РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
13 декември 2012 година
Съединени дела F‑7/11 и F‑60/11
AX
срещу
Европейска централна банка (ЕЦБ)
„Публична служба — Персонал на ЕЦБ — Дисциплинарно производство — Отстраняване на служител от длъжност без намаляване на основната му заплата — Оттегляне на решение — Право на защита — Достъп до преписката — Мотивиране — Мотиви на решение — Твърдение за неизпълнение на служебните задължения — Тежко нарушение“
Предмет: Жалби на основание член 36.2 от Протокола за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, приложен към Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС, с които AX иска главно (като първата е заведена под номер F‑7/11, а втората — под номер F‑60/11) отмяна съответно на решенията на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 4 август 2010 г. и от 23 ноември 2010 г., с които той е отстранен от длъжност
Решение: Отхвърля жалбите по съединени дела F‑7/11 и F‑60/11. Осъжда AX да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от ЕЦБ.
Резюме
1. Искове и жалби на длъжностните лица — Правен интерес — Жалба срещу отменен акт — Съответни последици от отмяната и оттеглянето
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Искове и жалби на длъжностните лица — Служители на Европейската централна банка — Специална жалба — Жалба срещу решението за отхвърляне на специалната жалба — Допустимост
(член 36.2 от Протокола за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка; член 42 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)
3. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Дисциплинарен режим — Отстраняване на служител от длъжност — Решение на администрацията, прието без предварително изслушване на заинтересованото лице — Липса на изслушване по вина на заинтересованото лице — Законосъобразност
(член 43 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)
4. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Дисциплинарен режим — Отстраняване на служител от длъжност — Задължение за възстановяване на работа — Граници
(член 43 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка
5. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Дисциплинарен режим — Отстраняване на служител от длъжност — Нарушение на принципа на презумпцията за невиновност — Липса
(член 43 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)
6. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Дисциплинарен режим — Отстраняване на служител от длъжност — Право на достъп до преписката по разследването на дейността на заинтересованото лице — Граници — Нарушение на основните права — Липса
(член 41, параграф 2, буква б) и член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 43 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)
7. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Дисциплинарен режим — Отстраняване на служител от длъжност — Изискване да бъдат достатъчно сериозни твърденията, че служителят е допуснал съществено неизпълнение на служебните задължения — Съдебен контрол — Граници
(член 43 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)
8. Съдебно производство — Съдебни разноски — Възлагане — Съобразяване на изискванията за справедливост — Осъждане на загубилата делото страна — Институция ответник, която е ползвала услугите на адвокат — Обстоятелство, което не обосновава възлагането на институцията на дължимото възнаграждение
(член 19 от Статута на Съда; член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. Жалбоподателят продължава да има правен интерес да обжалва отменен акт, тъй като, противно на оттеглянето, отмяната не заличава правните последици, които съответният акт е породил за адресатите през периода, в който е бил в сила.
(вж. точка 77)
Позоваване на:
Съд — 12 февруари 1960 г., Geitling и др./Върховен орган, 16/59, 17/59 и 18/59
Първоинстанционен съд — 13 декември 1995 г., Exporteurs in Levende Varkens и др./Комисия, T‑481/93 и T‑484/93, точки 46—48
2. Специалната жалба по член 36.2 от Протокола за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка и член 42 от Условията за работа на персонала на ЕЦБ е неразделна част от сложна процедура и представлява само предварително условие за сезиране на съда. При тези обстоятелства трябва да се приеме, че жалбата, формално насочена срещу отхвърлянето на специалната жалба, има за действие да сезира съда с разглеждане на увреждащия акт, срещу който е подадена последната, освен когато отхвърлянето на специалната жалба има последици, различни от тези на акта, срещу който е подадена.
(вж. точка 78)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 25 октомври 2006 г., Staboli/Комисия, T‑281/04, точка 26
Съд на публичната служба — 18 май 2006 г., Corvoisier и др./ЕЦБ, F‑13/05, точка 25
Общ съд — 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, точка 32
3. Когато администрацията трябва да изслуша дадено лице, преди да приеме решение, тя не е длъжна да отлага безкрайно датата на изслушването, докато заинтересованото лице бъде в състояние да се яви.
Ето защо, при липса на правило, което да задължава администрацията да отмени дадено решение преди да проведе отново процедура за приемане на ново решение, служител на Европейската централна банка не може да откаже да се яви на организирано от нея изслушване в неизпълнение на задължението за лоялност, което всеки служител на Европейския съюз има към администрацията на последния. При все това отхвърлянето на покана за явяване на изслушване може да бъде приравнено на извънредно обстоятелство, което обосновава да се приеме решение за отстраняване от длъжност съгласно член 43 от Условията за работа на персонала на ЕЦБ, без да бъде изслушано заинтересованото лице. В това отношение при приемане на посоченото решение ЕЦБ не допуска нито нарушение на член 43 от Условията за работа, нито произтичащо от това нарушение на правото на защита, тоест на правото на всяко лице, за което се провежда процедура, която може да доведе до приемане на увреждащ акт, да изрази надлежно становище.
(вж. точки 90 и 91)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 5 декември 2002 г., Stevens/Комисия, T‑277/01, точка 41; 16 март 2004 г., Afari/ЕЦБ, T‑11/03, точка 192
4. Докато решението за отстраняване от длъжност на служител на Европейската централна банка в рамките на дисциплинарно производство не бъде отменено от съдилищата на Съюза, администрацията не е длъжна да го възстанови на работа. Поради това, освен ако съответният служител не докаже заобикаляне на процесуални правомощия, не може да се твърди, че администрацията е допуснала нарушение, като е направила така, че служителят да остане отстранен от длъжност.
