РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
15 юни 2010 година
Дело F‑35/08
Dimitrios Pachtitis
срещу
Европейска комисия
„Конкурс на общо основание EPSO/AD/77/06 — Недопускане до писмен изпит вследствие на получения резултат на тестовете за достъп — Правомощия на EPSO“
Предмет: Жалба, подадена на основание на членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Pachtitis иска, първо, да се отмени решението на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) от 31 май 2007 г., с което е уведомен, че не е издържал тестовете за достъп до конкурса на общо основание EPSO/AD/77/06, второ, да се отмени решението на EPSO от 6 декември 2007 г., с което е отхвърлена административната му жалба срещу решението от 31 май 2007 г., и трето, да се отменят всички свързани с посочените решения актове
Решение: Отменя решенията на EPSO от 31 май 2007 г. и от 6 декември 2007 г., съгласно които г‑н Pachtitis е изключен от списъка на 110‑те кандидати, получили най-високи оценки на тестовете за достъп до конкурс на общо основание EPSO/AD/77/06. Осъжда Европейската комисия да заплати направените от нея и от г‑н Pachtitis съдебни разноски. Европейският надзорен орган по защита на данните, който е встъпила страна, понася направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Изрично отхвърляне на административната жалба — Решение, прието след преразглеждане на предходно решение — Допустимост
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Европейска служба за подбор на персонал (EPSO) — Правомощия — Определяне на съдържанието и проверка на тестове за достъп до конкурс — Изключване
(член 7 от приложение III към Правилника за длъжностните лица; член 2 от Решение 2002/620 на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на Съда на Европейския съюз, на Сметната палата, на Икономическия и социален комитет, на Комитета на регионите и на Европейския омбудсман)
3. Длъжностни лица — Конкурс — Понятие — Предварителен етап, включващ тестове за достъп с въпроси с избор от няколко отговора — Включване
(приложение III към Правилника за длъжностните лица)
1. Решение, с което само мълчаливо или изрично се отхвърля административна жалба, единствено потвърждава обжалвания от лицето акт или бездействие и само по себе си не представлява годен за обжалване акт. Такъв например е акт, който не съдържа какъвто и да бил нов елемент в сравнение с предходния акт с неблагоприятни последици и който следователно не го замества. При все това с оглед на съдържанието си изрично решение за отхвърляне на административна жалба е възможно да няма характер на акт, потвърждаващ оспорения акт.
Такъв например е случаят, когато решението за отхвърляне включва ново разглеждане на положението на жалбоподателя с оглед на нови фактически и правни обстоятелства или когато то изменя или допълва първоначалното решение. В тези хипотези отхвърлянето на административната жалба представлява акт, подлежащ на контрол от съда на Съюза, който следва да се произнесе по него при преценката за законосъобразността на оспорения акт и който дори може да приеме, че същият представлява акт с неблагоприятни последици, заменящ оспорения акт.
