РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)
8 ноември 2018 година(*)
„Директива 2010/30/ЕС — Посочване на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите — Делегиран регламент на Комисията за допълване на Директивата — Енергийно етикетиране на прахосмукачки — Съществен елемент на акт за делегиране“
По дело T‑544/13 RENV,
Dyson Ltd, установено в Malmesbury (Обединено кралство), за което се явяват F. Carlin, barrister, E. Batchelor и M. Healy, solicitors, подпомагани от A. Patsa, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват L. Flynn, K. Herrmann и K. Talabér-Ritz, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) № 665/2013 на Комисията от 3 май 2013 година за допълване на Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на енергийното етикетиране на прахосмукачки (OВ L 192, 2013 г., стр. 1),
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
състоящ се от: D. Gratsias, председател, I. Labucka (докладчик) и I. Ulloa Rubio, съдии,
секретар: N. Schall, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 март 2018 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Жалбата по настоящото дело има за предмет искане за отмяна, подадено от жалбоподателя, Dyson Ltd, дружество по английското право, което има 4400 наети на работа лица по света и което проектира, произвежда и продава, в повече от шестдесет страни, битови прахосмукачки, чийто събирателен съд за прах функционира без торба, на Делегиран регламент (ЕС) № 665/2013 на Комисията от 3 май 2013 година за допълване на Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на енергийното етикетиране на прахосмукачки (OВ L 192, 2013 г., стр. 1, наричан по-нататък „обжалваният регламент“).
Правна рамка
2 Обжалваният регламент е приет от Европейската комисия с цел да се допълни Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите (OВ L 153, 2010 г., стр. 1), по отношение на енергийното етикетиране на прахосмукачки.
Директива 2010/30
3 Член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/30 „установява рамка за хармонизирането на националните мерки по отношение на информацията за крайните ползватели, особено посредством етикети и стандартна информация за продуктите, по отношение на консумацията на енергия и когато е приложимо, на други основни ресурси при употреба, както и допълнителна информация, касаеща продукти, свързани с енергопотреблението, като по този начин позволява на крайните ползватели да избират по-ефективни продукти“, и се прилага „за продукти, свързани с енергопотреблението, които при употреба оказват значително пряко или непряко въздействие върху консумацията на енергия и когато е приложимо, на други основни ресурси“.
4 Според член 5, буква a) от Директива 2010/30 държавите членки гарантират, че „доставчиците, които предлагат на пазара или въвеждат в експлоатация продукти, попадащи в обхвата на даден делегиран акт, поставят етикети и фишове в съответствие с […] директива и делегирания акт“.
5 Член 10 от Директива 2010/30, озаглавен „Делегирани актове“, гласи:
„1. Комисията установява подробните изисквания относно етикетите и фишовете в делегирани актове в съответствие с членове 11, 12 и 13 по отношение на всеки вид продукт съгласно настоящия член.
Когато даден продукт отговаря на критериите, изброени в параграф 2, той попада в обхвата на делегиран акт в съответствие с параграф 4.
Разпоредбите в делегираните актове по отношение на информацията за консумацията на енергия и за други основни ресурси при употреба, посочвана върху етикета и във фиша, дават възможност на крайните ползватели да направят по-добре информиран избор и позволяват на органите за пазарен надзор да проверяват дали продуктите съответстват на представената информация.
Когато делегиран акт съдържа разпоредби по отношение както на енергийната ефективност на даден продукт, така и на консумацията му на основни ресурси, оформлението и съдържанието на етикета подчертават енергийната ефективност на продукта.
2. Критериите, посочени в параграф 1, са следните:
а) съгласно най-новите налични данни и предвид предлаганите на пазара на Съюза количества продуктите имат значителен потенциал за икономия на енергия и когато това е приложимо, на други основни ресурси;
б) продуктите с равностойна функционалност, налични на пазара, имат големи различия в съответните стойности на показателите;
в) Комисията отчита съответното законодателство на Съюза и актовете на саморегулиране, като доброволни споразумения, които се очаква да доведат по-бързо или с по-малки разходи до постигане на целите на политиката в сравнение със задължителните изисквания.
