РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)

4 ноември 2008 година

Дело F-126/07

Isabelle Van Beers

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по сертифициране — Процедура за 2006 г. — Невключване в списъка на предварително подбраните длъжностни лица — Член 45 а от Правилника“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 EО и член 152 EA, с която г‑жа Van Beers по същество иска отмяната на решението на Комисията от 29 март 2007 г., с което се отхвърля нейната кандидатура в процедурата по сертифициране за 2006 г.

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Процедура по сертифициране — Предварителен подбор на кандидатите — Критерии — Правомощие за преценка на институциите

(член 45а от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Процедура по сертифициране — Предварителен подбор на кандидатите — Критерии — Общи разпоредби за изпълнение, изискващи определено прослужено време в минимална степен във функционалната група на асистентите

(член 45а от Правилника за длъжностните лица; член 1, член 4, буква з) и член 8, параграф 1 от приложение XIII)

1.      От текста и от структурата на член 45а от Правилника ясно се вижда, че той поставя предварителния подбор на кандидатите за сертифициране в зависимост от две категории критерии, свързани, от една страна, със самия кандидат, а именно неговите годишни доклади за служебно развитие и нивото на образованието и обучението му, и от друга страна, нуждите на службата. Всяка институция уточнява тези критерии, като установява общи разпоредби за изпълнение. При това положение институцията има право най-напред да уточни при необходимост по-задълбочено критериите, свързани със самите кандидати, и впоследствие да уточни обхвата, който възнамерява да придаде на „нуждите на службата“, като евентуално въведе критерии, насочени конкретно към удовлетворяване на тези нужди, с възможност при упражняването на нейното право на преценка да ги съвмести с критериите, свързани със самите кандидати.

Следователно не е в нарушение на член 45а от Правилника институция, която приема общи разпоредби за изпълнение, предвиждащи, от една страна, условието за минимално прослужено време в определена минимална степен във функционалната група на асистентите, смекчено в зависимост от нивото на образованието и обучението на посоченото длъжностно лице, и изискващи, от друга страна, три от последните пет доклада за оценка да удостоверяват, че длъжностното лице разполага с изисквания потенциал за упражняване на функциите на администратор, като тези две условия само поясняват съдържанието на член 45а от Правилника, по-конкретно що се отнася до „нуждите на службата“, ползвайки се от свободата на действие, предоставена от законодателя с оглед на последния израз.

(вж. точки 35—38, 41 и 43)

2.      В рамките на процедурата по сертифициране отказът на институцията да извърши конкретна преценка на професионалния опит на длъжностно лице от бившата категория C, което в действителност е упражнявало задачи, съответстващи на бившата категория A или B, не нарушава принципите на равно третиране, на добра администрация и на право на развитие в кариерата. Наистина, що се отнася до принципа на равно третиране, невземането предвид на този опит се основава на обективния критерий на непринадлежност към бившата категория B и институцията не може да бъде упреквана за такова категоризиране, което по същността си не е дискриминационно с оглед на преследваната от него цел, и то дори да предположим, че от него произтичат определени странични неудобства за дадено длъжностно лице. Колкото до принципа на добра администрация, той е спазен, когато, от една страна, засегнатата институция установи предварително условията, на които почива предварителният подбор на кандидатите, и от друга страна, точно прилага тези условия така, че щом един кандидат не отговаря на посоченото условие за прослужено време в определена категория, институцията не може да бъде упреквана, че не е взела предвид опита, придобит от него в бившата категория C. Нарушението на принципа на право на развитие в кариерата трябва да бъде отхвърлено по същите причини.

Накрая длъжностно лице, чийто опит, придобит в категория C, не е взет предвид за целите на приемане в процедурата по сертифициране, не би могло да се позовава на нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, нито поради липсата сред обявените в член 45а от Правилника критерии на този за формално прослужено време в дадена категория или в минимална степен в дадена функционална група — защото институцията има право, разполагайки с достатъчно право на преценка, предвид нуждите на службата да установи условие, свързано с минималното прослужено време в определена минимална степен във функционалната група на асистентите — нито като се основава на факта, че неговият ръководител е посочил в докладите му за оценка, че предвид неговите заслуги трябва да може бързо да премине към функциите на администратор, защото тези указания не могат да съставляват точни и безусловни гаранции от страна на институцията, тъй като този ръководител не е отговорната служба за прилагането на процедурата по сертифициране.

(вж. точки 63, 68, 69, 71, 72 и 76—79)

Позоваване на:

Съд — 16 октомври 1980 г., Hochstrass/Съд, 147/79, Recueil, стp. 3005, точка 14