РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)

16 юни 2011 година(*)

„Конкуренция — Картели — Пазар на международните услуги по преместване в Белгия — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Определяне на цените — Подялба на пазара — Манипулиране на процедури по набиране на оферти — Едно и също продължавано нарушение — Отговорност за неправомерното поведение — Глоби — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г.“

По съединени дела T‑204/08 и T‑212/08

Team Relocations NV, установено в Zaventem (Белгия), за което се явяват адв. H. Gilliams и адв. J. Bocken, avocats,

жалбоподател по дело T‑204/08,

Amertranseuro International Holdings Ltd,

Trans Euro Ltd,

Team Relocations Ltd,

установени в Лондон (Обединеното кралство), представлявани от адв. L. Gyselen, avocat,

жалбоподатели по дело T‑212/08,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑н A. Bouquet, г‑жа A. Antoniadis и г‑н N. von Lingen, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за частична отмяна на Решение C (2008) 926 окончателен на Комисията от 11 март 2008 годинa относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/38.543 — Международни услуги по преместване), както и, при условията на евентуалност, отмяна или намаляване на наложената на жалбоподателите глоба,

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: г‑н S. Papasavvas, изпълняващ функцията на председател, г‑н N. Wahl и г‑н A. Dittrich (докладчик), съдии,

секретар: г‑н N. Rosner, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 април 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

 Факти

1.     Предмет на спора

1        Съгласно Решение C (2008) 926 окончателен на Комисията от 11 март 2008 годинa относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/38.543 — Международни услуги по преместване) (наричано по-нататък „Решението“), чието обобщение е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 11 август 2009 г. (ОВ C 188, стр. 16), Team Relocations NV е участвало в картел на пазара на международните услуги по преместване в Белгия, отнасящ се до прякото и непрякото определяне на цените, до подялбата на пазара и до манипулирането на процедурата по набиране на оферти. Комисията на Европейските общности изтъква, че картелът е действал в продължение на близо 19 години (от октомври 1984 г. до септември 2003 г.). Неговите членове определяли цените, представяли неотговарящи на действителните пазарни цени оферти (наричани по-нататък „фиктивни оферти“) на клиентите и се обезщетявали помежду си за отхвърлените оферти посредством система за финансови компенсации (наричани по-нататък „комисиони“).

2.     Жалбоподатели

2        Team Relocations е създадено под наименованието Transeuro Worldwide Movers NV (Белгия) на 7 май 1993 г. Наименованието му е променено на 5 септември 2002 г. От януари 1994 г. дружеството майка, притежаващо 100 % от капитала на Team Relocations, е Team Relocations Ltd — дружество, което извършва дейност в отрасъла на услугите по преместване и чиито акции се притежават изцяло от Trans Euro Ltd. От 8 септември 2000 г. 100 % от акциите на Trans Euro се притежават от Amertranseuro International Holdings Ltd (наричано по-нататък „Amertranseuro“).

3        В рамките на счетоводната година, приключила на 30 септември 2006 г., Amertranseuro е реализирало консолидиран световен оборот от 44 352 733 EUR.

3.     Административно производство

4        Съгласно Решението Комисията е открила производството по собствена инициатива, тъй като е разполагала с информация, че определени белгийски дружества, които извършват дейност в отрасъла на международните премествания, участват в споразумения, които могат да попаднат в обхвата на предвидената в член 81 ЕО забрана.

5        Така въз основа на член 14, параграф 3 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ 13, стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), през септември 2003 г. са извършени проверки на Allied Arthur Pierre NV, Interdean NV, Transworld International NV и Ziegler SA. След тези проверки Allied Arthur Pierre подава молба за освобождаване или намаляване на глобата съгласно Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството от 2002 г.“). Allied Arthur Pierre признава участието си в споразуменията относно комисионите и относно фиктивните оферти, изброява участващите конкуренти, и по-специално конкурент, който преди това не е бил известен на службите на Комисията, и представя документи в подкрепа на устните си твърдения.

6        В приложение на член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), няколко писмени искания за предоставяне на информация са отправени до предприятията, участващи в антиконкурентните споразумения, до техни конкуренти и до професионална организация. На 18 октомври 2006 г. е прието изложение на възраженията, което е съобщено на няколко дружества. Всички адресати отговарят на това изложение. Техните представители, с изключение на представителите на Amertranseuro, Stichting Administratiekantoor Portielje, Team Relocations Ltd и Trans Euro, изтъкват правото си на достъп до документите, които се съдържат в преписката на Комисията и са достъпни единствено в нейните помещения. Достъп им е предоставен между 6 и 29 ноември 2006 г. Изслушването е проведено на 22 март 2007 г.

7        На 11 март 2008 г. Комисията приема Решението.

4.     Решението

8        Комисията твърди, че адресатите на Решението, сред които и жалбоподателите, Team Relocations, Amertranseuro, Trans Euro и Team Relocations Ltd, са участвали или са отговорни за картел в отрасъла на международните услуги по преместване в Белгия. Участниците в картела определяли цените, поделяли си клиенти и манипулирали процедурите по набиране на оферти поне през периода 1984—2003 г. Така те извършили едно и също продължавано нарушение на член 81 ЕО.

9        Според Комисията съответните услуги обхващат както преместването на вещи на физически лица, които могат да бъдат частни лица или служители на предприятие или публична институция, така и преместването на вещи на предприятия или публични институции. Тези премествания се характеризирали с факта, че Белгия представлява отправната точка на преместването или неговото местоназначение. Следователно, като взема предвид и факта, че всички разглеждани дружества за международни премествания са установени в Белгия и че дейността на картела се развива в Белгия, Комисията установява, че географският център на картела е Белгия.

10      Комисията изчислява, че общият оборот на участниците в картела за международни услуги по преместване в Белгия е 41 милиона евро за 2002 г. След като изчислява, че размерът на отрасъла е около 83 милиона евро, тя определя общия пазарен дял на участващите предприятия на около 50 %.

11      Комисията изтъква, че картелът цели по-специално да установи и да поддържа високи цени и да извършва едновременна или последователна подялба на пазара под няколко форми: споразумения относно цените, споразумения относно поделянето на пазара посредством система за предоставяне на обезпечения (фиктивните оферти) и споразумения относно система за финансови компенсации за отхвърлените оферти или за непредставянето на оферта (комисионите).

12      Комисията установява, че между 1984 г. и началото на 90‑те години картелът е действал по-специално въз основа на писмени споразумения за определяне на цени. Заедно с това били въведени комисионите и фиктивните оферти. Комисионата била скрит компонент на окончателната цена, която потребителят трябва да плати, без да получи еквивалентна престация. Всъщност тя представлявала парична сума, която дружеството за премествания, получило поръчката за международно преместване, дължи на конкурентите, които не са я получили, независимо дали последните също са представили оферта или не. Следователно ставало въпрос за вид финансова компенсация за дружествата за премествания, които не са получили поръчката. Членовете на картела фактурирали взаимно комисионите за отхвърлените или непредставените оферти, като посочвали фиктивни услуги, а размерът на тези комисиони се фактурирал на клиентите. Комисията твърди, че тази практика следва да се счита за непряко определяне на цени за международните услуги по преместване в Белгия.

13      Членовете на този картел си сътрудничили и при представянето на фиктивни оферти, които създавали погрешно убеждение у клиентите, тоест у заплащащите преместването работодатели, че те могат да избират въз основа на критерии, основаващи се на конкуренцията. Фиктивната оферта била изкуствена оферта, представена на клиента или на преместващото се лице от дружество за премествания, което нямало намерение да осъществи преместването. Чрез представянето на фиктивни оферти дружеството за премествания, което иска да получи поръчката (наричано по-нататък „дружеството претендент“), действало по такъв начин, че институцията или предприятието пряко или непряко да получи няколко оферти чрез лицето, което планирало да се премести. За тази цел дружеството претендент посочвало на конкурентите си цената, размера на застраховката и разходите за складиране, които те трябвало да фактурират за услугата. Тази цена, която била по-висока от цената, предлагана от дружеството претендент, впоследствие се посочвала във фиктивните оферти. Според Комисията, предвид факта, че обикновено даден работодател избира дружеството за премествания, което предлага най-ниската цена, дружествата, участващи в една и съща процедура за международно преместване, по принцип предварително знаят кое от тях може да получи поръчката за това преместване.

14      Освен това Комисията посочва, че цената, поискана от дружеството претендент, може да бъде по-висока от обичайната, тъй като другите дружества, участващи в същата процедура за преместване, представят фиктивни оферти, в които фигурира посочена от дружеството претендент цена. Като пример Комисията цитира в съображение 233 от Решението вътрешно електронно писмо на Allied Arthur Pierre от 11 юли 1997 г., в което се посочва: „Клиентът поиска две [фиктивни оферти], поради което можем да поискаме по-висока цена“. Поради това Комисията изтъква, че представянето на фиктивни оферти на клиентите представлява манипулиране на процедурата за обществена поръчка, поради което цените, посочени във всички оферти, са умишлено завишени в сравнение с цената на дружеството претендент, и във всички случаи са по-високи, отколкото биха били при условията на конкуренция.

15      Комисията поддържа, че тези споразумения са сключени до 2003 г. Според нея тези сложни дейности имали един и същ предмет — да определят цените, да поделят пазара и така да се наруши конкуренцията.

16      В заключение Комисията приема диспозитива на Решението, член 1 от което гласи следното:

„Следните предприятия са нарушили член 81, параграф 1 [ЕО], като са [определили] по пряк и непряк начин цени за международн[и услуги по преместване] в Белгия, като са си [поделили] част от този пазар и са [манипулирали процедурите по набиране на] оферти през посочените периоди:

[…]

ж)      [Team Relocations], от 20 януари 1997 г. до 10 септември 2003 г.; с Trans Euro […] и Team Relocations Ltd, от 20 януари 1997 г. до 7 септември 2000 г.; с [Amertranseuro], Trans Euro […] и Team Relocations Ltd, от 8 септември 2000 г. до 10 септември 2003 г.;

[…]“.

17      Ето защо в член 2, буква и) от Решението Комисията налага глоба в размер на 3,49 милиона евро на Team Relocations, от които Trans Euro и Team Relocations Ltd отговарят солидарно за сумата от 3 милиона евро, а Amertranseuro, Trans Euro и Team Relocations Ltd (общо наричани по-нататък „групата Amertranseuro“) отговарят солидарно за сумата от 1,3 милиона евро.

18      При определянето на размера на глобата Комисията е приложила в Решението метода, изложен в нейните Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките от 2006 г.“).

 Производство и искания на страните

19      Жалбоподателите подават настоящите жалби в секретариата на Общия съд на 4 юни 2008 г.

20      С определение от 5 март 2010 г. на председателя на осми състав на Общия съд дела T‑204/08 и T‑212/08 са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение в съответствие с член 50 от Процедурния правилник на Общия съд.

21      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (осми състав) решава да започне устната фаза на производството. Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 28 април 2010 г. С писмо, подадено в секретариата на 6 август 2010 г., Team Relocations иска възобновяване на устната фаза на производството. Това искане е отхвърлено с Решение от 23 септември 2010 г.