3. Когато изготвя проект на делегиран акт, Комисията:
а) отчита екологичните параметри, определени в приложение I, част 1 от Директива 2009/125/ЕО, които са идентифицирани като значими в съответната мярка за изпълнение, приета съгласно Директива 2009/125/ЕО, и които са от значение за крайния ползвател при употребата на продукта;
б) оценява въздействието на акта върху околната среда, крайните ползватели и производителите, включително върху малките и средните предприятия (МСП), по отношение на конкурентоспособността, включително на пазарите извън Съюза, и по отношение на иновациите, достъпа до пазари и разходите и ползите;
в) извършва подходящи консултации със заинтересованите лица;
г) определя датата или датите за изпълнение, както и въвежданите на етапи или преходни мерки или периоди, като отчита по-специално възможното влияние върху МСП или върху някои специфични групи продукти, произвеждани главно от МСП.
4. В делегираните актове се посочват по-специално:
а) точното определение на вида продукти, който да бъде включен;
б) стандартите или методите на измерване, които да се използват за получаване на информацията, посочена в член 1, параграф 1;
в) елементите на техническата документация, изисквана съгласно член 5;
г) оформлението и съдържанието на етикета, посочен в член 4, който има, доколкото е възможно, еднакво оформление при всички групи продукти и във всички случаи, се виждат ясно и са четливи. В обозначението на етикета се запазва като основа класификацията от „A“ до „G“; степените на класификация отговарят на значителна икономия на енергия и разходи от гледна точка на крайния ползвател.
Могат да се добавят три допълнителни класа, ако технологичният напредък го налага. Тези допълнителни класове ще бъдат „А+“, „А++“ и „"А+++“ за класа с най-висока ефективност. По принцип общият брой класове ще бъде ограничен до седем, освен ако има още класове, които да са запълнени.
Цветовата схема включва не повече от седем различни класа от тъмнозелено до червено. Цветовият код само за класа с най-висока ефективност е винаги тъмнозелено. Ако има повече от седем класа, може да се дублира само червеният цвят.
Прави се преглед на класификацията, по-специално когато значителна част от продуктите на вътрешния пазар достигнат най-високите класове енергийна ефективност и когато може да бъде постигната допълнителна икономия чрез по-нататъшна диференциация на продуктите.
Подробни критерии за евентуална нова класификация на продуктите ще се определят, където е подходящо, според конкретния случай в съответния делегиран акт;
д) […]
е) съдържанието и където е подходящо, формата и други елементи от фиша или друга информация, посочена в член 4 и член 5, буква в). Информацията на етикета се съдържа и във фиша;
ж) специфичното съдържание на етикета за реклама, включващо съответно енергийния клас и стойностите на друг подобен показател или други подобни показатели на продукта в четлива и добре видима форма;
з) срокът на класификацията за целите на етикетирането, където е подходящо, в съответствие с буква г);
и) нивото на точност на данните върху етикетите и във фишовете;
й) датата за оценката и за евентуалното преразглеждане на делегирания акт, като се отчита темпът на техническия напредък“.
6 Член 11 от Директива 2010/30, озаглавен „Упражняване на делегирането“, уточнява следното:
„1. Правомощията да приема делегираните актове, посочени в член 10, се предоставят на Комисията за срок от пет години, считано от 19 юни 2010 г. Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия не по-късно от шест месеца преди края на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се подновява автоматично за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не го оттеглят в съответствие с член 12.
2. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.
[…]“.
Обжалваният регламент
7 За да допълни Директива 2010/30 по отношение на енергийното етикетиране на прахосмукачки, на 3 май 2013 г. Комисията приема обжалвания регламент.
8 Съгласно член 1, параграф 1 от обжалвания регламент той „определя изисквания за етикетирането и предоставянето на допълнителна продуктова информация за прахосмукачки, захранвани от електрическата мрежа, включително за хибридните прахосмукачки“.
9 Член 3 от обжалвания регламент, озаглавен „Отговорности на доставчиците и времеви график“, гласи:
„1. Доставчиците гарантират, че от 1 септември 2014 г.:
а) всяка прахосмукачка се доставя с отпечатан етикет във формата и с данните, посочени в приложение II;
б) се предоставя продуктов фиш съгласно приложение III;
в) на органите на държавите членки и на Комисията при поискване се предоставя техническата документация съгласно приложение IV;
г) във всяка реклама за конкретен модел прахосмукачка е посочен класът на енергийна ефективност, ако рекламата включва информация, свързана с консумацията на енергия или с цената;
д) във всички рекламни материали с технически характер, които посочват специфичните технически параметри на конкретен модел прахосмукачка, е посочен класът на енергийна ефективност на този модел.
