120    Италианската република по същество счита, че в решение „Двуалуминиев триоксид I“ Комисията е нарушила правилата, регулиращи помощите за опазването на околната среда, и по-специално точка 82, втора алинея, буква а) от Насоките от 2001 г., тъй като отказала да приеме, че спорната помощ е тясно свързана с реализирането от Eurallumina на цели, свързани с опазването на околната среда. В това отношение, първо, Италианската република отбелязва сериозното отражение върху околната среда на дейността по производство на двуалуминиев триоксид във връзка с необходимостта от безопасно отстраняване на отпадъците от промишления цикъл, което обяснявало защо територията, на която е установено Eurallumina, е била обявена за зона с висок риск от екологична криза с решение на италианския министерски съвет от 30 ноември 1990 г. Второ, Италианската република отбелязва екологичните задължения, които трябвало да се изпълняват за собствена сметка и които Eurallumina поело в рамките на прилагането на план за намаляване на замърсяването и възстановяване на околната среда, одобрен с декрет на председателя на италианския министерски съвет на 23 април 1993 г., и по-специално програмата за възстановяване, одобрена от италианското министерство на околната среда на 15 юни 1995 г., и сключения с италианските власти на 12 април 1999 г. програмен договор. Трето, Италианската република се позовава на задължението за намаляване на таваните за емисии на серен оксид и на праховите частици, наложено на Eurallumina от италианското министерство на околната среда с декрет от 1998 г. Четвърто, Италианската република отбелязва ангажимента, поет от Eurallumina по силата на сключено с Регион Сардиния споразумение на 27 април 1999 г., за изграждане на специално съоръжение за десулфуризация на димните газове, отделяни от пещите за калциране и от котлите, и в същия контекст отбелязва извършването от Eurallumina на значителни инвестиции в завода му в Сардиния, което продължило до 2005 г. и вследствие на което то било сертифицирано по ISO 14001. Пето, Италианската република се позовава на писмото от 6 февруари 2002 г., изпратено от нея до Комисията в хода на официалната процедура по разследване, от което били видни основните разходи, които Eurallumina трябвало да поеме по силата на италианското данъчно и екологично законодателство, и поетите от това дружество екологични задължения.

121    Комисията иска част от третото основание да бъда отхвърлена като недопустима или при всички положение по същество, а останалата му част да бъде отхвърлена по същество.

122    С настоящото основание по същество се поставя въпросът дали в съображение 75 от решение „Двуалуминиев триоксид I“ Комисията е допуснала грешка, тъй като е отказала да приеме, че спорната помощ е била предоставена в замяна на реализирането от Eurallumina на цели, свързани с опазването на околната среда, и че в това отношение помощта е била съвместима с общия пазар предвид точки 47—52 от Насоките от 2001 г.

123    В това отношение трябва да се припомни, че в точка 82 от Насоките от 2001 г., публикувани в Официален вестник на 3 февруари 2001 г., по-специално се предвижда следното:

„[…]

В случай на необявена помощ, Комисията ще прилага:

а)      настоящите Насоки, ако помощта е отпусната след публикуването им в Официален вестник на Европейските общности;

[…]“.

124    Освен това точки 47—51 от Насоките от 2001 г. гласят:

„47. Когато се приемат данъци върху даден вид дейности по опазването на околната среда, държавите членки могат да решат, че им е нужно да предвидят разпоредби за временно освобождаване от данъци за определени предприятия, главно поради липсата на хармонизация на европейско равнище или поради временните рискове от загуба на конкурентоспособност на международно равнище. Общо взето, такова освобождаване представлява оперативна помощ по смисъла на член 87 от Договора за ЕО. При анализа на тези мерки трябва, между другото, да се провери дали данъците са резултат от решение на Общността или от автономно решение на държава членка.

[…]

49.      Ако данъкът се налага поради директива на Общността, съществуват две възможни хипотези:

[…]

б)      държава членка облага дадени продукти с минималния размер, определен в директивата на Общността, и предоставя облекчение на дадени предприятия, които по този начин се облагат с размер, по-нисък от минималния. Ако такова облекчение не е разрешено от въпросната директива, то ще представлява помощ, несъвместима с член 87 [ЕО]. Ако е разрешено от директивата, Комисията може да реши, че е съвместимо с член 87 [ЕО], доколкото е необходимо и не е в диспропорция с преследваните от Общността цели. Комисията изрично гарантира, че всяко такова облекчение е стриктно ограничено по време.

50.      В общи линии обсъдените данъчни мерки би трябвало да представляват значителен принос в защитата на околната среда. Трябва да се внимава облекченията да не пречат, по естеството си, на изпълнението на общите преследвани цели.

51.      Тези облекчения могат да представляват оперативна помощ, която може да бъде разрешена при следните условия.

1)      Когато по екологични причини някоя държава членка въвежда нов данък за определена дейност, или облага продукти, по отношение на които в Общността няма данъчна хармонизация или когато данъкът, предвиден от държавата членка, надхвърля определения от законодателството на Общността данък, Комисията застъпва становището, че решенията за облекчения за период от десет години, без дегресивност, са оправдани в два случая:

а)      тези облекчения зависят от [сключването] на споразуменията между въпросните държави членки и предприятията получатели, при което предприятията или асоциациите на предприятия се задължават да изпълнят целите на опазването на околната среда през периода, за който се прилагат облекченията или когато предприятията сключат доброволни споразумения със същия ефект. Такива споразумения или начинания могат, между другото, да са свързани с намаляване на енергийното потребление или на емисиите, или с някоя друга екологична мярка. Същността на такива споразумения трябва бъде обект на преговори от страна на всяка държава членка и преценена от Комисията, когато проектите за помощи ѝ бъдат съобщени. Държавите членки трябва да осигурят стриктен мониторинг на изпълнението на задълженията, поети от предприятията или асоциациите на предприятия. Споразуменията, сключени между една държава членка и съответните предприятия, трябва да посочват и наказателните споразумения, приложими, ако задълженията не се изпълняват.

Тези разпоредби се прилагат също и в случаите, в които една държава членка подчинява намаляването на данъците на условия, които биха дали същия резултат като гореспоменатите споразумения или задължения;

б)      облекченията не зависят непременно от споразумения между съответната държава членка и предприятията получатели, ако се изпълнят следните алтернативни условия:

–        там, където намаляването засяга данък на Общността, сумата, фактически изплащана от предприятията след намалението, трябва да остане по-висока от минимума на Общността, за да имат предприятията мотив да подобряват екологичната си политика,

[…]

2)      Разпоредбите на точка 51.1 могат да се прилагат и към съществуващите данъци, ако едновременно се спазят следните две условия:

а)      въпросният данък да въздейства осезаемо положително за опазването на околната среда;

б)       изключенията за дадени предприятия [трябва] да с[а на]прав[ени], когато данъкът е приет […]“.

125    В съображения 71 и 73 от решение „Двуалуминиев триоксид I“ Комисията посочва, че „преценката на помощи[те], предоставени след 3 февруари 2001 г., трябва да се извърши предвид Насоките от 2001 г. […] в съответствие с [точка] 82, [втора алинея, буква] а) от тези насоки“, и по-специално предвид точки 47—52 от тях, съдържащи правилата, които се прилагат за всички оперативни помощи под формата на намаляване или освобождаване от данъци.

126    В съображения 73—76 от същото решение Комисията освен това отбелязва следното:

„(73) […] Първоначално акцизите върху минералните масла не са били замислени като инструмент на политиката за опазване на околната среда. Същевременно, една от характеристиките, които обикновено трябва да притежава един данък, за да се счита за екологичен данък, се изразява в това облагаемата му основа явно да има отрицателни последици за околната среда […]. Тъй като използването на минералните масла явно има отрицателни последици за околната среда, акцизите, с които се облагат тези стоки, могат да се считат за екологични данъци.

(74)      Акцизите върху минералните масла в трите държави членки, адресати на настоящото решение, са съществували преди въвеждането на разглежданите освобождавания и съответно тези акцизи трябва да се считат за съществуващи данъци по смисъла на точка 51.2 от Насоките [от 2001 г.]. Тези акцизи същевременно имат осезаемо положително въздействие по отношение на опазването на околната среда по смисъла на точка 51.2, буква а), тъй като сериозно стимулират производителите да намаляват потреблението на минерални масла. В самото начало разглежданите акцизи може би не са имали ясна екологична цел, като вземането на решенията за изключенията е станало преди много години, по-специално в Ирландия и Италия, и при всички положения — в трите държави членки — доста преди Насоките [от 2011 г.] да станат приложими. Това е причината, поради която според Комисията техният случай трябва да се разглежда така сякаш решенията за изключенията са били взети при приемането на акциза. Поради това, съгласно точка 51.2 от посочените насоки, разпоредбите на точка 51.1 могат да се приложат към разглежданите освобождавания в настоящото решение.

(75)      В становищата си получателите твърдят, че в замяна на освобождаванията са извършили инвестиции в екология. Няма обаче никакви доказателства те да са сключвали договори със съответните държави членки относно поемането на задължения за постигане на цели по опазване на околната среда в периода на прилагане на освобождаванията. Последните също така не са съдържали условия, осигуряващи същия резултат като тези споразумения и задължения. Освен това изглежда, че инвестициите в екология не са надхвърляли необходимото за съблюдаването на законодателството или това, което е изпълнимо и икономично от търговска гледна точка. Следователно условията за прилагане на точка 51.1, буква а) от Насоките [от 2011 г.] не са изпълнени и в разглеждания случай приложими са само разпоредбите на точка 51.1, буква б).

(76)      До 31 декември 2003 г. освобождаванията са засягали данък на Общността, а именно хармонизиран данък въз основа на Директива 92/82[…]. Следователно точка 51.1, буква б), първо тире от Насоките [от 2001 г.] е приложима. Съгласно тази разпоредба намаление може да се разреши, ако фактически платената сума от получателите след намалението остане по-висока от минимума на Общността. Трите освобождавания обаче са били пълни. Като се има предвид положителното отражение върху околната среда на данъка, посочен в съображение 73 от настоящото решение, разглежданите мерки могат да се обявят да съвместими с общия пазар само, ако получателите се задължат да платят ставка, която е по-висока от определения с Директива 92/82[…] минимум на Общността, който в разглеждания период възлиза на 13 EUR на 1 000 kg. Поради това единствено освобождаването от данъка над ставката от 13,01 EUR може да се счита за съвместимо с общия пазар, докато освобождаването под 13,01 EUR представлява несъвместима помощ“.

127    Най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в специфичната област на държавните помощи Комисията е обвързана от насоките, които приема, доколкото те не се отклоняват от нормите на Договора за ЕО (вж. решение от 2 декември 2010 г., Holland Malt/Комисия, C‑464/09 P, Сб., EU:C:2010:733, т. 47 и цитираната съдебна практика).

128    В разглеждания случай Италианската република не оспорва съображение 67 от решение „Двуалуминиев триоксид I“, съгласно което Комисията никога не е била уведомявана за спорната помощ. Следователно за предоставената след 3 февруари 2001 г. част от тази помощ са приложими Насоките от 2001 г. по силата на точка 82 от тях (вж. т. 123 по-горе).

129    За да докаже, че спорната помощ е съвместима с общия пазар с оглед на Насоките от 2001 г., в приложение към жалбата Италианската република представя цяла поредица от актове и споразумения, от които било видно, че от Eurallumina се изисквало да постигне множество цели, свързани с опазването на околната среда, или че то доброволно се било задължило да постигне такива цели в периода, през който е предоставяна спорната помощ.