22      По дело T‑204/08 Team Relocations моли Общия съд:

–        да отмени член 1 от Решението,

–        да отмени член 2 от Решението, доколкото с него му е наложена глоба от 3,49 милиона евро,

–        при условията на евентуалност да намали съществено размера на наложената с Решението глоба,

–        при всички случаи да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

23      Освен това Team Relocations моли Общия съд да разпореди на Комисията да изложи факторите, които е взела предвид за намаляването на глобата на Interdean със 70 %.

24      По дело T‑212/08 Amertranseuro, Trans Euro и Team Relocations Ltd молят Общия съд:

–        да отмени член 2, буква и) от Решението, доколкото той ги обявява за солидарно отговорни за нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, за което се твърди, че е извършено от Team Relocations в периода от януари 1997 г. до септември 2003 г.,

–        при условията на евентуалност да отмени член 2, буква и) от Решението, доколкото той не ограничава действително солидарната отговорност на Amertranseuro Ltd до размер от 1,3 милиона евро,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

25      По дела T-204/08 и T-212/08 Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбите,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

26      Team Relocations изтъква осем правни основания, с които цели отмяната на Решението и отмяна или намаляване на глобата. Amertranseuro, Trans Euro и Team Relocations Ltd изтъкват две правни основания, изведени от твърдението, че те не носят отговорност за нарушенията, извършени от Team Relocations, и че не са в състояние да платят глобата. Като се има предвид, че тези две основания отговарят съответно на първата част от седмото правно основание и на осмото правно основание на Team Relocations, те следва да бъдат разгледани в рамките на анализа на тези твърдения за нарушение.

1.     По първото правно основание, изведено от твърдението, че Team Relocations не е взело участие в описаното в Решението едно и също и продължавано нарушение

27      С това правно основание Team Relocations оспорва участието си в описаното в Решението едно и също и продължавано нарушение.

 Доводи на страните

28      Team Relocations твърди, че за да го подведе под отговорност за посоченото в Решението едно и също нарушение, Комисията трябва да представи доказателства, първо, че Team Relocations е знаело за незаконосъобразните действия на другите участници или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе риска във връзка с тях, и второ, че различните практики, описани в Решението, преследват общи цели и че Team Relocations е възнамерявало да допринесе за постигането на тези цели със собствените си действия.

29      Според Team Relocations Комисията не е установила, че тези условия са изпълнени. Първо, то не знаело, че съществува въпросното едно и също продължавано нарушение. В Решението не се посочвал никакъв документ, доказващ, че Team Relocations е знаело или непременно е трябвало да знае за споразуменията относно цените и за фиктивните оферти, когато, считано от 1997 г., понякога е приемало комисиони. То представило или поискало за пръв път фиктивна оферта едва през февруари 2002 г. Също така Team Relocations не участвало в срещите с антиконкурентен характер, в рамките на които била приета цялостна антиконкурентна схема.

30      Второ, Team Relocations изтъква, че не е взело участие нито в цялостна схема, нито в „продължавано“ нарушение. То не участвало в никое от писмените споразумения за определяне на цени. Приетите от него комисиони целели да се позволи на отделните преместващи се лица да си възстановят разходите, които са направили за дадено преместване, а не да се определят цени, да се разпределят клиентите или да се подели пазарът. Тези договорености за комисионите били конкретни, а не общо или автоматично приложими. Фиктивните оферти винаги се изготвяли по искане или поне със съгласието на физическото лице, което се премества, и били издавани след като клиентът е избрал кое предприятие ще извърши преместването.

31      Комисията оспорва тези твърдения и счита, че като е участвало в поне две от тези споразумения, Team Relocations е знаело или непременно е трябвало да знае за общия план, стоящ в основата на разглежданото едно и също нарушение. Освен това Комисията установява, че твърдението, съгласно което Team Relocations не е участвало в писмено споразумение относно цените, е без каквото и да било значение за отговорността му за разглежданото едно и също и продължавано нарушение.

 Съображения на Общия съд

32      С това правно основание Team Relocations не оспорва, че е извършило нарушения на член 81 ЕО. То обаче твърди, че не е участвало в описаното в Решението едно и също и продължавано нарушение. Ето защо в самото начало следва да се припомни понятието за едно и също продължавано нарушение.

 Относно понятието за едно и също продължавано нарушение

33      В своето Решение от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni (C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 82) Съдът установява, че би било неестествено продължавано поведение, характеризиращо се с една и съща цел, да се подразделя, като в него се съзират редица отделни нарушения, след като, напротив, става дума за едно и също нарушение, което постепенно е намерило конкретен израз както в споразумения, така и в съгласувани практики.

34      При тези обстоятелства предприятие, участвало в нарушение със своите собствени действия, които попадат в обхвата на понятията за споразумение или за съгласувана практика с антиконкурентна цел по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, чиято цел е била да спомогне за цялостното осъществяване на нарушението, е отговорно за целия период на своето участие в споменатото нарушение и за действията на други предприятия в рамките на същото нарушение (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 33 по-горе, точка 83).

35      От това решение е видно, че за да установи наличието на едно и също продължавано нарушение, Комисията трябва да докаже, че предприятието е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници общи цели и че е знаело за предвижданите или вече извършени от другите предприятия действия в изпълнение на същите цели, или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе риска във връзка с тях (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 33 по-горе, точка 87).

36      Всъщност картелите могат да се считат за елементи от фактическия състав на едно-единствено антиконкурентно споразумение само ако е доказано, че се вписват в цялостен план, преследващ обща цел. Освен това само когато при участието си в тези картели предприятието е знаело или е трябвало да знае, че по този начин се присъединява към единственото споразумение, неговото участие в тях може да представлява израз на присъединяването му към това споразумение (Решение на Общия съд от 15 март 2000 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Recueil, стр. II‑491, точки 4027 и 4112).

37      Следователно от тази съдебна практика е видно, че за да се установи участието в едно и също продължавано нарушение, трябва да са налице три условия, и по-специално наличието на цялостен план, преследващ обща цел, умишленият принос на предприятието към този план и фактът, че е доказано или се предполага, че то е знаело за неправомерните действия на другите участници.

38      Следователно настоящото правно основание трябва да се разгледа именно в светлината на тези условия.

 Относно квалификацията на разглежданите неправомерни действия

–       Относно съществуването на цялостен план, преследващ обща цел

39      Що се отнася, първо, до съществуването на цялостен план, преследващ обща цел, Комисията изтъква, че разглежданите предприятия преследват една-единствена икономическа цел, а именно да осуетят повишението на цените.

40      Все пак понятието за обща цел не би могло да се определи чрез общо позоваване на нарушаването на конкуренцията на пазара, засегнат от нарушението, тъй като накърняването на конкуренцията, като предмет или последица, представлява елемент от фактическия състав на всяко поведение, попадащо в приложното поле на член 81, параграф 1 ЕО. Такова определение на понятието за обща цел би рискувало да лиши понятието за едно и също продължавано нарушение от част от неговия смисъл, доколкото то би довело до това няколко забранени с член 81, параграф 1 ЕО вида поведение, засягащи даден икономическия сектор, систематично да бъдат квалифицирани като елементи от фактическия състав на едно и също нарушение. Следователно, за да бъдат квалифицирани различни деяния като едно и също продължавано нарушение, следва да се отчита всяко обстоятелство, с което може да се установи или оспори връзка на взаимно допълване, какъвто е периодът на прилагане, съдържанието (включително използваните методи) и съответно целта на разглежданите различни деяния (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело BASF и UCB/Комисия, T‑101/05 и T‑111/05, Сборник, стр. II‑4949, точки 179—181).

41      В конкретния случай от Решението е видно, че общата цел, преследвана по различни начини в рамките на цялостния план, е да се установят и поддържат високи цени за предоставянето на международни услуги по преместване в Белгия и да се подели пазарът. Тази обща цел е подробно описана в съображения 314 и 322—344 от Решението.

42      Доводите на Team Relocations не могат да поставят под въпрос този извод.

43      В това отношение следва да се посочи, че системата на комисионите е система за компенсации, която се вписва в рамките на разпределянето на клиентите, и че представянето на фиктивни оферти е съществен елемент от разпределянето на клиентите, когато последните желаят да получат оферти от няколко участници в картела.

44      Противно на твърденията на Team Relocations, споразуменията относно комисионите и фиктивните оферти засягат цените. Що се отнася до комисионите, техните брой и размер са определени предварително, още преди дружествата за преместване да са представили своите оферти на клиентите. Дори да се предположи, както твърди Team Relocations, че техният размер не се добавя направо към цената на преместването, той неизбежно фигурира в изчисленията на предприятията и увеличава цената на техните услуги. Що се отнася до офертите, посочената в „неотговарящата на действителните пазарни цени“ оферта цена е определена от поискалото я дружество и е приета от дружеството, издало фиктивната оферта, което позволява на първото дружество да определи цена, по-висока от тази, която би определило в условията на свободна конкуренция, и близка до „фиктивната“ цена, уговорена с общото споразумение. В съображение 233 от Решението Комисията показва влиянието на тази практика на фиктивните оферти върху цените (вж. точка 14 по-горе).

45      Двете практики, подобно на писменото споразумение относно цените, преследват обща цел, а именно ограничаването на конкуренцията между участниците в картела, като установяват равнище на цените, по-високо, отколкото би било при липсата на споразумения. Комисионите, платени на неспечелилите поръчката конкуренти, в достатъчна степен ги разубеждават да предложат конкурентна цена, а като обменят информация за офертите си чрез фиктивните оферти, участниците в картела ограничават ценовата конкуренция. Освен това споразумението относно фиктивните оферти позволява на участниците да поддържат цените на по-високо равнище от това, което би било налице при липсата на такова споразумение.

46      Що се отнася до доводите, съгласно които фиктивни оферти се представят едва след като клиентът е направил избора си, следва да се подчертае, че лицето, което осъществява контакт с доставчика, например служителят на Комисията, не е действителният клиент на дружествата за преместване. Всъщност предприятието или институцията, което или която плаща преместването, следва да подбере дружество за премествания. Именно с цел да се улесни изборът редица предприятия и обществени институции изискват представянето на няколко оферти.

–       Относно умишленото участие на Team Relocations в цялостния план

47      Що се отнася, на второ място, до участието на Team Relocations в нарушението, безспорно е, че то е участвало в две от трите практики, описани в Решението, и по-специално в споразумението относно комисионите и в споразумението относно фиктивните оферти.

48      За сметка на това Team Relocations не е участвало в писменото споразумение относно цените. Впрочем, макар че от предприятие, което е участвало в нарушение със своите собствени действия, може също да се търси отговорност за действията на другите предприятия в рамките на същото нарушение, това важи единствено за периода на участието му в посоченото нарушение (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 33 по-горе, точка 83). Ето защо от Team Relocations не може да се търси отговорност за действия, приключили повече от пет години преди неговото присъединяване към картела.

49      В Решението си Комисията обаче установява нарушение на член 81, параграф 1 ЕО от Team Relocations само за периода от 20 януари 1997 г. до 10 септември 2003 г., през който Team Relocations е участвало във всички дейности на картела. Ето защо Комисията надлежно е взела предвид факта, че участието му в картела започва едва през 1997 г.

50      Освен това твърденията на Team Relocations, че споразуменията относно комисионите и фиктивните оферти не се прилагали едновременно и че договореностите относно комисионите били конкретни, не са релевантни, доколкото — противно на твърдяното от този жалбоподател — тези две практики преследват една и съща цел.

