РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

25 юни 2015 година

Дело F‑55/14

EE

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Договорно нает служител — Неподновяване на договор, сключен за определен срок — Искане за отмяна — Процедура на подновяване — Член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на изслушване — Неспазване — Искания за обезщетение — Неимуществена вреда“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която EE иска отмяната на решението на Европейската комисия, отказващо подновяването на правоотношението му като договорно нает служител, и на решението, с което се отхвърля жалбата му по административен ред, както и осъждането на Комисията да му изплати сума от 20 000 EUR като обезщетение

Решение:      Отменя решението на Европейската комисия, отказващо подновяването на правоотношението на EE като договорно нает служител, съобщено устно на 14 октомври 2013 г., потвърдено с известие от 31 октомври 2013 г. и мотивирано с известие от 13 декември 2013 г. Осъжда Европейската комисия да плати на EE сумата от 10 000 EUR. Европейската комисия понася направените от нея разноски и е осъдена да заплати разноските, направени от EE.

Резюме

1.      Жалби на длъжностните лица — Увреждащ акт — Понятие — Решение за неподновяване на договор — Решение, което е различно от договора — Включване

(член 25 и член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Договорно наети служители — Наемане на работа — Неподновяване на договор, сключен за определен срок — Приемане на решението, без да е дадена преди това възможност на заинтересуваното лице да представи становище — Нарушение на правото на изслушване

(член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 47 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз)

1.      Решение, с което се отказва подновяване на договор, сключен за определен срок, е акт с неблагоприятни последици по смисъла на член 25 от Правилника, ако се различава от въпросния договор, какъвто по-специално е случаят, когато е основано на нови обстоятелства или с него се изразява становище на администрацията в отговор на искане от заинтересования служител относно съдържаща се в договора възможност за подновяване.

(вж. т. 25)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решение от 23 ноември 2010 г., Gheysens/Съвет, F‑8/10, EU:F:2010:151, т. 64

2.      Спазването на правото на защита, и по-точно на правото на относно уличаващи длъжностното лице обстоятелства, които биха могли да послужат като основание за увреждащо го решение, представлява съществено изискване, чието нарушаване може да се следи служебно.

В това отношение решението за неподновяване на правоотношението на договорно нает служител поражда неблагоприятни последици за положението на съответния служител, тъй като го лишава от възможността да запази трудовото си правоотношение. При все това правото на защита — закрепено понастоящем в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който е с общо приложение — включва, макар да е и с по-широк обхват, предвиденото в параграф 2, буква а) от същия член процесуално право на всяко лице да бъде изслушано, преди за него да бъде приета индивидуална мярка с неблагоприятни последици.

Впрочем, що се отнася по-специално до условията, допускащи ограничения на основно право, достатъчно е да се вземе предвид, че ако заинтересуваното лице беше надлежно изслушано, органът по назначаването би бил в състояние да получи повече информация, за да разгледа въпроса дали решението за неподновяване на договора би могло да има връзка с положението на заинтересуваното лице на работното му място и да разбере по-добре условията, в които то изпълнява работата си. Следователно не може да се изключи възможността решението на посочения орган да не поднови договора на заинтересуваното лице да се окаже съвсем различно, ако последният би имал възможност своевременно да изложи становището си.

(вж. т. 35, 37 и 40)

Позоваване на:

Съд — решения от 21 декември 2011 г., Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 65, от 22 ноември 2012 г., M., C‑277/11, EU:C:2012:744, т. 81—83 и от 18 юли 2013 г., Комисия/Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 98 и 99

Общ съд — решение от 11 септември 2013 г., L/Парламент, T‑317/10 P, EU:T:2013:413, т. 81

Съд на публичната служба — решения от 11 септември 2008, Bui Van/Комисия, F‑51/07, EU:F:2008:112, т. 77 и от 17 септември 2014 г., Wahlström/Frontex, F‑117/13, EU:F:2014:215, т. 27