Преюдициално запитване от Cour constitutionnelle (Белгия), постъпило на 31 октомври 2019 г. — Ligue des droits humains/Conseil des ministres
(Дело C-817/19)
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Cour constitutionnelle
Страни в главното производство
Жалбоподател: Ligue des droits humains
Ответник: Conseil des ministres
Преюдициални въпроси
Трябва ли член 23 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)1 във връзка с член 2, параграф 2, буква г) от този регламент да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на национално законодателство като Закона от 25 декември 2016 г. относно обработването на резервационни данни на пътници, който транспонира Директива (ЕС) 2016/681 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно използването на резервационни данни на пътниците с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления2 , както и Директива 2004/82/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно задължението на превозвачите да съобщават данни на пътниците3 и Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите членки и за отмяна на Директива 2002/6/ЕО4 ?
Съвместимо ли е приложение I към Директива 2016/681 с член 7, член 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз в смисъл, че изброените в него данни са с много широк обхват — по-специално посочените в точка 18 от приложение I към Директива 2016/681 данни, които надхвърлят тези по член 3, параграф 2 от Директива 2004/82 — и доколкото, взети заедно, те биха могли да разкрият чувствителни данни и по този начин да надхвърлят границите на „строго необходимото“?
Съвместими ли са точки 12 и 18 от приложение I към Директива 2016/681 с член 7, член 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото с оглед на изразите „[по-специално]“ и „включително“ данните, до които се отнасят, са посочени примерно и неизчерпателно, като по този начин не е спазено изискването за точност и яснота на правилата за намеса в правото на зачитане на личния живот и в правото на защита на личните данни?
Съвместими ли са член 3, точка 4 от Директива 2016/681 и приложение I към същата директива с член 7, член 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото системата за общо събиране, предаване и обработване на данните за пътниците, които се въвеждат с тези разпоредби, се отнася до всяко лице, което използва съответното транспортно средство, без оглед на каквито и да било обективни критерии, позволяващи да се приеме, че това лице може да представлява риск за обществената сигурност?
Трябва ли член 6 от Директива 2016/681 във връзка с член 7, член 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като оспорвания закон, в който се предвижда като цел на обработването на „PNR“ данни да се извършва контрол на съответните дейности от разузнавателните служби и службите за сигурност, като по този начин посочената цел се включва в рамките на предотвратяването, разкриването разследването и наказателното преследване на терористични престъпления и тежки престъпления?
Съвместим ли е член 6 от Директива 2016/681 с член 7, член 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото предварителната оценка, която предвижда посредством взаимозависимост между бази данни и предварително установени критерии, се прилага систематично и общо към данните за пътниците, без оглед на каквито и да било обективни критерии, позволяващи да се приеме, че тези пътници могат да представляват риск за обществената сигурност?
Може ли понятието „друг компетентен национален орган“ в член 12, параграф 3 от Директива 2016/681 да се тълкува в смисъл, че се отнася до ЗДП, създадено със Закона от 25 декември 2016 г., което поради това би могло да разреши достъпа до „PNR“ данните след изтичането на шестмесечен срок в рамките на ad hoc търсения?
Трябва ли член 12 от Директива 2016/681 във връзка с член 7, член 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като оспорвания закон, който предвижда общ срок от пет години за съхраняване на данните, без да се прави разграничение дали при предварителната оценка се установява, че съответните пътници могат да представляват риск за обществената сигурност?
а) В съответствие ли е Директива 2004/82 с член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз и с член 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото предвидените в нея задължения се прилагат за полети в рамките на Европейския съюз?
б) Трябва ли Директива 2004/82, тълкувана във връзка с член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз и с член 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като оспорвания закон, който за целите на борбата с незаконната имиграция и подобряването на граничния контрол разрешава система за събиране и обработване на данните за пътниците „към, от и преминаващи през територията на страната“, което би могло да доведе до непряко възстановяване на контрола на вътрешните граници?
Ако въз основа на отговорите на предходните преюдициални въпроси Cour constitutionnelle би трябвало да стигне до извода, че оспорваният закон, с който по-специално се транспонира Директива 2016/681, не е в съответствие с едно или повече задължения, произтичащи от посочените в тези въпроси разпоредби, може ли да се запазят временно последиците от Закона от 25 декември 2016 г. относно обработването на данни за пътниците с цел да се избегне правна несигурност и да се позволи вече събраните и съхранявани данни да могат да продължат да се използват за целите на закона?
____________
1 ОВ L 119, 2016 г., стр. 1.
2 ОВ L 119, 2016 г., стр. 132.
3 ОВ L 261, 2004 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 40
4 ОВ L 283, 2010 г., стр. 1.