130    Според Комисията тези доводи обаче трябва да се отхвърлят като недопустими, тъй като Италианската република не представила тези актове и споразумения в хода на официалната процедура по разследване.

131    В това отношение трябва да се отбележи, че доколкото в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II Италианската република се позовава на информация, която не е била на разположение при приемането на обжалваното решение или която не е била съобщена на Комисията в хода на официалната процедура по разследване, Общият съд не може да я вземе предвид, за да прецени законосъобразността на това решение.

132    Всъщност в производство по обжалване законосъобразността на съответния акт трябва да се преценява с оглед на наличните фактически и правни обстоятелства към момента на приемането на този акт (решение от 14 януари 2004 г., Fleuren Compost/Комисия, T‑109/01, Rec, EU:T:2004:4, т. 50). Така съгласно съдебната практика законосъобразността на решение относно държавни помощи трябва да се преценява с оглед на информацията, с която Комисията е могла да разполага към момента, в който го е приела (вж. решение Fleuren Compost/Комисия, посочено по-горе, EU:T:2004:4, т. 51 и цитираната съдебна практика). Следователно държава членка не може да се позовава пред съда на Съюза на фактически обстоятелства, които не са били представени в хода на предвиденото в член 88 ЕО досъдебно производство (вж. решение Fleuren Compost/Комисия, посочено по-горе, EU:T:2004:4, т. 51 и цитираната съдебна практика).

133    В разглеждания случай от материалите по делото е видно, че в хода на официалната процедура по разследване, в представеното с писмо от 6 февруари 2002 г. нейно писмено становище Италианската република най-общо твърди, че със спорната помощ частично се компенсират оперативните разходи, които Eurallumina трябвало да поеме по силата на италианското данъчно и екологично законодателство. Италианската република по-специално посочва, че част от спорната помощ е била предназначена за компенсиране на допълнителните разходи, свързани с опазването на околната среда, и че съответно тя попада в приложното поле на Насоките от 2001 г. В това отношение Италианската република обяснява, че от 1974 г. нататък местните власти са забранили изхвърлянето на отпадъци в Средиземно море, която практика все още била разрешена във Франция и Гърция. В резултат на тази забрана Eurallumina извършило големи разходи, а именно 6 милиарда италиански лири (ITL) (3 милиона евро). Предвид стриктните ограничения за емисии (25 % под националния таван за серните оксиди (SOx), дружеството трябвало да инвестира в нова технология за десулфуризация в размер на 44 милиарда италиански лири (22 милиона евро), в резултат на което бил ангажиран допълнителен оперативен разход в размер на 6 милиарда италиански лири (3 милиона евро) годишно, включително амортизациите. Въпреки извършването на тези инвестиции, дружеството пак трябвало да заплаща по 1,1 милиарда италиански лири (0,55 милиона евро) годишно за такси върху емисиите.

134    В съображение 56 от решение „Двуалуминиев триоксид I“ Комисията отбелязва така предоставената от Италианската република информация, но в съображение 75 от същото решение приеме, че информацията не позволява да се приеме, че през обхванатия от обжалваното решение период спорното освобождаване е било замислено като насрещна престация във връзка със сключени между италианските власти и Eurallumina споразумения, с които последното да се е задължило да постигне цели, свързани с опазването на околната среда, или във връзка с еквивалентни задължения, които за Eurallumina са произтичали от италианското законодателство. Освен това Комисията твърди, че не са ѝ били представени никакви доказателства, че извършените от Eurallumina инвестиции в екология са надхвърлили необходимото за съблюдаването на италианското законодателство или това, което е било изпълнимо и икономично от търговска гледна точка. Ето защо Комисията заключава, че условията за прилагане на точка 51.1, буква а) от Насоките от 2001 г. в разглеждания случай не са изпълнени.

135    Що се отнася до представените от Италианската република документи в приложение към жалбата, от материалите по делото не е видно те да са били предоставени на Комисията в хода на официалната процедура по разследване. Освен това в писмените си становища в отговор на доводите на Комисията Италианската република не твърди, че такова предоставяне е имало. Накрая, в хода на съдебното заседание в отговор на устно зададен от Общия съд въпрос Комисията потвърждава, че въпросните документи не са били представени в хода на официалната процедура по разследване. При това положение трябва да се приеме, че представените в приложение към жалбата документи не са били представяни преди това. От цитираната в точка 132 по-горе съдебна практика съответно следва, че съдържащата се в тези документи информация не може да се вземе предвид, за да се прецени законосъобразността на обжалваното решение, освен ако с нея не се излага отново информация, която вече е била съобщена на Комисията в рамките на официалната процедура по разследване, по-специално с горепосоченото писмо от 6 февруари 2002 г.

136    Що се отнася до самата информация, която е била съобщена на Комисията с писмото от 6 февруари 2002 г., в обжалваното решение Комисията основателно приема, че тази информация не ѝ позволява да приеме, че ползването на спорното освобождаване е зависело от спазването от Eurallumina на задължения за постигане на определени цели, свързани с опазването на околната среда. Освен това въпросната информация не е позволявала на Комисията да приеме, че спорното освобождаване е било замислено като насрещна престация във връзка с поети от Eurallumina задължения за постигане на цели, свързани с опазването на околната среда и надхвърлящи вече произтичащите такива от италианското данъчно или екологично законодателство, по-специално от националните правила, с които се налага ограничаването на емисиите, за да се спазят нормите за качество на въздуха, или заплащането на такси върху емисиите, или за сключване на доброволни споразумения със същия ефект по смисъла на точка 51.1, буква а) от Насоките от 2001 г. Впрочем в писмото от 6 февруари 2002 г. Италианската република признава, че „с предоставената на Eurallumina помощ, определена от Комисията като оперативна помощ […], частично се компенсира[ли] оперативните разходи на предприятието, които то трябва[ло] да поеме по силата на италианското данъчно и екологично законодателство“. Освен това от съображение 45 от решение „Двуалуминиев триоксид I“ е видно, че в хода на официалната процедура по разследване самото Eurallumina посочва, че извършването на „големите инвестиции“ в завода му в Сардиния е било направено, „за да се осигури спазването на най-рестриктивните норми, и по-специално на регионалните екологични норми“. При всички положения сама по себе си информацията, съобщена на Комисията с писмото от 6 февруари 2002 г., не е позволявала на последната да се увери, както твърди Италианската република в настоящото производство по обжалване, че спорното освобождаване действително е било предвидено в сключените с италианските власти договори или споразумения като насрещна престация във връзка с инвестиции, извършени от Eurallumina, за да изпълни задължения за постигане на цели, свързани с опазването на околната среда и надхвърлящи вече произтичащите такива от приложимото по отношение на него законодателство.

137    Дори да се допусне, че е възможно актовете и споразуменията, представени от Италианската република в приложение към жалбата, да се вземат предвид, в разглеждания случай те не позволяват да се констатира, че срещу ползата, която е извличало от спорното освобождаване, Eurallumina се е задължило да постигне цели, свързани с опазването на околната среда и надхвърлящи вече произтичащите такива от италианското законодателство, или да сключи доброволни споразумения със същия ефект. Безспорно, по-специално от член 3 от програмния договор, сключен на 12 април 1999 г. между италианските власти и Eurallumina, и от членове 2—4 от споразумението от 27 април 1999 г., сключено между Регион Сардиния и Eurallumina, следва че Eurallumina се е задължило да извърши определени инвестиции, предназначени за постигане на екологични цели в рамките на план за възстановяване на околната среда на завода му в Портоскузо (Сардиния). Същевременно, противно на твърденията на Италианската република, тези инвестиции, предназначени за постигането на екологични цели, не е трябвало да се извършват единствено за сметка на Eurallumina, тъй като в член 4 от програмния договор от 12 април 1999 г. и в членове 4—6 от споразумението от 27 април 1999 г. изрично е било предвидено, че във връзка с изпълнението на задълженията на Eurallumina Регион Сардиния се задължава да окаже финансова помощ за реализирането на плана за възстановяване на околната среда на завода в Портоскузо в максимален размер от 30 % от признатите за допустими разходи и при всички положения в максимален размер от 17,5 милиарда италиански лири. От друга страна обаче, от тези споразумения не следва, че спорното освобождаване е било замислено и като финансова помощ за извършените от Eurallumina инвестиции в екология. В останалата им част документите, представени от Италианската република в приложение към жалбата, доказват само оперативни разходи, които Eurallumina е трябвало да поеме по силата на италианското данъчно и екологично законодателство, като например разходите за ограничаването на емисиите, за да се спазят нормите за качество на въздуха, или за самото заплащане на таксите върху емисиите.

138    Следователно в съображение 75 от решение „Двуалуминиев триоксид I“ Комисията основателно заключава, че условията за прилагане на точка 51.1, буква а) от Насоките от 2001 г. в разглеждания случай не са изпълнени.

139    Поради това третото основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II, трябва да се отхвърли по същество.

 По изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II четвърто основание, изведено от нарушаване на член 87, параграф 3 ЕО и на Насоките за РДП

140    Италианската република твърди, че в съображения 78—80 от решение „Двуалуминиев триоксид I“ Комисията е нарушила член 87, параграф 3 ЕО и Насоките за РДП, защото е приела, че спорната помощ не може да се счита за съвместима с общия пазар по смисъла на тези разпоредби, тъй като улеснила икономическото развитие на Сардиния. В това отношение, първо, Италианската република се позовава на икономическото изоставане на Сардиния, която е един от регионите в неблагоприятно положение, попадащи в обхвата на цел № 1 на структурните фондове, и която е на последно място от италианските региони по богатства и личен доход, а също така е под средната стойност за страната, що се отнася до процента на заетите лица и промишлените предприятия спрямо живеещото в региона население. Второ, Италианската република отбелязва икономическото изоставане на територията на Сулчис-Иглесиенте, където се намира заводът на Eurallumina в Сардиния и където равнището на безработицата е около 21 % от активното население и около 50 % от младите хора. Трето, Италианската република се позовава на дадената от Eurallumina гаранция за около 1 800 работни места пряко в завода му в Сардиния и непряко в заводите в Сардиния на Alcoa Italia SpA, на които Eurallumina било единственият доставчик на двуалуминиев триоксид. Четвърто, Италианската република отбелязва предоставените на Комисията документи относно неблагоприятните условия на живот в Сардиния, както предвид гъстотата на населението, така и предвид стандарта на живот и значителното равнище на безработица. Пето, Италианската република се позовава на съображение 79 от решение „Двуалуминиев триоксид I“, в което Комисията признава, че Сардиния може да се ползва от изключението по член 87, параграф 3, буква а) ЕО. Шесто, Италианската република се позовава на приложимостта в разглеждания случай на точка 4.15 от Насоките за РДП, в която се предвижда, че оперативни регионални помощи могат да се предоставят на ползващи се от изключението по член 87, параграф 3, буква а) ЕО региони. Седмо, според Италианската република в разглеждания случай точка 4.17 от Насоките за РДП, в която се предвижда, че оперативните помощи трябва да бъдат ограничени във времето и постепенно намаляващи, е неприложима, тъй като Сардиния е регион с малка гъстота на населението, който се ползва от изключението по член 87, параграф 3, буква а) ЕО.

141    Комисията иска четвъртото основание да бъде отхвърлено по същество.

142    С настоящото основание по същество се поставя въпросът дали в съображение 80 от решение „Двуалуминиев триоксид I“ Комисията е допуснала грешка, като е приела, че спорната помощ не може да се счита за съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква а) ЕО и точки 4.11—4.17 от Насоките за РДП, тъй като улеснявала икономическото развитие на Сардиния.

