РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)
7 октомври 2009 година
Дело F-29/08
Y
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Договорно наети служители — Уволнение поради очевидно незадоволителна работа — Незадоволително поведение в службата“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АE, с която Y иска да се отмени решението на органа, оправомощен да сключва договори, от 24 май 2007 г. относно уволнението му и да се осъди Комисията да му заплати, от една страна, възнаграждението, което е щял да продължава да получава, ако неговият договор не е бил прекратен преждевременно, и от друга страна, сумата от 500 000 EUR като обезщетение за неимуществените вреди, които счита, че е претърпял вследствие на спорното решение
Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Изпитателен срок — Решение за уволнение преди края на изпитателния срок — Несъобщаване на становището на комитета по атестиране
(член 34, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; член 84, параграф 4 от Условията за работа на другите служители)
2. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Изпитателен срок — Решение за уволнение преди края на изпитателния срок — Очевидно незадоволителна работа — Понятие
(член 84, параграф 4 от Условията за работа на другите служители)
3. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Изпитателен срок
(член 84, параграф 4 от Условията за работа на другите служители)
4. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Изпитателен срок — Решение за уволнение преди края на изпитателния срок — Очевидно незадоволителна работа
(член 84, параграф 4 от Условията за работа на другите служители)
1. Зачитането на правото на защита е основен принцип на общностното право и дори когато липсва специална правна уредба, то трябва да бъде гарантирано във всички образувани по отношение на дадено лице процедури, които могат да доведат до приемането на акт, с който да се засегнат интересите му. По силата на този принцип общностният съд трябва да се увери, че заинтересованото лице е имало възможност преди приемането на отнасящото се до него решение да представи по надлежен начин своята позиция относно истинността и относимостта на фактите и обстоятелствата, въз основа на които е прието. Освен това съгласно общия принцип за зачитане на правото на защита длъжностното лице трябва да има възможност да изрази позиция по всички документи, които дадена институция възнамерява да използва срещу него. В този смисъл, доколкото такава възможност не му е била предоставена, неоповестените документи не трябва да бъдат взети предвид като доказателствени средства.
Обстоятелството, че на договорно нает служител не е предоставено становището на комитета по атестиране относно предложението за неговото уволнение, представлява нарушение на правото на защита само ако са налице определени условия. На първо място, посоченото становище трябва да излага фактите или твърденията за нарушение, на които се основава решението за уволнение. Възможно е също да става въпрос за сведения, които са благоприятни за заинтересованото лице, доколкото тези сведения не съвпадат с изводите, направени в посоченото решение. На второ място, поради несъобщаването на становището на комитета по атестиране заинтересованото лице трябва да не е имало възможност да представи по надлежен начин своята позиция по тези факти, твърдения за нарушение или сведения. Такъв е случаят, когато същите са посочени само в споменатото становище.
Поради това до нарушение на правото на защита може да се стигне не поради самото несъобщаване на становището на комитета по атестиране, а поради несъобщаването на факт или на твърдение за нарушение, на които/което се основава решението за уволнение, или на сведение, което може да бъде полезно за защитата на съответния служител, доколкото този факт, твърдение за нарушение или сведение е посочен(о) само в становището на комитета по атестиране.
Следователно обстоятелството, че становището на комитета по атестиране не му е съобщено, не представлява нарушение на правото на защита дори ако решението за уволнение се позовава на него, когато от текста на посоченото решение е видно, че институцията се основава единствено на твърденията за нарушение и на фактическите обстоятелства, посочени в оценката за изпитателния срок, която е съобщена на служителя преди приемането на решението за уволнение.
Освен това член 84, параграф 4 от Условията за работа на другите служители, чиито разпоредби са приложими за договорно наетите служители, не предвижда, обратно на член 34, параграф 2 от Правилника, чиито разпоредби са приложими за длъжностните лица, задължение на органа, оправомощен да сключва договори, да се консултира с комитета по атестиране. Впрочем макар член 34, параграф 2 от Правилника да предвижда, що се отнася до длъжностните лица, че администрацията получава становището на комитета по атестиране, той все пак не предвижда, че това становище следва да се съобщи на заинтересованото лице. Поради това не може да се приеме, че е допуснато някакво процесуално нарушение поради обстоятелството, че становището на комитета по атестиране не е било съобщено.