–       Относно знанието на Team Relocations за неправомерните действия

51      Що се отнася, на трето място, до въпроса дали Team Relocations е знаело за неправомерните действия на другите участници в картела, вярно е, че при участието му в този картел не е имало антиконкурентни срещи. Все пак фактът, че Team Relocations никога не е присъствало на подобна среща, не е определящ, тъй като функционирането на картела показва, че не е било необходимо неговите членове да участват в срещи, за да се осведомят за споразуменията относно комисионите или фиктивните оферти или за да участват в тях. Споразуменията като цяло се сключвали по телефон, електронна поща или факс.

52      Освен това Team Relocations непременно е трябвало да знае за неправомерните действия на другите участници, предвид факта, че практиката на комисионите и на фиктивните оферти във всеки конкретен случай почива на взаимното сътрудничество с редуващите се партньори. Всъщност тази система почива на принципа „давам, за да дадеш“, доколкото всяко предприятие, което плаща комисиона или подава фиктивна оферта, очаква в бъдеще да може също да се ползва от тази система и да получи комисиони или фиктивни оферти. Следователно, противно на твърдяното от Team Relocations, тези договорености не са отделни, а са свързани помежду си, като се допълват взаимно.

53      Твърдението на Team Relocations, че то не е знаело за писмените споразумения и за практиките на комисионите преди 1997 г., не е релевантно, доколкото с Решението се търси отговорност от Team Relocations единствено за нарушения след тази дата. Най-късно през 1997 г., когато е приело първата си комисиона, Team Relocations е узнало, че никое от предприятията не упражнява своята дейност при условията на нормална конкуренция. Следователно то е знаело за неправомерните действия, както и за антиконкурентната цел, преследвана от другите предприятия. При тези условия не е достоверно твърдението, че Team Relocations е научило за практиката на фиктивните оферти едва през 2002 г.

54      Следователно Комисията основателно е заключила, че Team Relocations е знаело или е трябвало да знае за неправомерните действия на другите участници в картела.

55      От посоченото по-горе следва, че Комисията правилно е установила, че Team Relocations участва в описаното в Решението едно и също продължавано нарушение. Ето защо първото правно основание трябва да се отхвърли.

2.     По второто правно основание, свързано с изчисляването на стойността на продажбите на Team Relocations

 Доводи на страните

56      С второто си правно основание Team Relocations оспорва стойността на продажбите, взета предвид при изчислението на основния размер на глобата.

57      Основният довод на Team Relocations е, че единствено стойността на продажбите, резултат от преместванията, които действително са засегнати от неправомерните практики, а не общият оборот на Team Relocations, осъществен на белгийския пазар на международните услуги по преместване, може да се вземе предвид при изчисляването на релевантната стойност на продажбите на Team Relocations по смисъла на параграф 13 от Насоките от 2006 г.

58      При условията на евентуалност Team Relocations счита, че релевантната стойност на продажбите не включва оборота, осъществен от преместванията на частни лица, които понасят лично цената на своето преместване. Не се оспорвал фактът, че що се отнася до Team Relocations, комисионите, както и фиктивните оферти никога не са били уговаряни или прилагани по отношение на преместванията на частни лица. Team Relocations твърди, че в съображение 528 от Решението Комисията приема да не включва услугите по преместване на военни лица в стойността на продажбите на Gosselin, тъй като те не са засегнати от нарушението. Поради това продажбите, породени от преместванията на частни лица, също не можели да бъдат взети предвид при изчислението на релевантната стойност на продажбите на Team Relocations.

59      Комисията оспорва тези доводи.

 Съображения на Общия съд

60      Team Relocations оспорва изчислението на релевантната стойност на продажбите и при условията на евентуалност твърди, че тя не трябва да включва оборота, осъществен от преместванията, платени от частни лица.

 Относно релевантната стойност на продажбите

61      Що се отнася до стойността на продажбите, която следва да се вземе предвид при изчислението на основния размер на глобата, оспорвана в първата част на правното основание, параграф 13 от Насоките от 2006 г. предвижда следното:

„При определяне на основния размер за налаганите глоби Комисията ще отчита стойността на продажбите на стоки и услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено […]“.

62      Противно на твърденията на Team Relocations, от тази разпоредба не следва, че при изчисляването на релевантната стойност на продажбите може да се вземат предвид единствено стойността на продажбите за преместванията, които действително са засегнати от неправомерните практики.

63      Така текстът на параграф 13 от Насоките от 2006 г. посочва „продажбите […], с които нарушението е свързано пряко или косвено“, а не „продажбите, засегнати от нарушението“. Следователно формулировката на параграф 13 се отнася до продажбите, осъществени на релевантния пазар. Впрочем това ясно произтича от текста на немски език на параграф 6 от Насоките от 2006 г., в която става дума за „Umsatz auf den vom Verstoß betroffenen Märkten“ (продажби, осъществени на засегнатите от нарушението пазари). По аргумент на по-силното основание параграф 13 от Насоките от 2006 г. не касае единствено случаите, в които Комисията разполага с писмени доказателства за нарушението.

64      Това тълкуване е в съответствие с целта на общностните норми относно конкуренцията. Всъщност предложеното от Team Relocations тълкуване би означавало, че за да определи основния размер на глобите, които следва да се наложат в случаите на картели, Комисията е задължена във всеки конкретен случай да установи кои са отделните продажби, засегнати от картела. Подобно задължение не е наложено от юрисдикциите на Съюза и от нищо не следва, че Комисията е възнамерявала да си наложи подобно задължение в Насоките от 2006 г.

65      Освен това по делата относно картели, които са тайни по своето естество, е неизбежно определени доказателства за всяка от проявите на антиконкурентни практики да не бъдат открити. В настоящия случай действително би било невъзможно да се приведат доказателства относно всяко от извършените премествания. Така в жалбата си Team Relocations потвърждава, че „[фиктивните оферти] и комисионите не са описани в документите на жалбоподателя, поради което единствено лицата, натоварени с преписката, са в състояние да ги открият“.

66      Накрая, от постоянната съдебна практика следва, че частта от оборота, свързана със стоките, предмет на нарушението, може да даде точни указания за обхвата на дадено нарушение на съответния пазар (Решение на Съда от 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Recueil, стр. 1825, точка 121). По-конкретно, оборотът, реализиран от стоките, които са предмет на ограничителна практика, представлява обективен критерий, който дава точна мярка за вредата, нанесена от тази практика на нормалната конкуренция (Решение на Общия съд от 11 март 1999 г. по дело British Steel/Комисия, T‑151/94, Recueil, стр. II‑629, точка 643 и Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело Saint-Gobain Gyproc Belgium/Комисия, T‑50/03, непубликувано в Сборника, точка 84). Този принцип е възприет в Насоките от 2006 г.

67      В съдебното заседание Team Relocations отбелязва, че за разлика от настоящия случай, по дело „Carglass“ (дело COMP/39.125 — Автомобилни стъкла), чието обобщение е публикувано в Официален вестник от 25 юли 2009 г. (ОВ C 173, стр. 13), Комисията е приела като продажби, релевантни за изчислението на глобата, единствено продажбите от доставчиците на стъкло на производителите на автомобили, за които има преки доказателства за картел. Все пак следва да се посочи, че в съображение 663 от Решение по дело „Carglass“ Комисията изхожда от принципа, че фактът, че не са налице конкретни доказателства за всяко обсъждане на „договореностите относно автомобилите“, не ограничава определянето на стойността на продажбите само за договореностите, за които са налице преки доказателства, тъй като тайните споразумения по своето естество представляват поверителни договори и в повечето, ако не и във всички случаи, доказателствата за тях остават непълни. Макар че впоследствие Комисията не е приложила този принцип в съображения 664—667 от това решение, следва да се приеме, че тя го е направила единствено за два изключителни периода в началото и в края на периода на нарушението, тъй като е предположила, че през тези периоди доставчиците на автомобилни стъкла са изменили своите оферти само спрямо някои подбрани големи клиенти. Следователно подходът на Комисията в посоченото решение не противоречи на приложения в Решението.

68      Освен това от постоянната съдебна практика е видно, че решенията по други преписки имат само насочващ характер за евентуалното наличие на дискриминация, тъй като е малко вероятно присъщите за тях обстоятелства, като например съответните пазари, продукти, предприятия и периоди, да са еднакви (Решение на Съда от 21 септември 2006 г. по дело JCB Service/Комисия, C‑167/04 P, Recueil, стр. I‑8935, точки 201 и 205 и Решение на Съда от 7 юни 2007 г. по дело Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, C‑76/06 P, Recueil, стр. I‑4405, точка 60). Предвид обстоятелствата, посочени в съображения 664—667 от решение по дело „Carglass“, Team Relocations не е представило достатъчно доказателства, за да може да се заключи, че тези условия са изпълнени в настоящия случай.

69      Следователно първата част от настоящото правно основание следва да бъде отхвърлена.

 Относно преместванията, платени от частни лица

70      Що се отнася до повдигнатия при условията на евентуалност довод, съгласно който релевантната стойност на продажбите не трябва да включва оборота, осъществен от преместванията на частни лица, тоест чиято цена не се поема от трети лица, следва да се посочи, че за този вид премествания никога не са били издавани фиктивни оферти, тъй като частните лица никога не са приемали да получат няколко оферти от едно и също дружество за премествания. Фиктивните оферти били използвани само за премествания, за които работодателят на преместващото се лице е поискал да получи оферти от поне още едно предприятие за премествания като условие за поемането на разходите за преместване.

71      Впрочем от съображение 537 от Решението е видно, че някои от другите адресати на това решение изглежда са се съгласили да платят комисиони за международни премествания, платени от частни лица. Следователно за разлика от преместването на военни лица, за които Gosselin встъпва в качеството на подизпълнител на американски предприятия за преместване, не може да се изключи, че определени частни премествания са засегнати от разглежданото едно и също нарушение. В действителност съществената разлика между преместванията на военни лица и преместванията на частни лица е, че за преместванията на военни лица участниците в картела не са провели лично търговските преговори и следователно не са оказали никакво влияние върху основния договор. Подобна структурна гаранция, изключваща всяко потенциално влияние, не съществува в случая на частните премествания. Следователно като изключва дадена категория премествания, а друга — не, Комисията не е нарушила принципа на равно третиране.

72      Вярно е, че що се отнася до Team Relocations, Комисията не е установила, че са договорени комисиони или че такива са приложени към премествания, платени от частни лица. Да се приеме този довод обаче би означавало да се задължи Комисията да включи в релевантната стойност на продажбите единствено отделните продажби, които са засегнати от картела и за които тя разполага с писмени доказателства. Всъщност наличието на такова задължение вече беше отхвърлено при разглеждането на първата част от настоящото правно основание.

73      Следователно второто правно основание трябва да бъде отхвърлено.

3.     По третото правно основание, изведено от прилагането на ставка от 17 % към стойността на извършените от Team Relocation продажби за определяне на основния размер на неговата глоба

74      Това правно основание се подразделя на четири части. Първите две части са изведени съответно от нарушение на задължението да се определи размерът на глобата въз основа на индивидуалната роля на Team Relocations при извършването на нарушението и от нарушение на принципа на равно третиране. С третата част Team Relocations изтъква, че определянето на ставка от 17 % нарушава принципа на пропорционалност. Четвъртата част на това правно основание е изведена от липсата на мотиви.