143    В това отношение трябва да се припомни, че съгласно член 87, параграф 3, буква а) ЕО за съвместими с вътрешния пазар могат да се приемат помощите за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост. Съгласно съдебната практика употребата на изразите „необичайно“ и „високо равнище“ в съдържащо се в член 87, параграф 3, буква а) ЕО изключение показва, че то се отнася само за регионите, в които икономическото положение е крайно неблагоприятно в сравнение с Общността като цяло (решение от 14 октомври 1987 г., Германия/Комисия, 248/84, Rec, EU:C:1987:437, т. 19).

144    В Насоките за РДП се уточняват следваните от Комисията критерии при проверката на съвместимостта на регионални държавни помощи с общия пазар в приложение по-специално на член 87, параграф 3, буква а) ЕО.

145    Точките от Насоките за РДП във връзка с регионалната помощ, съответстваща на „оперативна помощ“, гласят следното:

„4.15. Регионалните помощи, предназначени да намалят текущите разходи на предприятието (оперативни помощи), по принцип са забранени. По изключение обаче може да се предоставят помощи от този вид в регионите, които се ползват от изключението по [член 87, параграф 3, буква а) ЕО] при условие че те са оправдани поради техния принос за развитието на региона, поради тяхното естество и ако тяхното равнище е пропорционално на проблемите, които тези помощи целят да разрешат […]. В тежест на държавата членка е да докаже наличието на проблемите и да прецени тяхното значение.

4.16. В най-отдалечените региони, ползващи се от изключението по [член 87, параграф 3, букви а) и в) ЕО], както и в регионите с малка гъстота на населението, ползващи се от изключението по [член 87, параграф 3, буква а) ЕО] или — въз основа на посочения в точка 3.10.4 критерий, свързан с гъстотата на населението — от изключението [по член 87, параграф 3, буква в) ЕО], могат да бъдат разрешавани помощи, предназначени за частично компенсиране на допълнителните разходи за превоз […], при спазване на специални условия […]. В тежест на държавата членка е да докаже наличието на посочените допълнителни разходи и да прецени тяхното значение.

4.17. С изключение на посочени в точка 4.16 случаи оперативните помощи трябва да бъдат ограничени във времето и постепенно намаляващи. […]“ [неофициален превод].

146    В съображения 78—81 от решение „Двуалуминиев триоксид I“ Комисията проверява съвместимостта с общия пазар на новите помощи въз основа на член 87, параграф 3, буква а) ЕО и на Насоките за РДП. Съображения 78—80 от решение „Двуалуминиев триоксид I“ гласят следното:

„(78) Що се отнася до предвиденото в член 87, параграф 3, [буква] а) [ЕО] изключение, засягащо помощите за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост, Комисията отбелязва, че за последната част от периода, през който са били предоставяни освобождаванията, са приложими Насоките за регионалните държавни помощи от 1998 г. Съгласно точка 4.15 от тези насоки оперативни помощи по изключение може да се предоставят в регионите, които се ползват от изключението по член 87, параграф 3, [буква] а) [ЕО] при условие че те са оправдани поради техния принос за развитието на региона, поради тяхното естество и ако тяхното равнище е пропорционално на проблемите, които тези помощи целят да разрешат. В тежест на държавата членка е да докаже наличието на проблемите и да прецени тяхното значение. Съгласно точка 4.17 от Насоките за РДП оперативните помощи трябва да бъдат ограничени във времето и постепенно намаляващи. В разглеждания случай обаче тези условия не са изпълнени.

(79)      […] Сардиния е регион, който може да се ползва от изключението, предвидено в член 87, параграф 3, [буква] а) [ЕО]. […]

(80)      В своите решения за започване на процедурата по член 88, параграф 2 [ЕО] Комисията изрази съмненията си относно съвместимостта на помощите с общия пазар в приложение на член 87, параграф 3, [буква] а) [ЕО]. Италианските власти […] не представиха доказателства, за да разсеят тези съмнения; те също така не доказаха наличието на особени проблеми, нито пък прецениха тяхното значение, за да обосноват отпускането на оперативни помощи. По-специално, високото равнище на цените на енергията и конкурентния внос от трети страни не са с регионален характер. Дори ако липсата на природен газ представлява особен регионален проблем в разглежданите региони, което не бе доказано, […] Италия не прецени нейното значение, за да обоснове размера на помощта. Италианското законодателство, което според Eurallumina ангажира допълнителни разходи, може отчасти да има регионален характер, тъй като Сардиния е била обявена за регион с висок риск от екологична криза, но като цяло не може да се счита за особен проблем за този регион. При всички положения, видно е, че въпросните освобождавания не са нито временни, нито постепенно намаляващи, както се изисква в Насоките за РДП. Това е причината, поради която помощта не може да се счита за съвместима с общия пазар, тъй като улеснявала развитие на определени региони“.

147    Най-напред следва да се припомни, че макар в качеството им на приети от администрацията вътрешни мерки Насоките за РДП да не могат да бъдат квалифицирани като правни норми, с тях все пак се въвеждат правила на поведение, указващи практиката, която трябва да се следва и от която администрацията не може да се отклони в конкретен случай, без да изтъкне причини, съвместими с принципа на равно третиране (решение от 9 юни 2011 г., Diputación Foral de Vizcaya и др./Комисия, C‑465/09 P—C‑470/09 P, EU:C:2011:372, т. 120). При определени условия и в зависимост от тяхното съдържание такива правила могат да породят правно действие (решение Diputación Foral de Vizcaya и др./Комисия, посочено по-горе, EU:C:2011:372, т. 120).

148    Що се отнася до прилагането от страна на Комисията в съображение 80 от решение „Двуалуминиев триоксид I“ на точка 4.15 от Насоките за РДП, важно е да се припомни, че съгласно текста на последната разпоредба оперативните регионални помощи по принцип са забранени и само по изключение могат да се предоставят в регионите, които се ползват от изключението по член 87, параграф 3, буква а) ЕО, при условие че те са оправдани поради техния принос за развитието на региона, поради тяхното естество и ако тяхното равнище е пропорционално на проблемите, които тези помощи целят да разрешат, което трябва да се докаже от съответната държава членка.

149    Тази разпоредба по-специално изисква държавата членка да докаже, че оперативната помощ цели да разреши конкретен регионален проблем, с който трябва да се справи получателят на помощта, и че равнището на посочената помощ е пропорционално на необходимото за разрешаване на проблема.

150    Съобщената от Италианската република информация в хода на официалната процедура по разследване обаче не е била достатъчна, за да се докаже, че спорната помощ е целяла да разреши конкретен регионален проблем, засягащ Eurallumina, и че равнището на тази помощ е било пропорционално на проблема.

151    В решението за започване на официалната процедура по разследване, публикувано в Официален вестник на 2 февруари 2002 г., Комисията посочва, че италианските власти по-специално са „подчертали факта, че Сардиния е регион в твърде неблагоприятно положение, че той не разполага с достатъчно природен газ и че последиците за заетостта от евентуалното спиране на производството на двуалуминиев триоксид биха били много тежки за региона“.

152    В това отношение трябва да се припомни, че съгласно съдебната практика обстоятелство, че съществуващото икономическо положение в даден регион е достатъчно неблагоприятно, за да може той да отговоря на условията по смисъла на член 87, параграф 3, буква а) ЕО, не предполага, че всеки проект за помощ, който може да бъде осъществен в посочения регион, трябва да бъде считан автоматично за необходим за развитието на последния (вж. в този смисъл решение от 13 юни 2013 г., HGA и др./Комисия, C‑630/11 P—C‑633/11 P, Сб., EU:C:2013:387, т. 112). Ето защо в разглеждания случай не е достатъчно само да се посочи неблагоприятното икономическо положение в Сардиния, по-специално що се отнася до непълната заетост.

153    В този контекст единственото обстоятелство, което действително може да представлява конкретен регионален проблем, е посочената от Италианската република липса на природен газ в Сардиния. Впрочем, както основателно посочва Комисията в съображение 80 от решение „Двуалуминиев триоксид I“, Италианската република не е представила цифрово изражение и дори не се е опитала да прецени значението на такъв проблем за Eurallumina в завода му в Сардиния. В същото съображение Комисията освен това основателно посочва, че при всички положения Италианската република не е представила цифрово изражение или дори не се е опитала поне да прецени значението на такъв проблем, за да докаже, че спорната помощ е била пропорционална на него.

154    Освен това от писмото от 6 февруари 2002 г. е видно, че в хода на официалната процедура по разследване Италианската република отново твърди следното:

„Не трябва да се забравя, че съответното предприятие се намира в регион, спадащ към регионите, за които могат да се приложат изключенията по член 87, параграф 3 [ЕО], тъй като се характеризира с високо равнище на безработица. Тогава Италианската република реши да подпомогне създаването и развитието му именно за да насърчи възможности за алтернативна заетост спрямо тези, които вече не се предлагат от миннодобивните дейности. От тази гледна точка Eurallumina представлява голяма възможност, която трудно може да бъде заменена. Понастоящем в предприятието работят 760 служители, като 350 от тях са наети като високоспециализирана работна ръка. Спирането на производството на двуалуминиев триоксид би създало много тежки и неразрешими проблеми за завръщането им на пазара на труда“.

155    Така Италианската република не отбелязва нито един конкретен регионален проблем, засягащ на Eurallumina, който спорната помощ да е била предназначена да разреши, както се изисква в точка 4.15 от Насоките за РДП. Както вече бе посочено в точка 152 по-горе, в разглеждания случай само посочването на съществуващата непълна заетост в Сардиния не е достатъчно.

156    Накрая, в приложение към жалбата Италианската република представя документи с цел да докаже неблагоприятните условия на живот в Сардиния чрез сравнителни данни относно равнището на доходите и това на непълната заетост. Комисията не твърди, че основаващите се на въпросните документи доводи са недопустими, тъй като документите не са били представени в хода на официалната процедура по разследване.

157    Дори ако се допусне, че в разглеждания случай е възможно тези документи да се вземат предвид, за да се прецени законосъобразността на обжалваното решение, те не доказват наличието на неблагоприятно икономическо положение в Сардиния, що се отнася до равнището на доходите и на непълната заетост, което впрочем вече е признато в съображения 23 и 79 от решение „Двуалуминиев триоксид I“, в които Комисията признава, че Сардиния е регион, който може да се ползва от предвиденото в член 87, параграф 3, буква а) ЕО изключение. Същевременно, както вече бе посочено в точки 152 и 155 по-горе, в разглеждания случай само посочването на съществуващото неблагоприятно икономическо положение в Сардиния не е достатъчно. От друга страна обаче, въпросните документи не доказват, както впрочем се изисква в точка 4.15 от Насоките за РДП, наличието на конкретен регионален проблем, засягащ Eurallumina, който спорната помощ да се опитва да разреши.

158    Следователно в съображение 80 от решение „Двуалуминиев триоксид I“ Комисията основателно решава, че италианските власти не са представили доказателства, които ѝ позволяват да приеме, че спорната помощ отговаря на условията по точка 4.15 от Насоките за РДП.

159    Като се има предвид кумулативният характер на условията по точки 4.15 и 4.17 от Насоките за РДП, неизпълнението на някое от тях е достатъчно, за да се констатира, че в решение „Двуалуминиев триоксид I“ Комисията е имала основание да приеме, че спорната помощ не може да бъде разрешена въз основа на член 87, параграф 3, буква а) ЕО, така както се прилага чрез Насоките за РДП.

160    Поради това четвъртото основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II, трябва да се отхвърли по същество.