2. Използва се форматът на етикета, определен в приложение II, съгласно следния график:
а) за прахосмукачки, пускани на пазара от 1 септември 2014 г., етикетите трябва да са в съответствие с етикет 1 от приложение II;
б) за прахосмукачки, пускани на пазара от 1 септември 2017 г., етикетите трябва да са в съответствие с етикет 2 от приложение II“.
10 В член 5 от обжалвания регламент, озаглавен „Методи на измерване“, се уточнява, че „предоставяната по членове 3 и 4 информация трябва да е получена чрез надеждни, точни и възпроизводими методи на измерване и изчисляване, които са съобразени с общопризнатото съвременно техническо равнище на методите на измерване и изчисляване, определени в приложение VI“.
11 Член 7 от обжалвания регламент, озаглавен „Изменение“, предвижда:
„Комисията следва да преразгледа настоящия регламент с оглед на техническия напредък не по-късно от пет години след влизането му в сила. При преразглеждането следва да се оценят по-специално контролните допустими отклонения, посочени в приложение VII, дали акумулаторните прахосмукачки с нормална големина следва да бъдат включени в обхвата, както и дали е възможно за годишната консумация на енергия, за събирането и обратното изпускане на прах да се използват измервания при отчасти пълен, а не празен събирателен съд за прах“.
12 В точка 1 от приложение VI към обжалвания регламент се уточнява:
„При измерванията и изчисленията за установяване и проверка на съответствието с изискванията на настоящия регламент следва да се използват надеждни, точни и възпроизводими методи, които са съобразени с общопризнатите съвременни методи за измерване и изчисляване, включително хармонизирани стандарти, чиито номера са публикувани за тази цел в Официален вестник на Европейския съюз. Те трябва да са съобразени с техническите определения, условия, формули и параметри, описани в настоящото приложение“.
13 Обжалваният регламент е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 13 юли 2013 г.
Производство пред Общия съд и пред Съда
14 На 7 октомври 2013 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба, с която иска отмяната на обжалвания регламент.
15 В подкрепа на жалбата си в първоинстанционното производство жалбоподателят изтъква три основания, първото от които е липса на компетентност на Комисията, второто е липса на мотиви на обжалвания регламент, а третото — нарушение на принципа на равно третиране.
16 Комисията представя писмена защита в секретариата на Общия съд на 18 ноември 2013 г., с която иска от Общия съд да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
17 С решение от 11 ноември 2015 г., Dyson/Комисия (T‑544/13, наричано по-нататък „първоначалното съдебно решение“, EU:T:2015:836) Общият съд отхвърля жалбата и осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
18 С жалба, подадена в секретариата на Съда на 25 януари 2016 г., жалбоподателят оспорва първоначалното съдебно решение.
19 С решение от 11 май 2017 г., Dyson/Комисия (C‑44/16 P, наричано по-нататък „решението в производството по обжалване“, EU:C:2017:357) Съдът отменя първоначалното съдебно решение в частта му, с която отхвърля първата част на първото основание и третото основание, изтъкнати в първоинстанционното производство, и връща делото на Общия съд за произнасяне по първата част на първото основание и по третото основание, изтъкнати в първоинстанционното производство, без да се произнася по съдебните разноски.
Производство и искания на страните след връщането на делото за ново разглеждане
20 След решението на Съда в производството по обжалване и съгласно член 215 от Процедурния правилник на Общия съд делото е разпределено на пети състав на Общия съд.
21 Съгласно член 217, параграф 1 от Процедурния правилник жалбоподателят и Комисията представят в определените срокове писмените си становища относно изводите, които следва да се направят въз основа на съдебното решение по жалбата с оглед на решаването на спора.
22 Съгласно член 217, параграф 3 от Процедурния правилник жалбоподателят подава молба да му бъде разрешено да представи допълнително писмено становище към писменото становище на Комисията.