 Доводи на страните

75      Първо, Team Relocations изтъква, че съгласно постоянната съдебна практика глобата трябва точно да отразява тежестта на нарушението, действително извършено от всяко предприятие (Решение на Общия съд от 15 март 2006 г. по дело BASF/Комисия, T‑15/02, Recueil, стр. II‑497, точка 280; Решение на Общия съд от 26 април 2007 г. по дело Bolloré и др./Комисия, T‑109/02, T‑118/02, T‑122/02, T‑125/02, T‑126/02, T‑128/02, T‑129/02, T‑132/02 и T‑136/02, Сборник, стр. II‑947, точка 429 и Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело Coats Holdings и Coats/Комисия, T‑36/05, непубликувано в Сборника, точки 207 и 209). В настоящия случай редица специфични или необичайни обстоятелства трябвало да се вземат предвид за преценката на тежестта на извършеното от Team Relocations нарушение. По-специално то не представило, нито поискало преди 2002 г. някакви фиктивни оферти и така и не взело участие в писмените споразумения, с които се определят цени и други условия за извършването на международните услуги по преместване в Белгия. Ето защо Комисията не установила индивидуалната роля на Team Relocations в разглежданите в Решението практики. Поради тази погрешна преценка приетият дял от стойността на продажбите (17 %) и следователно наложената на Team Relocations глоба очевидно били прекомерно високи.

76      Второ, Team Relocations счита, че в сравнение с общите писмени споразумения относно цените, сключени между някои от другите адресати на Решението, естеството на извършеното от него нарушение е напълно различно и очевидно не толкова сериозно. Следователно като приложила същия дял към стойността на продажбите (17 %) за изчисляването едновременно на глобата, наложена на Team Relocations, и глобите, наложени на другите адресати на Решението, Комисията нарушила задължението си да определи размера на глобите, без да допуска дискриминация.

77      Трето, Team Relocations поддържа, че приемането на дял от 17 % от стойността на продажбите неизбежно води до размер на глобата, който в няколко отношения е явно непропорционален на действителната тежест на неговите действия, тоест на действителната му отговорност, както и с ниската степен на тежест и слабото икономическо значение на извършеното от него нарушение.

78      Четвърто, Team Relocations изтъква, че Решението не посочва причината, поради която Комисията не е взела предвид факта, че Team Relocations не е участвало във всички елементи на нарушението. Мотивите относно определянето на процента от стойността на продажбите били недостатъчни и противоречиви.

79      Комисията счита, че по отношение на Team Relocations тя основателно е приела същия дял от стойността на продажбите — 17 % — както по отношение на другите участници в картела, тъй като Team Relocations е участвало в едно и също продължавано нарушение, което може да се квалифицира като много сериозно нарушение на член 81 ЕО. Индивидуалната роля на предприятие в дадено нарушение се вземала предвид не при преценката на тежестта на нарушението, а при коригирането на глобата, за да се отразят смекчаващите и/или отегчаващите обстоятелства. Накрая Комисията изтъква, че е изпълнила своето задължение за мотивиране, тъй като в Решението е посочила елементите на преценката, които са ѝ позволили да определи тежестта на извършеното нарушение.

 Съображения на Общия съд

80      В рамките на това правно основание Team Relocations оспорва по същество прилагането при преценката на тежестта на нарушението на една и съща ставка от 17 % за всички разглеждани предприятия. В това отношение следва да се разграничат по-специално два различни проблема, а именно, от една страна, въпросът дали третирането на това дружество е подходящо в сравнение с третирането на другите участници в картела (първа и втора част), и от друга страна, дали, разглеждана сама по себе си, приложената от Комисията ставка е пропорционална на действията на Team Relocations (трета част).

 Относно задължението за определяне на основния размер на глобата в зависимост от индивидуалната роля на Team Relocations

81      Що се отнася до първите две части на правното основание, които следва да бъдат разгледани заедно, тъй като са тясно свързани, следва да се напомни постоянната съдебна практика, съгласно която принципът за недопускане на недискриминация или на равно третиране, който е основен принцип на общностното право, забранява както да се третират по различен начин сходни положения, така и да се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 октомври 1986 г. по дело Christ-Clemen и др./Комисия, 91/85, Recueil, стр. 2853, точка 10 и Решение на Съда от 28 юни 1990 г. по дело Hoche, C‑174/89, Recueil, стр. I‑2681, точка 25 и цитираната съдебна практика).

82      Впрочем следва да се приеме, че в рамките на преценката на тежестта на нарушението Комисията действително не е третирала по различен начин участниците при определянето на дела от стойността на продажбите, а е приложила една и съща ставка от 17 % към всички разглеждани предприятия. Комисията обосновава този подход с обстоятелството, че става въпрос за едно и също продължавано нарушение.

83      Следователно възниква въпросът дали в светлината на съдебната практика, посочена от Team Relocations, Комисията има право да откаже да проведе каквото и да било разграничение между участниците в картела и въобще да не вземе предвид специфичните обстоятелства в настоящия случай при определянето на тежестта на извършеното от Team Relocations нарушение.

84      В това отношение от съдебната практика следва, че когато дадено нарушение е извършено от няколко предприятия, е уместно да се разгледа относителната тежест на участието в нарушението на всяко едно от тях (Решение на Съда от 16 декември 1975 г. по дело Suiker Unie и др./Комисия, 40/73—48/73, 50/73, 54/73—56/73, 111/73, 113/73 и 114/73, Recueil, стр. 1663, точка 623 и Решение на Съда по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 33 по-горе, точка 150). Този извод е логическата последица от принципа на индивидуализиране на наказанията и на санкциите, съгласно който предприятието трябва да бъде санкционирано само за деяния, които са му вменени индивидуално — принцип, който е приложим във всяко административно производство, което може да доведе до санкции съгласно общностните правила на конкуренцията (Решение на Общия съд от 29 ноември 2005 г. по дело Union Pigments/Комисия, T‑62/02, Recueil, стр. II‑5057, точка 119).

85      Освен това от много решения на Съда и на Общия съд следва, че тежестта на нарушението трябва да бъде преценена индивидуално въз основа на голям брой фактори като специфичните обстоятелства в конкретния случай, неговия контекст и възпиращото действие на глобите (вж. Решение на Съда по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, точка 66 по-горе, точка 106, Решение на Съда от 17 юли 1997 г. по дело Ferriere Nord/Комисия, C‑219/95 P, Recueil, стр. I‑4411, точка 33 и цитираната съдебна практика, Решение на Общия съд от 18 юли 2005 г. по дело Scandinavian Airlines System/Комисия, T‑241/01, Recueil, стр. II‑2917, точки 83 и сл.). Така Съдът е установил, че фактът, че дадено предприятие не е участвало във всички елементи на фактическия състав на даден картел или че е имало второстепенна роля в областта, в която е участвало, трябва да бъде взет предвид при преценката на тежестта на нарушението и евентуално при определянето на глобата (вж. Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 33 по-горе, точка 90 и Решение по дело Bolloré и др./Комисия, точка 75 по-горе, точка 429 и цитираната съдебна практика).

86      Все пак в практиката на Общия съд преценката на индивидуалните обстоятелства се извършва не в рамките на преценката на тежестта на нарушението, тоест при определянето на основния размер на глобата, а в рамките на коригирането на основния размер в зависимост от смекчаващите и отегчаващите обстоятелства (Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Carbone-Lorraine/Комисия, T‑73/04, Сборник, стр. II‑2661, точка 100 и сл., потвърдено от Съда с Решение от 12 ноември 2009 г. по дело Carbone-Lorraine/Комисия, C‑554/08 P). Така, макар че в пасажите от Решение по дело BASF/Комисия и Решение по дело Coats Holdings и Coats/Комисия, точка 75 по-горе, цитирани от Team Relocations, се споменава понятието „тежест“, то се отнася не до определянето на основния размер на глобата, а всъщност до това дали Комисията основателно е взела предвид съответно водещата роля като отегчаващо обстоятелство (Решение по дело BASF/Комисия, точка 75 по-горе, точка 280) и второстепенната роля, доближаваща се повече до ролята на посредник, като смекчаващо обстоятелство (Решение по дело Coats Holdings и Coats/Комисия, точка 75 по-горе, точка 214).

87      Тази съдебна практика обаче е в съответствие със съдебната практика, посочена в точки 84 и 85 по-горе. Всъщност в тези решения понятието „тежест“ е използвано общо, за да опише интензивността на нарушението, а не в техническия смисъл на Насоките за изчисление на глобите. Ето защо Комисията е могла свободно да вземе предвид определени аспекти на „тежестта“ по смисъла на член 23 от Регламент № 1/2003 при преценката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, а не при преценката на „тежестта“ по смисъла на своите Насоки за изчисление на глобите.

88      Такъв е случаят по-специално при преценката на относителната тежест на участието в едно и също продължавано нарушение, извършено от няколко предприятия. В това отношение Съдът потвърждава, що се отнася до Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент №17 и член 65, параграф 5 от Договора ЕОВС (OВ 1998, C 9, стp. 3, Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките от 1998 г.“), че относителната тежест на участието в нарушението на всяко от засегнатите предприятия трябва да се разгледа в рамките на евентуално прилагане на отегчаващи или смекчаващи обстоятелства (Решение от 12 ноември 2009 г. по дело Carbone-Lorraine/Комисия, точка 86 по-горе, точка 27). Следователно в случай на едно и също продължавано нарушение понятието за „нарушение“, използвано в Насоките от 1998 г., се отнася до цялостното нарушение, в което участват няколко предприятия, и „тежестта“ на това едно и също нарушение е еднаква за всички участници.

89      Решение от 12 ноември 2009 г. по дело Carbone-Lorraine/Комисия, точка 86 по-горе, обаче се отнася до Насоките от 1998 г. Насоките от 2006 г. водят до основна промяна на методите за изчисление на глобите. Първо, премахнато е групирането на нарушенията в три категории („незначителни“, „сериозни“ и „много сериозни“). Настоящата система, която съдържа скàла от 0  до 30 %, позволява по-прецизно разграничение в зависимост от тежестта на нарушенията.

90      Второ, премахват се предварително определените суми. Занапред основният размер се изчислява от стойността на продажбите, извършени от всяко отделно предприятие, в пряка или непряка връзка с нарушението. Следователно този нов метод позволява по-лесно да се вземе предвид обхватът на индивидуалното участие на всяко предприятие в нарушението при преценката на неговата тежест. Той позволява и да се вземе предвид евентуалното намаляване на тежестта на единственото нарушение във времето.

91      Трето, в съдебното заседание Комисията потвърждава, че в практиката си по вземане на решения вече не прилага непременно единна ставка към всички участници в такова нарушение. Всъщност в Решение по дело „Candle waxes“, C (2008) 5476, от 1 октомври 2008 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/C.39.181 — Восъци за свещи), чието обобщение е публикувано в Официален вестник от 4 декември 2009 г. (ОВ C 295, стр. 17), и Решение по дело „Heat stabilisers“, C (2009) 8682, от 11 ноември 2009 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/38.589 — Стабилизатори за топлина), чието обобщение е публикувано в Официален вестник от 12 ноември 2010 г. (ОВ C 307, стр. 9), Комисията прилага различни ставки към различни категории участници в картели в зависимост от относителната тежест на тяхното участие в нарушението. По-специално в последното дело е определена по-висока ставка за предприятия, които са участвали не само в определянето на цени, но и в подялбата на клиентите и/или на пазара.