 По изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II шесто основание, изведено от нарушаване на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност, както и на презумпцията за законосъобразност, и по изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑62/06 RENV II първо основание, изведено от нарушаване на принципа на защита на оправданите правни очаквания

161    В рамките на шестото основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II, Италианската република твърди, че Комисията е нарушила принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност, както и презумпцията за законосъобразност, тъй като в член 5 от обжалваното решение разпорежда възстановяването на спорната помощ. Италианската република твърди, че предвид решенията за разрешаване на Съвета Eurallumina и самата тя са имали оправдани правни очаквания относно правомерността на спорното освобождаване, включително с оглед на правилата в областта на държавните помощи, и че също така са можели да презумират, че решенията за разрешаване на Съвета са законосъобразни. В това отношение, първо, Италианската република изтъква, че от 1993 г. чрез решенията за разрешаване на Съвета е можела да прилага или да продължи да прилага спорното освобождаване. Второ, Италианската република се позовава на съображенията от Решения 93/697, 96/273 и 97/425, в които било посочено, че спорното освобождаване не води до нарушаване на конкуренцията и не нарушава и не засяга правилното функциониране на общия пазар. Трето, Италианската република отбелязва Решения 1999/255 и 1999/880, в които се споменавало за периодично преразглеждане от страна на Комисията, за да се гарантира съвместимостта на спорното освобождаване с функционирането на общия пазар и други цели на Договора за ЕО. Четвърто, Италианската република изтъква липсата на каквото и да било споменаване в решенията за разрешаване на Съвета, предхождащи Решение 2001/224, на евентуални производства във връзка с нарушения на функциониране на общия пазар, които биха могли да се започнат по-специално по силата на членове 87 ЕО и 88 ЕО. Пето, Италианската република се позовава на член 1, параграф 2 от Решение 2001/224 и на член 18 от Директива 2003/96 във връзка с разпоредбите от приложение II към нея, които създали в съзнанието на Eurallumina оправдани правни очаквания относно правомерността на спорното освобождаване, в резултат на които между 2 февруари 2002 г. и края на 2005 г. то извършило инвестиции, които трябвало да се амортизират до 31 декември 2006 г. Шесто, според Италианската република действащите разпоредби, по силата на които Eurallumina и самата тя могат да имат доверие относно правомерността на спорното освобождаване до 31 декември 2006 г., са недвусмислени.

162    В рамките на първото основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата по дело T‑62/06 RENV II, Eurallumina също твърди, че в обжалваното решение Комисията е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като разпоредила възстановяването на спорната помощ, въпреки оправданите му правни очаквания относно правомерността на спорното освобождаване до 31 декември 2006 г. или поне относно липсата на правна възможност за възстановяване на помощта, предоставена въз основа на посоченото освобождаване до последната дата.

163    В това отношение, на първо място, Eurallumina отбелязва, от една страна, презумпцията за законосъобразност, с която се ползва Решение 2001/224, разрешаващо на Италианската република да прилага спорното освобождаване до 31 юли 2006 г., и от друга страна, направените от Комисията предложения за решения за разрешаване на Съвета, в които се предвижда единствено прекратяването или постепенното отпадане и занапред на спорното освобождаване.

164    На второ място, Eurallumina се позовава на съдържанието на решенията за разрешаване на Съвета и на предложенията или на поведението на Комисията, от които никога не е следвало ясно, че спорната помощ може да представлява държавна помощ, която е несъвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3 ЕО. В това отношение, първо, Eurallumina отбелязва липсата на прецизност в съображение 5 от Решение 2001/224, в което се посочва само че някои от множеството разрешени чрез това решение освобождавания, може да се окажат несъвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3 ЕО. Второ, Eurallumina посочва предложението за решение на Съвета от 15 ноември 2000 г., с което на Италианската република се разрешава да продължи да прилага спорното освобождаване до 31 декември 2002 г. и което измества искането за уведомяване на Комисията от 17 юли 2000 г. Трето, Eurallumina се позовава на липсата на започнати обсъждания по проблемите на държавните помощи — които проблеми Комисията споменава в предложенията си за решения за разрешаване на Съвета, като например предложението от 29 ноември 1999 г. — или на посочване на тези проблеми в решенията за разрешаване на Съвета. Четвърто, Eurallumina се позовава на съдържанието на решенията за разрешаване на Съвета, откъдето е видно, че той никога не е приемал, че предоставената въз основа на спорното освобождаване помощ представлява неправомерна държавна помощ, при това въпреки задължението на Съвета по Директива 92/81, която преследва същата цел като правилата в областта на държавните помощи, да провери дали предложените от Комисията мерки въз основа на член 8, параграф 4 от същата директива не водят до нарушаване на конкуренцията. Пето, Eurallumina се позовава на Решение 2001/224, с което Съветът разрешава на Италианската република да продължи да прилага спорното освобождаване до 31 декември 2006 г. и чието съдържание е потвърдено с член 18, параграф 1 от Директива 2003/96. Шесто, Eurallumina посочва прессъобщението на Комисията (IP/03/1456) от 27 октомври 2003 г., с което тя приветства приемането на Директива 2003/96, отбелязвайки, че с нея ще намалеят съществуващите смущения в конкуренцията между държавите членки. Седмо, Eurallumina отбелязва забавянето на Комисията при приемането на решение „Двуалуминиев триоксид I“ — станало едва на 7 декември 2005 г., при положение че през февруари 2002 г. решението за започване на официалната процедура по разследване е било публикувано и последните становища на страните били представени — което подхранило оправданите правни очаквания, които Eurallumina имало относно правомерността на спорното освобождаване.

165    На трето място, Eurallumina твърди, че следва да се имат предвид последиците, породени от Решение 2001/224, което е потвърдено с член 18, параграф 1 от Директива 2003/96 във връзка с приложение II към нея и с което на Италианската република се разрешава да продължи да прилага спорното освобождаване до 31 декември 2006 г. Според Eurallumina, макар законосъобразността или продължителността на разрешението да могат да се оспорят от Комисията чрез предвидената в член 8, параграф 5 от Директива 92/81 процедура или чрез подаването на жалба по член 230 ЕО, Комисията не може да ги оспори непряко в рамките на процедура по членове 87 ЕО и 88 ЕО. Освен това Eurallumina се позовава на съображение 32 от Директива 2003/96, където се посочва само, че „може да бъде предприета“ процедура по членове 87 ЕО и 88 ЕО, от което е възможно да се заключи, че процедурите във връзка с държавни помощи, започнати преди приемането на тази директива, не могат да имат отражение върху разрешените с нея освобождавания.

166    На четвърто място, Eurallumina твърди, че член 18 от Директива 2003/96 показва, че към момента на предлагане и приемане на тази директива Комисията и Съветът не са считали, че спорното освобождаване е частично несъвместимо с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3 ЕО. Това се потвърждавало от прессъобщението на Комисията, съгласно което приемането на посочената директива щяло да осигури подобряване на функционирането на общия пазар, и от решенията за разрешаване на Съвета, в които — до Решение 2001/224 — изрично се посочвало, че спорното освобождаване е съвместимо с лоялната конкуренция и не пречи на функционирането на общия пазар.

167    На пето място, Eurallumina твърди, че публикуването на решението за започване на официалната процедура по разследване не е можело да засегне оправданите правни очаквания, които то е имало относно правомерността на спорното освобождаване. В това отношение, първо, Eurallumina се позовава на предмета на публикуването на решението за започване на официалната процедура по разследване, а именно отправянето просто на покана към третите заинтересовани страни да изложат коментарите си, без да се предопределя посоката на решението, което следва да се вземе. Второ, Eurallumina изтъква оправданите си правни очаквания, че официалната процедура по разследване ще се отнася само за бъдещето, тоест че ще засегне само помощта, предоставена след изтичането на срока на разрешението, а именно след 31 декември 2006 г. Трето, Eurallumina отбелязва, че след публикуването на решението за започване на официалната процедура по разследване разрешението, дадено на Италианската република, да продължи да прилага спорното освобождаване до 31 декември 2006 г., е било потвърдено с член 18, параграф 1 от Директива 2003/96 във връзка с приложение II към нея. Четвърто, Eurallumina се позовава на индикациите от страна на Комисията, че ако спорното освобождаване води до нарушаване на конкуренция, то ще бъде премахнато постепенно, без предоставената въз основа на него помощ да бъде възстановявана.

168    На шесто място, Eurallumina твърди, че предвид трябва да се вземат дългосрочните инвестиции в размер на около 81 милиона евро, извършени от него добросъвестно в завода му в Сардиния с оглед на оправданите правни очаквания, които имало относно правомерността на спорното освобождаване до 31 декември 2006 г. или поне относно липсата на правна възможност за възстановяване на помощта, предоставена въз основа на посоченото освобождаване до последната дата. В случай че Общият съд приемел, че на тези оправдани правни очаквания е сложен край на 2 февруари 2002 г., Eurallumina твърди, че е разрешило извършването на капиталови разходи в размер на около 11,6 милиона евро в периода от 12 март 2001 г. до 2 февруари 2002 г.

169    Комисията иска част от шестото основание, изтъкнато по дело T‑60/06 RENV II, да бъде отхвърлена като недопустима, а останалата му част да бъде отхвърлена по същество. Комисията също така иска първото основание, изтъкнато по дело T‑62/06 RENV II, да бъде отхвърлено по същество.

170    С настоящите основания и оплаквания се поставя въпросът дали Комисията е действала в противоречие с някои общи принципи на правото на Съюза — като например принципа на защита на оправданите правни очаквания, принципа на правна сигурност и презумпцията за законосъобразност — тъй като в обжалваното решение е изискала спорната помощ да бъде възстановена.

171    В това отношение трябва да се припомни, че съгласно член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 Комисията не може да изисква възстановяване на държавна помощ, ако това противоречи на общ принцип на правото на Съюза.

172    На първо място, що се отнася до оплакването за нарушаване на презумпция за законосъобразност, направено в рамките на изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II шесто основание, в основата му по същество стои твърдението, че обжалваното решение пораждало правно действие, противоположно на действието на решенията за разрешаване на Съвета, с които на Италианската република изрично се разрешавало да продължи да прилага спорното освобождаване до 31 декември 2006 г.

173    Според вече цитираната в точка 62 по-горе съдебна практика, актовете на институциите по принцип се ползват с презумпция за законосъобразност и съответно произвеждат правно действие, докато не бъдат оттеглени, отменени в производство по жалба за отмяна или обявени за невалидни вследствие на преюдициално запитване или възражение за незаконосъобразност.

174    В разглеждания случай поради изложените в точки 71—75 по-горе мотиви, в основата на които пък стоят цитираните в точки 65—69 по-горе мотиви на решение Комисия/Ирландия и др., точка 25 по-горе (EU:C:2013:812), трябва обаче да се констатира, че с приемането на обжалваното решение Комисията не е можела да наруши приетите от Съвета актове, с които на Италианската република изрично се разрешава да продължи да прилага спорното освобождаване до 31 декември 2006 г., тъй като посочените разрешения не са можели да произвеждат действието си извън обхвата на правилата в областта на хармонизацията на законодателствата относно акцизите и не са предопределяли действието на евентуално решение, като например решение „Двуалуминиев триоксид I“, което Комисията е можела да приеме при упражняването на правомощията си в областта на държавните помощи.