23 С решение на председателя на пети състав на Общия съд от 9 август 2017 г. Общият съд отхвърля молбата на жалбоподателя.
24 Съгласно член 67, параграф 2 от Процедурния правилник жалбоподателят иска от Общия съд да разгледа настоящото дело с предимство.
25 С решение на председателя на пети състав на Общия съд от 9 август 2017 г. Общият съд решава да разгледа настоящото дело с предимство.
26 Съгласно член 106, параграф 2 от Процедурния правилник жалбоподателят и Комисията са направили, съответно на 29 и на 30 август 2017 г., искане да бъдат изслушани в съдебното заседание.
27 С писмо от 21 февруари 2018 г. жалбоподателят моли за разрешение да използва технически средства на съдебното заседание, за да подкрепи пледоарията си с PowerPoint презентация.
28 С решение на председателя на пети състав на Общия съд от 26 февруари 2018 г. Общият съд разрешава на жалбоподателя да използва исканите технически средства.
29 Без да предяви официално възражение срещу използването на технически средства в съдебното заседание, Комисията иска от Общия съд да разпореди на жалбоподателя да посочи ясно в PowerPoint презентацията си точките от преписката, на които се прави позоваване, под страх от недопустимост.
30 От друга страна, Комисията иска от Общия съд да разпореди на жалбоподателя да представи копие от презентацията PowerPoint два работни дни преди съдебното заседание.
31 С процесуално-организационно действие от 7 март 2018 г. Общият съд (пети състав) иска от жалбоподателя да представи преди съдебното заседание разпечатка от PowerPoint презентацията.
32 На 12 март 2018 г. жалбоподателят представя в секретариата на Общия съд разпечатка от PowerPoint презентацията.
33 Пледоариите на страните са изслушани в съдебно заседание на 13 март 2018 г.
34 В хода на съдебното заседание Комисията изтъква, че диаграмите във връзка с третото основание за обжалване, съдържащи се в PowerPoint презентацията, не съответстват на преписката по дело T‑544/13 и на настоящото дело, и иска от Общия съд да се отхвърлят като недопустими.
35 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалвания регламент,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
36 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По обхвата на жалбата след връщане на делото за ново разглеждане
37 В подкрепа на жалбата си в първоинстанционното производство жалбоподателят изтъква три основания. Първото основание е изведено от липса на компетентност на Комисията, второто — от липса на мотиви на обжалвания регламент, а третото — от нарушение на принципа на равно третиране.
38 В решението по жалбата Съдът, от една страна, отменя първоначалното съдебно решение в частта, в която Общият съд е отхвърлил първата част от първото основание и третото основание, изтъкнати в първоинстанционното производство, а от друга страна, връща делото на Общия съд за ново произнасяне по първата част от първото основание и по третото основание, изтъкнати в първоинстанционното производство (решение в производството по обжалване, диспозитив, т. 1 и 2).
39 Що се отнася до първото основание за обжалване, обхватът на отмяната на първоначалното решение е ограничен до първата му част.
40 Съдът приема, че подадената от жалбоподателя жалба не цели да оспори съображенията на Общия съд, довели до отхвърлянето на втората част на това основание (решение в производството по обжалване, т. 48).
41 Ето защо в настоящото производство следва да се разгледа единствено законосъобразността на обжалвания регламент с оглед на първата част на първото основание и третото основание.
По първото основание за обжалване, изведено от липса на компетентност на Комисията
По квалификацията на първото основание за обжалване
42 В решението в производството по обжалване Съдът постановява, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е пропуснал да се произнесе по едно от основанията, изтъкнати в жалбата (решение в производството по обжалване, т. 54).
43 Тази грешка при прилагане на правото според Съда произтича от преквалификацията от Общия съд на първото основание за обжалване, тъй като според Общия съд жалбоподателят не се позовава на самата липса на компетентност на Комисията, що се отнася до приемането на обжалвания регламент, а по-скоро по същество оспорва упражняването на тази компетентност. Следователно Общият съд е приел, че първото основание за обжалване по същество е изведено от явна грешка в преценката (решение в производството по обжалване, т. 51).