(вж. точка 92)
5. Нарушение на презумпцията за невиновност може да бъде установено само при наличие на доказателства, че от самото начало на дисциплинарното производство администрацията е имала намерение във всички случаи да наложи наказание на съответното лице.
Не е такъв случаят на служител на Европейската централна банка, отстранен от длъжност в рамките на дисциплинарно производство. Всъщност възможността по член 43 от Условията за работа на персонала на ЕЦБ за отстраняване на дадено лице от длъжност няма за цел това лице да бъде наказано, а позволява на администрацията да приеме обезпечителна мярка, за да не може лицето да възпрепятства провеждането на разследването.
(вж. точка 93)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 18 октомври 2001 г., X/ЕЦБ, T‑333/99, точка 151; 9 юли 2002 г., Zavvos/Комисия, T‑21/01, точка 341
6. Макар администрацията да е длъжна да позволи на съответното лице да се запознае с документите, на които тя изрично се основава, за да приеме увреждащ акт, липсата на разгласяване на тези документи може да доведе до отмяна на съответното решение само когато изложените твърдения за нарушения могат да бъдат доказани единствено с тези документи. Що се отнася до решение на Европейската централна банка да отстрани служител от длъжност, съгласно член 43 от Условията за работа на персонала на ЕЦБ, в който се установява правомощието ѝ да приема такава мярка, прилагането на тази разпоредба зависи само от това дали има достатъчно сериозни твърдения, че служителят е допуснал съществено неизпълнение на служебните задължения. В това отношение, ако става въпрос за твърдения относно закупуването на стоки, чиято полза за службата е съмнителна и чието местонахождение не може да бъде точно установено, администрацията не може да бъде упреквана в това, че не е позволила на заинтересованото лице да се запознае с документите, в които се отразява съответно развитието на разследването на неговата дейност.
Също така ЕЦБ не нарушава член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права на Европейския съюз, нито дори правото на защита на даден служител, като отказва да предостави на последния достъп до преписката по разследването, преди да приеме решението за отстраняване от длъжност.
Безспорно с оглед на разпоредбите на посочения член 41, параграф 2, буква б) даден член на персонала на ЕЦБ има право на достъп до данните, с които разполага ЕЦБ и които могат да му позволят да се запознае с твърденията, че е допуснал съществено неизпълнение на служебните си задължения, за да може да докаже по-специално че не носи отговорност за съответните деяния, че не става въпрос за тежки нарушения, обосноваващи решение за отстраняване от длъжност, или че твърденията не са достатъчно сериозни или са явно неоснователни, поради което разглежданото отстраняване от длъжност е незаконосъобразно. Впрочем подобно тълкуване на член 43 от Условията за работа на персонала на ЕЦБ е и в съответствие с принципа на презумпцията за невиновност, установен в член 48, параграф 1 от Хартата по отношение на обвиняемите.
При все това съгласно самия член 41, параграф 2, буква б) от Хартата правото на достъп на всяко лице до документите, които се отнасят до него, може да се упражнява само като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна. Сред легитимните интереси, които могат да обосноват поверителност, е и необходимостта от защита на ефективността на разследванията. Всъщност ефективността на разследването може да бъде накърнена, ако преди приключването му на засегнатите лица се предостави достъп до всички свързани с него документи.
(вж. точки 100—103 и 105)
Позоваване на:
Съд — 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, точки 73—75
Първоинстанционен съд — 3 юли 2001 г., E/Комисия, T‑24/98 и T‑241/99, точка 92; 12 септември 2007 г., Nikolaou/Комисия, T‑259/03, точка 242; 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия, T‑48/05, точка 255
Съд на публичната служба — 30 ноември 2009 г., Wenig/Комисия, F‑80/08, точка 67
7. Макар съгласно член 43 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка прилагането на тази разпоредба да зависи само от това дали има твърдения, че служителят е допуснал съществено неизпълнение на служебните задължения, за да бъде той отстранен от длъжност, все пак е необходимо твърденията да бъдат достатъчно сериозни.
С оглед на широкото право на преценка, което посоченият член 43 предоставя на ЕЦБ при приемане на мярка за отстраняване, когато има достатъчно сериозни твърдения, че служителят е допуснал съществено неизпълнение на служебните си задължения, съдилищата на Съюза не следва да определят дали други мерки са щели да бъдат по-подходящи.
(вж. точки 137 и 149)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — Wenig/Комисия, посочено по-горе, точка 67
8. При отчитане на изискванията за справедливост в съответствие с член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, да се приеме, че жалбоподателят не би трябвало да заплаща възнаграждението на и разходите за адвоката на институцията ответник, тъй като е можело тя да бъде представлявана от служители от правната си служба, би накърнило полезното действие за тази институция на член 19 от Статута на Съда, съгласно който институциите — като това понятие трябва да се тълкува разширително, в смисъл че обхваща по-общо и органите и агенциите на Съюза — могат да бъдат подпомагани от съветник или от адвокат. Във всеки случай подобен довод е свързан с въпроса дали направените от тази институция разходи са абсолютно необходими — въпрос, който евентуално може да се постави в производство за определяне на съдебните разноски, но е без значение при установяване дали загубилата делото страна трябва да бъде осъдена да заплати всички или част от съдебните разноски.
(вж. точка 164)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 27 септември 2011 г., De Nicola/ЕИБ, F‑55/08 DEP, точка 26