175    Освен това, както вече бе отбелязано в точки 73 и 74 по-горе, от точки 52 и 53 от решение Комисия/Ирландия и др., точка 25 по-горе (EU:C:2013:812), следва, че в областта на държавните помощи Комисията винаги може да измени преценката си относно това дали условията за наличието на дадена помощ са изпълнени, при условие че съобрази всички последици от това във връзка със задължението за възстановяване на несъвместимата помощ с оглед на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност, поради което в обжалваното решение Комисията не е била обвързана с извършените от Съвета преценки в неговите решения в областта на хармонизирането на законодателствата относно акцизите, съгласно които посочените освобождавания не водят до нарушаване на конкуренцията и не засягат правилното функциониране на общия пазар.

176    Поради това оплакването за нарушаване на презумпцията за законосъобразност, направено в рамките на изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II шесто основание, трябва да се отхвърли като неоснователно.

177    На второ място, що се отнася до оплакванията за нарушаване на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност — направени в рамките на шестото основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II, и на първото основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата по дело T‑62/06 RENV II — в основата им по същество стои твърдението, че решенията за разрешаване на Съвета и член 18 от Директива 2003/96 във връзка с разпоредбите от приложение II към нея, създали в съзнанието на Eurallumina оправдани правни очаквания относно правомерността на спорното освобождаване или при всички положения създали двусмислено положение, което Комисията трябвало да изясни, преди да приеме обжалваното решение.

178    В това отношение най-напред трябва да се припомни, че принципът на защита на оправданите правни очаквания, който е основен принцип на правото на Съюза (решение от 14 октомври 1999 г., Atlanta/Европейска общност, C‑104/97 P, Rec, EU:C:1999:498, т. 52), позволява на всеки икономически оператор, у когото дадена институция е породила основателни очаквания, да се позове на тях (решения от 11 март 1987 г., Van den Bergh en Jurgens и Van Dijk Food Products (Lopik)/ЕИО, 265/85, Rec, EU:C:1987:121, т. 44, от 24 март 2011 г., ISD Polska и др./Комисия, C‑369/09 P, Сб., EU:C:2011:175, т. 123 и от 27 септември 2012 г., Producteurs de légumes de France/Комисия, T‑328/09, EU:T:2012:498, т. 18). Същевременно, ако предпазлив и съобразителен икономически оператор може да предвиди приемането от институциите на акт, който може да засегне неговите интереси, той не може да се позове на този принцип, ако мярката бъде приета (вж. решения от 1 февруари 1978 г., Lührs, 78/77, Rec, EU:C:1978:20, т. 6 и от 25 март 2009 г., Alcoa Trasformazioni/Комисия, T‑332/06, EU:T:2009:79, т. 102). Правото на позоваване на оправдани правни очаквания предполага наличието на три кумулативни условия. Първо, администрацията трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да могат да породят легитимно очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да бъдат съобразени с приложимите норми (вж. решение Producteurs de légumes de France/Комисия, посочено по-горе, EU:T:2012:498, т. 19 и цитираната съдебна практика).

179    По-нататък, що се отнася по-специално до приложимостта на принципа на защита на оправданите правни очаквания в областта на държавните помощи, трябва да се припомни, че държава членка, чиито органи са предоставили помощ в нарушение на предвидените в член 88 ЕО процедурни правила, може да се позове на оправданите правни очаквания на предприятието получател, за да оспори пред съда на Съюза валидността на решение на Комисията, с което ѝ се разпорежда да осигури възстановяването на помощта, но не и за да се освободи от задължението да вземе необходимите мерки за изпълнението му (вж. решение от 14 януари 1997 г., Испания/Комисия, C‑169/95, Rec, EU:C:1997:10, т. 48 и 49 и цитираната съдебна практика). Освен това съгласно съдебната практика, предвид съществената функция, която изпълнява задължението за уведомяване за осигуряването на ефективността на императивния по своя характер контрол на Комисията върху държавните помощи, получателите на помощ по принцип могат да имат оправдани правни очаквания относно правомерността на тази помощ само, ако тя е била предоставена при съблюдаване на предвидената в член 88 ЕО процедура, и полагащ дължимата грижа икономически оператор при нормални условия трябва да може да се увери, че тази процедура е спазена. По-специално, ако помощта е приведена в действие, без Комисията да е била уведомена предварително, поради което помощта е неправомерна съгласно член 88, параграф 3 ЕО, тогава получателят на помощта не може да има оправдани правни очаквания относно правомерността на нейното отпускане (вж. в този смисъл решение Producteurs de légumes de France/Комисия, т. 178 по-горе, EU:T:2012:498, т. 20 и 21 и цитираната съдебна практика), освен ако не са налице изключителни обстоятелства (решение от 20 септември 1990 г., Комисия/Германия, C‑5/89, Rec, EU:C:1990:320, т. 16; вж. също решения от 29 април 2004 г., Италия/Комисия, C‑298/00 P, Rec, EU:C:2004:240, т. 86 и цитираната съдебна практика и от 30 ноември 2009 г., Франция/Комисия, T‑427/04 и T‑17/05, Сб., EU:T:2009:474, т. 263 и цитираната съдебна практика).

180    Трябва също така да се припомни, че спазването на разумен срок при провеждането на административното производство е общ принцип на правото на Съюза (решение от 27 ноември 2003 г., Regione Siciliana/Комисия, T‑190/00, Rec, EU:T:2003:316, т. 136). Впрочем основното изискване за правна сигурност, което не допуска възможността Комисията неограничено да отлага упражняването на правомощията си, налага съдът да провери дали протичането на административно производство разкрива наличие на прекомерна бавност в действията на тази институция (решения от 24 септември 2002 г., Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, C‑74/00 P и C‑75/00 P, Rec, EU:C:2002:524, т. 140 и 141, и Fleuren Compost/Комисия, т. 132 по-горе, EU:T:2004:4, т. 145—147).

181    Допуснатото от Комисията закъснение при вземането на решение за това, че една помощ е неправомерна и че трябва да се премахне и възстановяването ѝ да бъде осигурено от държава членка, при определени обстоятелства може да породи у получателите на посочената помощ оправдани правни очаквания, които могат да попречат на Комисията да задължи тази държава членка да разпореди възстановяването на помощта (решение от 24 ноември 1987 г., RSV/Комисия, 223/85, Rec, EU:C:1987:502, т. 17). Същевременно, когато за съответните държавни помощи не е отправено уведомление, Комисията може да носи отговорност за такова забавяне единствено от момента, в който е узнала за съществуването на несъвместимите с общия пазар помощи (решение Италия/Комисия, т. 179 по-горе, EU:C:2004:240, т. 91).

182    Сам по себе си фактът, че освен десетгодишен давностен срок (считано от отпускането на помощта), след изтичането на който възстановяване на помощта не може да се разпорежда, Регламент № 659/1999 не предвижда никакъв, дори и инструктивен срок, в който Комисията да извърши разследването относно неправомерната помощ — в съответствие с член 13, параграф 2 от посочения регламент, съгласно който Комисията не е обвързана с определения в член 7, параграф 6 от същия регламент срок — не е пречка съдът на Съюза да провери дали тази институция не е спазила разумен срок или е действала прекомерно бавно (вж. в този смисъл и по аналогия, що се отнася до инструктивен срок, решения от 15 юни 2005 г., Regione autonoma della Sardegna/Комисия, T‑171/02, Rec, EU:T:2005:219, т. 57 и от 9 септември 2009 г., Diputación Foral de Álava и др., T‑230/01—T‑232/01 и T‑267/01—T‑269/01, EU:T:2009:316, т. 338 и 339, и Diputación Foral de Álava и др./Комисия, T‑30/01—T‑32/01 и T‑86/02—T‑88/02, Сб., EU:T:2009:314, т. 259 и 260).

183    Накрая, трябва да се припомни, че съгласно съдебната практика, когато, пренебрегвайки задължението си за полагане на дължимата грижа, Комисията е създала двусмислено положение, поради внасянето на елементи на несигурност и липса на яснота в приложимата правна уредба, придружено с продължителна липса на реакция от нейна страна, макар да знае за съответните помощи, принципът на правна сигурност изисква тя да изясни това положение, преди да може да предприеме каквито и да било действия по разпореждане на възстановяването на вече отпуснатите помощи (вж. в този смисъл решение от 9 юли 1970 г., Комисия/Франция, 26/69, Rec, EU:C:1970:67, т. 28—32).

184    В разглеждания случай доводите на жалбоподателите — изведени по същество от наличието на изключителни обстоятелства, въз основа на които Eurallumina легитимно имало оправдани очаквания относно правомерността на спорното освобождаване и съответно на спорната помощ — трябва да се разгледат именно с оглед на припомнените в точки 178—183 по-горе правила.

185    В разглеждания случай най-напред трябва да се подчертае, че нито Италианската република (вж. т. 128 по-горе), нито Eurallumina оспорват съображение 67 от обжалваното решение, съгласно което Комисията никога не е била уведомявана за спорната помощ. Поради това трябва да се приеме, че в нарушение на член 88, параграф 3 ЕО помощта е била предоставена, без Комисията предварително да е била уведомена за нея.

186    По-нататък, противно на твърденията на жалбоподателите, публикуването в Официален вестник на решението за започване на официалната процедура по разследване е можело да сложи край на оправданите правни очаквания, които Eurallumina евентуално е имало относно правомерността на спорното освобождаване предвид двусмисленото положение, създадено преди това с текста на приетите по предложение на Комисията решения за разрешаване на Съвета, включително текста на Решение 2001/224, което е било в сила през засегнатия от обжалваното решение период.

187    В точки 52 и 53 от решение Комисия/Ирландия и др., точка 25 по-горе (EU:C:2013:812) — което обвързва Общия съд по силата на член 61, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз — според Съда обстоятелството, че решенията за разрешаване на Съвета са били приети по предложение на Комисията и тя никога не е използвала правомощията, с които е разполагала по член 8, параграф 5 от Директива 92/81 или по членове 230 ЕО и 241 ЕО с цел прекратяване на действието или изменение на решенията за разрешение, трябва да се вземе предвид по отношение на задължението за възстановяване на несъвместимата помощ в приложение на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност, както постъпва и Комисията в решение „Двуалуминиев триоксид I“, като не разпорежда възстановяване на помощите, предоставени до 2 февруари 2002 г., на която дата в Официален вестник са публикувани решенията за започване на предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура. Този мотив е бил решаващ за констатацията на Съда в точка 54 от решение Комисия/Ирландия и др., точка 25 по-горе (EU:C:2013:812), че изложените в точки 39—44 от същото решение мотиви не могат да обосноват от правна страна заключението на Общия съд, че решение „Двуалуминиев триоксид I“ поставя под съмнение валидността на решенията за разрешаване на Съвета и по този начин нарушава принципа на правна сигурност и презумпцията за законосъобразност на актовете на институциите, и основаващото се на същите мотиви заключение, че по дело T‑62/06 RENV Комисията е нарушила принципа на добра администрация.

188    Предвид изискванията, произтичащи от принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност, двусмисленото положение, създадено от текста на приетите по предложение на Комисията решения за разрешаване на Съвета, е било пречка единствено за възстановяването на помощта, предоставена въз основа на спорното освобождаване до датата на публикуване в Официален вестник на решението за започване на предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура. От друга страна обаче, след това публикуване Eurallumina е трябвало да знае, че ако спорната помощ представлява държавна помощ, тя трябва да бъде разрешена от Комисията в съответствие с член 88 ЕО.

189    Ето защо публикуването на решението за започване на официалната процедура по разследване слага край на оправданите правни очаквания, които Eurallumina е можело преди това да има относно правомерността на спорното освобождаване предвид приетите по-рано по предложение на Комисията решения за разрешаване на Съвета.