92      Новият метод обаче не налага подобен подход. Макар съдебната практика, цитирана в точки 84 и 85 по-горе, да посочва, че трябва да се вземат предвид относителната тежест на участието в нарушението и специфичните обстоятелства по преписката, остава възможността Комисията, съгласно Насоките от 2006 г., да вземе предвид тези обстоятелства при преценката на тежестта на нарушението или при коригирането на основния размер в зависимост от смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Все пак в случай че Комисията възприеме последния подход, преценката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства трябва да позволи адекватното отчитане на относителната тежест на участието в единственото нарушение, както и на евентуалното изменение на тази тежест във времето.

93      В настоящия случай Комисията установява единна ставка от 17 % за всички разглеждани предприятия. Следователно, доколкото Team Relocations поддържа, че относителната тежест на неговото участие е по-незначителна в сравнение с тази на другите участващи предприятия и че е трябвало да се вземат предвид редица специфични или необичайни обстоятелства, неговите доводи в подкрепа на това твърдение ще бъдат разгледани в рамките на твърденията за нарушение, изведени от погрешната преценка на смекчаващите обстоятелства от Комисията. Team Relocations е участвало във всички дейности на картела, извършени през периода на участието му в него, и изтъква единствено незначителната интензивност на своето участие. Ето защо следва да се отхвърлят първата и втората част от настоящото правно основание, а доводите на Team Relocations да се вземат предвид при разглеждането на шестото правно основание (точка 127 и сл. по-долу).

 Относно твърдението за нарушение на принципа на пропорционалност

94      Що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на пропорционалност, Общият съд счита, че разглеждана сама по себе си, ставката от 17 % не е непропорционална по отношение на действителната отговорност на Team Relocations за нарушението, което по-специално се състои в подялба на пазара и манипулиране на процедурите по набиране на оферти. Параграф 23 от Насоките от 2006 г. ясно посочва, че делът, който следва да се приеме за хоризонталните споразумения за определяне на цените и подялба на пазара, по принцип ще бъде „в горния край на скàлата“. Следователно Комисията има право да приложи ставка от 17 %, която се намира в долната част на „горния край на скàлата“.

 Относно твърдението за липса на мотиви

95      Що се отнася до четвъртата част от настоящото правно основание, следва да се приеме за установено, че мотивите относно определянето на основния размер на глобата действително не са много подробни. Все пак Съдът е установил, че Комисията изпълнява задължението си за мотивиране, когато в решението си посочва елементите на преценката, които са ѝ позволили да определи тежестта на извършеното нарушение, без да е длъжна да включва в него по-подробно изложение или цифровите данни относно начина на изчисляване на глобата (вж. Решение на Общия съд от 29 април 2004 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑236/01, T‑239/01, T‑244/01—T‑246/01, T‑251/01 и T‑252/01, Recueil, стр. II‑1181, точка 252 и цитираната съдебна практика).

96      В настоящия случай Комисията излага в съображение 542 от Решението причините, поради които е стигнала до извода за много сериозния характер на нарушението, и по-специално самото естество на установените явни ограничения на конкуренцията. Освен това в същото съображение тя обяснява защо не е разгледала географския обхват и влиянието на нарушението, като се позовава на съдебната практика, съгласно която в случай на очевидни ограничения нарушението може да се квалифицира като много сериозно, без да е необходимо тези действия да се характеризират с географски обхват или с особено влияние (Решение на Общия съд по дело Scandinavian Airlines System/Комисия, точка 85 по-горе, точки 84 и 85 и Решение на Общия съд от 27 юли 2005 г. по дело Brasserie nationale и др./Комисия, T‑49/02—T‑51/02, Recueil, стр. II‑3033, точки 178 и 179). Следователно в светлината на тази съдебна практика Комисията е мотивирала в достатъчна степен квалификацията на нарушението като „много сериозно“.

97      Все пак, първо, желателно е Комисията да доразвие мотивите си по отношение на изчислението на глобите, за да позволи на предприятията да се запознаят подробно с начина за изчисляване на наложената им глоба. По-общо това може да спомогне за прозрачността на административните действия и да улесни упражняването от Общия съд на пълен съдебен контрол, което трябва да му позволи да прецени както законосъобразността на обжалваното решение, така и дали наложената глоба е подходяща (Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело KNP BT/Комисия, C‑248/98 P, Recueil, стр. I‑9641, точка 46).

98      Второ, следва да се посочи, че цитираната от Комисията съдебна практика се отнася до Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3) и че тя предхожда по време приемането на Насоките. Насоките от 2006 г. обаче са довели до основна промяна на методите за изчисление на глобите. По-специално е премахнато групирането на нарушенията в три категории („незначителни“, „сериозни“ и „много сериозни“) и е въведена скàла от 0 % до 30 %, позволяваща по-прецизно разграничение. Освен това основният размер на глобата вече ще се „обвързва с дела на стойността на продажбите, в зависимост от степента на тежестта на нарушението, умножен по броя на годините на нарушението“ (параграф 19 от Насоките от 2006 г.). Като общо правило „делът на стойността на продажбите, взет предвид, ще се определя на ниво до 30 %“ (параграф 21). Що се отнася до хоризонталните споразумения за определяне на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията, „които […] поради самото си естество са сред най-[сериозните] ограничения на конкуренцията“, делът на стойността на продажбите, който ще се взема предвид, по принцип ще бъде „в горния край на скàлата“ (параграф 23).

99      При тези условия Комисията по принцип вече не може да се ограничи с това да мотивира единствено квалификацията на нарушението като „много сериозно“, а не и избора на дела от стойността на продажбите, който взема предвид. Всъщност, както беше посочено по-горе, пряко следствие от свободата на преценка на Комисията в областта на глобите е задължението за мотивиране, което позволява на лицето, на което е наложена глобата, да се запознае с мотивите за наложената мярка, а на Общия съд — да упражни своя контрол.

100    В настоящия случай следва да се приеме, че в съображение 543 от Решението Комисията установява тази ставка на равнище, което е малко по-високо от средата на скàлата, а именно 17 %, като мотивира избора си само с „много сериозния“ характер на нарушението. Комисията обаче не обяснява подробно по какъв начин квалификацията на нарушението като „много сериозно“ е довела до определяне на ставка от 17 %, а не до дял, който се намира по-високо „в горния край на скàлата“. Тези мотиви могат да бъдат достатъчни само ако Комисията прилага ставка, която е много близка до долната граница на стойностите, предвидени за най-сериозните ограничения, която освен това е много благоприятна за жалбоподателя. Всъщност в този случай не са необходими допълнителни мотиви, освен съдържащите се в Насоките. Ако обаче е искала да приложи по-висока ставка, Комисията е трябвало да предостави по-подробни мотиви, както е направила в решенията по преписките „Carglass“ (съображения 669—678), „Heat Stabilisers“ и „Candle Waxes“ (съображения 641—653).

101    Що се отнася до мотивите относно определянето на недефиренцирана ставка от 17 %, от Решението може да се направи изводът, че Комисията изхожда от принципа, че установяването на едно и също продължавано нарушение обосновава прилагането на единна ставка. Тази констатация е достатъчно мотивирана и обоснована (вж. точка 39 и сл. по-горе).

102    Следователно четвъртата част от правното основание трябва да бъде отхвърлена.

103    С оглед на всичко изложено по-горе третото правно основание следва да бъде изцяло отхвърлено.

4.     По четвъртото правно основание, изведено от липсата на основание за умножаване на размера, определен въз основа на стойността на продажбите, по броя на годините на участието в нарушението

 Доводи на страните

104    Team Relocations твърди, че параграф 24 от Насоките от 2006 г., който предвижда системното умножаване на размера, определен в зависимост от стойността на продажбите, по броя на годините на участието на дадено предприятие в нарушението, придава на твърдяната продължителност на нарушението несъразмерна значимост в сравнение с другите релевантни фактори, и по-специално тежестта на нарушението. Следователно тази разпоредба не вземала предвид в достатъчна степен изискването размерът на глобата, наложена на всяко предприятие, да бъде съобразен с конкретния случай и предвиждала формула за изчисление на глобата, която придава явно несъразмерна значимост на продължителността на нарушението.

105    При условията на евентуалност Team Relocations моли Общия съд да приложи коефициент за умножение, чиято стойност е не по-висока от две. Team Relocations изтъква, че при всички случаи, дори ако Общият съд потвърди умножение по седем, в неговия случай делът от стойността на продажбите следва да се сведе за първите пет години (от 1997 г. до 2001 г.) до максимум 5 %, тъй като то не участвало във фиктивните оферти през тези години, а за последните две години (тоест 2002 г. и 2003 г.) до максимум 12 %.

106    Комисията моли за отхвърлянето на тези искания.

 Съображения на Общия съд

107    Въпреки че Team Relocations се позовава на „липса на основание“ по отношение на умножението на размера, определен въз основа на стойността на продажбите, по броя на годините на участието в нарушението, то не оспорва факта, че този метод се основава на разпоредбите на Насоките от 2006 г. Следователно настоящото правно основание е насочено по-скоро към твърдението за несъразмерния характер на параграф 24 от Насоките от 2006 г., доколкото той предвижда такова умножение.

108    В това отношение член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 само посочва, че „[п]ри определяне на размера на [глобата] се взема предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението“, без все пак да уточнява конкретния начин, по който продължителността следва да се вземе предвид. Тази обща разпоредба е уточнена в различни насоки за изчисляването на глобите. По-специално Насоките от 1998 г. предвиждат за нарушенията за дълъг период (по принцип повече от пет години) увеличение на установения въз основа на тежестта на нарушението размер с 10 % за всяка година. За сметка на това умножението по броя на годините на участието в нарушението, предвидено в Насоките от 2006 г., се равнява на увеличение на размера със 100 % на година.

109    Този подход представлява основна промяна на методите, що се отнася до отчитането на продължителността на картела. Член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 все пак позволява подобно развитие. Действително изглежда, че за целите на определянето на размера на глобите текстът на френски език на разпоредбата предоставя на продължителността второстепенна роля в сравнение с тежестта. Все пак текстовете на другите езици, например английски („[…] regard shall be had both to the gravity and to the duration of the infringement“) и немски („[…] ist sowohl die Schwere der Zuwiderhandlung als auch deren Dauer zu berücksichtigen“), показват, че тази разпоредба придава еднакво значение на тежестта и на продължителността на нарушението.

110    Що се отнася до исканията, направени при условията на евентуалност, достатъчно е да се приеме, че макар в миналото Комисията понякога да е вземала предвид развитието на нарушението във времето, когато увеличава размера на глобата, изчислен въз основа на продължителността, никоя от разпоредбите на Насоките от 2006 г. не я задължава в този случай да приложи коефициент за умножение, който не надвишава две, или да намали процента на стойността на продажбите, приет въз основа на тежестта на нарушението. При упражняването на пълен съдебен контрол Общият съд счита, че не следва да се уважи намаляването, предмет на първото искане на Team Relocations. Що се отнася до второто искане, то ще бъде разгледано в точка 125 и сл. по-долу.