44 Въпреки това според Съда от жалбата безспорно следва, че първото основание за отмяна е изведено от твърдението, че Комисията не е компетентна да приеме обжалвания регламент (решение в производството по обжалване, т. 50).
45 По-конкретно, според Съда жалбоподателят по същество упреква Комисията, че като е приела обжалвания регламент, е нарушила съществен елемент от акта за делегиране на правомощия, като е избрала за метод за изчисление на енергийната ефективност на прахосмукачките, основан на тестове, проведени с празен събирателен съд, въпреки че член 10 от Директива 2010/30 изисква този метод да отразява обичайните условия на използване (решение в производството по обжалване, т. 50).
46 Съдът добавя, че обхватът на дискреционната власт, предоставена чрез акта за делегиране на правомощия, е отделен правен въпрос от този за зачитането на границите на възложените с този акт правомощия (решение в производството по обжалване, т. 52).
47 Следователно съгласно решението в производството по обжалване следва да се приеме, че първото основание за обжалване е изведено от нарушение от страна на Комисията на съществен елемент от акта за делегиране на правомощия, съдържащ се в Директива 2010/30, а не от явна грешка в преценката на Комисията при приемането на обжалвания регламент.
По първата част от първото основание за обжалване, изведена от нарушение от страна на Комисията на съществен елемент от акта за делегиране на правомощия, съдържащ се в Директива 2010/30
48 С първата част от първото основание за обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваният регламент въвеждал в заблуждение потребителите, що се отнася до енергийната ефективност на прахосмукачките, тъй като ефективността на почистване се измервала с тестове с празен събирателен съд и следователно тестовете не били проведени „при употреба“, така че обжалваният регламент нарушавал съдържанието, целите и общата структура на Директива 2010/30, що се отнася до енергийната ефективност на прахосмукачките.
49 За да направи извод за липса на компетентност на Комисията, жалбоподателят най-напред отбелязва, че целта на Директива 2010/30 е насърчаване на енергийната ефективност чрез предоставяне на крайните потребители на точна информация за потреблението на енергия и други основни ресурси „при употреба“.
50 Така, целта на Директива 2010/30 била, от една страна, да даде възможност на крайните потребители да избират по-ефективни продукти и от друга страна, да се създадат стимули за производителите на прахосмукачки да предприемат мерки, насочени към намаляване на потреблението на енергия.
51 На следващо място, жалбоподателят твърди, че обжалваният регламент не отговаря нито на съдържанието, нито на целите, нито на общата структура на Директива 2010/30.
52 Според жалбоподателя обжалваният регламент не позволява предоставянето на точна информация на потребителите относно енергийната ефективност, при положение че от една страна, тестовете за отчитане на енергийната ефективност на прахосмукачките, предвидени в обжалвания регламент, водят до погрешни резултати, в смисъл че тези тестове са направени с празен събирателен съд, а не с пълен събирателен съд, и от друга страна, че тестовете, направени с празен събирателен съд, не отчитат правилно енергийната ефективност на прахосмукачките, доколкото тези тестове не са направени в реални условия на употреба.
53 От друга страна, обжалваният регламент не насърчавал производителите да избират най-добрите проектни решения, тъй като те нямат стимул да инвестират в преодоляване на загубата на смукателна способност и по този начин да се намали потреблението на енергия в резултат на пълен събирателен съд.
54 На последно място, жалбоподателят поддържа, че обжалваният регламент може да доведе до увеличено потребление на енергия, докато целта на Директива 2010/30 е намаляването на потреблението на енергия.
55 В становището си по решението в производството по обжалване жалбоподателят тълкува това решение в смисъл, че Общият съд следва да провери дали Комисията може да докаже, че при приемането на обжалвания регламент не е можело да се използва никакъв научно обоснован метод за определяне на енергийната ефективност на прахосмукачка с пълен събирателен съд, освен ако Комисията не извърши „превишаване на правомощията си“.
56 Жалбоподателят добавя, че Комисията признава, че проведен с пълен събирателен съд тест е достатъчно надежден, точен и възпроизводим, че този метод е подложен на „многолабораторни“ изпитвания, удостоверяващи възпроизводимия му характер, че национални органи и национални юрисдикции са признали, че тестовете с пълен събирателен съд имат научна стойност и че Комисията трябвало да продължи разработването на метод на изчисление, основан на тестове с пълен събирателен съд.