190    Следователно в съображение 98 от решение „Двуалуминиев триоксид I“ Комисията правилно взема предвид това, че обстоятелствата в разглеждания случай са изключителни, тъй като, отправяйки предложения до Съвета, е създала и поддържала известно двусмислие, и това, че доколкото не е можела да установи дали и съответно в кой момент различните получатели реално са били уведомени от държавите членки за решението ѝ за започване на официалната процедура по разследване, не е било изключено получателите да могат да се позоват на принципа на оправдани правни очаквания за периода до 2 февруари 2002 г., когато решенията ѝ за започване на предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура относно освобождаванията от акциз са били публикувани в Официален вестник, като се отбелязва, че в краен случай публикуването е отстранило каквато и да било несигурност, свързана със съдържанието на решенията за разрешаване на Съвета, що се отнася до това, че разглежданите мерки трябва да бъдат разрешени от Комисията в съответствие с член 88 ЕО, ако представляват държавни помощи.

191    С другите изтъкнати от жалбоподателите доводи не може да се постави под съмнение основателността на това разрешение.

192    Що се отнася до доводите на жалбоподателите във връзка с Директива 2003/96, трябва да се констатира, че даденото в член 18, параграф 1 от Директива 2003/96 във връзка с член 28, параграф 2 от същата директива разрешение на Италианската република да продължи да прилага спорното освобождаване от 1 януари 2003 г. е ирелевантно във връзка с евентуалните оправдани правни очаквания, които Eurallumina е можело да има относно правомерността на спорното освобождаване с оглед на правилата в областта на държавните помощи. Всъщност на датата, на която член 18, параграф 1 от Директива 2003/96 става приложим, а именно 1 януари 2003 г., Eurallumina трябва да е било уведомено за това, че е в ход официална процедура по разследване относно спорното освобождаване и за това, че ако спорното освобождаване представлява държавна помощ, тя трябва да бъде разрешена от Комисията в съответствие с член 88 ЕО. Това положение не е можело да се промени с приемането и влизането в сила на Директива 2003/96, съответно на 27 и 31 октомври 2003 г., в съображение 32 от която изрично се посочва, че тази директива „не засяга резултата от бъдеща процедура, свързана с държавни помощи, която може да бъде предприета в съответствие с членове 87 [ЕО] и 88 [ЕО]“ (вж. в този смисъл и по аналогия решение Комисия/Ирландия и др., т. 25 по-горе, EU:C:2013:812, т. 51). Следователно след публикуването на решението за започване на официалната процедура по разследване член 18, параграф 1 от Директива 2003/96 не е можел отново да породи в съзнанието на Eurallumina оправдани правни очаквания относно правомерността на спорното освобождаване с оглед на правилата в областта на държавните помощи.

193    Що се отнася до довода на Eurallumina във връзка със забавянето на Комисията при приемането на решение „Двуалуминиев триоксид I“, поради всички изложени в точки 194—217 по-долу причини, трябва да се отбележи, че това не е изключително обстоятелство, което е могло отново да породи в съзнанието на Eurallumina оправдани правни очаквания относно правомерността на спорното освобождаване.

194    На първо място, трябва да се провери дали в разглеждания случай срокът за провеждането на официалната процедура по разследване е надхвърлил разумните граници.

195    В това отношение в посоченото от Eurallumina решение RSV/Комисия, точка 181 по-горе (EU:C:1987:502), Съдът приема, че срокът от 26 месеца, който е бил необходим на Комисията за приемането на решението ѝ, надхвърля границите на разумното.

196    Освен това трябва да се припомни, че по силата на член 7, параграф 6 от Регламент № 659/1999 референтният срок за приключване на официалната процедура по разследване при държавни помощи, за които е отправено уведомление, е 18 месеца. Този срок, макар съгласно член 13, параграф 2 от Регламент № 659/1999 (вж. т. 182 по-горе) да не е приложим към неправомерните помощи, предоставя полезна отправна точка за преценката на това дали е разумна продължителността на съответната официална процедура по разследване относно — както в разглеждания случай — мярка, за която не е отправено уведомление.

197    В разглеждания случай трябва да се констатира, че на 17 юли 2000 г. Комисията иска от Френската република, Ирландия и Италианската република да я уведомят за освобождаванията от акциз въз основа на разпоредбите в областта на държавните помощи. През септември, октомври и декември 2000 г. тя получава отговори, които нямат качеството на уведомление. След това Комисията започва официалната процедура по разследване с решение от 30 октомври 2001 г., за което засегнатите държави членки са уведомени на 5 ноември 2001 г. и което е публикувано в Официален вестник на 2 февруари 2002 г. Накрая Комисията получава коментари от Aughinish Alumina (писма от 26 февруари и 1 март 2002 г.), от Eurallumina (писма от 28 февруари 2002 г.), от Alcan (писмо от 1 март 2002 г.) и от Европейската асоциация в областта на алуминия (писмо от 26 февруари 2002 г.). Тези становища са съобщени на Ирландия, Италианската република и Френската република на 26 март 2002 г. На 8 януари 2002 г. Ирландия представя коментарите си по решението за започване на официалната процедура по разследване. На 18 февруари 2002 г. Комисията иска допълнителни сведения от Ирландия и тя отговаря на 26 април 2002 г. след като иска удължаване на определения срок за отговора. След като на 21 ноември 2001 г. Френската република също иска удължаване на срока за отговор, на 12 февруари 2002 г. тя представя коментара си по решението за започване на процедурата. Италианската република представя коментарите си на 6 февруари 2002 г.

198    Решение „Двуалуминиев триоксид I“ е прието на 7 декември 2005 г.

199    Следователно между приемането на решението за започване на официалната процедура по разследване и приемането от решение „Двуалуминиев триоксид I“ изтичат малко повече от 49 месеца.

200    A priori такъв срок — който е почти двоен спрямо отчетения в решение RSV/Комисия, точка 181 по-горе (EU:C:1987:502), и малко по-голям от двойния размер на предвидения в член 7, параграф 6 от Регламент № 659/1999 срок за приключване на официална процедура по разследване при държавни помощи, за които е отправено уведомление — изглежда не е разумен. Същевременно в съответствие със съдебната практика трябва да се провери дали този срок не може да се обоснове с оглед на обстоятелствата в разглеждания случай.

201    В това отношение с изтъкнатите от Комисията обстоятелства обаче не може да се обоснове срок за разследване от 49 месеца.

202    Този срок действително отразява, от една страна, предоставения на държавите членки и на получателите срок за представяне на становищата им, и от друга страна, факта, че френското, ирландското и италианското правителство искат от Комисията отлагания на сроковете за представяне на техните становища и отговори в рамките официалната процедура по разследване. С оглед на съществуващите в разглеждания случай тесни връзки между освобождаванията от акциз, що се отнася до сходни мерки, които са разрешени, след приключването на водени успоредно процедури, със същото решение на Съвета, трябва да се имат предвид всички процедурни действия, извършени по съответните преписки, и по-специално това, че на 26 април 2002 г. Ирландия отговаря на последното изпратено от Комисията искане за допълнителни сведения.

203    Същевременно след последната дата изминават още малко повече от 43 месеца, преди Комисията да приеме решение „Двуалуминиев триоксид I“. Впрочем с оглед на всички становища, предоставени от засегнатите държави и заинтересованите страни, такъв срок за разследване по съответните преписки не може да се обоснове с обстоятелствата в разглеждания случай.

204    Първо, що се отнася до твърдяната трудност на преписките, тя не е доказана, а дори и това да беше направено, с нея не може да се обоснове толкова дълъг срок за разследване като този в разглеждания случай. Всъщност преписката не съдържа никакви данни за особено големи правни трудности, с които Комисията да се е сблъскала, като впрочем обемът на решение „Двуалуминиев триоксид I“ е разумен (112 съображения) и анализите в него не разкриват никаква явна трудност. По-нататък, Комисията е знаела за освобождаванията от акциз доста преди започването на официалната процедура по разследване, тъй като първите искания за освобождаване са направени още през 1992 г. в случая на Ирландия, 1993 г. в случая на Италианската република и 1997 г. в случая на Френската република. Впрочем именно Комисията изпраща на Съвета последователните предложения за решения за разрешаване на освобождаванията от акциз, след като получава искания в този смисъл от страна на Френската република, Ирландия и Италианската република. Накрая, в рамките на докладите си относно държавните помощи Комисията уведомява Световната търговска организация (СТО) за наличието на ирландското освобождаване.

205    В допълнение, самата Комисия отбелязва, че от 1999 г. счита освобождаванията от акциз за противоречащи на правилата в областта на държавните помощи. Следователно тя оттогава е могла да обмисли по-задълбочено правомерността на посочените освобождаванията с оглед на правилата в тази област.

206    Освен това фактът, че Комисията не е поискала никаква допълнителна информация от Френската република, Ирландия или Италианската република през 43‑те месеца, предхождащи приемането на решение „Двуалуминиев триоксид I“, показва, че по това време тя вече е разполагала с всички необходими данни, за да приеме решението си относно освобождаванията от акциз.

207    Накрая, що се отнася до твърдяната трудност, произтичаща от промените в общностната правна уредба на облагането на минералните масла, и по-специално от приемането на Директива 2003/96, Комисията няма основание да я изтъква. Всъщност решение „Двуалуминиев триоксид I“ се отнася за правно положение, което не се е уреждало с въведената с Директива 2003/96 нова правна уредба на облагането на минералните масла, която започва да се прилага едва от 1 януари 2004 г., а с приложимата преди това правна уредба на облагането на минералните масла. Поради това промените в общностната правна уредба, на които се позовава Комисията, са без значение в разглеждания случай. Това се потвърждава от факта, че в решение „Двуалуминиев триоксид I“ Комисията започва нова официална процедура по разследване относно освобождаванията от акциз върху минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид в района на Гардан, в района на Шанън и в Сардиния, за периода от 1 януари 2004 г. нататък, на която дата започва прилагането на новата правна уредба на облагането на минералните масла по Директива 2003/96. При всички положения, трябва да се подчертае, че решение „Двуалуминиев триоксид I“ е било прието почти две години след приемането на Директива 2003/96. Всъщност сама по себе си твърдяната от Комисията необходимост в решение „Двуалуминиев триоксид I“ да се вземе предвид новата правна уредба на облагането на минералните масла по Директива 2003/96, не може да бъде достатъчна, за да се обоснове толкова дълъг срок за разследване като този в разглеждания случай.

208    При това положение Комисията е познавала добре правния и фактическия контекст на освобождаванията от акциз и не е била изправена пред никаква явна трудност при разследването им с оглед на правилата в областта на държавните помощи.

209    Второ, що се отнася до изтъкнатите от Комисията трудности от практически и лингвинистичен характер, дори да се допусне, че са доказани, с тях не може да се обоснове толкова дълъг срок за разследване като този в разглеждания случай. При всички положения Комисията е разполагала със служби, чрез които е можела да се справи с твърдените от нея лингвинистични трудности, а успоредно с това и с разследването на освобождаванията от акциз в доста по-кратки срокове от тези в разглеждания случай, по-специално посредством правилното координиране на тези служби.

210    Следователно срокът за разследване на спорната помощ в разглеждания случай не е разумен.

211    На второ място, трябва да се провери дали така допуснатото от Комисията забавяне при приемането на обжалваното решение с основание е могло да накара Eurallumina да счита, че съмненията на Комисията вече са се разсеяли и че срещу спорното освобождаване не се възразява, и дали това забавяне евентуално е било пречка Комисията да поиска възстановяването на помощта, предоставена между 3 февруари 2002 г. и 31 декември 2003 г. въз основа на това освобождаване, както се приема в решение RSV/Комисия, точка 181 по-горе (EU:C:1987:502, т. 16).