(вж. точки 37—39)
Позоваване на:
Съд — 28 май 1980 г., Kuhner/Комисия, 33/79 и 75/79, Recueil, стр. 1677, точка 9, 10 декември 1980 г., Grasselli/Комисия, 23/80, Recueil, стр. 3709, точка 18; 16 юни 1988 г., Progoulis/Комисия, 371/87, Recueil, стр. 3081, точка 17
Първоинстанционен съд — 27 юни 2000 г., Plug/Комисия, T‑608/97, Recueil FP, стp. I‑A‑125 и II‑569, точка 23; 12 декември 2002 г., Morello/Комисия, T‑338/00 и T‑376/00, Recueil FP, стp. I‑A‑301 и II‑1457, точки 34 и 35; 2 март 2004 г., Di Marzio/Комисия, T‑14/03, Recueil FP, стp. I‑A‑43 и II‑167, точка 54; 10 юни 2004 г., Eveillard/Комисия, T‑258/01, Recueil FP, стp. I‑A‑167 и II‑747, точка 31; 14 октомври 2004 г., Sandini/Съд, T‑389/02, Recueil FP, стp. I‑A‑295 и II‑1339, точка 49; 7 юни 2005 г., Cavallaro/Комисия, T‑375/02, Recueil FP, стp. I‑A‑151 и II‑673, точки 63—66
Съд на публичната служба — 9 септември 2008 г., Ritto/Комисия, F‑18/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑281 и II‑A‑1‑1495, точка 17
2. От приложение ІІІ към Правилника е видно по-специално че правната уредба на процедурата за провеждане на конкурс се основава на принципа на разделение на правомощията между органа по назначаването и конкурсната комисия. Макар да представлява проява на самоограничаване на административна власт, това нормативно установено двувластие разкрива волята на законодателя — продиктувана от съображения за запазване на прозрачността на процедурата за подбор на персонал на Съюза — да не възлага само на администрацията деликатната задача за подбор на въпросните длъжностни лица, а да включи в изпълнението ѝ посредством участие в конкурсната комисия и лица, които са извън административната йерархия, и по-специално представители на персонала.
Това разделение на правомощията не се засяга със създаването на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO), тъй като в член 2 от Решение 2002/620/ЕО относно създаването на EPSO се предвижда изрично, че в областта на конкурсите тя упражнява правомощията за подбор на персонал, предоставени на органите по назначенията. Освен това от член 7 от приложение ІІІ към Правилника следва, че по отношение на провеждането на конкурси за назначаване на длъжностни лица задачите на EPSO са основно от организационен характер. В това отношение нито изборът, нито оценяването на темите за въпросите, поставени в рамките на даден конкурс, са от компетентността на EPSO.
В заключение, независимо че естеството на поверените на EPSO задачи я превръща във важен фактор при определянето и прилагането на политиката на Съюза в областта на подбора на персонал, нейната роля при провеждането на конкурси за назначаване на длъжностни лица — макар и значителна, доколкото оказва съдействие на конкурсната комисия — остава при всяко положение второстепенна в сравнение с ролята на последната, като EPSO не би могла да я замести.
Поради това решение, с което EPSO отстранява кандидат в конкурс, с мотива че получените от него оценки на тестовете за достъп не са достатъчни, следва да бъде отменено. Всъщност, дори да е вярно, че проверяването на тези тестове, състоящи се от въпроси с избор от няколко отговора, се извършва от компютър и следователно почива на автоматизирана процедура без възможност за субективна преценка, това не променя обстоятелството, че провеждането на тази автоматизирана процедура предполага вземане на решения по същество, що се отнася до определянето на степента на трудност на въпросите, поставени в тестовете за достъп, и до неутрализирането на определени въпроси. Без обаче промяна в Правилника, с която да се предостави право на EPSO да изпълнява задачи, свързани с определянето на съдържанието на изпитите и проверката им, очевидно става дума за задачи, които обичайно са в правомощията на конкурсната комисия.
(вж. точки 50, 56—58, 63, 65 и 70)
3. Предварителен етап на процедура за провеждане на конкурс, който етап води до отстраняване на повече от 90 % от взелите участие в него кандидати, и то не по формални причини, а поради това че не са се представили удовлетворително на тестовете за достъп, представлява част от самия конкурс. „Конкурсната“ същност на тези тестове за достъп е още по-явна, когато, за да се премине на втория етап на конкурса, не е достатъчно получаването на средната оценка на въпросните тестове, а е необходимо класиране сред получилите най-високи оценки кандидати. Тази съревнователна същност на тестовете от предварителния етап обаче е присъща на самото понятие за конкурс.
(вж. точки 61 и 62)
Позоваване на:
Съд — 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, Recueil, стр. I‑3423, точка 28
Първоинстанционен съд — 2 май 2001 г., Giulietti и др./Комисия, T‑167/99 и T‑174/99, Recueil FP, стp. I‑A‑93 и II‑441, точка 81