РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
8 декември 2014 година
Дело F‑4/13
Michael Cwik
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Процедура по атестиране за 1995/1997 г. — Изпълнение на решение на Първоинстанционния съд — Искане за отмяна на атестационния доклад — Липса на сезиране на съвместния комитет по атестирането — Забавяне при приемането на атестационния доклад — Иск за обезщетение за вреди“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Cwik иска, от една страна, отмяната на решението на Европейската комисия от 12 март 2012 г. за окончателно изготвяне на атестационния доклад за периода от 1 юли 1995 г. до 30 юни 1997 г. в изпълнение на решение Cwik/Комисия (T‑155/03, T‑157/03 и T‑331/03, EU:T:2005:447, наричано по-нататък „решение Cwik“) и доколкото е необходимо, на решението от 4 октомври 2012 г. за отхвърляне на неговата жалба по административен ред, насочена срещу решението от 12 март 2012 г. и от друга страна, осъждането на Комисията да заплати обезщетение за неимуществените и материалните вреди, които той счита, че е претърпял
Решение: Отменя решението на Европейската комисия от 12 март 2012 г. за окончателно приемане на новия атестационен доклад на г‑н Cwik в процедурата по атестиране за 1995/1997 г. Осъжда Европейската комисия да заплати на г‑н Cwik сума в размер на 15 000 EUR, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Европейската комисия понася собствените си съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски на г‑н Cwik.
Резюме
1. Жалби на длъжностните лица — Правен интерес — Жалба за отмяна на атестационен доклад — Жалба, подадена след пенсионирането на длъжностното лице — Допустимост, зависеща от наличието на особено обстоятелство — Жалба, с която се оспорва късното изпълнение на решение на съда на Съюза, с което е бил отменен спорния атестационен доклад — Запазване на правния интерес
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз;членове 43, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Жалби на длъжностните лица — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Отмяна на атестационен доклад — Липса на сезиране на съвместния комитет по атестирането при изготвянето на новия доклад поради твърдени трудности, свързани с формирането на посочения комитет — Съществено процесуално нарушение — Отмяна
(член 266 ДФЕС; член 43 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Атестиране — Съвместен комитет по атестирането — Състав — Необходимост членовете да имат опит в областта на вътрешните жалби — Липса
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
4. Жалби на длъжностните лица — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Разумен срок — Изготвяне на нов атестационeн доклад — Критерии за преценка — Неспазване на сроковете, предвидени във вътрешните разпоредби — Нарушение на правото на защита — Отмяна на доклада
(член 266 ДФЕС; член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 43 от Правилника за длъжностните лица; член 2, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман)
1. Що се отнася до правния интерес на длъжностно лице или на бившо длъжностно лице да поиска отмяната на атестационeн доклад, подобен доклад по принцип засяга интереса на оценяваното лице само до окончателното прекратяване на неговите функции, а след това прекратяване заинтересованото лице вече няма интерес да продължи обжалването на подобен доклад, освен ако не докаже наличието на особено обстоятелство, обосноваващо наличието на личен и настоящ интерес от отмяната на същия.
Когато жалба на бившо длъжностно лице цели да оспори твърдяно погрешно изпълнение на постановено решение след неговото пенсиониране, с което съдът на Съюза е отменил атестационен доклад, който то е обжалвало, докато все още е било на служба, всеки отказ да му се признае правен интерес от обжалването на новия доклад, би довел до нарушение на неговото право на добро изпълнение на отменителното решение и следователно на неговото право на ефективна съдебна защита. Освен това, доколкото жалбоподателят иска обезщетение за неимуществените вреди, претърпени поради закъснението със шест години и три месеца, за да получи нов доклад в изпълнение на посоченото решение, налага се изводът, че е той е бил изправен пред значително закъснение, което може да му е причинило вреда. При тези условия е налице особено обстоятелство, обосноваващо личния и настоящ интерес от отмяната на новия доклад.
(вж. точки 59 и 62—64)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — определение N/Комисия, T‑97/94, EU:T:1998:270, т. 26 и решение Dionyssopoulou/Съвет, T‑105/03, EU:T:2005:189, т. 20
2. Във въведената от Комисията система за атестиране с оглед на значението на правото на всяко оценено длъжностно лице неговият доклад да бъде разгледан от създаден за тази цел съвместен комитет, атестационният доклад на бившо длъжностно лице, изготвен вследствие на отменително решение на съда на Съюза, е опорочен от съществено процесуално нарушение, накърняващо правата на заинтересованото лице и засягащо валидността на доклада, в случай че съвместният комитет по атестирането (СКА) дори не получи досието на заинтересованото лице, за да се произнесе по процедурата за оценяване и съдържанието на новия доклад, поради това че Комисията не е свикала неговите членове.