212    В това решение Съдът действително приема, че срокът от 26 месеца, който е бил необходим на Комисията за приемането на решението ѝ, е могъл да породи у съзнанието на жалбоподателя, получател на помощта, оправдани правни очаквания, които могат да попречат на институцията да задължи съответните национални органи да разпоредят възстановяването на помощта.

213    Същевременно, макар да трябва да се следи за спазването на изискванията за правна сигурност, защитаващи частни интереси, също така е важно тези изисквания да бъдат претеглени спрямо изискванията за защита на публичните интереси, сред които в областта на държавни помощи е този за недопускане на нарушаване на функционирането на пазара посредством държавни помощи, увреждащи конкуренцията, което съгласно постоянната съдебна практика налага възстановяване на неправомерните помощи с цел да бъде възстановено предходното положение (вж. решение от 5 август 2003 г., P & O European Ferries (Vizcaya) и Diputación Foral de Vizcaya/Комисия, T‑116/01 и T‑118/01, Rec, EU:T:2003:217, т. 207 и 208 и цитираната съдебна практика).

214    В съдебната практика решение RSV/Комисия, точка 181 по-горе (EU:C:1987:502), съответно се тълкува в смисъл, че конкретните обстоятелства по делото, по което то е постановено, са изиграли решаваща роля в следваната от Съда ориентация (вж. в този смисъл решения Италия/Комисия, т. 179 по-горе, EU:C:2004:240, т. 90, от 29 април 2004 г. Италия/Комисия, C‑372/97, EU:C:2004:234, т. 119, Diputación Foral de Álava и др./Комисия, т. 182 по-горе, EU:T:2009:314, т. 286 и Diputación Foral de Álava и др., т. 182 по-горе, EU:T:2009:316, т. 344). По-специално е взето предвид, че разглежданата помощ в решение RSV/Комисия, точка 181 по-горе (EU:C:1987:502), е била предоставена, преди Комисията да започне съответната официална процедура по разследване. В допълнение, Комисията е била уведомена официално за помощта, макар и след предоставянето ѝ. Освен това помощта е засягала допълнителните разходи, свързани с разрешени от Комисията помощи, и се е отнасяла за сектор, който от 1977 г. се е ползвал от разрешени от Комисията помощи. Накрая, за разследването на съвместимостта на помощта не е било необходимо задълбочено проучване.

215    Всъщност съвкупността от изключителни обстоятелства по делото, по което е постановено решение RSV/Комисия, точка 181 по-горе (EU:C:1987:502), не е налице в настоящото дело. Безспорно, също както по делото, по което е постановено решение RSV/Комисия, точка 181 по-горе (EU:C:1987:502), по времето, по което Комисията видимо е бездействала, тя вече добре е познавала спорното освобождаване и съответно е можела да си състави мнение относно правомерността му с оглед на правилата в областта на държавните помощи, поради което повече не е трябвало да извършва задълбочено проучване в това отношение. Същевременно в разглеждания случай не са налице други съществени обстоятелствата, взети предвид в решение RSV/Комисия, точка 181 по-горе (EU:C:1987:502). По-специално в настоящия случай спорната помощ е била предоставена след започването от Комисията на официалната процедура по разследване относно спорното освобождаване.

216    Това съществено различава конкретните обстоятелства по делото, по което е постановено решение RSV/Комисия, точка 181 по-горе (EU:C:1987:502), от обстоятелствата, стоящи в основата на настоящия случай. Ето защо в разглеждания случай Eurallumina няма основание да се позовава на решение RSV/Комисия, точка 181 по-горе (EU:C:1987:502).

217    Освен това трябва да се има предвид, че в точка 52 от решение от 11 ноември 2004 г., Demesa и Territorio Histórico de Álava/Комисия (C‑183/02 P и C‑187/02 P, Rec, EU:C:2004:701), що се отнася до изключителните обстоятелства, които легитимно могат да обосноват наличието на оправдани очаквания у получателя на неправомерна помощ относно правомерния ѝ характер, Съдът приема, че видимото бездействие на Комисията е без значение, ако тя не е била уведомена за съответната схема за помощ. Така в разглеждания случай видимото бездействие на Комисията в продължение на 43 месеца след отговора на Ирландия на последното искане за допълнителни сведения на Комисията (вж. т. 203 по-горе), колкото и да противоречи на принципа на спазване на разумен срок, същевременно няма никакво особено значение от гледна точка на прилагането на правилата в областта на държавните помощи към спорната помощ, за която Комисията не е била уведомена надлежно. Съответно то не е достатъчно, за да се констатира наличието на изключителни обстоятелства, които са могли отново да породят в съзнанието на Eurallumina оправдани правни очаквания относно правомерността на спорната помощ с оглед на правилата в областта на държавните помощи. Следователно само по себе си нарушаването в разглеждания случай на принципа на спазване на разумен срок за приемането на решение „Двуалуминиев триоксид I“ не е било пречка в това решение Комисията да разпореди възстановяване на спорната помощ.

218    Поради това твърдението на Eurallumina във връзка с неспазването на разумен срок трябва да бъде отхвърлено.

219    Що се отнася до доводите на жалбоподателите във връзка с инвестициите, извършени от Eurallumina в завода му в Сардиния в периода, през който то се е ползвало от спорната помощ, тези доводи са ирелевантни за преценката на това дали в съзнанието на Eurallumina е имало оправдани правни очаквания относно правомерността на посочената помощ с оглед на правилата в областта на държавните помощи, тъй като, както следва от точки 136 и 137 по-горе, не е доказано, че Eurallumina е трябвало да извърши такива инвестиции в изпълнение на доброволно поетите задължения пред италианските власти или на наложени от последните задължения в замяна на ползата, която Eurallumina извличало от спорната помощ.

220    С оглед на всички гореизложени съображения трябва да се констатира, че в разглеждания случай жалбоподателите не са доказали наличието на изключителни обстоятелства, които са могли да дадат основание на Eurallumina да счита, че съмненията на Комисията вече са се разсеяли и че срещу спорното освобождаване не се възразява, и които са могли да попречат в решение „Двуалуминиев триоксид I“ Комисията да разпореди възстановяването на спорната помощ.

221    Поради това оплакванията за нарушаване на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност — направени в рамките на шестото основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II, и на първото основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата по дело T‑62/06 RENV II — трябва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

222    Следователно шестото основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II, и първото основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата по дело T‑62/06 RENV II, трябва да бъдат отхвърлени изцяло по същество.

 По изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑62/06 RENV II трето основание, изведено от нарушаване на принципа на добра администрация

223    Eurallumina твърди, че в обжалваното решение Комисията е нарушила принципа на добра администрация, тъй като задължила Италианската република да осигури възстановяването на спорната помощ. В това отношение, първо, Eurallumina се позовава на принципа на добра администрация, по силата на който то е имало право да очаква от Комисията, че тя няма да предлага на Съвета да приема решения, позволяващи предоставянето на неправомерна държавна помощ, и от Съвета, че няма да приема такива решения. Второ, Eurallumina посочва съдържанието на Решение 2001/224, което — ако се допусне, че спорното освобождаване бъде квалифицирано като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО — трябвало да се разглежда като изрично разрешение за предоставяне на посочената помощ или поне като пречка за възстановяването на помощта до 31 декември 2006 г. Трето, Eurallumina се позовава на липсата на пряко оспорване от страна на Комисията на законосъобразността на решенията за разрешаване на Съвета чрез упражняване на нейните правомощия по член 8, параграф 5 от Директива 92/81 или чрез подаването на жалба за отмяна по член 230 ЕО.

224    Комисията иска третото основание да бъде отхвърлено по същество.

225    С настоящото основание по същество се поставя въпросът дали в обжалваното решение Комисията е разгледала внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни, и по-специално дали е взела предвид наличието на противоположно правно действие на обжалваното решение спрямо приетите по предложение на Комисията решения за разрешаване на Съвета, които впоследствие никога не са били оспорвани от нея чрез правомощията, които с които разполага по член 8, параграф 5 от Директива 92/81 или членове 230 ЕО и 241 ЕО.

226    В това отношение следва да се припомни, че когато институциите разполагат със свобода на преценка, спазването на предоставените от правния ред на Съюза гаранции в административното производство е от още по-голямо значение (решение от 21 ноември 1991 г., Technische Universität München, C‑269/90, Rec, EU:C:1991:438, т. 14). Сред тези гаранции по-конкретно е принципът на добра администрация, свързан със задължението за компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни (вж. решения от 29 март 2012 г., Комисия/Естония, C‑505/09 P, Сб., EU:C:2012:179, т. 95 и цитираната съдебна практика, и от 23 септември 2009 г., Естония/Комисия, T‑263/07, Сб., EU:T:2009:351, т. 99 и цитираната съдебна практика).

227    В разглеждания случай трябва да се отбележи, че в подкрепа на настоящото основание Eurallumina по същество изтъква сходни доводи като изтъкнатите от него в рамките на второто му основание. Впрочем поради същите мотиви като изложените в точки 65—75 по-горе, в основата на които пък стоят точки 45—48 от решение Комисия/Ирландия и др., точка 25 по-горе (EU:C:2013:812), Eurallumina не може да твърди, че обжалваното решение поражда правно действие, противоположно на действието на Решение 2001/224 и член 18 от Директива 2003/96.

228    Несъмнено, както следва от точка 53 от решение Комисия/Ирландия и др., точка 25 по-горе (EU:C:2013:812), обстоятелството, че решенията за разрешаване на Съвета са били приети по предложение на Комисията, е трябвало да се вземе предвид по отношение на задължението за възстановяване на несъвместимата помощ с оглед на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност. Същевременно, както се посочва в същата точка, това е било направено, когато в обжалваното решение Комисията се отказва да разпорежда възстановяването на помощите, които са били предоставени преди датата на публикуване в Официален вестник на решенията за започване на предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура.

229    Следователно не е доказано, че в обжалваното решение Комисията е пропуснала да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни.

230    Поради всички гореизложени причини третото основание, изтъкнато по дело T‑62/06 RENV II, трябва да бъде отхвърлено по същество.

 По изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑62/06 RENV II четвърто основание, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране по член 253 ЕО и нарушаване на принципа на защита на оправданите правни очаквания

231    Eurallumina твърди, че в обжалваното решение Комисията не е изпълнила задължението за мотивиране по член 253 ЕО и е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като, противно на изискванията в съдебна практика, не е взела предвид равнището, графика и срока за амортизиране на инвестициите, извършени в завода му в Сардиния с оглед на оправданите правни очаквания, които Eurallumina имало относно правомерността на спорното освобождаване до 31 декември 2006 г. Освен вече изложените доводи в подкрепа на първото основание, изведено от нарушаване на принципа на защита на оправданите правни очаквания (вж. т. 162—168 по-горе), първо, Eurallumina твърди, че опитът на Комисията от 1995 г. нататък да ограничи размера на спорното освобождаване до частта от акциза, надхвърляща определената с Директива 92/82 минимална ставка, е ирелевантен за въпроса дали към този момент Комисията е била загрижена от отпускането на неправомерна държавна помощ въз основа на това освобождаване. Второ, Eurallumina се позовава на признанието от страна на Комисията, че започва да проявява загриженост във връзка с проблемите с държавни едва от ноември 1999 г., а не от 1995 г. Трето, Eurallumina се позовава на съдържанието, на първо място, на искането за уведомяване за спорното освобождаване от юли 2000 г., на второ място, на предложението за решение от ноември 2000 г., и на трето място, на съображение 5 от Решение 2001/224, които не позволявали автоматично да се направи заключението, че Комисията ще започне официална процедура по разследване срещу спорното освобождаване или че то е неправомерна помощ, която е възможно да се възстановява, по-специално предвид съдържанието на Решение 2001/224, което впоследствие потвърдено с член 18, параграф 1 от Директива 2003/96.