111    Независимо от предходната точка, четвъртото правно основание следва да се отхвърли.

5.     По петото правно основание, изведено от липсата на основание за налагането на допълнителен размер

112    В рамките на това правно основание Team Relocations се позовава на нарушение на принципите на равно третиране и на пропорционалност.

 Доводи на страните

113    Първо, Team Relocations изтъква, че включването на допълнителен размер съгласно параграф 25 от Насоките от 2006 г. нарушава принципа на равно третиране, доколкото, за разлика от някои други адресати на Решението, то не е сключило споразумения едновременно за определянето на цени и за подялба на пазара. Освен това практиките, прилагани от Team Relocations, не попадали в категориите нарушения, които могат да обосноват включването на допълнителна сума към основния размер на глобата.

114    Второ, Team Relocations преценява, че предвид ниската степен на тежест на извършеното от него нарушение Решението не спазва принципа на пропорционалност, доколкото с него е определен допълнителен размер, представляващ 17 % от стойността на продажбите.

115    Комисията счита, че налагането на допълнителен размер от 17 % е обосновано.

 Съображения на Общия съд

116    Team Relocations се позовава на нарушение на принципа на равно третиране (първа част) и на принципа на пропорционалност (втора част), що се отнася до изчислението на допълнителния размер. В това отношение параграф 25 от Насоките от 2006 г. предвижда:

„[Н]езависимо от продължителността на участието на предприятието в нарушението, Комисията ще включи в основния размер сума между 15 % и 25 % от стойността на продажбите […] с цел да възпира предприятията дори да встъпват в хоризонтални споразумения за [определяне] на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията“.

117    Що се отнася до първата част на правното основание, следва да се посочи, че принципът за равно третиране не е нарушен, тъй като Комисията е приложила същия допълнителен размер на всички адресати на Решението, с мотива че всички са участвали в едно и също продължавано нарушение, което включва определянето на цени и/или подялба на пазара. Текстът на параграф 25 от Насоките от 2006 г. („ще включи“, „will include“ и „fügt hinzu“), от друга страна, показва, че що се отнася до явните нарушения, налагането на допълнителен размер е автоматична операция, която не предполага наличието на други фактори. За всичко останало следва да се направи препращане към точка 81 и сл. по-горе, тъй като представените в тези точки доводи се прилагат mutatis mutandis към налагането на допълнителен размер.

118    Що се отнася до втората част от правното основание, следва да се направи препращане към точка 94 по-горе, в която Общият съд установява, че сама по себе си ставката от 17 % е съразмерна с действителната отговорност на Team Relocations за нарушението. Тези съображения се прилагат и за допълнителния размер, който също е установен на 17 %. Освен това Общият съд счита, че ставката от 17 % е подходяща, за да се осигури необходимото възпиращо действие. В това отношение не е релевантен фактът, че що се отнася до допълнителния размер, скàлата, предвидена в Насоките от 2006 г., е от 15 % до 25 %, а не от 0 % до 30 %.

119    Следователно петото правно основание трябва да бъде отхвърлено.

6.     По шестото правно основание, изведено от наличието на смекчаващи обстоятелства

 Доводи на страните

120    Жалбоподателят посочва, че са налице редица смекчаващи обстоятелства, които съгласно параграфи 20 и 29 от Насоките от 2006 г. обосновават значително намаляване на неговата глоба. Ограниченото участие на предприятието в нарушението представлявало такова смекчаващо обстоятелство. Team Relocations посочва, че в настоящия случай не е участвало активно в изготвянето на антиконкурентните договорености, че никога не е участвало в среща с предмет ограничаване на конкуренцията, че никога не е участвало в най-сериозните аспекти на нарушението, и по-специално в писмените споразумения за определяне на цените и в договореностите относно комисионите, сключени за преместванията на офиси, че не е договаряло комисиони, че е издавало или искало фиктивни оферти само в отделни конкретни случаи и за много ограничен брой клиенти и премествания и че не е издавало или искало никакви фиктивни оферти преди 2002 г. Следователно ограниченият характер на участието на Team Relocations в нарушението не бил взет предвид по никакъв начин — нито при преценката на тежестта или продължителността на нарушението, нито дори при разглеждането на смекчаващите обстоятелства.

121    Освен това Team Relocations поддържа, че няколко фиктивни оферти са били поискани от служители на Комисията. Изявленията на Allied Arthur Pierre ясно потвърждавали обстоятелството, че фиктивните оферти били широко известни сред служителите на Комисията от всички равнища на йерархията и дори били искани от тях. Комисията не можела да отрече отговорността си за практиките на фиктивните оферти, които били представяни със съгласието или по искане на нейните собствени служители.

122    Комисията поддържа, че доводите на Team Relocations са ирелевантни, неотносими и/или заблуждаващи. По-специално тя не счита, че договореностите, в които е участвало Team Relocations, са с по-малка степен на тежест от писмените споразумения относно цените.

 Съображения на Общия съд

123    От Решението е видно, че Комисията не е приела никакво смекчаващо обстоятелство. Team Relocations обаче твърди, че са налице няколко обстоятелства, които отличават извършеното от него нарушение от тези, извършени от другите засегнати предприятия, които обстоятелства показват ограничения характер на неговото участие или са свързани с действията на Комисията.

 Относно участието в изготвянето на антиконкурентните договорености

124    На първо място, що се отнася до твърдението, че Team Relocations не е участвало активно в изготвянето на разглежданите антиконкурентни договорености, следва да се приеме, че първото му документирано участие в изпълнението на споразумението относно комисионите действително датира от 1997 г., докато тези практики са създадени през 80‑те години. Този факт обаче е релевантен единствено в рамките на въпроса дали дадено предприятие играе роля на водач или подбудител, която може да се счита за отегчаващо обстоятелство съгласно параграф 28 от Насоките от 2006 г. За сметка на това фактът, че то не е участвало активно в осъществяването на разглежданите антиконкурентни договорености, сам по себе си не представлява смекчаващо обстоятелство.

 Относно твърдението за ограничения характер на участието на Team Relocations в нарушението

125    На второ място, що се отнася до твърдението за съвсем ограничения характер на участието му в нарушението, безспорно е, че Team Relocations никога не е участвало в писмени споразумения за определяне на цени, в срещи с антиконкурентна цел, в определяне ad hoc на цени за определени премествания и в договорености относно комисионите, сключени за премествания на офиси. Освен това Team Relocations е участвало в практиките, свързани с фиктивни оферти, само между февруари 2002 г. и септември 2003 г.

126    В това отношение следва да се посочи, че съгласно на параграф 29, трето тире от Насоките от 2006 г., за да се ползва от намаление на глобата поради смекчаващо обстоятелство, съответното предприятие трябва да „представи доказателства, че неговото участие в нарушението е крайно ограничено, и по такъв начин [да] докаже, че по времето, когато то е било страна по нарушаващото споразумение, то фактически не го е прилагало, като е възприемало конкурентно поведение на пазара“. Тези условия обаче не са изпълнени в настоящия случай.

127    Все пак използването на израза „като например“ показва, че списъкът на обстоятелства, изброени в параграф 29 от Насоките от 2006 г., не е изчерпателен. Освен това, както е посочено в рамките на третото правно основание, конкретните обстоятелства в случая, по-специално наличието или липсата на участие на дадено предприятие във всички елементи на фактическия състав на нарушението, трябва да се вземат предвид, ако не при преценката на тежестта на нарушението, най-малкото в рамките на корекцията на основния размер в зависимост от смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Всъщност това задължение е една от причините, позволили на Съда да потвърди, че понятието за едно и също продължавано нарушение не противоречи на принципа на личната отговорност за нарушенията на правото на конкуренция (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 33 по-горе, точка 84). Само критериите, посочени в параграф 29, трето тире, не могат да гарантират тази възможност. Ето защо следва да се преценят конкретните обстоятелства в настоящия случай.

128    В това отношение е безспорно, че разглежданото нарушение е претърпяло развитие във времето. Писмените споразумения са се прилагали през първия етап на нарушението от 1984 г. до началото на 90‑те години и впоследствие са били преустановени. Вторият етап от нарушението се характеризира с използването на фиктивни оферти и комисиони. Следователно делът от стойността на продажбите, който следва да се приеме въз основа на параграф 19 от Насоките от 2006 г., може по принцип да се променя във времето. Това обстоятелство също може да обоснове намаляване на глобата поради смекчаващи обстоятелства.

129    Впрочем следва да се приеме за установено, че действията, в които е участвало Team Relocations, не представляват по-леки нарушения, отколкото писмените споразумения за определяне на цени или определянето ad hoc на цени за дадени премествания. Всъщност, противно на твърденията на Team Relocations, фиктивните оферти и комисионите също са оказали влияние върху цените (вж. точка 44 по-горе). По същия начин при обстоятелствата в настоящия случай фактът, че Team Relocations не е участвало в договореностите относно комисионите за преместванията на офиси и липсата на участие в системата на фиктивните оферти преди февруари 2002 г., по-скоро нямат голямо значение за преценката на тежестта на нарушението. Същото важи и за неучастието в срещите с антиконкурентен предмет, тъй като картелът е действал чрез механизми, обезсмислящи провеждането на такива срещи.

130    Следователно Комисията е имала право да определи единна ставка за цялата продължителност на разглежданото едно и също и продължавано нарушение и да не вземе предвид развитието на това нарушение във времето като смекчаващо обстоятелство.

 Относно твърдяното разрешаване на действията

131    На трето място, що се отнася до довода, че Комисията е разрешила или насърчила практиката на фиктивните оферти, следва да се приеме, че параграф 29, последно тире от Насоките от 2006 г. предвижда, че „[о]сновният размер [на глобата] може да бъде намален[, ]когато антиконкурентното поведение на предприятието е било разрешено или насърчено от публичните органи или от законодателството“.

132    Преписката обаче не съдържа данни, че Комисията, в качеството си на институция, е разрешила, насърчила или поискала фиктивните оферти. На практика Комисията не би имала никакъв интерес да насърчава или толерира системата на фиктивните оферти, тъй като тя би засегнала нейните интереси. Фактът, че определени служители са поискали фиктивни оферти за премествания, които в крайна сметка се заплащат от Комисията, не означава, че институцията е знаела за тази практика, нито че е участвала в нея, тъй като трябва да се прави разграничение между служителите на Комисията и самата Комисия като институция.

133    Дори да се предположи, че служител на дадена институция е поискал фиктивни оферти, Team Relocations е трябвало да знае, че подобни искания не могат да бъдат отправени от името или под давлението на институциите, тъй като те явно противоречат на финансовите им интереси. Всъщност изискването за представяне на две или три оферти е специално предназначено да гарантира наличието на поне минимална конкуренция и да се избегне възможността едно-единствено предприятие за премествания едностранно да определя цената на дадено преместване.

134    Освен това самото знание за съществуването на антиконкурентни действия не предполага, че тези действия са били имплицитно „разрешени или насърчени“ от Комисията по смисъла на параграф 29, последно тире от Насоките от 2006 г. В действителност твърдяното бездействие не може да се приравни на положително действие като разрешаване или насърчаване.