(вж. точки 34, 36—38, 41—46, 51 и 53)
Позоваване на:
Съд — 15 юли 1970 г., Buchler/Комисия, 44/69, Recueil, стр. 733, точка 9; 10 юли 1986 г., Белгия/Комисия, 234/84, Recueil, стр. 2263, точка 27; 12 февруари 1992 г., Нидерландия и др./Комисия, C‑48/90 и C‑66/90, Recueil, стр. I‑565, точка 44; 18 ноември 1999 г., Tzoanos/Комисия, C‑191/98 P, Recueil, стр. I‑8223, точка 34; 3 октомври 2000 г., Industrie des poudres sphériques/Съвет, C‑458/98 P, Recueil, стр. I‑8147, точка 99
Първоинстанционен съд — 1 април 1992 г., Kupka-Floridi/ИСК, T‑26/91, Recueil, стр. II‑1615, точка 38; 10 октомври 2006 г., Van der Spree/Комисия, T‑182/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑205 и II‑A‑2‑1049, точка 56
2. По силата на член 84, параграф 4 от Условията за работа на другите служители договорно нает служител може да бъде уволнен въз основа на оценка, направена по всяко време в рамките на изпитателния срок, ако работата му е „очевидно незадоволителна“. Констатацията за наличието на такава очевидно незадоволителна работа, предвид употребата на думата „очевидно“, трябва да се характеризира с определена яснота.
Поради това, когато приема решение за уволнение на основание на разпоредбите на член 84, параграф 4 от посочените условия, институцията трябва да се аргументира с достатъчно съществени фактически обстоятелства, които обективно могат да бъдат приети за съставляващи очевидно незадоволителна работа. Тогава общностният съд, в рамките на своя контрол за явна грешка в преценката и същевременно отчитайки свободата на преценка, с която разполага администрацията във връзка с оценяването на способностите на служителя по време на изпитателния срок, трябва да се увери, че са налице такива обстоятелства.
В този смисъл позоваването единствено на наличие на висящо наказателно преследване, по което следователно все още не са направени фактически констатации в рамките на окончателно съдебно решение, а не на факти, които институцията е могла да констатира или които е могло да бъдат признати от заинтересованото лице, не почива на доказани фактически обстоятелства, които са от естество да обосноват констатация за очевидно незадоволителна работа на служителя.
По отношение на служител, който е натоварен със задачи, изискващи особено силно взаимно доверие между него и институцията, за която работи, и който е провел разследване, целящо да установи наличието на недостатъци във функционирането на самите служби на институцията, без да е информирал за това никой член на институцията и като е използвал методология, пораждаща недоразумения и от естество да накърни образа на институцията, обстоятелството, че той запазва мълчание относно това разследване и че обосновава това мълчание с липсата на доверие в своя ръководител, може обосновано да се разглежда от институцията като съставляващо, с оглед на неговите задължения и отговорности, очевидно незадоволително изпълнение на неговите задължения. Следователно въз основа на тази констатация институцията може да вземе решение за уволнението на служителя, без това решение да бъде опорочено от явна грешка в преценката, при това независимо от причините, подтикнали служителя да действа по този начин.
(вж. точки 68, 70, 71, 75, 81 и 82)
3. Сведенията, които се съдържат във формуляра, използван за изготвяне на оценката за изпитателния срок на договорно нает служител, не са определени нормативно и поради това съответната институция може да вземе предвид други видове компетентност, за да оцени поведението на заинтересованото лице в службата, сред които по-специално е неговата способност да спазва задължението за лоялност към институцията, която го е назначила.
Освен това обстоятелството, че фактите са настъпили преди датата на назначаването на този служител, не представлява непременно и във всички случаи пречка за институцията да ги вземе предвид, за да оцени способността на заинтересованото лице да изпълнява служебните си задължения, като понятието „способност“ е по-широко от понятията „ефективност“ и „поведение в службата“.
(вж. точки 83 и 86)
4. Когато преценката на поведението на договорно нает служител води до заключението, че са изпълнени изискванията за прилагане на член 84, параграф 4 от Условията за работа на другите служители, администрацията има право да пристъпи към предвидената от посочения член форма на отдалечаване от отдела, дори ако фактите, въз основа на които администрацията е установила очевидно незадоволителна работа, могат евентуално да доведат до образуване на дисциплинарно производство.
(вж. точка 111)
Позоваване на:
Съд — 21 октомври 1980 г., Vecchioli/Комисия, 101/79, Recueil, стр. 3069, точка 8