Този извод не може да се оспори с факта, че членовете на СКА, които са заседавали за процедурата по оценяване относно периода, за който се отнася докладът, са починали или са се пенсионирали, че учредяването на СКА ad hoc не е предвидено в приложимите общи разпоредби за изпълнение или че не е възможно да се използва съвместният комитет по оценяване, който е правоприемник на СКА. Всъщност, за да изпълни задължението, възложено ѝ с член 266 ДФЕС, въпросната институция трябва да приеме конкретни мерки, които могат да отстранят допуснатата незаконосъобразност спрямо засегнатото лице, и не би могла да се освободи от това задължение, като изтъкне наличието на практически трудности, които би породило възстановяването на жалбоподателя в правното положение, в което той се е намирал преди приемането на отменения акт.
В това отношение само при условията на евентуалност, когато изпълнението на отменително решение се окаже особено трудно, задължението за полагане на грижа налага на Комисията да съобщи за това възможно най-бързо на жалбоподателя, както и да започне диалог с него с цел да постигне споразумение за справедливо обезщетение на неговите вреди. Това задължение се налага a fortiori в случай на изготвяне в надлежна форма на атестационен доклад на бившо длъжностно лице за процедура по оценяване, проведена около 20 години по-рано, поради това че посоченият доклад не може да бъде взет предвид за евентуално повишаване на жалбоподателя, дори за преразглеждане на неговата кариера, тъй като процедурите за повишаване, последвали това оценяване и в рамките на които жалбоподателят е можел да поиска повишаване, отдавна са приключили.
(вж. точки 74, 77, 79, 80, 84 и 123)
Позоваване на:
Съд — решение Gordon/Комисия, C‑198/07 P, EU:C:2008:761, т. 72
Първоинстанционен съд — решение Meskens/Парламент, T‑84/91, EU:T:1992:103, т. 78 и C/Комисия, T‑166/04, EU:T:2007:24, т. 52
Съд на публичната служба — решение Andres и др./ЕЦБ, F‑15/05, EU:F:2008:81, т. 132 и цитираната съдебна практика
3. За да може съвместният комитет по атестирането (СКА) да приеме становище по дадена процедура по атестиране, след като я разгледа, не е необходимо неговите членове да са придобили опит с оглед на голям брой вътрешни жалби, по-специално за да могат да преценят справедливостта и обективността на процедурата. За преценката на справедливостта и обективността на дадена процедура по оценяване СКА трябва да разгледа процедурата по оценяване, следвана за изготвянето на въпросния доклад и да я сравни с процедурите, следвани за изготвянето на други атестационни доклади, без да е необходимо последните да са били оспорвани пред СКА. Освен това да се изисква от СКА да издава своето становище само ако е сезиран с многобройни оспорвания, означава да се ограничи правото на всяко оценено длъжностно лице да поиска намесата на СКА.
(вж. точка 87)
4. Институцията, която е издала акта, отменен от съда на Съюза, е длъжна да вземе мерките за изпълнение на съдебното решение за отмяна в разумен срок. Следователно институцията нарушава член 266 ДФЕС и допуска нарушение, което може да ангажира отговорността на Съюза, когато при липсата на особени трудности, свързани с тълкуването на съдебното решение за отмяна, или практически трудности тя не приема конкретни мерки за изпълнение на това решение в разумен срок.
Що се отнася до решение за отмяна на атестационен доклад на бившо длъжностно лице на Комисията, приетите от последната общи разпоредби за изпълнение на член 43 от Правилника (ОРИ) предвиждат конкретни и относително кратки срокове за всеки етап на производството. В това отношение, макар и да е вярно, че за всяко неспазване на тези срокове трябва по принцип да носи отговорност администрацията, това не променя факта, че за просрочванията, причинени от особени обстоятелства или от забавящото поведение на жалбоподателя, не може да се търси отговорност от администрацията. Що се отнася до твърдени закъснения, породени от подаването на жалби до Омбудсмана, Комисията не е длъжна да изчака решението по тези жалби. В съответствие обаче с член 2, параграф 6 от Решение 94/262 относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана подадените до омбудсмана жалби не спират сроковете за обжалване в административните производства. Следователно те не могат да прекъснат и процедурата по атестиране.
Нарушението на принципа на спазване на разумен срок в по-голямата част от случаите не обосновава отмяна на решение, взето в резултат на административна процедура и нарушаването на принципа на разумен срок засяга действителността на административното производство само в случаите, когато неоправданото забавяне може да повлияе на самото съдържание на решението, взето в резултат на това производство. Такъв именно може да е случаят, когато твърде голямото забавяне засяга възможността на заинтересованите лица да се защитят ефективно. Неспазването на сроковете, предвидени в ОРИ, когато заинтересованото лице иска сезирането на СКА в рамките на изготвянето на атестационен доклад в изпълнение на отменително решение, засяга неговата способност да предяви своите права по Правилника и неговото право новият доклад да бъда разгледан в съответствие с правилата, които самата институция си е наложила.
(вж. точки 94, 98, 107, 111 и 112)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решение Huygens/Комисия, T‑281/01, EU:T:2004:207, т. 67
Съд на публичната служба — решения C и F/Комисия, F‑44/06 и F‑94/06, EU:F:2007:66, т. 60 и 63—67 и AE/Комисия, F‑79/09, EU:F:2010:99, т. 100