РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(втори състав)

16 септември 2013 година

Дело F‑84/12

CN

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Член 78 от Правилника — Комисия по инвалидност — Медицинско заключение — Медицински данни от психиатричен или психологически характер — Лекарска тайна — Достъп — Жалба за отмяна — Иск за обезщетение“

Предмет:      Искане на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за Евратом по силата на член 106а от последния, с което CN претендира, от една страна, да се отменят решенията за отказване на пряк достъп до окончателния доклад на комисията по инвалидност, както и за отказване на достъп до диагнозата на „третия лекар“ от тази комисия, както тези откази следват от писмото на медицинското лице на Съвета на Европейския съюз от 17 октомври 2011 г. и от решението на органа по назначаването на Съвета от 24 март 2012 г. за отхвърляне на жалбата му, и от друга страна, искане Съветът да бъде осъден да обезщети причинените на жалбоподателя имуществени и неимуществени вреди

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда CN да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Съвета на Европейския съюз.

Резюме

1.      Сближаване на законодателствата — Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Обработване на тези данни от институциите и органите на Съюза — Регламент № 45/2001 — Обработване на медицински данни — Решение на институция за отказване на пряк достъп на длъжностно лице до окончателен доклад на комисията по инвалидност — Нарушение на Регламент № 45/2001 — Липса

(член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 13, буква в) и член 20, параграф 1, буква в) от Регламент № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

2.      Длъжностни лица — Принципи — Достъп на длъжностно лице до медицинското му досие — Отказване на пряк достъп до медицинско заключение, съдържащо данни от психиатричен или психологически характер — Нарушение на принципа на добрата администрация — Липса

(член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 26а от Правилника за длъжностните лица)

3.      Искове и жалби на длъжностните лица — Увреждащ акт — Понятие — Решение, взето вследствие на процедура за инвалидизиране — Включване — Оспорване на законосъобразността на окончателен доклад на комисията по инвалидност — Допустимост

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Регламент № 45/2001 относно защитата на [физическите] лица[…] по отношение на обработ[ването] на лични данни от институции и органи на [Съюза] и за свободното движение на такива данни трябва да се тълкува в съответствие с член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който утвърждава правото на добра администрация, и по-специално правото на всяко лице на достъп до отнасящите се до него документи. Макар действително Регламент № 45/2001 да не съдържа разпоредба, която допуска институция да отказва предоставянето на достъп на заинтересованото лице до свързаните с него медицински данни, в него все пак се уточняват условията за достъп до личните данни, включително тези, които са от медицинско естество, както и задълженията на институциите за защита на лицата. Следователно не е нарушение на Регламент № 45/2001, и в частност на член 13, буква в) от него, решение, с което институция отказва да се предостави пряк достъп на длъжностно лице до окончателния доклад на комисията по инвалидност.

При всички случаи съгласно член 20, параграф 1, буква в) от Регламент № 45/2001 е допустим отказ на институция да предостави на свое длъжностно лице пряк достъп до окончателния доклад на комисията по инвалидност. По отношение на окончателен доклад, в който се посочват проблеми от психиатрично естество, институцията може да приеме, че трябва да защити съответното длъжностно лице и да свърже тази защита с изискванията на лекарската тайна. Така институцията може да приеме в съответствие с този член, че длъжностното лице следва да получи достъп до окончателния доклад на комисията по инвалидност само посредством доверен лекар, който да му даде необходими разяснения във връзка с медицинското становище, на което се основава решението за инвалидизиране.

(вж. точки 40 и 41)

2.      Член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права на Европейския съюз признава правото на достъп на всяко лице до отнасящите се до него документи с уточнението, че подобен достъп трябва да се предоставя по-специално като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната тайна. Следователно тази разпоредба не изисква във всички случаи длъжностните лица да получават пряк достъп до отнасящото се до тях медицинско досие, а напротив, открива възможността за непряк достъп, когато той е обоснован от легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната тайна.

Поради това не следва да се счита, че член 26а от Правилника нарушава член 41, параграф 2, буква б) от Хартата, доколкото с него се признава правото на длъжностните лица да се запознават с медицинските си досиета с уточнението, че това се извършва при условия и ред, определени от институциите.

По същия начин вътрешната Директива на Съвета № 2/2004 относно достъпа на длъжностните лица и други служители до техните медицински досиета, която, след като определя, че длъжностните лица получават възможно най-широк достъп до своите медицински досиета, конкретизира условията и реда за получаване на този достъп. Всъщност се предвижда медицинското досие да бъде преглеждано в помещенията на медицинската служба на Съвета в присъствието на посочено от тази служба лице. Въпреки това, когато длъжностно лице поиска достъп до медицинско заключение, съдържащо данни от психиатричен или психологически характер, то би могло да получи достъп до него само посредством посочен от него лекар. Непрекият достъп обаче до подобни заключения посредством посочен от съответното длъжностно лице доверен лекар дава възможност да бъдат свързани, както това изисква член 41, параграф 2, буква б) от Хартата, правото на длъжностното лице на достъп до отнасящи се до него документи от медицинско естество с изискванията на лекарската тайна, които позволяват на всеки лекар да прецени доколко е възможно да съобщи на лекуваното или преглежданото от него лице естеството на заболяването, от което би могло да е засегнато.

(вж. точки 51—53)

3.      Предвидените в Правилника средства за защита позволяват на длъжностните лица да оспорят законосъобразността на решение, взето вследствие на процедура за инвалидизиране, като в случай на подобно оспорване те могат да предявят нередовността на тясно свързаните с него по-ранни актове, какъвто е окончателният доклад на комисията по инвалидност.

Дори без да познава съдържанието на окончателния доклад на комисията по инвалидност, съответното длъжностно лице може в предвидения срок да подаде жалба по член 90, параграф 2 от Правилника срещу решението за инвалидизиране. При отхвърляне на жалбата то има право да обжалва по съдебен ред съгласно член 91 от Правилника с искане съд на Съюза да разгледа по-конкретно редовността на окончателния доклад на комисията по инвалидност.

(вж. точки 69 и 72)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 3 юни 1997 г., H/Комисия, T‑196/95, точки 48 и 49