135    При всички случаи следва да се приеме, че доводите на Team Relocations засягат само фиктивните оферти. Практиката на фиктивните оферти обаче е само един от компонентите на дадено едно и също и продължавано нарушение. Повдигнатите доводи не могат в никакъв случай да оправдаят плащането на комисиони.

136    Ето защо тези доводи, а следователно и шестото правно основание в неговата цялост, трябва да се отхвърлят.

7.     По седмото правно основание на Team Relocations и първото правно основание на група Amertranseuro, изведени от липсата на отговорност на Amertranseuro за извършените от Team Relocations нарушения

137    Със седмото си правно основание Team Relocations изтъква по същество, че при определянето на тавана от 10 %, предвиден в член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003, Комисията погрешно е взела предвид оборота на Amertranseuro, с довода че последното не е знаело за антиконкурентните практики на своето дъщерно дружество. Групата Amertranseuro оспорва като цяло възможността да носи отговорност за извършени от Team Relocations нарушения.

 Доводи на страните

138    Team Relocations поддържа, че е единственото юридическо лице, което може да се счита за отговорно за поведението на някои от неговите служители. Размерът на глобата обаче надхвърлял с над 60 % общия му оборот. Нито Amertranseuro, нито Trans Euro, нито Team Relocations Ltd били отговорни за тези практики. Неговите дружества майки изобщо не били запознати с отделните споразумения относно комисионите и относно фиктивни оферти, нито пък имали причини да заподозрат тяхното съществуване. В случай че Общия съд счетял, че Комисията основателно обвинява дружествата майки на Team Relocations за част от извършеното от последното дружество нарушение, то все пак поддържа, че при специфичните обстоятелства в настоящия случай не е съобразно с принципа на пропорционалност да се определи таван от 10 % от консолидирания оборот на Amertranseuro.

139    Групата Amertranseuro отбелязва, първо, че Комисията е обосновала солидарната отговорност на жалбоподателите с довода, че и трите дружества майки са в положение, което им позволява да упражняват определящо влияние върху търговската политика на Team Relocations. Все пак Съдът и Общият съд често са описвали обхвата на възможността за упражняване на определящо влияние като значително по-тесен от приетия от Комисията в съображение 394 от Решението.

140    Второ, групата Amertranseuro посочва, че твърде тясното тълкуване на възможността на дружествата майки да упражняват определящо влияние върху техните дъщерни дружества води до почти необоримата презумпция за отговорност. На практика тяхната отговорност се превръщала в обективна отговорност („strict liability“). Единствено финансовите инвеститори, които нямат интерес да определят стратегическите действия на дружествата, в които инвестират, не носели такава отговорност.

141    Трето, групата Amertranseuro счита, че Team Relocations е напълно автономно в управлението си и че никое от трите дружества майки не е знаело за разглежданите практики. Следователно те не били нарушили задължението си за полагане на дължимата грижа.

142    Четвърто, групата Amertranseuro твърди, че Комисията е приела „асиметричен“ подход по отношение на отговорността на дружествата майки в настоящия случай. За периода преди 8 септември 2000 г. тя е счела за отговорни две междинни дружества майки на Team Relocations (а именно Team Relocations Ltd и Trans Euro), но не и M. E., действителният собственик, ръководещ тази група. За сметка на това за периода след 8 септември 2000 г. Комисията е приела, че са отговорни не само двете междинни дружества майки, но и Amertranseuro, новият собственик на Trans Euro. Предвид факта, че Amertranseuro притежава целия капитал на двете междинни дружества майки, това означавало, че неговите акционери на практика са отговорни за цялото нарушение.

143    Комисията оспорва тези доводи.

 Съображения на Общия съд

144    С това правно основание Team Relocations изтъква, че Комисията е нарушила член 23 от Регламент № 1/2003 (първата част) и принципа на пропорционалност (втората част), като му е наложила глоба, чийто размер надхвърля 10 % от неговия оборот. Предвид факта, че основателността на първата част зависи от въпроса дали оборотът на Amertranseuro може да се вземе предвид за целите на определянето на тавана от 10 %, предвиден в член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003, това твърдение за нарушение следва да се разгледа заедно с първото правно основание на група Amertranseuro, изведено от невъзможността членовете на тази група да понесат отговорността за извършените от Team Relocations нарушения.

 Относно твърдението за отговорността на групата Amertranseuro за извършените от Team Relocations нарушения

145    Правото на конкуренцията на Съюза признава, че различните дружества, които принадлежат към една и съща група, представляват един стопански субект и следователно едно предприятие по смисъла на членове 81 ЕО и 82 ЕО, ако съответните дружества не определят самостоятелно поведението си на пазара (Решение на Съда от 14 юли 1972 г. по дело Imperial Chemical Industries/Комисия, 48/69, Recueil, стр. 619, точки 132 и 133 и Решение на Общия съд от 30 септември 2003 г. по дело Michelin/Комисия, T‑203/01, Recueil, стр. II‑4071, точка 290). Следователно за антиконкурентното поведение на предприятие може да отговаря друго предприятие, когато то не е определило самостоятелно поведението си на пазара, а е приложило основно указанията на второто, предвид по-специално икономическите и юридическите връзки между тях (Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 117).

146    Следователно възниква въпросът кога дадено предприятие не определя самостоятелно поведението си на пазара, а прилага основно указанията на своето дружество майка.

147    В това отношение от съдебната практика е видно, че следва да бъдат изпълнени две кумулативни предпоставки: от една страна, дружеството майка трябва да е в състояние да упражнява решаващо влияние върху своето дъщерно дружество, и от друга страна, то трябва действително да упражнява това влияние (Решение по дело Imperial Chemical Industries/Комисия, точка 147 по-горе, точка 137).

148    Що се отнася до първото условие, няма никакво съмнение, че дружеството майка може да упражнява решаващо влияние върху свое дъщерно дружество, когато — както Amertranseuro в настоящия случай — има 100 % контрол върху дъщерното си дружество, било чрез пряко участие, било непряко, чрез участия в други дружества.

149    Що се отнася до изискванията за доказване на действителното упражняване на решаващо влияние от дружеството майка върху неговото дъщерно дружество, жалбоподателите считат, че вменяването на отговорност във връзка с нарушения е възможно само ако, освен че притежава целия му капитал, дружеството майка е знаело за санкционираните практики или не се е съобразило със задължението си за полагане на дължимата грижа.

150    В съображение 386 от Решението Комисията от своя страна се позовава на съдебната практика, съгласно която в особения случай, при който дружеството майка притежава 100 % от капитала на своето дъщерно дружество, извършило нарушение, както в настоящия случай, е налице оборима презумпция, че това дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху търговската политика на своето дъщерно дружество (вж. в този смисъл Решение на Съда от 25 октомври 1983 г. по дело AEG-Telefunken/Комисия, 107/82, Recueil, стр. 3151, точка 50 и Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, C‑286/98 P, Recueil, стр. I‑9925, точка 29 и Решение на Общия съд от 20 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Recueil, стр. II‑931, точки 961 и 984 и Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, T‑112/05, Сборник, стр. II‑5049, точка 62).

151    Тази съдебна практика е потвърдена от Съда в Решение от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия (C‑97/08 P, Сборник, стр. I‑8237). Той по-специално посочва, че макар в точки 28 и 29 от Решение по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, точка 150 по-горе, да се е позовал, освен на притежаването на 100 % от капитала на дъщерното дружество, и на други обстоятелства, каквито са липсата на оспорване на влиянието, което дружеството майка упражнява върху търговската политика на своето дъщерно дружество, и общото представителство на двете дружества по време на административното производство, не по-малко вярно е, че подобни обстоятелства са споменати само с цел да се изложат всички елементи, на които Общият съд е основал своето съждение, а не с цел прилагането на презумпцията, спомената по-горе, да се постави в зависимост от представянето на допълнителни индикации, свързани с действителното упражняване на влияние от дружеството майка (точка 62 от решението).

152    В настоящия случай жалбоподателите не са успели да оборят презумпцията за решаващо влияние, тъй като техните доводи почиват на политически съображения и на обикновени твърдения, като например това за самостоятелното управление на Team Relocations. При всички случаи от съображения 490 и 491 от Решението е видно, че за да подведе Amertranseuro под отговорност за участието на Team Relocations в картела, Комисията не се е основала изключително на неоспорения факт, че Amertranseuro притежава целия капитал на Team Relocations, а също и на други фактически елементи, с които цели да докаже, че Amertranseuro е упражнявало решаващо влияние върху търговската политика на Team Relocations.

153    Така от 1994 г. до септември 2001 г. са се провеждали ежемесечни срещи, в които участвали директорите на Team Relocations и представителите на Trans Euro, натоварени с оперативното и финансово управление на белгийското дъщерно дружество, както и собственикът на група Trans Euro по това време, който е управлявал групата, носеща общата отговорност за белгийското дъщерно дружество. От 6 септември 2001 г. до септември 2003 г. са се провели неформални срещи между Team Relocations и представителя на Amertranseuro, натоварен с управлението на групата, носеща общата отговорност за белгийското дъщерно дружество. Комисията освен това установява, че Team Relocations е трябвало да представи няколко документа, по-специално годишните отчети, на Team Relocations Ltd от 1 януари 1994 г. до 7 септември 2000 г., както и на Amertranseuro, считано от 8 септември 2000 г., тоест за периода на участието му в нарушението.

154    При тези обстоятелства Комисията може да подведе под отговорност Amertranseuro за извършените от Team Relocations нарушения, тъй като жалбоподателите представляват един стопански субект и следователно едно предприятие по смисъла на общностното право на конкуренцията. Следователно оборотът на Amertranseuro може да се вземе предвид при определянето на тавана от 10 %, предвиден в член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003. Ето защо твърденията за нарушения относно вземането предвид на този оборот трябва да се отхвърлят.

 Относно твърдението за „асиметричния“ подход на Комисията

155    Групата Amertranseuro упреква Комисията, че е възприела „асиметричен“ подход, като е решила, че Amertranseuro е отговорно, считано от датата, на която е придобило група Trans Euro, тоест от 8 септември 2000 г., а не е счела за отговорен предишния собственик на група Trans Euro, M. E., за периода преди 8 септември 2000 г.

156    Доколкото групата Amertranseuro изтъква, че Комисията е трябвало да приеме и M. E. за отговорен за нарушението до 7 септември 2000 г., следва да се подчертае, че макар Комисията да е могла да го направи, жалбоподателите не могат да се позовават на факта, че не го е извършила, за да докажат незаконосъобразността на Решението. Всъщност от съдебната практика е видно, че Комисията разполага със свобода на преценка, за да приеме за отговорно за дадено нарушение, освен дружеството, което участва пряко в антиконкурентните действия, и неговото дружество майка (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия, T‑259/02—T‑264/02 и T‑271/02, Recueil, стр. II‑5169, точки 331 и 332). Тази свобода на преценка предполага също, че Комисията може да избере да адресира решението единствено до настоящите дружества майки на разглежданото предприятие, а не до предишните собственици на групата.

157    Впрочем Комисията не е включила в отговорността за разглежданото нарушение и Zenic International Holdings Ltd, настоящото дружество майка на жалбоподателите. Ето защо Решението не може да се счита за „асиметрично“.