57 В становището си по решението в производството по обжалване, Комисията тълкува това решение в смисъл, че Общият съд следва да прецени дали възприетият в обжалвания регламент метод е възможно най-близък до реалните условия на употреба към датата на приемане на обжалвания регламент.
58 Комисията твърди, че е действала в пределите на компетенциите си по отношение на съществен елемент на Директива 2010/30, а именно приемането на метод за изпитване възможно най-близък до реалните условия на употреба.
59 Това следвало от мандата, възложен на Европейския комитет за стандартизация в електротехниката (Cenelec), от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, сключено с него, и от последващите проучвания, доколкото, без предварително да налагат какъвто и да било конкретен метод, всички проучвания, проведени от Cenelec, достигали до заключението, че единствено тест с празен събирателен съд може да представи научно сравними резултати между няколко лаборатории.
60 Този извод не може да бъде оборен според Комисията от факта, че той допуска тест с пълен събирателен съд за изпитване на устойчивостта на двигателя, предвидено в Регламент (ЕС) № 666/2013 на Комисията от 8 юли 2013 година за прилагане на Директива № 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на прахосмукачки (ОВ L 192, 2013 г., стр. 24).
61 Така в рамките на първото основание, изведено от липса на компетентност на Комисията, в първата част на това правно основание жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила делегираните правомощия, произтичащи от член 10, параграф 1 от Директива 2010/30.
62 Ето защо, на първо място, следва да се провери дали обжалваният регламент нарушава съществени елементи на Директива 2010/30 с оглед на нейното съдържание и при утвърдителен отговор да се провери, на второ място, въздействието от това.
63 На първо място, се налага констатацията, че в решението в производството по обжалване Съдът постановява именно че информирането на потребителите за енергийна ефективност на продуктите при употребата им, както следва от член 1 и член 10, параграф 1, трета алинея от Директива 2010/30, представлява основната цел на посочената директива и отразява политически избор, който спада към отговорностите на законодателя на Европейския съюз (решение в производството по обжалване, т. 64).
64 Всъщност, от една страна, от съображения 5 и 8 от Директива 2010/30 личи, че „предоставянето на точна, подходяща и съпоставима информация за конкретната консумация на енергия“ от продукти „играе основна роля за действието на пазарните сили“, а оттам и за насочването на потребителите към продукти, които „при употреба консумират […] по-малко енергия“ (решение в производството по обжалване, т. 64).
65 От друга страна, член 1, параграф 1 от Директива 2010/30 предвижда, че тя цели да установи рамка за хармонизирането на националните мерки по отношение на информацията за крайните ползватели относно консумацията на енергия „при употреба“, така че да им даде възможност да избират „по-ефективни“ продукти (решение в производството по обжалване, т. 64).
66 Освен това, както следва от решението в производството по обжалване, тълкуването на съдържащия се в член 10, параграф 1, трета алинея от Директива 2010/30 израз „при употреба“ в смисъл, че се отнася до нормалните условия на употреба, не представлява „прекалено широко“ тълкуване на член 10 от тази директива, а отразява действителния смисъл на това уточнение (решение в производството по обжалване, т. 66).
67 Тази констатация не може да бъде поставена под съмнение, според решението в производството по обжалване, от факта, че обжалваният регламент цели само да допълни, а не да измени директивата (решение в производството по обжалване, т. 65).
68 Ето защо според Съда от гореизложеното следва, че за да не пренебрегне основен елемент от Директива 2010/30, Комисията е била длъжна да приеме в рамките на обжалвания регламент метод за изчисление, който позволява измерване на енергийната ефективност на прахосмукачките при условия възможно най-близки до нормалната употреба, което предполага събирателният съд на прахосмукачката да е пълен до определено равнище, при отчитане все пак на изискванията, свързани с научната стойност на получените резултати и с точността на информацията, която се предоставя на потребителите, а именно така както са посочени в съображение 5 и член 5, буква б) от тази директива (решение в производството по обжалване, т. 68).
69 В това отношение от точка 68 от решението в производството по обжалване, следва, че за да може възприетият от Комисията метод да е в съответствие със съществени елементи на Директива 2010/30, трябва да са изпълнени две кумулативни условия.
