Language of document : ECLI:EU:F:2009:22

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

10 март 2009 година

Дело F-106/07

Stavros Giaprakis

срещу

Комитет на регионите на Европейския съюз

„Публична служба — Длъжностни лица — Възнаграждение — Превод на част от възнаграждението извън държавата по месторабота — Член 17, параграф 2, буква б) от приложение VII към предишния правилник — Жилищно-спестовен влог — Възстановяване на неоснователно платени суми — Условия — Неправомерност на преводите — Очевиден характер на неправомерността“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑н Giaprakis иска, от една страна, отмяната на решението на Комитета на регионите от 21 ноември 2006 г. за възстановяване на основание член 85 от Правилника на сумите, които са му били изплатени като корекционен коефициент върху частта от възнаграждението, превеждана във Франция в периода от април 2004 г. до юни 2005 г., които възлизат на 1 246,06 EUR, и от друга страна, осъждането на Комитета на регионите да му възстанови сумата от 1 246,06 EUR, удържана от възнаграждението му, и накрая, да му изплати сума от 1 000 EUR като обезщетение за неимуществените вреди, причинени с горепосоченото решение от 21 ноември 2006 г.

Решение: Отменя Решение на Комитета на регионите от 21 ноември 2006 г., с което се разпорежда възстановяването на сумите, изплатени в резултат от прилагане на корекционен коефициент върху частта от заплатата на жалбоподателя, преведена във Франция през периода от април 2004 г. до юни 2005 г., в размер на 1 246,06 EUR. Осъжда Комитета на регионите да възстанови на г‑н Giaprakis сумата от 1 246,06 EUR, ведно с лихвите за забава, считано от датата на възстановяването до датата на окончателното плащане, в размер на приложимия за посочения период лихвен процент, определен от Европейската централна банка за основните операции на рефинансиране, увеличен с два пункта. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Комитетът на регионите понася всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Писмо на администрацията, уведомяващо заинтересованото лице за намерението ѝ да пристъпи към възстановяване на неоснователно платените суми, ако то не представи задоволително обяснение или допълнителен оправдателен документ

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Възстановяване на неоснователно платени суми — Условия — Явна неправомерност на плащането — Узнаване от заинтересованото лице — Превод на част от възнаграждението на длъжностното лице в жилищно-спестовен влог извън държавата по месторабота

(член 85 от Правилника за длъжностните лица; член 17, параграф 2 от приложение VII)

3.      Длъжностни лица — Жалба — Неограничена компетентност — Поправяне на имуществените вреди, претърпени от длъжностно лице поради незаконосъобразно възстановяване на сума

(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Писмо на администрацията, уведомяващо длъжностно лице за намерението ѝ да пристъпи към възстановяване на някои неоснователно платени суми, ако то не представи задоволително обяснение или допълнителен оправдателен документ, без да посочва нито размера на евентуалната подлежаща на възстановяване сума, нито начините за извършване на възстановяването, не може да се разглежда като акт, увреждащ длъжностното лице, той като то не засяга пряко и непосредствено неговите интереси, като изменя съществено неговото правно положение, нито представлява окончателно произнасяне на администрацията. В допълнение подобно писмо не позволява по никакъв начин на заинтересованото лице да прецени доколко е удачно да го оспори, като подаде административна жалба на основание член 90, параграф 2 от Правилника.

(вж. точки 45 и 46)

2.      От член 85 от Правилника следва, че възстановяването на неоснователно платени суми зависи от изпълнението на две кумулативни условия, първото от които се изразява в неправомерност на плащането, което администрацията иска да си възстанови, а второто — в узнаването за тази неправомерност от длъжностното лице или в констатацията, че въпросната неправомерност е била толкова явна, че длъжностното лице не е могло да не знае за нея.

Дори да се предположи, че член 17, параграф 2 от приложение VII към Правилника в редакцията му преди влизането в сила на Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица, както и на условията за работа на другите служители, който позволява на длъжностното лице да извършва превод на една част от възнаграждението си извън държавата по месторабота за покриване на разходи в резултат по-конкретно от редовни и доказани плащания, които то е длъжно да извършва извън държавата, където се намира седалището на неговата институция или държавата, където то изпълнява своите служебни задължения, не е приложим, когато преводът е предназначен за жилищно-спестовен влог, признат като такъв от законодателството на държава членка, неправомерният характер на подобно плащане не е толкова очевиден, че посоченото длъжностно лице да не е можело да не знае за него, по-конкретно когато текстът на приложимите разпоредби не позволява да се изведе ясен и недвусмислен отговор на въпроса за приложимостта на тази разпоредба към подобен превод и когато поведението на компетентните служби е могло логично да създаде впечатление у заинтересованото лице, че тяхната позиция клони в полза на тази приложимост.

(вж. точки 58, 68, 69, 72 и 74)

3.      Общностният съд на публичната служба, разполагащ с неограничена компетентност по финансови спорове, е компетентен да разпореди с цел поправяне на имуществените вреди на жалбоподателя да бъде възстановена сума, чието връщане администрацията незаконно е изискала, ведно с лихвите за забава, считано от датата на връщането до датата на окончателното плащане.

(вж. точки 81 и 82)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 18 септември 2002 г., Puente Martín/Комисия, T‑29/01, Recueil FP, стр. I‑A‑157 и II‑833, точка 88, 9 юли 2003 г., Efthymiou/Комисия, T‑22/01, Recueil FP, стр. I‑A‑177 и II‑891, точка 45

Съд на публичната служба — 16 януари 2007 г., Borbély/Комисия, F‑126/05, Сборник СПС, стр. I-A-1-0000 и II-A-1-0000, точка 73