158    Следователно това твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.

 Относно доводите по второто искане на групата Amertranseuro

159    В исканията си и в рамките на първото си правно основание групата Amertranseuro изглежда твърди, че макар от Amertranseuro да се търси отговорност само за сумата от 1,3 милиона евро, която отразява отговорността за ограничен период от време, тоест считано от 8 септември 2000 г., от него на практика се търси отговорност за целия размер на глобата, доколкото е собственик и акционер на Trans Euro и на Team Relocations Ltd.

160    Това твърдение не може да постави под въпрос законосъобразността на Решението, доколкото то се ограничава с това да опише някои от последиците, които произтичат от него за Amertranseuro. Ето защо това искане следва да се отхвърли.

 Относно твърдяната несъразмерност на наложената глоба

161    Що се отнася до втората част на правното основание на Team Relocations, достатъчно е да се направи препращане към съображенията в точка 94 по-горе, съгласно които приложената ставка от 17 % е пропорционална на действителната отговорност на Team Relocations за нарушението. Фактът, че размерът на наложената на Team Relocations глоба надхвърля 10 % от неговия оборот, не е релевантен, доколкото тази сума явно остава под прага от 10 % от оборота на групата Amertranseuro.

162    От всичко изложено по-горе следва, че седмото правно основание на Team Relocations и първото правно основание на групата Amertranseuro трябва да се отхвърлят.

8.     По осмото правно основание на Team Relocations и второто правно основание на група Amertranseuro, изведени от неплатежоспособността на жалбоподателите и от злоупотреба с власт

 Доводи на страните

163    Team Relocations твърди, че от проектоотчетите за счетоводната година, приключила на 30 септември 2007 г., е видно, че размерът на собствения капитал, като се изключат дължимите на Комисията глоби, е отрицателен, че през тази счетоводна година са понесени загуби в размер на 363 432 EUR и че брутните му възможности за самофинансиране са отрицателни. Всички активи на дружеството били заложени. То не било в състояние да осигури допълнително финансиране и следователно да плати глобата, наложена му от Комисията.

164    Според Team Relocations Комисията знаела за несигурното му финансово положение, поради което, като наложила глоба в размер, който дружеството явно не било в състояние да плати и който водел до оттеглянето му от пазара, Комисията злоупотребила с власт. Освен това Комисията нарушила принципа за равно третиране. В това отношение Team Relocations иска от Общия съд да намали глобата със сума, която отразява същите принципи като приложените от Комисията по отношение на Interdean, и да разпореди на тази институция съгласно членове 58 и 65 от Процедурния правилник да изясни факторите, които е взела предвид, за да намали глобата на Interdean със 70 %.

165    Групата Amertranseuro изтъква, че наложената на Team Relocations глоба, която се равнява на почти две трети от неговия годишен оборот, осъществен през 2006 г., и дори доближава абсолютния таван от 10 %, предвиден в Регламент № 1/2003, е напълно несъразмерна. Съгласно консолидираните финансови отчети на Amertranseuro от 30 септември 2006 г. общият дълг на групата е 35 милиона лири стерлинги (GBP). Освен това Amertranseuro посочва, че понася загуби от обичайните си дейности след данъчно облагане, че неговите нетни материални активи са с отрицателна стойност и че всички негови активи са изцяло заложени. Следователно групата не била в състояние да плати глобата от 3,49 милиона евро или да получи банкова гаранция, за да извърши плащането в по-късен момент.

166    В репликата си групата Amertranseuro добавя, че що се отнася до необходимостта от искане за прилагане на параграф 35 от Насоките от 2006 г., Комисията е трябвало да използва подхода, приет в Насоките от 1998 г., и служебно да установи невъзможността за плащане като основание за намаляване на глобата, както е правила в миналото. Освен това то настоява, че финансовото състояние на групата се е влошило още повече през счетоводната година, приключила на 30 септември 2007 г.

167    Комисията отхвърля тези доводи.

 Съображения на Общия съд

168    С последното си правно основание жалбоподателите изтъкват, че като им налага глоба, надхвърляща тяхната платежоспособност, Комисията злоупотребява с власт и нарушава параграф 35 от Насоките от 2006 г. и принципа на равно третиране.

169    Що се отнася до твърдяната злоупотреба с власт, следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика даден акт е опорочен поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и непротиворечиви доказателства изглежда, че е бил приет с единствената или поне определяща цел да постигне различни от изложените в него цели или да избегне процедура, специално предвидена от Договора, за да се противодейства на конкретните обстоятелства (вж. Решение на Съда от 13 ноември 1990 г. по дело Fedesa и др., C‑331/88, Recueil, стр. I‑4023, точка 24 и цитираната съдебна практика).

170    Впрочем в настоящия случай жалбоподателите не твърдят, че Комисията им е наложила глоба, за да постигне различни от изложените цели, а именно да приложи общностното право на конкуренцията, или за да избегне специално предвидена от Договора процедура. Следователно в Решението не е допусната злоупотреба с власт.

171    Що се отнася до намалението на глобата съгласно параграф 35 от Насоките от 2006 г., следва да се посочи, че подобно намаление е подчинено на три кумулативни условия, а именно:

–        подаването на искане по време на административното производство,

–        наличието на конкретен социален и икономически контекст и

–        неплатежоспособността на предприятието, което трябва да представи обективни доказателства, че налагането на глоба необратимо би застрашило икономическата му жизнеспособност и би довело до това неговите активи да загубят цялата си стойност.

172    Всъщност следва да се приеме за установено, че най-малко две от тези три кумулативни условия не са изпълнени. Всъщност, първо, за разлика от другите засегнати предприятия, по време на административното производство жалбоподателите не са направили никакво искане за намаление на глобата поради неплатежоспособност, въпреки че Насоките от 2006 г. предвиждат, че трябва да бъде представено такова искане. В този контекст доводът, изведен от факта, че съгласно Насоките от 1998 г. Комисията е могла служебно да установи неплатежоспособността като основание за намаляване на глобата, е ирелевантен, тъй като твърдението за нарушение на Насоките от 2006 г. не може да се основава на това. Доколкото този довод е изтъкнат в подкрепа на твърдението, че независимо от параграф 35 от Насоките от 2006 г., Комисията е задължена служебно да провери платежоспособността на засегнатите предприятия, следва да се посочи, че подобно задължение не произтича от съдебната практика.

173    С писмо, постъпило в секретариата на 6 август 2010 г., Team Relocations иска възобновяването на устната фаза на производството, с мотива че Комисията е променила практиката си относно необходимостта от подаване на искане в съответствие с параграф 35 от Насоките от 2006 г. по време на административното производство. Това искане е отхвърлено с Решение от 23 септември 2010 г., тъй като противно на твърденията на този жалбоподател, в посочените от него преписки по време на административното производство са били подадени искания. Макар в статия в пресата да е посочено, че Комисията „смята напълно да измени своите насоки“, за да може да вземе предвид промените, настъпили след приемането на решение, се налага изводът, че това изменение все още не е осъществено. При всички случаи промяната в тълкуването на Насоките от 2006 г. не може да доведе до незаконосъобразност на решение, постановено преди това изменение.

174    Второ, жалбоподателите не са оспорили констатацията на Комисията в съображение 651 от Решението, съгласно която в настоящия случай липсва „конкретен социален и икономически контекст“ по смисъла на параграф 35 от Насоките от 2006 г.

175    При тези условия и без да е необходимо да се проверява дали в настоящия случай е изпълнено третото условие, а именно твърдяната неплатежоспособност на жалбоподателите, Комисията правилно е установила, че условията за прилагане на параграф 35 от Насоките от 2006 г. не са изпълнени.

176    Що се отнася до твърдението за нарушение на принципа за равно третиране, достатъчно е да се приеме, че за разлика от Interdean, жалбоподателите не са повдигнали въпроса за неплатежоспособността си във фазата на административното производство и че не са подали искане за намаляване на тяхната глоба по тази причина. Ето защо тяхното положение не може да се сравни с това на Interdean. При тези обстоятелства следва да се посочи, че подаването на искане за намаляване на глобата представлява не просто формалност, а изискване, при липсата на което не може да бъде извършена валидна преценка на икономическото положение, тъй като в този случай Комисията не би разполагала със съществени доказателства като вътрешните данни на съответното предприятие, които да позволят оценката на неговата икономическа жизнеспособност.

177    Ето защо последното правно основание на жалбоподателите, както и искането на Team Relocations да се разпореди на Комисията да изясни факторите, които е взела предвид, за да намали глобата на Interdean със 70 %, следва да се отхвърлят.

178    С оглед на това, че не е уважено никое от правните основания на жалбоподателите, жалбите трябва да се отхвърлят изцяло.

 По съдебните разноски

179    По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбите.

2)      Осъжда Team Relocations NV, Amertranseuro International Holdings Ltd, Trans Euro Ltd и Team Relocations Ltd да заплатят съдебните разноски.

Papasavvas Wahl Dittrich

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 юни 2011 година.

Подписи

Съдържание

Факти

1.  Предмет на спора

2.  Жалбоподатели

3.  Административно производство

4.  Решението

Производство и искания на страните

От правна страна

1.  По първото правно основание, изведено от твърдението, че Team Relocations не е взело участие в описаното в Решението едно и също и продължавано нарушение

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

Относно понятието за едно и също продължавано нарушение

Относно квалификацията на разглежданите неправомерни действия

–  Относно съществуването на цялостен план, преследващ обща цел

–  Относно умишленото участие на Team Relocations в цялостния план

–  Относно знанието на Team Relocations за неправомерните действия

2.  По второто правно основание, свързано с изчисляването на стойността на продажбите на Team Relocations

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

Относно релевантната стойност на продажбите

Относно преместванията, платени от частни лица

3.  По третото правно основание, изведено от прилагането на ставка от 17 % към стойността на извършените от Team Relocation продажби за определяне на основния размер на неговата глоба

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

Относно задължението за определяне на основния размер на глобата в зависимост от индивидуалната роля на Team Relocations

Относно твърдението за нарушение на принципа на пропорционалност

Относно твърдението за липса на мотиви

4.  По четвъртото правно основание, изведено от липсата на основание за умножаване на размера, определен въз основа на стойността на продажбите, по броя на годините на участието в нарушението

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

5.  По петото правно основание, изведено от липсата на основание за налагането на допълнителен размер

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

6.  По шестото правно основание, изведено от наличието на смекчаващи обстоятелства

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

Относно участието в изготвянето на антиконкурентните договорености

Относно твърдението за ограничения характер на участието на Team Relocations в нарушението

Относно твърдяното разрешаване на действията

7.  По седмото правно основание на Team Relocations и първото правно основание на група Amertranseuro, изведени от липсата на отговорност на Amertranseuro за извършените от Team Relocations нарушения

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

Относно твърдението за отговорността на групата Amertranseuro за извършените от Team Relocations нарушения

Относно твърдението за „асиметричния“ подход на Комисията

Относно доводите по второто искане на групата Amertranseuro

Относно твърдяната несъразмерност на наложената глоба

8.  По осмото правно основание на Team Relocations и второто правно основание на група Amertranseuro, изведени от неплатежоспособността на жалбоподателите и от злоупотреба с власт

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.