70 От една страна, за да се измери енергийната ефективност на прахосмукачките при възможно най-близки до реалните условия за употреба, събирателният съд на прахосмукачките трябва да е напълнен до определено ниво.
71 От друга страна, възприетият метод трябва да отговаря на определени изисквания, свързани с научната валидност на получените резултати и с точността на предоставената на потребителите информация.
72 В разглеждания случай обаче, видно както от член 7 от обжалвания регламент, така и от цялата преписка по настоящото дело, Комисията е възприела метод за изчисление на енергийната ефективност на прахосмукачките, основан на празен събирателен съд.
73 Ето защо следва да се констатира, че първото условие, предвидено в акта за делегиране на правомощия, тълкуван в решението в производството по обжалване, не е изпълнено.
74 Тази констатация е достатъчна, за да се заключи, че Комисията е нарушила съществен елемент от акта за делегиране на правомощия.
75 В действителност, доколкото възприетият от Комисията метод не отговаря на първото условие, не е необходимо произнасяне по въпроса дали този метод отговаря на второто условие, предвидено в акта за делегиране на правомощия, съдържащ се в Директива 2010/30.
76 Освен това, макар никой друг метод за изчисляване при пълен събирателен съд до определено ниво да не отговаря на изискванията, свързани с научната валидност на получените резултати и с точността на предоставяната на потребителите информация, Комисията все пак е била в състояние да упражни правото си на законодателна инициатива съгласно член 289, параграф 1 ДФЕС, за да предложи на законодателя на Съюза изменение на акта за делегиране на правомощия.
77 Следователно първата част от първото правно основание следва да бъде уважена.
78 На второ място, според съдебната практика самото обстоятелство, че приема по същество основание, на което жалбоподателят се позовава в подкрепа на своята жалба за отмяна, не допуска Общият съд автоматично да отмени обжалвания акт в неговата цялост. Всъщност цялостната отмяна не може да се приеме, когато явно личи, че посоченото основание, което се отнася единствено до специфичен аспект на обжалвания акт, може да е основа само за частична отмяна (решение от 11 декември 2008 г., Комисия/Département du Loiret, C‑295/07 P, EU:C:2008:707, т. 104).
79 Действително според постоянната съдебна практика частичната отмяна на акт на Съюза е възможна само ако частта, за която се иска отмяна, може да бъде отделена от останалата част на акта. Това условие за отделимост не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта води до изменение на неговата същност (вж. решение от 11 декември 2008 г., Комисия/Département du Loiret, C‑295/07 P, EU:C:2008:707, т. 105 и 106 и цитираната съдебна практика)
80 В разглеждания случай се налага констатацията, че частичната отмяна на обжалвания регламент, а именно единствено в частта, в която Комисията е възприела метод на изчисление въз основа на празен събирателен съд, не може да се приеме.
81 Всъщност този последен елемент е неотделим от останалата част на акта, доколкото цялата информация, която трябва да бъде отразена върху енергийното етикетиране на прахосмукачките, трябва да бъде събирана въз основа на този метод на изчисление.
82 Поради това обжалваният регламент следва да бъде отменен в неговата цялост, без да е необходимо произнасяне по третото основание за обжалване, както и по твърденията за недопустимост на диаграмите, представени по време на съдебното заседание, които са във връзка с третото основание за обжалване.
По съдебните разноски
83 Съгласно член 219 от Процедурния правилник в съдебните актове на Общия съд, постановени след отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, той се произнася по съдебните разноски по образуваните пред него производства, от една страна, и по производството по обжалване пред Съда, от друга страна.
84 По смисъла на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да понесе, освен собствените си разноски, и разноските на жалбоподателя в съответствие с исканията на последния, включително съдебните разноски, свързани с производството по обжалване пред Съда.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
реши:
1) Отменя Делегиран регламент (ЕС) № 665/2013 на Комисията от 3 май 2013 година за допълване на Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на енергийното етикетиране на прахосмукачки.
2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски, включително разноските, свързани с производството по обжалване пред Съда.
Gratsias | Labucka | Ulloa Rubio |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 8 ноември 2018 година.
Подписи