232    Комисията иска настоящото основание да бъде отхвърлено по същество.

233    С настоящото основание по същество се поставя въпросът дали в обжалваното решение Комисията, от една страна, не е изпълнила задължението си за мотивиране по член 253 ЕО, и от друга страна, е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания, разпореждайки възстановяването на спорната помощ, без да взема предвид периода от време, от който Eurallumina се нуждаело, за да рентабилизира извършените в завода му в Сардиния инвестиции с оглед на оправданите правни очаквания, които то имало относно правомерността на спорното освобождаване до 31 декември 2006 г.

234    Нарушенията, изтъкнати едновременно от Eurallumina в рамките на настоящото основание, се отнасят до две отделни оплаквания, които могат да бъдат направени в рамките предвидената в член 230 ЕО жалба (решение от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Rec, EU:C:1998:154, т. 67). Първото, което се отнася до липса или непълнота на мотивите, спада към съществените процесуални нарушения по смисъла на тази разпоредба, докато второто, което се отнася до материалноправната законосъобразност на решението, е свързано с нарушението на правна норма, уреждаща прилагането на Договора, по смисъла на същия член 230 ЕО (решение Комисия/Sytraval и Brink’s France, посочено по-горе, EU:C:1998:154, т. 67).

235    На първо място, що се отнася до оплакването за неизпълнение на задължението за мотивиране, следва да се припомни, че съгласно член 253 ЕО приеманите от Комисията решения се мотивират. Освен това, съгласно постоянната съдебна практика, изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на съда на Съюза — да упражни своя контрол. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решения Комисия/Sytraval и Brink’s France, т. 234 по-горе, EU:C:1998:154, т. 63, от 12 декември 2002 г., Белгия/Комисия, C‑5/01, Rec, EU:C:2002:754, т. 68 и от 11 септември 2003 г., Белгия/Комисия, C‑197/99 P, Rec, EU:C:2003:444, т. 72).

236    В съображение 75 от решение „Двуалуминиев триоксид I“ Комисията по-специално отказва да вземе предвид припомнените в съображения 37 и 45 от същото решение съображения на Eurallumina — а именно че извършило значителни инвестиции в екология в завода си в Сардиния в замяна на спорното освобождаване — тъй като нямало никакви доказателства, че Eurallumina е сключило споразуменията с италианските власти с цел да се ангажира с постигането на цели, свързани с опазването на околната среда, през периода на прилагане на спорното освобождаване и тъй като въпросното освобождаване освен това не е съдържало условия, осигуряващи същия резултат като тези споразумения и задължения. Посоченото съображение дава възможност да се разбере, че причината в обжалваното решение Комисията да не вземе предвид периода на амортизиране на извършените от Eurallumina инвестиции в завода му в Сардиния по-специално е това, че според нея не е било доказано, че ползата, извлечена от Eurallumina от спорното освобождаване, е насрещна престация за извършването на посочените инвестиции. Това обяснява защо в съображение 98 от решение „Двуалуминиев триоксид I“ Комисията не взема предвид оправданите правни очаквания, които в разглеждания случай Eurallumina твърди, че имало относно възможността за амортизиране на извършените в завода му в Сардиния инвестиции именно благодарение на ползата, която щяло да извлече от спорното освобождаване до 31 декември 2006 г.

237    Макар да са лаконични, в разглеждания случай мотивите на решение „Двуалуминиев триоксид I“ все пак са достатъчни, за да се разбере следваната в това отношение логика от Комисията и за да се даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на съда на Съюза — да упражни своя контрол.

238    Следователно в мотивите на обжалваното решение не е допуснато неизпълнение на задължението за мотивиране по член 253 ЕО съгласно тълкуването му в цитираната в точка 235 по-горе съдебна практика. Поради това оплакването за неизпълнение на задължението за мотивиране трябва да се отхвърли като неоснователно.

239    На второ място, що се отнася до оплакването за нарушаване на принципа на защита на оправданите правни очаквания, трябва да се отбележи, че с него Eurallumina по същество упреква Комисията за това, че в обжалваното решение не е взела предвид оправданите правни очаквания, които Eurallumina имало относно възможността за амортизиране на извършените в завода му в Сардиния инвестиции именно благодарение на ползата, което щяло да извлече от спорното освобождаване до 31 декември 2006 г.

240    Както вече бе посочено в точки 136, 137 и 219 по-горе, в разглеждания случай материалите по делото не позволяват да се направи констатацията, че ползата, извлечена от Eurallumina от спорното освобождаване, е била насрещна престация за извършените от него инвестиции в завода му в Сардиния. Следователно не е доказано, че тези инвестиции са били извършени от Eurallumina с оглед на оправданите правни очаквания, които то имало относно възможността за амортизиране на извършените в завода му в Сардиния инвестиции именно благодарение на ползата, което щяло да извлече от спорното освобождаване до 31 декември 2006 г.

241    Ето защо в обжалваното решение Комисията е имала основание да не взема предвид оправданите правни очаквания, които в разглеждания случай Eurallumina твърди, че имало относно възможността за амортизиране на извършените в завода му в Сардиния инвестиции именно благодарение на ползата, което щяло да извлече от спорното освобождаване до 31 декември 2006 г. Оплакването за нарушаване на принципа на защита на оправданите правни очаквания съответно също трябва да се отхвърли като неоснователно.

242    Следователно четвъртото основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата по дело T‑62/06 RENV II, трябва да се отхвърли изцяло.

243    Тъй като всички основания и твърдения, изтъкнати в подкрепа на настоящите жалби, бяха отхвърлени като недопустими или по същество, посочените жалби следва да бъдат отхвърлени изцяло.

 По съдебните разноски

244    Съгласно член 219 от Процедурния правилник на Общия съд в съдебните актове на Общия съд, постановени след отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, той се произнася по съдебните разноски по образуваните пред него производства, от една страна, и по производството по обжалване пред Съда, от друга страна. Тъй като в решения Комисия/Ирландия и др., точка 19 по-горе (EU:C:2009:742), и Комисия/Ирландия и др., точка 25 по-горе (EU:C:2013:812), Съдът не се произнася по съдебните разноски, с настоящото решение Общият съд следва да се произнесе и по съдебните разноски в тези производства по обжалване пред Съда.

245    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Същевременно съгласно член 135, параграф 1 от Процедурния правилник по изключение, когато справедливостта изисква това, Общият съд може да реши страна, която е загубила делото, да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, само част от съдебните разноски на другата страна. Освен това съгласно член 135, параграф 2 от същия правилник Общият съд може да осъди дори спечелила делото страна да заплати част от или всички съдебни разноски, ако това е оправдано от поведението на спечелилата страна, включително преди образуване на съдебното производство. Общият съд по-специално може да осъди институция, чието решение не е отменено, да заплати съдебните разноски, тъй като нейното решение е непълно и това евентуално е накарало жалбоподателя да подаде жалба (вж. по аналогия решение от 9 септември 2010 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, T‑387/08, EU:T:2010:377, т. 177 и цитираната съдебна практика).

246    По дело T‑60/06 RENV II Италианската република е загубилата делото страна. Поради това тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски по дела T‑60/06, T‑60/06 RENV I и T‑60/06 RENV II, както и да понесе собствените си съдебни разносни и една пета от съдебните разноски на Комисията по дела C‑89/08 P и C‑272/12 P в съответствие с исканията на Комисията.

247    По дело T‑62/06 RENV II Eurallumina е загубилата делото страна. Същевременно в точка 210 по-горе при анализа на жалбата по това дело бе констатирано, че при приемането на обжалваното решение Комисията е нарушила принципа на спазване на разумен срок, което може да е накарало Eurallumina да подаде настоящата жалба с цел нарушението да бъде установено. При това положение Общият съд счита за правилно и справедливо по дела T‑62/06, T‑62/06 RENV I и T‑62/06 RENV II Eurallumina да понесе направените от него съдебни разноски и три четвърти от съдебните разноски на Комисията, като последната понесе една четвърт от направените от нея съдебни разноски. Що се отнася до дела C‑89/08 P и C‑272/12 P, тъй като по всяко от тях Комисията е водила съответното дело срещу пет страни, в приложение на възприетия подход за разпределяне по дела T‑62/06, T‑62/06 RENV I и T‑62/06 RENV II Eurallumina следва да понесе направените от нея съдебни разноски и три двадесети — тоест една пета от три четвърти — от съдебните разноски на Комисията, а последната да понесе една пета от направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбите.

2)      Италианската република понася съдебните разноски по дела T‑60/06, T‑60/06 RENV I и T‑60/06 RENV II, както и направените от нея съдебни разноски и една пета от съдебните разноски на Европейската комисия по дела C‑89/08 P и C‑272/12 P.

3)      Eurallumina SpA понася направените от него съдебни разноски, както и три четвърти от съдебните разноски на Комисията по дела T‑62/06, T‑62/06 RENV I и T‑62/06 RENV II и три двадесети от съдебните разноски на Комисията по дела C‑89/08 P и C‑272/12 P.

4)      Комисията понася една четвърт от направените от нея съдебни разноски по дела T‑62/06, T‑62/06 RENV I и T‑62/06 RENV II, както и една пета от направените от нея съдебни разноски по дела C‑89/08 P и C‑272/12 P.

Kanninen Pelikánová Buttigieg

Gervasoni Madise

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 22 април 2016 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

Спорното освобождаване

Административно производство

Решение „Двуалуминиев триоксид I“

Производство и искания на страните

От правна страна

По допустимостта

По съществото на спора

По изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑62/06 RENV II второ основание, изведено от нарушаване на принципа на правна сигурност, на презумпцията за валидност и за полезно действие на актовете на институциите, както и на принципа „lex specialis derogat legi generali“

– По нарушаването на принципа на правна сигурност и на презумпцията за законосъобразност и за полезно действие на актовете на институциите

– По нарушаването на принципа „lex specialis derogat legi generali“

По изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II първо основание, изведено от нарушаване на член 87, параграф 1 ЕО и от противоречие в мотивите

По изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II второ основание, изведено от нарушаване на член 1, буква б), подточка ii) и на член 4 от Регламент № 659/1999, както и на решенията за разрешаване на Съвета

По изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II пето основание, изведено от нарушаване на член 18 от Директива 2003/96 във връзка с приложение II към нея, както и на Решение 2001/224

По изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II трето основание, изведено от нарушаване на правилата, регулиращи помощите за опазването на околната среда, и по-специално точка 82, втора алинея, буква а) от Насоките от 2001 г.

По изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II четвърто основание, изведено от нарушаване на член 87, параграф 3 ЕО и на Насоките за РДП

По изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑60/06 RENV II шесто основание, изведено от нарушаване на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност, както и на презумпцията за законосъобразност, и по изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑62/06 RENV II първо основание, изведено от нарушаване на принципа на защита на оправданите правни очаквания

По изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑62/06 RENV II трето основание, изведено от нарушаване на принципа на добра администрация

По изтъкнатото в подкрепа на жалбата по дело T‑62/06 RENV II четвърто основание, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране по член 253 ЕО и нарушаване на принципа на защита на оправданите правни очаквания,

По съдебните разноски

* Езици на производството: италиански и английски.